РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2121/23.11.2023г.
гр. Пловдив, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, ХХIІ състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря Севдалина Дункова и с участието на прокурора Светослава Пенчева,
като разгледа докладваното от съдия Несторова КАНД № 1823 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по чл.
208 и сл. АПК във връзка с чл.
285, ал. 1 ЗИНЗС.
Образувано е по касационни жалба от Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" – София, чрез ст. юриск. Чолаков, против
Решение № 849 от 09.05.2023 г., постановено по административно дело № 2630/2022
г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" – София е осъдена да заплати на И.Й.Б.,
сумата от 6 500 (шест хиляди и петстотин) лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди за периода от 01.01.2017 г. до 12.10.2022 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 12.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като е
отхвърлен иска в останалата част. Със същото решение Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" – София е осъдена да заплати разноски по
делото в полза на И.Й.Б. и адвокатско възнаграждение.
С касационната жалба, са изложени доводи, че решението на
Административен съд - Пловдив е неправилно и необосновано. Посочено е, че в
действителност е установена известна пренаселеност в част от спалните
помещения, но това се компенсира с възможността за раздвижване по коридорите и
останалите помещения, както и на открито. На следващо място се сочи, че
килиите, коридорите и сервизните помещения се почистват ежедневно от лишените
от свобода. Твърди се, че по делото не са доказани реално претърпени вреди,
които да са в резултат на посочените бездействия на ГДИН, в частност затвора в
Пловдив. Изложени са доводи, че затворите са пенитенциарни заведения, поради
което не бива да се очаква от тях удовлетворяване на индивидуалните битови
навици и предпочитания на всеки от лишените от свобода. Твърди се, че не е
налице причинно-следствена връзка между конкретно изразено бездействие от
страна на административния орган, в резултат на което да са причинени
неимуществени вреди. Иска се от съда да отмени оспореното решение в
осъдителната му част, респ., да постанови ново, с което да отхвърли претенциите
на ищеца, евентуално, да отмени решението в частта му, с която ГДИН е осъдена
да заплати обезщетение за сумата до присъдения размер от 6 500 лв.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.
Ответникът, редовно призован, в писмено становище намира
касационните оплаквания за неоснователни.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява
становище за основателност на касационната жалба.
Настоящият съдебен състав на Административен съд Пловдив,
приема, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради
което е процесуално допустима.
Разгледани по същество е неоснователна.
Производството пред Административен съд Пловдив се е развило
по реда на чл.203
и следв. от АПК във връзка с чл.285
ал.1 от ЗИНЗС, по искова молба, подадена от И.Й.Б., против Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" за заплащане на обезщетение в общ размер
на 20 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане, за причинени на Б. неимуществени
вреди, изразяващи се в бездействие на отговорните органи на Затвора – Пловдив,
които са били длъжни да предоставят условия, които не са унизителни за
човешкото достойнство, за периода от м.01.2017 г. до 12.10.2022 г. Счита, че е
налице нарушение на чл.3 от Конвенцията за защита правата на човека. Претърпените
неимуществени вреди се изразявали в липса на достатъчно жилищна площ
(пренаселеност на килиите –"под 3 кв. м. нетна жилищна площ"), липса
на вентилация, лоши санитарни и хигиенни условия в тоалетните и килиите (неработещи
кранчета, липса на прегради, липса на работещи чешми и умивалници, наличие на
хлебарки, дървеници и гризачи), липса на постоянен достъп до течаща топла и
студена вода, недостатъчно естествена светлина, липса на изолация на стените,
нередовна смяна на спалното бельо и недостатъчно препарати за почистване, както
липса на индивидуална и корекционна работа с ищеца.
Съдът се е произнесъл по всяко от изложените твърдения. Приел
е, че за периоди: 01.01.2017 г. – 26.03.2018 г. – 450 дни, от 30.05.2018 г. –
23.07.2019 г. – 420 дни, от 27.08.2019 г. – 14.09.2020 г. – 385 дни, 29.092021
г. – 04.10.2021 г. – 6 дни и от 08.06.2022 г. – 13.06.2022 г. – 6 дни, в
различните спални помещения, в които е бил настанен И.Б., е разполагал с
по-малко от 4 кв. м. жилищна площ, а за период от 33 дни (23.07.2019 г. –
26.08.2019 г.) е бил с осигурена жилищна площ под 3.70 кв. м., т. е., жизненото
му пространство е било значително под предвидените стандарти, възприети от
Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв. м.
За останалите периоди, през които Б. ***, в помещенията в, които е бил
настанен, ищецът е разполагал с площ повече от 4 кв. м. В мотивите си съдът се
е позовал на чл.3 във връзка с чл.43
ал.3 от ЗИНЗС. Цитирана е и практика на ЕСПЧ.
Първоинстанционният съд е приел, че помещенията, които е
обитавал Б. при изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" в
периода 01.01.2017 – 12.10.2022 г. в Затвора – Пловдив, са разполагали със
санитарен възел и постоянно течаща вода, били са обзаведени с отделни легла и
шкафчета за лични вещи, постелъчен инвентар, като е осигурен пряк достъп на
дневна светлина и възможност за проветряване, като в тази връзка съдът се е
позовал на представените по делото писмени доказателства, представени от
ответника (становище рег. № 9310/28.11.2022 г. на ИФЗ НС „ФЛКР“; становище рег.
№ 9310/30.11.2022 г. и становище рег. № 9310/28.11.2022 г. на инспектори
„СДВР“), неоспорени от ищеца. По
отношение наличието на топла течаща вода, от събраните по делото доказателства
(становище и графика за разпределение на времето на лишените от свобода от
съответната група), съдът е приел, че в затвора Пловдив Борисове имал осигурен
санитарен възел с течаща, като му е осигурено ползване на обща баня и санитарен
възел. Що се отнася до хигиенните условия, от представените по делото
доказателства се установява, че хигиената в спалните помещения и намиращите се
в тях санитарни помещения изцяло зависи от лишените от свобода, които се грижат
за почистването, което обстоятелство е отчетено от първоинстанционния съд.
Относно твърдението на ищеца за наличие на дървеници,
хлебарки и гризачи, съдът се е позовал на приетите по делото доказателства, в
т. ч. множество протоколи за извършена
ДДД обработка от затвора Пловдив.
Подробни съображения съдът е изложил и по отношение на
твърдението на Б., че с него не е водена корекционна и индивидуална работа,
като е посочил, че от страна на ГДИН са представени доказателства в тази
насока.
Първоинстанционният съд е формирал извод, че предявеният иск
е частично доказан по основание, като е налице незаконосъобразно бездействие от
страна на служителите на ГД "Изпълнение на наказанията" само по
отношение на пренаселеността в килиите. По отношение размера на обезщетението,
съдът е мотивирал решението си по справедливост е приел исковата претенция за
претърпени неимуществени вреди за частично доказана и по размер, като е
посочил, че същата следва да бъде уважена до размера от 6 500.00 лева и е
отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лева. Уважена е
и претенция за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от 12.10.2022
г. – датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на
сумата.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
В съответствие със събраните по делото доказателства,
правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че исковата претенция на
И.Б. се явява доказана по отношение на пренаселеността в килиите за част от
исковия период, а именно за периоди: 01.01.2017 г. – 26.03.2018 г., 30.05.2018
г. – 23.07.2019 г., от 27.08.2019 г. – 14.09.2020 г., 29.092021 г. – 04.10.2021
г., 08.06.2022 г. – 13.06.2022 г. и 23.07.2019 г. – 26.08.2019 г., в които Б. е
бил в периода от 01.01.2017 г. до 12.10.2022 г. В останалата й част, правилно
съдът е приел исковата претенция за недоказана.
Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите
обстоятелства, въз основа на събраните по делото писмени доказателства и
обяснения на ищеца, които са правилно ценени и анализирани. Оспореното решение
е мотивирано с подробно изложена фактическа обстановка и обосновани правни
изводи. В този смисъл неоснователно е възражението за необоснованост на
оспорения съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл.284
ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения по чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че
тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Според чл.3
ал.2 ЗИНЗС, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на
административна дейност. Според чл.284
ал.5 от ЗИНЗС, в случаите по ал.1, настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
В случая, безспорно е установено, че претърпените негативни
преживявания са в пряка причинно-следствена връзка с битовите условия и,
по-конкретно, жилищната площ на помещенията, в които е бил Б. част от времето в
периода от 01.01.2017 г. до 12.10.2022 г. вкл., в затвора в Пловдив. В тази
връзка неоснователни се явяват доводите на касационния жалбоподател ГДИН, че
пренаселеността в част от спалните помещения се компенсира с възможността за
раздвижване по коридорите и останалите помещения. Такова компенсиране на площта
не е предвидено нито в стандартите възприети от Съвета на Европа, нито в
практиката на ЕСПЧ.
Напълно неоснователен е касационният довод на ГДИН, за
недоказаност на претърпените вреди от бездействието на ГДИН за осигуряване на
минимална жилищна площ от 4 кв. м., тъй като съобразно разпоредбата на чл.284
ал.5 от ЗИНЗС, в обжалваното решение е направен обоснован и логичен извод
за характера и степента на въздействието върху ищеца на пренаселеността на
килиите в затвора Пловдив. Тези условия са несъответни на минималните критерии
и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията
задължения за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед
недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото
достойнство. Установената от доказателствата по делото липса на минимална
жилищна площ за сочения период, несъмнено предпоставят унизително отношение,
уронващо човешкото достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение.
Що се отнася до твърдението на касатора ГДИН, че затворите са
пенитенциарни заведения и не бива да се очаква от тях удовлетворяване на
индивидуалните битови навици и предпочитания на всеки от тях, съдът намира за
необходимо да отбележи, че, в случая се касае за минимални битови условия и
минимална жилищна площ, които следва да са налице за всички лишени от свобода и,
които условия трябва да са такива, че да не създават предпоставки за увреждане
на психическото здраве на лишените от свобода и да не създават предпоставка за
уронване на човешкото им достойнство. Случаят не касае някакви специални
предпочитания на И.Б..
Пак в тази връзка следва да се отбележи, че ЕСПЧ нееднократно
е посочвал, че макар и в условията на изтърпяване на наказание лишаване от
свобода, правата на лишения от свобода по чл.8
§1 от ЕКПЧ не могат да бъдат ограничавани на други основания и намеса
от страна на властите в упражняването на дейността им. Нормата на чл.8
§2 на ЕКПЧ прави изключение единствено относно намеса на държавата,
предвидена в закон, или е необходима в интерес на националната и обществената
сигурност или икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на
безредици и престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и
свободите на другите. Следователно, тази свобода не е абсолютна и неограничена,
но дори при прилагането на изключенията по §2
на чл.8 от ЕКПЧ се изисква съобразяване с принципа на пропорционалност при
намесата в упражняване на тези права и свободи. Задължение на всяка държава е
да осигури нормални условия за изтърпяване на наказаните с лишаване от свобода.
Неоснователно е и алтернативното искане на касационния
жалбоподател ГДИН за намаляване размера на присъденото обезщетение. Изводите на
съда за размера му, съответстват на правилната преценка на конкретните,
обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се
претендират вреди, както и реалното им въздействие върху Б., предвид условията
на пренаселеност в килиите, в които е пребивавал в затвора Пловдив в периода от
01.01.2017 г. до 12.10.2022 г. вкл. Размерът на така определеното от първа
инстанция обезщетение е съобразено и с времевата продължителност на
пренаселеността на килиите, в които е бил настанен Б., и е в съответствие с
изведената от закона и дължима справедливост, изразяваща се в овъзмездяване на
причинените вреди. В случая, при определяне размера на обезщетението правилно
съдът е взел предвид и практиката на ЕСПЧ, като при спазване на принципите за
справедливост е определил обезщетението. Изложените в тази връзка мотиви на
съда са подборни, обосновани и правилни, и настоящият съдебен състав ги споделя
изцяло.
Оспореното решение е правилно и в частта, с която искът е
отхвърлен. Мотивите за недоказаност на твърденията на ищеца, относно лошите
хигиенни условия в килиите (наличие на хлебарки, дървеници), липсата на
постоянен достъп до течаща топла и студена вода и санитарен възел в килиите, липса
на вентилация, както и липса на водена индивидуална и корекционна работа с
ищеца, се споделят от настоящия състав. Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът е достигнал до правилни и обосновани изводи, които са
подробни и задълбочени, поради което настоящият съдебен състав, с оглед
разпоредбата на чл.221
ал.2 изр. последно от АПК, не следва да ги приповтаря.
За пълнота следва да се отбележи, че оспореното решение е
постановено при съобразяване националната правна уредба, практиката на ВАС, ВКС
и ЕСПЧ.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяната на решението му.
Решение № 849 от 09.05.2023 г., постановено по
административно дело № 2630/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив
следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба, като неоснователна,
следва да бъде оставена без уважение.
При това положение касационният
жалбоподател дължи разноски в полза на
ответника, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.
/четиристотин лева/.
Мотивиран от горното, Административен съд – Пловдив, ХХII
състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 849 от 09.05.2023 г., постановено по
административно дело № 2630/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, VІ
състав.
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" –
София да заплати в полза на адвокат С.К.Н., БУЛСТАТ 72081446221, сумата в
размер на 400лв. /четиристотин лева/.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.