Р Е Ш
Е Н И Е № 442
гр. Стара Загора, 02.12.2021
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А:
Старозагорският административен съд, III състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и трети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретаря Минка Петкова
и в присъствието
на прокурора Маргарита Димитрова , като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА адм. дело
№ 569 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание чл.203 и сл. от
Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано
е по искова молба от Н.Л.М. *** за присъждане на обезщетение в размер на 1000
лв., представляващ частичен иск от цяла сума в размер на 10 000лв., за
претърпени неимуществени вреди за периода от 16.10.2018г. до 13.04.2020 година
от обявено за нищожно Решение №1808/27.09.2018г. на Общински съвет Стара Загора
и за присъждане на обезщетение в размер на 500 лв., представляващ частичен иск
от цяла сума в размер на 10 000лв., за претърпени неимуществени вреди за
периода от 11.07.2019г. до 02.03.2021г. от отменено като незаконосъобразно
Решение №2349/27.06.2019г. на Общински съвет Стара Загора. Ищецът твърди, че е
собственик на имоти УПИ VІІ-6152, кв.817,
УПИ VІІІ-6152, кв.817 в кв. „Бедечка“, гр. Стара Загора, по отношение на които
са приети Решение №1808/27.09.2018г. на Общински съвет Стара Загора и Решение
№2349/27.06.2019г. на Общински съвет Стара Загора. По негова жалба в частта за собствените му
имоти първото решение е обявено за нищожно, а второто – за незаконосъобразно с
влезли в сила съдебни актове. Поддържа, че с приемане на тези две решения му
били нарушени правата на собственост по отношение на горните имоти, бил принуден да води
множество съдебни дела. Това му било
коствало нерви, стрес и напрежение, финансов ресурс. Той бил дълбоко възмутен
от приемането на Решение № 1808 по
протокол 36 от проведеното на 27.09.2018 година заседание на ОбС Стара Загора. Това
решение породило в него негативни чувства и емоции, физически болки и страдания
– унижение и уронване на човешкото достойнство, незащитеност, напрегнатост,
тревожност, нервност и гняв ,хронично безсъние, психоемоционален стрес, загуба
на вяра в институциите. Приемането на решение № 2349 по протокол № 45 от 27.06.2019
година дълбоко го възмутило, тъй като с него ОбС Стара Загора го лишавал от
собственост. Това решение предизвикало в него гняв, бил обезверен. Поради
всички тревоги той не можел да спи, станал необщителен, изнервен. За исковия
период в него се породили множество негативни емоции, засегнати били неговата
чест и достойнство, изпитвал гняв, унижение, силно негодувание от предприетите
действия от органите на местната власт спрямо собствеността му. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетения за
претърпените вреди в размер на исковите суми и да присъди направените в това
производство разноски.
Ответникът –
Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Ж.
оспорва исковете като недопустими, алтернативно – за неоснователни и недоказани.
Счита, че по делото не са доказани по безспорен начин причинната връзка между
отменените актове и настъпилите вреди за ищеца, както и самите вреди.
Представителят на
Окръжна прокуратура гр. Стара Загора дава заключение, че исковете са недоказани
и моли да не бъдат уважавани, тъй като не е доказана причинна връзка между
административните актове и претърпените вреди.
От събраните по делото доказателства съдът установи
следната фактическа обстановка:
Ищецът Н.Л.М. е собственик на следните имоти: УПИ
VІІ-6152, кв.817 и УПИ VІІІ-6152,
кв.817 в кв. „Бедечка“, гр. Стара Загора, видно от заповед № 10-00-237 от
11.02.2015 година на кмета на община Стара Загора и сключения Нотариален акт за
доброволна делба на недвижими имоти №92,
том ІІІ, рег.№ 5130, дело № 389 от 2016 година на нотариус М.И. с район на
действие гр. Стара Загора и вписана под № 406 в Нотариалната камара.
С Решение № 1808 по Протокол № 36 от проведено на
27.09.2018г. заседание на Общински съвет – Стара Загора на основание чл. 124а,
ал.2 и чл.135, ал.3 от ЗУТ, е дадено разрешение за изработване на проект за ПУП
– Изменение на План за регулация и План за застрояване за територията на
парк/квартал „Бедечка“ по плана на гр. Стара Загора, представляваща част от
кадастрален район 513 по КККР на гр. Стара Загора, с посочен териториален
обхват.
По жалба на Н.Л.М. от 16.10.2018г. е образувано адм. дело
№ 580/2018г. по описа на Административен съд Стара Загора, приключило с Решение
№ 18/28.01.2019г., с което Решение № 1808 по Протокол № 36 от проведено на
27.09.2018г. заседание на Общински съвет – Стара Загора, е обявено за нищожно в
частта му, с която е разрешено изработване на проект за ПУП – Изменение на План
за регулация и План за застрояване относно VІІ-6152, кв.817 и УПИ VІІІ- 6152, кв.817 в кв. „Бедечка“, гр. Стара
Загора. Решението е оставено в сила с Решение № 4118/13.04.2020г. по адм. дело №
4055/ 2019г. по описа на Върховен
административен съд.
С Решение № 2349 по Протокол №45 от проведено на
27.06.2019г. заседание на Общински съвет - Стара Загора, е одобрен Проект за
ПУП - изменение на План за регулация и План за застрояване за територията на
парк/квартал „Бедечка“ по плана на гр. Стара Загора, представляваща част от
кадастрален район 513 по КККР на гр. Стара Загора, обхващащ квартали 801, 802,
803, 804, 805, 806, 807, 808, 809, 810, 811, 812, 813, 814, 815, 816, 817, 818,
819, 820, 821, 822, 823, 824, 825, 826, 827, 828, 829, 830, 831 по плана на гр.
Стара Загора.
По жалба на Н.Л.М.
от 11.07.2019г. е образувано адм. дело № 490/2019г. по описа на Административен
съд Стара Загора, приключило с Решение № 371/23.09.2020г, с което Решение №
2349 по Протокол № 45 от проведено на 27.06.2019г. заседание на Общински съвет
- Стара Загора, е отменено в частта му, в която попадат имоти с идентификатори 68850.513.6945 и 68850.513.6946, идентични с УПИ VІІ-6152 и VІІІ-6152 – в
квартал 817 по ПУП, одобрен с решение №283/28.06.2012 год. на Общински съвет
Стара Загора, като незаконосъобразно.
Свидетелката Е.Х.
е роднина на М. по съребрена линия-
дъщеря й е омъжена за сина му. От показанията й се установява, че познава ищеца
и семейството му от младини. От него знаела, че има възстановени наследствени
земи в кв. „Бедечка“. Той се бил сринал от приетото решение през 2018 година на
ОбС. Той споделял с нея, че с това решение му били взели собствеността. Бил
силно притеснен. Той искал да остави тези земи в наследство на внуците си,
поради което водел дела за тях. Легнал на легло от притеснение. Той се притеснил
силно и от приетото решение на ОбС през 2019 година, вдигнал високо кръвно,
като дъщеря й ходила да му помага. В резултат на тези две решения бил преживял
силен стрес. Той се отчаял, че Община Стара Загора постъпвала по този начин с
него. Той непрекъснато трябвало да отделя средства от пенсията си за да
организира защитата си. Той се чувствал обезверен, нещастен, че не може да направи
нещо върху имотите си.
Според свидетелката Р.О.-М., снаха на ищеца той много се
променил след вземане на решенията през 2018 и 2019 година. Общината си била
позволила да измени плана в частта относно неговите имоти, с което да му
премахне регулационните и имотните граници. М. *** се мъчи да направи втора
национализация на земята му. Тя била наследство от неговата майка. Той бил емоционално
свързан с тази земя. Семейството му там е отглеждало ягоди и дядо му бил
посадил едно дърво. М. се сринал. Много се разстроил, загубил вяра в
институциите, най-вече в Общината. Духът му бил сломен, той се чувствал унижен.
Той се затворил в себе си, тъй като много познати били настроени срещу него,
поради водените от него дела за наследствените му земи срещу Общината. В момента има пристъпи на задух от тези непрекъснати
дела. Той е изпитвал гняв, обида, защото не бил способен да промени нещата.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по
повод на изпълнение на административна
дейност.
Предявените искове са допустими като предявени от лице с
правен интерес, срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната
на актовете, на чиято незаконосъобразност се основава
претенцията,
по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/. Неоснователно е възражението на ответника, че той не е надлежна страна в
производството. С оглед разпоредбата на чл. 29а от Закона за местното
самоуправление и местната администрация, тълкувана във връзка с чл. 14 от същия
закон, съгласно който единствено общината е юридическо лице по смисъла на
ЗМСМА, именно Община Стара Загора е юридическото лице, срещу което правен
субект следва да насочи исковата си претенция за вреди, причинени от
незаконосъобразно решение на Общински съвет Стара Загора. Да се приеме
обратното, би означавало гражданите и юридическите лица да нямат възможност за
обезвреда по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от незаконосъобразните актове на общинските
съвети, отменени като такива по съдебен ред, да не могат да се претендират
вреди по ЗОДОВ, каквато не е и не може да бъде целта на закона.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по
повод на изпълнение на административна
дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на
администрацията, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който
и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Разгледан по същество, искът за присъждане на обезщетение
в размер на 1000 лв., представляващ частичен иск от цяла сума в размер на 10
000лв., за претърпени неимуществени вреди за периода от 16.10.2018г. до 13.04.2020 година от обявено за нищожно
Решение №1808/27.09.2018г. на Общински съвет Стара Загора, е изцяло
неоснователен и недоказан. Налице е само една от кумулативно изискуемите
предпоставки за възникване правото на обезщетение по ЗОДОВ, а именно нищожен административен акт, който е
прогласен за такъв от съда. В резултат на този акт обаче по делото не се доказа
ищецът да е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди. Предвид
характера на акта – даване на разрешение за изработване на проект за ПУП –
Изменение на План за регулация и План за застрояване за територията на
парк/квартал „Бедечка“ по плана на гр. Стара Загора, той обективно не би могъл
да причини твърдените вреди доколкото касае само предварителна устройствената
процедура. Само по себе си разрешението за изработване на проект не означава,
че изменението на ПУП – ПР и ПЗ съобразно предложението на вносителя ще бъде
одобрено. Следователно не е налице причинна връзка между описаните негативни
преживявания и конкретния административен акт, още по-малко пряка и
непосредствена. Отделен е въпросът, че и събраните гласни доказателства не
сочат претърпени страдания от психичен характер и влошено здравословно
състояние, причинени именно от това
решение на Общински съвет Стара Загора. По тези съображения така предявеният
иск следва да бъде отхвърлен.
Искът за присъждане на обезщетение в размер на 500 лв.,
представляващ частичен иск от цяла сума в размер на 10 000лв, за претърпени
неимуществени вреди за периода от 11.07.2019г. до 02.03.2021г. от отменено като
незаконосъобразно Решение №2349/27.06.2019г. на Общински съвет Стара Загора, е
основателен и доказан.
При съдебния контрол върху решението са изложени мотиви,
че е прието в нарушение на материални закон и на принципа за съразмерност.
Според решаващия съд с обединяването на всички урегулирани поземлени имоти на
запад от река Бедечка в един УПИ І в кв. 810, където попадат собствените на ищеца
имоти, се нарушава забраната с последващ подробен устройствен план да се
променят границите на поземлените имоти, а в случая на практика се игнорират и
имотните такива, установени въз основа на плана по чл.16, ал.1 от ЗУТ. На
следващо място е посочено, че с одобреното изменение, изразяващо се в
обособяване на един УПИ от множество по-малки УПИ, се засягат правата и
интересите на Н.Л.М. в степен, по-голяма от необходимото за постигане целта на
закона – да се приведе ПУП-ПР в съответствие с ОУП и предвидената от него
устройствена зона за озеленяване. Действително,
по правило подробните устройствени планове по ЗУТ, с изключение на тези по чл.
16, ал. 1 от закона, нямат отчуждително действие и трансформацията на
регулационните линии в имотни граници би настъпила едва при прилагането на
плана, съгласно чл. 14, ал. 5 ЗУТ вр. § 22, ал. 1 ЗР
на закона. Но доколкото самото регулационно предвиждане създава
предпоставките за същинската промяна в границите на собствеността,
незаконосъобразността му е от естество да застраши правото на собственост на ищеца
като заличава установените с плана по чл. 16, ал. 1 ЗУТ граници на отделните
имоти и те стават съставна част от територията на предвидения нов УПИ. В този
смисъл е налице първото основание за възникване на отговорност за вреди по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ - отменен като
незаконосъобразен административен акт, който нарушава, накърнява или застрашава
материално субективно право на ищеца.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се
установява, че след решението на Общинския съвет Стара Загора от 2019г. той
станал напрегнат, тревожен, страдал от
безсъние и високо кръвно.
Безспорно е претърпял твърдените в исковата молба
негативни емоции на гняв, обида, унижение, незащитеност от незаконосъобразното
решение на ответника предвид нормалното за всеки човек отношение към
необходимостта от законосъобразност и справедливост на актовете, действията и
бездействията на органите на държавна власт и местно самоуправление и
произтичащата от незаконосъобразното упражняване на правомощията им загуба на
вяра в институциите. Категорично е налице пряка и непосредствена връзка между
отмененото Решение № №2349/27.06.2019г.
на Общински съвет Стара Загора и установеното по делото отрицателно въздействие
върху духовната сфера на ищеца с характер на причинена неимуществена вреда.
С оглед гореизложените съображения съдът намира, че са
доказани всички кумулативни предпоставки за реализиране отговорността на
държавата по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Преживените страдания не могат да бъдат заличени, въпреки
отмяната на административния акт и подлежат на възмездяване. Размерът на
дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен в съответствие с
нормата на чл. 52 от ЗЗД, приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ - по
справедливост. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението да бъде определен от
съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи
начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на
увреденото лице. В разглеждания случай при
определяне размера на обезщетението от значение е, че причинените негативни емоции и неудобства са с продължителност от около две
години. Безспорно, воденето на съдебен
процес ангажира времеви, финансов и емоционален ресурс, особено когато страна
по делото е орган на власт, при което отражението върху психиката е неминуемо.
Времетраенето на притеснението, на промяната в поведението и на негативните емоции се установяват
от свидетелските показания. Предвид посочените по-горе обстоятелства по извършване на увреждането и последиците от
него върху психично състояние на ищеца съдът счита, че за възмездяване на понесените вреди с оглед техния характер, степен и интензитет адекватно
обезщетение съставлява сумата 1500лв., но следва да присъди само сумата 500лв.,
колкото е предявена като частична претенция. Върху тази сума ответникът дължи
законна лихва до окончателното й изплащане от датата на завеждане на исковата молба в съда - 24.09.2021г.
С оглед изхода на делото следва да бъде уважено искането
на Н.Л.М. за присъждане на направените по делото разноски. Съгласно
разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично
ответникът дължи внесената от ищеца държавна такса, както и възнаграждение за
адвокат съразмерно с уважената част от иска. Предявените обективно съединени
искове са с обща цена от 1500 лева. Разноските по делото са внесена държавна
такса в размер на 20 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева от общо уговорено такова за двата иска в размер на 600лв., съгласно
представения по делото договор за правна защита и съдействие № 0200318/ 19.10.2021г.
Съобразно уважената част от предявените искове дължимите разноски за адвокатско
възнаграждение при приложението на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ възлизат на сума в
размер на 110 лева – платена държавна такса от 10 лв. за уважения иск и
съразмерна част от адвокатското възнаграждение.
Водим от горните
мотиви, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Община Стара
Загора ДА ЗАПЛАТИ на Н.Л.М., ЕГН ********** *** СУМАТА 500 /петстотин/ лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 11.07.2019г. до 02.03.2021г.
от отменено като незаконосъобразно Решение №2349/27.06.2019г. на Общински съвет
Стара Загора, ВЕДНО със законната лихва върху тази сума от 24.09.2021г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
иска на Н.Л.М. *** за присъждане на обезщетение в размер на 1000 лв., представляващ частичен
иск от цяла сума в размер на 10 000лв, за претърпени неимуществени вреди за
периода от 16.10.2018г. до 13.04.2020 г. от обявено за нищожно Решение
№1808/27.09.2018г. на Общински съвет Стара Загора, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Община Стара Загора
ДА ЗАПЛАТИ на Н.Л.М., ЕГН ********** *** СУМАТА 110 /сто и десет/ лв., представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.
СЪДИЯ: