№ 48
гр. София, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Нели С. Маринова
Ивелина Симеонова
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507017 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв ГПК.
С решение № 16056 от 18.01.2020 г. по гр.д.№ 52238 по описа за 2012 г.
СРС, Трето ГО, 113-ти състав:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.дело № 52238/2012 г. по
описа на Софийския районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 113 състав, в
частта по искането на В. Ц.Г., за осъждане на „П.О.Д.-Б.“ АД, да внесе в НАП
дължимите осигуровки на ищеца за процесния период, за който те са били
дължими, и ВРЪЩА искова молба вх. № 20452/02.11.2012 г. с приложенията
в горепосочената част;
ОСЪЖДА „П.О.Д.-Б.“ АД, да заплати на В. Ц.Г. на основание чл.79,
ал.1, вр. чл. 286 вр. чл. 244, ал.7 ТЗ сумата от 11 600.00 лв., представляваща
неизплатено възнаграждение за периода от м.10.2009 г. – м.02.2010 г.,
дължимо по силата на сключения Договор за възлагане на управлението на
„П.О.Д.-Б.“ АД от 10.10.2008 г., ведно със законната лихва от 05.11.2012 г. до
окончателното изплащане на сумата, и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата
от 3 390.02 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 06.11.2009 г.
1
до 02.11.2012 г.; в тежест на ответника са възложени разноските.
Постъпила е въззивна жалба от ответника пред СРС-„П.О.Д.-Б.“
АД.
Във въззивната жалба се излагат доводи за нередовното връчване на
съдебното решение, по които доводи е налице произнасяне от СРС с
определение четено в публично съдебно заседание, състояло се на
12.05.2021г., което определение видно от отбелязването на СРС, е влязло в
сила на 20.05.2021г.
С въззивната жалба са изложени и доводи по съществото на спора,
като се твърди, че изводите на съда били неправилни, както и не се споделя
анализа направен от СРС на събраните по делото доказателства.
Сочи, че от КФН били съставени срещу дружеството наказателни
постановления /НП/ поради липсата на подпис на ищеца Г. като член на
Съвета на директорите /СД/ върху протоколи от проведени неприсъствени
заседания за периода за който същият претендира заплащане на
възнаграждение, а именно НП № Р-10-431 от 22.11.2010 г., НП № Р-10-432 от
22.10.2010 г. и НП № Р-10-426 от 22.11.2010 г. Ищецът отказвал без причина
да участва в заседанията на СД, а когато били провеждане неприсъствени
такива, отказвал да подпише протоколите. По такъв начин се възпрепятствала
оперативната дейност на дружеството с оглед действащия тогава Устав на
дружеството – чл.60, ал.1, че всички решения на СД следва да бъдат взети
единодушно. Представените от ищеца протоколи му били изпратени за
подпис през съответния месец, но Г. освен, че не ги бил подписал, задържал и
самите оригинали. Това довело до съставяне на гореописаните НП като
глобата по всяко едно от НП възлизала на по 10 000 лв. С оглед на тези
действия, акционерите на дружеството решили да не се изплаща
възнаграждение на Г.. Твърди, че представените от ищеца протоколи били
подписани впоследствие, т.е. за целите на гражданското дело като по този
начин ищецът умишлено въвеждал съда в заблуждение. Фактът на съставяне
на НП бил потвърден от свидетелските показания на Т.С. и на
актосъставителя А.И., както и от приложените съдебни решения във връзка с
обжалването на НП. СРС изобщо не бил анализирал тези съдебни решения
вместо което посочил, че същите са отменени и затова нямали значение за
делото. Ако ги бил разгледал, СРС щял да констатира, че нито едно от НП не
2
е било отменено поради оборване на факта на неподписване на протоколите
от страна на ищеца. Счита, че факта за неподписване на протоколите от
страна на Г. бил доказан по безспорен начин. Това се установявало и от факта,
че взетите решения по неподписаните от ищеца протоколи, били
прегласувани от новия СД. По този начин било доказано и неправомерното
поведение на ищеца. Доказването на факта на неподписването на
протоколите, доказвало и неизпълнението на задълженията на ищеца. Чрез
действията си ищецът бил нанесъл имуществени и неимуществени вреди
/като бил уронил репутацията на дружеството/. Следвало да се има предвид,
че ответното дружество осъществява изключително отговорна дейност по
управление на осигурителните вноски на осигурените лица. Неправилно СРС
не бил кредитирал показанията на свидетелката Т.С. като се позовал на чл.172
ГПК, тъй като свидетелката била бивш служител на дружеството за периода
2003 -2011 г. Сочи, че свидетелката била разпитана в о.с.з. на 25.03.2015 г.,
т.е. по време, когато не е в трудово правоотношение с ответното дружество
/въззивник/. Свидетелката била единствения юрисконсулт по това време в
дружеството и имала преки наблюдения какво точно се е случило в
процесния период. Казаното от свидетелката доказвало неизпълнението на
задълженията на ищеца като член на СД. Сочи, че при обсъждането на
показанията на другия свидетел – актосъставителя А.И., мотивите на СРС
били противоречиви, а изводите – несъответни на съдържаните на
свидетелските показания. Не ставало ясно защо СРС с обжалваното решение
толерирал неправомерното поведение на ищеца при положение, че всички
състави в СРС и касационни такива в АССГ били отчели това неправомерно
поведение по отношение на дейността на дружеството.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което претенциите да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца /пред СРС/ -В. Ц.Г.,
в който отговор се излага становище за неоснователност на въззивната жалба
и правилност на така постановеното от СРС решение, с отговора е
представена съдебна практика, вероятно за сведение на съда. Съгласно тази
практика и по силата на чл.221, т.5 от ТЗ възнаграждение на член на СД се
дължало без да е свързано с насрещна престация или постигане на някакъв
конкретен резултат от дейността му. Сочи, че договора за възлагане на
3
управление по своята правна природа представлявал договор за поръчка с
продължително изпълнение. Законът давал право на доверителя да оттегли
поръчката, ако довереникът е загубил доверието му, и да прекрати
предсрочно мандатното правоотношение, но дори и оттеглянето на поръчката
не било основание да се приеме, че възнаграждението не се дължи като се
аргументира с ч.288 ЗЗД. Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
С оглед определението от 03.08.2020 г. на СГС, ГО, Втори А въззивен
състав, постановено по ч.гр.д.№ 6303 по описа за 2020 г. в производство по
чл.407 ГПК, както и влязлото в сила на 20.05.2021 г. определението от
12.05.2021 г. на СРС в производство по чл.64 и следв. ГПК, възивната жалба е
в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Тъй като въззивникът е ответник в производството пред СРС и
предявените искове по чл.286, ал.1 ЗЗД вр. с чл.244, ал.7 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД
са уважени изцяло, то следователно въззивната жалба се явява допустима.
В частта, в която производството е прекратено,
първоинстанционното решение има характер на определение; същото не
е обжалвано и следва да се счита за влязло в сила.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че
страните са били обвързани от договор по силата на който ищецът бил поел
задължението да упражнява правата и изпълнява задълженията на член на СД,
а ответникът поел задължение да му заплаща възнаграждение в размер на
2 320 лв., платимо до 5-то число на съответния месец. С този договор били
уговорени и основанията за неговото прекратяване сред които и оттеглянето
на овластяването преди изтичането на срока, за който е сключен договора.
Страните не спорели, а и се установявало по делото, че договора е предсрочно
4
прекратен с решение на извънредно ОС на акционерите на дружеството,
проведено на 26.02.2010 г., което решение било вписано в ТР на АВ на
29.03.2010 г. Според СРС твърденията на ответното дружество за пълно
неизпълнение на задълженията от страна на ищеца, останали недоказани.
Това било така, защото от ответника не било доказано кога и по какъв начин
описаните в отговора по исковата молба, подаден от дружеството, протоколи
били доведени до знанието на ищеца, нито се установил изричен отказ от
страна на ищеца да подпише съответните протоколи. Тези обстоятелства не
били установени от показанията на свидетелката Т.С.. Последната посочила,
че не е участвала в процедурата по предаване на протоколите на ищеца, но
знаела, че те били носени на адреса на който живее ищеца, като му се били
обаждали и по телефона. СРС не е кредитирал показанията на тази
свидетелка, тъй като тя възпроизвеждала факти, които й били станали
известни от други служители на ответното дружество. Освен това
свидетелката се намирала в ТПО с ответното дружество за периода 2003-2011
г. като се е позовал на чл.172 от ГПК. В показанията си свидетелят А.И.
сочел, че той като служител на КФН бил участвал при извършването на
проверката в ответното дружество, при която проверка било констатира
неподписани протоколи от заседанията на СД. Един от неподписалите
протоколите бил ищецът, но имало и други членове на СД, които не ги били
подписали. Макар и протоколите да били неподписани, решенията по тях
били изпълнени. СРС е счел за необходимо да отбележи, че НП с които на
ответното дружество били наложени административни наказания, били
отменени от съда. Действително, налице били проблеми по вземане на
решенията в ответното дружество, но не се доказало това да е поради
поведението на ищеца. След като не се доказало неизпълнение на
задълженията от страна на ищеца, то нему се следвало възнаграждение.
Ответникът не ангажирал доказателства, а и не твърдял да е заплатил това
възнаграждение, поради което претенцията на ищеца е приета за основателна
и като такава-уважена. Претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД също е приета за
основателна като относно изпадането в забава на ответника, е приложено
правилото на чл.84, ал.1 ЗЗД; касаело се до срочни задължения.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, приема
следното:
Ищецът претендира заплащане на възнаграждение по договор от
5
10.10.2008 г. по силата на който му се възлага да упражнява правата и
изпълнява задълженията на член на СД на ответното дружество, за
периода м.10.2009 г. до м.02.2010 г. в размер на по 2320 лв. всеки месец.
Претендира се и лихва за забава върху всяко едно от месечните
възнаграждения.
Не се спори по делото, а и от събраните доказателства се установява, че
облигационното връзка между страните е преустановена на основание чл.26,
б.“д“ – оттегляне на правомощията от възложителя. Видно от протокола от
26.02.2010 г. , т.2 от дневния ред, ищецът е освободен като член на СД и на
негово място е избран М.И. Г. /л.11 по делото пред СРС/.
Спорно по делото е дали ищецът е изпълнил задълженията си по
договора и от тук следва ли му се претендираното от него, възнаграждение.
Договорите за управление като такива, съдържащи елементи на договор
за поръчка по принцип са възмездни; органът, който е избрал лицето за член
или му е възложил управлението определя неговото възнаграждение. В
случая установи се, че страните са договорили възнаграждение. Задължение
на доверителя при договора за поръчка е да заплати на довереника
уговореното възнаграждение.
Противно на соченото от въззиваемия, обаче, настоящата инстанция
счита, че възнаграждение се полага срещу изпълнение на задълженията по
договора, а не само от факта, че му е възложено да бъде член на СД на
ответното дружество, т.е. за получаването на възнаграждение е необходимо
извършване на насрещна престация. Това е така, поради обстоятелството, че
законодателят борави с понятието "възнаграждение", а такова се дължи за
извършена работа.
Съдебната практика на която се позовава въззиваемия, разглежда
случаи свързани с липса на финансови средства в дружеството, както и дали
заплащането на възнаграждение е обвързано с постигане на определен
стопански резултат, какъвто настоящия случай не е.
Разпоредбата на чл.221,т.5 на ТЗ касае правомощията на ОС във връзка
с определяне на възнаграждението. В случая, обаче, не е спорно дали е
определено възнаграждение, а дали същото се следва.
Задълженията на ищеца като член на СД са посочени в раздел
6
Втори, т.т.1-9 от договора като в т.1 е посочено задължението на члена на
СД да изпълнява функциите си в рамките на правомощията на СД, дадени от
закона и Устава на дружеството, съвместно с останалите членове на СД, а в
т.4- да участва в работата на съвета лично, а по изключение, когато е
възпрепятстван, да упълномощи писмено друг член на СД /л.7 от делото пред
СРС/.
Срещу изпълнението на които задължения ответното дружество е поело
задължение да му заплаща възнаграждение в размер на 2320 лв., платимо в
срок до 5-то число след изтичането на съответния месец- чл.23 от същия
договор.
В чл.60, ал.1 от Устава на ответното дружество /л.21/ е посочено, че
решенията по чл.59 се вземат с единодушие на всички членове на СД.
Членовете на СД се свикват на редовни заседания най-малко веднъж месечно
от Председателя или Зам.председателя на Съвета, който ръководи заседанията
/ал.2/. Съгласно ал.4 заседанията на Съвета са редовни, ако присъстват лично
или чрез пълномощник всички членове на СД. За решенията на СД се водят
протоколи, които се подписват от всички членове на съвета, като се отбелязва
как е гласувал всеки от тях по разглежданите въпроси- ал.6. Ал.7 допуска СД
да взема решения и неприсъствено, с подписан от всички членове протокол
без особено мнение.
Видно от показанията на свидетелката С. за разпределяне на парите в
дялове е необходимо решение на СД и неговите трима члена трябва да го
подпишат. Свидетелката помни, че в периода от края на 2009 г. до началото
на 2010 г. ищецът Г. е бил член на СД, но дружеството изпитвало затруднение
със снабдяването с неговия подпис под протоколите, с които са били вземани
решенията. На свидетелката не й е известно ищецът да е бил несъгласен с
някое решение, за да не го подпише. Тъй като ищецът Г. не бил положил
подписа си под протоколите за взетите решения, се блокирала работата на
дружеството. В началото на 2010 г. КФН извършила проверки в дружеството
и били дадени предписания „да се оправят документално нещата“, тъй като не
можело да се продължава при липсата на подпис. След освобождаване на
ищеца като член на СД, КФН дала указания на дружеството, че след
промяната на състава на членовете на СД, протоколите следва да се
приподпишат от новия член на СД. КФН наложила санкция на дружеството
7
за нарушенията във връзка с липсата на подпис под протоколите като за всеки
протокол била наложена отделна санкция. Действително, свидетелката не е
участвала в процедурата по предаване на протоколите на ищеца, но знае, че са
носени и на адреса на който същият живее. Това е напълно логично, тъй като
свидетелката е била юрисконсулт. Задължение на секретарката е било да се
свързва с членовете на СД. Свидетелката С. сочи, че са му се обаждали по
телефона.
Действително, свидетелят И. сочи, че при извършената от КФН
проверка /свидетелят е бил актосъставил и е извършил проверка на членовете
на СД/ е било констатирано неподписване на протоколите и от други членове
на СД, но в случая се проверява изпълнението на задълженията по процесния
договор от страна на ищеца Г.. Свидетелят много добро си спомня, дори е
категоричен, че при работата си не е констатирал друг случай на неподписани
протоколи. Свидетелят си спомня, че един от неподписалите членове е
именно ищецът Г..
Противно на приетото от СРС, въззивната инстанция намира, че следва
да кредитира показанията на разпитаните свидетели; същите са логични и
последователни и съдът не намира заинтересованост от изхода на спора по
отношение на свидетелите. Нещо повече, същите съответстват на събраните
по делото писмени доказателства, вкл. и съдебни решения, приети в о.с.з. на
18.12.2019 г., а именно:
Видно от мотивите на решение № 1759 от 02.04.2012 г. на АССГ по
кас.дело № 10730 по описа за 2011 г. констатирано е, че протокола от
02.11.2009 г. съставен за неприсъствено заседание на членове на СД, не е
подписан от един от членовете на Съвета, без да има изричен отказ от него да
го подпише. При това положение съдът е приел, че процедурата по
приемането на това решение не е завършена. Затова и е отменил решението на
СРС от 26.10.2011 г. по нахд № 17336 по описа за 2010 г. и вместо това е
постановил друго, с което е отменено НП № Р-10-432 от 22.11.2010 г. на
зам.председателя на КФН. Видно от това НП /л.69/ със същото е
констатирано, че протокола от 02.11.2009 г. не е подписан именно от ищеца
Г..
На същото основание /неподписване на протокола от заседание на СД/ е
съставено НП № Р-10-431 от 22.11.2010 г. /л.74/; констатирано е
8
неподписване на протокола именно от ищеца Г.. Видно от мотивите на АССГ
в решение № 3525 от 25.06.2012 г. по кас.дело № 1937 по описа за 2012 г.,
постановено във връзка с обжалването на това НП, след завръщането си от
продължителен отпуск, Г. е отказал да подпише протокола от проведеното
заседание на СД на 03.12.2009 г. В мотивите си съдът е посочил, че
дружеството е положило всички усилия да преодолее тези затруднения; след
определянето на нов състав на СД, решението е било прегласувано за което е
съставен протокол № 14 от 01.06.2010 г.
На същото основание /неподписване на протокола от заседание на СД/ е
съставено НП № Р-10-426 от 22.11.2010 г. /л.81 /; констатирано е
неподписване на протокола за проведеното заседание на 05.01.2010 г. именно
от ищеца Г.. Видно от мотивите на СРС в решението от 20.02.2013 г. по
адм.д.№ 17335 по описа за 2010 г., изрично е прието, че: „един от членовете
/явно неподписалия Г./ с поведението си е възпрепятствал оперативната
дейност на дружеството, не се е явявал на заседанията на управителния орган.
За жалбоподателя /там-дружеството-ответник/ е била налице обективна
невъзможност да изпълнява задълженията си по КСО, защото реалното им
изпълнение е станало невъзможно по причини, които са били непреодолими
от СД, тъй като произтичат от източник и фактори, които не зависят от волята
на СД….неприсъствените решения, които са били взимани в периода, в който
г-н Г. е бил член на СД, протоколите от които е отказвал да подписва,
впоследствие след освобождаването му и избирането на нов член са били
прегласувани и подписани от всички членове на СД“/л.86 от делото пред
СРС/.
Повторното вземане на решенията е установено от протокол № 14 от
01.06.2010 г./л.87 и следв. по делото пред СРС/.
Действително, от ищеца с исковата молба са представени екземпляри на
протокол № 23 от 02.10.2009 г., , протокол № 25 от 02.11.2009 г./съставено
НП № Р-10-432 от 22.11.2010 г./, протокол №27 от 03.12.2009 г. /съставено
НП № Р-10-431 от 22.11.2010 г./, които съдържат подписа на ищеца Г. /л.26-
31 по делото пред СРС/.
Въззивната инстанция, обаче, приема за основателно възражението на
въззивника /ответник/, че същите са подписани за целите на процеса и са
представени, тъй като оригиналите на протоколите са се намирали у него.
9
Последното доказва и твърдяното от ответника, че протоколите са били
предоставени на ищеца Г. за подпис.
Видно от доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определение от
25.06.2013 г./л.51 по делото пред СРС/ изрично е указано на ищеца, че носи
тежестта да докаже, че е изправна страна по договора въз основа на който
претендира заплащане на възнаграждение.
При така изложените мотиви въззивната инстанция намира, че изводите
на първоинстанционния съд, действително не кореспондират на събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Извършеният по-горе анализ на тези
доказателства не води до извода, приет от СРС за основателност на
претенциите на ищеца.
След като главния иск е неоснователен, то и акцесорния за лихва също е
неоснователен.
Налага се извод, че обжалваното решение е неправилно и като такова
ще следва да бъде отменено. Вместо това ще бъде постановено друго, с което
исковете ще бъдат отхвърлени като неоснователни.
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е неправилно и в частта за
разноските и като такова ще следва да бъде отменено.
На ищеца разноски не се следват.
Ответникът е претендирал разноски /визирани в списъка по чл.80 ГПК,
л.168 по делото пред СРС/ . Такива ще му бъдат присъдени в размера, в който
са действително извършени: а именно- 20 лв.-депозит за призоваване на
свидетел, както и адв.възнаграждение за един адвокат. В случая със списъка
по чл.80 ГПК се претендира адв.възнаграждение само това платено на адв.Х.
в размер на 1200 лв. /налице е и платено адв.възнаграждение на адв.Ж. в
размер на 3850 лв./. С оглед на това, че се присъжда адв.възнаграждение, не
следва да се присъжда и юриск.възнаграждение. Или разноски се следват в
общ размер на 1220 лв.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника разноски се следват. Такива са сторени в размер на
232 лв.-държавна такса за въззивно обжалване. Следва да бъде определено и
юриск.възнаграждение, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК в
10
размер на 300 лв. като се съобразява със сложността на спора и предприетите
процесуални действия.Или разноски в общ размер на 532 лв.
Съдът намира, че в случая направените разноски в изпълнителното
производство не следва да се присъждат, защото предмет на присъждане са
разноските по исковото производство.
Въззиваемият претендира разноски и такива е сторил, но с оглед
изхода на спора не му се присъждат.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 16056 от 18.01.2020 г. по гр.д.№ 52238 по описа
за 2012 г. СРС, Трето ГО, 113-ти състав, в частта, в която се ОСЪЖДА
„П.О.Д.-Б.“ АД, да заплати на В. Ц.Г. на основание чл.79, ал.1, вр. чл. 286
ЗЗД вр. чл. 244, ал.7 ТЗ сумата от 11 600.00 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение за периода от м.10.2009 г. – м.02.2010 г., дължимо по силата
на сключения Договор за възлагане на управлението на „П.О.Д.-Б.“ АД от
10.10.2008 г., ведно със законната лихва от 05.11.2012 г. до окончателното
изплащане на сумата, и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 3 390.02 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 06.11.2009 г. до 02.11.2012 г.,
както и в частта, в която в тежест на ответника са възложени разноските
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Ц.Г., ЕГН **********, гр.София,
ул.“******* ******* срещу „П.О.Д.-Б.“ АД, ЕИК ******* със седалище и
адрес на управление по ТР: гр.София, ул.“******* съдебен адрес: гр.София,
бул.“*******, искове с правна квалификация чл.79, ал.1, вр. чл. 286 ЗЗД вр.
чл. 244, ал.7 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 11
600.00 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за периода от
м.10.2009 г. – м.02.2010 г., дължимо по силата на сключения Договор за
възлагане на управлението на „П.О.Д.-Б.“ АД от 10.10.2008 г., ведно със
законната лихва от 05.11.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, и на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 3 390.02 лв., представляваща
11
мораторна лихва за периода от 06.11.2009 г. до 02.11.2012 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА В. Ц.Г., ЕГН **********, гр.София, ул.“******* ******* да
заплати на„П.О.Д.-Б.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление
по ТР: гр.София, ул.“******* съдебен адрес: гр.София, бул.“*******, сумата
в размер на 1220 лв. – разноски пред първата инстанция.
ОСЪЖДА В. Ц.Г., ЕГН **********, гр.София, ул.“******* ******* да
заплати на„П.О.Д.-Б.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление
по ТР: гр.София, ул.“******* съдебен адрес: гр.София, бул.“*******, сумата
в размер на 532 лв. – разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН
СЪД на Република България при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-
месечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12