№ 140
гр. Пазарджик, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220102035 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „ЮБЦ“ ЕООД чрез пълномощника си адвокат Г. твърди, че на
*** г. между „БТК“ ЕАД и ответника Г. СТ. УЗ. е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер **** за
ползване на мобилна услуга за номер ********** при условията на тарифен
план Smart L+ и месечен абонамент 26.99 лв. със срок от 24 месеца. Въз
основа на договора доставчикът издал на потребителя фактура №
**********/08.10.2017 г. и фактура № **********/09.11.2017 г. за
потребените електронни съобщителни услуги за период на потребление от
08.09.2017 г. до 08.11.2017 г. на стойност 69.32 лв. Твърди, че абонатът е
потребил и не е заплатил услугите, фактурирани за два последователни
отчетни месеца, а именно за месец октомври и месец ноември 2017 г., поради
което доставчикът е прекратил едностранно договора, считано от 10.11.2017
г., и е начислил неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер
на 340.26 лв. с фактура № **********/08.12.2017 г.
Твърди, че вземанията по договора за далекосъобщителни услуги са
прехвърлени първоначално от „БТК” ЕАД на „С.Г.Груп“ ООД по силата на
договор за цесия от 16.10.2018 г., а впоследствие от „С.Г.Груп“ ООД на
„ЮБЦ“ ЕООД по силата на договор за цесия от 01.10.2019 г. Към исковата
молба прилага уведомление до длъжника за двете цесии.
За незаплатената стойност на потребените далекосъобщителни услуги в
полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 483/2021 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
1
С оглед дадените от заповедния съд указания предявява иск за
установяване на вземане в размер на 67.47 лв., представляващо неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги с
клиентски № **** от *** г., представляваща сбор от трикратния размер за
месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор, за което
е издадена фактура № **********/08.12.2017 г. за периода от 08.11.2017 г. до
07.12.2017 г.
Претендира разноските в исковото и заповедното производство.
Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Г. СТ. УЗ. чрез назначения
от съда особен представител адвокат К. оспорва иска като недопустим и
неоснователен. Намира претендираната от ищеца неустойка за неравноправна
по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП и за нищожна поради накърняване на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Счита, че клаузата
нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и
обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката, а
основната й цел е да доведе до неоснователно обогатяване на ищеца за сметка
на потребителя, тъй като не се държи сметка за цената на самата услуга и
евентуалните вреди на търговеца. Сочи, че в конкретния случай уговореният
размер на неустойката, макар и да не е равен на цената на самата услуга за
оставащия период от договора, позволява на доставчика да получи цената на
абонамента за три месеца напред, независимо от това, че след прекратяването
той не предоставя услугата. Още повече, че неустойката се начислява в
размер на стандартната, а не на преференциалната месечна такса, уговорена
между страните, като по този начин се създават условия за неоснователно
обогатяване на оператора и се нарушава принципа за справедливостта. Прави
възражение за погасяване по давност на вземането съгласно разпоредбата на
чл. 110 от ЗЗД, тъй като се погасява съответно с главното задължение, за
което е изтекла 3-годишната погасителна давност. Заявява, че ответникът не е
уведомен за извършените прехвърляния на вземания, поради което с оглед
разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД цесията се явява недействителна за него.
Оспорва представения с исковата молба договор за цесия от 01.10.2019 г. и
извлечение от приложение № 1 към него и моли да бъде задължен ищецът да
ги представи в оригинал. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен. Не
сочи доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
На *** г. между „БТК“ ЕАД и ответника Г. СТ. УЗ. е сключен договор
за мобилни услуги с клиентски № ****, по силата на който операторът се е
задължил да предостави на потребителя мобилни услуги за номер **********
с абонаментен план Smart L+ и месечен абонамент в размер на 26.99 лв.
Срокът на действие на договора е 24 месеца.
С декларация от *** г. абонатът е декларирал, че е получил екземпляр
2
от Общите условия, приема ги и е съгласен с тях.
Съгласно договора за мобилни услуги, ако договорът бъде предсрочно
прекратен преди изтичане на уговорения срок по искане или по вина на
абоната, в т.ч. при неплащане на дължими суми, абонатът дължи неустойка
равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер,
месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът за
прекратява, по техния стандартен размер без отстъпка.
Съгласно чл. 50, т. 6, б. „в“ от Общите условия при неплащане в срок
договорът се прекратява едностранно от „БТК“ ЕАД с 30-дневно писмено
предизвестие.
За предоставените мобилни услуги „БТК“ ЕАД е издал на потребителя
фактура № **********/08.10.2017 г. на стойност 87.06 лв. с ДДС за период на
отчитане от 08.09.2017 г. до 07.10.2017 г., фактура № **********/09.11.2017
г. на стойност 69.32 лв. с ДДС за период на отчитане 08.10.2017 г. до
07.11.2017 г. и фактура № **********/08.12.2017 г. на стойност 410.09 лв. за
период на отчитане от 08.11.2017 г. до 07.12.2017 г.
На 16.10.2018 г. между „БТК” ЕАД в качеството на цедент и „С.Г.Груп“
ООД в качеството на цесионер е сключен договор за прехвърляне на вземания
(цесия), по силата на който цедентът е прехвърлил възмездно на цесионера
вземанията, произтичащи от договорите, описани в Приложение № 1 към
договора за цесия, срещу цена, определена в същото приложение.
Цедентът „БТК“ ЕАД е потвърдил прехвърлянето с договора за цесия от
16.10.2018 г. на вземане срещу Г. СТ. УЗ. в размер на 67.47 лв.
Цедентът „БТК“ ЕАД е упълномощил цесионера „С.Г.Груп“ ООД да го
представлява пред лицата, чиито задължения са предмет на прехвърляне по
договора за цесия при и по повод изпращане на уведомителните съобщения
по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, като подписва съответните уведомителни
писма.
На 01.10.2019 г. между „С.Г.Груп“ ООД в качеството му на цедент и
„ЮБЦ“ ЕООД в качеството му цесионер е сключен договор за прехвърляне на
вземания (цесия), по силата на който цесионерът е продал/цедирал на
цесионера възмездно вземания от трети физически и/или юридически лица,
които са подробно индивидуализирани по основание, размер и длъжник в
Приложение № 1 „Списък на вземанията“, неразделна част от договора.
Съгласно представеното извлечение от Приложение № 1 към договора
за цесия от 01.10.2019 г. със същия е прехвърлено вземане срещу Г. СТ. УЗ. в
размер на 67.47 лв.
Към исковата молба е приложено уведомление от „С.Г.Груп“ ООД в
качеството му на пълномощник на „БТК“ ЕАД до ответника за извършеното
прехвърляне на вземане по договор/и за мобилни услуги в размер на 67.47 лв.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
3
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за
съществуване на вземане за неустойка за предсрочно прекратяване на договор
за мобилни услуги.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а исковата молба е
предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Основателността на иска предполага съществуването на валидно
облигационно правоотношение по договор за мобилни услуги, по който
доставчикът е изправна страна и надлежно е упражнил правото си да развали
договора за мобилни услуги, както и съществуването на валидни
облигационни правоотношения по договори за цесия, с които вземанията по
договора са прехвърлени на ищеца.
Съществуването на валидно облигационно правоотношение по договор
за предоставяне на мобилни услуги се установява по несъмнен начин от
ангажираните от ищеца писмени доказателства по делото. Договорът за е
съставен в писмена форма, подписан е от двете страни в правоотношението и
съдържа валидно направени от страните изявления, насочени към настъпване
на правните му последици, което налага да се приеме, че третото
неучастващо по делото лице „БТК“ ЕАД и ответника са били надлежно
обвързвани от сключения помежду им договор за мобилни услуги. От
представените по делото фактури, съдържащи справки за потреблението на
мобилния номер, се установява, че мобилният оператор е изпълнил
задължението си да предостави на ответника мобилни услуги, което е
породило насрещното задължение на ответника да заплати уговорената
абонаментна цена. По делото няма данни същата да е заплатена.
Ищецът твърди, че поради неплащане на мобилните услуги за два
последователни отчетни периода – октомври и ноември 2017 г., „БТК“ ЕАД е
упражнил правото си по чл. 50 от Общите условия да прекрати едностранно
договора на абоната и е начислил неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги, поради което претендира заплащането й.
Предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, на което се
позовава ищецът, по правната си същност представлява разваляне на
договора по смисъла на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. С правото да развали договора
разполага изправната страна по един двустранен договор. То се упражнява с
отправяне на изявление до неизправния съконтрахент, съдържащо по ясен и
недвусмислен начин волята на изправната страна за разваляне на договора
след изтичане на подходящ срок за изпълнение. Развалянето на договора
трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.
Тази законова разпоредба не е дерогирана от волята на страните по договора
за мобилни услуги. Напротив писмената форма за разваляне на договора е
4
изрично предвидена в чл. 50, т. 6, б. „в“ от Общите условия, обвързващи
страните по договора и предвиждащи, че при неплащане в срок договорът се
прекратява от „БТК“ ЕАД с 30-дневно писмено предизвестие.
За да възникне за абоната задължение да заплати неустойка за
предсрочно прекратяване на договора, следва договорът за мобилни услуги да
е бил развален по инициатива на мобилния оператор поради виновно
неизпълнение на задълженията на абоната чрез достигане до абоната на
изрично писмено изявление за разваляне на договора и то преди изтичане на
срока на договора – 01.08.2019 г. По делото не са ангажирани доказателства
за достигане до ответника на писмено изявление на кредитора за разваляне на
договора преди тази дата. За такова не може да се счете и исковата молба,
каквато възможност по принцип е допустима съгласно утвърдената съдебна
практика, най-малкото защото същата изхожда от цесионера, а не от
мобилния оператор, който е страна по договора за мобилни услуги и който
единствено може да упражни правото да развали договора. Освен това
завеждането на делото по смисъла на чл. 422, ал. 1 от ГПК е на 03.02.2021 г.,
т.е. след изтичане на срока на договора. Без правно значение е, че съгласно
договора за мобилни услуги след изтичане на първоначалния му срок същият
се превръща в безсрочен, тъй като дължимостта на неустойката е свързана с
прекратяване на договора преди уговорения срок, т.е. преди 01.08.2019 г. При
тези данни съдът приема, че договорът за мобилни услуги не е бил развален
по смисъла на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД (едностранно прекратен от оператора преди
изтичане на уговорения между страните срок), поради което за абоната не е
възникнало задължение за заплащане на неустойка.
Също така макар от страна на ищеца да са ангажирани писмени
доказателства за прехвърляне на вземането, то от същите не се установява с
категоричност, че предмет на двата договора за цесия е било именно
вземането, произтичащо от процесния договор за мобилни услуги, тъй като
вземането е индивидуализирано единствено с името на длъжника и размера
му, но не и с правното основание, от което произтича, при това размерът на
прехвърленото вземане не съвпада с този в издадените от „БТК“ ЕАД
фактури. Т.е. ищецът не е установил при условията на пълно доказване
твърдението си, че надлежно е придобил процесното вземане, поради което не
може да се приеме, че е материално легитимиран да търси изпълнение от
ответника.
Изложеното води до извод за недължимост на претендираната от
цесионера неустойка за предсрочно прекратяване на договора, поради което
предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски, но
искане за присъждането им не е направено, а и няма данни да са направени
такива.
По изложените съображения Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес
на управление: гр. С***, район Т***, бул. „Б***“*** ***, ***, представлявано
от управителя Ю*** Б*** Ц***, против Г. СТ. УЗ., ЕГН ********** от с.
В***, общ. П***, ул. „Д***“ *** по реда на чл. 422 от ГПК иск по чл. 92, ал. 1
от ЗЗД за съществуване на вземане в размер на 67.47 лв., представляващо
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни
услуги с клиентски № **** от *** г., за което в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 483/2021 г. по
описа на Районен съд – Пазарджик.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на ищеца чрез пълномощника му, а на
ответника – чрез особения му представител.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6