№ 20161
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110145129 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Д. В. Д., ЕГН: **********, с адрес:
***** срещу ЧСИ С. Б. Х. с адрес: ****** с която се иска ответницата да бъде осъдена да
заплати на ищцата: сумата от 824.54 лева- неправомерно събрани суми по изп. дело
№2024****0401858 и сумата от 2000 лева- обезщетение за настъпили неимуществени вреди
от противоправното действие на ЧСИ Х..
В исковата молба се твърди, че между ищцата и „***********“ АД се е водило гр.д.
№1741/2015 г. на СРС, II Г.О., 126 състав, по което тя била осъдена да заплати близо 800
лева. Работодателят на ищеца – Район „***“ отдържал сума от заплатата й за заплащане на
задължението, като касиерката на работодателя уведомила ищцата, че всички суми са
заплатени.
Ищцата твърди, че на 02.07.2024 г. ЧСИ С. Х. е наложила запор върху сума в размер на
824.54 лева от банковата й сметка, която била удържана. За това ищцата разбрала от получен
СМС докато била на резервирана почивка. Ищцата твърди, че не работи, а средствата които
са по банковата й сметка са от продажбата на имот.
Ищцата сочи, че на 18.07.2024 г. отишла до офис на „***********“ АД, където
депозирала писмено искане да й бъде издадена писмена справка за дължими суми, но устно
й било заявено, че няма такива. На 18.07.2024 г. ищцата отишла и до кантората на ЧСИ Х. ,
където й било разяснено, че запорираната сумата е преведена от лична сметка на ищцата в
„*****“ по сметката на съдебния изпълнител и тя е достатъчна за погасяване на дълга. Било
й връчено съобщение за образувано изп. дело №2024****0401858, в което бил посочен
изпълнителен лист от 12.08.2015 г. и взискател „***********“ АД. След като подала
възражение на 25.07.2024 г. й било отговорено устно, че се отказва да бъдат възстановени
суми.
Представят се писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който исковете се
оспорват по основание и размер. Оспорва се, че ЧСИ С. Х. е извършила незаконосъобразни
действия и/или бездействия , че ищцата е претърпяла имуществени и/или неимуществени
1
вреди и пропуснати ползи, че има причинна връзка между действия и/или бездействия на
ЧСИ и претендираните от ищцата имуществени и/или неимуществени вреди.
Твърди се, че изп. дело № 2024****0401858 на ЧСИ С. Х. е образувано по молба на
взискателя „***********“ АД, , въз основа на Изпълнителен лист от 12.08.2015г., издаден по
гр. дело № 1741/2015г. на СРС, 126 състав, срещу ищцата Д. В. Д. за заплащане на сумите
описани в изп. лист, както и такси и разноски в изп. производство. С молбата за образуване
на изпълнителното дело, взискателят е възложил на ЧСИ и правомощия по чл.18 ал.1 от
ЗЧСИ.
Поддържа се, че по изп. дело до ищцата е изпратено съобщение за образувано
изпълнително дело изх.№ *****/ 26.06.2024г. /връчено лично на 18.07.2024г./, като на осн.
чл.507 ал.1 от ГПК, отново на 26.06.2024г. са изпратени и запорни съобщения до
„*********”ЕАД /изх.№ 39062/ 26.06.2024г./ и до „******** *****”АД /изх.№ 390631/
26.06.2024г./, за налагане на запори на сметки, банкови касетки и вземания. Наложените
запори са посочени в съобщението за образувано изпълнително дело.
Сочи се, че в ГПК не съществува задължение за съдебния изпълнител, длъжника да
бъде уведомен за образуваното срещу него изп. дело, преди третите задължение лица да
получат запорните съобщения. Чл.507 ал.1 от ГПК не изисква получаването на запорното
съобщение да е последващо действие, а само изпращането да стане едновременно - нещо
което е направено по изп. дело на дата 26.06.2024г.
Сочи се, че в запоените съобщения до банките са изрично е включен текста: „Запорът
ДА НЕ СЕ счита наложен върху суми по банковите сметки на длъжника, постъпващи от
Националния осигурителен институт или имащи характера на трудово възнаграждение,
социални помощи и обезщетения, с изключение на суми, имащи горния характер, но
оставени за съхранение в банката в период, предхождащ месеца на налагане на запора и
обезщетение при пенсиониране.”
Твърди се, че по Изп. дело № 2024****0401858 в резултат на предприетите изп.
действия е постъпила само една сума - на 09.07.2024г. постъпва сумата от 824.54 лева, по
наложения запор в „******** *****”АД. Сумата е преведена на 05.08.2024г. към взискателя
за погасяване на задълженията към него /651.66 лева/ и към ЧСИ за такси по ТТР към ЗЧСИ
/172.88 лева/. Поради събиране на всички задължения по изп. дело, с разпореждане от
16.08.2024г. изп. дело № 2024****0401858 е приключено. Сочи се, че съдебният изпълнител
не е компетентен да преценява фактите и обстоятелствата относно давността, тъй като в
чл.433 ал.1 от ГПК липсва такова основание за прекратяване на изп. дело. Евентуално
изтекла погасителна давност може да бъде установена в производство по чл.439 от ГПК, а
съдебното решение да бъде основание за прекратяване на изп. дело по чл.433 ал.1 т.7 от
ГПК.
Сочи се, че по делото дело не е налице никоя от предпоставки за ангажиране на
отговорността на ЧСИ С. Х. по чл.441 от ГПК, във вр. с чл.45 от ЗЗД, във вр. с чл.441 ал.1 от
ГПК, като няма противоправно поведение от страна на ЧСИ, няма вина, няма настъпили
вреди и пропуснати ползи за ищцата и съответно, няма причинно-следствена връзка между
действия на ЧСИ и претендираните вреди и пропуснати ползи.
Претендират се разноски.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищцата Д. В. Д. и третото по делото лице „***********“ АД са били страни по ч.гр.д.
№1741/2015 г. на СРС, 126 състав, по което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 19.01.2015 г. Въз основа на влязлата в сила заповед е издаден изпълнителен лист от
12.08.2015 г. в полза на „***********“ АД срещу Д. В. Д. за: сумата от 972,9 лв.,
2
представляваща неизплатена сума за потребена вода през периода 9.12.2012 г. - 14.11.2014 г.
в имот, клиентски номер *******, ведно със законна лихва за периода от 15.1.2015 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 178,45 лв. за периода 8.1.2012 г. -
13.10.2014 г. и 325 лв. разноски по делото, а именно: 25 лв. държавна такса и 300 лв.
възнаграждение на юрисконсулт.
По молба на взискателя „***********“ АД от 24.04.2024 г. е образувано изп. д.
№2024****0401858 по описа на ЧСИ С. Х.. С молбата е възложено на съдебния изпълнител
да извършва всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ.
На 26.06.2024 г. е изготвена справка за дълга по изп. д. №2024****0401858. Посочено
е,ч е същото е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 12.08.2015 г. от РС-
София по гр.д. №1741/2015 г. и дължимата сума е в общ размер 822.68 лева, от която 309.06
лева- главница и законна лихва в размер на 164.94 лева за периода 21.08.2019 г.-26.06.2024 г.
На 26.06.2024 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение на длъжника.
Със запорно съобщение, с изх. № 39062/26.06.2024 г., отправено до „*********“ АД е
наложен запор върху всички банкови сметки на длъжника Д. В. Д. до размер на сумата от
824.54 лева, изчислена към 10.07.2024 г. Изрично е посочено в запорното съобщение
„Запорът да не се счита наложен върху суми по банковите сметки на длъжника, постъпващи
от Националния осигурителен институт или имащи характера на трудово възнаграждение,
социални помощи и обезщетения с изключение на суми имащи горния характер, но
оставени на съхранение в банката в период, предхождащ налагане на запора и обезщетение
при пенсиониране“
Със запорно съобщение, с изх. № 39063/26.06.2024 г., отправено до „******** *****“
АД е наложен запор върху всички банкови сметки на длъжника Д. В. Д. до размер на сумата
от 824.54 лева, изчислена към 10.07.2024 г. Изрично е посочено в запорното съобщение
„Запорът да не се счита наложен върху суми по банковите сметки на длъжника, постъпващи
от Националния осигурителен институт или имащи характера на трудово възнаграждение,
социални помощи и обезщетения с изключение на суми имащи горния характер, но
оставени на съхранение в банката в период, предхождащ налагане на запора и обезщетение
при пенсиониране“.
С писмо от 09.07.2024 г. „******** *****“ АД признава вземането върху което е
наложен запор и се сочи, че дължимите суми по запора са преведени на съдебния
изпълнител изцяло.
Поканата за доброволно изпълнение е получена от ищцата на 18.07.2024 г.
Въз основа на установената фактическа обстановка, се налагат следните правни
изводи:
Установи се, че изпълнително дело №2024****0401858 е образувано въз основа на
годно изпълнително основание, като следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав
няма правомощия да преразгледа дължимостта на сумите по издадения изпълнителен лист
от 12.08.2015 г. по ч.гр.д. №1741/2015 г. на СРС, 126 състав, по което е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.01.2015 г. Налице е сила, аналогична на тази на пресъдено
нещо.
На гърба на издадения изпълнителен лист от 12.08.2015 г. по ч.гр.д. №1741/2015 г. на
СРС, 126 състав са налице отбелязвания, видно от които е било образувано предходно изп.
дело и са извършвани изпълнителни действия, отново от ЧСИ С. Х. в периода 2016 г. -2019 г.
Съдебният изпълнител няма правомощия да разглежда материалноправно възражение
за погасяване на сумите по давност, респективно да откаже да образува изпълнително дело и
да откаже да извършва изпълнителни действия поради погасяване на сумите по
изпълнителното основание. В случай, че страната/ длъжника по изпълнителното
производство/ твърди новонастъпил юридически факт, а именно погасяване на вземанията
3
по давност има възможност да заведе иск по чл. 439 ГПК срещу взискателя/ в процесния
случай „***********“АД, като се позове на изтеклата давност и поиска от съда да признае
за установено спрямо взискателя, че не съществува правото на принудително изпълнение
поради погасяването му по давност. За взискателя не е налице законово задължение
повторно да кани длъжника да заплати доброволно сумите извън изпълнителния процес, в
т.ч. и когато е имало висящо изпълнително дело и не са събрани всички дължими суми,
какъвто е и процесния случай. Обстоятелството, че ищцата в предходното изпълнително
дело е заплащала/ т.е. принудително са и било отдържани суми/ не я освобождава от
заплащане на дължимия остатък, натрупаните лихви и разноски по принудителното
изпълнение.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното
производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или пък, когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. По
своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е
деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има
обективен характер, тъй като за реализирането й не се изисква наличието на виновно
поведение от страна на длъжника. Тази отговорност намира своето основание в това, че не
изпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на
изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.446, ал.1 от ГПК, доходите от възнаграждение за труд и
от пенС. са напълно несеквестируеми до размера на минималната работна заплата за
страната, а над този размер са частично несеквестируеми. Съгласно чл.446а, ал. 1 от ГПК,
ако доходите са постъпили по банковата сметка на длъжника (както е в случая), тяхната
несеквестируемост (пълна или частична) ще се запази само, ако сумата е постъпила по
банковата сметка не по-рано от един месец от налагането на запора. Съгласно указанията по
приложението на закона, дадени в т. 13 на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, натрупаната наличност по сметката преди постъпването на последното по ред
„плащане“ е секвестируема, тъй като се е трансформирала в спестявания на длъжника.
Следователно, ако средствата от възнаграждение за труд и от пенС. са постъпили по
банковата сметка на длъжника след налагането на запора, както и един месец преди това, за
тях се прилагат правилата за пълна и частична несеквестируемост по чл. 446 от ГПК и чл.
446а от ГПК. Ако обаче средствата са постъпили по банковата сметка преди един месец от
налагането на запора, то те са напълно секвестируеми. Напълно секвестируеми са и
средствата, неизтеглени от длъжника преди постъпване на последното по ред плащане.
Налага се изводът, че налагането на запор на сметките на длъжника само по себе си не
е незаконосъобразно и не е в противоречие с разпоредбите относно несеквестируемия доход
на длъжника, ако изпълнението върху постъпленията по тези сметки се извършва при
спазване разпоредбите на чл.446 и 446а от ГПК. В този смисъл е и разпоредбата на чл.446а,
ал.2 от ГПК- „запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и
обезщетенията по ал. 1 изцяло, както и спрямо пенС.та до размера на минималната работна
заплата, освен за задължения за издръжка“. За целта банката следва да съобщава на съдебния
изпълнител причините за неизпълнението на наложения запор до размерите по чл.446 ГПК,
съответно- че по запорираната сметка на длъжника постъпват доходи от пенС. или
възнаграждения за работа, а от своя страна и съгласно разпоредбата на чл.446а, ал.5 ГПК, в
едноседмичен срок от получаване на това съобщение, съдебният изпълнител уведомява
банката за частта, която следва да се превежда съгласно чл.446.
В процесния случай съдебния изпълнител законосъобразно е наложил запор върху
банковата сметка на длъжника по изпълнителното дело. Следва да бъде отбелязано, че дори
съдебния изпълнител изрично е посочил в запореното съобщение, че „Запорът да не се счита
4
наложен върху суми по банковите сметки на длъжника, постъпващи от Националния
осигурителен институт“, което следва да се определи като добра практика, в защита на
интереса на длъжника. Към момента на налагане на запора, съдебният изпълнител няма как
да знае каква е наличността по банковата сметка на длъжника, дали в нея има спестявания,
дали длъжника получава доход от пенС., трудови договори или граждански плодове. Банката
се явява субекта, който след получаване на запорното съобщение следва да прецени какъв е
произхода на постъпилите средства, съответно дали те да бъдат „блокирани“ и преведени на
съдебния изпълнител или да бъдат оставени на разположение на длъжника, в случай, че са
несеквестируеми.
В процесния случай още с исковата молба ищцата твърди, че банковата сметка, която е
запорирана и от която в следствие на запора са удържани суми не е такава, по която
постъпва трудово възнаграждение, а в нея има лични средства- спестявания от продажна
цена от имот, т.е. средствата са секвестируеми и са годен обект на принудително
изпълнение.
С Решение № 25 от 27.03.2017 г. по гр. д. № 35 / 2017 г. Върховен касационен съд е
приел, че няма пречка едновременно с поканата за доброволно изпълнение да се извършат
изпълнителни действия по налагане на „запор“ или „възбрана“ върху длъжниково
имущество, но в срока за доброволно изпълнение последният може да упражни свои права –
да възрази, да изпълни задължението и др. Прието е, че преводът на постъпили по
изпълнението суми в полза на взискателя следва да се извърши след изтичането на
визирания по – горе срок, като се отчита интересът и на длъжника, и на кредитора.
Както бе посочено по-горе налагането на запор/възбрана върху несеквестируеми
вземания е допустимо, тъй като запорът/възбраната ги задържа в патримониума на
длъжника - налагането на запор или възбрана върху вещи не е несъвместимо с
несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. Вече насочването на изпълнение върху
секвестируемите вещи би било противоправно поведение.
Така в процесния случай не се установява първия елемент от фактическия състав на
чл. 45 ЗЗД във вр. чл. 441, ал. 1 ГПК, а именно осъществяването на противоправно действие,
извършено от ответника. Обратното установява се, че при съдебния изпълнител е
образувано изпълнително дело въз основа на годно изпълнително основание. Съдебният
изпълнител е положил дължимата грижа като е уведомил банката със запорното съобщение,
запорът да не се счита наложен върху суми по банковите сметки на длъжника, постъпващи
от Националния осигурителен институт. Налице е изпълнение върху секвестируеми суми,
които правомерно са разпределени в полза на взискателя.
Ето защо не се установява наличие на деяние (действие или бездействие) на ответника
- ЧСИ при, по повод или във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия
при осъществяване на принудителното изпълнително производство; противоправност на
деянието - несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото
поведение, респективно липсва вреда - неблагоприятно засягане на имуществената сфера на
увредения както и причинноследствена връзка между противоправното поведение и
настъпилите имуществени и неимуществени вреди. Искът като неоснователен след да бъде
отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, но доколкото
доказателства за извършването им не са представени то не следва и да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Д. В. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***** с правно
5
основание чл. 45 ЗЗД във вр. чл. 441, ал. 1 ГПК за осъждането на ЧСИ С. Б. Х. с адрес:
****** да заплати на ищцата: сумата от 824.54 лева- неправомерно събрани суми по
изп. дело №2024****0401858 и сумата от 2000 лева- обезщетение за настъпили
неимуществени вреди от противоправното действие на ЧСИ Х..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6