Р Е Ш Е Н И Е
№………… 13.03.2020г. ГР. П Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІ въззивен граждански състав,
НА
ДЕВЕТНАДЕСЕТИ ФЕВРУАРИ две
хиляди и двадесета година,
в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: ВЕРГИНИЯ
ПЕТКОВА
Прокурор: ……………………….
като
разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В.ГР.Д. № 1100 по описа за 2019 година
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 1948/11.10.2019 г. Пл.РС , по гр. дело № 5111/2018 г. по описа на
същия съд ,е признал за установено в отношенията между страните, че А.Ц.Ч. ,ЕГН **********, с
постоянен адрес *** и Б.Ч.Ч. ЕГН ********** с постоянен адрес *** дължат солидарно на „Топлофикация Плевен“ ЕАД ,ЕИК***, гр. Плевен, сума в
размер на 1095,72 лв. за консумирана
топлинна енергия за периода от 01.12.2014 г. до31.07.2015 г., както и 311,08
лв., представляващи лихва за забава за периода от 03.02.2015г. до 16.01.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до
окончателното погасяване на задължението, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК.
Със същото решение Пл.РС е приел за установено в отношенията между
страните, че А.Ц.Ч. ЕГН **********, гр.
Плевен дължи на „Топлофикация
Плевен“ ЕАД ЕИК: ***, гр. Плевен, сума в размер на 930,95 лв. за консумирана топлинна
енергия за периода от 01.08.2015 г. до 31.05.2016 г., както и 178,22 лв.,
представляващи лихва за забава за периода от 02.10.2015 г. до 16.01.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до
окончателното погасяване на задължението.
Осъдил е А.Ц.Ч. ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация Плевен“ ЕАД сумата от 49,98лв.,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 544 / 2018 г. по описа на Пл.РС
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Осъдил е А.Ц.Ч. ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация
Плевен“ ЕАД , сумата от 220,22 лв., представляваща сторени в исковото
производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Осъдил е Б.Ч.Ч. ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация Плевен“ ЕАД, сумата
от 24,99 лв., представляваща сторени разноски в заповедното производство
по ч.гр.д. № 544 /2018 г. по описа на
Пл.РС.
Осъдил е Б.Ч.Ч.
ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация Плевен“ ЕАД, сумата от 528,11
лв., представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
Решението на Пл.РС е постановено при
участието на трето лице – помагач на ищеца „***“ ЕАД.
Постъпила е въззивна жалба
от А.Ц.Ч.,чрез пълномощника й адв. Ц.К.
от САК против горепосоченото решение на Пл.РС. В жалбата се излагат доводи за необоснованост,неправилност
и незаконосъобразност на обжалваното решение.Въззивницата твърди,че РС не е
обсъдил и преценил изложените от ответниците доводи,нито събраните по делото
доказателства. Разпределението на топлинната енергия е извършено неправилно и
не е в съответствие с действащата нормативна уредба и ОУ.РС не е преценил
правилно възражението в писмения отговор
на ответницата,че неизпълнението на задълженията в срок е в резултат на
поведението на ищцовото дружество,като същото е отказало да приеме предложеното
от въззивницата изпълнение.Неоснователни са доводите на Пл.РС за
неприложимостта на разпоредбата на чл.83,ал.1 от ЗЗД,тъй като А.Ч. е предложила
изпълнение,но ищецът е отказал същото. В исковата молба не са посочени фактури
за месечните дължими суми за доставена топлинна енергия за процесния период,в
производството пред РС не са представени никакви фактури,нито такива са
отразени в приетата по делото ССЕ.Неиздаването на фактури,установяващи
вземането на ищцовото дружество представлява нарушение на договорно задължение
по см. на чл.30,ал.2 от ОУ,както и възпрепятства изпълнението на задължението
на купувачите на топлинна енергия за заплащат начислените им от дружеството
суми.На следващо място „Топлофикация
Плевен“ ЕАД не е положило грижата на добър стопанин,като неизпълнението на
задължението се дължи неа поведението на ищцовото дружество,същото не е издало
фактури,установяващи вземането му към ответниците,както и е отказало да приеме
предложеното от А.Ч. изпълнение.
На следващо място въззивницата твърди,че претенцията
за заплащане на лихва също е изцяло неоснователна с оглед акцесорния характер
на иска по чл.86,ал.1 от ЗЗД.Не е доказано и обстоятелството,че сградата,в
която се помещава процесния недвижим имот,е клиент на ищеца.В този смисъл не е
установена основателността на исковата претенция при условията на главно и
пълно доказване.Моли окръжния съд да отмени решение № 1948/11.10.2019 г.
на Пл.РС , постановено по гр. дело № 5111/2018
г. по описа на същия съд и да постанови решение,с което да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани.Претендират се деловодни разноски.
Постъпил е писмен отговор
от въззиваемата страна „Топлофикация
Плевен“ ЕАД,Плевен, чрез юрк.В. по подадената жалба. В писмения отговор се излагат подробни
доводи за неоснователност на подадената жалба, липса на посочените пороци в
обжалваното решение, постановено от Пл.РС, както и правилност на изложените
правни доводи от решаващия съд по предмета на спора. Правилни са изводите на
РС,че за ответниците в качеството им на потребители на топлинна енергия по реда
на чл.153 от ЗЕ,е възникнало задължение да заплащат месечните дължими суми за
ползване на топлинна енергия.Неизпълнението на задължението в предвидения в
чл.31,ал.1 от ОУ срок ,е довело до правилния правен извод на съда,че
ответниците дължат процесните суми като главница и лихви.За периода,в който
ответниците са ползвали заедно
имота,дължат претендираните суми солидарно,а след постановяване на
решението за развод,доколкото имотът е ползван само от ответницата,то същата дължи
претендираните суми.За периода след 17.07.2015г. искът не е недопустим,тъй като
количеството потребена енергия се отчита помесено и ако страните не са пожелали
контролно измерване след прекратяване на брака им,с цел да се установи
потреблението до конкретна дата,то ищецът има право да претендира цялата сума и от двамата ответници за целия
месец.Правилни са изводите на Пл.РС,че исковата претенция не е погасена по
давност,тъй като за м.12.2014г.,вземането на ищеца е станало изискуемо на
01.01.2015г. и е можело да доброволно да бъде заплатено до 31.01.2015г.,т.е.
станало е изискуемо след 31.01.2015г. и оттогава е започнала да тече
погасителна давност по него.Моли да бъде потвърдено решението на Пл.РС като
правилно.Претендират се разноски.
Въззиваемият Б.Ч. не се е явил в съдебно заседание.Същият е
взел становище по жалбата чрез адв.Г.Г.,назначена за особен представител,като с
молба вх.№2298/ 14.02.2020г., същата е заявила,че въззивната жалба е
неоснователна и следва да бъде потвърдено решението на Пл.РС като правилно.
Третото
лице- помагач „***“
ЕАД
не е взело становище
по
жалбата.Представени са документи от третото лице-помагач,адресирани
до
Пл.РС,които не са приети в хода на въззивното производство.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от
страните и доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е неоснователна.
Решението на Районен съд-Плевен е правилно и законосъобразно.
Касае се за предявени положителни установителни
искове с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.410 от ГПК от „Топлофикация
Плевен“ ЕАД ,ЕИК*** против А.Ц.Ч. и Б.Ч.Ч..В полза на ищцовото дружество срещу ответниците е издадена
по реда на чл.410 ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение
№613/08.02.2018г. по ч.гр.д.№544/2018г. по описа на Пл.РС за претендираните по
исковата молба суми, за която заповед ответницата е уведомена лично, а
ответникът- по реда на чл.47, ал.5 ГПК.В изпълнение на указанията на съда ,заявителят
в законовия преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането си,
което поражда правния интерес за ищеца от предявяване на искове с пр.основание чл.422
от ГПК и тяхната допустимост.
Безспорно
е установено по делото, че ответниците
са били собственици на процесния топлоснабден имот, като до 31.07.2015 г.
имотът се е ползвал от двамата съпрузи, а от 01.08.2015 г. до 31.05.2016 г. се
е ползвал само от ответницата А.Ч..
От събраните
по делото писмени и гласни доказателства е установено също така,че сградата, в
която се намира имотът е присъединена към топлопреносната мрежа на
„Топлофикация Плевен“ ЕАД,Плевен. Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между
страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни Общи условия за продажба, като видно от събраните
доказателства, същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2
ЗЕ, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Спрямо ответниците
в настоящия казус са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация Плевен“ ЕАД на потребители за битови нужди.В чл.31, ал.1 от ОУ е
определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Уредена е и
отговорността на потребителя при неизпълнение в срок на задължението за
заплащане на дължимите суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
топлинната енергия, за плащането, на която не е необходимо изпращането на
покана.
Правилни са изводите на РС,че за ответниците,
в качеството им на потребители на топлинна енергия по реда на чл.153 ЗЕ е
възникнало задължението да заплащат месечните дължими суми за ползването на
топлинната енергия.
Размерът на дължимите суми е установен от
заключението по назначената ССЕ.От същото се установява,
че сумите за ТЕ за процесния период са начислявани от ищцовото дружество на
база изготвяни отчети от фирмата за дялово разпределение на ТЕ на база отчет от уредите за дялово разпределение.
В процесния имот има начислено отопление
от ИРУ и за периода е ползвана топла вода.Размерът на претендираната главница,
представляваща стойността на консумирана и незаплатена ТЕ за периода от
17.07.2015 г. до 31.07.2015 г. е в размер на 1095,70 лева, а лихвата за забава
за периода от 03.02.2015 г. до 16.01.2018 г. е в размер на 311,08 лева. Размерът
на претендираната главница, представляваща стойността на консумирана и
незаплатена ТЕ за периода от 01.08.2015 г. до 31.05.2016г. е в размер на 930,95
лева, а лихвата за забава за периода от 01.08.2015 г. до 16.01.2018 г. е в
размер на 178,22 лева.Съобразно заключението на вещото лице РС е присъдил
дължимите суми като главница и лихви,като за периода, в който ответниците са ползвали
заедно имота е приел,че дължат претендираните суми солидарно, а след постановяване
на решението за развод, доколкото само ответницата е ползвала имота, то само тя
дължи претендираните суми. Правилни са изводите на Пл.РС,че е неоснователно
възражението на особения представител на
ответника Б.Ч., че за периода след 17.07.2015 г. искът срещу ответника Ч. е
недопустим. Количеството потребена ТЕ се отчита помесечно и ако страните след
прекратяване на брака им не са пожелали контролно измерване с цел да се
установи какво е потреблението до конкретна дата, то ищецът има право да
претендира цялата сума и от двамата
ответници за целия месец.
Въззивната инстанция споделя изцяло изложените правни
доводи от РС и по отношение на възражението за погасяване вземането на ищцовото
дружество по давност.Съгласно чл.422,ал.1 от ГПК, искът се счита за предявен
от момента на подаване на заявлението – 23.01.2018г. Претенцията за
главница е за ТЕ, отдадена с начален период от 01.12.2014г., но следва да се има предвид, че отдадената ТЕ се
отчита на месечни периоди, като след тяхното изтичане, съгл. чл. 31 ал.1 от ОУ
на ищеца, следва 30-дневен срок, в който купувачът/в случая потребителят/ може
да заплати доброволно месечните дължими суми за предходния месечен период. За потребената от 01.12.2014г. до 31.12.2014г. ТЕ, вземането на
ищеца е станало ликвидно на 01.01.2015 г. и до 31.01.2015г., то е можело доброволно да бъде заплатено от
длъжника. Изискуемо е станало след 31.01.2015 г., и съгл. чл. 114
ал. 1 от ЗЗД, едва оттогава е започнала да тече погасителната давност за него.
Горното сочи, че при предявена претенция на 23.01.2018г., погасителната
давност по чл. 111 б. „в” от ЗЗД не е изтекла и възражението за изтекла
погасителна давност за посочения период, включен в исковата претенция е
неоснователно.
Правилно РС е приел за неоснователно
и възражението на ответната страна, че в случая следва да намери приложение
разпоредбата на чл.83, ал.1 ЗЗД, тъй като неизпълнението на задължението за
издаване и изпращане на фактури представлява нарушение на договорно задължение.
По
силата на чл. 68, б."а" от ЗЗД паричните задължения са търсими, а не
носими, като задължението на потребителя за
заплащане на услугата не произтича от издадената
фактура,а от сключения договор за предоставяне на топлоснабдителни услуги, които съдът е приел, че са
налице между страните.
Ответникът Б.Ч. не е обжалвал
постановеното решение от Пл.РС,като е изложил становище чрез назначения му
особен представител,че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното следва да бъде
потвърдено обжалваното решение на Пл.РС като правилно.
При този изход на делото, въззивницата А.Ц.Ч. ЕГН **********,следва да заплати на „Топлофикация
Плевен“ ЕАД, гр. Плевен,направените деловодни
разноски за настоящата инстанция в размер на 100лв.-юрк.възнаграждение. Направеното възражение от страна на пълномощника на
въззивницата А.Ч. за прекомерност на юрк.възнаграждение по реда на чл.78,ал.5
от ГПК е неоснователно. Претендираното възнаграждение е съобразено с
разпоредбата на чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
вр.чл.37 от ЗПП.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.272 от ГПК Решение 1948/11.10.2019г. Пл.РС , постановено по
гр. дело № 5111/2018 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА на осн.чл.78,ал.1 вр.ал.8 от ГПК А.Ц.Ч. ЕГН **********, гр. Плевен ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация
Плевен“ ЕАД,ЕИК***, гр. Плевен деловодни разноски за настоящата инстанция в размер
на 100лв.-юрк.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване пред ВКС на РБсъгласно чл.280,ал.3,т.1,пр.първо от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: