№ 325
гр. Плевен, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. Ц.А
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20224430104616 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл.441 ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба В. Н.
Н., ЕГН**********, *** –***, Зона с повишена сигурност против *** П. П. №
*** с район на действие ОС-Плевен, в която се твърди, че ищецът изтърпява
наказание „***“ в ***-***. Твърди, че със Запорно съобщение по изп.дело №
********* по описа на *** П. П., получено в ***-*** с вх.№ 838/08.02.2022г.
е наложен запор върху вземанията на ищеца върху сумите по персоналната
партида за разплащане , както и на всички суми, постъпващи за него по
набирателната сметка на ***-***. Твърди, че запорното съобщение е
безсрочно – до изплащане на цялата сума и по този начин счита, че му се
отнемат правата по чл.86, ал.1, т.4 ЗИНЗС. Счита, че запорното съобщение е
незаконосъобразно, тъй като не е написано по законен ред и начин и е
съчинено от *** и счита, че такова съчинение може да се напише само след
консултация с администрацията на *** по какъв начин лишените от ***
получават пари и как употребяват парите. Твърди, че само го били уведомили
от *** на 15.02.2022г., че е наложен запор на партидата и парите му, които
били 170,01 лв. и ще бъдат преведени по сметка на ***, но никой не го
уведомил, че на 08.02.2022г. е получено запорно съобщение и той не е могъл
да заяви дали няма желание да плаща по доброволно по 30-40 лв. месечно.
Твърди, че не работи и не получава трудово възнаграждение, поради което
счита, че е защитен от неквестируемостта. Твърди, че в никой закон не е
предвидено да се налага запор върху партидата му ***. Счита, че не може да
се наложи запор върху постъпващите му пари по набирателната сметка на
***, тъй като тя е на ***, а не негова. Твърди, че има желание, но няма
1
възможност да плати задължението по запора, тъй като не работи. Твърди, че
поради запора на партидата му, няма достъп до пари за да си закупи
ежемесечно бикчета, сапун, шампоан, паста за зъби, прах за пране, храна,
зеленчуци, средства за поддържане на тялото, цигари, кафе, фонокарта да се
чува всеки ден с децата си. Това довело до накърняване, унижение, срам,
немърливост, до накърняване на човешкото му и морално достойнство.
Твърди, че му се е вложило здравословното състояние и е посещавал
дерматолог. Били ми изписани лекарства, които той не може да си закупи
поради запора. Моли ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
170,01 лв. имуществени вреди, както и 10000 лв. неимуществени вреди в едно
със законната лихва, считано от 08.02.2022г. до изплащане на сумите.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който
взема становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че
изпълнително дело № ********* по описа на *** П. П. е образувано с молба
за образуване с вх.№ ***/15.10.***г., депозирана от Г.В. И., ЕГН **********,
с адрес ***, както и с посочен друг адрес: *** срещу В. Н. Н., ЕГН
********** с адрес ***. Твърди, че на основание чл. 426 от ГПК
изпълнителното дело е образувано на основание изпълнителен лист №41,
издаден на 21.01.2020г. от Окръжен съд Плевен по НОХД № 87/2018г. по
описа на Окръжен съд Плевен за следните суми: деловодни разноски в размер
на 875 лв. Твърди, че са делегирани правомощия на *** съгласно чл. 18 от
З***. Изрично е поискано от взискателя налагане на запор върху вземанията
на длъжника по банкови сметки, както и извършване на пълно имуществено
проучване на задълженото лице. Твърди, че е извършена справка ГРАО с вх.
№ 20255/19.10.***г., справка икар с вх. № 20256/19.10.***Г., справка БНБ с
вх. № 20257/19.10.***г., справка НАП с вх. № 20796/25.10.***г. Твърди, че в
деловодната система на *** е входирано удостоверение за наличие или липса
на задължения с вх.№ 20488/21.10.***г. от Национала Агенция по приходите.
Видно от нея е наличието на 5 830.32 лв. публични задължения, които на
основание чл. 458 от ГПК са присъединени към изпълнителното
производство. Твърди, че е изпратена покана за доброволно изпълнение до
длъжника В. Н. Н. с изх. № 12241/19.11.***г., която е изпратена за връчване
чрез *** гр. *** с придружително писмо с изх. № 12242/19.11.***г. С изх. №
12243/19.11.***г. е наложен запор върху МПС с рег.№ ВТ 2766 КК в ОДП
***. Наложена е възбрана на следните недвижими имоти: 1. 1/2 / една втора /
идеална част от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ V-73 /пети за седемдесет
и три / в квартал 17 / седемнадесети / по подробния устройствен план на село
***, общ. *** с площ от 1500 /хиляда и петстотин / квадратни метра, с
уредени регулационни отношения и приложена улична регулация, при
граници на УПИ по скица № 04/ 11.01.2013 г. Община П. ***: югоизток- УПИ
IV-72 и УПИ VI- 71, югозапад- УПИ IV- 73, североизток- УПИ 1-70,
северозапад- улица, заедно с построените в него ЖИЛИЩНИ СГРАДИ и
СТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ, заедно с всички подобрения и трайни
насаждения в имота; 2 . УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ I /първи /, в
2
квартал 27 / двадесет и седем / по подробния устройствен план на село ***,
общ. П. ***. с площ от 1650 / хиляда шестстотин и петдесет / квадратни
метра, с уредени регулационни отношения и приложена улична регулация,
при граници по скица № 321/ 27.09.2012 г. на община ***: югоизток- УПИ II.
югозапад - УПИ III, североизток и северозапад - улица, заедно с построените
в него ЖИЛИЩНИ СГРАДИ и СТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ, заедно с всички
подобрения и трайни насаждения в имота, която възбрана е вписана в Служба
по вписванията *** с дв. вх. peг. № 2388 и вх. peг. № 2381 от 30.03.2022. акт
№ 133. том 1 и изх. наш № 12245/19.11.***г. Поискана е справка от Главна
дирекция на изпълнения на наказанията относно информация за място за
изтърпяване на наказанието ***, както и информация за това дали се получава
възнаграждение за полаган труд. Издадено е удостоверение по чл. 456 от ГПК
на взискателя Г.В. И., с оглед присъединяване на изпълнителното дело към
изпълнително дело № 20188730401068 по описа на *** М.Г.. Депозирано е
съобщение с вх. № 22767/29.11.***г. от *** *** - ***, с което съобщение се
дава информация, че длъжникът В. Н. Н. е преведен в *** гр. *** на 21.09.***
г. Твърди, че с вх. № 22938/01.12.***г от деловодната система на *** е
депозирана от *** *** екземпляр от покана за доброволно изпълнение с изх.
№ 12241/19.11.*** г., редовно връчена на задълженото лице на 26.11.*** г. С
изх. № 886/02.02.2022г. е изпратено запорно съобщение до *** ***, с което се
запорират сумите по персоналната партида на задълженото лице по карта за
разплащане, както и на всички постъпващи за него суми по набирателната
сметка в ***-***. Запорното съобщение е получено на 08.02.2022г.
Депозирана е молба от взискателя с искане за извършване на справка за
откриване на имущество, собственост на длъжника. По сметка на *** е
постъпила сума в размер на 170.01 лв. на 17.02.2022г. Сумата е разпределена
за погасяване на дълга по делото на 17.03.2022г. Депозирана е молба с вх. №
03036/22.02.2022. от задълженото лице В. Н. с искане за разсрочено
погасяване на дълга по делото. Молбата не е уважена от взискателя.
С оглед представената фактическа обстановка по изпълнителното дело
счита искането, посочено в исковата молба, като неоснователно поради
следните съображения. Наложеният запор на основание чл. 507 от ГПК върху
личната партида на длъжника в *** *** задължава ***ническата
администрация при наличие на суми, подлежащи на изпълнение, да бъдат
преведени по сметка на ***. Нормативната уредба на чл. 446 и чл. 446 „а" от
ГПК урежда реда по който да се осъществява изпълнението върху трудово
възнаграждение или пенсия. Твърди, че в конкретния случай средства по
личната партида на лицето, получавани от негови роднини, нямат характер
нито на трудово възнаграждение или пенсия, а по- скоро по правната си
природа могат да бъдат определени като дарение в полза на задълженото по
изпълнителното дело лице. С оглед изясняване на реда, по който се изпълнява
разпореждането на *** за налагане на запор върху средства на длъжника по
личната му партида в ***, пояснява, че след получаването му в деловодството
на *** не е необходим изричен акт на държавния орган в изпълнение на
3
разпореждането на ***, а при наличие на суми администрацията е длъжна да
направи превод по сметка на ***. Твърди, че *** *** се явява трето
задължено лице в производството и като такова няма право да извършва
разпределение със суми, подлежащи на изпълнение. Третото задължено лице
е изпълнило задължението си с превода на сумата от 170.01 лв. по сметка на
***. Посочва, че законодателят е предвидил солидарна отговорност както на
третото задължено лице, така и на лицата от органите му на управление- чл.
452, ал. 3 от ГПК като нововъзникналите права на взискателя се реализират в
рамките на същото изпълнително производство, в което не е изпълнен запора.
При последващо постъпване на суми по личната партида на задълженото лице
администрацията на *** *** има задължението да направи последващи
преводи до получаването на изрично разпореждане от *** с оглед вдигане на
запора върху личната му партида. Излага съображения, че с оглед
нормативната уредба на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК, длъжникът може да
обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо. Според текста на чл. 436, ал. 1 от ГПК жалбата се подава
чрез съдебния изпълнител до Окръжния съд по място на изпълнението в
едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала
при извършването му или е била призована, а в останалите случаи- от деня на
съобщението. Налице е строго регламентиран процесуален ред за оспорване
на действията на съдебния изпълнител, като обстоятелството дали се касае за
имущество, което е секвестируемо, или не, се разглежда в производство пред
окръжен съд по реда на чл. 437 от ГПК. Поради това установяването в
настоящото производство дали сумата, която постъпва по личната партида
подлежи на изпълнение или не, правомощия има единствено Окръжен съд,
който разглежда жалбата срещу действията на съдебния изпълнител,
насочени към имущество, което смята за несеквестируемо. С оглед на това,
счита, че обжалваните и поисканите действия в исковата молба от
задълженото по изпълнителното дело лице, свързани с разпоредбите на чл.
446 и чл. 446 а от ГПК не следва да бъдат обсъждани в настоящото
производство. Твърди, че с оглед твърдяното в исковата молба на *** В. Н.
Н. претърпени „.изтезания и нечовешко отношение” и претендираните
неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. ведно със законна лихва върху
нея от 08.02.2022г., счита искането за неоснователно поради следните
съображения: Според практиката на ЕСПЧ „унизително отношение" е това,
което предизвиква у жертвата чувство на страх, безпокойство и малоценност,
способно е да я оскърби, унижи или да сломи нейната физическа или морална
съпротива. Приема се, че „унизително" е всяко отношение, приложено в
продължение на часове и причинило ако не истински увреждания, то най-
малкото остри физически и морални страдания (Решение от 03.04.2001 г. на
ЕСПЧ. Кийнан срещу Великобритания). Друг пример за „унизително
отношение" се съдържа се съдържа в Решение от 07.04.2010г. на ЕСПЧ по
делото на П. П. Срещу България, където е прието, че принудителното носене
на качулка по време на съдебния процес е предизвикало у жалбоподателя
4
тревожност, безпомощност и малоценност, така че да се почувства унизен и
принизен в собствените си очи. Посочва, че изпълнението на наказанието
спрямо лишените от *** като форма на законосъобразно третиране е насочено
към постигане на неговите цели чрез осигуряване на условия за поддържане
на физическото и психическо здраве на осъдените и зачитане на правата и
достойнството им - чл. 2. т. 3 ЗИНЗС. Този закон предоставя на осъдените ред
права, за да осигури нормалното им пребиваване в местата за ***. Твърди, че
правото да получат определени вещи е гарантирано от разпоредбата на чл. 84.
ал. 2. т. 3 от ЗИНЗС, в която е посочено, че лишените от *** имат право на
самостоятелно легло и спални принадлежности Съобразно чл. 4. ал. 1. т. 3 от
тази наредба стандартът на годишната бюджетна издръжка за един лишен от
*** включва осигуряването и на санитарно-хигиенни материали. Твърди, че в
съдържанието на посочените разпоредби се установява, че в разглеждания
случай по отношение на всички вещи, от които длъжникът по изпълнителното
дело е лишен от възможност да си закупи, поради наложения му запор,
подробно описани в исковата му молба е налице задължение за
администрацията на *** *** да му ги осигури безплатно. За да възникне това
задължение за администрацията на *** *** е необходимо тя да бъде
уведомена, а този факт не е известен с оглед представените факти в исковата
молба. Счита, че възможността да получи безплатно посочените вещи
изключва всякаква форма на страдание и унижение, тъй като по никакъв
начин не застрашава физическото му и психическо състояние, нито
възможността му да преживява нормално през останалия период на
изтърпяване на наказанието си, независимо дали е лишен от средства от свои
близки, поради наложения запор върху личната му партида. Счита, че поради
изложеното следва да се приеме, че обективираното в исковата молба на
лишения от *** В. Н. Н. искане за възстановяване на сума в размер на 170.01
лв., преведена вследствие на наложен запор върху вземанията на длъжника по
личната партида на задълженото лице следва да се отхвърли като
неоснователно. Допускането на неизпълнение на запорно съобщение би
лишило пострадалите от извършеното от В. Н. престъпление да получат
своите обезщетения, а от друга страна би предизвикало солидарна
отговорност на администрацията на *** *** като трето задължено лице. С
оглед претендираните от ищеца неимуществени вреди, оценени на 10 000 лв.
ведно със законна лихва върху нея от 08.02.2022г. и възможността за
безплатното получаване от администрацията на *** *** на необходимите на
лицето вещи. следва искането да се отхвърли като неоснователно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лв.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че В. Н. е изтърпява наказание „***“ в ***-
*** понастоящем, както и към момента на налагане на запора.
5
Установява се от запорно съобщение до ***-Плевен по изп.д. №
*********, изх.№ 886/02.02.2022г., че *** П. П. е наложил запор върху
вземанията на лицето В. Н. Н. по персоналната му партида по карта за
разплащане в качеството му на лишен от ***, както и върху всички суми,
постъпващи за него по набирателната сметка на ***-***. Посочено е, че
изпълнителното дело е образувано срещу длъжника В. Н. Н. въз основа на
изпълнителен лист от 21.01.2020г. по НОХД 87/2018г. на ОС-Плевен за
общата сума от 7563,72 лв., от които 875 лв. присъдени разноски, 858,40
такси по Тарифа към З***, както и публични вземания в размер на 5830,32
лв., дължими в полза на взискателите ТД на НАП *** и Г.В. И.. В случай, че
не оспорва вземането ***-Плевен да преведе сумите по посочената сметка на
*** П. П..
Видно от Платежно нареждане от 17.02.2022г. *** –*** е превел по
сметка на *** П. П. сумата от 170,01 лв. по изпълнително дело № ********* с
длъжник В. Н. Н., ЕГН **********.
С платежно нареждане от 17.03.2022г. сумата от 170,01 лв. е преведена
на взискателя по изпълнителното дело Г.В. И..
Установява се от представената по делото медицинска документация
/л.39-43 от делото/, че на В. Н. е поставена диагноза „фурункул и карбункул с
неуточнена локализация“. По анамнеза е посочно, че от 5 години има
хронично-рецидивиращ процес на периодично излизане на болезнени обриви
с гноен секрет, ангажиращо кожата в областта на слабинните гънки, аксилите,
капилициума и гърдите. Назначени са изследвания и медикаментозна
терапия.
По молба от ищеца до ***-*** е разрешено на В. Н. да бъдат закупени
описаните от него витамини и хранителни добавки -10 вида /л.40 от делото/
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
По реда на З*** пасивно легитимирани да отговарят са длъжностни лица,
които изпълняват дейност по принудително изпълнение на съдебни решения,
за действията им при и по повод на тази дейност. Определящ е вида дейност,
като частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка вреда
означава директно въздействие върху правната сфера на увредения и
6
означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе
незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен
изпълнител, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално
настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са
адекватно следствие от увреждането. При искът, предявен на основание
чл.441 ГПК, вр.чл. 74, ал.1 от З*** отговорността ще е налице, когато има
неправомерни действия /или бездействия/ на ***, настъпила вреда, причинена
при изпълняване на дейността на *** и причинна връзка. В този смисъл е
задължителната практика на ВКС - решение № 264/08.04.2010 г. по гр.д.№
474/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 120/08.07.2011 г. по т.д.№ 1123/2010 г.
на ВКС, ІІ т.о; решение № 281/10.12.2014 г. по гр.д.№ 3219/2014 г. на ВКС, І
г.о. Задължителна практика на ВКС е постановена и по въпроса дали
решението, постановено по жалба против действия на съдебния изпълнител е
обвързващо за съда, разглеждащ деликтния иск - решение № 184/21.09.2011 г.
по гр.д.№ 1124/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 139/31.05.2011 г. по гр.д.№
1445/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 238/30.01.2013 г. по гр.д.№ 1668/2011
г. на ВКС, ІІІ г.о. Там се приема, че съдът по деликтния иск преценява
процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния
изпълнител, без да е обвързан с това дали същите са обжалвани и какво е
решението на съда по жалбата.
Съгласно чл. 74, ал.1 от З*** частният съдебен изпълнител отговаря за
вредите които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност,
т.е *** носи имуществена отговорност за вредите причинени от негови
действия или бездействия извършени в нарушение на императивни норми на
закона, без правно основание и виновно. Фактическия състав се свежда до -
действие или бездействие, вреда, противоправност на деянието, причинната
връзка и вина, като последният елемент се предполага до доказване на
противното.
В настоящият случай не се установи противоправно действие или
бездействие на *** П. П. по изп.д.№ *********. Видно е от гореописаното, че
на *** П. П. е представен от взискателя Г.В. И. изпълнителен лист, съгласно
който В. Н. Н. е осъден да заплати на Г. И., описаните в него суми, които
заедно с вземането на присъединения взискател ТД на НАП *** са общо
6615,32 лв. /875 лв. присъдени разноски +5830,32 лв. публични държавни
7
вземания/. Направено е искане за образуване на изпълнително дело и за
събиране на вземането по издадения изпълнителен лист. Съгласно чл.458
ГПК Държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите и от
длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния
изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният
изпълнител изпраща съобщение до Националната агенция за приходите за
всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. Съдебният
изпълнител е изпълнил задължението си и е постановил присъединяването на
държавата като взискател по делото за вземането си от В. Н. Н..
Неснователни са възраженията на ищеца за незаконосъбразно съдебно
изпълнение, тъй като събраната сума е несеквестируема, поради факта, че той
не работи и не реализира трудови доходи, а сумата му е изпратена от негови
близки за покриване на ежедневните му нужди от храна, хигиенни средства,
медикаменти, както и поради факта, че в никой закон не била уредена
възможност да се запорира партида в *** на лишен от *** или постъпващи
суми за лицето по набирателна сметка на ***, тъй като тази сметка не е на
лицето, а на ***. На първо място, въпреки, че носи доказателствената тежест
за това, ищеца не ангажира доказателства за трвърденията си за произхода са
сумата. Въпреки това, съдът приема, доколкото този факт не е оспорен от
ответника, че сумата от 170,01 лв. е получена от В. Н., като предоставена му
от неговите близки. Това, обаче не прави сумата несеквестируема.
Несеквестируемостта на доходите по чл. 446, както и на помощи и
обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по
банкова сметка. Чл.446 визира несеквестируемостта на вземания за трудовото
възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд,
както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата.
Несеквестируемост по отношение на получените от ищеца суми,
предоставени от близки не е уредена нито в ГПК, нито в друг закон. Общото
правило е уредено чл.442 ГПК, съгласно който взискателят може да насочи
изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника и след като няма
уредено изключение от това общо правило, по отношение на процесното
обезщетение, то е секвестируемо. Не се установи незаконосъобразно действие
или бездействие на *** П. П..
Фактическия състав на предявения иск се свежда до - действие или
бездействие, вреда, противоправност на деянието, причинната връзка и вина,
8
като последният елемент се предполага до доказване на противното.
След като не се установи наличието на един от кумултивно изискуемите
елементи от фактическия състав за ангажиране на отговорността на ответника
по делото, а именно противоправност на действието, то предявената
претенция се явява изцяло неоснователна и не е необходимо да бъдат
излагани съображения по останалите елементи от фактическия състав. Само
за пълнота на изложението може да бъде посочено, че въпреки, че в тежест на
ищеца е възложено да докаже претърпените от него неимуществени вреди,
връзката им с поведението на ответника, както и въпреки изрично дадените
му указания по реда на чл.146, ал.2 ГПК, че не сочи доказателства за
причинените му неимуществени вреди и причинно-следствената връзка
между неправомерните действия на ответника и претърпените от ищеца
имуществени и неимуществени вреди/болки страдания-интензитет,
продължителност/, както и техния размер, по делото не са ангажирани
никакви доказателства за това. Поради изложеното недоказани от носещия
доказателствената тежест ищец, останаха и причинените на ищеца
неимуществени вреди и причинно-следствената връзка между действията на
ответника и претърпените от ищеца имуществени и неимуществени
вреди/болки страдания-интензитет, продължителност/, както и техния размер.
Предвид изложеното претенцията за 170,01 лв. имуществени и 10000 лв.
неимуществени вреди се явява изцяло неоснователна и недоказана и като
такава следва да бъде отхвърлена изцяло.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ответниците имат право на разноски,
поради което ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Н. Н., ЕГН**********, З атвора –***,
Зона с повишена сигурност против *** П. П. № *** с район на действие
ОС-Плевен иск с правно основание чл.441 ГПК за заплащане на сумата от
170,01 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в
резултат на незаконосъобразно изпълнение по изп.д.№ ********* като
9
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Н. Н., ЕГН**********, З атвора –***,
Зона с повишена сигурност против *** П. П. № *** с район на действие
ОС-Плевен иск с правно основание чл.441 ГПК за заплащане на сумата от
10000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на незаконосъобразно изпълнение по изп.д.№ *********
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал., вр.ал.8 ГПК В. Н. Н., ЕГН**********
да плати на *** П. П. № *** с район на действие ОС-Плевен сумата от 100,00
лв. направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10