Решение по дело №86/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                             26.06.2024 г.                            град С.З.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският окръжен съд                                            Търговско  отделение

На 25.04.                                                                                                                   2024 г.

В публично заседание в следния състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА

СЕКРЕТАР: СТОЙКА ИВАНОВА

изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА

т.дело № 86 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, съобрази:

 

Предявен  е иск с правно основание по чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./ вр. чл. 45 от ЗЗД и § 22 от ДР на действащия КЗ.

В исковата молба е посочено, че ответникът е сключил на 03.12.2015г. задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по полица № BG/30/11500002992191, валидна от 08.12.2015г. до 07.12.2016г., за следния лек автомобил: марка „Форд”, модел „Фиеста”, ДК № ***.

Изложено е, че при ПТП на 19.12.2015 г., около 19:00 часа, на път ІІІ-6602 /околовръстен път на гр. С.З./, в района на село Б., на около 200 метра южно от бензиностанция „В.”, водачът Г.М.Д., ЕГН: **********, управлявайки посочения по-горе лек автомобил, нарушила виновно правилата за движение по пътищата, като при завиване в обратна посока навлиза в лентата за насрещно движение без да пропусне движещия се там лек автомобил марка „Ауди А 4” ДК № **, в резултат на което настъпва сблъсък между двете МПС. При удара били нанесени тежки и несъвместими с живота травми на П.Д.А., на 34 г., пътник в лек автомобил „Форд”, модел „Фиеста”, peг. № **, от които той починал на място.

Ищцата сочи, че е майка на П.Д.А.. Със съпруга си Д. А., починал през 2018 г., нямали друг син. Ищцата била в изключително близки отношения със сина си, обичала го и го отгледала с много грижи. Живеели в едно домакинство. П. спестил пари, за да си купи апартамент и преди няколко години си закупил такъв в гр. С.З., за да е близо до родителите си. Бил отговорен и грижовен син, правел планове да създаде семейство. Като родители, ищцата и нейният съпруг се надявали да имат внуци, разчитали на моралната и материална подкрепа на сина си. Твърди, че неговата смърт й причинила силен шок и постоянна мъка и страдания, които няма да преодолее до края на живота си. Със съпруга си станали затворени, неконтактни, мислели и говорели постоянно за своя син. Усещането на ищцата за сполетяло я нещастие и необратима житейска трагедия допълнително се усилва след смъртта на съпруга й Д.. Започва да чувства в още по-голяма степен липсващата морална подкрепа в лицето на своя син. В мислите си се връща постоянно към детето си, оплаква смъртта му, разстроена е и е напълно отчаяна. Загубата на сина й представлява невъзстановима морална вреда.

Ищцата се е обърнала към ответния застраховател с молба от 07.11.2016 г. за определяне и заплащане на обезщетение на причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейния син. Ответникът не е удовлетворил претенциите на ищцата, която не е обезщетявана за причинените й неимуществени вреди.

Моли, да се осъди ответника да плати на ищцата сумата в размер на 150 000,00 /сто и петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейния син при процесното ПТП, заедно със законната лихва от датата на деликта- 19.12.2015 г. до окончателното плащане, както и всички разноски по делото.

В изпълнение на чл. 127, ал. 4 ГПК сочи лична банкова сметка.

         ***р на исковата молба от ответника, с който оспорва изцяло исковата молба като неоснователна и недоказана, оспорва механизма на ПТП описан в същата, като твърди, че ПТП не е настъпило по този начин.

На самостоятелно основание заявява възражение за прекомерност на претендираното обезщетение, като несъвместимо с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Оспорва търпените от ищцата болки и страдания, близостта й с П. А., емоционалната им привързаност.

На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД заявява възражение за съпричиняване на вредите от страна на П. А. - пътник на задна седалка, поради неизползван от него предпазен колан. Счита, че ако предпазният колан беше поставен и използван, той щеше да намали значително риска от травми и до летален изход вероятно нямаше да се стигне. Намира, че травмите не биха настъпили в същия обем и интензивност и щяха да бъдат значително по-леки. Заявява, че видно от данните от съдебно-медицинската експертиза на труп, травмите на пострадалия са получени в следствие на движението на тялото в детайли от купето на автомобила, което отговаря на механизъм на увреждане при неизползван предпазен колан и свободно движение на тялото. Твърди самостоятелно съизвършителство в деянието и виновно и противоправно съпричиняване на ПТП и вредите от страна на водача на лек автомобил Ауди А4, с peг. № **, управляван от М.М.. Посочва, че съгласно данните от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен от полицаите Г. и Т., към момента на ПТП М.М. е бил с отнето СУМПС поради употреба на алкохол, т.е. неправоспособен водач. Същият в нарушение на ЗДвП е управлявал автомобила си с превишена скорост от 121 км/час в момента на сблъсъка с л.а Форд „Фиеста“. Твърди, че поради несъобразената си скорост М.М. не е реагирал адекватно и навреме при забелязване на опасността /евентуално поради употреба на алкохол или наркотични вещества, е бил със забавени/неадекватни реакции/, с което е допринесъл за вредите. М. не е предприел аварийно спиране и не е реагирал на опасността на пътя, въпреки, че е имал техническата възможност да стори това. Сочи, че няма данни на местопроизшествието управляваният от него лек автомобил да е оставил спирачни следи.

Посочено е, че М.М. е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал.2 от Закона за движение по пътищата, съгласно която водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Според ответника, евентуално водачът М. е навлязъл частично с левите си странични състави в насрещната пътна лента, в която се е движил л.а Форд „Фиеста“ управляван от Г.Д., което е отделно нарушение на ЗДвП и е допринесло за ПТП и вредоносния резултат.

Твърди, че ако водачът М. се беше движил с допустимата максимална скорост, която за съответния пътен участък е значително по-ниска от реалната му скорост от 121 км/час, е щял да възприеме своевременно като опасност л.а. Форд „Фиеста“ и е имал техническата възможност да предотврати ПТП. При спазване на ограничението за скорост на пътния участък от страна на лек автомобил Ауди А4 ( 90 км/час), предприетата маневра от водача на лек автомобил Форд „Фиеста“ не е попадала в опасната зона за спиране на лек автомобил Ауди А4 и за водачът на този автомобил ударът е бил технически предотвратим.

Твърди, че е налице причинно-следствена връзка между действията на М.М. и причинения вредоносен резултат. Сочи се, че отговорността за негови виновни и противоправни действия към пострадалото лице е застрахована по Гражданска отговорност в „О.“ АД, съгласно застрахователна полица № BG28115002959518 валидна към датата на събитието. Излага доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Съгласно чл. 127, ал.1 и 2 от ЗЗД доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част има иск срещу останалите съдлъжници за разликата.

Посочено е, че съгласно данните от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен от полицаите Г. и Т., водачът на л.а Ауди А4- М.М. е напуснал местопроизшествието, въпреки че е бил длъжен да изчака органите на реда, като е напълно възможно напускането на местопроизшествието му да е с цел да не бъде тестван за алкохол и наркотици.

Оспорва механизма на ПТП описан в исковата молба и счита, че същия е неизяснен.

Оспорва причинно-следствената връзка между действията на водача Г.Д. и вредоносния резултат.

Оспорва вината и противоправността на действията на водача на л.а. Форд „Фиеста“ - Г.Д. застрахован в Д. по застраховка „ГО“.

Не оспорва валидно възникналото застрахователно правоотношение по силата на сключената застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите по отношение на лек автомобил л.а. Форд „Фиеста“ и не възразява това обстоятелство да се отдели като безспорно.

С отговора ответникът е направил искане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК да бъде привлечен на страната на ответника като помагач ЗК „О.“АД, представлявано от вписания в Търговския регистър ликвидатор П.Н.., седалище и адрес на управление: гр. С.**и в срока за отговор по делото е депозиран обратен иск от „З.Д.: Ж.З.” АД, със седалище и адрес на управление: град С.**, с ЕИК ** срещу ЗК „О.“АД - в ликвидация, представлявано от вписания в Търговския регистър ликвидатор П.Н.., седалище и адрес на управление: гр. С.**с цена на иска: 26 000 лв. (предявен частично от 100 000 лв.) с правно основание: чл.219, ал.3 от ГПК, във връзка с чл. 213 от КЗ (отм), вр. с чл. 53 от ЗЗД, вр. с чл. 127, ал.1 и ал.2 от ЗЗД,

На основание чл. 219, ал. 3 от ГПК предявява и моли да се приеме за съвместно разглеждане в производството по т. дело № 86/2019г. обратен иск с правно основание чл. 53 от ЗЗД, вр. с чл. 127, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл. 213 от КЗ срещу ЗК „О.“АД.

Моли под условие на евентуалност, в случай, че се намери за основателен и доказан главния иск на Д.А. за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и в случай, че се осъди по него ЗАД „Д.: Ж.З.”, едновременно с това да се осъди по предявения в същото производство обратен иск ЗК „О.“АД да заплати на ЗАД „Д.: Ж.З.” сумата от 26 000 лв., предявен частично от 150 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди в следствие на ПТП настъпило на 19.12.2015г.

Фактически и правни твърдения:

Посочва, че ЗК „О.“ АД е застраховал гражданската отговорност на лек автомобил Ауди А4, с peг. № **, управляван от М.М., който е участвал в ПТП на 19.12.2015г., около 19 часа, на път ІІІ-6602 (околовръстен път на гр.С.З.), в района на село Б., на 200 м. южно от бензиностанция „В.“. Управлявайки лек автомобил Ауди А4 с несъобразена скорост от 121 км/час М.М. причинил ПТП с л.а. Форд „Фиеста“, peг. № **, управляван от Г.Д., който автомобил бил застрахован в Д. по застраховка „ГО“ на автомобилистите.

Сочи, че в следствие на ПТП на 19.12.2015г. загинал П. А. - пасажер на задна седалка в л.а. Форд „Фиеста“. Ищцата по главния иск срещу застрахователя Д.А. е майка на загиналия П. А.. Д.А. е предявила срещу ЗАД „Д.: Ж.З.” иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв., представляващо застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по щета образувана в Д. от 07.11.2016г., ведно със законна лихва от 19.12.2015г. във връзка със смъртта на сина си Д. А. при ПТП от 19.12.2015г.

Твърди, че е налице независимо съизвършителство (съпричинителство) в ПТП и причинения вредоносен резултат, както и вина от двамата водачи - М.М., управлявал л.а. Ауди А4 застрахован в ЗК „О.“АД и Г.Д., управлявала л.а. Форд „Фиеста“, peг. № **, застрахована в Д..

Твърди, че М.М. се е движел с несъобразена скорост, не е съумял да контролира и владее спрямо пътната обстановка управлявания от него автомобил при ПТП на 03.12.2015г., като всички тези обстоятелства са в непосредствена причина за ПТП. Съгласно данните от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен от полицаите Г. и Т., към момента на ПТП М.М. е бил с отнето СУМПС поради употреба на алкохол, т.е неправоспособен водач. Същият в нарушение на ЗДвП е управлявал автомобила си с превишена скорост от 121 км/час в момента на сблъсъка с л.а Форд „Фиеста“. Твърди, че поради несъобразената си скорост М.М. не е реагирал адекватно и навреме при забелязване на опасността / евентуално поради употреба на алкохол или наркотични вещества, е бил със забавени/неадекватни реакции/, с което е допринесъл за вредите. Заявява, че М. не е предприел аварийно спиране и не е реагирал на опасността на пътя, въпреки, че е имал техническата възможност да стори това. Твърди, че няма данни на местопроизшествието управляваният от него лек автомобил да е оставил спирачни следи. Сочи се, че М.М. е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал.2 от Закона за движение по пътищата, съгласно която водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Посочва се, че Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. М. е навлязъл частично с левите си странични състави в насрещната пътна лента, в която се е движил л.а Форд „Фиеста“ управляван от Г.Д., което е отделно нарушение на ЗДвП и е допринесло за ПТП и вредоносния резултат.

Заявява, че ако водачът М. се е движил с допустимата максимална скорост, която за съответния пътен участък е значително по-ниска от реалната му скорост от 121 км/час, е щял да възприеме своевременно като опасност л.а. Форд „Фиеста“ и е имал техническата възможност да предотврати ПТП. При спазване на ограничението за скорост на пътния участък от страна на лек автомобил Ауди А4 ( 90 км/час), предприетата маневра от водача на лек автомобил Форд „Фиеста“ не е попадала в опасната зона за спиране на лек автомобил Ауди А4 и за водачът на този автомобил ударът е бил технически предотвратим.

Сочи, че съгласно данните от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен от полицаите Г. и Т., водачът на л.а Ауди А4- М.М. е напуснал местопроизшествието, въпреки че е бил длъжен да изчака органите на реда, като е напълно възможно напускането на местопроизшествието му да е с цел да не бъде тестван за алкохол и наркотици. Заявява, че въз основа на гореизложеното може обосновано да се заключи, че М.М., се явява съпричинител на въпросното ПТП и следователно той също е отговорен за неимуществените вреди, причинени на ищцата по главния иск.

Счита, че е налице причинно-следствена връзка между действията на М.М. и причинения вредоносен резултат. Посочва, че отговорността за негови виновни и противоправни действия към пострадалото лице е застрахована по Гражданска отговорност в „О.“ АД, съгласно застрахователна полица № BG28115002959518 валидна към датата на събитието. Излага доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Съгласно чл. 127, ал.1 и 2 от ЗЗД доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по-равно. Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част има иск срещу останалите съдлъжници за разликата.

Заявява, че съгласно 213 от КЗ (отм.) с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност".

Посочва, че от изложеното произтича правния интерес на ответника по главния иск - „З.Д.: Ж.З.” АД - при евентуалното му осъждане за обезщетяване на всички причинени неимуществени вреди на ищцата по главния иск, и при положение, че се установи в производството по главния иск, че ПТП е причинено виновно и от двамата участващи водачи на МПС, да привлече застрахователя на виновния водач М.М. - ЗК „О.“ АД, с оглед предявяване на регресен иск срещу него за заплащане на разликата, която е платил в повече от своята част.

В случай, че се намери за основателен и доказан главния иск на Д.А. срещу ЗАД „Д.“ за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по т.д. № 86/2019 г. от смъртта на П. А., в случай, че се установи в производството по главния иск, че въпросното ПТП е причинено от съвместните виновни и противоправни действия на двамата участващи водачи на МПС - М.М. и Г.Д. и се осъди ЗАД „Д.“ да удовлетвори претенцията на ищцата за обезщетяване на причинените й неимуществени вреди, моли едновременно с това да се осъди със същото съдебно решение на основание 213 от К3( отм.) вр. с чл. 53 от ЗЗД, вр. с чл. 127, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, по предявения обратен иск ЗК „О.”- в ликвидация, да заплати на ЗАД „Д.: Ж.З.” сумата от 26 000 лв., (предявен частично от 150 000 лв.). обезщетение за неимуществени вреди в следствие на ПТП настъпило на 19.12.2015г., около 19 часа, на път ІІІ-6602 (околовръстен път на гр. С.З.), в района на село Б., на 200 м. южно от бензиностанция „В.“, заплатената от застрахователя лихва върху тази сума, на която е осъден с решението по главния иск, както и лихвата върху тази сума от датата на плащането й от Застрахователя до датата на възстановяването и от ответника по обратния иск, включително разноските, за които дружеството ще бъде евентуално осъдено да заплати във връзка с разглеждането на главния иск и при условие, че цитираните суми за обезщетение, лихва и разноски бъдат заплатени от ЗАД „Д.: Ж.З.” АД в полза на Д.А. - ищца по главния иск.

В съдебно заседание от 25.04.2024 г. съдът е допуснал увеличение на размера на предявения обратен иск на ЗАД „Д.: Ж.З.“ АД срещу ЗК „О.“ АД, който да се счита предявен вместо за сумата от 26 000 лв. за сумата от 75 000 лв.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК моли да му се присъдят и съдебни разноски, включително за адвокатска защита в производството по настоящия иск.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Безспорно е установено, че при ПТП на 19.12.2015 г., около 19:00 часа, на път ІІІ-6602 /околовръстен път на гр. С.З./, в района на село Б., на около 200 метра южно от бензиностанция „В.”, е настъпило ПТП между лек автомобил: марка „Форд”, модел „Фиеста”, ДК № ***, управляван от Г.М.Д. и лек автомобил марка „Ауди А 4” ДК № **. При удара били нанесени тежки и несъвместими с живота травми на П.Д.А., на 34 г., пътник в лек автомобил „Форд”, модел „Фиеста”, peг. № **, от които той починал на място.

Не е спорно, че при ЗАД „Д.: Ж.З.” АД е сключена на 03.12.2015г. задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по полица № BG/30/11500002992191, валидна от 08.12.2015г. до 07.12.2016г., за следния лек автомобил: марка „Форд”, модел „Фиеста”, ДК № ***.

         Видно от приложеното НОХД № 539/2018 г. по описа на Окръжен съд – С.З., е постановена Присъда № 29/21.07.2020 г., с която е ПРИЗНАТА подсъдимата Г.М.Д. ЗА ВИНОВНА в това, че на 19.12.2015 г., на път III - 6602, пътна отсечка южно от бензиностанция „В.“ - с. Б., в землището на с. Б. общ. С.З. - източно от с. Б., в посока север-юг, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Форд Фиеста” с рег. № ** нарушила правилата за движение, предвидени в Закона за движение по пътищата, а именно:

 - чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП – „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”;

- чл.25, ал.2, изр.1 от ЗДвП – „При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея”, като Г.М.Д. като водач на лек автомобил марка „Форд Фиеста”, с рег. № ** предприема навлизане в лентата за насрещно движение при движещ се по това време в тази пътна лента в посока юг-север лек автомобил марка „Ауди А4”, с рег. № **, управляван от М.Т.М. в момент, в който автомобилът марка „Форд Фиеста” с рег. № ** попада в опасната зона за спиране на лек автомобил марка „Ауди А4” с рег. № **;

- чл.38, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП – „При завиване в обратна посока водачът пропуска насрещно движещите се пътни превозни средства” – като Г.М.Д. като водач на лек автомобил марка „Форд Фиеста” с рег. № ** предприема завиване наляво и навлизане в лентата за насрещно движение при движещ се по това време в тази пътна лента в посока юг-север лек автомобил марка „Ауди А4” с рег. № **, управляван от М.Т.М.,

като с деянието си в условията на независимо съпричинителство с М.Т.М., с ЕГН ********** - като водач на моторно превозно средство /МПС/ - лек автомобил марка „Ауди А4”, с рег. № **, по непредпазливост е причинила смъртта на П.Д.А.,

Със същата присъда е признат подсъдимия М.Т.М. ЗА ВИНОВЕН в това, че на 19.12.2015 год. на път III - 6602, пътна отсечка южно от бензиностанция „В.“, с. Б., в землището на с. Б., общ. С.З. - източно от с. Б., в посока юг-север, при управление на моторно превозно средство /МПС/ - лек автомобил марка „АУДИ А4” с рег. № **, нарушил правилата за движение, предвидени в Закона за движение по пътищата, а именно:

- чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП – „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди” 

- чл.21, ал.1, изр.2 от ЗДвП – „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава извън населено място скорост от 90 km/h за пътно превозно средство от категория “B” – като М.Т.М. като водач управлявал лекия си автомобил марка „Ауди А4”, с рег. № ** със скорост на движение от 121 km/h, което надвишава с 31 km/h максимално допустимата скорост за движение по този пътен участък за такава категория моторно превозно средство;

 - чл.123, ал.1, т.2, б.”б” от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР, като М.Т.М., като водач на МПС, лек автомобил марка „Ауди А4”, с рег. № ** – участник в ПТП, е напуснал самоволно местопроизшествието преди пристигането на органите на МВР и без позволение за това;

- чл.150 от ЗДвП – „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС по време на обучението му по реда на наредбата по чл.152 ал.1 т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.4” – тъй като М.Т.М., като водач на МПС, лек автомобил марка „Ауди А4”, с рег. № **, е управлявал същият лек автомобил по път III - 6602, пътна отсечка южно от бензиностанция „В.“ с. Б., в землището на с. Б., общ. С.З. - източно от с. Б., в посока юг-север, без да има необходимата правоспособност,

като с деянието си в условията на независимо съпричинителство с Г.М.Д., с ЕГН********** - като водач на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Форд Фиеста”, с рег. № **, по непредпазливост е причинил смъртта на П.Д.А. с ЕГН**********, както и многостепенна средна телесна повреда на Д.В.Я..

С решение № 91/07.06.2023 г. постановено по ВНОХД № 13/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, ИЗМЕНЯ присъда № 29 от 21. 07. 20210 г., постановена по НОХД № 539/2018 г. Окръжен съд - С.З. както следва:   

ПРЕКВАЛИФИЦИРА осъщественото от подс. М.Т.М. нарушение на правилата за Движение по пътищата от такова по чл. 21, ал.1 от ЗДвП в такова по чл.20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП.

УВЕЛИЧАВА наложеното на подс. М.Т.М. за извършеното престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, пр. 2, пр. 3 и пр. 4, б. „б“, пр. 1 вр. чл. 343, ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК от четири години на ПЕТ ГОДИНИ.

ПРИЗНАВА подс. Г.М.Д. за НЕВИННА

в това деянието да е осъществено и във връзка с нарушение на нравилата за движение по пътищата по чл.5, ал. 1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.304 от НПК я ОПРАВДАВА само по така предявеното й обвинение.

ПРИЗНАВА подс. М.Т.М. за НЕВИНЕН в това деянието да е осъществено и във връзка с нарушения на правилата за движение по пътищата по чл.5, ал. 1, т. 1  чл.123, ал. 1, т.2, б.”б”и чл. 150 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдава по така предявеното му обвинение.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й ЧАСТ.

 С решение № 433/22.11.2023 г. постановено по н. д. № 737/2023 г. по описа на ВКС, I н. о. ИЗМЕНЯ въззивно решение № 91/07.06.2023 г. постановено по в.н.о.х.д. № 13/2023 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, като ОПРАВДАВА подсъдимия М.Т.М. по обвинението по чл. 343, ал. 4. вр. с ал. 3, пр. 4 , б. ,“б“, пр.1, вр. с чл. 343, ал.1. вр. с чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК и ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част.

От заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установява следното:

Произшествието е настъпило на 19.12.2015, около 19:40ч., на път Ш-6602, южно от разклона на пътя Ст.Загора - с.Б., в тъмната част на денонощието. Пътят е с две ленти за двупосочно движение. В зоната на ПТП, пътя е ориентиран в посока север-юг.

На мястото на ПТП, в дясно от западната лента има отбивка - черен път. Лек автомобил Форд Фиеста, се е движил в посока юг. Водачката е решила да направи обратен завой. За да го изпълни е наложително да навлезе в лентата за насрещно движение. В същото време в посока север(обратна посока на първоначалното движение на л.а.Форд) се е движил л.а.Ауди А4. Настъпил е удар между двата автомобила. За л.а.Ауди ударът е челен, предимно в дясна част, а за л.а.Форд е страничен, приплъзващ, в дясната част. След удара автомобилите извършват съставно движение, транслация в посока север и едновременно с това ротация със странично плъзгане на колелата по асфалтовата настилка.        

Причини за настъпване на процесното ПТП са:

-предприетия обратен завой от водачката на л.а.Форд, в условията на нощна тъмнина, при наличие на приближаващия л.а.Ауди.

-движението на л.а.Ауди със скорост по-висока от максимално разрешената.

При огледа на местопроизшествието е приета точка за ориентир, отбелязана като т.О. Точка О е пресечната точка на оста на асфалтовия път с оста на черния път. На мястото на ПТП са намерени:

-л.а.Ауди с предно дясно колело на 27,8 м. северно и 3,6 м. източно от т.О. Задно дясно колело на 30,3 м. северно и 1,4 м. източно от т.О.

-л.а.Форд с предно ляво колело на 19,2 м. северно и 0,5 м. източно от т.О. Предно дясно колело на 20,7 м. северно и 0,25 м. западно

-следа от авт.гума с начало на 8,7 м. северно и 3,6 м. източно от т.О, с дължина 0,5 м., завършва до източната мантинела

-следа от задиране с прекъсвания с начало на 4,25 м. северно и 0,95 м. източно от т.О. Следата е широка 0,12 м.

-втора следа от задиране с ширина 0,06 м.с начало на 4,50 м. северно и 0,50 м. източно от т.О.

-следа от протриване на гума с начало на 18,30 м. северно и 0,38 м. източно от т.О. Следата е с дъговидна форма която пресича банкета на 23,10 м.северно от О, навлиза в източния банкет, преминава по него на север с обща дължина 5,0 м., достига до заораване по банкета от гумите на л.а.Ауди. Заораването е на 27,70 м. северно и 4,10 м. източно от О, с дължина 0,40 м, в посока към северозапад.

-зона с разпръснати стъклакоято достига до 22 м. северно , 2,50 източно и 2,50 м. западно от т.О

-наслояване на боя - тъмнокафяво черна - по южния край на източната мантинела с начало на 3,30 м. северно от т.О, с дължина 1,4 м.

Изследването на обективните находки, определя проекцията на центъра на мястото на удара върху платното за движение на 3,0 м. южно и 1,5 м. източно от т.О(точката приета за ориентир по време на огледа).

П. А. е седял на задна дясна седалка в л.а.Форд.      Ударът за л.а.Форд е в дясна странична част с приплъзване от предна дясна колонка до заден десен панел. Заден десен панел е зад задна дясна врата, до която е мястото на задна дясна седалка.  

Лекият автомобил Форд Фиеста е с пластични деформации по десните състави. Деформациите са в посока навътре към купето. Най-голяма е деформацията в зоната на средна дясна колонка и задна дясна врата.

Леките автомобили Форд Фиеста са оборудвани с триточкови раменно-бедрени, инерционни колани включително и за мястото на задна дясна седалка.

С оглед вида на удара и получените деформации по л.а.Форд, използването на обезопасителния колан е без абсолютно никакво значение в конкретния случай.

При конкретния удар, смъртния изход за пътника на задна дясна седалка ще настъпи независимо дали е използвал или не е използвал предпазен колан.

П. А. в момента на ПТП не е ползвал предпазен колан.

При страничен удар, какъвто е в случая, обезопасителният колан не е ефективен, не може да предпази тялото от нараняване, не може да го задържи към седалката предвид страничните сили на което е подложено то.

Напречното направление на инерционните сили, на които е било подложено тялото на П. А. при конкретното ПТП и неговото разположение на задна дясна седалка предполагат еднакви травматични увреждания с и без предпазен колан.

Произшествието е настъпило на път извън населено място. Максимално разрешената скорост за МПС кат.“В“ е 90 км/ч.

Скоростта на л.а.Ауди в момента на удара е била 120,4 км/ч.

Скоростта на л.а.Форд в момента на удара е била 7,1 км/ч.

При движение на л.а.Ауди със скорост 33,46 m/s = 120,4 km/h - опасната зона за спиране е 121,48 м

При движение с максимално разрешената скорост - 90 км/ч. - опасната зона за спиране е: 76,66м.

Опасната зона за спиране на л.а.Форд 3,05 м.

При движение с максимално разрешената скорост - 90 км/ч., водачът на л.а.Ауди също не е имал техническа възможност да предотврати удара.

Произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието. Водачът на л.а.Ауди не е имал възможност да установи какъв е автомобила, който се движи срещу него, преди той(автомобила) да бъде осветен от светлинния сноп от фаровете на л.а.Ауди. Разстоянието на което това става възможно зависи от какви светлини са включени на л.а.Ауди. Дългите светлини осветяват на около 150 м. пред автомобила, късите на около 60 м.

Следва да се има предвид, че при конкретната ситуация не е било необходимо водачът на л.а.Ауди да разпознае марката на насрещнодвижещия се автомобил. Лекият автомобил Форд е бил с включени фарове. Източникът на светлина е бил ясен за разпознаване на достатъчно голямо разстояние. Като се има предвид, че участъка от пътя е прав, водачът на л.а.Ауди е имал техническа възможност да възприеме светлинния сноп от фаровете на л.а.Форд от 200- 300 м. Но от това разстояние той не може да определи какво е движението на л.а.Форд. Той може да определи само, че му предстои разминаване с насрещнодвижещ се автомобил. Самият факт, че предстои разминаване не означава наличие на опасност за движението. В конкретния случай разстоянието на което е бил л.а.Ауди в момента в който е възникнала опасността за движението е 45,39 м. На това разстояние би трябвало водачът на л.а.Ауди да се е движил на къси светлини.

На мястото на произшествието не са установени спирачни следи от л.а.Ауди. Изследването на обективните находки, показва, че водачът на л.а.Ауди е успял само да отклони автомобила на ляво спрямо първоначалната му посока на движение. Това е характерна инстинктивна реакция при подобни случаи.

Водачът на л.а.Ауди не е реагирал правилно на настъпилата пътна ситуация. Още преди да възникне опасността, той е следвало да намали скоростта до около 70 км/ч. Това е скоростта при която е възможно безопасно спиране в рамките на осветения участък от фаровете включени на къси светлини, /при разминаване се преминава на къси светлини от разстояние около 150 м. между автомобилите.

Водачката на л.а.Форд не е трябвало да предприема обратен завой при наличието на приближаващ срещу нея автомобил. В тъмната част на денонощието разстоянията се определят трудно, а водачи с недостатъчен опит обикновено грешат в преценката си. Правилните действия от нейна страна са били да изчака разминаването и едва след това да извърши обратния завой.

В зоната на удара осовата линия е единична прекъсната. Не са установени пътни знаци в зоната на ПТП. Видимостта е била от осветеността на фаровете на автомобилите.

По тялото на П. А. не са установени специфични травматични увреждания от предпазен колан. Получените травматични увреждания - Гръдна травма - травматично отслояване на кожата на дясна гръдна половина, счупване на гръдната кост и ребра в двете гръдни половини, кръвонасядане на меките тъкани на предното средостение, контузия на двата бели дроба, разкъсване на околосърцевата торбичка, разкъсване на дясната камера на сърцето, набиране на кръв в двете плеврални кухини. Разкъсване на десния лоб на черния дроб; счупване на двата клона на дясната срамна кост на таза, разчленяване на дясната кръстнопоясна става; охлузвания на лицето, лява подбедрица и дясна поясна област са причинени от удари в деформираната и хлътнала навътре в купето на автомобила задната дясна врата.

П. А. не е изпадал извън купето на процесния автомобил.

Травматичните увреждания са получени в купето на автомобила на задна дясна седалка.

Разположението на пострадалия на задна дясна седалка предполага еднакви по тежест травматични увреждания с и без предпазен колан.

Не е налице причинно - следствена връзка между неизползването на предпазен колан и настъпилата смърт на пострадалия.

С и без предпазен колан при конкретния механизъм на ПТП смъртта на П. А. е била неизбежна.

По делото са събрани гласни доказателства.

Свидетелят Д. Нанева Сапунджиева, която е дъщеря на ищцата посочва, че П.Д.А. е неин брат, израснали заедно. Докато брат й замине за чужбина били в един апартамент и живели заедно цялото семейство.

Майка им ги е отгледала и двамата. Брат й и майка й имали много добри отношения. П. живеел с родителите си, докато завърши гимназия, след абитуриентския бал малко поработил – 1998 г. - 2000 г. и след това заминал за чужбина. Идвал си в Б. по Нова година, за лятото. През останалото време, когато имало възможност и не бил на работа, поддържали контакт по Скайп. Когато брат й се връщал в Б. отсядал при майка си и баща си докато си купи собствено жилище. Пет-шест години преди инцидента си купил апартамент.

Брат й планирал бъдещето си, имал приятелка и правел планове да създадат семейство, да бъдат заедно. Споделял е, че един ден може би ще се завърне в Б..

Според свидетелката, П., бил всеотдаен син, много мил. Постоянно звънял на майка им, интересувал се как е тя, как е семейството, как са всички. Ако е имало нужда от нещо, предлагал да помогне, да изпрати нещо. Интересувал се и от здравословното им състояние.

В деня на инцидента майка й звъннала към 12:30 – 13 ч. на 19.12.2015 г. Били я уведомили полицаите. Била паднала на земята от шока. Състоянието й било критично. Дали й успокоителни на хапчета. След загубата на П., майка й се променила, станала по-затворена, много не общувала, на моменти даже не излизала от къщи и до ден днешен изпитвала тъга.

Според свидетелката, майка й не е превъзмогнала загубата на П., въпреки, че са минали 9 години от загубата му. Целият апартамент бил в негови снимки, тя лягала и ставала с него и даже на моменти го чакала да се върне.

Свидетелят Г.П.П., работи като полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР С.З., посочва, че на 19.12.2015 г. бил назначен като младши автоконтрольор. Дежурният го изпратил по сигнал за ПТП на път 6602 до село Б.. Било в тъмната част на деня, около 19 ч. Като отишли на място, установили два автомобила, които са се сблъскали. Имало двама пострадали в произшествието. На място дошъл екип на Спешна помощ, взел пострадалите деца. Извикали дежурен дознател, направил оглед на произшествието, осигурили му периметъра и след като приключили се прибрали да попълнят документите.

Свидетелят не си спомня кой къде е седял във Форд Фиеста. Всичко било в кръв. Имало едно лице на задната седалка. Най-здрав бил водачът на Форда - Г.. Едното момче било на задната седалка, другото било навън. Не си спомня дали са имали поставен колан.

Свидетелят Г.М.Д., която е осъдена за процесното ПТП, посочва, че през декември 2015 г. пътували от К., където били на прасе. П. се качил при нея в колата, тъй като тя не консумирала алкохол, иначе не познавала П. Д.. Д. я поканил на прасето. Тръгнали обратно към С.З., П. се качил отзад, мисли, че седнал в дясно. От селото тръгнали по тъмно, било зимно време. Движели се в посока от К. към С.З.. ПТП - то се случило до с. Б.. Направила обратен завой и така станало ПТП – то. Не знае защо е предприела такава маневра.

Свидетелят Д.В.Я., който има заведено дело за обезщетение за вреди от същото ПТП срещу ответното дружество посочва, че декември месец 2015 г. помни, че ходил на прасе в с. К., и другото, което помни, че не шофирал, защото бил употребил алкохол и затова шофирала Г.. Колата, с която станало ПТП – то - Форд Фиеста, е негова. Впоследствие разбрал, че е имало друг пасажер при тях и това бил П., който не познавал. Не помни къде е седял П. - на задна дясна или лява седалка. Не помни дали Г. е направила обратен завой.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

По делото не е спорно, че към датата на ПТП – то при ЗАД „Д.: Ж.З.” АД е сключена на 03.12.2015г. задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по полица № BG/30/11500002992191, валидна от 08.12.2015г. до 07.12.2016г., за лек автомобил: марка „Форд”, модел „Фиеста”, ДК № ***.

По делото безспорно също така се установи, че смъртта на П.Д.А. се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил – Г.М.Д., което е установено с влязла в сила Присъда № 29/21.07.2020 г. постановена по НОХД № 539/2018 г. по описа на Окръжен съд – С.З., която според чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.

Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, следва да бъде ангажирана, като предявеният иск за неимуществени вреди се явява доказан по основание.

Относно размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:

 Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.

Житейски погледнато загубата на дете е най-голямото нещастие, което може да сподели родителя. Чувството на безпомощност пред безвъзвратното отнемане на най-скъпото същество е непреодолимо и неминуемо води до промяна както в мирогледа на родителя, така и в поведенческите му реакции. Смъртта на П.Д.А., се е отразила изключително зле върху психиката на ищцата, като болките и страданията я съпътстват и сега, а и ще продължат през целия й живот, поради невъзвратимостта на загубата й. Внезапната смърт на П. е лишила завинаги майка му от неговата обич и опора, от възможността да се радва на израстването му, бъдещо семейство, да има внуци, от подкрепата, от която би имала нужда в бъдеще. От свидетелските показания, които съдът възприема изцяло, като непосредствени, непредубедени и непротиворечиви се установява, че след сполетялата я загуба, дните на ищцата са помрачени от случилата се трагедия, което неминуемо ще поддържа състоянието й на отчаяние и безсилие през целият й живот. Животът на ищцата е изгубил смисъл и значение, каквото загубата на дете винаги причинява. Неминуемо смъртта на дете на всякаква възраст и при всякакви обстоятелства е един от най-тежките удари, които човек може да преживее, поради което трудно може паричен еквивалент да компенсира тежкия психически товар и необратимата загуба. Мъката на майката никога няма да бъде преодоляна, но все пак съобразявайки горните критерии съдът определи размера на обезщетението от 150 000 лв. 

По възражението за съпричиняване.

В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.

От страна на ответното дружество е направено възражение за неизползване на обезопасителен колан от страна на ищeца.

От заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установява, че П. А. в момента на ПТП - то не е ползвал предпазен колан. Вещите лица обаче правят категоричен извод, че не е налице причинно - следствена връзка между неизползването на предпазен колан и настъпилата смърт на пострадалия. Това е така, тъй като с оглед вида на удара, получените деформации по л.а.Форд и при конкретния механизъм на ПТП - то, смъртта на П. А. е била неизбежна, т. е. щяла е да настъпи независимо дали е използвал или не е използвал предпазен колан. Поради това съдът намира, направеното възражение за съпричиняване за неоснователно.

При прекия иск, с който увреденият претендира обезщетение направо от застрахователя /какъвто е настоящия случай/ лихвите върху обезщетенията за неимуществените вреди се дължат съгласно общото правило при непозволеното увреждане /чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/ - от деня на увреждането, както и съгласно предвидената за това възможност в разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. 1 - во от КЗ. В този смисъл практиката на ВКС, обективирана в решение № 45/15.04.09г. по т.д. № 525/08 г. на ВКС ТК, решение №72/30.04.09 г. по т.д. №475/08 г. на ВКС-ТК, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, където също е възприет принципът, че обезщетение за забава в размер на законната лихва се дължи от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД по прекия иск на увредения срещу застрахователя чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ по застраховка “Гражданска отговорност”.

В случая моторното превозно средство, причинило ПТП, е имало сключен застрахователен договор по реда на КЗ (отм.), от което следва, че не са приложими правилата на новия КЗ, поради което законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде присъдено от дата на деликта – 19.12.2015 г. 

Предвид гореизложеното съдът намира, че „З.“Д. Ж.З.“ АД следва да заплати на Д.Н.А. сумата в размер на 150 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на сина й П.Д.А. при ПТП настъпило на 19.12.2015 г. ведно със законната лихва от датата на деликта - 19.12.2015 г. до окончателното плащане.

По отговорността за разноски:

От представените по делото доказателства се установява, че ищцата е материално затруднено лице, поради което адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно.

Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие сключени с Адвокатско дружество „Й. *** от 07.03.2024 г. /лист 150/.

Поради това при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение  приложение следва да намери Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие след изменението с ДВ бр.88 от 4.11.2022 г. Разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. имат материалноправен характер, поради което приложима е тази редакция на наредбата, която е в сила към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие за съответната инстанция, доколкото на изменението на подзаконовия нормативен акт изрично не е предадено обратно действие./ в този смисъл определение № 782/12.12.2014 г. по ч. т. д. № 3545/2014 г. на II ТО на ВКС, определение № 189/29.05.2014 г. по гр. д. № 1024/2014 г. на IV ГО на ВКС и определение № 270/24.07.2014 г. по гр. д. № 7159/2013 г. на IV ГО на ВКС, Определение № 534 от 8.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1135/2016 г., I т. о., ТК/.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 до 500 000 лв. – 8 650 лв. + 4 % за горницата над 100 000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищцата е в размер на 10 650 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай Адвокатско дружество „Й. *** е регистрирано по ЗДДС и адвокатските  възнаграждения се претендират с ДДС.

Следователно при спазване на посочените правила дължимото адвокатско възнаграждение на Адвокатско дружество „Й. *** за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищеца е в размер на 12 780  лв. с ДДС /10 650 лв. х 20 % = 12 780 лв./

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът З.Д.: Ж.З." АД следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 6 000 лв.

С оглед уважаване на първоначално предявения иск против застрахователя, съдът дължи произнасяне и по предявения евентуален обратен иск от З.Д.: Ж.З." АД против З.„О.“АД, К., регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Р К. под № **, представлявано от П.Н.. и Х.П., в качеството им на ликвидатори, чрез “З.О. – клон Б.” КЧТ.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

С представената влязла в сила Присъда № 29/21.07.2020 г. по НОХД № 539/2018 г. по описа на Окръжен съд – С.З., е установено деянието, неговата противоправност и вината на Г.М.Д. и М.Т.М., чиято гражданска отговорност при управлението на моторните превозни средства, които са управлявали към момента на застрахователното събитие, е била застрахована съответно при З.Д.: Ж.З." АД и при З.„О.“АД, К., регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Р К. под № **, чрез “З.О. – клон Б.” КЧТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, с плащане на застрахователното обезщетение по имуществена застраховка застрахователят встъпва в правата на удовлетворения застрахован срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" до размера на платеното обезщетение. Отнесено към застраховката "Гражданска отговорност", правилото ще има приложение и в хипотезите, при които има независимо съизвършителство на вредоносния резултат от двама деликвенти, чиято гражданска отговорност е застрахована при различни застрахователи, което независимо съизвършителство е породило солидарната им отговорност спрямо пострадалия, и дължимото на пострадалия обезщетение е изплатено изцяло само от единия застраховател

В случая увреждането е причинено от деликвентите Г.М.Д., чиято гражданска отговорност е застрахована при З.Д.: Ж.З." АД и М.Т.М., чиято гражданска отговорност е застрахована при З.„О.“АД, К., регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Р К. под № **, чрез “З.О. – клон Б.” КЧТ. Независимото съизвършителство е установено с горепосочената влязла в сила присъда. Поради това съдът приема, че при така установените факти, предявеният иск с правно основание чл. 213 от КЗ /отм./ е основателен и следва бъде уважен  в предявения размер от 75 000 лв., предявен като част от 100 000 лв.

Разноски по обратния иск:

Видно от данните по делото ответното дружество е заплатило следните разноски: държавна такса в размер на 3 000 лв., възнаграждение за изготвяне на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза в размер на  2 040 лв., държавна такса за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5 лв. Ответникът е направил искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, но видно от данните по делото същият е представляван само от адвокати, като липсват доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед на горното, на ответника по настоящото дело не се дължи нито юрисконсултско, нито адвокатско възнаграждение.

Общият размер на направените по делото разноски е 5 045 лв.

С оглед уважения размер на обратния иск, който е в размер на 75 000 лв., ответникът по обратния иск З.„О.“АД, К., регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Р К. под № **, представлявано от П.Н.. и Х.П., в качеството им на ликвидатори, чрез “З.О. – клон Б.” КЧТ по обратния иск следва да заплати на З.„Д.: Ж.З." АД сумата от 2 522, 50  лв., представляваща разноски.

Ответното дружество З.Д.: Ж.З." АД е осъдено да заплати на Адвокатско дружество „Й. *** адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищеца в размер на 12 780  лв. с ДДС /10 650 лв. х 20 % = 12 780 лв./. С оглед уважения размер на обратния иск, който е в размер на 75 000 лв., ответникът по обратния иск следва да заплати на З.„Д.: Ж.З." АД сумата от 6 390,  лв.

Ответникът З.„Д.: Ж.З." АД по първоначалния иск е осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 6 000 лв.

С оглед уважения размер на обратния иск, който е в размер на 75 000 лв., ответникът по обратния иск следва да заплати на З.„Д.: Ж.З." АД сумата от 3 000 лв.

С оглед изложеното ответникът по обратния иск З.„О.“АД, К., регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Р К. под № **, представлявано от П.Н.. и Х.П., в качеството им на ликвидатори, чрез “З.О. – клон Б.” КЧТ следва да заплати на З.„Д.: Ж.З." АД разноски в общ размер на 11 942, 50 лв. /2 522, 50 + 6 390 + 3 000 = 11 942, 50 лв/.

С оглед изложеното З.„О.“АД, К., регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Р К. под № **, представлявано от П.Н.. и Х.П., в качеството им на ликвидатори, чрез “З.О. – клон Б.” КЧТ следва да заплати на З.„Д.: Ж.З." АД сумата от 75 000 лв., предявен като част от 100 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 75 000 лева от датата на деликта - 19.12.2015 г. до окончателното плащане, ведно със законната лихва от датата на изплащане на обезщетението и лихвата от З.Д.: Ж.З." АД на Д.Н.А. по основния иск до датата на възстановяването й от ответника по обратния иск и разноски в общ размер на 11 942, 50 лв., при условие, че З.Д.: Ж.З." АД заплати на Д.Н.А. присъденото обезщетение в размер на 150 000 лв. за причинените й неимуществени вреди от смъртта на сина й П.Д.А. при ПТП настъпило на 19.12.2015 г., ведно със законната лихва от датата на деликта - 19.12.2015 г. до окончателното плащане, както и да заплати на Адвокатско дружество „Й. ***, адвокатско възнаграждение в размер на 12 780  лв. с ДДС и заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 6 000 лв.

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА З.„Д.: Ж.З.“ АД, с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. С.**, бул. „Г. М. Д.” № 1 да заплати на Д.Н.А. с ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 150 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на сина й П.Д.А. при ПТП настъпило на 19.12.2015г., ведно със законната лихва от датата на деликта - 19.12.2015 г. до окончателното плащане.

Горепосочената сума може да бъде заплатена по следната лична банкова сметка ***оящото дело: IBAN: ***; BIC: ***.

ОСЪЖДА „З.Д.: Ж.З.“ АД, с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. С.**, бул. „Г. М. Д.” № 1 да заплати на Адвокатско дружество „Й. ***, офис 4, БУЛСТАТ № ** адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ на ищцата в размер на 12 780  лв. с ДДС.

ОСЪЖДА „З.Д.: Ж.З.“ АД, с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. С.**, бул. „Г. М. Д.” № 1 да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 6 000 лв.

 

ОСЪЖДА З.„О.“АД, К., регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Р К. под № **, представлявано от П.Н.. и Х.П., в качеството им на ликвидатори, чрез “З.О. – клон Б.” КЧТ със седалище и адрес на управление: гр. **, ЕИК ** да заплати на З.Д.: Ж.З.“ АД, с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. С.**, бул. „Г. М. Д.” № 1 сумата от 75 000 лв., предявен като част от 100 000 лв. по предявения евентуален обратен иск, ведно със законната лихва върху сумата от 75 000 лева от датата на деликта - 19.12.2015 г. до окончателното плащане, ведно със законната лихва от датата на изплащане на обезщетението и лихвата от З.Д.: Ж.З." АД на Д.Н.А. по основния иск до датата на възстановяването й от ответника по обратния иск и разноски в общ размер на 11 942, 50 лв., при условие, че З.Д.: Ж.З." АД заплати на Д.Н.А. присъденото обезщетение в размер на 150 000 лв. за причинените й неимуществени вреди от смъртта на сина й П.Д.А. при ПТП настъпило на 19.12.2015 г., ведно със законната лихва от датата на деликта - 19.12.2015 г. до окончателното плащане, както и да заплати на Адвокатско дружество „Й. ***, адвокатско възнаграждение в размер на 12 780  лв. с ДДС и заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 6 000 лв.

 

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ответника З.„О.“АД, К., регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Р К. под № **, представлявано от П.Н.. и Х.П., в качеството им на ликвидатори, чрез “З.О. – клон Б.” КЧТ със седалище и адрес на управление: гр. **, ЕИК **.

 

Решението е постановено при участието на трето лице помагач М.Т.М., с ЕГН ********** и адрес: *** на страната на З.„О.“АД, К., регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Р К. под № **, представлявано от П.Н.. и Х.П., в качеството им на ликвидатори, чрез “З.О. – клон Б.” КЧТ със седалище и адрес на управление: гр. **, ЕИК **.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред П. апелативен съд.

                                                        

  

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :