№ 688
гр. Плевен , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20214430101628 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от *** срещу
***, по иск за заплащане сумата от *** лева, представляваща незаплатено
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от *** за периода
***, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 179 ал. 1 от ЗМВР, вр. чл. 9 ал. 2 от
НСОРЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - *** до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от *** представляваща мораторна лихва върху
възнагражденията за положен извънреден труд, вследствие преобразуване на
нощен към дневен труд за периода *** Ищецът твърди, че за периода *** е
полагал труд по служебно правоотношение с ответника на длъжност *** към
***. Твърди, че осъществява трудовата си дейност на *** часови смени при
сумарно изчисляване на работното време. Излага, че на основание чл.187,
ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа
седмично. Твърди, че редът за организацията и разпределянето на работното
време, неговото отчитане, компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи. Излага, че в процесния период е действала
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила
от 2.08.2016 г.), като в нея липсвало изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен. Излага, че за процесния период -
*** е положил *** часа нощен труд, и че в съответствие с чл.9, ал.2 от
1
НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Твърди, че заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен
труд е регламентирано в ЗМВР, но че за преобразуването на нощния в дневен
труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените
часове над тези установени за работно време. Сочи, че в конкретния случай,
за процесния период, за положените общо *** часа нощен труд, който
следвало да се преизчисли с коефициент 1.143, е положил извънреден труд от
***, който следва да му бъде платен допълнително. Излага, че съобразно
заплатата му часовата ставка е в размер на *** лв., следователно за посочения
труд му се дължи сумата от *** лв. В съдебно заседание на 09.06.2021г., е
допуснато изменение на размерите на исковите претенции, като искът за
главницата се счита за предявен за сумата от ***, а за лихва – за сумата от
***лв.
Ответникът не оспорва факта, че през процесния период ищецът е бил
служител на *** и е заемал посочената от него длъжност. Не оспорва факта,
че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при
режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 24 часа при
сумарно изчисляване на работното време. Излага, че статутът на ищеца се
урежда единствено от ЗМВР, и в този случай не са приложими разпоредбите
на КТ и НСОРЗ, доколкото те касаят работещи по трудово правоотношение, а
не по специалния ЗМВР, който допуска работно врече през нощта в размер на
8 часа. Счита, че е недопустимо подзаконов акт, който е неприложим към
материята, да дерогира действието на законова норма – 187 ал. 3 от ЗМВР.
Като аргумент сочи промяна в чл. 187 от ЗМВР, в сила от 11.07.2020г., като
твърди, че към този момент не е имало празнота в правото. Твърди, че в
процесния период по отношение на регламентацията на реда за организация и
разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители са действали следните наредби: Наредба № 8121 з-776 от
29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.), и
Наредба № 8121з-36/07.01.2020г., в сила от 10.01.2020г., на Министъра на
вътрешните работи, и е неправилно твърдението на ищеца, че за процесния
период следва да се приложи общата разпоредба на НСОРЗ, в която съгласно
разпоредбата на чл.9 ал.2, при сумарно изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни. Твърди, че доколкото ЗМВР прави
ясно разграничение между нощен и извънреден труд, че в процесния период
са действали наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, в които
изрично съществуват разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта на
държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв./1.00лв./от
м. 02.2020г./, но полагането на нощен труд, когато е в рамките на
установеното работно време не се явява извънреден труд. Сочи, че
положеният от ищеца нощен труд е правилно отчетен и заплатен за
2
процесния период. Оспорва и двата предявени иска, предлага вариант на
изчисления, съобразно нормативната база. Твърди, че тези изчисления не са
признание на иска, а действия, които допринасят до по-бърз процес и
спестява разходи. Претендира разноски, и прави възражение за прекомерност
на направените от ищеца такива.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното: Прието е за безспорно по делото, че за процесния период страните
са били в служебни правоотношения и че ищецът осъществява трудовата си
дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с
продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време
съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. Въз основа на приложените
от ответника доказателства – платежни бележки, протоколи за положен труд
от държавни служители, работещи на смени, протоколи за положени по
заповед труд извън редовното работно време от държавни служители,
работещи на смени, протоколи за отчитане на на отработеното време между
22.00 и 6.00ч., времето на разположение и положения труд през официални
празници, се установява, че с оглед характера на заеманата длъжност през
процесния период, ищецът е полагал труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Не е спорно по делото,
че преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневен, не е
извършвано през процесния период от ответника, това обстоятелство е
признато в отговора на исковата молба, а и по същество се оспорва, че следва
да бъде извършвано от него. Независимо от това, ответникът е дал варианти
на такова изчисление, като във варианта при съобразяване внесеното
изменение в разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР, в сила от 11.07.2020г., е
посочено, че отработените от ищеца часове нощен труд за периода от *** се
изчисляват на ***. При превръщане на часовете нощен труд в дневни часове с
приложен коефициент 1.143 се получава общо *** часа. Разликата от *** часа
не е платена, като възнаграждението за същите възлиза на *** Размерът на
мораторната лихва за забавено плащане на това възнаграждение, се изчислява
на ***лв.
Претенцията на ищеца намира правно основание в разпоредбата на
чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 ЗМВР и при преценка
основателността й, съдът намира от правна страна следното: Съгласно
разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение
и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден
труд – чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР,
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
3
През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.
(Отменена с Решение № 6136 от 23.04.2019 г. по адм. д. № 11077/2016 г. и
Решение № 16766 от 10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС - ДВ, бр.
4 от 14 януари 2019 г., в сила от 14.01.2020 г.) и Наредба № 8121з-
36/07.01.2020г., издадени от Министъра на вътрешните работи. В
предхождащия период са действали Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г., също издадени от министъра на
вътрешните работи. Сочените актове са уреждащи реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текстовете на чл. 3 във
всички посочени наредби са идентични и сочат, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. изрично е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22:00 и 6:00ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл. 31 ал.2 от
Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба № 8121з-
592/25.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, която обаче
впоследствие е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д.
№ 5450/2016г. На 02.08.2016г. е обнародвана Наредба № 8121з-
776/29.07.2016г., която е отменена с Решение № 6136 от 23.04.2019 г. по адм.
д. № 11077/2016 г. и Решение № 16766 от 10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019
г. на ВАС - ДВ, бр. 4 от 14 януари 2019 г., в сила от 14.01.2020 г. В наредбите
от 2015г., 2016г. и 2020г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на
разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата
на такава норма, обаче не да следва да се възприема като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се
приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в
която в чл. 9 ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за
заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен
труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на
нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установено за подневно отчитане на работното време в процесния период,
4
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по своето основание за периода до 10.07.2020г. Коефициентът
1,143 се получава като нормалната продължителност на работното време през
деня - 8 часа (установена в чл. 136, ал. 3 КТ ) се раздели на нормалната
продължителност на работното време през нощта - 7 часа (установена в чл.
140 КТ). В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този
коефициент - 1,143, но формулиран по друг математически начин, който води
до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се
умножава по 0.143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. Видно е, че в посочената наредба, независимо че е
била за предходен период, законодателят е възприел подхода, установен в
Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Разпоредбите на НСОРЗ са приложими по аналогия и по отношение
на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на
Република България утвърждава като основно достижение на социалната
държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му
реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на лицата,
предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в
рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да
бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. В
този смисъл е и Решение № 311/08.01.2019г. по гр.д. № 1144/2018г. на ІV г.о.
ВКС, изясняващо че лишаването на държавните служители в системата на
МВР от допълнителни възнаграждения за нощен труд и за труд на
официалните празници в течение на един продължителен период от време, би
ги поставило в неравностойно положение както спрямо останалите държавни
служители, така и спрямо работниците и служителите по трудово
правоотношение, които получават такива допълнителни възнаграждения
съгласно разпоредбите на чл. 261 и чл. 264 от КТ, както и че това тълкуване е
в съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.
Поради това, включеният в рамките на дежурството нощен труд на
ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и
следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.
Съдът намира, че определения максимален брой часове нощен труд - 8 часа,
съгласно обсъдените наредби, не установява нормална продължителност на
нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд,
допустим за полагане от служителите по ЗМВР. Изразът, употребен в
посочените по-горе подзаконови нормативни актове „при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч…..“, не сочи
задължителност на полагането точно на 8 часови смени, изключвайки 7
часови такива, а правна възможност да се определи такъв график, при който
служителите на МВР да покриват цялото денонощие, съобразно своята
численост в съответното подразделение.
С внесено изменение в разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР с ДВ, бр.
5
60 от 07.07.2020 г. е установена нормалната продължителност на нощното
работно време при подневно отчитане на работното време на 8 часа, като това
е относимо за времето след влизане в сила на въведената законодателна
промяна. В случая част от исковия период – от *** се включва в действието
на това изменение, което урежда отношенията по различен от посочения
дотук начин, установява ги категорично и не предполага посоченото
преизчисляване на положениет през нощта часове с коефициент 1,143.
При изяснените от писмените доказателства факти, за които не е налице
и спор между страните, и изведените от съда правни изводи, съдът приема за
основателна исковата претенция за заплащане на нощен труд за периода ***
получен при приложение на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден.
При това искът за главница следва да се уважи в предявения след
допуснатото изменение размер от *** за посочения период от време. Следва
да се постанови отхвърляне на претенцията за периода от ***
По отношение на предявения иск с правно чл.86, ал.1 ЗЗД, съдът намира
от правна страна следното: Възнаграждението за извънреден труд е част от
задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен
срок /месечно или тримесечно сумарно отчитане на работното време/. В този
смисъл ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е
следвало да заплати дължимото се възнаграждение. Между страните не е
налице спор относно размера на мораторната лихва, а спора е по принцип за
дължимостта на главницата и на акцесорното вземане за лихва. При приетото
от съда за дължимост на главницата и за изпадане на ответника в забава за
плащането й, и при липсата на спор за размера на законната лихва за
периодите от падежа на главното задължение до датата на предявяване на
иска, съдът намира, че разглежданата акцесорна претенция се явява изцяло
основателна и доказана и следва да бъде уважена като такава в размера след
нейното изменение – ***лв.
При този изход на делото и на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА във вр. с чл.
7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 год. ответникът следва да бъде
осъден да заплати на пълномощника на ищеца адв. В. П. адвокатско
възнаграждение в размер на *** лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху цената на
уважените искове в размер на 50 лв.
По тези съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, с адрес на управление ***, да заплати на *** с ЕГН
********** от ***, следните суми:
6
-сумата от ***, представляваща дължимо допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд за периода от *** год., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на депозиране на исковата молба- ***, до окончателното
изплащане на сумата, и
-сумата от ***лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от падежа на всяко плащане до *** – датата на
завеждане на исковата молба.
ОТХВЪРЛЯ претенцията за главница за периода от ***, като
неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, ***,
с адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. П. от ***, като
процесуален представител на ищеца ***, сумата *** лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната по производството безплатна правна
помощ.
ОСЪЖДА ***, с адрес на управление ***, да заплати по сметка на
Плевенския районен съд държавна такса в размер 50.00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7