№ 449
гр. Враца, 25.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и пети
август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
в присъствието на прокурора Н. В. Л.
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно
наказателно дело № 20231400200606 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК.
Образувано е въз основа на молба с вх. №5221/21.08.2023г. по описа на
Окръжен съд – Враца, подадена от л.св. П. В. П., с ЕГН **********, изтърпяващ
наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Враца, с която отправя искане за УПО от
неизтърпения остатък от наложеното му наказание.
Към молбата на л.св. е приложено затворническото му досие, становище на
Началника на Затвора – Враца, доклад за оценка на риска от рецидив по чл.155 ЗИНЗС,
план за изпълнение на присъдата.
В съдебно заседание, осъденият П. В. П. участва лично, като поддържа молбата
и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание.Същият счита, че отговаря на условията за условно –
предсрочно освобождаване.
Назначеният му в производството служебен защитник – адв. К. Т. от АК –
Враца поддържа молбата на л.св. П. за УПО. Същата излага доводи, че до настоящия
момент са налице изискаванията на чл. 70, ал. 1 НК за условно предсрочно
освобождаване на молителя. Счита, че са постигнати целите на наказанието и са
налице доказателствата, визирани в чл. 439, ал. 1, б. "а" НПК. Налице са основания
осъденото лице да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на останалата
част на наказанието, като моли съда да приеме молбата за основателна.
В правото си на лична защита осъденото лице поддържа казаното от защитника
си. Иска да бъде освободен от остатъка на наказанието му, като посочва, че от затвора
не могат да му осигурят работа, тъй като преди е имал бягство от затвора Излага
1
съображения, че синът му е за 8-ми клас, жена му е безработна, семейството му се
нуждае от него, тъй като работи в строителството. Според л.св. П. всяко дете се
подготвя за 15-ти септември, а неговото няма кой да подготви. Моли от съда да бъда
освободен, тъй като трябва да издържа семейството си и не е опасен.
Последна дума на осъденото лице счита, че със срока, който му оставя няма да
се допринесе с нищо за поправянето си. Същият заявява, че дори незнае кои са му
отрядни и с него не е работено. Това си е вътрешна политика на затвора. Моли да му
бъде уважена молбата и да бъде условно предсрочно освободен.
С. М. – инспектор "Режимна дейност" към Затвора – Враца, заема становище за
неоснователност на депозираната молба. Посочва, че молителя е изтърпял
законоопределения минимум - повече от 1/2 от наказанието, като оценката от вреди е
със средни стойности, от рецидив не е изготвена, предвид размера на наказанието.
Представителят на затвора сочи, че П. не поема вина за извършеното от него деяние,и
обвинява други, липсва критичност по отношение на извършеното. Не приема
присъдата за справедлива. Със силно изградени оневинителни нагласи. Счита, че
договорените дейности за осмисляне престоя в затворническото общежитие от открит
тип все още не са изпълнени в пълен обем. До този момент лишения от свобода П. не е
доказал по категоричен начин, че е настъпила трайна положителна промяна в начина
на мислене и все още не се отчита пълно разбиране на фактите за криминалното си
поведение. Предвид гореизложеното, препоръчва работата с лишения от свобода да
продължи, тъй като не са налице ясно мотивирани бъдещи цели и план за тяхното
реализиране, с цел успешна реализация в обществото.
Участващият в производството прокурор от ОП – Враца счита, че депозираната
молба за УПО е неоснователна. Сочи, че за да се приеме по категоричен начин, че
даден лишен от свобода се е поправил, той следва чистосърдечно да признае, че е
извършил престъплението и съжалява за него и като извезе от свобода, че няма да
върши повече престъпления. Тук този момент липсва след като няма критично
отношение към извършеното, а няма и данни за поправянето му.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените
по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но
неоснователна по следните съображения:
С присъда от 18.01.2023г. по НОХД № 40/2020г. по описа на Районен съд –
Лом, потвърдена с решение №82/19.05.2023г. по ВНОХД №109/2023г. по описа на
Окръжен съд - Монтана на осъденото лице П. В. П. е наложено наказание "лишаване
от свобода" за срок от 4 месеца, което да бъде изтърпяно при "общ" режим на
основание чл.57, ал.1, т.3 НК.
Наказанието "лишаване от свобода" за срок от 4 месеца по НОХД № 40/2020г.
по описа на Районен съд – Лом е приведено в изпълнение на 09.06.2023г., и до момента
2
фактически е изтърпял 2 месеца и 16 дни, с остатък към настоящия момент е 1 месец и
14 дни.
При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 1/2 от
определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1
НК.
Не е изготвяна първоначална оценка на риска от рецидив, съгласно чл. 122а, ал.
2 от ППЗИНЗС и методиката за оценка на риска, според която осъдени с наказание до 6
месеца "лишаване от свобода" не се изготвя оценка на риска от вреди.
В първоначално изготвения доклад за анализ на риска от вреди по време на
изтърпяване на наказанието е отразено, че рискът от вреди за служителите и
останалите лишени от свобода е отчетен в средни стойности. Рискът от бягство също е
в средни стойности, с оглед минали присъди за реализирани бягства от институции и
контролирана среда.
Рискът от вреди за обществото е също среден.
В изготвения план за осмисляне на престоя в ЗООТ като цели и задачи са
заложени: осъзнаване на личната отговорност за извършеното правонарушение,
мотивация участие в предлаганите културни и спортни мероприятия, търсене на
възможности за трудова ангажираност след изтичане на адаптационния период при
наличие на вакантни работни места, недопускане на дисциплинарни нарушения и
спазване правилата на ЗИНЗС.
Не е изготвяна междинна оценка, тъй като методиката за оценка на риска не
изисква такава. Оценката на риска от вреди на правонарушителя е актуална, същата е
изготвена след постъпването му в затвора на 14.06.2023 г.
Посочено е в доклада по чл.155 ЗИНЗС, че л.св. П. е бил представен на комисия
за извеждане на работа на външни обекти, но с оглед отчетения риск от бягство,
същият не е одобрен за работа на външни обекти. Същият не е декларирал желание за
трудово ангажиране, не е подавал молби за работа, въпреки че са били обявени
свободни работни места. Не е участвал и в провежданите общи пенитенциарни
мероприятия в ЗООТ. В доклада е посочено, че на л.св.П. предстои участие в
индивидуално – оценъчен модул "Подготовка живот на свобода", който е
задължителен и е предназначен за всички лишени от свобода, с остатък до 3 месеца.
От постъпването му в затвора до момента няма регистрирани дисциплинарни
нарушения и наложени наказания. Не е награждаван, поради липса на предпоставки за
това, а именно системни положителни прояви за продължителен период от време.
По отношение на настоящото правонарушение л. св. П. не признава вината си,
и липсва критично отношение към извършеното от него престъпно деяние.
Отчетено е в доклада, че л.св. П. не е доказал по категоричен начин, че е
3
настъпила трайна положителна промяна в начина на мислене и не са реализирани
целите посочени в плана към присъдата.
От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
За да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в
настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието си и да е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне.
По отношение на л. св. П. първата предпоставка формално е налице.
Не е налице обаче втората предпоставка за УПО по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК –
достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК
доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна
промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно,
преценката дали има поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му
по време на цялостния му престой в пенитенциарното заведение, въз основа на всички
събрани по делото доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан
от мнението на затворническата администрация.
Съдът, като прецени наличните доказателства по делото, фактите от които са
описани в горното изложение, поведението на л. св. П. по време на изтърпяване на
наказанието, в изпълнение на набелязаните цели и задачи в плана за преодоляването им
и риска от рецидив и вреди, счита, че няма как да се приеме наличие на достатъчно
доказателства за поправянето му по смисъла на чл. 70, ал. 1 НК. В случая са налице
източници на информация за поведението на осъденото лице, от които е видно, че не
се е поправил в пълна степен. Корекционната работа с него не е осъществена в
максимална степен, поради което и следва да бъдат положени допълнителни усилия за
постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение.
Следва да се отбележи, че законодателят ясно е посочил, че УПО от
изтърпяване остатъка от наказание "лишаване от свобода" може да бъде постановено
по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и
същевременно е изтърпял съответно 1/2 от наложеното му наказание "лишаване от
свобода". Не случайно на първо място в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК
законодателят като условие за постановяване на УПО е посочил необходимостта
осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, след което е поставил като
изискване изтърпяването на съответната част от наказанието "лишаване от
свобода".Правната възможност осъдените да бъдат освободени условно – предсрочно
не е абсолютна и не зависи само от изтичането на определения в закона срок. За да се
приложи този институт е необходимо осъдения да е демонстрирал поведение, което да
установява убедително, че по – нататъшния престой в пенитенциарното заведение е
ненужен, тъй като целите на наказанието са постигнати и оставането му там ще бъде
4
самоцелно. За да отсъди дали е така, съдът следва да съобрази как е протекъл
цялостния процес на изпълнение на наказанието и дали има убедителни доказателства,
че поправянето на осъдения е завършено или поне е налице стабилно начало на такъв
необратим процес.
От наличните по делото доказателства е видно, че при л.св. П. този процес за
поправяне на същия не е започнал. Л.св. П. не е декларирал желание за трудово
ангажиране, не е подавал молби за работа, въпреки че са били обявени свободни
работни места, не е участвал и в провежданите общи пенитенциарни мероприятия в
ЗООТ, което е индиция за липса на поправяне на осъдения.
За пълнота на настоящото изложение, следва да бъде добавено, че семейното
положение на осъденото лице, обстоятелството, че съпругата му е безработна, синът
му ще бъде ученик в 8-ми клас и че се нуждаят от грижите на П., не са сред
обстоятелствата, които законодателят е предвидил като такива, които могат да бъдат
взети предвид от съда, за да бъде постановено УПО. Синът на л.св. към периода на
извършване на деянието, за което П. е осъден и изтърпява наложеното му наказание
"лишаване от свобода" е бил ученик и това обстоятелство очевидно не е изиграло
своята роля да възпре осъденото лице да извършва общественоопасни деяния.
Имайки предвид горното, от всички данни по делото може да се направи
единственият извод, че е налице само една от двете законови предпоставки за условно
предсрочно освобождаване, а именно тази по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК - изтърпяване на не
по-малко от 1/2 от наложеното наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си осъденото лице не е дало достатъчно убедителни доказателства
за своето трайно поправяне и превъзпитание. Необходимо продължаване на
поправителното въздействие спрямо молителя, за пълното постигане целите на
наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което и следва да бъде
постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения П. В. П., роден на *** в
гр.Лом,област Монтана, с адрес ***, понастоящем в Затвора - Враца, българин,
български гражданин, осъждан, ЕГН **********, да бъде освободен условно
предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието "лишаване от
свобода", определено му по НОХД №40/2020г. по описа на РС Лом, с остатък 1
/един/месец и 14/четиринадесет/дни.
5
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.
Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
6