№ 43
гр. Перник, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Наташа Т. Динева
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20241720201809 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от Б. И. П., ЕГН **********, чрез пълномощник
– адв. Д. М., срещу Наказателно постановление №24-1920-000286/14.11.2024г.,
издадено от началник сектор в ОД на МВР – Перник, Първо РУ – Перник, с
което на основание чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата са
наложени административни наказания лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца и глоба в размер 500 лв. за това, че на 15.10.2024 г., 14.00
часа, в гр. Перник, като водач на МПС – лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег.
№********, негова собственост, управлява МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда, а именно 0,80 промила, установена
с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510, фабр. №ARPM 0420 –
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено
като незаконосъобразно като излага конкретни възражения за допуснати
нарушения на процесуални правила, ограничили правото му на защита, както
и за неправилно приложение на материалния закон. Излага възражения, че
добросъвестно се е явил в посоченото в талона за изследване лечебно
заведение за вземане на проби кръв, с оглед точно установяване
концентрацията на алкохол в кръвта му, но проби не са били взети по причини,
стоящи извън неговото поведение, с което съществено е ограничено правото
му на защита и е нарушен законът.
В съдебното заседание пълномощникът - адв. Д. М. поддържа тезите в
жалбата и пледира за отмяна на издадения административнонаказателен акт
1
като незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените разноски в
производството за заплатено възнаграждение на адвокат.
Административнонаказващият орган не изразява становище по жалбата.
Представител в съдебно заседание не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и
доводите на страните, намира за установено следното:
На 15.10.2024г. свидетелите Н. С. З. и Р. Л. Ч. – служители в Първо РУ –
ОДМВР – Перник, изпълнявали служебните си задължения по контрол на
пътното движение на територията на град Перник. Около 14.00 часа
извършвали обход със зачисления им служебен автомобил, когато забелязали
лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. №********, движещ се по улица „Г. С.
Раковски“ в посока от ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ към магазин Кауфланд.
След подадена светлина и звукова сигнализация водачът на автомобила спрял
на паркинга до блок 3на същата улица. Служителите на МВР установили
самоличността му - Б. И. П., ЕГН **********. При проверка на изисканите и
представени документи контролните органи доловили мирис на алкохол и
уведомили водача, че ще извършат проверка за употреба с техническо
средство “Дрегер 7510“ с фабричен номер ARPM 0420. П. не отказал проверка
като техническото средство отчело съдържание на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишвания въздух в концентрация 0,80 на хиляда.
Въз основа на установеното на място фактическо положение контролните
органи приели, че Б. П., като водач на МПС, е нарушил забраната по чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП, поради което свид. Н. З. образувал срещу него
административнонаказателно производство със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение серия GA,
№682814/15.10.2024г. Свидетелството за управление на МПС на
жалбоподателя, свидетелство за регистрация на МПС и регистрационните
табели били иззети.
Със заповеди за прилагане на принудителна административна мярка
№24-1920-000194/15.10.2024г. и №24-1920-000195/15.10.2024г. спрямо П.
били приложени ПАМ по чл.171, т.2а, б. б. от ЗДвП и по чл.171, т.1, б. б от
ЗДвП, а именно прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
При предявяване на акта нарушителят заявил, че няма възражения,
подписал акта и приел връчения му препис.
С оглед съставения АУАН и установената с техническото средство
концентрация на алкохол, свидетелят Н. З. попълнил талон за изследване с
№129845, който жалбоподателят подписал. Свидетелят му разяснил
възможностите за алтернативно изследване за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта, при което П. заявил, че желае да даде кръвна проба за
химическо изследване. Изборът му бил отразен в талона и удостоверен с негов
и на полицейския служител подпис. Преценявайки разстоянието до лечебното
заведение и възможностите за придвижване до него, на същия бил определен
срок от 40 минути от връчването на талона за явяване в СПО при МБАЛ –
Перник за вземане на биологични проби. Всички осем стикери към талона
2
останали у служителите на МВР.
В 15.20 часа - двадесет и пет минути след връчването на талона, Б. П. се
явил в лечебното заведение, за да бъдат взети проби за химическо изследване.
За явяването на жалбоподателя бил уведомен ОДЧ при Първо РУ – Перник за
изпращане на служители на МВР, с оглед вземане на кръв от водача в тяхно
присъствие. Явяването на П. било отразено в амбулаторния журнал на
лечебното заведение.
Свидетелите З. и Ч. пристигнали в СПО – Перник около 40 минути след
изтичане на времето в талона.
Предвид изтеклото вече време, определено в талона, уведомили
жалбоподателя, че при това положение не може да се вземе кръвна проба.
Разяснили му, че относно изпращането им в лечебното заведение със
закъснение може да подаде жалба в Първо РУ – Перник.
Дежурният лекар съставил протокол за медицинско изследване, в който
отразил, че кръвни проби не са взети поради закъснение на полицейските
служители повече от 40 минути. Издаден бил и лист за преглед на пациент, в
който били отразени аналогични обстоятелства, включително точният час на
пристигане на Б. П. в СПО – Перник и часа на напускането му /16.55 ч./ .
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
При проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните
по преписката доказателства, наказващият орган не установил основания за
събиране на допълнителни такива.. Приел, че са налице основанията по чл.53,
ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание
чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП ангажирал административнонаказателна отговорност
на Б. П. за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин въз основа показанията на свидетелите Н. С. З. и Р. Л. Ч., и
приетите писмени доказателства: преписи от съставеният Акт за установяване
на административно нарушение серия GA, №682814/15.10.2024г., талон за
изследване №129845; Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби, лист за преглед на пациент № *********.102024г.,
Заповед, рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
Събраните писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, са непротиворечиви, изясняват всестранно и пълно
всички релевантни по делото обстоятелства.
Въз основа установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и
основателна.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са пречка за разглеждане на делото по
същество. Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а
наказателното постановление е издадено от длъжностни лица с доказана
материална компетентност, правомощията на които произтичат от приетата
като писмено доказателство заповед №8121з – 1632/2021 г. на Министъра на
вътрешните работи. Спазени са изискванията към съдържанието им,
3
установени в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и не са допуснати съществени
нарушения в хода на административнонаказателното производство, които да
са засегнали правото на защита на жалбоподателя.
Фактическото описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, са изложени ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ
възможността на привлечения към административнонаказателна отговорност
субект да разбере какво точно нарушение му е вменено във вина, при какви
обстоятелства го е извършил и въз основа на какви факти е достигнато до
формирания извод.
Нарушението е квалифицирано законосъобразно, тъй като изложените
факти са относими към елементите от състава на чл.174, ал.1, т.1, вр. чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП. Доколко тези факти съответстват на обективната
действителност и са установени правилно е въпрос по същество.
Разглеждайки спора по същество, съдът намери, че Б. П. не следва да
отговаря за вмененото му нарушение поради това, че извършването му не е
доказано по несъмнен начин.
Съображенията са следните:
На жалбоподателя е вменено, че на посочените дата и час, в съответния
пътен участък е управлявал превозното си средство под въздействието на
алкохол в концентрация 0.80 промила, в нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
В извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство,
а и в съдебното следствие, жалбоподателят не оспорва, че при изложените
обстоятелства, като водач на посоченото моторно превозно средство, е бил
обект на проверка от страна на служители на Първо РУ - ОД МВР - Перник,
не оспорва и резултата от извършената му проверка с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“. Безспорен между страните е и факта, че на П. е
издаден талон за медицинско изследване, в който е отразен избора му за
изследване чрез алтернативен метод /медицинско и химическо изследване/,
както и че талонът е подписан и приет. Еднопосочни са и доказателствените
източници за това, че кръвни проби въз основа на талона не са били взети
въпреки явяването на П. в СПО при МБАЛ – Перник с тази цел.
Горните факти се доказват по несъмнен начин от събраните и проверени
съобразно принципа на непосредственост в съдебното следствие гласни и
писмени доказателствени средства, които съдът кредитира изцяло –
показанията на свидетелите Н. С. З. и Р. Л. Ч., изготвените документи: акт за
установяване на административно нарушение от 15.10.2024г., талон за
изследване от същата дата, Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби и лист за преглед на пациент от 15.102024г.уи задени от
СПО при МБАЛ – Перник. Доказателства в противовес на изложените факти
не са ангажирани. При разпит в съдебното следствие служителите на ОДМВР
– Перник потвърждават констатациите, закрепени в съставените от тях
документи, като ги детайлизират и допълват по начин, неоставящ съмнение,
че имат ясен спомен за възпроизвежданите обстоятелства по случая.
По тази причина, съдът не намира за необходимо да извършва подробен
анализ и оценка на доказателствения материал в тази насока, доколкото
противоречия не се откриват и между страните горните обстоятелства са
безспорни.
4
Защитата на П. срещу вмененото му нарушение се основава на
възражение, че е нарушен реда за установяване концентрацията на алкохол,
регламентиран в Наредба №1 от 19.07.2017 за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози. Същият твърди, че добросъвестно и в рамките на
определеното му в талона време от 40 минути се е явил в лечебното заведение
за даване на кръв, тъй като е желаел наличието или липсата на алкохол в
кръвта му да се установи чрез алтернативен метод, а именно с извършване на
химическо изследване. Поддържа, че фактическото неизпълнение на
предписанието за медицинско изследване /невземането на кръв/ е по причина,
стояща извън неговото поведение и воля, тъй като заради закъснение на
повиканите в лечебното заведение полицейски служители било отказано
вземане на кръв за лабораторно изследване.
Твърденията му не са голословни, напротив – намират пълно
потвърждение в събраните по делото гласни и писмени доказателствени
средства – показанията на служителите на МВР – Н. З. и Р. Ч., съставените в
лечебното заведение документи – протокол за медицинско изследване и лист
за преглед на пациент. Всички те установяват безпротиворечиво, че Б. П. е
отишъл в СПО на МБАЛ – Перник с издания му талон, за да даде кръв за
изследване в рамките на определеното време, но кръв не е взета поради
неявяване в същия часови интервал на служителите на Първо РУ - Перник.
Свидетелите З. и Ч. потвърждават своето закъснение, като изясняват, че са
пристигнали в лечебното заведение незабавно след получаване на
разпореждане за това от ОДЧ при Първо РУ - Перник. Посочват, че въпреки
заявеното от П. пред тях желание да даде кръв, му разяснили, че поради
изтеклото време в талона, макар и не по негова вина, кръв не може да бъде
взета.
Своевременното явяване на жалбоподателя в СПО при МБАЛ – Перник
за даване на проби кръв, невземането на такива и причината за това са
обстоятелства, които съдът приема за безспорно установени чрез събраните по
делото доказателства, които кредитира изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.4, вр. ал.1 от ЗДвП редът, по който
се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни
превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра
на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието. Тази наредба е НАРЕДБА №1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.).
Съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредбата концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява
чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински,
химически или химико-токсикологични изследвания,
В чл.3, ал.1 е предвидено, че при извършване на проверка на място от
контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с
техническо средство, а съгласно ал.2 – „при съставянето на акт за
установяване на административно нарушение за установена с техническо
5
средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда …. контролният
орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1“. В
случая, след проверка с „Алкотест Дрегер“ 7510, фабр. №ARPM 0420 и
предвид отчетеното показание, на жалбоподателя е издаден талон за
изследване по образец съгласно Приложение № 1 към чл. 4, ал. 3 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г., като в него е вписана точната стойност на установения с
техническото средство положителен резултат за наличие на алкохол - 0.80 на
хиляда.
Очевидно водачът е оспорил показанието, тъй като е избрал и
алтернативно изследване - медицинско и химическо изследване, което е
удостоверено в талона.
В тази хипотеза /лицето не приема показанията на техническото
средство/ употребата на алкохол се установява с доказателствен анализатор,
показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни
пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо
лабораторно изследване, съгласно чл.3а от Наредбата.
За целта в талона за изследване се посочва мястото за извършване на
изследването и срока на явяването му.
Горната регламентация сочи, че законодателят е предвидил
установяването на наличието на алкохол в кръвта на водачите на МПС да се
извършва чрез алтернативни способи, в зависимост от конкретната ситуация
или при съмнения за неправилно отчетен резултат от техническото средство. В
същото време в чл. 6, ал.10 от Наредбата е предвидено, че в случай на отказ на
лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в
определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с
доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване,
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото
средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Това
безспорно означава, че при изпълнение на предписанието за медицинско
изследване с явяване в лечебното заведение и даване на кръв, меродавен за
преценка съставомерността на нарушението ще бъде резултата от
лабораторното химическо изследване.
В конкретния случай се установява, че жалбоподателят е избрал
концентрацията на алкохол да се установи чрез медицинско и химическо
лабораторно изследване, очевидно несъгласен с показанието на техническото
средство, но прилагането на този метод му е било отказано по причина,
стояща извън негово поведение, а именно поради пристигане на служителите
на МВР около четиридесет минути след определения в талона краен час.
В такава ситуация фактическото неизпълнение на предписанието за
медицинско изследване при никакви обстоятелства не може да се вмени във
вина на жалбоподателя, тъй като отказът да му бъде взета кръвна проба е в
явно нарушение на разпоредбите на чл.12, ал.3 и 4 и чл. 15, ал.5 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г.
Нормата на чл.12, ал.3 предвижда две хипотези, в които медицинско
6
изследване не се извършва и не се вземат проби за химическо или химико-
токсикологично лабораторно изследване - когато лицето не се придружава от
служители на МВР и липсва документ за самоличност. В тези хипотези,
съгласно ал.4, се приемат показанията на техническото средство или теста, с
което е установена концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, като в протокола за медицинско
изследване като причина за неизвършване на изследването се отразява
обстоятелството по ал. 3.
От друга страна чл.15, ал.5 от Наредбата регламентира, че вземането на
кръв и урина за изследване на концентрация на алкохол и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози се извършва в срока за явяване,
определен в талона за изследване. При невъзможност на лицето да предостави
проба урина и/или при обективна невъзможност за вземане на кръв за
изследване в посочения срок медицинският специалист по чл. 12, ал. 1
отразява причините за забавянето и часа на вземането.
Анализът на тези разпоредби налага еднозначен извод, че медицинският
специалист е длъжен да отрази датата и часа на явяване на водача в
амбулаторния журнал на лечебното заведение и да вземе кръвна проба, дори и
в случаите, когато срокът, определен за явяване в талона за медицинско
изследване е пропуснат, като отрази причината за забавянето и часа на
вземането на пробата. Съгласно реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, установен в Наредбата, не се допуска медицинският специалист да
откаже изпълнението на вмененото му задължение поради закъснение на
лицето, още по-малко на полицейските служители, и изобщо не допуска
последните да изразяват съгласие или несъгласие за изпълнение на
процедурата с такъв мотив при положение, че водачът се е явил в посоченото
му лечебно заведение и желае да даде биологични проби. В случая, доколкото
жалбоподателят е пристигнал в рамките на определеното му време,
представил е талон и документ за самоличност, изобщо не е имало основание
кръвни проби да не се вземат.
По този начин същият е бил лишен от възможността да упражни
гарантирано му от закона право и се е стигнало до невъзможност да се
установи действително ли при описаните обстоятелства е управлявал ППС
след употреба на алкохол, и ако да – каква е била точната концентрация в
кръвта му.
Процедурата в от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. е строго формална и в
еднаква степен обвързва отговорностите, както на водачите на МПС, така и на
полицейските служители и медицинските лица, ангажирани с тази дейност.
Неизпълнението на което и да е от задълженията на отговорните лица, води до
нарушаване правото на защита на нарушителя, респ. до издаване на
незаконосъобразно наказателно постановление.
При установените фактически обстоятелства в казуса съдът приема, че
вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.174, ал.1 ЗДвП не е доказано по
несъмнен начин относно концентрацията на алкохол в кръвта като обективен
признак от фактическия му състав. В случая не е било налице никое от
основанията по чл.6, ал.10 от Наредбата за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта да се приеме показанието на техническото средство.
7
Нарушено е и правото на защита на наказания, тъй като е бил лишен от
възможността чрез лабораторно химическо изследване да провери точността
на показанието на техническото средство.
Изложеното обосновава отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
По разноските:
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните в производствата пред районния
съд имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят Б. П. е направил
разноски за възнаграждение на адвокат в производството и е поискал
присъждането им. От приложения договор за правна защита и съдействие от
16.11.2024г., сключен между него и адв. Д. М., се установява, че страните са
договорили възнаграждение за защита и процесуално представителство по
настоящото административнонаказателно дело в размер 500 лв., като е
отразено заплащането му в брой при подписване на договора. Поради това и с
оглед изхода на делото, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от
АПК заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на адвокат подлежи на
възстановяване от бюджета на ОДМВР – Перник, чийто орган е издал
отменения административнонаказателен акт.
Адвокатското възнаграждение е определено в минималния размер,
предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.4 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възражение за
прекомерност другата страна не е направила, поради което няма основание за
намаляването му.
Предвид изхода на делото няма основание за присъждане на
възнаграждение на другата страна, каквото не се и претендира.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.3, т.1, вр. ал.2, т.1
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №№24-1920-000286/14.11.2024г.,
издадено от началник сектор в ОД на МВР – Перник, Първо РУ – Перник, с
което на основание чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата на Б.
И. П., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. ***, са наложени административни
наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца и
глоба в размер 500 /петстотин/ лв. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП,
извършено на 15.10.2024 г. в гр. Перник.
ОСЪЖДА ОД МВР – Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков“ №1, да
заплати на Б. И. П., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. ***, сума от 500
/петстотин/ лева, представляваща направени от него разноски в
производството по а.н.д. №01809/2024г. по описа на РС – Перник за заплатено
възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
8
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9