№………………………….../29.12.2020 г.
гр. *****В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІХ СЪСТАВ в открито съдебно заседание, проведено на десети декември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: МИРЕЛА КАЦАРСКА
при секретар Димитричка Г.,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 778 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 2б, ал. 1, вр. с ал. 3
от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата си молба Е.Г.Г.,
в качеството й на майка и наследник на ***** твърди, че ответникът Прокуратурата
на Република ***** следва да бъде осъден да заплати сумата от
600 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
изразяващи се в причинени психически страдания, в следствие на нарушение на
правото да се разгледа и реши в разумен срок ДП № 75/2020 г. по описа на ОСлО
при ВОП с предходен номер ДП № 1675/2017 г. на ІІ РУ на ОДМВР – Варна, съгласно чл.
6, § 1 от ЕКЗПЧОС,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.12.2019 г. до
окончателното й изплащане. Претендират се направените по делото
разноски.
Ответникът Прокуратурата
на Република ***** депозира
отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, като оспорва изцяло
исковете като недопустими и неоснователни. Твърди се, че ДП към настоящия
момент още не е приключило, както и не е изчерпана адм. процедура по чл. 8, ал.
2 от ЗОДОВ. Излага се, че наказателното преследване не се води срещу починалия ****.
Оспорват се твърденията, че ищцата умишлено не е уведомена за делото, напротив
това се дължи на обстоятелството, че Г. живее в чужбина и само поради тази причина
синът й е погребан служебно.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.
235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От удостоверение за наследници на *****, б.ж. на гр. Варна, поч. на
18.12.2007 г. е видно, че негов наследник по закон е Е.Г.Г. – негова майка.
От
материалите по приобщеното дознание ДП № 1675/2017
г. по описа на ІІ
РУ на ОД на МВР се установява: ДП № 1675/2017 г. е образувано на 18.12.2017 г. на основание чл. 212, ал. 2
от НПК по повод сигнал от служители на Общинска полиция – *****за починало лице
в Морската градина под Делфинариума. Наказателното производство по ДП № 1675/2017
г. е прекратено с постановление на прокурор от ВРП от 14.02.2019
г., на основание чл. 199 от НПК и чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т.
1 от НПК. Постановлението за прекратяване е обжалвано пред ВРС, като по жалба
на Е.Г.Г. е образувано ЧНД № 4319/29.09.2019 г. по описа на ВРС, н.о. С определение
№ 1789/07.10.2019 г. ЧНД № 4319/29.09.2019 г. по описа на ВРС, н.о. е отменено
постановлението от 14.02.2019 г. за прекратяване на наказателното производство,
като с определение от 29.10.2019 г. по ВЧНД № 1189/2019 г. по описа на ВОС,
н.о. е потвърдено отменителното определение на ВРС. С постановление от
14.01.2020 г. на Прокурор пли ВРС, делото е изпратено на ІІ РУ на ОД на МВР за продължаване на разследването. С Постановление от 15.05.2020 г.
на Окръжен прокурор при ОП – *****ДП № 1675/2017
г. е превъзложено на ОСлО при ОП – *****и е заведено под №
75/2020 г. По досъдебното производство са извършени оглед на местопроизшествие,
разпитани са 15 свидетели, издирвани са такива в чужбина, разкривана е банкова
тайна за починалия син на ищцата, събирана е медицинска, банкова и застрахователна документация, извършен е следствен
експеримент, назначени са две СМЕ, комплексна СППЕ. По ДП от страна на ищцата
са подавани множество молби и искания, което е налагало произнасяне на
наблюдаващия прокурор.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
В Закона за отговорността на
Държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, считано от 15.12.2012 г. е предвиден
специален ред за реализиране на отговорността на Държавата за дейност на
органите на съдебната власт за нарушение на правото на разглеждане и решаване
на делото в разумен срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 2б
ал. 1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на
юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ гражданите
и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ по
приключени производства, само когато е изчерпана административната процедура за
обезщетение за вреди по реда на глава ІІІ "а" от Закона за
съдебната власт, по която няма постигнато споразумение. Съгласно чл. 2б
ал. 3 от ЗОДОВ предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо
производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване на
производството.
Налице е установена практика на ВКС -
решение № 210/ 15.06.2015 г. по гр. д. № 3053/ 2014 г., ІІІ г. о., ВКС,
определение № 567 от 7.12.2018 г. по к. ч. гр. д. № 4519/2018 г., ІV г. о. на
ВКС и др., в които ВКС приема, че предявяването на иск с правно
основание чл. 2б ал. 3 вр. ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение на
вреди поради нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок по висящо производство е допустимо без проведена административна процедура
по глава ІІІа от ЗСВ съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ. ВКС приема също, че
приключването на производството, по което се твърди, че е допуснато нарушение
на чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС, след като е предявен иск за обезщетение по чл.
2б ал. 1, вр. ал. 3 от ЗОДОВ не е процесуална пречка за
упражняване правото на иск. Страната не губи възможността да се търси
обезщетение по съдебен ред и след приключване на производството, което е
източник на вредите, при положение, че част от вредите са останали извън обхвата
на предходно присъденото обезщетение, в случай, че общата продължителност на
делото надхвърля границите на разумния срок.
При съобразяване на гореизложеното, настоящият
съд приема, че предявеният иск намира правното си основание в чл. 2б ал. 1, вр. ал.
3 от ЗОДОВ и като предявен за вреди по висящо наказателно производство е
допустим и следва да бъде разгледан по същество. Не са налице основания за
изискване на провеждане на административната процедура, предвидена в чл.
8, ал. 2 от ЗОДОВ от страна на ищцата като предпоставка за допустимост на
иска, тъй като същата касае приключили вече производства, а в исковата молба
изрично е посочено, а и от представеното ДП е видно, че производството, по
което се търси отговорност от Държавата е още висящо.
Съгласно чл. 6, § 1, изр. 1 от
Европейска конвенция за правата на човека /ЕКПЧОС/, ратифицирана със закон,
приет от Народното събрание на 31.07.1992 г. - ДВ, бр. 66 от 14.08.1992 г.,
обн., ДВ, бр. 80 от 2.10.1992 г., в сила от 7.09.1992 г., поради което
според чл. 5, ал. 4 от Конституция на Република *****
/КРБ/ конвенцията е част от вътрешното право на страната, всеки български
гражданин при определянето на неговите граждански права и задължения или при
наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на
справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и
безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона, като за вредите от
нарушението на това право той има право на обезщетение съобразно чл. 2б,
ал. 1 от ЗОДОВ. Логическото и систематично тълкуване на двете норми обосновава
извода, че материално-правно легитимирани да предявят иска за обезвреда са не
само страните по гражданско и наказателно производство, а и пострадалите,
претърпели имуществени или неимуществени вреди от престъплението, както и други
лица, чиито права и задължения се засягат пряко от производството, като
наследниците на пострадалите. В исковата си молба ищцата твърди, че в
качеството й на майка и наследник по закон на ***** търпи неимуществени вреди, изразяващи
се в причинени психически страдания, в следствие на нарушение на правото да се
разгледа и реши в разумен срок ДП № 75/2020 г. по описа на ОСлО при ВОП с
предходен номер ДП № 1675/2017 г. на ІІ РУ на ОД на МВР – Варна, като се
твърди, че синът й не е извършил самоубийство, а се явява пострадал от
престъпление – убит от неизвестно лице, което следва да бъде установено и наказано.
В този случай Е.Г.Г. се явява активно материално и процесуално-правно
легитимирана да предяви настоящия иск.
Критериите,
въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение са
посочени примерно в закона – чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, като са приложими
стандартите, установени в практиката на Европейския съд по правата на човека
/ЕСПЧ/, а именно: 1/. общата продължителност и предмета на производството,
неговата фактическа и правна сложност; 2/. поведението на страните и на техните
процесуални и законни представители; 3/. поведението на останалите участници в
процеса; 4/. поведението на компетентните орани и 5/. други факти, които имат
значение за правилното решаване на спора, в т. ч. значението на делото за
заинтересованото лице. Преценката дали е спазено изискването за разумен срок се
извършва с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между
интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от
внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. ЕСПЧ е
определил като важни няколко фактора, за де се реши дали делото е сложно:
естеството на фактите, които следва да бъдат установени, нуждата да се получат
документи по делото /включително и от чужбина/, съединяването на делото с други
дела, необходимостта от ползване на специални знания и назначаване на съдебни
експертизи, обем на доказателствата и пр. От значение е и поведението на
сезиралия съда и на съответните власти, както и значението на делото за
жалбоподателя. При преценката на поведението на компетентните органи голямо
значение имат усилията им за ускоряване на производството – съдебните органи са
тези, от които се очаква да следят всички участници в производството, да
полагат максимални усилия за предотвратяване на ненужно забавяне. Отделно от
това и с оглед практиката на ЕСПЧ /напр. Salesi v. Italy, 1993/ следва да се
посочи, че съгласно чл. 1 от КЗПЧОС, държавите-членки са длъжни да
организират правните си системи по начин, който да гарантира спазването
на чл. 6 от КЗПЧОС, като позоваването на финансови или практически
затруднения не може да оправдае неизпълнението на изискванията на чл. 6 от
КЗПЧОС.
Видно е от
ДП № 75/2020 г. по описа на ОСлО при ВОП с предходен номер ДП № 1675/2017 г. на
ІІ РУ на ОД на МВР
– Варна, че същото е образувано на 18.12.2017 г. на основание чл.
212, ал. 2 от НПК за престъпление по чл. 127, ал. 1 от ГПК по повод сигнал от
служители на Общинска полиция – *****за починало лице в Морската градина под
Делфинариума, идентифицирано като *****. Неколкократно е продължаван срока за
разследване по реда на чл. 234 от НПК. С постановление от 03.04.2018 г. на Прокурор от ВРП е разрешено да бъде
извършено погребение на трупа на *****, като погребението да бъде извършено от
служба „Обредни домове“ към Община Варна, тъй като към този момент не е
осъществен контакт с близките на починалия. Извършени са огледи на
местопроизшествието, аутопсия, разпити на свидетели, приобщено е
проекто-нотариално дело, издирвани са близките на починалото лице.
Наказателното производство по ДП № 1675/2017 г. е прекратено с постановление на
прокурор от ВРП от 14.02.2019 г., на основание чл. 199 от НПК и чл. 243, ал. 1,
т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Постановлението за прекратяване е
обжалвано пред ВРС, като по жалба на Е.Г.Г. е образувано ЧНД № 4319/29.09.2019
г. по описа на ВРС, н.о. С определение № 1789/07.10.2019 г. ЧНД №
4319/29.09.2019 г. по описа на ВРС, н.о. е отменено постановлението от
14.02.2019 г. за прекратяване на наказателното производство, като с определение
от 29.10.2019 г. по ВЧНД № 1189/2019 г. по описа на ВОС, н.о. е потвърдено
отменителното определение на ВРС. С постановление от 14.01.2020 г. на Прокурор
при ВРС, делото е изпратено на ІІ РУ на ОД на МВР за продължаване на
разследването. С Постановление от 15.05.2020 г. на Окръжен прокурор при ОП – *****ДП
№ 1675/2017 г. е превъзложено на ОСлО при ОП – *****и е заведено под № 75/2020
г. По твърдения от ищцата и от представените материали е видно, че същата за
периода от 12.09.2019 г. до 01.03.2020 г. е депозирала по ДП 35 броя жалби,
молби за събиране на доказателства и молби за информация по хода на
разследването, което налага произнасяне от наблюдаващия прокурор. Процесуално-следствените
дейности са продължили чрез разпити на свидетели, издирване на такива в
чужбина, разкриване е банкова тайна за починалия Димитров, приобщаване на
банкови документи, провеждане на следствен експеримент, назначаване на комплексна
СППЕ и тройна СМЕ. Ищцата продължава да подава множество молби от различен
характер до наблюдаващия прокурор и административния ръководител на ВРП, което
налага произнасяне. Процесуално-следствените действия по ДП не са приключили
към настоящия момент.
Безспорно
процесното досъдебно производство продължава вече три години, т.е. извън
разумните срокове. Настоящата инстанция обаче намира, че предвид предмета и
характера на производството /чл. 127, ал. 1 от НК/ и извършените многобройни процесуално-следствени
дейности и процесуалното поведение на ищцата, не е налице бездействие от страна
на Прокуратурата и не са извършени действия от същата, които да са довели именно
до този резултат. Вън от горното държавата не
носи отговорност за очаквани от гражданите и неосъществени резултати от
дейността на правозащитните й органи и в частност, в конкретния случай – ДП да
бъде преквалифицирано в такова за престъпление убийство по чл. 115 и сл. от НК,
внесено в съда, виновниците да бъдат привлечени към отговорност и да им бъдат
наложени подобаващи наказания, тъй като към настоящия момент въпреки положените
усилия на разследващите органи, доказателства в тази насока не са събрани.
Следователно дори и да бе приключило в разумен срок процесното наказателно
производство, то няма гаранции за крайния резултат по него.
Доколкото
Държавата не отговаря за вреди от неосъществяването на очакван от гражданите
резултат от дейността на правозащитните й органи, то това наказателно
производство няма пряко отношение към гражданските права на ищцата, поради
което и няма връзка между забавянето на делото и описания в исковата молба
вредоносен резултат. Следователно не са налице предпоставките на чл. 2б,
ал. 3, вр. с ал. 1 от ЗОДОВ за репариране на претендираните от ищцата
неимуществени вреди от неразумното забавяне на делото и предявеният иск като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Ответникът
не е отправил искане за присъждане на разноски, поради което и такива не следва
да бъдат възлагани в тежест на ищцата.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на
Е.Г.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:
*** против ПРОКУРАТУРАТА
на РЕПУБЛИКА *****, с адрес: гр.София, ул.”Витошка” №2, представлявана от
Главния прокурор Иван Гешев с правно основание чл. 2б, ал. 1, вр. с ал. 3
от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане
ответника
да заплати сумата от
600 000 /шестстотин хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в
причинени психически страдания, в следствие на нарушение на правото да се
разгледа и реши в разумен срок ДП № 75/2020 г. по описа на ОСлО при ВОП с
предходен номер ДП № 1675/2017 г. на ІІ РУ на ОДМВР – Варна, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 18.12.2019 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: