№ 12
гр. Кнежа, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мая П. Кончарска
при участието на секретаря Елеонора Н. Пейчовска
като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Административно
наказателно дело № 20241430200021 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление (НП) № **********/ 10.08.2023 год. на
Началника на РУ – Д. Д. на Н. П. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Кн., ул.
***“ № **, е наложено административно наказание Глоба в размер на 300
(триста) лева по чл. 80, т.5 от Закона за българските лични документи, за
нарушение по чл. 6 от с. закон.
Недоволна от така наложеното й административно наказание е останала
жалбоподателката Н. А., която моли съда да отмени издаденото НП като
незаконосъобразно и неправилно, алтернативно – да го измени, като намали
размера на глобата.
Жалбоподателят – редовно призован, в съдебното заседание се явява
лично и с адв. Д. Г. от АК – Пл., с представено по делото пълномощно.
Процесуалният представител поддържа жалбата, позовава се на писмени и
гласни доказателства. В хода по същество моли за отмяна на обжалваното НП
с доводи за маловажност на случая. Претендира разноски по делото.
Ответникът по жалбата – редовно призован, в о.с.з. не се явява и не се
представлява. В придружаващо АНП писмо моли съда да остави жалбата без
уважение.
1
Съдът като прецени събраните по делото доказателства – гласни и
писмени, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от
ЗАНН от надлежна страна, поради което същата се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
На 26.07.2023 год. служители при РУ Д. Д. – Д. М. П. и М. Г. И.,
изпълнявали служебните си задължения на път ІІ-13 в района на гр. Иск..
Полицейските служител спрели за проверка микробус. Сред пътуващите в
превозното средство лица установили и жалбоподателката Н. П. А.. В хода на
проверката констатирали, че същата не носи документ за самоличност.
Самоличността й била установена, след извършена справка чрез таблет.
На място мл. ПИ Д. П., в присъствието на полицейски служител М. И.,
съставила на жалб. Н. А. акт за установяване на административно нарушение
с бл.№ 0605810 за това, че 26.07.2023 год. около 15:17 часа на път ІІ-13, преди
гр. Иск., посока гр. Иск., при извършване на полицейска проверка се
установи, че лицето не носи лична карта – документ за самоличност, или друг
документ, с който да се установи самоличността му.
Нарушението било квалифицирано по чл. 6 от ЗБЛД.
Актът бил предявен на жалб. Н. А. и същата го подписала без
възражения. Получила е препис от акта.
Жалбоподателят не се е възползвал от правото по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН от Началника на РУ – Д. Д. било
издадено атакуваното НП, с което на Н. П. А. е наложена Глоба в размер на
300 лв. за това, че на 26.07.2023 год. около 15:17 часа на път ІІ-13, преди гр.
Иск., посока гр. Иск., при извършване на полицейска проверка се установи, че
лицето не носи лична карта – документ за самоличност или друг документ, с
който да се установи самоличността му, с което виновно е нарушила чл. 6 от
ЗБЛД.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган – Началника на РУ Д. Д., въз основа на АУАН съставен от
оправомощено лице – мл. ПИ в същото управление.
2
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен
начин от събраните по делото доказателства – показания на свидетеля
Робертина Асенова Г.а, дадени в съдебното заседание, които настоящият
съдебен състав кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа
изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по
делото писмени доказателства – акт за установяване на административно
нарушение, заповед № 8121з-1233/ 27.09.2022 год. на министъра на МВР.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбоподателката Н. П. А. от обективна и субективна страна е осъществила
състава за административно нарушение по чл. 6 от ЗБЛД. От обективна
страна, на 26.07.2023 год. при извършена проверка от служители в РУ Д. Д. за
установяване на самоличността й, не е представила български личен
документ. От субективна страна, деянието е извършено при форма на вината
непредпазливост, в нейната разновидност небрежност – жалб. А. е била
длъжна да знае задължението си по чл. 6 ЗБЛД, съгласно който „Гражданите
са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със
закон, да удостоверят своята самоличност“ и в конкретния случай е могла да
съобрази поведението си с посочената правна норма, и при поискване от
контролните органи да представи български личен документ.
Съгласно разпоредбата на чл. 80, т.5 от ЗБЛД, наказва се с глоба от 50 до
300 лв. лице, което не представи български личен документ при поискване от
компетентните длъжностни лица.
Наложената на жалб. Н. А. санкция за административно нарушение по
чл. 6 от ЗБЛД е Глоба в размер на 300 лв. Съдът намира, че в случая
наложеното административно наказание от наказващия орган е определено в
границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение. От друга
страна, настоящият съдебен състав приема, че за казуса е налице значителен
превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства над
отегчаващите такива, като се вземат предвид тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината и отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя, поради което следва да се определи едно административно
наказание в размер на минимума, предвиден в закона. Ето защо съдът счита,
че атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като
3
бъде намален размера на наложеното на жалбоподателя административно
наказание.
Следва да бъде отбелязано, че извършеното от страна на жалбоподателя
нарушение не представлява маловажен случай, тъй като обществената му
опасност е типична за нарушение от съответния вид, т.е. не е по-ниска от
обикновените случаи на нарушения на чл. 6 ЗБЛД.
По разноските:
При този изход на делото основателна се явява претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско
възнаграждение за един адвокат в минимален размер, съобразно Наредба №
1/ 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Видно от представеното по делото пълномощно и договор за правна защита и
съдействие, жалб. Н. А. е упълномощила редовно адвокат Д. Г. от АК – Пл. да
я представлява по делото и представителството е осъществено. В договора за
правна защита и съдействие е удостоверено, че адвокатската правна помощ се
оказва по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА (безплатна адвокатска помощ на
материално затруднени лица). Съгласно чл. 38, ал.2 ЗА, в случаите по ал.1,
ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, и съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал.2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. С изменението на ЗАНН в ДВ,
бр.94/2019 год. беше предвидено, че в съдебните производства по
административнонаказателни дела страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Поради това,
съдът следва да осъди ю.л. ОД на МВР – Пл., в структурата на което се
намира АНО издал обжалваното НП, да заплати на адв. Д. Г. адвокатско
възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал.2 вр. ал.1, т.2, във вр.
с чл. 36, ал.2 от ЗА, чл.18, ал.2 във вр. с чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/
09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
размер на 250 лева за настоящата инстанция, съобразно уважената част от
искането.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.4 във вр. с ал.7, т.2 и
чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № **********/
10.08.2023 год., издадено от П. В. И., на длъжност Началник РУ – Д. Д., с
което на основание чл. 53, ал.1 от ЗАНН и чл. 80, т.5 от ЗБЛД на Н. П. А. с
ЕГН ********** и адрес: гр. Кн., ул. ***“ № **, е наложено административно
наказание Глоба в размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл. 6 от ЗБЛД,
като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание
ГЛОБА от 300 лв. на 50 (петдесет) лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пл. да заплати на адвокат Д. И. Г. от АК – Пл.
сумата от 250 лв. (двеста и петдесет лева), представляващи разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Пл., по реда на Гл. 12 от АПК, в 14-дневен срок от деня на
получаване на съобщението, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
5