РЕШЕНИЕ
№ 314
гр. Добрич, 30.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя Ив. Митева
при участието на секретаря Диана Б. Кирова
като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно
наказателно дело № 20213230201269 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „....” със седалище – гр. Д., бул. „....” № ... с
ЕИК ..., представлявано от управителя З. Т. Т., депозирана чрез процесуален
представител, срещу Наказателно постановление № 582492-
F597122/11.06.2021 г., издадено Началник Отдел „Оперативни дейности“
Варна в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя, за нарушение по чл. 39, ал. 1
от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с § 21, ал. 2 от ПЗР на
Наредбата, на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лв.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно
упълномощен процесуален представител, който иска съдът да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата
за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и
законосъобразно.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и
становищата на страните, намира, че жалбата е допустима като депозирана в
законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
1
подложи на цялостна проверка процесното наказателно постановление,
какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното от
фактическа страна:
На 22.02.2021 г. от св. Л.А. Т. – ... НАП при ЦУ на НАП, била
извършена проверка в обект – ..., находящ се в гр. Д., бул. „...“ № ...,
стопанисван от дружеството – жалбоподател.
При проверката, резултатите от която били обективирани в Протокол
сер. АА № 0433861 /л. 8/, било установено, че за дата 06.11.2020 г. от
въведеното в обекта и функциониращо фискално устройство (ФУ) модел
„Tremol ZM-KL V2”, с peг. № .../19.06.2019 г., индивидуален № на ФУ .... и
индивидуален № на ФП ..., не е автоматично генериран пълен дневен
финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за 06.11.2020 г.,
през който ден в устройството са регистрирани продажби, с което е нарушен
реда и начина на отчитане на ФУ. Същото е в следствие на липса на
инсталиран към 01.10.2020 г. фърмуер, осигуряващ изпълнение на
изискването, заложено в чл. 39, ал. 1.
В потвърждение на установеното в хода на проверката е била
разпечатана справка от модул „ФИСКАЛНИ УСТРОЙСТВА С
ДИСТАНЦИОННА ВРЪЗКА” от системата на НАП, от която е видно, че на
06.11.2020 г. няма издаден пълен дневен финансов отчет. На следващата дата
07.11.2020г. е издаден такъв с № 580 в 20:24 часа. От генерирана КЛЕН от
ФУ в търговския обект за 06.11.2020 г. става ясно, че има регистрирани
служебно въведени средства и продажби с фискални бонове.
При установяване на горното, св. Т. образувал администраттивно-
наказателно производство против жалбоподателя, като на 05.03.2021 г. в
присъствието на представляващия „...“ и двама свидетели съставил АУАН №
F597122, с който вменил на дружеството нарушение по смисъла на чл. 39, ал.
1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. във вр. с § 21, ал. 2 от ПЗР на Наредбата.
Въз основа на издадения АУАН при идентичност на фактическата
обстановка и правна квалификация, е било съставено и атакуваното
Наказателно постановление № 582492-F597122/11.06.2021 г., издадено от
Началник Отдел „Оперативни дейности“ Варна в ЦУ на НАП, с което на
жалбоподателя, за нарушение по чл. 39, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, във вр. с § 21, ал. 2 от ПЗР на Наредбата, на основание чл. 185, ал. 2, вр.
ал. 1 от ЗДДС е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства и доказателствени средства –
показанията на разпитаните свидетели и приобщените по надлежния ред
писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
В административно-наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентното
2
длъжностно лице, съобразно представената по делото Заповед № ЗЦУ -
1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, съставен е в
присъствие на представляващия санкционираното юридическо лице,
документирано с подписа му и в присъствието на двама свидетели, връчен е и
съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставяне на акта
представляващият юридическото лице се е възползвал от правото си на
обяснения и възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирано
писмено възражение по акта.
Наказателното постановление е издадено в рамките на давностния срок
по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това административно-наказващ
орган, съгласно приложената по делото Заповед на изпълнителния директор
на НАП, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно
връчено на нарушителя.
Предвид изложеното съдът намира, че издаденото наказателно
постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Наредбата „Всяко фискално
устройство, включително вградено в автомат на самообслужване, както и
ИАСУТД, генерират автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране и
запис във фискалната памет и в КЛЕН в 23:59:59 часа за всеки календарен
ден (от 0:00 до 24:00 часа), през който в устройството са регистрирани
продажби/сторно или служебно въведени операции, в следните случаи:
1. когато не е генериран или отпечатан дневен финансов отчет за деня
преди 23:59:59 часа; или
2. когато е генериран или отпечатан дневен финансов отчет за деня
преди 23:59:59 часа и след генерирането му/отпечатването му в устройството
са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции.
Няма спор по делото, че на процесната дата 06.11.2020 г. в устройството
са регистрирани продажби и служебно въведени средства. Това се установява,
както от приложените по делото писмени доказателства – служебен бон /л. 12
от приобщените материали по АНД № 1338/2021 г./ и от отчет контролна
лента /л. 15 от АНД № 1338/2021 г. АНД № 1338/2021 г./, така и не се оспорва
от жалбоподателя.
В същото време, видно от приложената по делото на л. 16 от АНД №
1338/2021 г. Справка за регистрираните данни от Z задачите за процесното
ФУ за периода 01.11.2021 г. – 30.11.2021 г., за 06.11.2021 г. не е бил генериран
дневен финансов отчет.
В графа „възражения“ в съставения АУАН представляващият
дружеството – нарушител е посочил, че поради технически проблем с касовия
апарат служителят не е очаквал, че няма да бъде генериран финансов отчет за
деня. Действително, в съдебно заседание беше представен Договор за
3
техническо обслужване № 543/26.06.2020 г. между жалбоподателя и „...“ /л.
16/.
Съгласно § 21, ал. 2 от ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ
РАЗПОРЕДБИ към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18
от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин (ДВ, бр. 52 от 2019 г., в сила от 2.07.2019 г., изм. и доп.,
бр. 9 от 2020 г., в сила от 31.01.2020 г., изм., бр. 68 от 2020 г., в сила от
31.07.2020 г.), „До привеждане на въведените в експлоатация ФУ в
съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 1, но не по-късно от 30 септември
2020 г., лицето по чл. 3 е задължено да отпечатва дневен финансов отчет с
нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24
часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или
служебно въведени операции. В тези случаи лицата по чл. 52, ал. 3 са длъжни
да обновят версията на фърмуера на въведените в експлоатация ФУ при
вписана в регистъра по чл. 10, ал. 9 нова версия в срока по изречение първо.“
От събраните гласни и писмени доказателства се установява по
безспорен и категоричен начин, че на процесната дата – 06.11.2020 г. не е бил
генериран пълен дневен отчет.
В същото време обаче, видно от Справка за регистрираните данни от Z
задачите за процесното ФУ за периода 01.11.2021 г. – 30.11.2021 г., само за
06.11.2021 г. не е бил генериран дневен финансов отчет, което действително
представлява нарушение на изискванията на закона, но пък съдът установи, че
случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН по следните съображения:
В ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен случай на
административно нарушение, като при решаване на този въпрос във всеки
конкретен случай следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността и вида
на вредата, кръга и естеството на засегнатите интереси, времетраенето на
нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения.
Преценката за „маловажност“ на нарушението подлежи на съдебен контрол,
тъй като е свързана с правилното приложение на материалния закон и е в
правомощията на съда при извършване на служебна проверка на обжалваното
НП.
В пар. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН е налице легална дефиниция на понятието
„маловажен случай“, според която „маловажен случай“ е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение
от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или
на неизпълнение на задължение от съответния вид.
4
Според ТР № 1/2007 г. на ОСНК, ВКС, а и по смисъла на чл. 63, ал. 4 от
ЗАНН – всякога, когато решаващият съд констатира, че предпоставките на чл.
28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление, поради противоречието
му със закона.
Разпоредбите на ЗАНН /чл. 6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки
конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално.
В този аспект видът и характерът на защитените обществени отношения
не може да бъде самостоятелно основание за изключване приложимостта на
института на „маловажния случай“. За да се прецени степента на обществена
опасност на нарушението, е необходимо да се обсъдят всички обстоятелства,
свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало
или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За нуждите на тази
преценка следва да бъдат претеглени всички смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, с оглед отличаването на конкретното деяние от типичните
нарушения от същия вид.
В конкретния случай, отличителен белег на процесното деяние се явява
фактът, че макар да не е генериран пълен дневен финансов отчет за
06.11.2020 г, то такъв е генериран още на следващия ден /както и на всички
останали дни от месеца/, като така търговецът не е ощетил фиска. Това
обстоятелство без съмнение придава нужната по-ниска степен на обществена
опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид.
Макар за съставомерността на нарушението да не се изисква настъпване
на вреда, не може да бъде пренебрегнат и фактът, че в случая не са настъпили
вредни последици за фиска. Това обстоятелство по дефиницията на пар. 1, т. 4
от ДР на ЗАНН е релевантно и следва да бъде ценено като смекчаващо.
На следващо място, релевантно обстоятелство се явява и фактът, че
нарушението е първо.
Съвкупната преценка на посочените смекчаващи обстоятелство без
съмнение разкрива по – ниска обществена опасност на деянието спрямо
типичните нарушения от същия вид. Отделно, в случая своевременно е
предприето и действие от нарушителя за отстраняване на технически
проблеми с фискалното устройство с цел привеждане дейността в обекта в
съответствие с установения ред на държавно управление, с което без
съмнение е манифестирана воля за спазване на данъчната дисциплина.
Освен това АНО не е извършил преценка дали не са налице условията
за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за „маловажност на случая“
подлежи на съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и проверката
за законосъобразност на тези преценка. Последното означава, че ако след
отчитане спецификите на случая съдът стигне до извода за неговата
маловажност, той може да отмени издаденото НП само на това основание
поради незаконосъобразна и неправилна преценка на наказващия орган в този
5
смисъл, обективирана със самия акт на издаване на НП. Съдебната практика е
последователна в разбирането, че преценката за това дали едно деяние е
малозначително следва да е от комплексен характер, като се обсъждат всички
елементи от състава на деянието. В случая такава преценка не е направена от
АНО и не е отчетена спецификата на случая.
По горните съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено, тъй като в случая е налице
маловажен случай на административно нарушение.
На основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН съдът следва с решението да
предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му
бъде наложено административно наказание.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на жалбоподателя искане, съдът, на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН във вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
следва да присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер
на 300 лв.
Така мотивиран, съдът счита, че наказателното постановление следва да
бъде отменено, поради което и на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 582492-F597122/11.06.2021 г.,
издадено Началник Отдел „Оперативни дейности“ Варна в ЦУ на НАП, с
което на „....” със седалище – гр. Д., бул. „...” № ... с ЕИК ...., представлявано
от З. Т. Т., за нарушение по чл. 39, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
във вр. с § 21, ал. 2 от ПЗР на Наредбата, на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1
от ЗДДС е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лв.
На основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА „...” с
ЕИК .., седалище – гр. Д., бул. „...” № .. представлявано от управителя З. Т. Т.,
че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
ОСЪЖДА ЦУ на НАП да заплати на „....” ООД със седалище – гр. Д.,
бул. „...” № с ЕИК ..., представлявано от ЗЛ. Т. Т., сумата от 300 лева
разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен
съд Добрич в 14-дневен срок от уведомяването на страните.
6
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7