Решение по дело №351/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Х. А. М. – [държава], с адрес: [населено място], [улица], срещу Решение №4773/25.03.2024г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

Жалбоподателят сочи, че действително не е пребивавал на разрешения му адрес – в РПЦ-Харманли, за посочения период от време, както приел административният орган. Намерението му обаче не било да изостави бежанското си производство в Република България, тъй като през този период от време гостувал на негови познати сънародници с вече предоставен статут, които живеели в [населено място]. Сочи, че органът отказал предоставянето на статут, пренебрегвайки цитираните от него общоизвестни справки за обстановката в [държава] и невъзможността за живот там.

Твърдението в решението, че негласно оттеглил молбата си за закрила не отговаряло на истината и не било достатъчно основание да му бъде отказан статут на бежанец или хуманитарен статут. Не бил напълно наясно с крайните негативни последици от отсъствието му от указания му адрес. Отказът го лишавал от възможността да получи закрила в сигурна държава, в която искал да живее. В същото време не можел да се завърне в държавата си на произход, тъй като опасността за живота му не била отминала, а ескалирала и продължавала да съществува реална опасност от тежки посегателства и риск за живота и личната му сигурност.

Макар и формално да било налице нарушение от негова страна на задължението за пребиваване на посочен от ДАБ адрес, то същото не било толкова съществено за да бъде санкциониран с преграждане на възможността да получи международна закрила. С явяването на назначеното и проведено от интервюиращия орган интервю недвусмислено заявил желанието си за закрила в България.

С оглед гореизложеното, жалбоподателят моли съда да отмени оспореното решение, ведно със законните последици от това.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от оспорващия и назначения му служебен адвокат.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител в писмен отговор излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх. №271000-9614/27.11.2023г. (л.68) жалбоподателят, под името Х. М. А. от [държава], поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. № 7879 от 29.11.2023г. на РПЦ – Харманли, с рег. №УП-32497/29.11.2023г. на ДАБ, подадена с името Х. А. М. от [държава].

Самоличността на чужденеца била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№ УП 32497/29.11.2023г. (л.44), видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Х. (собствено име) М. (бащино име) Алабдо (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], обл.Халеб.

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП 32497/29.11.2023г. като Х. А. М., [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], обл.Халеб, с същия постоянен адрес, етническа принадлежност – кюрд, религия – мюсюлманин, сунит, професия – земеделец, с начално образование, [семейно положение], без документи за самоличност (по-късно е била представена л.к.№12830351). В приложение към Регистрационния лист са посочени данни за бащата, майката, братята, сестрите, съпругата и децата на търсещия закрила, всички с местонахождение в [държава], освен сестрата Амуна – в [държава].

С Докладна записка рег. № УП 32497/24.01.2024г. (л.31) служител в отдел „ПМЗД“ уведомил директора на РПЦ – Харманли, че в хода на производството Х. А. М. представил документ за самоличност – лична карта № 12830351, издадена на 25.06.2007г. от Сирийска арабска република. След извършения превод на документа се установило, че чуждият гражданин бил роден на [дата]. в Алсафира.

С Писмо рег. № УП 32437/01.02.2024г. (л.30) директорът на РПЦ – Харманли е изискал (повторно, предвид установената нова дата на раждане) от Специализираната дирекция „Миграция“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. № М-5228/07.03.2024г. /л.21/ (рег. № УП 324977/11.03.2023г. в ДАБ при МС) на директора на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С Покана рег. № УП 324977/29.11.2023г. (л.48) чуждият гражданин е бил поканен за провеждане на интервю на 11.01.2024г. Поканата е била получена лично от лицето на 29.11.2023г., в присъствието на преводач, видно от отбелязването в нея.

Т. е било проведено на 11.01.2024г., като за това е съставен Протокол рег. № УП 324977/29.11.2023г. Същият заявил пред интервюиращ орган, че притежава само сирийско гражданство, има роднини в страни членки на ЕС – брат в Швеция, който бил с предоставена закрила там. Учил до 6-ти клас и работил в земеделието, поставял и стъклопакети. [семейно положение] бил от 2015г., като съпругата му се казвала А. А. А., родена през 1990г., гражданка само на [държава]. Имали три деца: М. и А. – родени през 2016г. в [населено място], близнаци, и Джайлян – родена през 2019г. също в [населено място]. В момента семейството му се намирало в [населено място], а сестра му Амуна живеела в [държава]. На 04.11.2023г. напуснал Сирия и влязъл в Турция нелегално. За кратко бил в Истанбул и след това в Одрин. Нямал проблеми с властите в Турция. Никой не го принуждавал да се връща в [държава]. Напуснал Турция, защото те не приемали кюрдите, а и тук било по-добре от там. Нямал никакви проблеми в Турция. На 26.11.2023г. влязъл в България незаконно, със стълба преминал над оградата, след това с автомобил стигнал до полицията в [населено място]. Само в България подал молба за закрила. Напуснал [държава] заради лошите условия за живот в резултат на войната. Сега в района на Халеб било спокойно, като така било от пет-шест години. Напуснал и защото нямало работа и условия за живот. Посочил, че не членувал в политически партии, не бил арестуван, не бил осъждан и нямало дела срещу него, нямал проблеми с официалните власти, не бил жертва на насилие и нямало заплахи към него. Нямал проблеми заради етноса и религията си, не участвал във военни формирования. Споделил, че би се завърнал в [държава], ако свърши войната. Подал молба за закрила в Република България, тъй като била сигурна държава.

От съдържанието на Докладна записка вх.№300/02.02.2024г. (л.29) се установява, че към 02.02.2024г. Х. А. М. е в неизвестност.

На 14.02.2024г. в РПЦ – Харманли постъпила Молба-декларация от 12.02.2024г. рег.№32497/14.02.2024г. (л.25) от чуждия гражданин, с която изразил желание да му бъде разрешено да пребивава на друг адрес за негова сметка.

С Решение №16/15.02.2024г. (л.23) директорът на РПЦ – Харманли уважил тази молба.

От данните по делото не се установява чуждият гражданин да е посетил РПЦ – Харманли, за да му бъде връчено решението за външен адрес. В Констативен протокол от 08.03.2024г. с рег. УП 32497/08.03.2024г. (л.22) се посочва, че на тази дата бил направен опит да се проведе телефонен разговор с Х. А. М. за да му бъде връчено решението за външен адрес. На посочения от чужденеца телефонен номер за контакт ********** се включвал сигнал, че няма връзка с абоната.

Със Становище рег. № УП 32497/15.03.2024г. (л.12) на интервюиращ орган при РПЦ – Харманли, на председателя на ДАБ при МС е предложено на търсещия закрила да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С оспореното Решение №4773/25.03.2024г. председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Х. А. М., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ.

Решението е връчено на лицето лично на 04.04.2024г., в присъствието на преводач. Жалбата срещу него е подадена на 11.04.2024г., видно от поставения входящ номер.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, състояло се в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за интервюирания език.

Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат, както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са предвидени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна, с основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група.

Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

При регистрацията на жалбоподателя същият е отразен в регистрационния лист като сирийски гражданин, с постоянен адрес [държава], с оглед на което за държава по произход по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ следва да се приеме именно [държава].

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с оспорващия интервю не се установява спрямо последния да е било осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От оспорващия не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, в смисъл че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за този вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти нито в страната му на произход – [държава]. Не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие, както и самия той заявява в интервюто си. Същият не е осъждан или преследван по етнически или религиозни причини в [държава].

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на Х. А. М..

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9 ал.1 т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени и твърдения за наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9 ал.6 и ал.8 от ЗУБ.

Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Е. С. по дело C-465/07, член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква „д“ от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

Ответникът е извършил преценката си по прилагане на чл.9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ въз основа на обективираната в Справка вх. № ЦУ-1982/12.12.2023г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, информация относно Сирийска арабска република. Въз основа на изложеното в нея е приел, че се потвърждават основателните опасения по отношение на кандидата за неговия живот в страната му на произход. Независимо от установените факти и обстоятелства, впоследствие чужденецът напуснал РПЦ – Харманли без да уведоми ДАБ при МС за промяна на адреса си. На 12.02.2024г. постъпила молба-декларация от лицето за разрешение да пребивава на друг адрес с рег.№32497/14.02.2024г., във връзка с което било изготвено Решение №16/15.02.2024г., с което директорът на РПЦ – Харманли уважил тази молба. До изготвяне на становището чуждият гражданин не посетил Центъра, за да получи решението за външен адрес. От Констативен протокол с рег. №32497/08.03.2024г. било видно, че не била установена връзка с търсещия закрила. Не били известни обстоятелства, които му попречили да се яви в РПЦ и които били извън неговия контрол. Поради това, случаят можело да бъде разгледан като проява на незаинтересованост и бездействие от страна на лицето. Налице били сериозни основания да се счита, че кандидатът негласно оттеглил молбата си или негласно се е отказал от нея. Посочил в тази връзка, че съгласно член 28 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на съвета относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, когато съществувало сериозно основание да се счита, че кандидатът негласно оттеглил молбата си или негласно се е отказал от нея, държавите-членки гарантирали, че решаващият орган взимал решение за прекратяване на разглеждането на молбата или, при условие че решаващият орган, смята молбата за неоснователна, след подходящото й разглеждане по същество, в съответствие с член 4 от Директива 2011/95/ЕС, я отхвърлял.

При така изложеното, при разглеждане на молбата на кандидата по същество се установило, че не били налице основания да се счита, че лицето продължава да се намира извън страната си на произход и че продължава да се отказва от нейната закрила, което било необходимо условие за предоставянето на хуманитарен статут, по смисъла на чл.9, ал. 1, т.З от ЗУБ. Предвид обсъжданите обстоятелства, независимо от установената заплаха за живота на молителя, тъй като той не подкрепял докрай отказа си от закрилата в страната си на произход, не се установявали предпоставките за предоставяне на статут по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Не били налице и предпоставките за предоставяне на статут по чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.

Искането за предоставяне на международна закрила било изцяло неоснователно, като кумулативно, освен преценката на молбата по същество, била направена и преценка на конклудентните действия на лицето, а именно – показване на незаинтересованост от хода на производството, неподкрепяне на молбата и неизчакване произнасянето на решаващия орган по нея. За установено органът приел, че в случая бил налице очевиден отказ от ползване на права на лице с международна закрила, било налице очевидно безразличие или съгласие с връщането в страната му на произход, в случай на отрицателно решение. Очевидно било, че конклудентните действия за кандидата означавали, освен мълчалив отказ от самата молба, така също и доказателство, че не покривал критериите за понятието бежанец.

Освен това, не можело да се твърди еднозначно, че чужденецът, ако се намирал в един минал период от време, извън страната си на произход и не е желаел да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея, то той, понастоящем продължавало да се намира извън страната си на произход и продължавал да се отказва от нейната закрила.

Настоящият състав на съда счита, че този извод на административния орган е неправилен поради неправилно тълкуване и прилагане на закона.

Според член 28, параграф 1 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, държавите-членки могат да допуснат, че кандидатът негласно е оттеглил молбата си за международна закрила или се е отказал от нея, по-конкретно когато се установи, че: а) той не отговаря на исканията да предостави информация по същество за своята молба по смисъла на член 4 от Директива 2011/95/ЕС или не се е явил на личното интервю в съответствие с членове 14—17 от настоящата директива, освен ако кандидатът представи в, че отсъствието му е било по независещи от него обстоятелства; б) той е избягал или е напуснал без разрешение мястото, където живее, или е бил задържан, без да се свърже с компетентния орган в разумен срок, или не е спазил в разумен срок задължението си да се явява редовно пред органите или други задължения за контакт, освен ако кандидатът не докаже, че това се дължи на обстоятелства извън неговия контрол.

Част то цитираните текстове от Директивата са транспонирани в националното ни законодателство, видно от съдържанието на чл.15, ал.1,т.5 от ЗУБ, съгласно която производството за предоставяне на международна закрила се прекратява, когато чужденецът оттегли молбата си за международна закрила. Несъмнено законът не предвижда възможност при оттегляне на молба за закрила органът да се произнася с решение по същество на спора. С други думи, законодателят е възприел първата от двете възможни алтернативни хипотези относно акта, с който следва да се произнесе органът, въведени в чл.28, параграф 1 от Директива 2013/32/ЕС, а именно с акт за прекратяване на производството. Следователно в случай, че ответникът е считал, че е налице оттегляне на молбата за закрила, е трябвало да прекрати административното производство, а не да се произнася с нарочен акт, с които отказва хуманитарен статут на кандидата.

Дори да се приеме, че административният орган може да се позове пряко на чл.28, параграф 1, буква „б“ от Директивата, същият отново не е имал основание само въз основа на факта, че молителят е напуснал РПЦ – Харманли, да приложи предвидената в последната норма фикция, че е налице негласно оттеглена молба за закрила. Това е така, защото видно от самия текст на цитираната норма, извод за негласно оттегляне на молба за закрила може да бъде направен само след като компетентният орган установи, че чужденецът не се е явил на личното интервю, е напуснал без разрешение мястото, където живее и не се свързал с компетентния орган в разумен срок. Действително от събраните по делото доказателства се установява, че Х. А. М. е напуснал самоволно, без разрешение РПЦ – Харманли. При излагане на мотивите си ответникът не е посочил датата, на която е счел, че търсещото закрила лице е напуснало РПЦ. За да приеме за осъществен този факт се е позовал на приложената по делото Докладна записка №300/02.02.2024г., в която е посочено, че молителят е в неизвестност от 31.01.2024г. Не е отчетено от ответника обаче, че след тази дата, на 12.02.2024г. лицето е подало молба-декларация за излизане на външен адрес, която е заведена в РПЦ – Харманли с рег.№УП32497/14.02.2024г., като по тази молба е налице произнасяне от страна на директора на РПЦ. Действително няма данни лицето да се е явило да получи решението по молбата, но от друга страна не доказва категорично от ответника, че същото това лице не е проявило заитересованост към производството по предоставяне на закрила. Съставянето на констативен протокол за един неуспешен опит за свързване по телефон с чужденеца не е достатъчно за да се направи извода за отказ от подадената молба. В тази връзка следва да се отчете, че с лицето е проведено интервю в производството по предоставяне на закрила, с което един от най-съществените елементи от процедурата е налице. Също така, крайното решение на административния орган се оспорва пред съда. При това положение не може да изключи и необходимост от произнасяне по молбата за закрила на търсещото закрила лицето по същество, що се отнася до хипотезата по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Такива мотиви в оспореното решение липсват.

С оглед конкретната фактическа обстановка следва да се направи прецизен анализ на всички данни доказателства във връзка с поведението на жалбоподателя в хода на административното производство след което да се прецени дали са налице основания за прекратяването или за разглеждане на молбата за закрила в частта ѝ за предоставяне на хуманитарен статут по същество.

По изложените съображения, отказът на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателят следва да се приеме, за постановен при съществено нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ, който задължава органа да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, което от своя страна води и до неправилното приложение на материалния закон. Това налага отмяна на решението на Председателя на ДАБ - МС и връщане на административната преписка за ново произнасяне по молбата за закрила, в частта на поискания хуманитарен статут, след съобразяване с дадените от съда задължителни указания, свързани с тълкуването и прилагането на закона.

Водим от горното и на основание чл. 172 АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №4773/25.03.2024г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет в частта, в която на Х. А. М. от [държава] е отказано предоставяне на хуманитарен статут.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата на Х. А. М. от [държава], за предоставяне на хуманитарен статут, след съобразяване с дадените с настоящото решение задължителни указания.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. А. М. от [държава] срещу Решение №4773/25.03.2024г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет в частта, в която е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.