Решение по дело №226/2020 на Районен съд - Хасково

 

Р Е Ш Е Н И Е 

№      188                               17.07.2020г.                         град Хасково

         

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав,

на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                       Съдия: Даниела Николова

секретар: Геновева Стойчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията

АНД № 226 по описа на Районен съд - Хасково за 2020  година

                                                                 

                   Обжалвано е Наказателно постановление/НП/ № 17-1253-001057/ 27.10.2017 г. на Началник група в сектор ПП към ОД на МВР –Хасково ,с което на С.Д.К. ***  на основание чл.180 ал.1 т.1   от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. 

                    Недоволен от горепосоченото наказателното постановление е останал жалбоподателят  С.Д.К. , който го обжалва в законоустановения срок, с оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост ,неправилност и като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи за допуснати съществени нарушения за процесуалните правила във връзка с изтичане на предвидените в чл.34 отЗАНН преклузивни срокове за издаване на НП и липсата материална компетентост у издателя на НП. По изложените съображения се иска отмяна на НП.

    Ответникът по жалбата –ОД на МВР-Хасково не изпраща представител и не взема становище по жалбата.              

                    Хасковския районен съд,след като разгледа жалбата,изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

                    На 04.07.2017 г. свидетелите Ж.К.И. и А.О.К. и  двамата мл.автоконтрольори в сектор ПП   на ОД на МВР –Хасково изпълнявали служебните си задължения ,когато около 08.40 часа били изпратени от оперативния дежурен на ул.“Св.Георги“ №9 в гр.Хасково във връзка с възникнало ПТП с материални щети. При пристигане на място  заварили  лек автомобил марка „Опел Зафира “ с рег.№Х7747 ВМ подпрян в метална гаражна врата.  При изясняване на  случая  установили,че лекия автомобил е бил паркиран ,но поради това ,че  не е бил обезопасен/не е вдигната ръчната спирачка/  е тръгнал на собствен ход ,без водач в него и е преустановил движението си ,като се е ударил в метана гаражна врата. На място установили и ползвателя на автомобила жалбоподателя С.Д.К. ,който заявил пред контролните органи липса на спомен  за това дали при паркиране на автомобила е  вдигнал ръчната спирачка на автомобила.  В резултат на направените констатации и след достигнат от контролните органи  извод относно авторството на нарушението, на същата дата 04.07.2017г.  срещу жалбоподателя С.К. , в негово присъствие  е съставен от св.Ж.И.   Акт за установяване на административно нарушение серия Д№8669  за нарушение, квалифицирано по чл. 96 от ЗДвП. Препис от АУАН е надлежно връчен на жалбоподателя на същата дата срещу  подпис .Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок за това.

             При издаване на наказателното постановление административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка и на основание чл. 180 ал. 1, т. 1 от ЗДвП наложил процесната глоба

             Изложената фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на производството по делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Ж.И. и А.К.  ,част от които са опосредени от други доказателствени източници.

              При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

              Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от Закона за движението по пътищата  водачът на спряно за престой или паркирано пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не може да се приведе в движение или да потегли само. Според нормата на чл. 180 ал. 1, т. 1 от ЗДВ наказва  се с глоба от 20 до 150 лв. водач, който:1.наруши правилата за използване светлините на пътно превозно средство, за престой или за паркиране, за използване на пътното платно, когато в резултат на нарушението е създадена непосредствена опасност за движението.Следователно, деянието, за което на жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено от закона за наказуемо.

            В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, като от последната не се е възползвал. Процесният акт за установяване на административно нарушение е съставен в присъствие на свидетел, пряко участвали в установяване на описаното в него нарушение. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

              Основното възражение на жалбоподателя е за изтекли давностни срокове за ангажиране на адмнистритивно-наказателната му отговорност ,което налага  да бъде обсъдено от съда.Така за извършване на визираното в санкционния акт   нарушение, както към момента на  довършването му, така и към настоящия момент  законодателят предвижда налагане на  административно наказание“Глоба“.Съгласно приложимата към настоящия случай  разпоредба  на чл. 80, ал.1, т.5 от НК  наказателното преследване се изключва по давност  ако е изминал срок по –голям от три години, а според чл. 81, ал.3 от същия н.а., независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Давността спира, когато започването или продължаването на разследването зависи от разрешаването на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт и се прекъсва с всяка предприета от надлежните органи дейност спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Видно от съдържанието на цитираните норми, за изтичането на предвидената от законодателя абсолютна погасителна се следи само когато се установи, че не е изтекла давността по съответният текст на  чл. 80, ал. 1 от НК.

В конкретния случай,  деянието е извършено на 04.07.2017г., АУАН е съставен на 04.07.2017г.,  а  НП е издадено на 27.10.2017г. Следователно отнесена към датата на извършването на твърдяното нарушение – 04.07.2017г.  абсолютната погасителна давност  изтича на 27.01.2022г. Не са налице обаче и  предпоставките за прекратяване на административно наказателното производство, посочени в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Това е така, тъй като от датата на издаване на наказателното постановление на 27.10.2017г.,  от който момент давността е била прекъсната и  е  започнал да тече нов давностен срок, до датата на връчването му на наказаното лице, е изтекъл срок по –малък  от три годишният предвиден в чл. 80, ал.1,т .5 от НК вр. с чл. 11 от ЗАНН,  т.е. относителната погасителна давност  за административно-наказателно преследване към този момент не е   изтекла.   

 Съдът намира, че в съставеният правораздавателен административен акт,а след това и в издаденото въз основа на него НП  не  е дадено конкретно, ясно и точно описание на обстоятелствата, при които се твърди, че е осъществено административното нарушение на разпоредбата на чл.96 от ЗДвП, което е липса на реквизит по смисъла на чл.42 т.4  от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Актосъставителят и административно  наказващият орган единствено са се  задоволили да посочат , че водачът на процесния лек автомобил не е взел мерки, така че автомобилът да не се приведе в движение сам,вследствие на което той потегля  и се  удря в метална гаражна врата , при което реализира ПТП с материални щети. Съгласно чл.96 от ЗДвП водачът на спряно за престой или паркирано пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не може да се приведе в движение или да потегли само. В случая при описание на конкретното неправомерно деяние не е посочена нито една от двете хипотези, предвидени в определената за нарушена законова норма, а именно: спряло за престой или паркирано е било конкретното МПС, което е пречка да се конкретизира и механизма на извършеното нарушение. Липсата на конкретика на извършеното деяние и релевантни към предмета на делото обстоятелства водят до липсата на яснота и пълнота в описанието на извършеното деяние, което безспорно съставлява съществено процесуално нарушение, защото ограничава правото на защита на жалбоподателят. Нарушителят освен субект на конкретни задължения по ЗДвП, е и субект на права в хода на административно наказателния процес и следва да наясно в какви конкретни негови действия се е изразило вмененото му нарушение. Общото и неточно позоваване от наказващият орган на нарушените законови разпоредби не съставлява описание на административно нарушение. Налице е липса на реквизит на издадения правораздавателен административен акт, което води до неговата незаконосъобразност. Наказващият орган е следвало с оглед даденото  описание на обстоятелствата, при които е осъществено административното нарушение от страна на жалбоподателя, да посочи и конкретното му виновно деяние, което съставлява административно нарушение. От представените доказателства не е изяснено неправомерното поведение на жалбоподателят, тъй като субект на нарушението по чл.96 от ЗДвП е водачът на МПС, а в конкретния случай не е установено по несъмнен и категоричен начин, че към момента на нарушението жалбоподателят да е притежавал качеството на водач  по смисъла на § 6, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП.   Посочената норма определя, че  "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата“. Липсват каквито и да е доказателства, които да подкрепят тезата на административно наказващият орган, че жалбоподателя   е автор на извършеното административно нарушение. С неизясняването на тези съществени факти, които да се установят по предвидения от закона ред от контролните органи и да се подкрепят със съответните за това доказателства, се е стигнало до необоснованост на издаденото НП, което съставлява нарушение на изискванията на посочените по – горе задължителни законови разпоредби, касаещи изискването за форма. Неспазването на тези изисквания е довело до съществено ограничаване на правото на защита на нарушителя, който има правото да знае защо е приет за извършител, как е установено неговото конкретно участие в извършеното административно нарушение и от кое негово неправомерно поведение произлиза търсената му административно наказателна отговорност.С оглед на  изложеното  настоящият съдебен състав приема,че обжалваното наказателно постановление, следва да бъде отменено.

           Предвид  горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът,

 

                                                         Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-1253-001057/27.10.2017г. на Началник група  в сектор ПП към ОД на МВР –Хасково.

             Решението може да се обжалва пред АС -Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                                        

                                                                                  Съдия: