Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Русе, 31.12.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенски
районен съд в публично заседание на първи ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Борянка
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2125 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК от Г.Й.М. против Г.В.М.. Ищецът моли да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че не е имал непогасени задължения към взискателя по
изп. дела № 733 и 734 по описа на ЧСИ В* Н* за 2018 год.,
който е ответник в настоящото производство.
Ответникът оспорва иска, счита, че не е надлежно пасивно процесуално легитимиран да отговаря
по него. Намира иска за недоказан.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса доказателства и въз основа на своето
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа
страна следното:
Производство по изп. д. № 20189140400733
е образувано на 27.08.2018 г. по молба на Г.Й.М. чрез адвокат Р* Б* срещу Г.Й.М.
въз основа на изпълнителен лист № 2805, издаден на 31.07.2018 г. по ч. гр. д. №
5019/2016 г. по описа на
РРС за събиране на сумата 2190.00 лева- главница, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 02.09.2016 г. и 157.10 лева- лихва за забава за периода
от 19.12.2015 год. до 01.09.2016 год.
Изпълнителното производство по
изп. д. № 20189140400734 е образувано на
27.08.2018 г. по молба на Г.Й.М. чрез адвокат Р* Б*срещу Г.Й.М. въз основа на
изпълнителен
лист № 2537, издаден на 12.07.2018 г. по гр. д. № 5593/2016 г. по описа на РРС за
събиране на сумата 333.85 лева- разноски в заповедното производство и 0.73
лева- деловодни разноски в исковото производство или общо334.58 лева.
С молбите си за образуване на
двете изпълнителни дела взискателят е посочил способи за изпълнение и е поискал
да му бъдат присъдени разноските по изп. дело, в т. ч. адвокатско
възнаграждение за образуване и водене на изп. дела в общ размер на 1140 лева с ДДС.
По двете изпълнителни дела на
длъжника са връчени уведомление по чл. 428, ал. 1, предл. 2 и 3 ГПК и ПДИ на
10.09.2018 г. С тях той е уведомен за общия размер на задълженията му по двете
дела към датата на изпращане на уведомлението, респ. ПДИ, а именно:
-3908.97 лева по първото,
включващи: 2190.00 лева- главница, 157.10 лева- лихва за периода 19.12.2015 год.-
01.09.2016 год- неолихвяема сума, 442.87 лева- лихва за периода 02.09.2016
год.- 30.08.2018 год., 585.00 лева- разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение,
начислено на 27.08.2018 год., 186.00 лева- разноски по изп.д. и 348.00 лева с
ДДС- такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ в полза на ЧСИ *
Н* и
-1121.93 лева. по второто,
включващи: 334.58 лева- главница, 570.00 лева- адвокатско възнаглаждение,
108.80 лева- разноски по изп.д. и 108.55 лева с ДДС- такса по т. 26 от Тарифа
за таксите и разноските по ЗЧСИ (върху дълг от 709.15 лева) в полза на ЧСИ
Васил Николов.
На длъжника е съобщен подробно
и начинът на формиране на така посочения дълг, като е посочено всяко от задълженията
му по пера. В Решение № 156/02.06.2020 год. по в.ч.гр.д. № 239/2020 год. по
описа на РОС, което е образувано по жалба на Г.М. против Постановление на ЧСИ В*
Н* от 21.04.2020 год., с което е отказал да приключи производството по изп. дела № 733 и 734
по описа си за 2018 год. Длъжникът считал, че е изплатил изцяло задълженията
си, но РОС е преценил, че това не е така като е изложил изключително подробни
мотиви и е отхвърлил жалбата.
Страните по делото не спорят, че Г.М. е
възразил срещу размера на определеното в полза на взискателя адвокатско възнаграждение
в общ размер на 1140 лева с ДДС, намирайки го за прекомерно. Молбата е уважена
от ЧСИ, издадено е постановление за определяне на разноските от 31.01.2019 г.,
с което адвокатското възнаграждение е намалено до сумата 749.14 лева с ДДС. Постановлението
не е оспорено и е влязло в сила. Така по изп.д. № 733/2018 от 570.00 лева то е
намалено на 374.57 лева с ДДС, съответно е намалена и таксата по т. 26 от
тарифата от 348.00 лева на 333.69 лева. По изп.д. № 734/2018 възнаграждението
на адвоката е намалено със същата сума- от 570.00 лева на 374.57 лева с ДДС и
съответно таксата по т. 26 от тарифата- от 108.55 лева на 85.10 лева.
