Р Е
Ш Е Н И Е № 536
гр.Стара Загора, 13.01.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд
в публичното заседание на шестнадесети декември
през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Николина Николова
и в присъствието на
прокурора като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 859 по описа
за 2019 год, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.118 във връзка с чл.117 ал.1 т.2
б.”д” от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по жалба от Е.А.Т. *** против Решение № 1040-23-69/
17.10.2019г на Директора на ТП на НОИ Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-23-00626740 от 14.08.2019г на
Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Стара Загора за
възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за временна
неработоспособност. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорения административен акт, като по същество изложените съображения са за
постановяването му в противоречие на материалноправните разпоредби на КСО.
Жалбоподателката твърди, че не е изпълнявала трудова дейност през периода
20.03.2019г-13.04.2019г, тъй като е била неработоспособна поради претърпяна
операция. Обосновава с допусната грешка
непредставянето на издадения й болничен лист пред втория работодател. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени оспореното решение и разпореждането.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ Стара Загора, редовно и своевременно
призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Жалбоподателката Е.А.Т. е страна по два трудови договора – с „Комплексен
онкологичен център“ гр.Стара Загора и с „Дозимед” ООД гр.Пловдив. За периода на
временна нетрудоспособност 15.03.2019г-13.04.2019г й е издаден болничен лист № Е20183230704
от 18.03.2019г от „Очен медицински център Т.“ ООД с режим на лечение
„домашен-амбулаторен“, който е представен в „Комплексен онкологичен център“
Стара Загора и осигурителят от своя страна го представя в ТП на НОИ Стара Загора за изплащане на парично
обезщетение.
При извършена проверка от контролните
органи на ТП на НОИ гр.Пловдив при осигурителя „Дозимед” ООД гр.Пловдив е
установено, че с Е.Т. е сключен трудов
договор № 3/ 11.10.2010г за четири часа дневно при петдневна работна седмица,
за който с допълнително споразумение е променено работното време на два часа,
считано от 01.08.2014г. Представени са отчетни форми за явяване/неявяване на
работа за м.март и м.април 2019г, в които са отразени 20 отработени дни по два
часа дневно за двата месеца. Начислено й е и е изплатено трудово възнаграждение
за 20 отработени дни и осигурителен доход 263.12лв. Тези факти съответстват на
подадените данни за нея в информационната система на НОИ по чл.5, ал.4, т.1 от КСО. За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол №
КП-5-15-00597170/ 23.07.2019г.
С Разпореждане № РВ-3-23-00626740 от 14.08.2019г. на ръководителя на контрола
по разходите на ДОО при ТП НОИ Стара Загора на Е.Т. е наредено да възстанови
недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода 20.03.2019г-13.04.2019г в размер на 1904.50лв,
от които 1842.58лв главница и 61.92лв лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на
разпореждането. Срещу разпореждането е подадена жалба вх.№ 1012-23-87/
26.09.2019г с приложени епикриза от „Очен медицински център Т.“ ООД гр.Стара
Загора, болничен лист № Е20183230704 от
18.09.2019г от „Очен медицински център Т.“ ООД и Експертно решение № 0125 от
26.01.2014г с определена пожизнено 75% неработоспособност поради травматична
ампутация на крака.
При обжалването по административен ред Директорът на ТП на НОИ Стара Загора
се произнася с оспореното Решение № 1040-23-69/ 17.10.2019г като оставя без
уважение жалбата и потвърждава изцяло разпореждането. Приема, че в нарушение на
чл.46, ал.3 от КСО във връзка с чл.40, ал.1, т.2 от КСО по вина на Т. е
получено парично обезщетение за временната й нетрудоспособност за периода
20.03.2019г-13.04.2019г, а за м.март и м.април 2019г за нея са подадени данни
за отработени дни при втория й осигурител „Дозимед” ООД гр.Пловдив с декларации
обр.1 „Данни за осигуреното лице“, които до издаване на оспореното разпореждане
не са променени, както и не е представен болничен лист за втория осигурител. Посочено
е, че разпореждането за възстановяване на паричното обезщетение е само за дните
на установено нарушение при съобразяване на установения от здравните органи
режим. Тези изводи намира, че не се променят от издадения на 18.09.2019г
болничен лист № Е20183230704 за периода 15.03.2019г-13.04.2019г, предназначен
за осигурителя „Дозимед” ООД гр.Пловдив. Обосновава, че кумулиране на
обезщетения, изплащани от фондовете на ДОО с възнаграждения, произтичащи от
трудова дейност, е недопустимо. По тези съображения намира разпореждането за възстановяване на обезщетението за законосъобразно.
По делото е разпитан в качеството на свидетел И.К. – служител в „Дозимед”
ООД гр.Пловдив. От неговите показания се установява, че в периода март-април
2019г жалбоподателката не е била на работа поради здравословни проблеми. За отсъствие
от работа в продължение на месец в периодоа15.03.2019г-13.04.2019г свидетелства и А.Б. – пряк началник на жалбоподателката в „Комплексен
онкологичен център“ гр.Стара Загора.
От така установената фактическа обстановка въз основа на представените по
делото доказателства, след като се съобрази с изискванията на чл. 168, ал.1 от АПК и провери законосъобразността на оспорения административен акт на
основанията предвидени в чл. 146 от АПК, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок от лице с правен
интерес, за което административният акт е неблагоприятен.
Разгледана по същество, се явява основателна.
Оспореното Решение № 1040-23-69/ 17.10.2019г на Директора на ТП на
НОИ/РУ”СО” гр.Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане са издадени от
компетентен орган по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. “д” от КСО. Решението е постановено в писмена форма с
мотиви от фактическо и правно естество, но при неправилно приложение на
материалния закон и целта му.
По делото няма спор относно релевантните факти, че Е.А.Т. спада към кръга
на осигурените за всички осигурени социални рискове лица по две осигурителни
правоотношения и е ползвала отпуск за временна неработоспособност, разрешен с
болничен лист № Е20183230704 от органите за медицинска експертиза на работоспособността за периода
15.03.2019г-13.04.2019г. При възникналата временна нетрудоспособност в процесния
период не е представила на втория си осигурител „Дозимед” ООД гр.Пловдив издадения
болничен лист в срока по чл.9, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза
/НМЕ/.
За прилагане на чл. 114, ал. 1 от КСО,
посочена като правно основание за
издаване на потвърденото от Директора на ТП на НОИ - Стара Загора Разпореждане №
РВ-3-23-00626740 от 14.08.2019г на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО
при ТП на НОИ Стара Загора. за възстановяване на получено парично обезщетение за
временна неработоспособност поради общо заболяване, е недобросъвестността на лицето
при получаване на съответните суми. В КСО не се съдържа легална дефиниция на понятието
"добросъвестност" при получаване на осигурителните плащания. С оглед общите
принципи на правото и съгласно трайната съдебна практика, добросъвестността ще е
налице когато осигуреното лице е със съзнанието и субективното убеждение, че направените
осигурителни плащания му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело
или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Добросъвестността
се предполага до доказване на противното и в тежест на административния орган е
да докаже наличието на недобросъвестност при получаване на сумите.
Съгласно чл. 46, ал. 3 КСО, парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и
раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание
за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са
издадени актове от здравните органи. Паричните обезщетения от фондовете на ДОО
са предназначени да заместят доходите на осигурените лица по време, когато
поради настъпване на осигурено събитие, те не са в състояние да упражняват
трудова дейност. Осъществяването на трудовата дейност като основание за
възстановяване на претендираните суми също следва да се докаже от
административния орган. В досъдебната
част на производството ответникът се позовава единствено на установения факт на начислено и изплатено трудово
възнаграждение без да е изследвано правнорелевантното обстоятелство дали
осигуреното лице действително е упражнявало трудова дейност през процесния
период. Това е наложително с оглед наведените доводи в жалбата на Т. до Директора
на ТП на НОИ Стара Загора, че въобще не е полагала труд за процесния период. Фактът
на непредставяне на екземпляр от
болничния лист на втория работодател „Дозимед” ООД гр.Пловдив сам по себе си не
обуславя недобросъвестност на осигуреното лице при получаването на
осигурителното плащане за временна неработоспособност поради общо заболяване,
при възникнало на основание чл. 40, ал. 1 от КСО право на парично обезщетение
за времето на отпуска поради неработоспособност, разрешен от работодателя по
основния трудов договор. Законово регламентираният като правоизключващ
изплащането на обезщетенията от фондовете на ДОО факт, се свързва единствено с
упражняването на трудова дейност през периода на неработоспособността, а не с неизпълнение
на други, макар нормативно въведени, изисквания за осигуреното лице. Наличието
на сключен трудов договор не е самостоятелно основание за осигуряването по чл.
4, ал. 1, т. 1 от КСО, ако лицето не осъществява трудова дейност в изпълнение
на този договор. Начисляването и/или изплащането на трудово възнаграждение,
както и подаването на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от осигурителя, също не
представлява самостоятелно основание за задължително социално осигуряване, ако
лицето не е осъществявало трудова дейност през този период. По делото се събраха
достатъчно доказателства, че въпреки факта на начислено/изплатено трудово
възнаграждение, то не е обвързано с действителното полагане на труд от осигуреното
лице и предвид конкретната фактическа обстановка не може да се приеме
презумптивно, че трудова дейност е осъществявана от жалбоподателката за времето
на разрешения й отпуск за временна неработоспособност. Затова е било наложително
административният орган предварително да съобрази характера на установеното от
медицинския орган заболяване и предприетата оперативна интервенция като прецени
дали те обективно позволяват на Т. да изпълнява реално задълженията си по
сключения с втория работодател трудов договор и дали това се отнася за целия
период. От мотивите на решението не
става ясно също така защо ответникът приема за дни с установено нарушение при
съобразяване на установения от здравните органи режим само част от разрешения
на жалбоподателката отпуск за временна нетрудоспособност.
При така установеното по делото се налага извод, че изплатеното на Е.Т.
парично обезщетение за временна неработоспособност не е получено в противоречие
с нормата на чл. 46, ал. 3 КСО и поради това не подлежи на възстановяване. Липсват
доказателства, сочещи наличието на подлежащи на възстановяване недобросъвестно
получени суми за осигурителни плащания по болничен лист № Е20183230704. Като е
постановил Решение № 1040-23-69/ 17.10.2019г, с което е потвърдено Разпореждане
№ РВ-3-23-00626740 от 14.08.2019г на Ръководителя на контрола по разходите на
ДОО при ТП на НОИ Стара Загора, Директорът
на ТП на НОИ гр.Стара Загора е приложил неправилно материалния закон. По
тези съображения обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане следва
да бъдат отменени като незаконосъобразни.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Е.А.Т. *** Решение № 1040-23-69/ 17.10.2019г на
Директора на ТП на НОИ Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане №
РВ-3-23-00626740 от 14.08.2019г на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО
при ТП на НОИ Стара Загора за възстановяване на недобросъвестно получено
парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за
периода от 20.03.2019г до 13.04.2019г в размер на 1904.50лв, като
незаконосъобразни.
Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаване на
страните пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: