Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, ……...10.2023 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Софийски
градски съд, гражданско отделение, втори „Г” въззивен състав в публичното
заседание, проведено на трети май две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНАДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ ИВАНОВА
мл.
съдия КАЛИНА СТАНЧЕВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа
докладваното от съдия Иванова гр. д. № 3637 по описа за
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20264273 от 30.11.2020 г.
по гр. д. № 6637/2020 г. Софийският районен съд е осъдил „З.А.” АД да заплати
на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ на „З.” ЕООД следните суми:
-
сумата 342,19 лева, представляваща дължим остатък от застрахователно
обезщетение за реализиран застрахователен риск – частично увреждане на лек
автомобил „Шкода Фабиа” с ДКН № *******, от събитие, настъпило на 28.10.2019
г., и покрит по силата на имуществена застраховка „Каско” на МПС №
0306Х0446333, сключена между А.А.А./собственик на автомобила/ и ответника,
което вземане е прехвърлено на ищеца по силата на договор за цесия от
23.12.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 07.02.2020 г. до погасяването на
сумата;
- сумата 143,12 лева, представляваща
дължим остатък от застрахователно обезщетение за реализиран застрахователен
риск – частично увреждане на лек автомобил „Шкода Фабиа” с ДКН № *******, от
събитие, настъпило на 29.10.2019 г., и покрит по силата на имуществена
застраховка „Каско” на МПС № 0306Х0446333, сключена между А.А.А./собственик на
автомобила/ и ответника, което вземане е прехвърлено на ищеца по силата на
договор за цесия от 23.12.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 07.02.2020 г. до погасяването на сумата.
Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 640 лева.
Решението е обжалвано от ответника като неправилно и
постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага се
оплакване, че общият размер на главниците, представляващи остатък от
застрахователните обезщетения по застраховка „Каско” за двете застрахователни
събития, е завишен и не отговаря на действителните цени за части, материали,
боя и труд към датата на процесните събития. Поддържа се, че неправилно
районният съд е основал изводите си на приетата по делото САТЕ, която е била
своевременно оспорена от ответника, а в нарушение на процесуалните правила
съдът не е допуснал назначаване на поисканата от него повторна експертиза.
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на
въззивната жалба.
С определение от 20.04.2021 г. въззивният съд е допуснал
изслушване на поисканата от жалбоподателя повторна автотехническа експертиза.
За
да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
„З.” ЕООД е предявило срещу „З.А.” АД искове за заплащане
на следните суми: сумата 342,19 лева,
представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди на л.а. „Шкода Фабиа” с рег. № ******* , вследствие застрахователно
събитие на 28.10.2019 г.; и сумата 143,12
лева, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за вреди на
същия автомобил, настъпили вследствие застрахователно събитие на 29.10.2019 г.,
ведно със законната лихва върху всяка от сумите от подаване на исковата молба
да окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че лек автомобил „Шкода
Фабиа” с рег. № *******, собственост на А.А.А., е бил застрахован при ответното
дружество по договор за застраховка „Каско”. Твърди се, че по време на действие
на договора по отношение на този автомобил са настъпили две застрахователи
събития, а именно: „ПТП на паркинг” на 28.10.2019 г., за което собственикът е
предявил претенция за заплащане на застрахователно обезщетение №
1001903128843/31.10.2019 г.; и „ПТП” на 29.10.2019 г., за което пред
застрахователя е предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение № 10019030128844/31.10.2019 г. Вследствие на настъпилите
застрахователни събития на автомобила били нанесени увреждания, описани в описи
по заведените пред ответника претенции. Щетите били ремонтирани в сервиз на „З.”
ЕООД, което издало и изпратило на ответника проформа-фактура на стойност
1014,86 лева по първата претенция, и проформа-фактура на стойност 256,49 лева
по втората. Ответникът одобрил частично двете претенции, а именно за сумата
672,67 лева /по първата претенция/ и за сумата 113,37 лева /по втората
претенция/. Разликите до пълните размери на претенциите били непризнати и
неодобрени от ответника, а именно за сумата 342,19 лева по първата претенция и
143,12 лева по втората. За ремонтирането на щетите ищецът издал фактура №
**********/18.12.2019 г. и фактура № **********/18.12.2019 г. Сочи се, че
вземанията на собственика на увредения лек автомобил А.А.А.срещу ответното
дружество за заплащане на дължимия остатък от застрахователното обезщетение по
двете претенции бил прехвърлени на ищеца „З.” ЕООД с договор за прехвърляне на
вземания от 23.12.2019 г., за което ответникът бил надлежно уведомен на
13.01.2020 г. Одобрената от застрахователя сума в общ размер 786,04 лева по
двете претенции била заплатена на ищеца. Ищецът заявява, че не е съгласен с
определените от застрахователя размери на обезщетенията, тъй като те не
отговарят на размера на действително претърпените вреди към датата на
събитието. Ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати разликата
между дължимото обезщетение по двете претенции и изплатената от ответника сума,
възлизаща общо на 485,31 лева.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете.
Излага възражение, че размерът на претендираните обезщетения е завишен и не
отговаря на действителните цени за части, материали, боя и труд към датата на
процесните събития. Сочи, че представените от ищеца фактури не обвързват
безусловно застрахователя, а същите следва да се съобразят с посочените в т. 72
и т. 74 от Общите условия за застраховка „Каско” на МПС стойности и
ограничения, както било сторено по доброволните претенции.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание
чл. 405, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 99 от ЗЗД – за заплащане на застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „Каско” на МПС. Предмет на осъдителните
претенции са разликите между изплатените от ответното застрахователно дружество
обезщетения по щети № 10019030128843 и № 10019030128844, и действителните
според ищеца стойности на щетите, съизмеряващи се в стойността на
отремонтирането на автомобила по издадените фактури.
Не
е спорно по делото, че между ответното застрахователно дружество и А.А.А.е
сключен договор за застраховка „Каско” на л.а. „Шкода Фабиа” с рег. № ******* с
покрит риск пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС в резултат от
пътно-транспортно произшествие, включително и когато същото е било паркирано.
Не е спорно, че в периода на действие на този договор са настъпили две
застрахователни събития – на 28.10.2019 г. и 29.10.2019 г., във връзка с които
на застрахования автомобил са нанесени вреди, за което при застрахователя са
образувани щети № 10019030128843 и № 1001903012884. Не се спори, че
застрахованият А.А.е прехвърлил на ищеца вземанията срещу ответника по договора
за застраховка „Каско”, включващи претендираните застрахователни обезщетения.
Безспорно е също, че ответникът е заплатил на ищеца в качеството му на цесионер
на вземанията на застрахования застрахователни обезщетения – в размер на 672,67
лв. по първата щета и 113,37 лева по втората.
Ищецът
не е съгласен с размера на заплатените застрахователни обезщетения и претендира
разликите между заплатените суми и стойността на извършения от него ремонт на
автомобила. Така и с оглед наведените от ответника възражения спорен по делото
е въпросът за действителните размери на дължимите застрахователни обезщетения.
Застрахователно
обезщетение се съизмерва с размера на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на застрахователното събитие, освен в случаите на подзастраховане
и застраховане по договорена застрахователна стойност – чл. 386, ал. 2 от КЗ.
Дължимото застрахователно обезщетение се определя по пазарната стойност на
ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на застрахователното
събитие и същото не може да надвишава действителната стойност на увреденото
имущество, като за действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество. В т. 69 от
приложените Общи условия за застраховка „Каско” е предвидено, че
застрахователят обезщетява застрахования до размера на вредата от настъпилото
застрахователно събитие, но не повече от застрахователната сума.
Според
приетото в първоинстанционно производство заключение на САТЕ по
застрахователното събитие от 28.10.2019 г. по щета № 10019030128843 стойността
на възстановяването на щетите по лекия автомобил, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП възлиза на сумата 1093,27 лева, а стойността за
възстановяването на автомобила по щета № 10019030128844 за събитието от
29.10.2019 г. по средни пазарни цени към датата на ПТП е 301,50 лв.
Заключението е направено въз основа на посочените в описите на застрахователя
вид и степен на констатираните вреди.
Според
приетото във въззивното производство заключение на САТЕ размерът на вредите по
щета № 10019030128843 за събитието от 28.10.2019 г., възлиза на сумата 1042 лв.
по средни пазарни цени към датата на събитието – при влагане на оригинална
задна броня, а при влагане на облицовка задна броня от алтернативен доставчик –
на сумата 793,07 лева. Размерът на вредите по щета № 10019030128844 за
събитието от 29.10.2019 г. по средни пазарни цени към датата на събитието
възлиза на сумата 292,08 лв.
Съдът
кредитира изцяло приетото във въззивното производство заключение на САТЕ относно действителния размер
на разходите за възстановяване на щетите по застрахованото при ответника МПС,
настъпили в резултат на двете застрахователни събития. Това заключение е
основано на съпоставка на цените за части, материали и труд на база оферти от
различни търговци. Този начин за определяне на размера на щетите - чрез
сравнение на независими източници относно цените на подмените части и труд по
човекочасове, е приет в практиката като допустим и годен за определяне на
реалната възстановителна пазарна стойност на вредите от катастрофирали
автомобили. За действителен размер на вредите, настъпили в резултат на
застрахователното събитие от 28.10.2019 г. по щета № 10019030128843 следва да се приеме сумата 1042 лв. по първия вариант на приетото
в настоящото производство експертно заключение, включваща подмяна на увредената
задна броня с нова такава, която съответства на реалната възстановителна
стойност на тези щети. Размерът на щетите от застрахователното събитие от
29.10.2019 г. по щета № 10019030128844 е 292,08
лв.
Без правно значение за определяне на пазарната възстановителна стойност на
щетите е годината на производство на застрахования автомобил, нито уговорения в
застрахователния договор начин за определяне на застрахователното обезщетение,
каквито възражения са наведени във въззивната жалба. Начинът за обезщетяване на вредите от
застрахователя по „Каско” /било то по експертна оценка, чрез отремонтиране при
доверен или друг избран от увреденото лице сервиз/ е въпрос на вътрешни
отношения между застрахователя и застрахования и няма отношение към извода за
размера на подлежащите на обезщетяване вреди. На обезщетяване подлежат всички
преки и непосредствени вреди по пазарна стойност към момента на увреждането.
Следва да се посочи в отговор на направеното от въззивника възражение за
приложимост на предвидените в чл. 72 и 74 от Общите условия за застраховка
„Каско” ограничения при определяне на размера на застрахователното обезщетение,
че по делото не е представена застрахователната полица, нито други документи,
от които да е видно кой от изброените в тези разпоредби на ОУ начини за
определяне на застрахователното обезщетение е бил избран от застрахования,
поради което изводи в такава насока не могат да се направят.
Приспадайки извършените от ответника плащания по процесните щети, а именно
672,67 лв. по първата щета и 113,37 лв. по втората щета, от приетите за дължими
размери на застрахователни обезщетения /1042 лв. по първата щета и 292,08 лв.
по втората щета/, остават неизплатени и дължими от ответника следните суми:
369,33 лв. по щета № 10019030128843 и 178,71 лв. по щета № 10019030128844. Предявените искове са в
по-малки размери от тези суми, поради което и с оглед диспозитивното начало в
процеса същите следва да се уважат в предявените размери.
С оглед пълното съвпадане на
изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото пред
настоящата инстанция и направеното от въззиваемия искане, въззивникът следва да
му заплати сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лева.
Воден от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20264273 от
30.11.2020 г. по гр.д. № 6637/2020 г. на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА „З.А.” АД, ЕИК********да
заплати на „З.” АД, ЕИК ********, сумата 300 лева за разноски по делото.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.