От приетата по делото съдебно-
икономическа експертиза се установява, че от образуване на изпълнителните дела
до момента на изготвяне на експертизата от длъжника са постъпили следните суми
в погашение на задълженията му:
-по изп.д. № 733/2018- общо 2917.98
лева, от които 31.31 лева сума, останала след погасяване на задължение на
длъжника по изп.д. № 244/2018, 2573.97 лева- внесени в брой и 312.70 лева-
внесени по разплащателна сметка;
-по изп.д. № 734/2018- общо 635.95
лева, от които 31.31 лева сума, останала след погасяване на задължение на
длъжника по изп.д. № 244/2018, 434.94 лева- внесени в брой и 169.70 лева-
внесени по разплащателна сметка.
Вещото лице е дало разчет и по кои пера
са отнасяни постъпилите суми от ЧСИ, като съдът приема, че правилно
и в съответствие с разпоредбата
на чл. 76 от ЗЗД е извършвано погасяване на дълга от частичните вноски,
постъпили от Г.М..
Вещото лице също така е дало
заключение, че по изп.д. № 733/2018 год.
на взискателя са изплатени общо 2454.71 лева. По това дело към
21.04.2020 год. са били дължими следните суми: 1119.94 лева- главница
(1101.59 лева олихвяема сума и 18.36 лева- дължима лихва и 107.51 лева- такса
по т. 26 от тарифата или общо 1227.45 лева.
Следва да се обърне внимание,
че главницата по това дело е олихвяема сума и лихвата се генерира до
окончателното й погасяване, поради което вещото лице е посочило дължимия
остатък към 19.11.2020 год., когато е извършена проверката в кантората
на ЧСИ Н*. Към тази дата дължимите суми са на обща стойност 1326.56 лева (1184.82
лева- дължима главница в т. ч 1101.59 лева олихвяема сума и 83.23 лева дължима
лихва, 113.74 лева с ДДС- дължима такса по т. 26 по Тарифа таксите и разноските
по ЗЧСИ, 28.00 лева- такси и пощенски разходи, начислени на 01.07.2020 г.)
По
изп.д. № 734/2018 год.
на взискателя са изплатени суми на
обща стойност 518.65 лева. Към 21.04.2020 год. са били дължими
следните суми:
244.74 лева- дължима главница, 29.36 лева с ДДС- дължима такса по т.26 по
Тарифа таксите и разноските по ЗЧСИ или общо 274.10 лева. Останали са дължими към
19.11.2020 год. общо 267.10 лева (238.50 лева- дължима главница, 28.60 лева
с ДДС- дължима такса по т. 26 по Тарифа таксите и разноските по ЗЧСИ.
Съдът, след преценка на доводите на страните и
събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от правна страна
следното:
Съгласно чл. 439,
ал. 2 от ГПК искът на длъжника за оспорване на вземането
може да се основава само на факти, настъпили след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
За да бъде уважен
отрицателният установителен иск, е необходимо ищецът да докаже
възраженията си срещу вземането, с които отрича
съществуването на спорното право, т.е. фактите, които го изключват,
унищожават или погасяват, основаващи се на обстоятелства, възникнали след
приключване на съдебното дирене, по което е издадено
изпълнителното основание.
В случая
въведеното основание за недължимост на
претендираните суми е погасяването на вземанията чрез плащане. Ищецът не
ангажира доказателства, че е изплатил всички дължими суми по двете изпълнителни
дела, напротив- той все още дължи плащания и по двете дела.
След анализ на
представените доказателства и мотивиран от изложените по- горе съображения,
съдът счита, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Страните са заявили претенции за разноски.
Ищецът дължи направените от ответника разноски, които според списъка по чл. 80
от ГПК са в общ размер 550.00 лева на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Направено
е искане за разсрочване на плащането им, предвид възрастта на ищеца. Съдът
намира искането за основателно, като взема предвид и наличието на зъдължения в
немалък размер по двете изпълнителни дела, които са предмет на настоящото
производство.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения Г.Й.М., ЕГН ********** *** против Г.В.М.,
ЕГН ********** *** Освободител № 36, вх. А, ет. 3, ап. 13 иск да бъде признато
за установено, че не дължи на ответника суми
по изпълнително дело № 20189140400733 и по изпълнително дело № 20189140400734
по описа на ЧСИ В* Н*с район на действие ОС- Русе, като погасени чрез плащане.
ОСЪЖДА
Г.Й.М., ЕГН ********** да
заплати на Г.В.М., ЕГН ********** сумата 550.00
лева,
представляваща съдебно- деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
На основание чл. 241, ал. 1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
РАЗСРОЧВА изпълнението на решението в
частта за разноските, както следва: по 50.00 лева месечно, считано от влизане
на решението в сила, платими до последния ден на месеца, за който се дължат.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: