№ 9186
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20241110103424 по описа за 2024 година
Производството е образувано е по искова молба, предявена от А. В. В.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Л“ 11, ЕТ. *** АП. *** срещу „П БГ”
ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. К С,
№15, ВХ. ** АП. ***, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца следните суми:
на основание чл. 128, т.2 КТ неизплатени трудови възнаградения за м.
септември 2023г. – бруто в размер на 5468,52 лева, за м. октомври 2023г.
– бруто в размер на 5468,52, два работни дни за м. ноември 2023г. – бруто
в размер на 547 лева;
на основание чл. 221, ал.1 КТ – обезщетение за неспазения срок на
предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение в размер
на 5468,52 лева;
на основание чл. 224 КТ – обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 1360 лева.
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното им изплащане
Ищецът твърди, че на 08.03.2023г. между страните е сключен трудов
договор №001/08.03.2023г. Тъй като работодателят не е изплатил дължимото
1
трудово възнаграждение на ищеца за м.септември 2023г. в уговорения срок, то
на 02.11.2023г. В. е изпратила имейл до ответника, че прекратява трудовия
договор на основание чл. 327, ал.2, т.2 КТ. Сочи, че работодателят отказал
прекратяване на това основание, като след справка установила, че трудовият
договор е прекратен на 06.11.2023г. на основание ал. 325, ал.1, т.1 КТ. Ищецът
оспорва да е давала съгласие за прекратяване по общо съгласие. Твърди, че
работодателят е получил изявлението за прекратяване на 02.11.2023г., като
недобросъвестно е отказал да получи практиката от Еконт, а пратката от
Български пощи е получена на 20.11.2023г. Моли за уважаване на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове, като
поддържа, че дължимите суми за трудово възнаграждение и обезщетенията са
заплатени на ищеца. Сочи, че трудовото правоотношение е прекратено по
взаимно съгласие между страните по заявление от 19.10.2023г., депозирано от
работника, което е прието от работодателя и е издадена заповед
№001/06.11.2023г. за прекратяване на трудовото правоотношение. Моли за
отхвърляне на исковете.
Във връзка с извършено плащане от страна на ответника в съдебно
заседание ищецът на основание чл. 214 ГПК е намалил размера на
предявените искове, като искът с правно основание чл. 128, т.2 КТ за
заплащане на неплатени трудови възнаграждение за м. Септември 2023г. се
намалява от 5468,52 лева на 932,25 лева, за м. Октомври 2023г. – се намалява
от 5468,52 лева на 264,27 лева, претенцията по чл.224 КТ за заплащане на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2023г. се намалява от
1360 лева на 409,90 лева, като за разликата е направено оттегляне по чл. 232
ГПК. По отношение на законната лихва върху сумата от 7841,42 лева ищецът
претендира за периода от датата на завеждане на исковата молба 18.01.2024г.
до датата на извършеното плащане 17.02.2024г., като лихвата е в размер на
90,12 лева. Съдът е приел направеното оттегляне и е прекратил
производството по отношение на частично оттеглените искове.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 126 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Не се спори между страните и се установява от писмените документи, че
2
между същите е сключен трудов договор №001/08.03.2023г., по силата на
който ищцата е заемала длъжност Мениджър, информационни технологии.
Видно от приложения по делото препис от Заповед № 001/06.11.2023г.
трудовото правоотношение на ищеца било прекратено по реда на чл. 325 ал.1,
т.1 КТ по взаимно съгласие. В заповедта било предвидено на ищеца да се
изплати обезщетения за неизползван платен годишен отпуск в размер на
1782,58 лева.
По делото е представено платежно нареждане от 16.02.2024г., видно от
което след завеждането на исковата молба ответникът е заплатил в полза на
ищцата сумата в размер на 7841,82 лева, като основание е посочено заплата
м.9,м.10 и обезщетение по чл. 224 – за 9 дни.
По делото е представено заключение по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като пълно подробно и задълбочено и
обосновано. Според същото размерът на последното брутно трудово
възнаграждение за месец август 2023г. е 5468,52 лева. Заключението посочва,
че размерът на обезщетение по чл. 221 КТ при прекратяване на безсрочно
трудово правоотношение възлиза на 5468, 52 лева, а размерът на
обезщетението по чл.224 КТ възлиза на 1782,58 лева, като е изчислено за 9
дни, доколкото толкова е неизползвания годишен платен отпуск на А. В. за
2023г. В приложение 1 към експертизата са заплатените суми от работодателя
за процесния период, като за м. Септември 4 дни са заплатени на база брутно
възнаграждение в размер на 5468,52 лева, а останалите 15 дни – на база
брутно възнаграждение в размер на 4357,41 лева.
По делото е представено заключение по допусната съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира като пълно подробно и задълбочено и
обосновано. Съгласно същото на 19.10.2023г. в 17:38:56 е изпратено
електронно писмо със заглавие „Заявление за прекратяване на трудови
правоотношение с П БГ“ от имейл адрес ************@*****.*** до имейл
адрес ********@*****.**, ******@****************.**, *****@*****.**,
**************@*****.***. Към имейл съобщението има прикачен 1 файл с
име „SCAN0090.PDF”, който съдържа 1 страница, чието съдържание е
представено към експертизата.
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 128, т.2 КТ, чл. 221, ал.1 КТ и чл. 224, ал.1 КТ.
3
Спорно между страните е обстоятелството на какво основание е
прекратен трудовия договор – по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал.1
т.1 КТ или поради неплащане на трудовото възнаграждение на основание чл.
327, ал.1, т. 2 КТ. В тази връзка съдът намира следното:
На основание чл. 325, т. 1 от КТ трудовият договор може да се прекрати
по взаимно съгласие на страните. Фактическият състав изисква всяка от тях да
направи категорично писмено изявление за прекратяване на трудовото
правоотношение. Насрещната страна, към която е отправено предложението
за прекратяване на трудовото правоотношение, е длъжна да вземе отношение
по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако
тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. В момента на
съвпадането на двете волеизявления, което настъпва с получаването на
отговора, договорът се прекратява, а издаването на последващ акт за
прекратяване на трудовия договор има само констативно действие. / Решение
№ 146 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 935/2012 г., IV г. о.; Решение № 400
от 13.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1109/2009 г., IV г. о., ГК,/.
Няма пречка обаче страната, която предлага прекратяване на трудовото
правоотношение, да посочи момента, от който желае това прекратяване да
настъпи. Това означава, че съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЗД предложителят е
обвързан с предложението до изтичането на срока, който е определен в него,
тоест- той не може да го оттегли до тази дата и дотогава предоставя на другата
страна възможност да вземе становище по предложението. Прекратяването на
трудовото правоотношение по този начин е законосъобразно, тъй като не
противоречи нито на повелителните норми на закона, въведени в обществен
интерес, нито на добрите нрави /чл. 9 от ЗЗД/. /Определение № 2150 от
30.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4539/2023 г., III г. о., ГК/. Предвид горното,
дори да се приеме, че с имейл от 19.10.2023г. ищцата е поискала прекратяване
на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, съдът намира, че
доколкото ответникът е издал заповед за прекратяване, но не е уведомил
работника за съгласието си, то ответникът не се е произнесъл по направеното
в 7-дневен срок, а законът изисква страната, към която е отправено
предложението за прекратяване на договора по взаимно съгласие, не само да
вземе отношение по него, но и да уведоми другата страна в 7-дневен срок,
като при пропускане на срока необоримо презумира липсата на приемане.
Приемането след изтичане на срока не удовлетворява изискванията по чл. 325,
4
ал. 1, т. 1 КТ.
Отделно от горното, видно от заявление от 19.10.2023г. волята на ищеца
е в действителност правоотношението му с работодателя - ответник да бъде
прекратено, но поради "неизплащане на трудовото възнаграждение в срок по
КТ" от страна на ответното дружество на трудовия договор, а не по взаимно
съгласие. Предвид това, че не може са бъде прието, че волята на ищеца за
прекратяване на правоотношението по взаимно съгласие е ясно изразена,
напротив очевидно е, че причина за искането за прекратяване на трудовия
договор е неизпълнение на задължения по договора на работодателя. Ето защо
съдът приема, че от събраните по делото доказателства не може да се
установи при условията на пълни и главно доказване, че от страна на ищцата е
отправено предложение за прекратяване на трудовото му правоотношение с
ответника именно по взаимно съгласие, а следователно и че е налице
съгласувана обща воля на страните за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ.
Правото на едностранно прекратяване на трудовия договор става с
едностранно волеизявление като то трябва да бъде изразено ясно,
недвусмислено, безусловно и в писмена форма. Разпоредбата на чл. 327, т. 2
от КТ не поставя други условия за прекратяване на трудовия договор освен
забавяне изплащането на трудовото възнаграждение или обезщетение.
Правната норма не поставя и изискване за срок за забава, нито създава
модалитет относно размера на неизплатеното трудово възнаграждение или
обезщетение. Когато работникът упражни добросъвестно потестативното си
право да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление без
предизвестие, трудовото правоотношение се прекратява с достигането на
изявлението до работодателя.
Такова изрично изявление от работника е направено със заявление от
02.11.2023г., което е изпратено на имейлите от работодателя, от които между
страните са водили кореспонденция, видно и от изготвената съдебно-
техническа експертиза, както и на 20.11.2023г. по пощата. Предвид горното
съдът намира, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.
327, ал.1, т.2 КТ поради неплащане на трудовото възнаграждение в срок.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 128, т.2а КТ.
За да бъде уважен предявеният иск следва да се установи, че между
5
ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение и полагането на
труд за твърдения, период, за който твърди да му се дължи трудово
възнаграждение, размера на дължимото трудово възнаграждение, както и
изпадането в забава на работодателя за заплащане на последното.
Видно от приетото по делото заключение брутният размер на
възнаграждението съгласно трудовия договор възлиза на 5468,52 лева. За 15
дни от месец септември и за целия октомври (отново 15 дни) е изплатено
възнаграждение на база основна заплата в размер на 4357,41 лева, а не на база,
посоченото в договора. Не са представени доказателства да има промяна в
този месец на размера на трудовото възнаграждение. Поради което съдът
намира, че за посочените периоди е следвало да бъде заплатено
възнаграждение на базата основна заплата в размер на 5468,52, а именно
нетно – 4500 лева, съгласни Приложение към ССчЕ.
Предвид изложеното съдът намира, че искът се явява доказан по
основание и същият следва да бъде уважен 932,25 лева, представляваща
неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.септември 2023г., както и за
сумата от 264,27 лева – трудовото възнаграждение за месец октомври 2023г.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 221, ал.1 КТ.
За да бъде уважен предявеният иск ищецът следва да установи, че е
работил по трудово правоотношение с ответника, което е прекратено на
твърдяното основание – чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, както и размера на месечното
му брутно трудово възнаграждение.
От представените доказателства по делото се установява, че брутното
трудово възнаграждение на ищеца за м.08.2023г. – месеца предхождащ месеца,
в който е възникнало основанието на обезщетението възлиза на 5468,52 лева.
Предвид изложеното искът следва да се уважи изцяло.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 224, ал.1 КТ.
За уважаването на предявения иск ищецът следва да установи, че за
посочения период между страните е съществувало трудово правоотношение,
по силата на което в негова полза е възникнало правото на ползване на платен
годишен отпуск и неговият размер, както и размера на брутното трудово
възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди
прекратяване на трудовото правоотношение.
6
Видно от заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза
ищецът е имал неизползван платен годишен отпуск в размер на 9 дни.
Размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск възлиза на
сумата от 2237,12 лева, при размер на брутно възнаграждение от 5468,52 лева.
Доколкото работодателят е заплатил сума в размер на 1782,58 лева, то
основателен се явя иска за сумата от 409,09 лева.
При това положение искът следва да се уважи изцяло.
По отношение иска по чл. 86 ЗЗД.
Съдът намира за основателно искането за присъждане на законна лихва в
размер на 90,12 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до
16.02.2024г., датата на плащането на сумата в размер на 7841,82 лева.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има само ищеца.
По делото са представени доказателства за сторени разноски отстрана на
ищеца в размер на 1800 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, както и
400 лева – депозит за ССчЕ.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П БГ” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
град София, ж.к. К С, №15, ВХ. ** АП. ***, ДА ЗАПЛАТИ на А. В. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. „Л“ 11, ЕТ. *** АП. ***, на основание чл.
128, т.2 КТ, чл. 221, ал.1 КТ и чл. 224, ал.1 КТ следните суми: сумата от
932,25 лева, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.
Септември 2023г., сумата в размер на 267,27 лева, представляваща
неизплатено нетно трудово възнаграждение за м. Октомври 2023г.; сумата от
409,09 лева, представляваща неизплатено обезщетение за неползван отпуск в
размер на 9 дни за 2023г. и сумата от 5468,52 лева, представляваща
обезщетение за срока на предизвестието, ведно със законната лихва върху
сумите от датата на депозиране на исковата молба, както и сумата от 90,12
лева, представляваща законна лихва за периода 18.01.2024г. (датата на
подаване на исковата молба) до 16.02.2024г. (датата на частичното доброволно
плащане).
7
ОСЪЖДА „П БГ” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
град София, ж.к. К С, №15, ВХ. ** АП. ***, ДА ЗАПЛАТИ на А. В. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. „Л“ 11, ЕТ. *** АП. ***, на основание чл.
78, ал.1 ГПК сумата от 2200 лева, представляваща сторени разноски по
делото.
ОСЪЖДА П БГ” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
град София, ж.к. К С, №15, ВХ. ** АП. *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал.6 ГПК сумата 318,74 лева,
представляваща държавна такса в производството.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8