Р Е Ш Е Н И Е
гр.Варна, 07.08.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на осми юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното
от председателя АНД
№
1848 по описа за 2020
год. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа
на жалба предявена от П.Г.К. против НП № 20-0445-000139/07.04.2020 г. на Началника
на РУ-Аксаково, с което на основание чл. 175а ал.1 пр.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 /три
хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за
нарушение на чл. 104б т.2 от ЗДвП.
В жалбата
се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно и
неправилно. Твърди се, че не е извършено
от обективна и субективна страна извършеното административно нарушение. Оспорва
се фактическата обстановка, посочена в НП. Оспорва твърдението, че е извършен дрифт и се твърди ,че автомобилът се е занесъл поради
лошите атмосферни условия и заснежения и заледен
пътен участък. Сочи се, че посочената като нарушена разпоредба в НП не
кореспондира с посочената такава в АУАН. Излага се съображение, че описанието
на нарушението с понятието „дрифт“ е неправилно,
доколкото липсва легално определение на същото в закона. Оспорва се
компетентността на актосъставителя и свидетеля по акта. Сочи се, че липсата на
мотиви относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН е незаконосъобразно, съотв. се твърди маловажност на нарушението по смисъла на
посочената разпоредба, предвид липсата на вредни последици от деянието и
липсата на данни за предходни нарушения, извършени от въззивника.
В съдебно заседание въззивникът, редовно
призован, не се явява, представлява се от адв. Т.,
който в съдебно заседание поддържа жалбата. В заседание се явява лично като
поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира
НП да бъде отменено с оглед посочените в
жалбата доводи. Излага становище, че в НП не е описано правилно мястото на
извършване на нарушението, съотв. не е установено
безспорно, че мястото, където е извършено нарушението представлява улица.
Твърди се, че единствените доказателства, които установяват нарушението са
показанията на св. К., като данните от видеорегистратора
не следва да се кредитират, доколкото не са събрани по установения от закона
ред. Иска се НП да бъде отменено.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило
е по делото писмено становище от процесуалния представител на въззивника – юк Лукова, с което се оспорва жалбата, излагат се доводи по
същество на жалбата и се иска НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Иска
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 06.02.2020 г., около 22,23 ч. в
с. Кичево, на ул. Първа въззивникът управлявал л.а.
Мерцедес Е 220 ЦДИ с рег. № В 3720 НТ, като в уширението
на улицата в центъра на селото извършвал дрифт, а
именно - резки маневри, изразяващи се във въртене в кръг на процесното МПС,
като преднамерено го извеждал извън контрол чрез презавивване
, довеждайки гумите до ззагуба на сцепление.
Поведението на лицето било възприето
от св. К., който се намирал в близост до мястото на събитието с управлявано от
него моторно превозно средство, което било снабдено с видеорегистратор,
който заснел инцидента. Впоследствие св. К. сигнализирал органите на реда за случая и предоставил запис от видеорегистратора, отразяващ действията на въззивника и
движението на управлявания от него автомобил. След снемане на обяснения от
свидетеля и въззивника, съотв. извършване преглед на
записите св. С. Миланов – служител при РУ-Аксаково съставил на въззивника АУАН
за нарушение на чл. 104б от ЗДвП, въз основа на който е издадено обжалваното НП,
с което на основание чл. 175а ал.1 от ЗДвП е ангажирана
административно-наказателната отговорност на въззивника. .
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителя и свидетеля по акта С.К.
– очевидец на инцидента. Приобщени са
към материалите материалите по АНП, както и извадка
от кадастъра и цветна кица от „Гугъл“
на мястото на инцидента и видеофайл, съдържащ се в приложения по
административно-наказателната преписка диск, с наименование MR200206.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от
събраните в съдебното
производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните
доказателства, приобщени към делото, които съдът кредитира като относими към
предмета на доказване.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
срок за обжалване и е приета от съда за
разглеждане .
Наказателното постановление № 20-0445-000139/07.04.2020 г.е издадено от
компетентен орган - от Началника на група в сектор ПП-КАТ – Варна , видно от заповед
№ 8121з-515/14.05.2018 г.
В хода на административонаказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина
на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените
материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Съдът не споделя доводите на въззивника за неясно описание на нарушението.
Видно от съдържанието на АУАН и НП местоиззвършването
е конкретно означено с посочване наименованието на населеното място, както и
наименованието на улицата и пътния участък, в който е извършено деянието, а
именно в центъра на селото. Дали се касае за уширение
на пътя, респ. по-широка част на пътното платно в съответния пътен участък не е
от значение за съставомерността на деянието, поради
което евентуалната липса на прецизност в тази посока не е довела до
ограничаване правото на защита на въззивника.
Като разгледа жалбата по
същество, съдът установи от правна страна следното:
Установената по делото фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя и на свидетеля при установяване на нарушението и при съставяне
на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК
писмени доказателства.
При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите, съдът намира, че същите следва да
бъдат кредитирани изцяло, доколкото показанията им са еднопосочни, непротиворечиви,
кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия, събран по делото,
доказателствен материал. Не са
установени и факти, сочещи за възможна пристрастност и предубеденост на
разпитаните свидетели, поради което съдът кредитира показанията им като
обективни и достоверни. .В подкрепа на цитираните доказателства са и
обясненията на самия жалбоподател, който е заявил пред полицейските служители,
че е осъществил поведението, описано в обжалваното НП. Цитираните доказателства
кореспондират и на установените факт чрез излъчения видеофайл, приобщен към
материалите по делото чрез АНП. Съдът оцени като неснователни
възраженията на процесуалния представител на въззивника, че процесния файл е
недопустимо доказателствено средство. В хода на съдебното производство
безспорно бе установен неговия произход и начина, по който е приобщен към
материалите по делото, чрез разпита на актосъставителя и свидетеля по акта.
Доколкото съгласно съдебната практика случайно изготвените видеозаписи са годно
доказателствено средство в случаите, когато са приобщени по съответния ред към доказателствения материал, съдът формира изводите се и въз
основа на приложения към преписката видеозапис, възпроизвеждащ релевантни за
делото факти.
Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно
превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари.
По силата на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, улиците са приравнени на пътищата,
като е безспорно, към това понятие се отнася и пътния участък на ул. Първа в
района на центъра на с. Кичево ,обл.Варна.
В настоящия случай, от материалите по делото и по-конкретно от събраните в
хода на производството гласни доказателства, се установява по безспорен начин,
че жалбоподателят на посочената в АУАН и НП дата, управлявайки лек автомобил Мерцедес
Е 220 ЦДИ с рег. № В 3720 НТ, използва път - отворен за обществено ползване за
друга цел, а именно като ненужно и демонстративно поднася автомобила /дрифт/, образувайки кръгове на няколко различни места, като
по този начин застрашава намиращите се в момента на извършване на нарушението други
автомобили, и намиращите се в тях лица, както и сградите в близост до същите е
пребиваващите в тях граждани. От
изложеното се налага извод, че водачът е използвал пътя не в съответствие с
неговото предназначение, а за описаните по-горе цели- за извършване на
демонстративни маневри, изразяващи се в демонстративно поднасяне на автомобила
/дрифт/, образувайки кръгове на няколко различни
места, като по този начин застрашава намиращите се в момента на извършване на
нарушението паркирани автомобили и стоящите край тях лица.
Като е взел предвид, че е ноторно известен факт,
че дрифт е техника на шофиране, при която шофьорът
преднамерено извежда дадено превозно средство извън контрол чрез презавиване и така довежда до загуба сцеплението на задни
гуми, съотв посоченият резултат се постига чрез
различни техники, вкл. без използване на ръчна спирачка, съдът оцени като ирелевантни твърденията на процесуалния представител на
въззивника относно техническите характеристики на процесното МПС.
С оглед на изложеното, съдът изцяло
споделя извода на наказващия орган, че водачът е допуснал виновно опасно
шофиране, чрез ненужно и демонстративно поднасяне на автомобила /дрифт,/ образувайки кръгове на няколко различни места, като
по този начин застрашава намиращите се в момента на извършване на нарушението
паркирани автомобили и стоящите край тях лица. Подобно поведение в градовете
застрашава живота и зравето на останалите участници в
движението и находящи се на паркинга лица и
автомобили, поради което се характеризира с висока степен на обществена
опасност.
Поради изложените съображения съдът намира, че жалбоподателят, като е
използвал пътя, отворен за обществено ползване за други цели, а не в
съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, е осъществил
от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в
разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Административно-наказващият орган правилно е ангажирал отговорността на
жалбоподателя, въз основа на санкционната разпоредба на чл. 175А, ал. 1, предл.
трето от ЗДвП, която предвижда
нарушението в диспозицията си.
Извършеното нарушение безспорно не разкрива
белезите на „маловажен случай“ на административно нарушение, по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не се характеризира с по-ниска обществена опасност
от обичайните нарушения от същия вид.
Като взе предвид, че кумулативно предвидените в посочената норма санкции са
определени в твърд размер, съдът намери,
че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същите.
С оглед направеното искане от
процесуалния представител на въззивниваемата страна
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
установи от правна страна следното: Съгласно
разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на
издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния
кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида
и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не
представлява фактическа и правна сложност и процесуалният представител не се е
явил в съдебно заседание намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено
възнаграждение в минималния размер,
предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата от 80
/осемдесет/ лева.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №
20-0445-000139/07.04.2020 г. на Началника на
РУ-Аксаково, с което на П.Г.К.
на основание чл. 175а ал.1 пр.3 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/
лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца
за нарушение на чл. 104б т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА П.Г.К. ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на ОД на МВР-Варна сумата от
80 /осемдесет/лева юрисконсултско възнаграждение, на осн.
чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна.
След
влизане в сила
на съдебното решение,
АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ
при PC- Варна: