Решение по дело №82/2024 на Административен съд - Ямбол

Настоящото съдебно производство е след обезсилване на решение № 120 от 02.08.2023г. по адм. дело № 151/2023г. на с решение № 1782 от 15.02.2-24г. по адм. дело № 8088/2023г. на ВАС, поради неправилно конституирана страна.

Производството е образувано на основание чл.405а, ал.7 КТ по жалба на „Д.” ЕООД с.[населено място], община „[община]”, [област], [улица], с ЕИК *********, представлявано от Г. Т. Г. против Постановление от 18.05.2023 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, с което на основание чл.405а, ал.1 КТ е обявено съществуването на ТПО между Е. И. И. в качеството му на работник и дружество-жалбоподател в качеството на работодател считано от 24.04.2023 г. и против Предписание по чл.405а, ал.4 КТ работодателят „Д." ЕООД, EИK ********* да предложи на работника Е. И. И. сключване на трудов договор в писмена форма, издадени от Инспектор при дирекция „Инспекция по труда”-гр.Бургас, като се претендира отмяната им.

В жалбата се твърди, че издаденото постановление и предписанието в него са незаконосъобразни, издадени при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, в противоречие с материално-правни разпоредби на закона и в несъответствие с целта на закона, т.к. дружество не извършва никакви СМР на посочения административните актове обект в [населено място], такива не са възлагани на дружеството от собственика на обекта нито устно, нито писмено, както и същото не е ангажирано по никакъв начин като подизпълнител, поради което на този обект не са разпореждани и не са изпращани работници на оспорващия. Претендира са за отмяна на обжалваните постановление и предписанието в него като незаконосъобразни, ведно със законните последици от това.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява процесуалния му представител, който в писмени бележки доразвива съображенията в жалбата, с искане за отмяна на атакуваните актове и за присъждане на направените по делото разноски, съобразно приложения списък.

За ответната Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Бургас се явява ст.юрисконсулт С. Н., като оспорва жалбата с искане за отхвърляне поради неоснователността й и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, по съображения посочени в писмени бележки.

Заинтересованата страна Е. И. И., редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, като в писмено становище заявява, че никога не му е била възлагана работа от фирма „Д.“ ЕООД и когато е била извършена проверка от инспектори на Д „ИТ“-Бургас в [населено място], [улица]се е намирал случайно на обекта и не е извършвал никакви строителни дейности, поради което счита жалбата за основателна и претендира за присъждане на направените разноски по приложения списък.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от Протокол за извършена проверка № ПР2315150/18.05.2023 г. служители на Дирекция "Инспекция по труда"-Бургас са извършили проверка по спазване на КТ, ЗБУТ в [населено място], [улица], [област], общ.Приморско на "Д. "ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление с.[населено място], [община], [област], ПК 8675, [улица], представлявано от управителя Г. Т. Г. и са установили, че на 24.04.2023 г. в 14.40 ч. на място в строителен обект Жилищна сграда, находящ се в [населено място], [улица]лицето Е. И. И. извършва строително-монтажни работи на обекта - връзване на арматура, като в справка на основание чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 от КТ собственоръчно декларира, че работи за „Д." ЕООД от 1 год. на длъжност „работник" в обекта, с работно време от 08.00 до 17.00 ч., с два почивни дни и трудово възнаграждение 500 лв на седмица.

В протокола е записано, че на 18.05.2023 г. при проверка по документи в Дирекция „Инспекция по труда"-гр.Бургас не са представени документи, касаещи трудовото правоотношение на лицето Е. И. И., включително не е представен сключен писмен трудов договор към 24.04.2023 г., когато лицето е установено да полага труд. Отразено е и че при извършена справка в Информационната система на ИА „ГИТ', регистъра на трудовите договори в НАП по ЕГН на лицето, не са се установили данни за регистриран трудов договор между Е. И. И. и дружеството към датата на извършване на проверката на място, а именно 24.04.2023 г..

Поради това е прието, че „Д. " ЕООД, ЕИК ********* в качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 на Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, на 24.04.2023 г. в 14.40 ч. на място в строителен обект: Жилищна сграда, находящ се в [населено място], [улица], не е уредил като трудови правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Е. И. И., с което е нарушен чл.62, ал.1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

Протокола е подписан от Г. Г.-управител на „Д." ЕООД със забележка „не съм съгласен с протокола“.

В подкрепа на обстоятелствата посочени в протокола с преписката са представени съставените в хода на административното производството справка-декларация на основание чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 КТ попълнена от Е. И. И. на 24.04.2023 г. в 14:40 ч., справка-декларация на основание чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 КТ попълнена от Г. М. А.-общ работник на 24.04.2023 г. в 14:40 ч., призовка (на основание чл.45, ал.1 АПК) до „Д." ЕООД връчена на 24.04.2023 г. на Г. М. А. - общ работник, справка за настоящ адрес по ЕГН на Е. И. И., справка за постоянен адрес по ЕГН на Е. И. И., идентификационна карта на "Д." ЕООД попълнена на 18.05.2023 г., уведомление по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда.

На база направените фактически установявания инспектор при дирекция „Инспекция по труда”-гр.Бургас е издал Постановление от 18.05.2023 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, с което на основание чл.405а, ал.1 КТ е обявено съществуването на ТПО между Е. И. И. в качеството му на работник и дружество-жалбоподател в качеството на работодател считано от 24.04.2023 г. и Предписание по чл.405а, ал.4 КТ работодателят „Д." ЕООД, EИK ********* да предложи на работника Е. И. И. сключване на трудов договор в писмена форма.

В хода на съдебното производство оспорващия прилага писмо с изх. № 23052853/06.06.2023 г., решение към Протокол за извършена проверка № ПР2315150/18.05.2023 г. и определение № 254/12.06.2023 г. по адм.дело № 155/2023 г. на ЯАС, както и декларация от Е. И. И., с която същия декларира, че не работи и никога не е работил, както и не му е била възлагана работа свързана с извършването на строително-монтажни дейности на обект в [населено място], [улица]от фирма „Д.“ ЕООД-с.[населено място] на 24.04.2023 г. или от когото и да било, както и че вписаните от негово име данни в декларация представена от Д „ИТ“-гр.Бургас при извършена проверка на 24.04.2023 г. са неверни, а декларацията е подписал от незнание и под диктовка, без да съзнава какво е отразено в нея.

Разпитаният като свидетел Г. М. А.-работещ към фирма „Д.“ ЕООД дава показания, че пролетта на тази година са имали обект на „Къмпинг юг“ и му е било възложено с камион с името на фирмата да закара едно скеле до Приморско, където като разтоварил скелето се обадил на негови приятели и са се видели на мястото на разтоварване, но тези хора не са работили във фирма „Д.“ ЕООД. Няколко седмици по-късно ходил да вземе скелето, но останали някои по-тежки неща, които не можел да натовари сам и се обадил на същите момчета, но в момента в който дошли да му помогнат за скелето, без да извършват друга работа, се появили проверяващите и им дали по едни бележки да пишат и те писали. И. бил негов приятел. Първия път като отишъл в Приморско се чул с И. и други познати-Е., К., Г., които са работили на обекти или търсили работа. А втория път те са били на работа в Приморско. А Н. е присъствал само на втората проверка.

Разпитаният като свидетел Р. И. Ж.-инспектор в Д „ИТ“-Бургас сочи, че е участвал при извършването на две проверки на 24.04.2023 г. и на 15.05.2023 г. на строителен обект в [населено място] където са установили по пет лица, отразени поименно в документите и работещи към фирма „Д.“ ЕООД, които хора при първото посещение се занимавали със сплитане на арматура, а при второто посещение били позиционирани на същото място в предната част на сградата, но правили кофраж за дадената арматура. На работниците били дадени декларации по чл.402 КТ, които попълнили самостоятелно и отделно заявили, че работят за фирма „Д.“ ЕООД, чийто камион се е намирал на обекта и двата пъти. С управителя на„Д.“ ЕООД на място връзка направили по телефона, чрез колежката му Д. Р., която водила проверката, тя контактувала с него. Управителят представил документи във връзка с призовката, която била връчена на един от работниците – Г., защото само той имал трудов договор. Е. И. бил само на първата проверка, когато правили арматура. При втората – не. Той сам си попълнил справката. За установените лица правили проверка в регистъра на инспекцията, като проверявали наличието на трудови договори. Е. И. се установил наличие на договор, който вече е прекратен. Тоест работил е за „Д.“, но към момента, към датата на проверката е нямал сключен писмен трудов договор.

Разговор със собственика на строителния обект не са провеждали, Ж. е водил проверката на „Панорама 88“ ЕООД. За изясняване на ситуацията във връзка с проверката на „Д.“ ЕООД снели допълнителни писмени сведения от управителите на „Панорама 88“ ЕООД и на „Арт стил инженеринг“ ЕООД, въпреки че е приключила проверката на „Д.“ ЕООД. Проверките на „Панорама 88“ ЕООД и на „Арт стил инженеринг“ ЕООД приключили преди 5 юни 2023 г., но взели обяснения, за да изяснят ситуацията с работниците във връзка с фирма „Д.“ и във връзка с подадената жалба от „Д.“ ЕООД срещу постановлението . Представени са писмени обяснения на Ж. И. Ж. - управител на „Арт-стил инж.” ЕООД и на С. Н. С. - управител на „Панорама 88” ЕООД. И двете писмени обяснения са снети след депозиране на жалбата на оспорващия в съда.

По делото са приети всички писмени доказателства по адм. дело № 152/2023г. на ЯАС, като решението по него е обезсилено от ВАС с решение № 1554 от 09.02.2024г. по адм. дело № 8087/2023г. и е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с указания по тълкуване и прилага на закона изложени в мотивите на съдебното решение.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол са Постановление от 18.05.2023 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, с което на основание чл.405а, ал.1 КТ е обявено съществуването на ТПО между Е. И. И. в качеството му на работник и дружество-жалбоподател в качеството на работодател считано от 24.04.2023 г. и Предписание по чл.405а, ал.4 КТ работодателят „Д." ЕООД, EИK ********* да предложи на работника Е. И. И. сключване на трудов договор в писмена форма, издадени от дирекция „Инспекция по труда”-гр.Бургас

Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

В настоящия случай оспорените актове са издадени от инспектори на дирекция „Инспекция по труда”-гр.Бургас в рамките на неговата компетентност, съгласно чл.399 КТ във връзка с чл.21, ал.1 и ал.2 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", според които цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика, която осъществява и специализирана контролна дейност по спазването на законодателството, свързано с изпълнението на държавната служба, и на правата и задълженията на страните по служебното правоотношение, респ. че при и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, Закона за държавния служител и в други нормативни актове, с които се възлага контрол на агенцията, като правомощия на инспектор имат всички служители, назначени на длъжностите инспектор и юрисконсулт, както и ръководителите на административни звена в специализираната администрация.

Адм. дело № 155/2023г в ЯАС е образувано по жалба от страна на „Д.“ ЕООД против Протокол за извършена проверка ПР2315150 от 18.05.2023 г. Адм. орган е взел решение от 05.06.2023 г, с което е оттеглил приложените с този протокол спрямо „Д.“ ЕООД принудителни административни мерки /задължителни предписания/, които са отменени в частта от т. 1 до т.5. Във връзка с така взетото решение, с влязло в сила определение № 254/12.06.2023 г. постановено по адм.д.№ 155/2023 г. по описа на ЯАС производството по делото е прекратено на основание чл.159 ал.1 т.3 от АПК. В този смисъл действието на оттегления адм. акт - Протокол за извършена проверка ПР2315150 от 18.05.2023 г се прекратява и същият вече не съществува в правния мир.

ЯАС, в настоящия си състав намира, че обжалваните актова са постановени без да се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая.Съображенията на съда са следните:

Установяването на точните взаимоотношения между Е. И. И. и „Д.“ ЕООД, включително дали има данни за нарушение на трудовото законодателство, е самостоятелен въпрос, който не е изследван от ответника.

В допълнение на изложеното, по делото не са доказани основните елементи на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1 КТ и основните характеристики на трудовото правоотношение. Не е доказано, че Е. И. И. е ангажиран с трудова дейност, с определени трудови функции, изразяващи се в работник-арматурист или работник-кофражист , т. е. че дейностите се извършват в продължителен период от време, а не еднократно. Не са установени елементи на трудово правоотношение като работно място, работно време, трудово възнаграждение. Не е доказано, че на работника е било възложено да изпълнява трудови функции, а не да постигне конкретен резултат – например „сглобяване на скеле“, данни за което съдържат писмените обяснения предоставени от адм. орган взети от представителите на двете фирми„Арт-стил инженеринг” ЕООД и „Панорама 88” ЕООД , представени от адм. орган в съдебното заседание от 30.06.2023г. По делото няма каквито и да било доказателства, че на практика лицето е встъпило в трудово правоотношение, но работодателят не е изпълнил задължението си да сключи трудов договор с него в писмена форма, т. е. не е уредил отношенията по предоставяне на работна сила като трудови правоотношения.

От приетите по делото писмени доказателства не следва извод, че отношенията между „Д.“ ЕООД и Е. И. И. са отношения между лице, наемащо работник, и лице, предоставящо работна сила, с работно време, работно място.

При гражданските договори възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши определена дейност срещу уговорено между страните възнаграждение, платимо след предаване и приемане на резултата от дейността, предмет на договора. В тези случаи заплащането на лицето носи епизодичен и еднократен характер след приемане на резултата, за разлика от трудовите договори, при които е с цикличен и периодичен характер. В случая не може да се приеме, че се касае за трудови правоотношения, доколкото има данни за договаряне на работа в определен обем и/или за определен резултат, а не за извършване на определени повтарящи се действия, отговарящи на трудова дейност без договорен период. С трудовите договори се уговаря изпълнението на дейности с повтарящ се цикличен характер и продължително времетраене, а не извършване на конкретна и определена услуга или резултат. Трудът, който работникът е полагал, има характера на работна сила по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ, ако същият е извършвал трудова дейност без уговорен резултат, който следва да бъде постигнат. За гражданския договор е присъщо еднократно изпълнение на определена задача срещу определено възнаграждение. Решаващо за определяне характера на договора е естеството на упражняваната дейност. Предмет на трудовия договор е самият жив труд на работника или служителя. По силата на трудовия договор едно лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа, а предмет на гражданския договор е постигане на конкретен трудов резултат, който макар и свързан с полагане на труд, предполага получаване на крайния продукт – резултат.

Няма каквито и да било доказателства, че се касае за предоставяне на работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост за определен период от време, на определено място на работа, при определено работно време и трудово възнаграждение. От свидетелските показания се установява инцидентна дейност, няма характеристиката на "трудова дейност"- с определено работно място, определено работно време и определени трудови задължения, нито за фирмата, нито за Е. И. И..

В случая липсват доказателства за съществуването на правна връзка между „Д.“ ЕООД и Е. И. И. извън физическото му присъствие на 24.04.23г. и 15.05.2023г. г. В нарушение на материалния закон административният орган е приел това за достатъчно основание да обяви съществуването на трудово правоотношение между тях. Ответникът не е установил изпълнение на трудови функции от И. на определено работно място, с определено работно време, йерархична подчиненост, дисциплинарна власт, трудово възнаграждение, предмет на договора и пр. За да се твърди, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, следва да бъде установена същността на работата, за чието извършване се предоставя работната сила - аргумент от чл. 124 КТ, което не е сторено от контролния орган. Единствено при кумулативното установяване на елементите на трудовото правоотношение, страните са длъжни съгласно чл. 1, ал. 2 КТ да оформят правоотношението като трудово чрез писмен трудов договор.

Престирането на работна сила подлежи на самостоятелно установяване с всички доказателствени средства, което не е сторено от контролния орган. От събраните в настоящото производство многобройни писмени доказателства, както и гласни такива, не беше доказано, че Е. И. И. е предоставял работна сила в полза на „Д.“ЕООД, в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ.

Видно от събраните по делото писмени доказателства, АО след подаване на жалба от страна на „Д.“ ЕООД против Протокол за извършена проверка ПР2315150 от 18.05.2023 г /образувана в адм.д.№ 155/2023 г по описа на ЯАС/ е взел решение към същият от 05.06.2023 г, с което е оттеглил приложените с този протокол спрямо „Д.“ ЕООД принудителни административни мерки /задължителни предписания/ в частта от т. 1 до т.5. Във връзка с така взетото решение с определение № 254/12.06.2023 г постановено по адм.д.№ 155/2023 г по описа на ЯАС производството по делото е прекратено на основание чл.159 ал.1 т.3 от АПК. Определението е влязло в сила. В този смисъл действието на оттегления адм. акт - Протокол за извършена проверка ПР2315150 от 18.05.2023 г се прекратява и същият вече не съществува в правния мир. Задълженията вменени на „Д.“ ЕООД с този АА са отпаднали, т.е. към момента за „Д.“ ЕООД не съществува задължението да обяви трудово правоотношение между него като работодател и лицето Е. И. И. като работник, /т.1 от предписанието/, следователно не съществува и задължение за сключване на писмен трудов договор със същия.

Единственото за АО писмено доказателство към настоящият момент съставляват двете справки по чл.402 ал.1 т.3 от КТ подписани от лицето Е. И. И.. Същите по своя правен характер са частни свидетелстващи документи, поради което макар и да представляват допустимо в административното производство доказателство, съгласно чл.43 от АПК и чл.402 ал.1 т.3 от КТ, те не притежават обвързваща АО и съда материална доказателствена сила, поради което и не представляват доказателство, годно да обезпечи пълно доказване.

Отделно от изложеното, представените с административната преписка справки /декларации/ са попълнени върху предварително изготвена бланка, в която се посочени основните елементи от съдържанието на трудово правоотношение. Те не представляват декларации в свободен текст.

По делото е представено становище чрез упълномощен процесуален представител на Е. И. И., в качеството му на заинтересована страна по делото, в което се потвърждава факта, че, справките са попълнени под диктовка, поради незнание, без да разбира какво точно е отразено в тях.

Разпоредбата на чл.35 от АПК е императивна и задължава АО да издаде индивидуален административен акт, след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. В конкретният случай АО не е изпълнил тези си задължения като не е проверил чия собственост е обекта в [населено място], [улица], не е проверил собственикът на коя фирма или предприятие е възложил и какви СМР на неговия обект, при какви условия и срокове. В с.з. проведено на 30.06.2023 г процесуалният представител на АО представи и съдът прие две писмени доказателства, а именно : писмено обяснение от Ж. И. Ж. - управител на „Арт-стил инженеринг” ЕООД и писмено обяснение от С. Н. С. - управител на „Панорама 88” ЕООД. Двете становище подкрепят в съдържанието показанията на разпитания по делото св.Г. А., а именно че е имало лица да сглобят, съответно да разглобят скеле.

Декларацията е представена от адм. орган на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 вр. чл. 402, ал. 2 от КТ. Следва да се посочи, че в нея няма отбелязване, че за деклариране на неверни данни декларатора носи наказателна отговорност по чл. 313 от НК. С оглед изложеното, от събраните по делото доказателства, не се установи лицето Е. И. И. да е изпълнявало трудови функции с определено работно място, определено работно време и уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма оспорващия като негов работодател в нарушение на чл.1 ал.2 от КТ. В случаят АО е констатирал описаното в оспорения АА само и единствено от проверката на място. Липсват каквито и да било други доказателства за наличие на ТПО между соченото лице и „Д.“ ЕООД. Не се установи и възлагане на работа от страна на „Д.“ ЕООД, на това лице .Проверката за съществуване на реално възникнало ТПО трябва да съдържа убедителни констатации за конкретни действия, които да сочат изпълнение на една трудова функция, каквито в случаят липсват. Изводите на АО за наличие на ТПО между „Д.“ ЕООД и лицето Е. И. И. са необосновани. Не на последно място, обстоятелството, че работещия във фирмата „Д.“ЕООД и свидетел Г. А. сочи, че е завел хора за сглобяване на скеле по никакъв начин не доказва, че това е инициатива на управителя на фирмата да бъде заведен конкретно Е. И. И. и съответно фирмата да търпи издаване на процесните адм. актове.

Съдът е указал на ответника доказателствената тежест по чл. 170, ал. 1 от АПК. В тежест на административния орган е да установи наличието на фактическите основания за издаване на процесното постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение. При проверката за съществуване на реално възникнало трудово правоотношение трябва да са събрани достатъчно убедителни доказателства от контролният орган както за самото наличие на такова правоотношение, така и за работодателя по него, а в случая такива доказателства липсват. В същия смисъл е и практиката на Върховния административен съд, застъпена в Решение № 7785 от 18.06.2020 г. по адм. д. № 591/2020 г., Решение № 2434 от 14.02.2020 г. по адм. д. № 14008/2019 г. на ВАС, Решение № 17498 от 19.12.2019 г. по адм. д. № 4831/2019 г. на ВАС, Решение № 5006 от 28.04.2020 г. по адм. д. № 457/2020 г. на ВАС и др.

По изложените съображения съдът намира жалбата за основателна, а оспорения административен акт за издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради което са налице основания за отмяната му чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК като незаконосъобразен.

Предвид горното, по делото не са събрани достатъчно убедителни доказателства, въз основа на които да бъде направен обоснован извод за съществуването на ТПО, поради което и обжалваните АА следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.

При този изход на делото с оглед чл. 226, ал. 3 от АПК ответната страна следва да заплати на оспорващата сумата в размер на 3870/три хиляди осемстотин и седемдесет / лева, от които 470 лева внесена държавна такса-100лева и 370 лева, 1000 лева адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, 1000 лева адвокатско възнаграждение при първоначално разглеждане на делото, 400 лева държавна такса за приподписване на касационна жалба и адвокатско възнаграждение 1000 лева в производството пред ВАС/ и 200 лева адвокатско възнаграждение на заинтересованата страна за направените по делото разноски пред ЯАС/.

Водим от горното, Я А С, втори административен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „Д.” ЕООД с.[населено място], община „[община]”, [област], [улица], с ЕИК *********, представлявано от Г. Т. Г. Постановление от 18.05.2023 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, с което на основание чл.405а, ал.1 КТ е обявено съществуването на ТПО между Е. И. И. в качеството му на работник и дружество-жалбоподател в качеството на работодател считано от 24.04.2023 г. и против Предписание по чл.405а, ал.4 КТ работодателят „Д." ЕООД, EИK ********* да предложи на работника Е. И. И. сключване на трудов договор в писмена форма, издадени от Инспектор при дирекция „Инспекция по труда”-гр.Бургас.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", с код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район "Оборище", [улица], да заплати на „Д.” ЕООД с.[населено място], община „[община]”, [област], [улица], с ЕИК *********, представлявано от Г. Т. Г. сумата от 3870/три хиляди осемстотин и седемдесет/лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", с код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район "Оборище", [улица], да заплати на Е. И. И. направените разноски в размер на 200/двеста/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.