РЕШЕНИЕ
№ 227
гр. С., 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на четиринадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Ст. Христов
при участието на секретаря Гл. Недева
като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно
наказателно дело № 20223420200480 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят Е. С. К. от с.П., обл.С., ЕГН ********** обжалва
Наказателно постановление № 22-1099-000597/02.06.2022г. на началника на
група, сектор ПП при ОД на МВР-С., с което му е било наложено
административно наказание- глоба в размер на 200 / двеста / лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 / шест / месеца за извършено
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Изтъква доводи за незаконосъобразност
при издаването на акта и НП.
Ответникът – ОДМВР - гр. С., надлежно уведомен, явява се
представител- Й. Д. Д.- началник група МПСАД при ОДМВР-С..
Актосъставител- С. И. С., нередовно призован, не се явява. Призовката е
върната в цялост с отметка, че лицето се намира в домашен отпуск.
Свидетел- Г. М. Л., редовно призован, явява се лично в съдебно
заседание и депозира своите показания добросъвестно като съда ги прие и
1
приобщи като доказателства по същото.
РП- С.- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира
становище по делото.
Жалбоподателят К., редовно призован, не се явява, вместо него-
проц.представител- адв.П. П. при АК- Варна. Моли съда да отмени
обжалваното НП като незаконосъобразно и неправилно и излага доводи в
тази насока.
Въпреки нередовното призоваване и неявяване на актосъставителя, съда
като взе предвид становищата на страните счете, че чрез разпита на свидетеля
по акта, който се явява в днешното съдебно заседание би могла да бъде
изяснена фактическата обстановка по делото в пълнота и цялост и даде ход на
делото в отсъствието на актосъставителя С..
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като
обсъди доводите на жалбоподателя и АНО, прие за установено следното:
В ОДМВР- С. е било получено писмо от ЕЦОН- София в което
уведомяват органите на полицията в гр.С., че на 21.04.2022г. в 20,39 часа по
път III-213, на км 14+800 в посока гр.Алфатар, жалбоподателя К. е управлявал
МПС „Опел Вектра“ с превишена скорост, но системата автоматично
показвала, че това МПС е с прекратена регистрация на основание чл.143,
ал.15 от ЗДвП- за това, че не е било пререгистрирано в едномесечен срок от
придобиването му. Поради което след като е бил установен собственика му,
органите на реда са посетели адреса на жалбоподателя, където са го
установили лично. Още тогава на место, жалбоподателя К. попълнил
декларация по чл.188 от ЗДвП, като същия е посочил, че на посочената по-
горе дата той лично е управлявал процесното МПС, негова собственост. В
тази връзка още тогава му е бил съставен АУАН от актосъставителя С. за
извършено от него нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
След като му е бил съставен АУАН, материалите по преписката били
изпратени в РП-С. с мнение да бъде образувано досъдебно производство
срещу жалбоподателя К. за извършено от него престъпление по чл.345, ал.2
от НК. Впоследствие, с Постановление от 28.04.2022г. на РП- С. е било
отказано да се образува досъдебно производство срещу жалбоподателя К. за
извършено от него престъпление от общ характер, като наблюдаващия
прокурор е счел, че деянието, осъществено от жалбоподателя К. съставлявало
2
административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което е
изпратил материалите на АНО за вземане на отношение и по компетентност.
Във връзка с получените материали, АНО е счел, че жалбоподателя К. е
извършил нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и му е издал процесното,
обжалвано от жалбоподателя К. НП за това, че на 21.04.2022г. в 20,39 часа по
път III-213, км 14+800 в посока гр.Алфатар е управлявал собствения си лек
автомобил „Опел Вектра“ с рег. № **, като МПс-то е било с прекратена
регистрация от 03.02.2022г. по чл.143, ал.15 от ЗДвП, съгласно договор за
покупко-продажба на МПС № 6517/ 02.12.2021г. Нарушението е било
установено след издаването на ЕФ № 5767985 и получено писмо № 3286р-
18976/ 15.04.2022г. от ГДНП.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за
допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимно лице и е подадена в
срока по чл.59 от ЗАНН, а по същество е неоснователна по следните
съображения:
АУАН № GА339018/ 21.04.2022г. и обжалваното НП са издадени в
съответствие на процесуалните правила: Деянието за което е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е било
квалифицирано по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 21.04.2022г. в 20,39
часа по път III-213, км 14+800 в посока гр.Алфатар е управлявал собствения
си лек автомобил „Опел Вектра” с рег.№ **, като МПС е с прекратена
регистрация от 03.02.2022г. по чл.143, ал.15 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени
доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът
кредитира изцяло. От обстоятелствената част на АУАН, който като съставен
по надлежния ред и представлява годно доказателствено средство, съобразно
разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на
свидетелят по акта, които съда кредитира изцяло. Посочената фактическа
обстановка се установява и от представените писмени доказателства-
Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство, докладна
записка и др. Фактическата обстановка се оспорва от жалбоподателят, който в
жалбата си и в съдебно заседание твърди, че не е бил наясно, че
3
регистрацията на управлявания от него автомобил е била прекратена
служебно, тъй като не е получил никакво уведомление от страна на КАТ.
В случая се касае за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, съгласно която
норма по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно
разпоредбата на чл.144, ал.1 и 2 от ЗДвП "Собствеността на моторните
превозни средства се прехвърля с писмен договор. Съобразно нормата на
чл.143, ал.15 от ЗДвП пък „Служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно
превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването
не изпълни задължението си да регистрира превозното средство“. В
конкретния случай жалбоподателя К. не е изпълнил изискванията на закона за
пререгистрация на закупеното от него МПС.
В § 6, т. 18а от ДР на ЗДвП е дадено легално определение на понятието
регистрация: "Регистрация" е административно разрешение за превозното
средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на
превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. В
конкретния случай покупко-продажбата е извършена и документирана чрез
договор за покупко-продажба на процесното МПС № 6517/ 02.12.2021г., като
е следвало до 02.02.2022г. да се извърши нова регистрация на новия
собственик според валидния договор за покупко-продажба.
В § 2, т. 4 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства е дадено легално определение на
термина "Регистрация", който както стана ясно по-горе е административно
разрешение за превозното средство да участва в пътното движение,
включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели
с регистрационен номер“.
В тази връзка настоящия съдебен състав намира за неоснователно
твърдението на жалбоподателя К., че не е знаел, че процесното МПС не е
било регистрирано по надлежния ред, тъй като водач на МПС и то
4
правоспособен, е бил длъжен да знае разпоредбите на ЗДвП относно
прехвърлянето на собствеността и документите, които следва да притежава и
носи при управлението на въпросния автомобил. Процесното МПС е закупено
лично от жалбоподателя К. чрез договор за покупко-продажба № 6517/
02.12.2021г., поради което и няма как същия да не е знаел, че следва да
пререгистрира закупения от него автомобил. Регистрацията на собствеността
на МПС е от съществено значение за обществените отношения, което изисква
актуална информацията за собствеността на МПС. Предвидения
регистрационен режим на притежаване на МПС, гарантира както
възможността същите да преминават през съответните проверки за
безопасност, така и да е налице актуална информация за собственика, което е
гаранция за спазването на законовите норми свързани с безопасността на
движението по пътищата.
На изследване подлежи обстоятелството необходимо ли е водачът на
автомобила да знае, че управляваното от него МПС не е регистрирано по
надлежен ред. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП на всеки водач
на МПС, без значение дали е негов собственик, е вменено задължението да
управлява това МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, само
ако е регистрирано. Обстоятелствата, че автомобилът е с поставени
регистрационни табели и че при проверката водачът е представил
свидетелство за регистрация на МПС, не го освобождават от задължението по
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Регистрацията на автомобила е била служебно прекратена от
административния орган на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Съгласно
посочената разпоредба, прекратяването на регистрацията се извършва с
отбелязване в автоматизираната информационна система, като не е
предвидено задължението да се уведомява новия собственик на автомобила,
да се отнеме свидетелството за регистрация и да се свалят регистрационните
табели. Такива задължения не са предвидени и в Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства
(Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от
2018 г.), за разлика от другите случаи на служебно прекратяване на
5
регистрацията.
Служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, на основание
чл.143, ал.15 от ЗДвП е законовата последица от неизпълнението на
задължението да се регистрира закупеният автомобил, в предвидените
срокове. Ето защо, жалбоподателя К., управлявайки собствения си автомобил,
след като е знаел, че не е изпълнил това си задължение, е бил наясно с
предвидените от закона последици. Нормата на чл.140 от ЗДвП не изисква
конкретна форма на вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т. е. то
може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост.
Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените случаи, като в настоящия случай разпоредбата на
чл.175, ал.3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при тази форма на вината. В
този смисъл, следва да се приеме, че жалбоподателят е осъществил състава на
вмененото му нарушение на нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП и правилно е
ангажирана неговата административнонаказателната отговорност, на
посоченото основание.
На първо място горните обстоятелства се установяват от презумптивната
доказателствена сила на АУАН въведена по изключение с разпоредбата на
чл.189, ал.2 от ЗДвП. В конкретния случай фактическите констатации в
АУАН не се опровергават, а напротив - подкрепят се и от събраните гласни
доказателства- показанията като свидетел на служителя на ОДМВР- С. Л.,
чиито показания съдът кредитира изцяло като логични и последователни и
кореспондиращи изцяло с приложените по делото писмени доказателства. В
преценката си дали да издаде наказателното постановление, АНО се основава
на фактическите констатации по акта за установяване на административното
нарушение, които в производството по чл.189, ал. 2 от ЗДвП в рамките по
налагане на административното наказание се считат за верни до доказване на
противното. От друга страна, по силата на НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, в
съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена
сила и затова съдът разпореди събирането на гласни доказателства чрез
разпит на актосъставителя и свидетелите по акта, установяващи нарушението.
Тези доказателствени средства са и допустими от закона относно
извършването на нарушението и обстоятелството при които е извършено.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове
6
по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
Жалбоподателят в жалбата си и в съдебно заседание оспори
констатациите в акта, но при анализа на доказателствата по делото, съдът
намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които да оборят
доказателствената сила на съставения акт за установяване на
административно нарушение. В хода на съдебното производство не се
установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на
жалбоподателя, и издаденото въз основа на него наказателно постановление.
Безспорно от разпита на свидетеля при проверката е, че жалбоподателя К. е
управлявала МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред, поради
настъпила служебна дерегистрация по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП за чието
настъпване органите на МВР не са длъжни да уведомяват собственика на
МПС-то, още повече, че самия той не си е изпълнил задълженията по закон,
поради което и му е известно, че МПС-то е с прекратена регистрация.
Дадените в хода на съдебното следствие показания от посочените свидетели
са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и
обстоятелства във връзка с възприетото от тях поведение на жалбоподателя и
са годни да обосноват изводите на настоящият състав относно установената
от тях фактическа обстановка.
Установи се по категоричен начин, както от писмените доказателства по
делото, така и от гласните такива събрани в съдебно заседание чрез разпит на
свидетеля по акта, че жалбоподателя К. е управлявал собствения си
автомобил на който е била прекратена регистрацията по реда на чл.143, ал.15
от ЗДвП.
Не е налице и приложението на нормата на чл.28 от ЗАНН, т.е.
наличието на „маловажен случай“, тъй като нарушението е формално, просто
извършване и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
останалите случаи на същия вид нарушение. В случая не би могло да се
говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като
посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването
му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен
резултат. Конкретното установено нарушение, както и обстоятелствата по
същото разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична
за общия случай на нарушение, за което разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП
7
въздига деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на просто
извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно
деяние, като последната не е необходимо / и не е възможно / да се установява
във всеки отделен случай. Съобразно доказателства по делото съдът счита, че
случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. За да направи този
извод, съдът взе предвид и тежестта на настъпилия съставомерен резултат и
личността на дееца, която е с множество наказания, наложени за различни по
вид нарушения на ЗДвП, видно от приложената по делото справка на името на
жалбоподателя К., поради което и счита, че неправомерното засягане на
правно защитените обществени отношения не е незначително, респективно,
че случаят не е маловажен.
Относно наложеното наказание, в нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП се
предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. за водач, който
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В случая АНО е
предвидил, че нарушението извършено от жалбоподателя е непредпазливо и е
наложил минималната санкция предвидена по закон. Следователно, при
установяване на всички елементи от хипотезата на правната норма,
административно наказващия орган правилно е наложил посоченото
наказание в законно установения му минимален размер и същия не би могъл
да бъде коригиран от съда. Кумулативно предвиденото наказание „лишаване
от право да управлява МПС“ също е било приложено от АНО в неговия
минимален размер, поради което и не се нуждае от редукция, а и такава не е
възможно да бъде направена.
По време на производството по установяване на адм. нарушение и
налагане на адм. наказание съдът не констатира да са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, обуславящи отмяна на НП. АУАН и НП
са издадени от компетентни лица, по смисъла на ЗДвП. Съдържат
задължителните за същите реквизити, указани в ЗАНН. Не страдат от пороци,
които да водят до тяхната незаконосъобразност и са направени правилните
правни изводи въз основа на правилно възприетата фактическа обстановка.
Наказателното постановление е издадено в съответствие с материалния закон.
Установи се по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, че жалбоподателят Е. К. е осъществил
8
състава на адм. нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 във вр.с чл.63,
ал.9 от ЗАНН, Районен съд- С.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 22-1099-000597/ 02.06.2022г.
на началника на група, сектор ПП при ОД на МВР- С., издадено въз основа на АУАН №
GA339018/ 21.04.2022г. с което на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП на Е. С. К. от
с.П., обл.С., ул.”Шеста” № 9, ЕГН ********** е било наложено административно наказание-
глоба в размер на 200 / двеста / лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /
шест / месеца за извършено от него нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП като
законосъобразно, доказано,обосновано и правилно.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
Административен съд- С., считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
9