№ 31
гр. Варна, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502475 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба,
подадена от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД, ЕИК
*********, със седалище гр.София, срещу решение №261845/04.06.21г., постановено по
гр.д.№12915/20г. на ВРС, с което е осъден ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД, ЕИК *********, да заплати на АЛ. ИВ. ИВ. сумата от 855,34лв,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на задна дясна врата, облицовка задна броня, задна лява врата и
заден ляв панел, в резултат на настъпило застрахователно събитие по Договор
№0306Х0504753 от 05.09.2019г. за „КАСКО“, клауза „Пълно каско“ на лек автомобил Ауди
А3 с рег.№ ********, на основание чл.405, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба-12.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
В жалбата въззивникът е навел твърденията, че решението е неправилно
поради нарушение на материалния закон и процесуалните норми. Счита, че неправилно
съдът не е съобразил извършеното от ответника плащане в хода на процеса, не е мотивирал
извода си за приетата стойност за възстановяване на автомобила и неправилно е изчислил
оставащата сума за възстановяване. Сочи, че неправилно ВРС не е уважил искането му за
повторно заключение. Моли да бъде отменено решението, като бъде отхвърлен иска.
Въззиваемата страна АЛ. ИВ. ИВ. от гр.Варна, е депозирала отговор, с който
счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
1
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от АЛ. ИВ. ИВ. срещу
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД, ЕИК *********, иск с
правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за осъждане на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД да заплати на АЛ. ИВ. ИВ. сумата от 855,34лв / с оглед
извършено в с.з. изменение на иска по чл.214, ал.1 ГПК/, представляваща дължимо
обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на задна дясна
врата, облицовка задна броня, задна лява врата и заден ляв панел, на л.а. Ауди А3 с рег.№
********, в резултат на настъпило застрахователно събитие по Договор №0306Х0504753 от
05.09.2019г. за „КАСКО“, клауза „Пълно каско“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба– 12.10.2020г. до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че между страните била налице валидно сключена
застраховка КАСКО на МПС, клауза Пълно, по застр.полица № 0306Х0504753 от 05.09.2019г.
със срок на действие от 09.09.19г. до 08.09.20г., за л.а. Ауди А3 с рег.№ ********. Излага, че на
20.08.20г. паркирал автомобила си на паркинг пред бл.142 , кв.Младост на гр.Варна, като на
26.08.20г установил, че е увредена задна дясна врата, задна броня, задна лява врата и заден
ляв панел. Твърди, че на 27.08.20г. е уведомил застрахователя за настъпилото застр.събитие,
като бил изготвен опис на щета по претенция №13020030105045, както и му било изплатено
застр.обезщетение в размер на 518,53лв., която сума не покривала щетите.
В отговор на исковата молба ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД признава предявения иск за сумата от 50лв, както и на сумата
от 120,01лв, законната лихва от исковата молба и разноските от 350лв. Не оспорва факта на
сключен договор за застраховка и заплащането на дължимите по него премии, факта на
уведомяването на застрахователя и образуването на щета, по която е извършен опис, и
заплащането на обезщетение в размер на 518,53лв. Оспорва иска за лихви като
неоснователен, а в евентуалност като погасен по давност.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка
настоящият състав намира предявеният иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за
процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
По делото между страните не е налице спор относно наличието на договорно
2
правоотношение помежду им за застраховка Каско на МПС, настъпването на застр.събитие,
както и естеството, вида и обема на подлежащите на обезщетяване вреди, факта на
завеждането на щета при застрахователя за това, по която е изплатено застр.обезщетение в
размер на 518,53лв. Безспорно по делото се установява и факта на изплащане в хода на
процеса на сумата от общо 523,22лв, включваща 170,01лв- главница, разноски – 350лв и
3,21лв-законна лихва върху платената главница.
Основният спорен момент между страните, въведен с въззивната жалба, е
относно размера на дължимото за причинените щети обезщетение.
С оглед на безспорно установеното настъпване на покритото от договора
застр.събитие за застрахователя е възникнало задължението да заплати уговореното
застр.обезщетение в размера, определен по правилото на чл.386, ал.2 КЗ. Последната
предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредите е в тежест на
застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда)
или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ /, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ /. Смисълът е да бъде
реализирана в пълен обем обезвредата на пострадалия, така че да бъде избегнато
обезпеченото с полицата обедняване на патримониума му вследствие на настъпилия
застрахователен риск.
Видно от допуснатата пред ВРС САТЕ е определена средна пазарна цена за
труд на база всички проверени от вещото лице сервизи в размер на 36,54лв., като съобразно
нея е даден вариант на заключението за обща стойност на ремонтните дейности за
възстановяване на процесния автомобил в размер на 1373,87лв. / съобразно извършена в с.з.
корекция от вещото лице/. От заключението на вещото лице по събраната пред настоящата
инстанция повторна САТЕ, предвид допуснато процесуално нарушение от ВРС, се
установява средна пазарна цена на труд 30,82лв и съответен размер на действителна
стойност на щетите 1113,12лв. Като съобразява обясненията на вещите лица, дадени в с.з.,
както и обстоятелството, че по повторната експертиза вещото лице е определило средната
цена на труд, възприемайки стойност само на доверени сервизи на застр.компании,
несертифицирани по ISO, а не средна пазарна стойност, съдът намира, че следва да се
кредитира заключението на първоначалната САТЕ, доколкото то в по-пълна степен отразява
пазарните аналози. Съдът отчита, че ремонтът може да бъде извършен както в сертифициран
за качество ISO сервиз, така и в такъв, който няма сертификат, поради което и като разходи
за труд и материали за ремонта, подлежащи на възстановяване, следва да се вземе средната
пазарна цена (при отчитане на оферти както на сертифицирани, така и на сервизи без
европейски сертификат за качество), която определена съобразно заключението на вещото
лице възлиза на 1373,87лв. / при работен час 36,54лв/.
3
Или с оглед гореизложеното размера на дължимото застр. обезщетение като
възстановителна стойност при отчитане на средни пазарни цени на труда и материалите за
ремонта възлиза на общата сума от 1373,87лв. Приспадайки заплатената от застрахователя
сума от общо 688,54лв /518,53лв + 170,01лв/, дължимото обезщетение възлиза на 685,33лв.
Ето защо решението в частта, в която е присъдено обезщетение за разликата над 685,33лв до
присъдения размер от 855,34лв, възлизаща на 170,01лв, като неправилно следва да се
отмени.
В съответствие с този изход на спора обжалваното решение следва да се
ревизира и по отношение на присъдените на страните разноски. Съобразно уважената част
от предявения иск дължимите на ищеца разноски по съразмерност на уважената част на
иска за първата инстанция са в размер на 448,70лв и като се съобрази извършеното плащане
в хода на процеса от застрахователя в размер на 350лв разноски, то дължима се явява сумата
от 98,70лв. Доколкото отв.страна е защитавана от юрисконсулт, то следващото се
възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 ГПК за първа инстанция се определя на осн. чл.25 от
НЗПП в размер на 100лв. Ето защо дължимите на ответника разноски съразмерно с
отхвърлената част за първа инстанция възлизат на 29,82лв.
С оглед обжалвания с подадената въззивна жалба размер на осъдителното
решение и установената от въззивния съд частична основателност на въззивната жалба,
разноските за въззивното производство, които по съразмерност се следват за въззивника са
64,60лв-ю.к.възнаграждение, д.т. и разноски за в.л. Предвид направеното искане на
възз.страна също се следват разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК, които възлизат на
288,45лв-адв.възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №261845/04.06.2021г., постановено по гр.д.№12915/2020г.
по описа на Варненски районен съд, в частта му, в която ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, е
осъдено на основание чл.405, ал.1 КЗ да заплати на АЛ. ИВ. ИВ., ЕГН **********, с адрес
гр.Варна, кв.Младост бл.142, вх.4, ет.2, ап.72, сумата от 170,01лв, съставляваща горницата
над 685,33лв до размера от 855,34лв, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на задна дясна врата, облицовка
задна броня, задна лява врата и заден ляв панел, в резултат на настъпило застрахователно
събитие по Договор №0306Х0504753 от 05.09.2019г. за „КАСКО“, клауза „Пълно каско“ на
лек автомобил Ауди А3 с рег.№ ********, на основание чл.405, ал.1 КЗ, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба-12.10.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, както и в частта му, в която са присъдени разноски , като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
4
ОТХВЪРЛЯ предявения от АЛ. ИВ. ИВ., ЕГН **********, с адрес гр.Варна,
кв.Младост бл.142, вх.4, ет.2, ап.72, против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
р-н Средец, ул. Стефан Караджа 2, иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за заплащане
на сумата от 170,01лв, съставляваща горницата над 685,33лв до размера от 855,34лв,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на задна дясна врата, облицовка задна броня, задна лява врата и
заден ляв панел, на л.а. Ауди А3 с рег.№ ********, в резултат на настъпило застрахователно
събитие по Договор №0306Х0504753 от 05.09.2019г. за „КАСКО“, клауза „Пълно каско“,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба– 12.10.2020г. до окончателното изплащане, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение №261845/04.06.2021г., постановено по гр.д.
№12915/2020г. по описа на Варненски районен съд, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Средец, ул. Стефан
Караджа 2, ДА ЗАПЛАТИ на АЛ. ИВ. ИВ., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, кв.Младост
бл.142, вх.4, ет.2, ап.72, сумата от 387,15лв, представляваща сторените съдебно-деловодни
разноски за първоинстанционното и въззивно производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА АЛ. ИВ. ИВ., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, кв.Младост
бл.142, вх.4, ет.2, ап.72, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
р-н Средец, ул. Стефан Караджа 2, сумата от 94,42лв, представляваща сторените съдебно-
деловодни разноски за първоинстанционното и въззивно производство, на основание чл.78,
ал.3 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5