РЕШЕНИЕ
№ 555/30.06.2023г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на тридесет и първи май, две
хиляди двадесет
и трета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Р. Чиркалева
Петър Вунов
при секретаря Ивелина Въжарска.………………...……….........................… в присъствието на
Прокурор Цвета Пазаитова………..........……................………………………………... като
разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №1010 по описа за
2022 година, за
да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково, против Решение №248 от 12.09.2022
г., постановено по АНД №393 по описа на Районен съд – Хасково за 2022г.
В касационната жалба се твърди, че решението e постановено при неправилно прилагане на закона. Считат се за верни
направените в мотивите на районния съд изводи,
че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в
съответствие с процесуалните правила на ЗАНН, при спазени установените за това
форма, ред, изискуеми реквизити и срокове. За неправилни се считат направените
от съда изводи за това, че макар от обективна страна да са налице елементите от
състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било
доказателства деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно, което
определя нарушението като несъставомерно от субективна страна. Излагат се
доводи, че тези факти били без значение за наличието на извършено нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП, като в тази връзка била налице и значителна по обем
съдебна практика. Съгласно мотивите на цитираните в жалбата съдебни решения,
изводите на съда, че е необходимо да са налице и доказателства, от които да се
направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че
управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация, се считат за
напълно погрешни.
Претендира се обжалваното решение да бъде
отменено, като се потвърди отмененото с него наказателно постановление. Моли се
за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, Р.А.К., в подадена чрез
пълномощник писмена молба (заявление) моли
да бъде оставено в сила решението на районния съд.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
намира касационната жалба за неоснователна. Предлага да се остави в сила
решението на Районен съд – Хасково като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспорваното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното Решение №248/12.09.2022г.,
постановено по АНД №393/2022г., Районен съд – Хасково отменя Наказателно постановление №21-1253-002801 от 16.12.2021г.,
издадено от Началник сектор в ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, с
което на Р.А.К. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева
и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, на основание чл.175, ал.3,
предл.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за виновно нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП и осъжда ОДМВР
– Хасково да заплати на Р.А.К. сумата в размер на 120 лева – адвокатско
възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.
Административното наказание е наложено за това, че
на 08.09.2021г. в 16:30 часа, в гр.Х., по бул.*** до ОУ ***, в посока към бул. ***, Р.А.К.
управлява лек автомобил марка „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ 4 Матик“ с рег.номер *******, собственост на Ш.М. Х., като при проверката
се установило, че автомобилът е със служебно
прекратена регистрация по чл.143 ал.10 от ЗДвП от 24.08.2021г., с което водачът
виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано
по надлежния ред.
За да постанови решението си, районният съд е
приел за безспорно доказано, че Р.К. е
управлявала на 08.09.2021г. в 16:30 часа в гр.Х., по
бул.*** до училище ***,
в посока към бул. ***, лек
автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с рег. номер *******, собственост на Ш.М. Х., който автомобил е бил
със служебно прекратена регистрация на 24.08.2021г. по чл.143 ал.10 от ЗДвП. От
доказателствата по делото обаче не се доказало за липсата на застраховка
„Гражданска отговорност“ да е бил уведомен собственикът на автомобила за
дерегистрирането му, като съответно при това положение нямало как той пък да
уведоми ползвателя за това прекратяване. От изисканата справка от ОДМВР –
Хасково ставало ясно, че писмото, с което се уведомява собственикът на
автомобила, че е прекратена регистрацията на същия, било изпратено на
30.09.2021г., като липсвали доказателства това писмо да му е връчено. Съдът е
приел, че макар от обективна страна да е налице нарушение на разпоредбата на
чл.140 ал.1 от ЗДвП, то по делото не се доказвало състава на нарушението да е
осъществен и от субективна страна от наказаното лице. За да е налице нарушение
по чл.140 ал.1 от ЗДвП, за което може надлежно да се наложи наказание по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП,
било необходимо водачът на автомобила да е знаел, че към датата на деянието
управляваното от него МПС не е регистрирано по надлежния ред. От представените
от наказващия орган доказателства обаче не се доказвало изрично уведомяване на
конкретна дата на собственика на автомобила, за това, че регистрацията на
последния е прекратена, още по-малко се доказвало, че ползвателят е знаел за
прекратяването й. Съдът е направил
извод, че не е надлежно доказано виновно поведение от страна на сочената за
нарушител касателно вмененото й нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Въз основа на
тези съображения съдът е отменил наказателното постановление.
Настоящата инстанция намира обжалваното решение за
валидно, допустимо и правилно.
Оспореният съдебен акт е постановен при изяснена
фактическа обстановка, като относимите факти са възприети от съда въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред, а
фактическите и правни изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на
събраните по делото доказателства.
Административнонаказателната отговорност се
ангажира при доказано административно
нарушение, което изисква да е установено от фактическа страна деянието
(действие или бездействие), от обективна страна да е доказана неговата
противоправност (обективно несъответствие между правно дължимото и фактически
осъщественото поведение), от субективна страна да е налице вина на дееца във
връзка с установен правнорелевантен резултат, и да е налице причинна връзка
между деянието и резултата. Само и единствено при установяване на всички
елементи на нарушението от обективна и от субективна страна може да се приеме,
че законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на наказаното лице.
В разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП е
предвидено, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.
По делото е установено от показанията на
разпитаните свидетели, че на 08.09.2021г. Р.А.К. е управлявала лек автомобил с рег. №*******, собственост на Ш.М.
Х., който автомобил към момента на проверката е бил със служебно прекратена
регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП (след получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането), предвид което
от обективна страна е бил осъществен съставът на вмененото на водача
административно нарушение.
Макар от обективна страна да е налице нарушение на
разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, то по делото не се доказва
административното нарушение да е осъществено и от субективна страна.
За да е налице нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП,
за което да може надлежно да се наложи наказание по чл.175, ал.3, предл. първо
от ЗДвП, е необходимо водачът на автомобила да е знаел, че към датата на
деянието управляваното от него моторно превозно средство не е регистрирано по
надлежния ред.
Формалните нарушения, каквото по естеството си е и
нарушението по чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП, могат да бъдат извършени
само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Това виждане произтича от
определението на понятието за непредпазливост, дадено в чл.11, ал.3 от
Наказателния кодекс, според който деянието е такова, когато деецът не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици,
но е мислил да ги предотврати. Престъпните последици (престъпен резултат)
представляват съставомерния резултат от деянието – поставяне в опасност или
действително увреждане, който следва да е посочен в състава на нарушението
(престъплението), а съответно такъв елемент в състава си могат да включват само
и единствено резултатните деяния. Формалните такива са на просто извършване и
те се довършват със самия факт на осъществяване на изпълнителното деяние.
Настоящият случай е именно такъв, тъй като в чл.175, ал.3 от ЗДвП е описано
формално нарушение, в чийто състав не е визиран престъпен резултат (изменение
на обективната действителност, което трябва да настъпи като следствие от
изпълнителното деяние). Съответно същото може да се извърши само при условията
на пряк умисъл. Прекият умисъл предполага деецът да съзнава всички елементи от
обективната страна на състава на престъплението (нарушението) – в случая, че
МПС-то, което управлява, е с прекратена регистрация от определена дата,
респективно и че към датата на управлението му то не е регистрирано по надлежния
ред. Липсата на знание за който и да е от обективните признаци на състава на
нарушението, изключва умисъла за извършването му.
В случая регистрацията на автомобила е била
прекратена служебно на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба,
служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за
застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Т.е.
прекратяването на регистрацията на автомобила в тази хипотеза не настъпва
автоматично по силата на закона (ex lege), при несключване на застраховка
„Гражданска отговорност“, или при изтичане на срока такава да бъде сключена.
Прекратяване на регистрацията се извършва фактически от компетентно длъжностно
лице, след уведомяването му от Гаранционния фонд, че е налице предвидената в
нормата на чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането хипотеза, и след като за
целта се извърши отбелязване в автоматизираната информационна система за регистрация
на моторните превозни средства. Собственикът на автомобила няма как да знае
кога ще настъпи това уведомяване, съответно кога ще бъде прекратена
регистрацията на автомобила. Именно поради това законът е предвидил той да бъде
уведомен за извършеното прекратяване на регистрацията, от който момент той е
длъжен да знае, че при управление на превозното средство с прекратена
регистрация осъществява състав на административно нарушение. В този смисъл е и
изричното правило на чл.18б, ал.2, вр. ал.1, т.8 от приложимата Наредба №I-45
от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства.
В процесния случай в представените с
административнонаказателната преписка доказателства не са приложени такива, от
които да се установи по безспорен начин, че собственикът на управляваното МПС към
момента на извършване на проверката е бил уведомен за служебно прекратената
регистрация на същото, каквото задължение вменява на компетентните органи
разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, съответно водачът на автомобила да е
знаел, че към датата на деянието управляваното от него моторно превозно
средство не е регистрирано по надлежния ред.
Следва да се има предвид също, че съгласно
определението, дадено в §2, т.4 от ДР на Наредба №I-45 от 24.03.2000 г.,
„регистрация“ е административно разрешение за превозното средство да участва в
пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването
на табели с регистрационен номер. В конкретния случай регистрационните табели
на автомобила са били поставени/монтирани на същия, и не са били налице външни
признаци, по които административнонаказаното лице да би могло да разбере, че
регистрацията на управлявания от него автомобил е прекратена. Не се установяват и други фактически действия от
страна на санкционираното лице, по които да би могло да се съди, че последното
е имало съзнание, че управлява нерегистрирано по надлежния ред МПС.
Следователно преки доказателства, или верига от косвени доказателства, от които
да може да бъде направен единствен, непротиворечив и категоричен извод относно
виновността на дееца, и конкретно, че към датата на твърдяното нарушение на
същия е било известно, че регистрацията на управляваното от него МПС е била
служебно прекратена, не са налице по делото.
Неоснователно е наведеното в касационната жалба
възражение, че наличието на субективния елемент на нарушението се явява без
значение в случая, както и позоваването на изброената съдебна практика.
Именно поради формираната в страната противоречива
практика по прилагане на закона, към настоящия момент е постановено
Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д.
№3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съгласно
което не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 от Закона за движението по
пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно
средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от
Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на
моторното превозно средство.
Разглежданата в настоящото производство хипотеза е
идентична и касационната инстанция е обвързана на основание чл.130, ал.2 от ЗСВ
с приетото Тълкувателно постановление. Въз основа на него следва, че водачът Р.А.К.
незаконосъобразно е била наказана с предвиденото в чл.175, ал.3 от ЗДвП
административно наказание, тъй като липсват доказателства собственикът на
управляваното от нея моторно превозно средство да е бил уведомен за служебно
прекратената регистрация, съответно водачът на автомобила да е знаела, че към
датата на деянието управляваното от нея моторно превозно средство не е
регистрирано по надлежния ред.
Поради липсата на доказателства, установяващи
наличието на субективния елемент – вината, деянието по чл.140, ал.1 от ЗДвП в
случая се явява несъставомерно, съответно
наказателното постановление е издадено незаконосъобразно.
Като е достигнал до този извод и е отменил
наказателното постановление, въззивният съд е постановил решението си в
съответствие със закона, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №248 от 12.09.2022
г., постановено по АНД №393 по описа на Хасковския районен съд за 2022 година.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.