№ 780/20.10.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІI – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи
септември, две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ПЕТРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1.
МАРИЯ ХУБЧЕВА 2.
СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
При секретар |
Янка Вункева |
и с участието |
|
на прокурора |
Станка Димитрова |
изслуша докладваното |
|
от |
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ |
|
|
по к.н.а.х. дело № 628 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл.
208 и сл. от АПК.
Делото е образувано по касационна жалба на Ф.Х.Д. с ЕГН **********
***, чрез адв. С.Д. ***, против Решение № 222/27.04.2022 г., постановено по н.а.х.
дело № 1101/2021 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление №
21-1006-001321/07.06.2021 г., издадено от Началник Група към ОД на МВР –
Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“, с което на касатора за нарушение на чл. 6, т.
1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева, и за нарушение на чл. 104а от ЗДвП и на основание 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет)
лева.
В касационната жалба се твърди, че
решението на районния съд е неправилно и издадено в нарушение на материалния
закон. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и потвърденото с него
наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се явява, не се представлява. По делото е постъпила Молба с вх. №
6344/25.07.2022 г., с която представя писмена защита по делото.
Ответникът по касационната жалба – Началник
Група към Сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик към ОД на МВР – Пазарджик, не се явява и
не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита,
че решението на Районен съд гр. Пазарджик е правилно, обосновано и законосъобразно.
Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди решението на районния
съд.
Административен съд - Пазарджик, като взе предвид
доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото
е валидно, допустимо и постановено
в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при чиято
преценка са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция.
С решението си Районен съд гр.
Наказателно постановление № 21-1006-001321/07.06.2021 г.,
издадено от Началник Група към ОД на МВР – Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“, с което на касатора за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 100 (сто) лева, и за нарушение на чл.
104а от ЗДвП и на основание 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 50 (петдесет) лева.
Въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата
обстановка по делото, а именно, че на 23.05.2021
г., в 20,40 часа, в гр. Пазарджик, на кръстовището на ул. „Цар Шишман“ и бул. „България“,
управлявайки лек автомобил „Пежо 206“
с рег. № ***,
извършвайки маневра завой наляво е преминал на червен забранителен сигнал на
нормално работеща светофарна уредба, като по време на управление на МПС е използвал
мобилен телефон без наличие на устройство, позволяващо използването на телефона
без участие на ръцете му. Всичко това било възприето от автопатрул на РУ- Пазарджик
в състав св. М. Е. и М. У..
Поради тази причина за съдействие бил извикан патрул на Сектор ПП при ОДМВР-
Пазарджик, в чиито състав бил актосъставителя Л. П..
В резултат на това за нарушение на
чл. 6
т.1 от ЗДвП и чл.104а от ЗДвП е съставен Акт за установяване на административно
нарушение № 441452/23.05.2021 г. Актът е предявен и връчен на касатора срещу подпис. При предявяване
на акта касаторът е
заявил, че има възражения. Въз основа на така съставения АУАН на 07.06.2021 г.
било издадено атакуваното НП. Последното било връчено лично на жалбоподателя на
25.06.2021 г., видно от разписката към НП. Жалбата срещу последното била
подадена лично от санкционираното лице чрез АНО до съда на 29.06.2021 г.,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП пред компетентния съд.
При постановяване на обжалваното
решение първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен съставът на
административното нарушение, с което на касатора за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 100 (сто) лева, и за нарушение на чл.
104а от ЗДвП и на основание 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 50 (петдесет) лева.
Нарушението е безспорно
установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В мотивите на
постановеното решение районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както
представените писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по
делото свидетели. От всички доказателства по делото е безспорно установено, че
на кръстовището на бул. „България“ и
ул. „Цар Шишман“ в
гр. Пазарджик има пешеходната пътека, урегулирана със светофар, като по същото време, по посочената пътна лента
в същата посока, непосредствено пред полицейския автомобил се е движел автомобилът,
управляван от касатора. Свидетеля Е. е категоричен в показанията си, че при
приближаването на кръстовището, светофарната уредба светела в червена светлина
за МПС завиващи наляво. Въпреки това касаторът е
продължил движението си и завил наляво по бул. „България“ преминавайки на червен забранителен
сигнал и че докато е управлявал МПС е
държал в ръцете си телефона, и е разговарял. Тези обстоятелства са установени и от
изготвените докладни записки, в които е отразено, че водачът е говорел по
телефон, докато е управлявал МПС. Самият касатор в
обясненията си също е заявил, че докато чакал светофара да светне зелено говорел
по телефона.
В тази връзка настоящият касационен
състав изцяло споделя изложените съображения, с които е потвърдено
наказателното постановление. Първоинстанционният
съд в оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата
въпроси, като правилно е приел, че изложените в обстоятелствената част на АУАН
и НП факти по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно
предявеното му административно нарушение. Ясно е отразено, че касаторът е навлязъл във въпросното кръстовище и завил на ляво на
забранен червен сигнал на светофара, както и че по време на управление на МПС
той е използвал мобилен телефон, без устройство позволяващо използването на
телефона без участие на ръцете му
Не се
пораждат съмнения и относно наличието на трите основни предпоставки в
административнонаказателния процес – нарушение, нарушител и вина. Преминаването на забранен светлинен сигнал
на светофара при нормално работеща светофарна уредба, представлява нарушение на
чл. 6 т.1 от ЗДвП, който вменява задължение на участниците
в движението, какъвто е водачът на МПС да съобразяват своето поведение със
светлинните сигнали. Разпоредбата на чл.104 а от ЗДвП пък забравя на водача на
МПС да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство,
освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на
ръцете му. В
настоящия случай, държейки в ръката
си мобилен телефон и разговаряйки по него, касаторът
е нарушил визираната
разпоредба, макар и разговорът да е бил кратък, макар и МПС да е било в покой
докато е изчаквал на пешеходната пътека. Всички тези обстоятелства не изключват
признака „управление на МПС“.
Съдът е приел, че случаят не е
маловажен предвид обществената
опасност на деянията и дееца. Самото естество на описаните нарушения е
показателно за тяхната тежест и не биха могли да се третират като маловажен
случай. Напротив, случаят е с по-висока степен на обществена опасност спрямо
други случаи на нарушения от същия вид, още повече че с поведението си касаторът е поставил в риск живота и здравето на другите
участници в движението. Нещо повече, обществената
опасност на дееца е завишена предвид обременения му статус като водач - санкциониран е многократно за нарушение
на ЗДвП - с 4 НП и 5 ЕФ, както и са му налагани
ПАМ. При това положение, правилно първостепенният съд, е приел, че случаят не може да бъде определен като маловажен.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Решението на Районен съд гр. Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а
касационната жалба като неоснователна - без уважение.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 222/27.04.2022 г., постановено по н.а.х. дело №
1101/2021 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.