№ 1657
гр. Варна, 29.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20223100500874 по описа за 2022 година
съобрази:
С решението на ВРС № 262308/19.07.2021 по гр.д.№ 12750/2020 ВРС-43с-в Е
ПРЕДОСТАВЕНО УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на
детето И., род.23.09.2012г, на майката Ж. СТ. ИВ. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна ул.„Р."
№ 9 вх.Б ет.З ап.19, на осн.чл.127 ал.2 СК; ПОСТАНОВЕНО Е местоживеенето на детето И.
Р. П.а ЕГН **********, да бъде в дома на майката Ж. СТ. ИВ. ЕГН **********;
ОПРЕДЕЛЕН Е режим на лични отношения на бащата Р. Р. П. ЕГН ********** с
детето И. Р. П.а ЕГН **********, както следва:
всяка първа и трета седмица, за времето от 9ч в събота до 19ч в неделя, с преспиване в
дома на бащата;
всяка година, през лятната ваканция, за период от 40 дни, във време, което не съвпада с
платения годишни отпуск на майката. За осъществяването на този режим на лични
отношения, през лятната ваканция, майката следва да уведоми писмено /по и-мейл или
друго средство за писмена комуникация/ бащата, в срок до 15-ти март кога възнамерява да
ползва своя платен годишен отпуск, като при неизпълнение, бащата има право сам да
определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката за това, в срок
до 1- ви март;
всяка четна година, за зимната учебна ваканция, като детето бъде върнато в дома на
майката, във време, за което страните са постигнали съгласие, а при липса на такова, не по-
късно от 36 часа преди започване на първия учебен ден след приключване на ваканцията;
всяка нечетна година, за пролетната учебна ваканция, като детето бъде върнато в дома
на майката, във време, за което страните са постигнали съгласие, а при липса на такова, не
1
по-късно от 36 часа преди започване на първия учебен ден след приключване на
ваканцията. В случай, че Великденските празници съвпаднат с учебната ваканция,
детето ще празнува с бащата.
за Великденските празници - всяка четна година, за времето от 10:00 ч. в неделя до
16:00 ч. в понеделник, с преспиване в дома на бащата. В случай, че Великденските празници
съвпадат с пролетната учебна ваканция, която в четни години се ползва от майката, бащата
няма да упражнява определения му режим на лични отношения;
за рождения ден на детето - 23.09 - за време, определено по взаимно съгласие на
страните, а в случай, че такова не бъде постигнато, съдът определя контактът да се
осъществява за времето от 18.00 ч. до 20.00 ч.;
за рождения ден на бащата - 09.07, във време, определено по взаимно съгласие на
страните, а в случай, че такова не бъде постигнато, съдът определя контактът да се
осъществява за времето от 17.00 ч. до 20.00 ч.;
режимът на лични отношения между бащата и детето няма да се осъществява на
рождения ден на майката - 04.10;
бащата и детето имат право да провеждат телефонни и видео /интернет/ разговори, във
време, определено по взаимно съгласие на страните, а в случай, че такова не бъде
постигнато, съдът определя контактът да се осъществява в седмиците, в които не се
изпълнява седмичният режим, в дните: вторник, четвъртък и събота, за времето от 18.30 до
19.00 ч. /българско време/.
При изпълнение на режима на лични отношения, бащата се задължава да взема и
връща детето от дома на майката, а при необходимост - от учебното заведение.
По време на режима определен за учебните ваканции, в т.ч. и лятната ваканция,
седмичният режим няма да се изпълнява.;
ОСЪДЕН Е бащата Р. Р. П. да заплаща на детето И., род.2012г, чрез неговата майка и
законен представител Женя Ст.И., месечна издръжка в размер на 400лв, считано от датата на
постановяване на настоящото съдебно решение, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до настъпването на законни причини за нейното изменяне или
прекратяване, по посочената банкова сметка с падеж-5-то число на месеца, за който се
дължи издръжката;
ДАДЕНО Е РАЗРЕШЕНИЕ , заместващо съгласието на майката Ж. СТ. ИВ. да бъде
издаден паспорт на детето И. Р. П.а ЕГН **********, както и детето, придружавано от
лл
бащата Р. Р. П. ЕГН ********** с пост.адрес: гр.Варна ж.к.„Ч. бл.17 вх.В ет.З или което и
да е от следните лица: М.А. Н. ЕГН **********, Н.С.Н. ЕГН ********** или Б.Н.С. ЕГН
**********, да пътува до държавите от Европейския съюз, Обединено кралство
Великобритания и Северна Ирландия, както и до държавите, с които Република България
граничи /извън тези в ЕС/ - Сърбия, Северна Македония и Турция, за срок от 5 /пет/ години,
считано от влизане на настоящото решение в сила;
2
ОСЪДЕН Е Р. Р. П. да заплати държавна такса върху размера на присъдената
издръжка, от 576лв по см-ката на ВРС.
Недоволна от постановеното решение е останала ищцата Ж.С. И., която подава
въззивна жалба вх.№ 298642/21.09.2021 срещу частите на първоинстанционното решение,
с които е:
- определен РЛО на детето И., род.25.09.2012г, с бащата сочения;
- определен началният момент на присъдената в полза на детето издръжка;
- уважено искането по чл.127а СК за даване заместващо съгласие на майката детето да
пътува извън пределите на България до посочените държави, придружавано от баща си
и/или от негови роднини , за срок от 5 години.
Излага подробни доводи за незаконосъобразността на решението в атакуваните части:
Постановеният РЛО е неправилен и несъобразен с интересите на детето; определен
е единствено и само на базата на ангажиментите и възможностите на ответника, без да
съобразени приоритетите на детето и необходимостите на отглеждащия родител да има
възможност да сподели със своето дете неговото свободно време във ваканционния период,
особено през летния период.
И. е ученичка в 3-ти кп., а учебната година за началните ученици приключва по учебен
план в последния ден на м.май, т.е. през 2022г лятната ваканция на детето следва да бъде
общо 106 дни. Това правило, за съжаление, има изключения предвид Covid 19 и през
последните две години поради епидемиологична обстановка в страната голяма част от
училищните занятия се провеждат on-line, а учебната година 2020/2021г била продължена до
25.06.2021г, т.е. лятната ваканция на И. през 2021г е продължила само 81 дни.
От учебната 2022/2023г учебните занятия на И. в 4-ти клас ще приключват на 15.06, а
лятна ваканция следва да бъде с продължителност от 91 дни в случай, че отново не бъде
продължена учебната година.
Освен изложеното, детето ежегодно посещава заедно със своите съученици,
организирано „Зелено училище", чието провеждане започва непосредствено след
приключване на учебната година и е с периодичност около две седмици. Отделно от това
детето е член на Куб по ориентиране. Ежегодно Клубът по ориентиране организира
тренировъчни лагери всяка зимна, пролетна и лятна ваканция, а И. има огромно желание да
ги посещава или поне част от тях.
Според съдебното решение всяка четна година през зимната ваканция и всяка нечетна
година през пролетната ваканция детето ще е при баща си и, то за И., би било невъзможно
да посещава тези лагери. Нормално е детето да има възможността да участва в тези лагери
поне през лятната ваканция. В тази връзка са били и основните преговори и различия между
страните, като майката е настоявала личният режим на бащата да изключва датите, когато
ще се провеждат посочените „зелено училище" и лагер.
3
През 2021г И. не била на този лагер, тъй като баща й настоявал точно през тези дни да
бъде осъществен РЛО с детето, на което майката не се противопоставила, но И. преживяла
дълбоко разочарование, тъй като дълго време се подготвяла за този лагер, но желанието й
останало нереализирано поради несломимата претенция на бащата точно за този период.
Около 23 дни от лятната ваканция на И. били обичайно планираните с посочените
извънучебни занимания, които били полезни за нейното израстване и развитие както в
социален, така и във физически и морален аспект, а и самото дете имало огромното желание
да ги посещава.
По делото се установява, че бащата работи като шофьор на ТИР на дълги дестинации и
ползва годишен отпуск 26 дни годишно, които, ако ползва през летния период, би бил в
обективна невъзможност да осъществи РЛО с детето И. за период от 40 дни. Още повече по
делото се установи, че през последните години бащата е вземал детето си само в летния
период за не повече от два пъти за по две седмици.
Не е спорен и фактът, че И. била още бебе, когато бащата се установил трайно на
територията на Федерална република Германия и цялостните грижи за И. били поети
единствено от майката, за които най-дългият период на раздяла бил за две седмици, когато
детето е било при баща си. Респективно, раздялата на детето от своята майка за
продължително време от 40 дни би могло да доведе до душевен дискомфорт, носталгия и
тревога.
Поради изложеното счита, че РЛО между И. и нейния баща за период от 40 дни би
нарушил възможността на детето да участва и/или присъства на места и събития, които биха
спомогнали за нейното развитие, биха отговаряли на нейните интереси и потребности
съобразно възрастта й, като паралелно с това отглеждащият родител ще бъде лишен от
възможността да осигури на детето си участието в подобни полезни мероприятия.
Точният период, в който ще се провеждат описаните по-горе мероприятия през летния
период се определя ежегодно до тридесети април на текущата година.
Освен изложеното, с цел планиране на лично време, както за родителите, така и за
детето, би било правилно да се конкретизира начален и краен час за осъществяване на РЛО,
каквито не били определи от съда за времето на лятната, зимната и пролетна ваканции.
Затова счита, че такива следва да бъдат фиксирани за вземането и връщането на детето от и
в дома на майката. Липсата на определен конкретен начален час на периода на личен
контакт и/или трудно определяем краен такъв /не по-късно от 36 часа преди започване на
първия учебен ден след приключване на ваканцията/ би довел до липса на възможност за
точно изпълнение на съдебния акт и от двете страни, което би било повод за последващи
конфликти и невъзможност за евентуално принудително изпълнение.
Тъй като основният спорен въпрос между родителите е начинът за осъществяване на
РЛО, с така постановеното решение в тази му част PC не е внесъл яснота, а е оставил
преценката на волята на страните. Последните, ако биха могли разрешат този въпрос
доброволно, както и организирането и спазването на режима, то не би се стигнало до
4
настоящото производство и би отпаднала необходимостта от съдебно решение, което да
регулира този процес и да подлежи на изпълнение.
В случай, че въззивният съд приеме сочената алтернатива за правилна, моли да бъде
изменена датата, на която майката да бъде задължена да уведомява бащата за планирания си
годишен платен отпуск, както и планираните мероприятия с участие на детето, а именно - в
срок до 30.04. на всяка година.
На сл.място. Един от небрачните искове, с които ищцата е сезирала съда, е този по
чл.59 ал.2 предл.посл СК, т.е.за осъждането на ответника да заплаща издръжка в полза на
малолетното дете И., в размер на 400лв месечно, считано от датата на подаване на ИМ -
9.08.2019г.
PC неправилно е определил началният момент на дължимата от бащата издръжка
за бъдеще време, че е от датата на постановяване на съдебното решение т.е. 19.07.2021г.
Действително, с протоколно определение, постановено на 29.01.2021г, било отделено
като безспорно, че „от началото на м.септ.2019г до датата на провеждане на с.з. на
29.01.2019г ответникът бил изплащал месечно суми от 400лв в полза на детето И.".
Този акт е постановен предвид изявлението, дадено от процесуалния представител на
ищцата, с което е навел твърдения, че „от м.септ.2019г майката получава 400лв на месец по
банкова сметка".
Безспорно е и че майката в о.с.з на 23.04.2021г е признала факта, че от завеждането на
делото редовно получавала суми за издръжка. Това, обаче, не инкорпорирало фактология за
това какъв размер издръжка били заплащани месечно, както и дати на които са били
заплащани. Освен това, същото не може да се приема като доказателство, тъй като е събрано
в противоречие на правилата на чл.176 ал.1 ГПК.
Освен изложеното, чл.175 ГПК е категоричен, че дори и да са налице признания на
факти от страната или неин представител, то същите следва да се преценяват от съда с оглед
на всички обстоятелства по делото.
По делото няма наведени твърдения и не са събрани доказателства, да се направи
категоричен извод кога, по какъв начин и какви точно суми са били изплащани от
ответника, представляващи издръжка в полза на общото на страните дете И..
Поради изложеното счита, че PC в тази част е постановил неправилно съдебно
решение, като е определил начална дата на исковата претенция различна от заявената с
исковата молба.
Като допълнителен аргумент се сочи това, че дори в периода на настоящото
производство да били заплащани някакви суми от ответника, в случай, че не липсва съдебен
акт, в който да било инкорпорирано това му задължение с правилно посочен начален
момент, то отв.Румен Пейчев би имал възможност да претендира от майката заплащането на
всички суми, с които евентуално същата се е обогатила неоснователно.
На трето място. Съдът е дал разрешение, заместващо съгласието на майката Ж.И.,
малолетната И. да напуска пределите на Република България, като не бил съобразен
5
интересът на детето. Без да са налице каквито и да било мотиви, PC е постановил своя акт в
противоречие с TP 1/2016г на ВКС от 03.07.2017г, като не е направен задълбочен анализ на
събрания по делото доказателствен материал и без да е съобразен интересът на детето.
Необосновано е дадено безлимитно заместващо съгласие детето да напуска пределите
на Република България в рамките на 5-годишен период от време, въпреки, че искането
на бащата Р.П. е било само за времето, съвпадащо с определения му за осъществяване режим
на личен контакт с детето.
Освен това, с решението си ВРС е дал заместващо съгласие, без да е събрал
доказателства за родствените връзки на определените за придружаващи детето лица,
нито за тяхното здравословно състояние. Липсва преценка доколко тези лица са близки на
детето и доколко техният здравословен статус би поставил в риск детето при едно
евентуално пътуване. Освен това, решението не посочва по какъв начин следва да бъде
извършено самото напускане на пределите на Република България.
Едно от лицата, посочени от съда не е роднина на детето И., а именно: Н.С.Н. е втори
съпруг на бабата по бащина линия М. Н. и не се явява дядо на детето. Съдът разполага с
достъп до НБД и счита, че вместо да изисква списък от бащата с идентификационните данни
на членовете на разширеното семейство на И., е следвало сам да извърши служебно справка,
като прецени дали посочените лица дали са роднини на детето и съответно да анализира
необходимостта и възможността те да са придружители на детето.
Съдът е длъжен да следи служебно за запазване на интересите на детето и в тази
връзка е следвало да събере данни за здравословния статус на М.А. Н., която е била близо
70г, съответно нейната възможност да пътува на дълги разстояния, при това като
придружител на едно малолетно енергично момиченце. В тази връзка съдът е следвало да
съобрази изявленията на самото лице М.Н., разпитана като свидетел, че била в
невъзможност да приема каквито и да било медикаменти предвид заболяванията от които
страда; че била оперирана, онкоболна, с извършена нефректомия на единия бъбрек и е с
диагностицирана тромбофилия, което заболяване се проявява повишен риск от тромбозни
инциденти, протичащи обичайно скоротечно и подобни усложнения обикновено били с
летален изход - дълбока венозна тромбоза, белодробна емболия и др., които попадат и в
основната група усложнения, до които води и Covid 19.
Затова счита даването на заместващо съгласие детето да бъде придружавано от своята
баба по бащина линия М.Н. при напускане на пределите на Република България, би могло
да постави в риск детето, още повече при един продължителен преход, като извършването
му със самолет не гарантира неговото лимитиране във времето.
На сл.място. По делото не били събрани и безспорни доказателства за адреса, на който
детето ще пребивава при бащата в изпълнение РЛО; липсвал и социален доклад за битовите
условия, при които детето ще бъде отглеждано през този период. Безспорно е, че бащата
живее трайно в Германия. През епизодичните му гостувания в България и съответно
пренощувания на различни места вкл. хотели, приятели и роднини заедно с детето, без
конкретен адрес на жилище, което да е обследвано, счита, че това би поставило малолетното
6
дете в риск. Макар ответникът да е посочил, че желае и ще осъществява голяма част от РЛО
с детето И. на територията на ФР Германия, то счита, че съдът служебно е следвало да
събере доказателства за адреса, на който детето ще пребивава, за битовите условия там, дали
същите са съобразени с нуждите на детето.
Поради изложеното моли ответникът да бъде задължен да предостави информация за
адреса, на който ще се упражнява РЛО на територията на ФР Германия, както и
доказтелства, обективиращи адресната му регистрация там, основанието на което го ползва
и битовите условия.
В тази връзка, макар да е налице забрана за събиране на доказателства пред въззивна
инстанция, които не са нови, счита, че за защита интересите детето, следва да бъдат събрани
сочените от въззивницата доказателства:
1/ за издаване на съд.у-е, което да послужи пред личен лекар на М.А. Н. - д-р Димо
Иванов Димов с УИН ********** с практика АГППМП„ДИНА"ООД и адрес на практика
гр.Варна бул."Цар Освободител" № 5, по силата на което да се снабди с всички медицински
документи, вкл. и епикризи относими към здравния статус на М. Н. и медикаментите, които
приема.
2/ да бъде допусната СМЕ, по която вещото лице, след запознаване с предоставената
по предходното искане медиц. документация, да даде заключение за общия здравословен
статус на М.А. Н., и да отговори на следните въпроси:
а) здравословното състояние на Н. позволява ли да пътува на дълги преходи /повече от
500км./, вкл. и със самолет и какви се обективните рискове в тази връзка вкл. и предвид
риска с Covid 19?
б) здравословното състояние на Н. позволява ли същата да полага грижи и контрол над
малолетната И. по време на пътуване на дълги преходи?
Предвид всичко изложено моли за отмяната решението на ВРС в обжалваните му
части и вместо него да бъде постановено друг в сл, смисъл:
1/ РЛО да бъде определен по сл.начин:
Всяка година през лятната ваканция, за период от 26 дни, разделени на два пъти по 14
дни, във време, което не съвпада с платения годишни отпуск на майката, като бащата ще
взема детето в 9ч. на първия ден и ще го връща в 18ч. на последния ден от и на адреса на
майката, определен като местоживеене на детето.
В случай, че въззивният съд приеме, че следва да се потвърди решението на PC в
частта, с която майката е задължена да уведоми бащата за планирания си годишен платен
отпуск, то да се добави и „както и планираните мероприятия, в които участва детето" в срок
до тридесети април на всяка година. Респ., при неизпълнение от страна на Ж.И., бащата да
има право сам да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено
майката за това, в срок до първи май;
Всяка четна година - за зимната учебна ваканция, като бащата ще взема детето от и на
7
адреса на майката, определен като местоживеене на детето в 9ч. на първия ден и ще го
връща в 10ч. на предпоследния ден от ваканцията;
Всяка нечетна година - за пролетната учебна ваканция, като бащата ще взема детето от
и на адреса на майката, определен като местоживеене на детето в 9ч. на първия ден и ще го
връща в 10ч. на предпоследния ден от ваканцията.
В случай, че Великденските празници съвпаднат с учебната ваканция, детето ще
празнува с бащата.
Останалата част РЛО да остане същият, както е посочен в решението на ВРС
2/ Да бъде определена началната датата на дължимата от бащата издръжка - от
подаването на исковата молба - 9.08.2019г
г
3/ Извеждането на детето извън България да става с придружаването на неговия баща
Румен Пейчев или Б.Н.С., за времето, съвпадащо с определеното за осъществяване на РЛО
на детето с неговия баща, за срок от 3 /три/ години, считано от датата на която решението
влезе в законна сила.
С въззивната жалба са представени писмени доказателства: 2бр. у-я и справка от
НЗОК.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК ответникът по жалбата Р. Р. П. в депозирания писмен
отговор със становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване решението на
ВРС. Излага подробни доводи по отношение на :
1/ началния момент на присъдената в полза на детето И. месечна издръжка от 400лв
РС правилно е определил началната дата, приемайки, че за периода от предявяване на
ИМ до датата на приключване на устните състезания по делото алиментното задължение е
погасено чрез изпълнение.
Доколкото съдебното произнасяне следвало да е адекватно на сезирането,
оплакванията в жалбата сочели на допусната очевидна фактическа грешка в постановеното
от ВРС решение в частта относно издръжката - липсващ отхвърлителен диспозитив по
отношение на искането за присъждане на такава за периода от 12.08.2019 г. до 19.07.2021 г.,
евентуално-на непълнота на съдебния акт, подлежаща на отстраняване по реда на чл. 250 от
ГПК.
Затова в тази частта счита, че въззивната жалба следвало да бъде възприета от РС като
индиция за самосезирането му за провеждане на производство по реда на чл.247 ГПК.
В мотивите на решението била формулирана съвсем ясно и недвусмислено преценка,
че алиментното задължение до 19.07.2021г било погасено чрез надлежно изпълнение, което
обуславяло отхвърлянето на предявения иск за издръжка за периода 12.08.2019г -19.07.2021г
като неоснователен.
В случай, че въззивният съд не сподели гореизложените съображения, моли за
потвърждаването на решението на ВРС в тази част като правилно и законосъобразно.
8
С протоколно определение от с.з. на 29.01.2021г, на осн.чл.146 ал.1 т.4 ГПК, съдът е
обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че за периода от
началото на м.септ., 2019г до 29.01.2021г въззиваемият бил изплащал месечна издръжка в
размер на 400лв в полза на детето И..
В с.з., проведено на 23.04.2021г, на отправения към майката въпрос дали е получавала
дължимата издръжка за детето И. за месеците февруари и март на 2021г, лично ищцата Ж.И.
зе признала, че откакто било заведено делото редовно получавала месечните издръжки.
Съобразно разпоредбата на чл.153 ГПК на доказване подлежат спорните факти от
значение за решаване на делото. Когато определени факти са обявени от съда за безспорни и
ненуждаещи се от доказване, доказателствена активност относно тях не само не е дължима,
но дори да бъде проявена, би следвало да се отклони, защото не е необходима за изясняване
предмета на производството. По-конкретно, РС правилно бил преценил, че издръжката в
размер на 400лв е издължена в полза на детето И. за периода от предявяване на ИМ до
29.01.2021г, т.к. това обстоятелство било безспорно между страните и било обявено за
такова по надлежния процесуален ред. За периода от 29.01.2021г до 19.07.2021г преценката
на съда за погасяване на алиментното задължение е основана на ищцовите признания, които
не се опровергават от доказателствената съвкупност, т.е. отново била правилна.
В съдържанието на въззивната жалба признанията се оттегляли, макар и не
недвусмислено, което било основание въззиваемият да ангажира субституиращи ги
доказателства в производството пред ВОС.
В резюме: Началният момент, от който в полза на малолетната дъщеря на спорещите
се дължи месечна издръжка от 400лв бил правилно определен от ВРС и не се нуждаел от
ревизия. Искът за издръжка е осъдителен, а основание за осъждане на въззивника да
изпълни задължението, което вече било погасено чрез плащане, нямало.
2/ По отношение РЛО между баща и дъщеря по време на зимната, пролетната и
лятната ученически ваканции:
Искането за редуциране на времето, както следва: с 12 дни за лятната и с по 10 часа за
зимната и пролетната ваканция, било неоснователно.
Нарочни съображения не било наложително да бъдат излагани, доколкото г-жа Ж.И.
също не уточнявала какво именно налагало детето И. да бъде връщано в дома на
отглеждащия родител не до 19.30ч на предпоследния ден от съответната ваканция, а точно в
10ч сутринта. Счита, че по този начин само се злоупотребявало с права с единствената цел
да бъде осуетено влизането в сила на решението на РС в тази част, и с това - възможността
на въззиваемия да пътува с дъщеря си до Германия.
Многократно било заявявано пред съда становището на бащата, че съгласието на
майката за пътуванията на детето извън страната и да престоява в дома на бащата в
Германия, заявено пред съда, било привидно и формално. Това личало от настояването през
ваканциите времето на срещите на детето с бащата да е фрагментирано на кратковременни
периоди от по няколко дни или седмица на месец.
9
Същата целенасоченост имали и възраженията на г-жа И. по отношение кръга от лица,
посочени от съда като придружители на малолетното дете при пътуванията в чужбина.
В частта, засягаща определения РЛО между баща и дъщеря по време на зимната и
пролетната ученическа ваканции, а именно - бащата да вижда и взема И. всяка четна година
за зимната ваканция, и всяка нечетна - за пролетната ваканция, като в двата случая я връща в
дома на майката не по-късно от 36 часа преди започване на първия учебен ден, молим
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Въззивната
жалба не съдържа мотиви по оспорването му във възпроизведената част. В случай, че
въззивният съд приеме за състоятелно оплакването за неконкретизираност на РЛО поради
непосочване на начален и краен час, моли по отношение на зимната и пролетната
ваканции на бащата бъде дадена възможност да вземе дъщеря си в 18ч на последния учебен
ден, предхождащ съответната ваканция, респ. същият бъде задължен да я върне при
отглеждащия родител в 19.30ч на предпоследния ден от ваканцията.
Няма основание времето, определено за личен контакт през лятната ваканция, да бъде
намалено от 40 на 28 дни, разделени на два периода от по две седмици.
Платеният годишен отпуск на бащата е с продължителност от 26 дни и не изключва
възможността за ефективно реализиране на ваканционния 40-дневен режим на контакт,
предвид че въпросните 26 дни не включват уикенди и официални празници.
Г-н П. никога не бил заявявал, че упражнява трудова дейност като шофьор на ТИР на
дълги дестинации, а и няма как да потвърди неистина. Той е трудово зает в областта на
логистиката, но нито е международен шофьор, нито изпълнява дълги дестинации.
Даденото от ВРС по отношение на летния ваканционен режим разрешение на спора е
съобразено с най-добрия интерес на детето, както и с наложилия се в практиката на
съдилищата като „общ", който принципно изхожда от равна възможност на двамата
родители при поделянето на тяхното и на детето време за почивка (годишен отпуск, учебни
ваканции, почивни дни през месеца) И при максимални усилия от страна на г-н П., работещ
в чужбина родител, трудно би могло да се очаква, той да реализира всички възможности за
срещи с И. през уикендите в учебно време. Периодът на лятната ученическа ваканция
безспорно предлага най-пълноценната възможност баща и дъщеря да развиват и надграждат
взаимоотношенията си на основата на вече съществуващата помежду им силна емоционална
връзка. Възприемането на упорито поддържаното ищцово предложение, бащата да вижда и
взема дъщеря си два пъти по две седмици през лятото, би създало сериозни затруднения и
предизвикателства пред г-н П., свързани с организиране и финансиране на задгранични
пътувания, както и със спазването на ситуативните противоепидемични мерки в пандемична
обстановка. Изискването бащата да съблюдава всички летни ангажименти, организирани за
детето от майката за лятната ваканция - посещение на зелено училище, училищни лагери,
екскурзии, летни курсове, чуждоезиково обучение, посещение на спортове, науки и
изкуства, е от естество да го постави въобще в невъзможност да вземе детето.
Правото на контакт е фундаментално човешко право по смисъла на член 8 от ЕКЗПЧ,
като принадлежи еднакво, както на всеки от родителите, така и на детето. Стремежът при
10
определяне режим на контакт съответно е, да се постигне подходящ баланс между правата,
като основен критерий за намирането на този баланс са интересите на детето от контакта.
Между г-н П. и дъщеря му И. е изградена топла емоционална връзка, което признава и
майката( „Мисля, че е нормална връзката между дъщеря ми и татко й, чуват се по Вайбър,
видеоразговор. Тя му казва, колко много го обича. Споделя му нещата от училище, това
което я вълнува относно приятели." ). Поддържането на пълноценни лични отношения е
жизнено необходимо за тях, с оглед създаване на възможност чрез общуване детето да
надгражда съществуващите чувства на обич, привързаност и доверие. Изпълнената със
съдържание връзка с неотглеждащия родител е от значение за правилното развитие, за
спокойствието и самочувствието на И..
Безспорно, малолетната дъщеря на страните има образователни и развлекателни
потребности. Решението как да бъдат удовлетворявани те принадлежали не само на майката,
а на двамата родители. Ваканционните активности на И. следва да бъдат планирани
съвместно, като не накърнявали фундаменталното й право да общува със своя баща,
установил се в чужбина, вкл., за да е в състояние адекватно да се грижи за благосъстоянието
на детето.
Наведените едва в последното с.з., при изслушването на майката твърдения, че г-н П.
не се интересувал и не се съобразявал с интересите на дъщеря си в образованието и спорта,
в резултат на което тя пропускала участие в желани и полезни за нея събития,
възпроизведени и във въззивната жалба, били неистинни. За подобни събития и инициативи
бащата никога не бил уведомяван.
Недопустимо било осъществяването на правото на г-н П. и дъщеря му И. на
непосредствено общуване да бъдело осуетено чрез обвързване режима на личен контакт с
еднолично установен от майката график за участие на детето в екскурзии, лагери, курсове
по чуждоезиково обучение и всякакви други активности през лятната ваканция.
В резюме: постановеното от ВРС решение в частта, с която е определен РЛО между
баща и дъщеря за зимната, пролетната и лятната ученически ваканции и правилно и следва
да бъде потвърдено.
Състоятелно е единствено оплакването на въззивницата за неудачно определените от
РС срокове за размяна на уведомления между родителите във връзка с лятната ученическа
ваканция - обжалваното решение предвижда за майката задължение да извести доверителя
ми, кога ще ползва платения си годишен отпуск, в срок до 15-ти март. Правото на г-н П. сам
да определи кога ще вземе И. през лятото поради неизпълнение на задължението за
уведомяване следвало да бъде упражнено в срок до 1-ви март.
Моли за ревизиране това произнасяне, като бъде постанови, че дължимото от г-жа И.
уведомление по въпроса следва да бъде извършено в срок до 31-ви януари. Това
предложение не било самоцелно, е свързано с необходимостта самият той да обяви на
работодателя си до 31.01. кога желае да ползва отпуск, съобразявайки се с трудовото
законодателство в РГермания.
11
3/ По отношение персонализирането на лицата, които да придружават детето И. в
задграничните пътувания:
Нямало основание дядото на И. по бащина линия Н.С.Н. да бъде изключен от кръга на
придружителите, с които детето да пътува в чужбина поради липсата на кръвна връзка
помежду им. Г-н Нейчев съжителствал в законно сключен граждански брак с г-жа М. Н. от
1986г, бил възприеман от малолетната именно като дядо по бащина линия; помежду им
имало изградена силна емоционална връзка, И. нееднократно и безрезервно била поверявана
на личните му грижи, присъствала била и на тържествата по повод личните му празници.
Затова счита за самоцелен и формален аргументът за липсата на кръвна връзка.
Нямало основание и бабата на И. по бащина линия г-жа М. Н. да бъдела изключена от
кръга на придружителите, с които детето да пътува в чужбина, като непригодна да обгрижва
детето поради особености на възрастта и здравословното й състояние.
Заболяванията на г-жа Н. не били свързани с физическа нефункционалност на тялото или
интелектуален дефицит (РС имал възможност да възприеме непосредствено кондицията на
г-жа М.Н., разпитвайки я като свидетел по делото).
И двамата разпитани по делото свидетели - И.С. и М. Н. потвърждавали, че детето И.
нееднократно е поверявано от ищцата на грижите на своите баба и дядо по бащина линия -
за уикенди, за да отиде на почивка с тях, веднъж в продължение на седмица, докато г-жа И.
била на екскурзия в Санкт Петербург. Детето им гостувало с преспиване и по време на
Коледните празници, и през един от януарските уикенди на новата 2022г. Затова счита за
неубедителни и несъстоятелни притесненията на майката, че г-жа Н. била неспособна да
придружи И. в продължение на около двучасов самолетен полет до гр.Хамбург, Германия,
който град многократно била посещавала. Заболяванията на бабата обуславят единствено
стриктно спазване на противо епидемични мерки, защото я поставят в рискова група с
повишена вероятност от заразяване с коронавирус. Същите заболявания са контролирани, не
я възпрепятстват да полага труд, да се грижи адекватно за себе си и за своето внуче.
Предвид гореизложеното, моли обжалваното решение да бъде потвърдено и в частта, в
която са определени лицата - придружители на И. в евентуални задгранични пътувания.
В случай на отмяната му в тази част, моли съда да задължи г-жа И. два пъти годишно
да водела детето до гр.Хамбург, за да осъществи личен контакт с баща си на собствени
разноски.
Моля на въззиваемия да бъдат присъдени и сторените по воденето на делото разноски,
вкл. и заплатения адв.хонорар.
Изразено е становище по предявените от ищцата доказателствени искания:
На преценката на съда предоставя основателността на исканията за издаването на
съд.удостоверение и провеждане на СМЕ за установяване здравословното състояние на
майката на въззиваемия – Марианка Н..
По отношение на приложените към въззивната жалба документи не било отправено
искане за приобщаването им към доказателствения материал и затова не изразява становище
12
дали следва да бъдат приемани.
С ПО са направени доказателствени искания за:
1/ да му бъде дадена възможност в срок до с.з. да представи платежни документи,
установяващи ежемесечното заплащане на паричната издръжка от 400лв в полза на детето
И. за периода от 29.01.2021г до 19.07.2021г, както и за времето от предявяване на ИМ до
29.01.2021 г.
2/ допускане на гласни доказателства чрез разпита на един свидетел при условията на
довеждане, чрез който да установи обстоятелство, че след 19.07.2021г и до настоящия
момент детето И. е било поверявано на грижите на бабата и дядото по бащина линия, като е
гостувало и преспивало в техния дом.
Съдът намира, че на първо място е необходимо да има лични впечатления от двамата
родители и затова е необходимо тяхното лично явяване, за да отговорят на поставени от
съда въпроси, свързани и с изясняване на делото от фактическа страна, след което ще вземе
отношение по направените доказателствени искания
С оглед изложеното и на осн.чл.267 ал.1 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх.№ 298642/ 21.09.2021 от Ж.С. И. срещу
решението на ВРС № 262308/19.07.2021 по гр.д.№ 12750/2020 ВРС-43с-в в частите му, с
които:
е определен РЛО на детето И., род.25.09.2012г, с бащата Р. Р. П.
е определен началният момент на присъдената в полза на детето издръжка от 400лв,
е уважено искането по чл.127а СК за даване заместващо съгласие на майката детето да
пътува извън пределите на България до посочените държави, придружавано от баща си
и/или от посочените лица, за срок от 5 години.
ЗАДЪЛЖАВА двамата родители, на осн.чл.176 ГПК, да се явят лично в с.з., за да
може въззивният съд да придобие лични впечатления от родителите и същите да
отговорят на поставени от съда въпроси, относими към предмета на спора, а именно: за
мястото, условията и средата, при които детето И., род.25.09.2012г, пребивава в България и
Германия; всеки от родителите къде и какво работи, като за целта бъдат представени и
писмени доказателства за месторабота и доходи; разчитат ли на помощ от други лица при
ежедневните грижи за детето и на кого; как ще бъдат обезпечени правото на образование и
медицинска грижа на детето с оглед възрастта и здравословното му състояние; как ще бъдат
13
обезпечени социалните му права и др.под.;
УКАЗВА на въззиваемия да представи писмени доказателства за местоработата си и
доходите си с легализиран превод, както и къде живее в Германия - в кой град, в собствено
жилище /под наем, общинско или собствено.
ОТЛАГА произнасянето по доказателствените искания на въззивницата след
изслушването на страните.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
21.06.2022г от 15.00ч, за които дата и час да се призоват страните
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14