№ 2569
гр. София, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Т.
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221100506979 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №20008108 от 27.01.2022 г., постановено по гр.д. № 33659/2019 г. по описа
на СРС, I ГО, 25 състав, първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените от
С.П.Д., ЕГН **********, в качеството си на собственик на ЕТ „Е. 3 – С.Д.“, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ******* кумулативно обективно и
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.45 от ЗЗД вр. чл.52 ЗЗД
срещу Н. А. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. „******* и А. М. С.,
ЕГН *******, с постоянен адрес: гр. София, ул. „*******, действащи чрез процесуалния си
представител адв. К. М. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „******* с което се иска
да се осъдят ответниците да заплатят солидарно на ищеца сума в размер на 17 167,60 лева за
претърпени от имуществени и сума в размер на 5 000 лева за претърпени неимуществени
вреди от отнемането на владението върху недвижим имот – търговски обект снек – бар
„Мусала“, находящ се на адрес: гр. София, бул. „******* и намиращите се в него движими
вещи и стоки, като частично УВАЖАВА исковете за сумите както следва: 345,32 лева,
представляващи обезщетение за причиненетие му имуществени вреди, претърпени в
резултат на отнемане владението върху посочения недвижим имот – търговски обект снек –
бар „Мусала“, находящ се на адрес: гр. София, бул. „******* и намиращите се в него
движими вещи и стоки, описани подробно в исковата молба; 500 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, настъпили в резултат на причинения стрес от отнемането на владението върху
1
недвижим имот – търговски обект снек – бар „Мусала“, находящ се на адрес: гр. София, бул.
„******* и намиращите се в него движими вещи и стоки, ведно със законната лихва върху
сумите, считано от датата на увреждането от 21.11.2016 год. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата над 345,32 лева до пълния претендиран размер от
17 167,60 лева обезщетение за имуществени вреди и за сумата над 500 лева до пълния
претендиран размер от 5000 лева обезщетение за неимуществени вреди. Отговорността за
разноски е разпределена съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Недоволен от съдебното решение е останал ищеца, който е подал въззивна жалба, с
която се обжалва решението в частта, с която са отхвърлени исковете му. Счита
първоинстанционното решение за неправилно, необосновано и постановено в нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, като се моли съда
да бъде постановено ново решение, с което да се уважи изцяло претенциите на ищеца.
Оспорва изводът на съда, че по делото не се установява от събраните писмени и гласни
доказателства, че ищецът е собственик на описаните движими вещи, респ. че не
ответниците не му дължат обезщетение по отношение на тях. Поддържа заявеното с
исковата молба, което се подкрепяло и от свидетелските показания, че в обекта е
осъществявана търговска дейност, заради която процесните движими вещи са се намирали в
обекта, тъй като биле нужни за нейното упражняване и неоснователни биле твърденията в
обратната насока. Не споделя изводите на съда относно нередовността на гаранционните
карти, позовавайки се отново на свидетелските показания, които установяват наличието им в
търговския обект. Оспорва заключенията на вещото лице относно стойността на движимите
вещи, като смята, че размера на овехтяването е силно завишен. Оспорва отхвърлянето на
иска за обезщетение за отнетото владение на намиращите се в търговския обект стоки.
Смята, че погрешно съдът е приел, че всичката стока на ищеца е бързо ликвидна, което
налагало последния бързо да се разпорежда с нея, поради което и нямало как стоката по
всички фактури към момента на отнемане на владението да се е намирала в търговския
обект на ищеца, тъй като част от фактурите датирали доста назад във времето. Въвежда
твърдения за допуснати процесуални нарушения от страна на съда при отмяна на допуснати
в полза на ищеца доказателствени искания. Не е изследвал в достатъчна степен същността,
интензитета и характера на претърпените неимуществени вреди, поради което и неправилно
е присъдил обезщетение в занижен размер, позовава се и на съществуващата тълкувателна
практика по въпроса. Прави доказателствено искане за назначаване на съдебно –
икономическа експертиза. Претендира и разноски.
В срока за подаване на отговор на въззивна жалба по чл.263 от ГПК, ответниците
подават както отговор на въззивната жалба, така и насрещна въззивна жалба и двете от
26.04.2022 год. В насрещната въззивна жалба, ответниците от своя страна обжалват
решението в частта, с която са осъдени да заплатят на ищеца суми за имуществени и
неимуществени вреди. Оспорват изводът на съда, че движимите вещи, за които е уважена
претенцията му за имуществени вреди, е установено да са се намирали във фактическата
власт на ищеца към момента на отнемане на владението, както и същите физически да са се
2
намирали в търговския обект към този момент. Оспорват по делото по безсъмнен начин да е
установено, че същите са във връзка с упражняваната от ищеца търговска дейност, тъй като
единственото предназначение, за което е можел да използва обекта е това. Оспорват
представените от ищеца фактури, протоколи и други писмени доказателства да установяват
закупуване и притежание на вещи, които по вид и количество да установяват използването
им за търговска дейност. Оспорват по делото да е установено, че към момента на отнемане
на владението ищецът все още да е упражнявал търговска дейност в обекта. Оспорва
дължимост и на обезщетение за неимуществени вреди, аргументирайки, че след като ищецът
по делото не доказва осъществявана търговска дейност, няма как да търпи неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания и стрес от евентуалната загуба на търговското си
занятие, което същият не е упражнявал. Молят съда да отмени решението в обжалваната
част, като постанови ново, с което изцяло да отхвърли ищцовите претенции. Претендира и
разноски.
В отговора на въззивната жалба, посочва, че същата следва да се остави без уважение,
като недоказана и необоснована, като в отхвърлителната си част решението е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Счита, че правилно първоинстанционния съд
е кредитирал гласните доказателствени средства в тази им част, както и постъпилите по
делото заключения на вещите лица, като в тази връзка е постановил и правилно решение
относно вещите, които е изключил от изчисляването на имуществените вреди, респ. по
неустановената собственост по отношение на същите. Претендира разноски.
В срок е подаден отговор на въззивната жалба от 27.06.2022 год., с която същата се
оспорва като неоснователна и недоказана, а обжалваното решение в тази му част се
определя като правилно и законосъобразно. Моли съда да остави без уважение отговора на
въззивната жалба, а решението в тази част да потвърди. Претендира разноски.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла
на чл. 266 от ГПК.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което
подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а
по отношение на неговата правилност съдът намира следното:
Софийски районен съд е сезиран с искова молба, предявена от С.П.Д., ЕГН **********,
в качеството си на собственик на ЕТ „Е. 3 – С.Д.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. ******* срещу Н. А. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
3
София, ул. „******* и А. М. С., ЕГН *******, с постоянен адрес: гр. София, ул. „*******,
действащи чрез процесуалния си представител адв. К. М. от САК, със съдебен адрес: гр.
София, ул. „******* за осъждане на ответниците, при условията на солидарна отговорност,
да заплатят на ищеца сумата от 17167,60лв., представляваща обезщетение за причинените
му имуществени вреди, при отнемане владението на търговски снек – бар „Мусала“,
находящ се на адрес: гр. София, бул. „******* и намиращите се в него движими вещи и
стоки, описани подробно в исковата молба, както и сумата от 5000лв., представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания в резултат на преживян стрес и влошаване на здравословното му състояние,
настъпили в резултат на отнемане на владението на търговски обект снек – бар „Мусала“,
находящ се на адрес: гр. София, бул. „******* и намиращите се в него движими вещи и
стоки, описани подробно в исковата молба, ведно със законната лихва върху сумите считано
от датата на увреждането – 21.11.2016г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът упражнява търговската си дейност в търговски
обект снек – бар „Мусала“, находящ се на адрес: гр. София, бул. „*******, като го владее за
себе си, трайно, явно и необезпокоявано от 2007г. Посочва, че на 06.06.2016г. било
прекъснато електрозахранването в обекта /като от електрозахранващото дружество му
казали, че прекъсването е по молба на г-н П./, а на 21.11.2016г. по скрит начин владението
му било отнето – катинара на обекта бил сменен, ключалката на вратата разбита, а
панорамните стъклени витрини намазани с кафява боя. Ответниците признли, че те са
сменили катинара, поради това, че са собственици на обекта. Посочва, че с действията си
ответниците му нанесли имуществени и неимуществени вреди – в резултат на прекъснатото
електрозахранване били повредени движими вещи – 4 броя кафемашини, 2 бр. хладилни
витрини, предоставени за нуждите на търговския обект от „Кока Кола“ и 1 бр. търговска
витрина; развалили се хранителни стоки, които се съхранявали във витрините, а при
отнемане на владението били отнети и движими вещи, подробно описани в исковата молба.
Нанесени му били и неимуществени вреди - болки и страдания, изразяващи се в
напрегнатост, притеснение, безсъние, болки в стомашната област, силно главоболие,
стигащо до мигрена, трайна загуба на апетит, световъртеж, бил диагностициран с тревожно-
депресивен синдром, а в последствие и хоспитализиран.
Към исковата молба са приложени писмени документи по опис, чието прилагане като
доказателства по делото се иска.поискано е събиране на гласни доказателства чрез разпита
на трима свидетели при режим на довеждане, за посочени в исковата молба обстоятелства.
Поискано е издаване на съдебни удостоверения. Назначаване на Съдебно-икономическа
експертиза и съдебно-психологична експертиза.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците срещу Н. А. П., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. София, ул. „******* и А. М. С., ЕГН *******, с постоянен адрес: гр. София, ул.
„*******, действащи чрез процесуалния си представител адв. К. М. от САК депозират
отговор на исковата молба. Оспорват предявените искове по основание и размер като
твърдят, че същите са недоказани. Оспорват твърдението на ищеца, че е владял процесния
4
недвижим имот в посочените от него периоди. Заявяват, че ищецът е бил държател на
процесния недвижим имот в периода от 30.11.1988г. до 21.11.2016г., като до 27.11.2008г.
държането се упражнявало по силата на договор за управление, а след това е ползвал имота
без правно основание. Поддържат, че в периода от 30.11.1988г. до 01.03.1996г. процесният
имот, в който се намирал снекбар „.“ е бил стопанисван от С.Д. съгласно договор за аренда.
На 01.03.1996 г. бил сключен договор за управление на обект между собственика на снек –
бар „Мусала“ и „Красна поляна“ ЕООД. Оспорва твърдението на ищеца, че след 2007г. е
продължил да владее имота явно и необезпокоявано, за търговски цели като е манифестирал
всичките си владелчески права. Общинското дружество „Красна поляна“ ЕООД е заличено
от Търговския регистър на 25.02.2009г. С решение № 719/ 27.11.2008г. на Столичния
общински съвет, е приет крайният ликвидационен баланс и докладна записка към него за
„Красна поляна“ ЕООД. На Столична община били предадени предоставените за
стопанисване имоти на дружеството, включително и снекбар „.“, в резултат на което са
прекратени всякакви облигационни отношения между „Красна поляна“ ЕООД и ищеца.
Поради изложеното ищецът ползвал имота без основание и въпреки многократните покани
от Столична община и от собствениците на имота да го напусне, същият бездействал.
Оспорват твърденията описаните в исковата молба вещи, да са собственост на ищеца и да са
се намирали в процесния имот към момента на отнемане на владението от страна на
ответниците – на 21.11.2016г., което били сторили на годно правно основание за това, без
насилствени действия и за което бил съставен констативен протокол. Сочат, че
непосредствено след това ищецът бил поканен от ответниците да вземе вещите, които
претендира от обекта, като същият не се явил да стори това. Собствеността върху имота
била прехвърлена на 06.03.2017г., до който момент било запазено състоянието му от
момента на отнемането на владението от ищеца. Оспорват предявените искове и за
обезщетение за неимуществени вреди по подробно изложени съображения, като считат, че
не са били претърпени такива, включително и в резултат от действията на ответниците.
Представят се документи, чието приемане като доказателства се иска. Поискано е
реципрочно допускане на свидетели, издаване на съдебни удостоверения, задължаване на
ищеца по реда на чл.190 ГПК и задължаване по реда на чл.183 ГПК.
При така събраната фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция намира
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Фактическият състав на деликта е налице, когато са причинени вреди на пострадалия от
противоправното и виновно поведение на лице, с оглед на което за да бъде ангажирана
отговорността на деликвента по чл. 45 ЗЗД е необходимо наличието на следните
предпоставки: 1) деяние (действие или бездействие); 2) което е противоправно, 3) вина
(която с оглед презумцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се презумира); 4) вреди и 5) причинно-
следствена връзка между деянието и настъпилите вреди. Липсата на който и да е от тези
елементи на деянието води до неоснователност на претенцията. Така изброените обективни
елементи от състава следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК и
5
липсата на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения
иск. Единствено субективният елемент от състава на деликта - вината, разбирана като
конкретно психично отношение на лицето - изпълнител към собственото му поведение и
неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.
2 от ЗЗД.
По отношение на претенцията, че сочените от ищеца движими вещи са му отнети от
ответника по скрит и насилствен начин, въззивният съд намира следното. Предоставянето
на защита срещу незаконно отнемане на владение върху движими вещи, което при това е
извършено по скрит и насилствен начин, може да е срещу всеки, включително и собственик,
тъй като в този случай се защитава не само владение, но и държане върху отнети движими
вещи. За да се приеме за установено отнето владение е достатъчно да се докажат факта на
владението, респ. държането и на нарушението, т.е. на отнемането. Предмет на
доказателствената тежест е фактът, че ищецът има качеството на владелец или държател на
сочените движими вещи към момента на твърдяното отнемане, което може да се установи с
всякакви доказателствени средства. Трябва да се докаже, че ответниците са отнели вещта по
скрит начин към определен момент.
Както беше посочено по - горе, за да бъде основателна претенцията на ищеца, че
процесните движими вещи са му отнети по скрит начин, следва да се установят при
условията на пълно и главно доказване следните кумулативни предпоставки, а именно: че
ищецът има качеството на владелец или държател на сочените движими вещи към момента
на твърдяното отнемане - 21.11.2016 г. и че ответникът е отнел вещите по скрит начин към
21.11.2016 г.
По отношение на придобиването на фактическа власт върху съответните вещи, описани
подробно в исковата молба са представени достатъчно писмени доказателства, които
установяват по безспорен начин както кои от движимите вещи са реално доставяни в
търговския обект, респ. че спрямо същите е упражнявана фактическа власт и ищецът ги е
владял или държал, така и за кои от движимите вещи тези обстоятелства не са налице, респ.
не следва ответниците да дължат заплащане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди от отнемането им.
Въпреки че гореизложеното обосновава извода, че описаните вещи са заети или
закупени от ищцовото дружество, т.е. същото се явява техен държател или собственик, по
делото не са събрани доказателства, установяващи по безспорен начин, че тези вещи са се
намирали в наетия обект към момента на твърдяното нарушение - 21.11.2016 г . Фактът на
държането на описаните движими вещи към 21.11.2016 г. не може да се установи и от
свидетелските показания на разпитаните свидетели, тъй като същите не конкретизират
точно периода, за който се отнасят същите, т.е. кога е последният момент, в който са видели
процесните движими вещи физически да се намират на територията на недвижимия имот –
търговски обект. Твърденията за чести и постоянни посещения биха могли да бъдат
индикация, доколкото бяха свързани и с момента, до който тези последователни и
ежедневни посещения са продължавали и дали са продължавали към момента на отнемане
6
на владението. Правилно първоинстанционният съд е приел, че показанията на свидетЕ.е са
твърде общи и по същество казват, че някога процесните движими вещи са се намирали в
обекта, което не е достатъчно да обоснове, че са се намирали там и към 21.11.2016 год.
Следователно, въззивният съд кредитира изцяло приетата по делото съдебно – оценителна
експертиза относно стойността на вещите, за чието отнемане е допуснато обезщетение,
поради което не споделя възражението на ищеца за завишена стойност на определеното
овехтяване.
Ищецът търси обезщетение за неимуществени вреди, в който случай преценката за
техния размер е в ръцете на съда, който решава въпроса по справедливост. При определяне
размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание
всички обстоятелства, които ги обуславят. На обезщетяване подлежат неимуществените
вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Техният размер се определя според
вида, характера и тежестта на увреждането. Неимуществените вреди нямат парична оценка,
поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са
имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на всички конкретни обстоятелства,
които носят обективни характеристики -характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се преценяват
вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и
интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства,
стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно - медицинската
прогноза за неговото развитие. Съдебната практика, прилагайки постановките на ППВС №
4/23.12.1968 г. по чл. 52 ЗЗД, последователно възприема гореописаната теза, като свързва
размера на обезщетението за неимуществени вреди с възприятието за справедливост,
базирано на преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
установени по делото и относими към конкретните неимуществени вреди. Целта на
възприетия принцип е увреденото лице да е обезщетено в най-пълна степен за претърпените
и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат на непозволеното
увреждане. Затова съдът има задължение в мотивите на съдебното решение да обсъди и
съобрази всички доказателства, относими към тези правно-релевантни факти и правилно да
оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението.
Съдебно – медицинската експертиза е посочила конкретното заболяване, причинено от
процесното събитие, което по – нататък в експертизата се уточнява да не е с тежки
последици и тежко отражение върху организма на ищеца, като не се открояват с
продължителност на възстановяване и лечение. Като се прибави към това и че прогнозата за
оздравяването е положителна и благоприятна, въззивният съд смята, че оценката на размера
на претърпените неимуществени вреди е правилна и не следва да се коригира, а решението в
7
тази част да бъде потвърдено, а въззивната жалба, респ. насрещната въззивна жалба в тази
насока са неоснователни.
Предвид на гореизложеното, досежно настъпването на увреждащото събитие и събрания
и преценен съвкупно доказателствен материал, установена по делото е и причинната връзка
между вредоносното събитие, от една страна, и причинените вреди от друга.
Поради изложените мотиви, настоящия състав намира, че решението, постановено от
СРС е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено и на негово място се
постанови ново решение.
По разноските:
С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски.
По отношение на Н. А. П., ЕГН ********** и А. М. С., ЕГН ******* следва да се
заплатят направените във въззивното производство разноски, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение, като в тази връзка е приложен списък с разноски по чл.80 ГПК
към отговора на въззивната жалба. В договора за правна защита и съдействие е посочена
сума в размер на 500 лева, заплатена изцяло в брой, като е посочена и датата на плащането –
25.10.2022 год., поради което и същият служи като разписка и доказателство за извършеното
плащане. Следва да им се уважи претенцията в пълния размер.
По отношение на С.П.Д., ЕГН **********, в качеството си на собственик на ЕТ „Е. 3 –
С.Д.“, ЕИК ******* също следва да се заплатят направените във въззивното производство
разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, като в тази връзка е
приложен списък с разноски по чл.80 ГПК към отговора на въззивната жалба. В договора за
правна защита и съдействие е посочена сума в размер на 1600 лева, заплатена изцяло в брой,
като е посочена и датата на плащането – 03.04.2022 год., поради което и същият служи като
разписка и доказателство за извършеното плащане. Доколкото от Н. А. П., ЕГН **********
и А. М. С., ЕГН ******* е направено възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК,
съдът следва да се произнесе по него. При материалния интерес на делото, приложимата
разпоредба от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е чл.7, ал.2, т.4, като съпоставяйки уговореното възнаграждение с
изчисления по този ред размер, следва изводът, че възражението е неоснователно.
Претенцията за адвокатско възнаграждение следва да се уважи в пълния размер.
По изложените мотиви, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20008108 от 27.01.2022 г., постановено по гр.д. №
33659/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 25 състав, първоинстанционният съд се е произнесъл
по предявените от С.П.Д., ЕГН **********, в качеството си на собственик на ЕТ „Е. 3 –
С.Д.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. *******
кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание
8
чл.45 от ЗЗД вр. чл.52 ЗЗД срещу Н. А. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София,
ул. „******* и А. М. С., ЕГН *******, с постоянен адрес: гр. София, ул. „*******,
действащи чрез процесуалния си представител адв. К. М. от САК, със съдебен адрес: гр.
София, ул. „******* с което се иска да се осъдят ответниците да заплатят солидарно на
ищеца сума в размер на 17 167,60 лева за претърпени от имуществени и сума в размер на
5 000 лева за претърпени неимуществени вреди от отнемането на владението върху
недвижим имот – търговски обект снек – бар „Мусала“, находящ се на адрес: гр. София, бул.
„******* и намиращите се в него движими вещи и стоки, като частично УВАЖАВА
исковете за сумите както следва: 345,32 лева, представляващи обезщетение за причиненетие
му имуществени вреди, претърпени в резултат на отнемане владението върху посочения
недвижим имот – търговски обект снек – бар „Мусала“, находящ се на адрес: гр. София, бул.
„******* и намиращите се в него движими вещи и стоки, описани подробно в исковата
молба; 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, настъпили в резултат на причинения стрес
от отнемането на владението върху недвижим имот – търговски обект снек – бар „Мусала“,
находящ се на адрес: гр. София, бул. „******* и намиращите се в него движими вещи и
стоки, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането от
21.11.2016 год. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата над 345,32
лева до пълния претендиран размер от 17 167,60 лева обезщетение за имуществени вреди и
за сумата над 500 лева до пълния претендиран размер от 5000 лева обезщетение за
неимуществени вреди.
ОСЪЖДА С.П.Д., ЕГН **********, в качеството си на собственик на ЕТ „Е. 3 – С.Д.“,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ******* да заплати на Н.
А. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. „******* и А. М. С., ЕГН *******,
с постоянен адрес: гр. София, ул. „*******, действащи чрез процесуалния си представител
адв. К. М. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „******* на основание чл.78,ал.1 от
ГПК сума в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА Н. А. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. „******* и А.
М. С., ЕГН *******, с постоянен адрес: гр. София, ул. „*******, действащи чрез
процесуалния си представител адв. К. М. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******
да заплати на С.П.Д., ЕГН **********, в качеството си на собственик на ЕТ „Е. 3 – С.Д.“,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ******* на основание
чл.78,ал.1 от ГПК сума в размер на 1600 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10