Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Радомир, 03.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на седми октомври през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М.
М., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 1335 по описа за 2019
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 215 КТ, чл. 285 КТ и чл.
86 ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника
за периода от 01.09.2017 г. до 04.12.2019 г. Длъжността, която изпълнявала,
била „машинист на мостов кран”, с основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 560,00 лева, считано от 01.01.2019 г.
Посочва,
че трудовото ù правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал.
1, т. 3 КТ със заповед №.г. на управителя на ответното дружество, връчена
ù лично на същата дата.
Твърди,
че за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г. била
командирована да изпълнява трудовите си задължения в друго населено място, като
същата последователно работила във „ВМВ – Метал“ ЕООД, гр. Ихтиман и база „Камет“ в „Еврометал“ ЕООД, гр.
Перник, като за посочения период не е получила полагащите ù се
командировъчни пари в размер на 1200,00 лева.
Наред
с това, сочи, че за периода от 11.01.2016 г. до 14.11.2019 г. е имала право на
безплатна предпазна храна, тъй като е работила в предприятие със специфичен
характер и организация на труда, но въпреки това работодателят не ù е
предоставял такава храна.
С
оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество „Леяро ковашки машиностроителен комплекс“
ЕООД да ù заплати следните суми: сумата от 1200,00 лева, дължима за
незаплатени командировъчни пари за периода от 01.01.2017
г. до 31.12.2018 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано
от предявяване на исковата молба – 10.12.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата; сумата от 240,00 лева, представляваща лихва
за забава върху посочената главница за периода от 01.01.2017
г. до 31.12.2018 г.; сумата от 2679,00 лева, представляваща паричната
равностойност на дължимата на ищцата безплатна предпазна храна за периода от
11.01.2016 г. до 14.11.2019 г. (след допуснато изменение на иска по реда на чл.
214, ал. 1 ГПК), ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
предявяване на исковата молба – 10.12.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 865,00 лева, представляваща лихва за забава върху
посочената главница за периода от 11.01.2017 г. до 14.11.2019 г.
Процедурата
по размяна на книжа е спазена. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове, като излага
твърдения, че същите са недопустими и моли съда да прекрати производството по
делото.
По
отношение на иска с правно основание чл. 215 КТ сочи, че в исковата молба не
били изложени твърдения за броя календарни дни, през които ищцата е била
командирована, а така също се претендирало заплащането на командировъчни пари
за период от време, през който същата не е работила по трудово правоотношение в
ответното дружество. Твърди, наред с това, че по делото липсвали доказателства,
от които да се установи, че ищцата е била командирована в друго населено място
за посочения в исковата молба период.
По
отношение на иска с правно основание чл. 285 КТ са изложени твърдения, че в
исковата молба не е посочен броят работни дни, за които се дължи безплатната
предпазна храна, като наред с това ищцата претендирала заплащането на паричната
равностойност на безплатната храна за период от време, през който не е работила
по трудово правоотношение в ответното дружество. Сочи, че в длъжностната
характеристика на ищцата било посочено, че за нейната длъжност нямало
специфични условия на труд, както и че същата не отговаряла на условията за
получаване на безплатна храна и по тази причина не била включена в нарочна
заповед, съответно нямала право да получава безплатна храна, респ. нейната
парична равностойност. Наред с това, дори да се приемело, че същата е имала
право на безплатна храна, било обективно невъзможно да я получава, тъй като
през по-голямата част от процесния период е
използвала отпуск на различно основание. Твърди, че съгласно сключения трудов
договор и длъжностна характеристика за длъжността „машинист на мостов кран с
ограничена товароподемност“, на ищцата са предоставяни ваучери за храна, ако са
били налице основанията за получаването им.
На
последно място се посочва, че трудовото правоотношение с ищцата е било
прекратено с предварително разрешение на ИА „Главна инспекция по труда“,
Дирекция ИТ Перник и при прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата
били заплатени всички дължими суми, като последната не направила никакви
възражения, в т. ч. и по отношение на незаплатени пари за безплатна храна.
По
изложените съображения, моли исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и
недоказани.
В
съдебно заседание ищцата се явява лично и с адв. С. С.
от ПАК, която поддържа исковете и моли за тяхното уважаване.
В
съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез упълномощен представител –
адв. И. Т. от САК, оспорва исковете и моли същите да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Установява се по делото от
представеното ЛТД на ищцата, в т. ч. копие от трудова книжка, че същата е
работила в ответното дружество по трудово правоотношение на длъжност „машинист
на мостов кран с ограничена товароподемност” за
периода от 01.09.2017 г. до 04.12.2019 г., като със заповед №.г. на управителя
на ответното дружество трудовото правоотношение е било прекратено на основание
чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, считано от 04.12.2019 г., след дадено предварително
разрешение за уволнение от Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник.
От представената по делото
длъжностна характеристика на длъжността „машинист на мостов кран с ограничена
товароподемност“ се установява, че сред основните задължения за длъжността са:
работа с мостов кран с цел разтоварване на вагони с отпадно желязо, чугун,
стружки и пр.; обслужване на пресата за рязане на скрап и брикетирпресата;
зареждане на пресите с шихта; наставяне и пропускане
на електроди; почистване на пясъчниците от остатъчен метал и пр. В длъжностната
характеристика изрично е посочено, че за длъжността „машинист на мостов кран с
ограничена товароподемност“ няма специфични условия на труд.
По делото са представени също и:
Заповед № 86/27.08.2018 г. на
управителя на ответното дружество, по силата на която ищцата Р.Я. е била
командирована да извършва възложената ѝ работа в „Еврометал“
ЕООД – гр. Перник, работно място – база „Камет“, гр.
Перник, считано от 28.08.2018 г. за един работен ден;
Заповед № 85/21.08.2018 г. на
управителя на ответното дружество, по силата на която ищцата Р.Я. е била
командирована да извършва възложената ѝ работа в „Еврометал“
ЕООД – гр. Перник, работно място – база „Камет“, гр.
Перник, считано от 22.08.2018 г. за срок от един ден;
Заповед № 80/10.07.2018 г. на
управителя на ответното дружество, по силата на която на ищцата Р.Я. е било възложено
да извършва възложената ѝ работа в „Метал Трейд 666“ ЕООД, цех „Скрапо база“, считано от 10.07.2018 г. до 10.08.2018 г.;
Заповед № 105/18.12.2017 г. на
управителя на ответното дружество, по силата на която на ищцата Р.Я. е било възложено
да извършва възложената ѝ работа в „Еврометал“
ЕООД, работно място – корпус „Червена могила“ – „Булмашинъри
Ентерпрайсис“ ООД, считано от 18.12.2017 г. до
22.12.2017 г., вкл.;
Заповед № 103/05.12.2017 г. на
управителя на ответното дружество, по силата на която на ищцата Р.Я. е било
възложено да извършва възложената ѝ работа в „Еврометал“
ЕООД, работно място – корпус „Червена могила“ – „Булмашинъри
Ентерпрайсис“ ООД, считано от 06.12.2017 г. до 08.12.2017
г., вкл.;
Заповед № 96/30.11.2017 г. на
управителя на ответното дружество, по силата на която на ищцата Р.Я. е било
възложено да извършва възложената ѝ работа в „Еврометал“
ЕООД, работно място – корпус „Червена могила“ – „Булмашинъри
Ентерпрайсис“ ООД, считано от 01.12.2017 г. за срок
от един ден;
Заповед № 86/01.11.2017 г. на
управителя на ответното дружество, по силата на която ищцата Р.Я. е била
командирована да извършва възложената ѝ работа във „ВМВ Метал“ ЕООД – гр.
Ихтиман, считано от 02.11.2017 г. до 17.11.2017 г., вкл.;
По делото са представени и писмени
доказателства за ползван от ищцата платен годишен отпуск, както и за ползване
на отпуск поради временна неработоспособност, както и доказателства, че същата
е била командирована при предходния ѝ работодател „Метал Трейд 666“ ЕООД
да извършва възложената ѝ работа в друго населено място.
По делото са допуснати и събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите В.Я.,
който е съпруг на ищцата, Ю.Ц. и Г.Л..
От показанията на свидетелите Я. и Ц.
се установява, че ищцата е била командирована да изпълнява служебните си
задължения във „ВМВ Метал“ ЕООД, гр. Ихтиман, като според свидетеля Ц.
работниците в бившия завод „Червена могила“ са имали право на безплатна храна.
Пред съда свидетелката Л. сочи, че
не е запозната с обстоятелството дали ищцата е била включена в списък на
работниците в ответното дружество, които имат право на безплатна храна. Според
свидетелката в ЛТД на ищцата няма данни същата да е отчела по установения ред
свои командировъчни извън „Леяро ковашки
машиностроителен комплекс“ ЕООД.
От заключението на вещото лице В. П.
по изслушаната съдебно – счетоводна експертиза се установява, че след издаване
на командировъчните заповеди, приложени в ЛТД на ищцата, същата не е
представила формуляр „командировъчна заповед“, която се подписва от
ръководителя на фирмата, номерира се и се завежда в книгата за командировъчните
заповеди, като в ответното дружество не са извеждани командировъчни заповеди на
ищцата и не са представяни счетоводни документи и не са изплащани
командировъчни пари.
Наред с това, според вещото лице при
оценка на риска е изготвена Карта за оценка на работно място в Л. ЕООД, участък
„Скрапобаза“, длъжност „машинист на мостов кран с
ограничена товароподемност“, от която е видно, че за посочената длъжност няма
специфични условия на труд, като за периода, в който ищцата е работила в
ответното дружество не се е давало кисело мляко по време на смяната.
В съдебно заседание при неговото
изслушване вещото лице конкретизира, че за дните, в които ищцата е била
командирована извън населеното място, на последната се полагат по 10,00 лева на
ден – дневни, без преспиване, като пътните са били заплатени служебно.
От заключението на вещото лице Б. П.
по изслушаната повторна съдебно – счетоводна експертиза се установява, че за
периода, в който е работила в ответното дружество, ищцата е била командирована
общо за 58 календарни дни, от които 41 календарни дни – в същото населено място
и 17 календарни дни – в друго населено място, като в ответното дружество не са
регистрирани командировъчни заповеди в книгата за командировъчни. Според вещото
лице за периода, през който ищцата е била командирована извън населеното място,
на последната се полагат по 10,00 лева на ден – дневни.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които
съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото гласни доказателствени средства, при съпоставка и във връзка с
неоспорените писмени доказателства, като показанията на свидетеля В.Я. прецени
по реда на чл. 172 ГПК и ги кредитира изцяло, като безпротиворечиви
и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен
материал. Съдът кредитира и заключенията по приетите съдебно – счетоводни
експертизи, като компетентно изготвени от вещи лица, в чиято безпристрастност
съдът няма основания да се съмнява.
При така установеното от фактическа
страна съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 215 КТ:
За основателността на предявения иск
по чл. 215 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че между страните за процесния период е съществувало трудово правоотношение, по
силата на което и в изпълнение на трудовата функция по предвидения за това ред
ищецът е бил командирован за изпълнение на трудови задължения извън населеното
място, както и размера на претенцията, а в тежест на ответника е да докаже, че
за положения труд за периода на командироването, е заплатил на работника
дължимите съобразно закона командировъчни суми.
В случая се установява по делото, че
ищцата е била командирована за период от 18 дни да изпълнява трудовите си
задължения в друго населено място, а именно в гр. Ихтиман и гр. Перник, като за
целта са издадени заповед № 86/27.08.2018 г. на управителя на ответното
дружество за командироване на ищцата за 1 ден в „Еврометал“
ЕООД, гр. Перник; заповед № 85/21.08.2018 г. на управителя на ответното
дружество за командироване на ищцата за 1 ден в „Еврометал“
ЕООД, гр. Перник и заповед № 86/01.11.2017 г. на управителя на ответното
дружество за командироване на ищцата за 16 дни за периода от 02.11.2017 г. до
17.11.2017 г., вкл. във ВМВ „Метал“ ЕООД, гр. Ихтиман. По силата на чл. 121 КТ, когато нуждите на предприятието
налагат, работодателят може да командирова работника за изпълнение на трудовите
му задължения извън мястото на постоянната му работа. В контекста и на
разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредбата за командировките в страната се
считат командировани лицата, които са изпълнявали задълженията си извън
границите на населеното място, където е седалището на работодателя. В този
смисъл е и дадената уредба на понятието „място на работа“ в чл. 66, ал. 3 КТ,
като място, съвпадащо със седалището на предприятието, освен ако не е уговорено
друго или не следва от характера на работата. В
случая не са налице и двете изключения, предвидени в горната разпоредба. От
представените по делото писмени доказателства не се установява между страните
да е „уговорено друго“ във връзка с мястото на работа, като не може да се
приеме и че в случая мястото на работа извън седалището на работодателя следва
от естеството на работата. Съгласно чл. 6, т. 1 и т. 2 от Наредбата за
командировките в страната не се считат командировани лицата, които: извършват
постоянната си работа през време на пътуването - работници от локомотивни и
други превозни бригади, шофьори, летци, моряци, ловни и риболовни надзиратели
от подвижната охрана и др.; изпълняват служебни задачи в границите на
населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на
трудовото правоотношение; пътуват като пласьори на материали, стоки, продукция
и в други случаи по граждански договори без предварително определен маршрут и
възнаграждението им се определя в процент върху реализирания приход - оборот. В
разглеждания случай длъжността, която е заемала ищцата – „машинист на мостов
кран с ограничена товароподемност“, не попада в нито една от примерно
изброените категории, за да може да се приеме, че мястото ù на работа
следва от естеството на задълженията.
С оглед задължението на работника да
изпълни заповедта за командировка, ако тя е законна - арг.
от чл. 126, т. 7 КТ, за работодателя възниква задължението, визирано в
разпоредбата на чл. 215 КТ да му заплати пътни, дневни и квартирни пари.
Нарушаването (неспазването) на законоустановените
изисквания за реда на командироване има за последица незаконност на действията
на работодателя и липса на задължение от насрещната страна по правоотношението
да изпълни разпореждането, но не и отпадане на задължението за заплащане на
командировъчни пари, чието предназначение е да се компенсират до известна
степен неудобствата, които работникът или служителят понася, когато изпълнява
задача извън мястото на работа и местоживеенето си (решение № 123/14.03.2011 г.
по гр. д. № 1167/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о.), т. е. независимо дали има издадена командировачна заповед и/или други писмени доказателства за
командироване, работодателят дължи обезщетение по чл. 215 КТ - пътни, дневни и
квартирни пари, при условията и в размери, определени от МС, ако по делото се
установи полагане на труд извън мястото на постоянната работа на работника,
при наличие на доказателства за това,
вкл. и гласни.
С оглед на изложеното дотук и след
анализ на събраните по делото доказателства, в т. ч. и гласни такива, съдът
приема, че ищцата е изпълнявала задълженията си извън границите на населеното
място, където е било мястото ù на работа за период от 17 дни, тъй като в
периода от 02.11.2017 г. до 17.11.2017 г., когато същата е била командирована
във ВМВ „Метал“ ЕООД, гр. Ихтиман, ищцата е ползвала един ден платен годишен
отпуск по силата на заповед № 45/06.11.2017 г., който следва да бъде приспаднат
от така посочения период.
Предназначението на командировъчните
пари е да се компенсират до известна степен неудобствата, които работникът или
служителят понася, когато изпълнява задача извън мястото на работа и
местоживеенето си. Налице ли е такова изпълнение на място, което не е отнапред
известно и изрично прието в договора и не следва от естеството на работа,
работодателят дължи компенсиране на работника за търпените неудобства. То
следва да стане или под формата на изплащане на командировъчни (пътни, дневни и
квартирни - при наличие на предвидените в Наредбата за командировките в
страната – Наредбата, условия), или под формата на „допълнителни
възнаграждения, включващи и командировъчните пари, освен ако с акт на Министерския
съвет е предвидено друго” (чл. 6, ал. 2 от Наредбата). Именно защото целта на
командировъчните е да компенсират в известна степен търпените неудобства при
изпълнение на работата на място извън мястото на работа и местоживеенето,
такива под формата на дневни не се дължат, когато се ползва служебно целодневна
безплатна храна в мястото на командироване или когато командировката се
изпълнява в мястото, където фактически живее командированият или неговото
семейство, както и при постъпването му в болнично заведение (чл. 23 и чл. 24,
ал. 2 от Наредбата); не се плащат квартирни пари, когато е ползвана безплатна
държавна или обществена квартира, или когато командировката е в населеното
място, където живее командированият или семейството му, или постъпи в болнично
заведение (чл. 27 от Наредбата); не се дължат пътни, когато се ползва безплатен
превоз и др. подобни (чл. 15 от Наредбата). В случая работодателят е осигурявал
средства за транспорт до обектите и нощувка, когато такава се е налагала (което
по съществото си покрива два от трите компонента на командировъчните пари,
посочени по-горе), но не е изплащал дневни пари като командировъчни. Не се
твърди и не са представени доказателства, работодателя да е компенсирал по друг
начин – чрез допълнителни възнаграждения по смисъла на чл. 6, ал. 2 от
Наредбата работника за така положения извън седалището на дружеството труд. Поради
това и предявената претенция за заплащане на командировъчни в размер на
полагащите се дневни е основателна за горепосочения период от 16 дни и за
сумата от 160,00 лева, съобразно заключенията на вещите лица. До така
предявения размер искът по чл. 215 КТ е основателен.
Неоснователна е претенцията за
заплащане на мораторна лихва за заявения размер от 240,00
лева за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г.
Командировъчните пари не представляват елемент от трудовото възнаграждение на
работника, поради което и по отношение на тях не се прилага разпоредбата по чл.
245, ал. 2 КТ, а общите правила по ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата, като при безсрочните задължения
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора (чл. 84, ал. 2 ЗЗД), т. е., когато няма определен срок за изпълнение (не се твърди и съответно
установи и между страните да е уговарян такъв), необходимо условие за
изпадането на длъжника в забава е наличието на отправена покана за плащане. В
конкретния случай, тъй като паричното задължение на ответника по чл. 215 КТ е
безсрочно, то същият изпада в забава от деня на поканата. По делото не са
налице доказателства, нито пък се твърди, че ищцата е отправила до работодателя
писмена покана за заплащане на полагащото ù се обезщетение преди
завеждането на иска, поради което лихвата за забава може да се претендира
най-рано от подаването на исковата молба, която има правното значение на покана
за доброволно плащане на задължението. Ето защо, съдът намира, че предявеният
иск за заплащане на мораторна лихва следва да бъде
отхвърлен – така: решение № 1046/04.07.2006 г. на ВКС по гр. д. № 2874/2003 г.,
решение № 1083/26.09.2006 г. на ВКС по гр. д. № 2903/2003 г. и решение № 1089/04.07.2006
г. на ВКС по гр. д. № 2923/2003 г.
По иска с правно основание чл. 285 КТ:
Съгласно чл. 285, ал. 1 КТ на
работниците или служителите, които работят в предприятия със специфичен
характер и организация на труда, работодателят осигурява безплатна храна и/или
добавки към храната. Според ал. 2 на чл. 285 КТ условията и редът, при които се
осигуряват безплатната храна и/или добавките към нея по ал. 1, се определят с
наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на
здравеопазването.
Спорните въпроси по делото са има ли
право ищцата на безплатна храна като служител, работещ при специфични условия
на труд и дали при неизпълнено от работодателя задължение по чл. 285, ал. 1 КТ
за предоставяне на безплатна храна (средства за такава по време на действието
на трудовото правоотношение), работникът или служителят може да претендира
нейната парична равностойност.
Правната норма, регламентирана в чл.
285, ал. 1 КТ, предоставя и гарантира правна възможност на определени категории
работници и служители на безплатна храна. Възникването на това право се предпоставя от работата във вредни/специфични условия на
труд. Безплатната храна е свързана с характера на работата и цели предпазване
на работника или служителя срещу неблагоприятните влияния на работната среда
върху физиологическото здраве на работещия. Предоставянето на храна е
задължение на работодателя. Той трябва да осигури както финансови средства,
така и самата храна, противоотрови и други съобразно медицинските предписания.
Организационен въпрос на работодателя е по какъв начин ще реализира
задължението си, стига с него да постигне целта на закона.
За да има задължение работодателят
за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея при работа във вредни
условия, съгласно Наредба № 11/2005 г. работодателят трябва да определи с
писмена заповед работниците и служителите, които имат право на безплатна храна
и/или добавки към нея, видът и стойността на храните и/или на добавките към
нея.
Настоящият съдебен състав приема, че
по делото не е установено ищцата да е полагала труд при вредни или специфични
условия, като този извод на съда се потвърждава и от приложената по делото
длъжностна характеристика за длъжността „машинист на мостов кран с ограничена
товароподемност“, в която е записано, че за длъжността няма специфични условия
на труд, а така също и от заключенията на двете вещи лица по приетите
експертизи, от които се установява, че ищцата не е била включена в заповед,
издадена от управителя на ответното дружество за определяне на работниците и
служителите, които имат право на безплатна храна и/или добавки към нея.
При това положение и след като
констатира, че ищцата не е сред служителите, които са имали право на безплатна
храна (измежду лицата, изброени в чл. 2, ал. 1 от Наредба № 11/2005 г.),
респективно на стойността на същата, поради работа във вредни за здравето и
специфични условия на труд, съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл. 285 КТ е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, което на свой
ред налага извод и за неоснователност на акцесорната
искова претенция за сумата от 865,00 лева, представляваща мораторна
лихва за забава за периода от 11.01.2017 г. до 14.11.2019 г.
По разноските:
При този изход на спора и двете
страни имат право на разноски, но доколкото липсват доказателства за направени
такива, съдът не дължи произнасяне по този въпрос в настоящия съдебен акт.
Тъй като се касае за трудов спор ищцата
е освободена от заплащане на държавна такса. С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РС – Радомир в полза на бюджета на съдебната власт дължимата държавна
такса в размер на 50,00 лева, като и депозит за вещо лице в размер на 6,14 лева.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Леяро ковашки
машиностроителен комплекс“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, „Индустриална зона“ ДА ЗАПЛАТИ на Р.В.Я., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, сумата в размер на 170,00 (сто и седемдесет лева), представляваща
незаплатени командировъчни пари за периода от 02.11.2017 г. до 17.11.2017 г.,
както и за 22.08.2018 г. и 28.08.2018 г., ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от предявяване на исковата молба – 10.12.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
215 КТ за разликата до пълния предявен размер от 1200,00 (хиляда и двеста
лева), както и иска с правно основание чл. 86 ЗЗД, вр.
чл. 215 КТ за сумата от 240,00 лева (двеста и четиридесет лева), представляваща
лихва за забава за периода от 01.01.2017 г. до
31.12.2018 г., като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.В.Я., с ЕГН: **********,
с адрес: *** иск
с правно основание чл. 285 КТ за осъждане на ответника „Леяро
ковашки машиностроителен комплекс“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление:***, „Индустриална зона“ да заплати на ищцата сумата от 2679,00
лева (две хиляди шестстотин седемдесет и девет лева), представляваща паричната
равностойност на безплатна предпазна храна за периода от 11.01.2016 г. до
14.11.2019 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
предявяване на исковата молба – 10.12.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 865,00 лева (осемстотин шестдесет и пет лева),
представляваща лихва за забава върху посочената главница за периода от
11.01.2017 г. до 14.11.2019 г.
ОСЪЖДА „Леяро ковашки
машиностроителен комплекс“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, „Индустриална зона“ ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд -
Радомир в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 50,00 лева (петдесет
лева) – дължима държавна такса в производството пред настоящата инстанция и
сумата от 6,14 лева (шест лева и четиринадесет стотинки) - възнаграждение за
вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.