№ 21
гр. гр.Несебър, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Административно
наказателно дело № 20222150201116 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от К. С., ЛНЧ **********, с адрес: с. T., общ. Н., местност
К.**, ап.*, срещу наказателно постановление № 21-0304-001870/20.12.2021 г. на началника
на сектор към ОДМВР – Бургас, РУ – Несебър, с което на жалбоподателя, на основание чл.
179, ал. 2, предл. първо от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за извършено нарушение
на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева и на основание
чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за извършвано нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца.
Правят се оплаквания, че обжалваното наказателно постановление в издадено в
противоречие и при неспазване на материалния закон.
Насрещната страна по жалба – началника на сектор към ОДМВР – Бургас, РУ –
Несебър, изразява становище по оплакванията на жалбоподателя, като счита същите за
несъстоятелни и недоказани. Релевира се възражение за прекомерност на евентуално
претендирано от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява,
представлява се от упълномощен адвокат, който моли за отмяната на постановлението в
цялост, поради незаконосъобразността му. Заявява се несъответствие между посоченото в
НП и АУАН, на който се основава, досежно датата на извършване на санкционираните
нарушения, като се посочва че същото е съществено и налага отмяната на обжалвания акт.
Посочва се още несъответствие между квалификацията на едно от нарушенията, дадена с
АУАН и тази вписана в постановлението. Представителят на жалбоподателя твърди
несъвместимост на качеството на актосъставителя с това на преводач на нарушителя в
производството по съставяне на АУАН, като въз основа на оплакванията си моли за отмяна
на обжалваното постановление и присъждане на направените разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Административно-наказващият орган не изпраща представител в проведеното
1
съдебно заседание.
Процесната жалба е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество същата е основателна.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното:
На 12.12.2021 г., около 22,20 часа, на главен път 1-9, Бургас - Варна,
жалбоподателката управлявала лек автомобил „Х.Д.“, с рег. № А*****Н, собственост на
„А.Г.“ ООД – с. T., по мокра пътна настилка и с несъобразена скорост, завъртяла се върху
пътното платно и се ударила вдясно в мантинелата, като допуснала ПТП, от което
произлезли материални щети и не останала на място до идване на компетентните органи на
МВР. След процесната дата, служители на РУ-Поморие при ОД МВР – Бургас, при обход в
гр. А., на бензиностанция "Е." установили катастрофиралия л.а. „Х.Д.“ и след извършено
оперативно-издирвателно мероприятие установили водача, като жалбоподателката.
Последната дала устни и писмени обяснения по случая, въз основа на които била изготвена
докладна записка от служители на РУ – Поморие и придвижена по компетентност до РУ –
Несебър, ведно с преписката по случая. На 15.12.2021 г., в РУ – Несебър, в присъствието на
жалбоподателката, бил съставен АУАН серия Д бл. № 524226/15.12.2021 г. от св. Д. Д. – мл.
автоконтрольор при РУ – Несебър, който бил дежурен към датата на извършване на
нарушенията – 12.12.2021 г. Въз основа на АУАН било издадено и процесното НП, което се
обжалва пред настоящата инстанция.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства: АУАН серия Д бл. № 524226/15.12.2021 г.; справка за
нарушител/водач /л. 6 от делото/; заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на МВР;
служебна електронна справка с Гаранционен фонд /л. 23-25 от делото/, както и показанията
на свидетеля Д. Д. и изявленията на представителя на жалбоподателя за признаване на
изложените от него факти и обстоятелства пред съда. В противоречие на приетите факти е
единствено обжалваното постановление, в което за дата на извършване на санкционираните
нарушения е посочено – 15.12.2021 г. Това обстоятелство не може да разколебае
фактическите изводи на съда, доколкото самият актосъставител посочва лично пред съда, че
е съставил АУАН след датата на нарушенията, във връзка със свое дежурство от 12.12.2021
г., когато по твърдения на жалбоподателя и съгласно установеното по преписката на РУ –
Поморие е реализирано процесното ПТП. Самият жалбоподател не оспорва така приетите от
съда констатации, изложени и от изслушания свидетел.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаване на АУАН и наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които обуславят неговата
отмяна.
Формално, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган
/оправомощен да издава наказателни постановления по силата на заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи/ в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. При
издаване на АУАН и наказателното постановление в тази му част са спазени императивните
разпоредби за съдържание по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Независимо от изложеното, съдът намира за основателни оплакванията на
жалбоподателя за допуснато от наказващия орган съществено нарушение на процесуалните
правила при издаване на обжалваното НП, съставляващо основание за отмяната му в цялост.
Видно от съдържанието на АУАН от 15.12.2021 г., актосъставителят е констатирал
извършени от жалбоподателя две нарушения на ЗДвП от 12.12.2021 г., но в противоречие на
2
това наказващият орган е наложил санкции с НП на жалбоподателя за нарушения,
осъществени при описаните в АУАН факти и дори в същия час, но на различна дата, а
именно – 15.12.2021 г.
Предвид изложеното, съдът констатира, допуснато в хода на
административнонаказателното производство съществено противоречие между
съдържанието на АУАН и обжалваното НП, досежно приетите фактически констатации и в
частност – датата на извършване на установените нарушения. Посоченото безспорно е
препятствало жалбоподателя да разбере за извършени на коя дата нарушения се ангажира
отговорността му, като по този начин се е достигнало до нарушаване правото му на защита.
Изложеното е достатъчно, за да се приеме, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено, като не е необходимо да се обсъждат изложените от
жалбоподателя допълнителни доводи за незаконосъобразността му.
За пълнота, следва да се посочи, че съдът не споделя оплакванията за несъответствие
на посочената в АУАН и НП правна квалификация на нарушенията. Предвид ръкописно
въведеното съдържание в АУАН, съдът приема, че изписването на нарушените разпоредби в
него е съответно на това в НП, а именно – чл. 20, ал. 2 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Не
съставлява и основание за отмяна на НП, оплакването за несъвместимост на качествата
актосъставител и преводач в производството и при съставяне на АУАН. От една страна, в
ЗАНН липсва правна уредба за процесуалните действия, предприемани в хода на
административнонаказателното производство спрямо лица - чужденци. Препращащата
норма на чл. 84 от ЗАНН касае единствено производството пред съда по разглеждане на
жалби срещу наказателни постановления. Същевременно, с разпоредбите на чл. 395а и сл. от
НПК е транспонирана Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и Съвета от
20.10.2010 г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство.
Текстовете на самата директива /пар. 16 от Преамбюла/ предвиждат, че в някои държави-
членки, орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, е
компетентен да налага санкции за относително леки нарушения, какъвто е случаят -
например за пътнотранспортни нарушения, извършвани в широк мащаб и които могат да
бъдат установени след пътнотранспортна проверка. В подобни случаи не може да се изисква
компетентният орган да гарантира всички права съгласно настоящата директива. Когато
законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения
от такъв орган и е предвидено право на обжалване пред съд с компетентност по
наказателноправни въпроси, директивата следва да се прилага единствено за производството
по обжалване пред този съд. Следователно, транспонирането на директивата с приемането
на Глава Тридесета "а" от НПК и приложението на тази глава в съдебното производство по
ЗАНН е изцяло в унисон с цитираната норма. Горното налага извода, по аргумент от
противното, че когато производството не е пред съд, а се развива пред съответните
контролни органи, компетентни да извършат пътнотранспортна проверка, правилата на
директивата и на цитираната глава от НПК не следва да се съблюдават стриктно. Това не
означава, че в административнонаказателното производство не следва да се съблюдават
правата на лицата, които не владеят български език, но дори и част от правилата на чл. 395а
- чл. 395з от НПК да не са спазени, това не следва да се приема за съществено процесуално
нарушение, стига за наказаното лице да е станало напълно ясно извършването на какво
нарушение му се вменява. В тази връзка няма пречка действията, които следва да
предприеме, да му бъдат обяснени на разбираем от него език, както и при констатирането на
нарушение от страна на проверяваното лице да му се състави АУАН по ЗАНН, който да му
бъде преведен и разяснен на разбираем от него език. При такава ситуация и в съответствие с
пар. 16 от преамбюла на директивата не е необходимо да се назначава преводач или да се
извършва писмен превод на АУАН. Достатъчно е да се направи устно резюме, което
впрочем е напълно допустимо според чл. 395а, ал. 3 от НПК, като с оглед спецификата на
производството по проверка и при съблюдаването на директивата е допустимо това резюме
да се направи и без присъствието на защитник.
При изложените съображения, обжалваното НП подлежи на отмяна изцяло, като
3
незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
Този извод не може да бъде разколебан, независимо от действителното фактическо
положение и доказателствата, доколкото се касае до формален порок, неподлежащ на
саниране от съда в рамките на настоящото производство.
При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените
разноски за заплатено възнаграждение на един адвокат. По своевременно заявено от
наказващия орган възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение, съдът, като съобрази разпоредбите на чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
намира същото за определено в съответствие на установения минимум. Въпреки това, при
съобразяване ниската фактическа и правна сложност на делото, намира, че същото следва да
бъде намалено по реда на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН с ½ или до размер от 400 лева. Така
определеното по размер и заплатено от жалбоподателя възнаграждение за един адвокат,
следва да се възложи в тежест на ОД на МВР – Бургас, доколкото последната е
юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи наказващия орган -
началника на сектор РУ – Несебър.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0304-001870/20.12.2021 г. на началника
на сектор към ОДМВР – Бургас, РУ – Несебър, с на жалбоподателя което К. С., ЛНЧ
**********, с адрес: с. T., общ. Н., местност К.**, ап.*, на основание чл. 179, ал. 2, предл.
първо от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
от ЗДвП за извършвано нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено наказание глоба
в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Бургас да заплати на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на К.
С., ЛНЧ **********, сумата от 400 /четиристотин/ лева - направени по делото разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд - гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4