Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Ловеч,08.06.2020
г.
Ловешкият
окръжен съд гражданска колегия
в
публично заседание на втори юни двехиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПОЛЯ ДАНКОВА
2. ПЛАМЕН ПЕНОВ
при
секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдията П.ДАНКОВА в.гр.д.
N 201 описа
за 2020
година и за да се произнесе, съобрази :
Постановено
е съдебно решение № 629/30.12.2019 г., постановено по гр.д. № 1349/2019 г. на
РС – Ловеч, с което Областна Дирекция на МВР –
Ловеч, с адрес: гр. Ловеч, ул. „С.К.“ № 2, представлявана от старши комисар М.М.
- директор, на основание чл. 178 ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 179 ал. 1
от ЗМВР,е осъдена да заплати на М.С.М., ЕГН-********** ***
сумата 1 317,10 /хиляда триста и седемнадесет лева и десет стотинки/,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 15.07.2016
год.-15.07.2019 год., на основание чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.187, ал.6
от ЗМВР, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на исковата молба - 15.07.2019 год. до окончателното й изплащане. Присъдени са и
съдебно-деловодни разноски .
Подадена е въззивна жалба №42/03.01.2020
г. на Областна дирекция на МВР-Ловеч против решение № 629/30.12.2019 г.,
постановено по гр.д. № 1349/2019 г. на РС – Ловеч, което е атакувано в частта, в която въззивникът е уважен иска. Подробно мотивира становището си, че първата инстанция
е направила неверни правни изводи по приложението на чл. 179, ал. 4 ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове по отношение на държавните служители в
МВР.Посочва, че съдебният акт се
основава на отменен подзаконов
нормативен акт -Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. на МВР и на неправилно прилагане на чл. 46, ал. 2
ЗНА. Анализира се различието между допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд и допълнително възнаграждение за нощен труд, като се изтъква,
че първоинстанционният съд не ги разграничава. Излага се, че има неяснота по
начина на определяне на коефициента от
1,143, тъй като такъв не се посочва в НСОРЗ. Акцентира се върху действието на
чл. 9, ал. 1 НСОРЗ и неправилния извод на съда ,че тази разпоредба не може да
се тълкува стеснително. Въззивникът не приема становището на съда,че липсата на
приравняване на нощния труд в дневен с
този коефициент ще постави в неравностойно положение държавните служители,
чиито отношения се регламентират в ЗМВР спрямо работниците и служители, чиито
правоотношения се регламентират от КТ. Посочва, че приложими са специалните
закони –ЗМВР и подзаконовите актове към него, който изчерпателно уреждат
правата на държавните служители в МВР .Цитира практика на съдилищата и изтъква,
че изводите по нея са възприети и в актуалните съдебни актове през 2019 г. Моли
атакуваното съдебно решение да бъде отменено,а предявеният иск да бъде
отхвърлен и бъдат присъдени разноски по
делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от
въззиваемия.
В съдебно заседание въззивникът,редовно
призован се явява лично и с проц.представител гл. юрисконсулт Р.. Посочва, че
поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена, а атакуваното съдебно решение
да бъде отменено като незаконосъобразно.
Въззиваемият,редовно
призован, в съдебно заседание не се явява.
От
представените доказателства по гр.д. № 1349/2019 г. на РС-Ловеч, от становището
на страните в процеса, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и
обусловеност, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:
Обжалваното
съдебното решение 629/30.12.2019 г., постановено по гр.д. № 1349/2019 г. на РС
– Ловеч, е валидно и допустимо, но след като обсъди приложените писмени
доказателства настоящата инстанция счита, че е неправилно и следва да бъде
отменено, а вместо него да бъде постановено отхвърляне на иска.
От писмените доказателства се установява, че М.С.М. е назначен на
длъжност „младши експерт и водач на оперативен автомобил в „Научно-техническа
лаборатория”, отдел „Криминална полиция”
при ОДМВР-Ловеч със заповед
№295з-486/02.04.2015 г.Директора на ОДМВР-Ловеч с конкретизирано месечно
възнаграждение. На 06.04.2015 г. М. е встъпил в длъжност. От протокол
№295р-10898/07.10.15 г.е видно,че на 01.10.2015 г. М.М. се е започнал д
дл.характеристика за длъжността.С последваща заповед 295з-355/23.02.2018 г.
Директора на ОДМВР-Ловеч определен реда за разпределение на работното време,
неговото отчитане, компенсиране, режим на дежурство, време за почивка и отдих
на държавните служители в ОДМВР-Ловеч.
Със заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на
вътрешните работи, за всеки отработен час през нощта или за част от него между
22,00 и 06,00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение
за нощен труд в размер 0,25 лв. Тази Заповед е отменена със Заповед №
8121з-1429/23.11.2017 г. на Министъра на вътрешните работи. Издадена е и
заповед №295з-355/23.02.2018 г. на Директора на ОДМВР-Ловеч която подробно
регламентира в на основание чл. 43,ал.4 от ЗМВР и в изпълнение на чл. 11 от
Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. реда за
разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители по чл. 142,ал.1,т. 1 и т. 2 от ЗМВР в ОДМВР-Ловеч.
Представено е заключение по
съдебно-счетоводната експертиза №13008/26.11.2019 г., което съдът възприема
доколкото съответства на правните изводи по казуса. В констатациите на вещото
лице има анализ на действащите подзаконови актове-чл.8 от НСОРЗ ЗМВР, който
излиза извън обхвата на неговата компетентност .
За времето от 15.07.2016 г. до
15.07.2019 г. Веселин Петков Рачев е полагал труд при 12 часови работни смени
от 8 часа сутринта до 20 часа вечерта и от 20 часа вечерта до 8 часа сутринта
на следващия ден.
Издадена е заповед № 8121з –
791 от 28.10.2014 г. на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1 ЗМВР на Министъра
на вътрешните работи въз основа на Наредба № 821з – 407/11.08.2014 г. за реда
за организиране и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на
дежурството, времето за отдих и почивка на държавните служители на МВР. По-късно
е изготвена и заповед № 8121з –
40/15.01.2015 г. на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1 ЗМВР на Министърът на
вътрешните работи. Заповед №
8121з-791 от 28.10.2014 г. за определяне размерите на допълнителните
възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., за
полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията
и реда за тяхното изплащане на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи е изменена със Заповед № 8121з-40 от 15.01.2015 г. (отменена
с Решение № 1694 от 17.02.2016 г. на Върховния административен съд - ДВ, бр. 17
от 2016 г.. Заповед № 8121з-663 от 5.06.2015 г. е отменена с
решение № 5579 от 3 май 2017 г. по административно дело № 12935 ОТ 2016 Г. , а Заповед № 8121з-437 от 28.04.2016 г.
е отменена с Решение № 5937 от 12.05.2017 г. на Върховния административен съд -
ДВ, бр. 49 от 2017 г.).
Предявена е в настоящето производство облигационна
претенция за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд/преобразуван от нощен труд/ от 1798 часа за периода от 15 юли 2016 година
до 15 юли 2019 година ,ведно с мораторна лихва от датата на завеждане на иска
до окончателното изплащане на сумата по него. Съдът приема, че е сезиран с иск по178,ал.1,т.3 от ЗМВР във връзка с чл.
179, ал. 1от ЗМВР. М.М. е работил на длъжност „младши експерт и водач на оперативен
автомобил в „Научно-техническа лаборатория”, отдел „Криминална полиция” при ОДМВР-Ловеч като държавен служител при сумирано изчисляване на работното време съобразно
вида и спецификата на дейността, която изпълнява. В разпоредбата на чл. 187 от ЗМВР е определена нормалната продължителност на работното време на държавните
служители на МВР, а в чл. 187,ал.2 от ЗМВР е посочено, че работното време на
държавните служители работещи на 8-, 12- или 24 часа се изчислява сумарно за тримесечен
период, установена е възможност за полагане на нощен труд от 22.00 до 6.00 часа
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24-часов
период. Изрично е предвидено, в чл. 187,ал.9 от ЗМВР, че редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. Подзаконовата нормативна уредба на
нощния труд се развивала с уреждане на нощния труд по НАРЕДБА № 8121з-407 от
11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи /отм.- обн., ДВ, бр. 69 / 19.08.2014 г., -
отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г./. В чл. 31,ал.2 на
Наредбата е конкретизирано, че положения нощен труд се умножава по 0.143 и
полученото число се се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период
.В последствие е приета Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г. /отм. ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г., с Решение № 1512
от 11.02.2016 г., постановено по адм. д. № 7493 по описа за 2015 г. на ВАС, IV
o. и Решение № 8585 от 11.07.2016 г., постановено по адм. д. № 5450 от 2016 г.
на ВАС, V- чл. състав/ и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. /отм. ДВ, бр. 3
от 10.01.2020 г. и бр. 4 от 14.01.2020 г. с Решение № 16766 от 10.12.2019 г.,
постановено по адм. д. № 8601 по описа за 2019 г. на ВАС, V- чл. състав, I-ва
колегия/. Чрез тези подзаконови нормативни актове, първоначално е било уредено
полагане на нощен труд и неговото заплащане, а впоследствие е имало период,
когато подходът на законодателят не е предвиждал такова заплащане. Същевременно
заплащането на извънреден труд е последователно установено, както в
разпоредбите на ЗМВР, така и в подзаконовите нормативни актове.
Съдът приема, че с
действащия специален закон – чл. 179,ал.1 от ЗМВР е била преодоляна празнотата
в закона относно начина на формиране на допълнителното възнаграждение за нощен
труд, поради което не може да се обоснове неговото преизчисляване в извънреден
труд.. Настоящата инстанция счита,че разбирането на законодателят относно
полагането и заплащането на нощен труд за държавните служители при МВР е
претърпяло изменение - по ЗМВР/отм./ не се съдържало, но в чл. 179 от
действащия ЗМВР за процесния период е уредено. В чл. 187,ал.1от ЗМВР е
определена нормалната продължителност на работното време на държавните
служители на МВР, а в чл. 187,ал.3 от ЗМВР е сумарното изчисляване.В цитираната
разпоредба на чл. 187,ал.3,пр.последно
от ЗМВР изрично е предвидено,че при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В чл. 187,ал.5,т.2 от ЗМВР е вписано,че
възнаграждение за извънреден труд се дължи за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени..
Същевременно редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Разрешава
се полагането на извънреден труд до 25 часа на тримесечен период и до 100 часа
годишно, над ограниченията по чл. 187, ал. 7, при бедствия и други извънредни
ситуации-187а от ЗМВР. Извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение-чл. 187,ал.6 от ЗМВР. Следователно в закона-ЗМВР има ясно и точно
разграничение между нощен труд-чл. 179 от ЗМВР и извънреден такъв-чл.178,ал.1,т.3
от МЗВР, конкретизиран е вида им, часовете разрешен извънреден труд и е
посочено, че реда за отчитане, компенсиране ,организация, разпределение се
определя с подзаконов нормативен акт – Наредба по чл. 187,ал.9 от ЗВМР.
Ищецът въззиваем има качеството
на длъжностно лице по смисъла на член 142,ал.1,т.1 от ЗМВР - държавни
служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на
населението. Настоящият състав счита, че относно правоотношенията,в това число
и заплащането на допълнителни възнаграждения на държавните служители в
полицейските органи са приложими разпоредбите на Закона за Министерство на вътрешните работи и
подзаконовата нормативна база към него, тъй като се касае до специален закон и
той изключва общите разпоредби. За разлика от закона за МВР/отменен/, в който
не е имало уреждане на нощния труд, в действащия към процесния период Закон за
Министерство на вътрешните работи нощния труд на тази група държавни служители
изрично е предмет на самостоятелна
разпоредба-чл. 179,ал.1 от ЗМВР.За този вид труд се полага допълнително възнаграждение и е
посочено, че условията реда и размера за изплащане му се определя с Наредба на
министъра на вътрешните работи и негова заповед.С измененията на правната норма
на чл. 179 /с ДВ бр. 97/2017 г.,бр.34/2019 г./ се детайлизира реда за
определяне на възнагражденията. При това положение за процесния период е
несъстоятелно да се обсъжда съществуването на празнота в закона и приложимост
на общите разпоредби на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Действително проследявайки хронологично
действието на подзаконовата уредба съдът установява нейната динамика.
Неколкократно се приемат и действат различни Наредби за реда за организация и
разпределение на работното време на неговото отчитане за компенсиране на
работата извън редовно работно време режима на дежурство времето на отдих и
почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи,
съответните заповеди към тях и следва тяхното отменяне от Върховен
Административен съд. Въззивният съд приема, че на основание член 195 от АПК
подзаконовият нормативен акт се счита отменен от деня на влизане в сила на
съдебното решение, а по силата на член 195, алинея 2 от АПК правните последици,
възникнали от подзаконов административен акт, който е обявен за нищожен или е
отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в 3-месечен
срок. За настоящата инстанция в закона на Министерство на вътрешните работи е
направено ясно разграничение между нощния труд за времето от 22 до 6 часа и
извънредния труд, както и изрично са конкретизирани полагането на труд на
официални празници и за времето на разположение. В този смисъл становището на
въззиваемият, че полагания от него нощен труд следва да бъде преобразуван в извънреден,
не се споделя от съда. Извънредният труд като вид труд е уреден в раздел ІІ на КТ-чл. 143 -150 от КТ,
както и в разпоредби на ЗМВР и неговото
полагане е свързано със специален ред и специален начин на определяне на
заплащането. Извънредният труд не е
нова категория за трудовото право, неговата уредба се съдържа в Кодекса на труда,
но претърпява развитие с измененията от 1992 г. и 2001-ва година.Както в
Кодекса на труда,така и в ЗМВР-чл.187а от ЗМВР обаче се държи сметка за
обстоятелството, че той е допустим само по изключение в конкретно изброени
случаи. Легалната дефиниция на извънредния труд в чл. 144 от Кодекса на труда го
определя, като труд който се полага по разпореждане или със знания и без
противопоставяне на работодателя или на съответния ръководител на работника или
служителя извън установеното за него работно време-чл. 142 от КТ. Законодателно
е въведено ограничение в неговата продължителност- в разпоредбата на член 187,ал.5,т.2
и чл. 187а от ЗМВ, чл., изрично с уредени хипотезите, при които той е
недопустим в чл. 147 от Кодекса на труда, както и правото на работника да
откаже неговото полагане - член 187а,ал.3 от ЗМВР. Извънредният труд се отчита за
служителите със сумарно отчитане на работното време с приложение №1 по
действалите към различните периоди Наредби по чл. 187,ал.9 от ЗМВР. Предвид
характеристиката му като труд, който се полага само по изключение, в строго
определени случаи при лимитативно установени хипотези, е възприето и неговото
заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. М.М.
по силата на възникналото правоотношение въз основа на заповедите от 2015
година работи на длъжност, при която има сумарно отчитане на работното време и
се полага труд в рамките на 8 часа на смени. При това положение съдът счита, че
полагания от М.М. нощен труд за периода от 15 юли 2016 година до 15 юли 2019
година няма характеристиката на извънреден труд, така както е установен в чл.
187,ал.3,т.2 или чл. 187а от ЗМВР. Съдът
намира, че не са налице предпоставки и за преобразуване на нощния труд в
извънреден труд, тъй като нощният труд е уреден изрично в разпоредбата на член
179 от Закона за МВР и подзаконовите
нормативни актове. При полаганите 12
часови смени на работа от М.М. са се включвали и часове нощен труд за времето
от 22 до 6 часа и те по същество са част от работното време на смени, а не са
извънреден труд. Да се приеме противното означава да се счита, че служителят е
работил през целия период на трудовото си правоотношение /от което нощния труд
при 12 часовите смени вкл.от 22-6 часа е
8 часа/ полагайки извънреден труд. За настоящата инстанция такъв извод е необоснован
и незаконосъобразен. От естеството и спецификата на трудовите функции на ищеца
като младши инспектор и водач на спец.автомобил следва полагането на нощен труд
за времето от 22 часа до 6 часа, тъй като се касае до полицейски служител. Предвид
на това съдът намира, че искът на М.М. за 1 317,10 лева, представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 15.07.2016 год.-15.07.2019
год., на основание чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.187, ал.6 от ЗМВР, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба - 15.07.2019 год. до окончателното й изплащане.
Предвид изложените фактически и правни
изводи на въззивният съд атакуваното съдебното решение съдебно решение № 629/30.12.2019 г.,
постановено по гр.д. № 1349/2019 г. на РС – Ловеч е неправилно и
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а предявения иск отхвърлен.
При
този изход от процеса въззиваемия следва
да бъде осъден да заплати на въззивника съдебно-деловодни разноски за двете
инстанции в размер на сумата 226.34 лева, предвид размера на исковата претенция
и не-високата фактическа и правна
сложност на казуса . Разноските включват юрисконсултско възнаграждение от 100
лева, за всяка инстанция и 26.34 лева-д.такса за въззивна фаза.
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно съдебно решение № 629/30.12.2019
г., постановено по гр.д. № 1349/2019 г. на РС – Ловеч, с което Областна Дирекция на МВР – Ловеч, с адрес: гр. Ловеч,
ул. „С.К.“ № 2, представлявана от старши комисар М.М. - директор, на основание
чл. 178 ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 179 ал. 1 от ЗМВР,е осъдена да заплати на М.С.М., ЕГН-********** ***
сумата 1 317,10 /хиляда триста и седемнадесет лева и десет стотинки/,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 15.07.2016
год.-15.07.2019 год., на основание чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.187, ал.6
от ЗМВР, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на исковата молба - 15.07.2019 год. до окончателното й изплащане, разноски в размер на сумата 220.66
лева-разноски за първа инстанция, 50 лева-държавна такса и 73.55
лева-възнаграждение за вещо лице и вместо него постанови:
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователен и недоказан, предявения иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 179 ал. 1 от ЗМВР от М.С.М., ЕГН-********** *** против Областна Дирекция на МВР –
Ловеч, с адрес: гр. Ловеч, ул. „С.К.“ № 2, представлявана от старши комисар М.М.
– директор да заплати сумата 1 317,10 /хиляда триста и седемнадесет лева и десет
стотинки/, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода
15.07.2016 год.-15.07.2019 год., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба - 15.07.2019 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М.С.М.,с горните данни да заплати на ОД на МВР - гр. Ловеч, с горните данни сумата
226.34 лева/двеста двадесет и шест лева и тридесет и
четири стотинки/-съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
Решението е окончателно на основание чл. 280,ал.2 от ГПК по цена на
исковете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.