№ 1360
гр. София, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20241000500059 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №5161/11.10.2023 г. по гр. д. №8250/2022 г. по описа на
Софийски градски съд, е отхвърлен предявения от А. Г. В., ЕГН:**********,
срещу Прокуратурата на Република България, иск с правно основание чл.2б,
ал.1 ЗОДОВ за сумата от 35000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване в
разумен срок на досъдебно производство №252/2014 г. по описа на
Следствения отдел на Софийска градска прокуратура, прокурорска преписка
№17291/2014 г. по описа на СГП.
Посоченото решение е обжалвано от ищцата в първоинстанционното
производство А. Г. В., действаща чрез процесуалния си представител. Във
въззивната жалба се излагат подробни съображения, че обжалваното
решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено при
допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се,
първоинстанционният съд в нарушение на принципа за диспозитивното и
състезателно начало в процеса служебно е събирал доказателства в полза на
ответника, които са били преклудирани за него. Изтъква се, че в противоречие
с материалния закон и събраните свидетелски показания е направен извод, че
наказателното производство срещу ищцата е водено в разумен срок.
Поддържа се, че от приетите доказателства не следва фактическа или правна
сложност на наказателното производство. Посочва се, че в разглеждания
1
случай е налице грубо нарушение на изискването за своевременно
приключване на разследването. Излагат се твърдения на необоснованост на
решаващите изводи на съда и за тяхното противоречие с чл. 6, ал. 1 ЕКПЧ и
практиката на ЕСПЧ за приключването на наказателните производства в
разумен срок. Моли се да бъде отменено първоинстанционното решение и да
бъде присъден пълния претендиран размер на обезщетение. Иска се
присъждане на сторените по делото разноски.
В установения от закона срок, Прокуратурата на Република България, не
е депозирала отговор на въззивната жалба. В проведените по въззивното
делото о. с. з. Прокуратурата на Република България, действаща чрез
процесуалния си представител, излага съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли се първоинстанционното решение да бъде
потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срока и от активно легитимирана страна
в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на
въззивно обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото,
съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема следното:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, с който се претендира
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер
35000 лева, представляващи обезщетение за нарушение на правото на
разглеждане и решаване в разумен срок на досъдебно производство
№252/2014 г. по описа на Следствения отдел на Софийска градска
прокуратура, ведно със законна лихва от датата на предявяването на исковата
молба до окончателното заплащане на сумата.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба
доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2
ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните
доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е
приложена императивна материалноправна разпоредба. В случая с въззивната
жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото право, което
очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни
материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически
2
констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства,
които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях,
без да е необходимо да ги повтаря. Относно правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с
въззивната жалба доводи за неоснователни.
От приетите в съдебното производство доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Безспорно е между страните, а и от събраните в съдебното производство
писмени доказателства се установява, че наказателното производство по ДП
№252/2014 г. по описа на Следствения отдел на Софийска градска
прокуратура, пр. пр. №17291/2014 г. по описа на СГП, заведено понастоящем
под №94/2022 г. на НСлС, е образувано с постановление от 09.10.2014 г. на
прокурор при СГП срещу лицата А. Г. В. и Ц. Р. В. за това, че в съучастие, като
съизвършители в периода 2012 г. - 20.06.2014 г. извършили финансови
операции или сделки с имущество, или прикрИ.ли произхода,
местонахождението, движението или действителните права върху имущество,
за което знаели или предполагали, че е придобито чрез престъпление или
друго обществено опасно деяние, като имуществото е в особено големи
размери и случая е особено тежък - престъпление по чл. 253, ал. 5, вр. с ал. 1,
вр. с чл. 20, ал. 2 НК. С постановление на Главния прокурор от 09.11.2022 г.
ДП №252/2014 г. по описа на Следствения отдел на Софийска градска
прокуратура, пр. пр. №17291/2014 г. по описа на СГП, е възложено на НСлС и
заведено там под №94/2022 г. на НСлС.
С постановление от 20.03.2017 г. на следовател в Следствения отдел на
Софийска градска прокуратура, ищцата А. Г. В. е привлечена като обвиняем
за престъпления по чл. 253, ал. 5, вр. чл. 4, вр. ал. 1 и 2 НК по процесното
наказателно производство.
Установява се от определение №851 от 14.03.2023 г. по ЧНД
№1390/2023 г. на СГС, НО, 1-ви състав, че по подадена молба от ищцата по
чл. 368 НПК за ускоряване на досъдебното производство, като съдът е
определил тримесечен срок за предявяване на материалите по досъдебното
производство и за внасяне делото за разглеждане в съда с обвинителен акт.
Това определение №851 от 14.03.2023 г. по ЧНД №1390/2023 г. на СГС, НО, 1-
ви състав, обосновано е ползвано от първата инстанция също като източник на
информация за това как е протекло процесното наказателно производство в
неговата досъдебна фаза- за това какви по вид и брой действия са извършвали
органите на досъдебното производство. От него се установява, че ищцата е
напуснала пределите на Република България през ГКПП Калотина шосе на
15.07.2016 г. и след тази дата не се е завръщала обратно на територията на
страната. В наказателното производство от името на обвиняемата е участвал
адв. К. С., в качеството и на упълномощен защитник на А. Г. В.. С
постановление от 10.03.2017 г. на следовател при СО СГП ищцата е обявена за
общодържавно издирване за нуждите по досъдебно производство № 252/2014
3
г. по описа на СГП, пр. пр. № 17291/2014 г. по описа на СГП. На 09.05.2017 г.,
е изготвена молба от главния прокурор на Република България до министъра
на правосъдието на Република Сърбия, с която се иска екстрадицията на
българската гражданка А. Г. В. по досъдебно производство № 252/2014 г. по
описа на Следствен отдел при СГП, пр. пр. № 17291/2014 г. по описа на СГП.
На 14.02.2019 г. е съставено ново постановление за привличане на обвиняем
по отношение на ищцата за престъпление по чл. 253, ал. 5, вр. с ал. 4, вр. с ал.
3, т. 1, пр. 2 вр. с ал. 1 НК, което е предявено на адвокат К. С.. Относно
извършените действия по събиране на доказателства по ДП № 252/2014 г., пр.
пр. № 17291/2014 г. по описа на СГП наказателният съд е установил, че са
изготвени експертизи - банково-икономическа, съдебно графическа, съдебно
медицинска, съдебно банкови и финансови, съдебно технически и
компютърни; изготвени са молби за правна помощ до Конфедерация
Швейцария и Република Сърбия; изискана е по реда на чл. 159 НПК и
предоставена информация от БНБ, НАП, синдиците на КТБ АД (в
несъстоятелност), Агенция по вписванията и други; проведени разпити на
множество свидетели; ревизионни актове от извършени данъчни ревизии по
отношение на физически лица и юридически лица; разкрита по реда на чл. 75,
ал. т. 1 ДОПК данъчна информация. Наказателният съд е констатирал още, че
са извършени множество процесуално-следствени действия, за което по
делото са приложени съставени протоколи за разпит на свидетели, протоколи
от проведените процесуални действия по претърсване и изземване, назначени
и изготвени множество и различни по характер експертизи за изясняване и
проверка на факти и обстоятелства от значение за правилното установяване на
действителната фактическа обстановка по делото, с цел разкрИ.не на
обективната истина. Събрани са по реда на чл. 159 НПК писмени
доказателства от различни институции. Изготвени са молби за правна помощ,
които са изпратени до компетентните съдебни власти на Конфедерация
Швейцария и Република Сърбия, като част от молбите за правна помощ са
изпълнени, част от тях са частично изпълнени, а други не са изпълнение от
съответната държава.
Установява се от представената от НСлС справка по
първоинстанционното дело с писмо рег. №1032/2022 от 16.06.2023г., че
материалите по ДП № 94/2022 към момента на изготвяне на справката -
16.06.2023 г. се съдържат в над 90 тома и са над 20500 листа. Видно от
представената в табличен вид информация, считано от образуване на
наказателното производство през 2014 г. до 2023 г. са извършени следните
процесуални и следствени действия: разпитани са 97 свидетели, изготвени са
20 експертизи и преводи, извършени са повече от 250 действия по изискване и
изземване на документи и предмети, изготвени са 10 европейски заповеди за
разследване и международни поръчки, извършени са 16 претърсвания,
изземвания и огледи на веществени доказателства, изготвени са множество
криминалистични справки.
От приетите в първоинстанционното производство писмени
4
доказателства по делото (епикризи, резултати от психологически и
медицински изследвания и други) се установява влошено здравословно
състояние на А. Г. В..
От свидетелските показания на разпитаните пред първата инстанция
свидетели Д. К. и Л. Р. се установява, че от края на 2014 г. ищцата е силно
притеснена от образуваните наказателни производства срещу съпруга й, а в
последствие и срещу нея. От тогава тя и съпруга й са се установили да живеят
в Република Сърбия, поради опасенията от наказателна репресия в Република
България. Същата още от край на 2014 г. знаела, че е разследвана от
прокуратурата. Това е било и широко медийно отразено. През м. март 2017 г.
А. В. е била реално привлечена като обвиняема по досъдебното производство,
като е изпитала паника и ужас, когато е разбрала, че е обявена за
международно издирване с червена бюлетина на сайта на Интерпол. Същата е
споделяла на свидетеля Л. Р., че кариерата й на преподават и сериозен
международно признат учен е била опропастена в резултат на воденото срещу
нея досъдебно производство. От 2018 г. започнала да изпитва съществен
дискомфорт от неговата продължителност. Страхувала се да се прибере в
България, за да не бъде арестувана и да не бъде използвана от прокуратурата
като средство за натиск върху съпруга й. А. В. се оплаквала на свидетелската
Д. К., че страда от безсъние, получава припадъци, имала съществени проблеми
с кръвната захар и диабет. Споделяла на свидетелите, че има усещането, че
умишлено се бави приключването на воденото срещу нея досъдебно
производство. Надявала се най-после наказателното производство да премине
в своята съдебна фаза.
Въззивният съд приема за достоверни в обсъдената част показанията на
свидетелите, тъй като, преценени с всички други събрани по делото
доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски
логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
намира от правна страна следното:
Фактическият състав, предвиден в хипотезата на чл. 2б ЗОДОВ, има
своя специфика, обусловена от самостоятелното право, регламентирано в
нормата, което възниква при нарушаване на законовото изискване за
приключване на делото в разумен срок. Както е прието и с решение от
11.04.2016 г. по гр. дело № 5721/2015 г., ІІІ г. о. на ВКС, нормата на чл. 2б
ЗОДОВ създаде национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие,
оценен като ефективен от ЕСПЧ. С нея се предвиди като вътрешноправно
средство за защита, самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за
вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по смисъла на
член 6, § 1 от ЕКПЧ. Съгласно тази разпоредба всяко лице "при определянето
на неговите граждански права и задължения", има право на справедливо и
5
публично гледане на делото, в разумен срок и нарушението на това
субективно материално право поражда отговорност за обезщетение на базата
на деликта. Спазването на гаранцията за разглеждане на делата в разумен срок
е с цел съхраняване на доверието на обществеността в правораздавателната
система и възмездяване чувството за справедливост на страните в процеса,
както лицата по отношение на които е инициирано наказателно преследване,
така и по отношение на пострадалите. Критериите, въз основа на които съдът
прави преценката си дали е допуснато нарушение, са посочени примерно в
закона (чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ) и са приложими стандартите, установени в
практиката на ЕСПЧ. Разумността на времетраене на производството трябва
да бъде преценена в светлината на особените обстоятелства по делото, най –
вече съобразно критериите, установени и в практиката ЕСПЧ – сложността на
делото, поведението на ищеца и поведението на компетентните държавни
органи (§ 82 по делото С. срещу Русия и решението по делото К. с/у Франция
§ 60). Настоящият съдебен състав напълно споделя установената практика на
ВКС, обективирана например в решение от 02.04.2015 г. по гр. д. № 5813/2014
г. на III г. о., че механизмът, по който се прави извод дали е спазено
изискването за разумен срок е следният: установява се продължителността на
релевантния период и след това се преценява дали този период е разумен.
Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси
баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и
необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на
наказателното производство. Както вече беше посочено, при преценката си за
разумността на релевантния период, съдът преценява сложността на делото,
поведението на жалбоподателя и поведението на компетентните органи.
В разглеждания случай, за да бъдат обективно приложени критериите за
преценка за разумното времетраене на процесното досъдебно производство,
следва на първо място да бъде определен ясно релевантния период на неговата
продължителност. Началото на този период безспорно се поставя с момента на
привличането на А. В. като обвиняема по досъдебното производство.
Безспорно е установено, че това е 20.03.2017 г., когато с постановление на
следовател в Следствения отдел на Софийска градска прокуратура ищцата е
привлечена като обвиняем за престъпления по чл. 253, ал. 5, вр. чл. 4, вр. ал. 1
и 2 НК по процесното наказателно производство. Крайният момент за
продължителността, която следва да отчетена при разглеждането на
процесния иск по чл. 2б ЗОДОВ, е датата на предявяване на исковата молба –
03.08.2022 г. Продължаващата след нея висящност на досъдебната фаза не
съставлява факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК, предвид специфичното
естество на разглеждания иск. В този смисъл са мотивите към определение №
513 от 24.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3839/2022 г., IV г. о., решение № 210 от
15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3053/2014 г., III г. о. и др. Евентуалната
продължителност на процесното досъдебно производство след предявяване на
иска по чл. 2б ЗОДОВ е ирелевантна. Това е така, защото към този момент се
преценява включително и самата допустимост на предявения иск. За да бъде
6
допустим искът с правна квалификация чл. 2б ЗОДОВ досъдебното
производство по наказателното дело следва да е заварено към датата на
предявяване на иска, като например неговото прекратяване в хода на исковото
съдебно производство е ирелевантно. Това е и причината допустимостта на
иска да не се обуславя от абсолютните процесуални предпоставки на чл. 8, ал.
2 ЗОДОВ. Освен това е законосъобразно и логично да се преценява дали са
възникнали вредите, за които се претендира обезщетение, според твърденията
в исковата молба до подаването й. В противен случай, ако съгласно чл. 235, ал.
3 ГПК се съобразява продължителността на досъдебното производство след
предявяване на иска, това ще означава перманентно изменение на
обстоятелствата част на исковата молба, за което трябва служебно да следи
съдът. Също така ако в случая се прилага чл. чл. 235, ал. 3 ГПК от
процесуалното поведение на ищеца ще зависи основателността на исковата
молба, тъй като е възможно досъдебното производство да не е с прекомерна
продължителност, докато трае първоинстанционното производство, но в хода
на въззивното производство то действително да надхвърли разумните
граници на времетраене. Подобен подход би противоречал на правната
сигурност и стимулирал ищеца да отлага и забавя разглеждането на предявния
иск, за да може прекомерната продължителност да настъпи до приключване на
съдебното дирене пред въззивната инстанция. Ето защо и с оглед на
специалния предмет на иска по чл. 2б ЗОДОВ продължителността на
досъдебното производство след исковата молба не следва да се преценява.
Това ще са нови факти, които могат да бъдат наведени като основание на нов
иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ. Поради изложените съображения
релевантния период на продължителност на досъдебното производство в
случая е приблизително пет години и пет месеца.
Сложността на процесното наказателно производство следва да се
преценява с оглед както на правните, така и на фактическите въпроси. В
случая производството се отличава с висока правна сложност, доколкото
фактическият състав на престъплението включва престъпна дейност,
извършена от няколко лица, изпълнителното деяние изисква проследяване на
парични потоци, извършени сделки и други стопански операции, както и
събиране на данни за т.нар. предикатна престъпна дейност. Както бе посочено
по-горе, към момента за предявяване на исковата молба ДП №252/2014 г. по
описа на Следствения отдел на Софийска градска прокуратура се състои от
над 90 тома, съдържащи над 20500 листа. Съгласно информацията в табличен
вид, представена към справка на НСлС в от 16.06.2023г., считано от
образуване на наказателното производство до момента на предявяване на
исковата молба през 2022 г. са извършени множество и различни по вид
процесуални следствени действия - разпитани са 97 свидетели, изготвени са
20 експертизи и преводи, извършени са повече от 250 действия по изискване и
изземване на документи и предмети, изготвени са 10 европейски заповеди за
разследване и международни поръчки, извършени са 16 претърсвания,
изземвания и огледи на веществени доказателства, изготвени са множество
7
криминалистични справки. Ето защо фактическата сложност на наказателното
производство също е изключително висока - изследваният период, през който
се твърди да е извършено престъплението, е продължителен (2012 г. - 2014 г.),
разпитани са голям брой свидетели, механизма на деянието (чрез финансови
операции) изисква и специални познания, т.е. необходими са експертизи с
различен предмет, а естеството на разследваната дейност изисква събиране на
доказателства от чужбина (многобройни съдебни поръчки до различни
държави). Ето защо обосновано може да се заключи, че предметът на
наказателното производство се характеризира с изключително висока
правната и фактическата сложност. От друга страна до момента на
предявяване на исковата молба не се установява бездействие от страна на
следователите и прокурорите, на чиито доклад е възложено производството -
органите на досъдебното производство са проявявали активност, като са
извършвали действия по разглеждане и решаване на делото. Не без значение е
и обстоятелството, че в хода на процесното наказателно производство е
постановено задържане на ищцата, но същото не е осъществено поради
отсъствието й от страната и отказа да бъде екстрадирана. Ето защо липсва
реално приложена мярка за процесуална принуда срещу ищцата,
ограничаваща свободата й.
Изложените доводи водя до извод за въззивния съд, че общата
продължителност на наказателното дело, във фазата му с участие на ищцата,
от 5 години и 5 месеца, е в съответствие с фактическата и правна сложност на
предмета на разследването престъпление. Процесното наказателно
производство се е развило в рамките на допустимата продължителност за
подобни дела и съобразно усложнената престъпна дейност, която е предмет на
разследване, като срокът му към момента на образуване на
първоинстанционното дело пред СГС – 03.08.2022 г., е в рамките на разумния.
В подкрепа на този извод са констатациите и на наказателния съд,
обективирани в определение №851 от 14.03.2023 г. по ЧНД №1390/2023 г. на
СГС, постановено в производството по чл. 368 НПК за ускоряване на
досъдебното производство. Наказателният съд посочва, че „след запознаване с
материалите, събрани по досъдебното производство, настоящият съд намира,
че в случая не се констатират съществени причини, водещи до забавяне на
воденото разследване по настоящото досъдебно производство“. Както беше
вече многократно изтъкнато, преценката за продължителността на
наказателното разследване по настоящото дело се извършва към 03.08.2022 г.
Ето защо уважаването на искането на обвиняемата А. В. по реда на чл. 368
НПК за ускоряване на разследването и даването на тримесечен срок за
финализирането на досъдебното производство, касая период след предявяване
на иска по чл. 2б ЗОДОВ и не следва да бъдат съобразявани от настоящия
съдебен състав. Това не засяга правата и законните интереси на ищцата, която
разполага с възможността да предяви нов иск по реда на ЗОДОВ.
За пълнота следва да се отбележи, че в конкретния случай без значение
за основателността на предявения иск са твърдените вреди, претърпени от
8
ищцата, като страх и тревожност, засягане на честта и достойнството й,
опропастена кариера и т. н., които могат да бъдат причинени от
незаконосъобразно наказателно разследване и да бъдат предмет на друг иск с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. В тази насока в т. 1 от Тълкувателно
решение №1/27.11.2023 г. по т. д. №1/2022 г. на ОСГК на ВКС се приема, че
обезщетение за неимуществени вреди от неразумен срок на наказателно
производство може да се претендира и по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. При този
деликт обезщетение се дължи за накърняването на всички права и
неимуществени блага - чест, достойнство, право на добро име, право на
свобода, право на свободно придвижване и др., които са нарушени от
неоснователно упражнената държавна принуда във връзка с незаконно
обвинение за извършено престъпление. Съдът определя глобално обезщетение
за нарушението на всички тези права. Когато неоснователната принуда е
осъществена извън разумния срок за прилагането и, тя нарушава и правото по
чл.6, §1 ЕКЗПЧ за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, поради
което глобалното обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ ще включва и
обезщетение за накърняване на това право. Не са налице предпоставки за
стеснително тълкуване на нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за да се приеме,
че тя дава защита само на част от нарушените права. Нормата на чл. 2б
ЗОДОВ не ограничава приложното поле на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, защото
отношението им не е както специална към обща, нито както нова към стара
норма. Двете норми са позволяващи- създават субективни права. Липсва
пълно съвпадение във фактическите им състави, за да е налице законова
дерогация. Нормата на чл. 2б ЗОДОВ се отнася за всички производства-
граждански, административни и наказателни, но дава защита само на правото
за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, а чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
се отнася само за наказателни производства с незаконни обвинения, но дава
защита на всички накърнени права и неимуществени блага, включително и на
правото по чл.6, §1 ЕКЗПЧ. Нормата на чл. 2б ЗОДОВ не изключва частично
нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Поради всички изложени доводи настоящият съдебен състав намира, че
първоинстанционният съд обосновано е отхвърлил разгледаният иск с правно
основание чл. 2б ЗОДОВ като неоснователен. Крайните изводи на двете
съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание
чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК следва да се потвърди изцяло.
По разноските:
При този изход на спора (неоснователността на въззивната жалба) в
полза на страните не следва да се присъждат разноски.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №5161/11.10.2023 г., постановено по гр. д.
9
№8250/2022 г. по описа на Софийски градски съд.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10