№ 519
гр. София, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Кирил Г. Димитров
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Виктория Тр. Христова
в присъствието на прокурора И. В. И.
като разгледа докладваното от Кирил Г. Димитров Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251100603264 по описа за 2025 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 21.02.2024 г., постановена по НOХД № 5570/2022 г. по описа
на СРС, НО, 6-ти състав, подсъдимата Р. Н. А. е призната за виновна в това, че
на 08.09.2021 г., около 19.15 часа, в гр. София, на спирка на градски транспорт
по линия 83, находяща се на ул. „Житница“, направила опит да отнеме: 1 брой
черна раница марка „Габол“ на стойност 42 лева, съдържаща 1 брой черен
сгъваем портфейл на стойност 15 лева, съдържащ 2 банкноти по 20 лева, една
банкнота по 5 лева или общо сумата от 45 лева, парична сума във валута – 1
щатски долар на стойност 1.65 лева, или всички вещи на обща стойност
103.65 лева, от владението на К.М.К., без негово съгласие, с намеР.ето
протИ.законно да ги присвои, като употребила сила за това – издърпала
раницата от ръцете на пострадалия, като опитът останал недовършен поради
независещи от подсъдимата А. причини – била задържана от С.Б.С. –
престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК, като на основание чл. 55,
ал. 1, т. 1 НК й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6
1
месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за
изпитателен срок от 3 години. С присъдата подс. А. е осъдена да заплати
сумата от 599.10 лева в полза на СДВР, представляваща направени разноски в
хода на досъдебното производство, и 503.24 лева в полза на СРС,
представляваща направени разноски в хода на съдебното производство.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от
защитника на подсъдимата, с която се иска отмяната й като незаконосъобразна
и постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде оправдана по
повдигнатото й обвинение.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил и въззивен протест,
с който се иска изменението й в частта относно наложеното на подс. А.
наказание, като същото се увеличи и се отмени приложението на чл. 66, ал. 1
НК. Релевирани са доводи, че по делото са налице преимуществено
отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, а именно
обремененото й съдебно минало, високата степен на обществена опасност на
деянието, липсата на самокритичност при последната и това, че пострадалият
е възрастен човек. На следващо място се твърди, че неправилно е приложена
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК, доколкото не е изтекъл реабилитационният
срок по чл. 82, ал. 1, т. 4 НК по отношение на предходните осъждания на
подсъдимата. В този смисъл е акцентирано, че присъдата е изтърпяна на
27.10.2016 г., като към датата на извършване на инкриминираното деяние на
08.09.2021 г. не са изминали пет години. С оглед на изложеното, от въззивния
съд се иска да измени атакуваната присъда, като увеличи размера на
наложеното наказание „лишаване от свобода“ и отмени приложението на чл.
66 НК.
С определение рег. № 1605/22.05.2025 г., постановено в разпоредително
заседание от същата дата, въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил,
че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
свидетели и на подсъдимата, както и изслушването на експертизи пред
въззивния съд. За изясняване на обективната истина по делото са изискани
писмени доказателства от ГДИН и ТД на НАП-София, приобщени в хода на
въззивното съдебно следствие.
В съдебно заседание пред въззивния съд е представено допълнение към
въззивната жалба от страна на защитника на подсъдимата, в което е посочено,
2
че неправилно първата съдебна инстанция не е приела несъставомерност на
извършеното от подсъдимата деяние. В тази връзка е акцентирано върху
обстоятелството, че от обясненията на подсъдимата се установява, че същата е
имала сексуален контакт с пострадалия, който е отказал да й плати и е тръгнал
за работа. Твърди се, че съдът не е съобразил обстоятелството, че
пострадалият е казал в хода на досъдебното производство, че е видял
подсъдимата пред дома си в 16.50 часа, придвижили са се заедно до работата
му, като инкриминираното деяние е осъществено в 19.15 часа на същата дата.
Изложено е, че от информация от Гугъл и ЦГМ-София посоченото разстояние
се изминава за 45 минути, поради което показанията на пострадалия се явяват
недостоверни и не е следвало да се кредитират. Акцентирано е и върху
обстоятелството, че пострадалият е заявил в хода на ДП, че е имал в
портмонето си 45 лева и 1 долар, а в хода на съдебното следствие - 40 лева и 1
долар, което протИ.речие се явява съществено. Твърди се, че районният съд
изобщо не е обсъдил факта, че подсъдимата е била задържана на място и
отведена в 06 РУ-СДВР, като в нея не е намерена инкриминираната парична
сума. С оглед на това се твърди за доказано, че пострадалият не е имал
никаква парична сума в него. Твърди се, че районният съд не е отчел
показанията на св. Б., който е заявил, че подсъдимата е казала на място, че
пострадалият е спал с нея и е искала той да й заплати за това. Оспорва се и
констатацията на първостепенния съд относно възприемане на фактическата
обстановка от неустановено по делото лице, тъй като същото не е установено
и не е разпитвано по делото. С оглед на изложеното, от въззивния съд се иска
да отмени атакуваната присъда, като постанови нова такава, с която да
признае подс. А. за невиновна по повдигнатото й обвинение.
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на СГП поддържа
подадения протест по изложените в него съображения. В допълнение е
посочено, че първостепенният съд е възприел фактическа обстановка при
правилен анализ на събраните по делото доказателства, като е стигнал до
законосъобразен извод относно вината на подсъдимата. Въпреки това е
изложено, че наложеното на подсъдимата наказание е несправедлИ., като е
значително занижено. С оглед на това, от въззивния съд се иска да увеличи
наложеното на подсъдимата наказание „лишаване от свобода“ на 1 година,
като постанови същото да се изтърпи ефективно.
3
Защитникът на подсъдимата поддържа подадената от нея жалба, като
излага съображения, че реално по делото са разпитани двама свидетели
очевидци, доколкото полицейските служители не са възприели
инкриминираното деяние, а са пристигнали на местопроизшествието след
това. Твърди се, че неоснователно съдът не се е доверил на обясненията на
подсъдимата, от които безспорно се установява, че последната е имала
интимни отношения с пострадалия, както и че последният е следвало да й
заплати съответна парична сума. Акцентирано е върху обстоятелството, че от
показанията на пострадалия се установява, че от момента на тръгването му
към местоработата му до часа на инкриминираното деяние са изминали 2 часа
и 25 минути, а според направена справка от защитника на подсъдимата в
ЦГМ-София – максимум 45 минути. Твърди се, че безспорно е установено
наличието на спречкване между подсъдимата и пострадалия, но
незаконосъобразно първостепенният съд е формирал изводите си въз основа
на твърденията на третото неустановено лице, което се е притекло на помощ.
Изложено е, че не са намеР. заявените от пострадалия парични суми около
мястото, на което е задържана подсъдимата. Освен това се твърди, че
подсъдимата не е имала намеР.е да отнема чантата на пострадалия, а
единствено да провери дали действително в нея има парична сума.
Подсъдимата не отрича, че е извършила деянието, като твърди, че са имали
интимни отношения с пострадалия. Изложено е, че последният изведнъж е
започнал да я бута и да казва, че няма пари.
В предоставеното й право на последна дума подсъдимата моли да бъде
оправдана.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивния протест и
въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание‚ и след като в
съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира, че са налице основания за нейното изменение в частта
относно размера на наложеното наказание. Съображенията за това са
следните:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, обсъдени в мотивите на присъдата,
като същата следва да бъде ревизирана частично във връзка с детайлизиране
4
на поведението на подсъдимата и пострадалия преди и по време на
извършване на инкриминираното деяние, доколкото районният съд е изложил
изключително лаконично факти в тази насока. Същевременно, възприетата от
въззивния съд фактическа обстановка не се различава съществено от
изложената такава в процесния обвинителен акт, поради което и на
подсъдимата не се вменяват факти, срещу които не се е защитавала в хода на
наказателното производство.
Съобразно гореизложеното, въззивната инстанция приема следната
фактическа обстановка:
Подсъдимата Р. Н. А. е родена на ********* г. в гр. Полски Тръмбеш,
живуща в гр. София, ж.к. „********* 9“, бл. *********, *********, българка,
българска гражданка, неомъжена, със средно образование, неосъждана
(реабилитирана), трудово ангажирана, с ЕГН **********.
Подсъдимата А. и свидетелят К.М.К. се познавали от около 2-3 години.
Подсъдимата идвала в жилището на свидетеля понякога, за да го изчисти.
Свидетелят й давал малки суми срещу извършените услуги. Понякога й давал
и пари назаем. Двамата имали помежду си и интимна връзка.
На инкриминираната дата 08.09.2021 г., следобед, свидетелят К.М.К.
излязъл от дома си в гр. София, ж.к. „********* и тръгнал за работа - гараж
„Земляне”, находящ се в гр. София, ул. „*********, където работил като
охранител. Св. К. носел на рамото си черна раница марка „Габол“, в която
носил сгъваем портфейл със сумата от 45 лева (две банкноти по 20 лева и една
банкнота от 5 лева) и един щатски долар. Близо до дома си, св. К. срещнал
подс. Р. А., която му се представяла с името „Соня“. Същата многократно
гостувала в дома му, след което той й се обаждал да я повика като чистила или
предоставяла сексуални услуги срещу уговорено заплащане.
След като я видял до дома си, св. К. К. предположил, че подс. А. ще му
иска пари, но тя отрекла, като казала, че ще вземе кафе да си поговорят, при
което седнали на една пейка в ж.к. „Надежда“, където прекарали известно
време заедно. Подс. А. започнала да му обяснява, че ще му върне парите,
които й бил дал преди време назаем, като само следва да ги изтегли от
банкомат. Св. К. не повярвал на думите й, тъй като предположил, че
подсъдимата няма никакви пари и й казал да си ходи, но тя настоявала да
остане с него.
5
След като двамата пили кафе, св. К. тръгнал за работа, като се качил в
трамвай № 11, като с него се качила и подсъдимата и последните слезли на
спирката по месторабота на пострадалия – „Балкан Кар“ АД, находяща се на
ул. „Житница“. Подс. А. казала, че ще отиде с пострадалия на работата му, тъй
като няма къде да спи. Св. К. отново й казал да си тръгва, при което се ядосал
поради упоритостта на подсъдимата и хвърлил по нея празна стъклена
бутилка, но не успял да я уцели, като двамата вече достигнали до спирката на
градския транспорт по линия 83.
В този момент подс. А. взела от земята камък и тръгнала към пострадалия
К., но не успяла да го удари. Въпреки това двамата паднали на земята и
започнали да се боричкат. Подс. А. се стремяла по всякакъв начин да издърпа
раницата на св. К., която се била изплъзнала от рамото му, като пострадалият
я придърпвал с ръце към себе си.
Действията на подсъдимата били забелязани от св. М.Д.Б., който минавал с
автомобила си покрай спирката на градския транспорт на линия 83 в посока
гара Земляне, като видял как подс. А. съборила св. К. на земята и се опитвала
да издърпа чантата от ръцете му, като чул последният да вика за помощ и че го
ограбват. Св. Б. спрял автомобила си и слязъл от него, за да помогне на
човека, като видял как подс. А. притиснала с тялото си св. К. и дърпала
раницата му. В този момент към тях се приближил и св. С.Б.С., колега на
пострадалия.
Подс. А. успяла да издърпа раницата от ръцете на пострадалия и побягнала
към горичката, а св. С. веднага хукнал след нея, за да я хване, заедно с
неустановен по делото свидетел. Св. С. видял как подсъдимата, докато тича с
раницата на св. К., бърка в нея и извадила от същата портфейл, след което
малко по-късно изхвърлила раницата, а след това и портфейла на земята. Св.
С. заедно с неустановения по делото свидетел успели да хванат подсъдимата,
като, връщайки се назад, взели портфейла и раницата, но не успели да намерят
къде са паднали или са били изхвърлени от подсъдимата парите при
преследването й в горичката.
В този момент св. К. се обадил на тел. 112 и сигнализирал за случая. След
като двамата мъже върнали портфейла му, пострадалият проверил
съдържанието му и установил, че му липсвала сумата от 45 лева - две
банкноти по 20 лева, една банкнота от 5 лева, и един щатски долар на
6
стойност 1,65 лева.
Дошлите на място полицейски служители И.Н.М. и И.А.В. задържали
подсъдимата А., обиколили горичката и близките храсти, но не успели да
намерят липсващата от портфейла на пострадалия парична сума.
Съгласно заключението на съдебно-оценителната експертиза, стойността
на предмета на престъплението била, както следва: 1 брой черна раница,
марка „Габол”, на стойност 42 лв., съдържаща 1 брой черен сгъваем портфейл
на стойност 15 лв., съдържащ 2 банкноти по 20 лв., 1 банкнота от 5 лв., или
общо сумата от 45 лв., парична сума във валута - 1 щатски долар на стойност
1,65 лв., или всички вещи на обща стойност 103,65 лева.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза се установява,
че подс. Р. Н. А. страда от синдром на зависимост към хероин, вредна
употреба на кокаин, което представлява психически недостатък по смисъла на
закона, поради което се нуждае от задължителна защита в хода на воденото
срещу нея наказателно производство. Въпреки това, същата е могла да разбира
свойството и значението на извършеното деяние и да контролира постъпките
си.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка се установява по
безспорен и непротИ.речив начин от събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства и доказателствени
средства, включително и способите за доказване, както следва: обяснения на
подс. Р. Н. А. (л. 61-62 от първоинстанционното производство)-частично;
показанията на свидетелите К.М.К. (л. 62-63 от първоинстанционното
производство, вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2
от НПК на л. 5-6 от ДП), И.Н.М. (л. 63 от първоинстанционното производство,
вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК на л. 8
от ДП), И.А.В. (л. 63 от първоинстанционното производство, вкл.
приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК на л. 9 от
ДП), С.Б.С. (приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 НПК на л. 7 от
ДП) и М.Д.Б. (л. 109 от първоинстанционното производство, вкл.
приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 НПК на л. 10 от ДП);
заповед за задържане по реда на ЗМВР (л. 13 от ДП), справка от Дирекция
„Национална система 112“-МВР (л. 57 от ДП), справка от ГДИН (л. 100 от
7
първоинстанционното производство и л. 73 от въззивното производство);
справка от Затвора-гр. Сливен (л. 70 от въззивното производство);
заключението на аудиотехническа експертиза (л. 83-86 от ДП), заключението
на съдебно-оценителна експертиза (л. 70-71 от ДП); заключението на
комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (л. 90-98 от ДП)
и справка и преписи от бюлетини за съдимост на подс. А..
Въззивният съд напълно се солидаризира с извършения от контролираната
инстанция доказателствен анализ и кредитиране в цялост показанията на
разпитаните в хода на наказателното производство свидетели.
На първо място, законосъобразно са били ценени като достоверни дадените
от пострадалия К. К. показания в двете фази на процеса. Следва да се
отбележи, че липсва съществено протИ.речие между възпроизведеното от
него в хода на досъдебното и съдебното производство, като показанията му от
досъдебната фаза са единствено по-пълни и обстоятелствени предвид
депозирането им непосредствено след извършване на инкриминираното
деяние. В този смисъл, от заявеното от пострадалия К. се установява, че
последният е пил кафе с подсъдимата в ж.к. „Надежда“, след което заедно са
пътували до работата му в трамвай № 11, при което е възникнал конфликтът
между тях, провокиран от поведението на подсъдимата, която е искала да
отиде с пострадалия на работата му. В този момент св. К. признава, че е
хвърлил празна стъклена бутилка към подсъдимата с цел да я изгони, при
което последната е взела камък от земята и е нападнала пострадалия, след
което и двамата са паднали на земята. Св. К. е категоричен, че в този момент
чантата му се изхлузила от рамото, при което подсъдимата е започнала да я
дърпа, след което е успяла да я отскубне и да избяга в посока близката
горичка, като е била последвана от св. С. С. и неустановен по делото мъж,
който се притекъл на помощ. Липсва протИ.речие в показанията на св. К.,
дадени в двете фази на процеса и относно това, че подс. А., тичайки към
горичката, е отворила чантата му, извадила е портфейла му, след което е
изхвърлила чантата и портфейла му на земята, като в този момент е била
задържана от св. С. и неустановеното по делото лице. Единственото
съществено протИ.речие между показанията на св. С., дадени в хода на
досъдебното производство и на съдебната фаза, е относно установената от
него липсваща сума в портфейла му. Така в хода на съдебното следствие
8
последният заявява, че подсъдимата му е взела общо 40 лева – две банкноти
по 20 лева, докато на досъдебното производство твърди, че му е взета сума от
45 лева – две банкноти по 20 лева и една банкнота от 5 лева, както и един
щатски долар. Посоченото протИ.речие е преодоляно чрез прочитане по реда
на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК на показанията на св. К., дадени в хода на
досъдебното производство, като след прочитането им, последният е заявил
недвусмислено, че ги поддържа, вкл. и относно точната парична сума, която
му е била отнета. Следва да се отбележи, че е изминал значителен период от
време от инкриминираната дата до момента на даване на показания от св. К. в
хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд, поради което
е житейски логично последният да няма ясен спомен относно точната сума,
която му е била отнета. В този смисъл следва да се приеме, че посоченото
протИ.речие във възпроизведеното от него се дължи на липса на ясен спомен,
а не на недостоверност на показанията му. Нещо повече, заявеното от св. К. в
хода на досъдебното производство напълно кореспондира с показанията на св.
С.Б.С., приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 НПК, който в хода на
досъдебното производство е потвърдил, че при разговор на място с
пострадалия К., последният му е завил, че от портфейла му липсва сумата от
45 лева и 1 щатски долар. В този смисъл, въззивният съд намира за
кореспондиращи на обективната истина именно показанията на св. К., дадени
в хода на досъдебното производство, вкл. относно паричната сума, която му е
била протИ.законно отнета, доколкото последният е имал най-ясен спомен към
момента на даване на първоначалните си показания.
Следва да се посочи, че показанията на св. К. не са изолирани, като се
подкрепят напълно от заключението на аудиотехническата експертиза и от
показанията на свидетелите С.Б.С. и М.Д.Б., които са били преки очевидци на
случилото се между подсъдимата и пострадалия. Предвид настъпилата в хода
на наказателното производство смърт на св. С. С., неговите показания от
досъдебното производство са приобщени по предвидения в разпоредбата на
чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 НПК ред със съгласието на всички страни по
делото. В посочените показания св. С. потвърждава заявеното от пострадалия
К., като твърди, че е видял последният да се боричка с непозната за него жена,
след което последната е издърпала раницата му и е побягнала към близката
горичка, като е била подгонена от него и от неустановен по делото мъж, и е
била задържана от тях. Нещо повече, св. С. е категоричен, че докато е тичала,
9
подсъдимата А. е извадила от раницата на пострадалия портфейл, след което е
хвърлила раницата и портфейла му на земята, като пострадалият завил, че му
липсва инкриминираната парична сума. По идентичен начин св. М.Б. заявява,
че спрял управлявания от него автомобил при преминаване покрай
процесното място, като видял непозната за него жена да дърпа един мъж,
държейки камък в ръка, след което жената избягала с чантата му и ровила в
нея, а други двама мъже я хванали в близост до храсти, намиращи се на около
100 метра от мястото на спречкването й с ограбения мъж.
Същевременно, от заключението на аудиотехническата експертиза, което
съдът кредитира изцяло като пълно, обективно и обосновано, се установява,
че при подадения от пострадалия сигнал на тел. 112, последният е заявил, че го
ограбва жена, с която са познати, като последната му е взела сака и е
изпразнила портфейла му, след което ги захвърлила в храстите и горичката.
Тоест, самият пострадал потвърждава в непосредствено подадения след
извършване на деянието сигнал, че позната жена му е отнела сака и паричната
сума в портфейла му, което напълно кореспондира с дадените от последния
показания в двете фази на процеса.
Съдът намира за неоснователно възражението на защитника на
подсъдимата, релевирано с въззивната жалба и допълнението към нея, че
заявеното от пострадалия, че в 16.50 часа са тръгнали да пътуват с
подсъдимата с трамвай № 11 до местоработата на К., а деянието е извършено
след 19.00 часа, не кореспондирало с обективната истина, доколкото от
извършена от защитника справка в „Център за градска мобилност“ ЕАД
посоченото разстояние с трамвай № 11 се изминавало за не повече от 45
минути, а не както е заявил пострадалият - за 2 часа и 25 минути. От
внимателния прочит на показанията на пострадалия К., на които се позовава
защитникът във възражението си (л. 5-6 от ДП), се установява, че последният
действително се е видял с подсъдимата пред дома си в ж.к. „Надежда“ около
16.50 часа на инкриминираната дата, но същият заявява, че не са се качили
веднага в трамвая към работата му, а известно време преди това са стояли на
пейка, на която са пили кафе с подсъдимата. Едва след това двамата са се
качили на трамвай № 11 и около 19.00 часа на процесната дата са слезли на
спирката на „Балкан Кар“ АД на ул. „Житница“. В този смисъл очевидно
възражението на защитника се явява неоснователно, доколкото пострадалият
10
не е заявявал, че в 16.50 часа са започнали да пътуват с подсъдимата в трамвая,
а това се е случило в неустановен по-късен момент. При това положение
въззивният съд намира за неоснователно възражението на защитника, че в
тази част показанията на пострадалия се явяват недостоверни, поради което
същите не е следвало да се кредитират от първоинстанционния съд.
Съдът кредитира и показанията на свидетелите И.М. и И.В. – полицейски
служители от СДВР, които обаче, както правилно е посочил защитникът в
допълнението към жалбата си, не са очевидци на инкриминираното деяние,
доколкото са пристигнали на процесното място известно време след това
вследствие на подадения сигнал на тел. 112. Въпреки това, техните показания
са информативни относно това, че са търсили разпилени пари около мястото,
където е тичала подсъдимата с отнетата от владението на пострадалия чанта и
вещите, намиращи се в нея, но не са намерили такива.
При преценка обясненията на подсъдимата законосъобразно
първостепенният съд е оценил двойствената природа на същите като гласно
доказателствено средство и като основно средство за защита в наказателния
процес. В този смисъл обясненията на подс. А. обосновано са били възприети
като достоверни единствено в частта им, в която последната не отрича, че на
процесната дата и място действително е отнела от владението на пострадалия
чантата и портфейла в нея. Не кореспондира с останалите гласни
доказателства по делото обаче заявеното от подсъдимата, че е правила секс с
пострадалия К., поради което последния й дължал неустановена по делото
парична сума, като тя искала да провери наличността й в портфейла на
пострадалия, поради което и го отнела от владението му. Не кореспондира с
показанията на св. К. и на св. С. и заявеното от подсъдимата, че след отнемане
на чантата на пострадалия и отварянето на портфейла му, е констатирала, че в
последния няма никакви пари. Действително инкриминираната парична сума
от 45 лева и 1 щатски долар не е намерена, но св. К., в каквато насока са и
показанията на св. С., е категоричен, че същата е била налична в портфейла
му преди подсъдимата да отнеме раницата му. Доколкото от показанията на св.
Б. се установява, че св. С. и неустановеното по делото лице са гонили
подсъдимата около 100 метра, като е била задържана в околността на горичка
и храстова растителност, е логично и житейско обосновано последната да е
извадила паричната сума от портфейла на пострадалия, и последната да е
11
изпаднала или да е изхвърлена, докато тича с отнетите вещи. Следва да се
отбележи, че предвид терена и растителността в същия, както и голямото
разстояние, на което подсъдимата се е отдалечила от мястото на извършване
на престъплението, е логично паричната сума да е изпаднала, да е изпусната и
т.н., поради което и впоследствие да не е била намерена. Факт е обаче
непоколебимостта на св. К., че посочената парична сума е била налична в
портфейла му, което е било споделено непосредствено след извършване на
деянието както на св. С. и полицейските служители, така и на служителя от
Дирекция „Национална система 112“-МВР. С оглед на това, в тази част
обясненията на подсъдимата А. не кореспондират с обективната истина по
делото и се явяват израз на нейната защитна позиция в хода на наказателното
производство, поради което не следва да се кредитират. Не следва да се
кредитира и заявеното от подсъдимата, че са имали интимни отношения с
пострадалия непосредствено преди това, поради което й дължал неустановена
по размер парична сума, доколкото освен, че посоченото твърдение се
опровергава категорично от показанията на св. К., същото се явява и житейски
нелогично с оглед последващото поведение на подсъдимата и пострадалия до
момента на извършване на инкриминираното деяние. Обобщавайки
гореизложеното, въззивният съд намира за неоснователно възражението на
защитника на подсъдимата, че обясненията на подс. А. се явяват обективни,
поради което е следвало да се кредитират в тяхната цялост.
Контролираната инстанция обосновано е кредитирала с доверие
заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство съдебно-
оценителна и комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертизи.
От заключението на първата се установява общата стойност на
инкриминираните движими вещи, а именно 103.65 лева, а от заключението на
КСППЕ – че подсъдимата, макар и с психически недостатък по смисъла на чл.
94, ал. 1, т. 2 НПК, е могла да разбира свойството и значението на
извършеното и да контролира постъпките си.
Въззивната инстанция намира за основателно единствено възражението на
защитника на подсъдимата относно възприетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, че неустановеното по делото трето лице, което заедно
със св. С. е задържало подсъдимата, е възприело конкретните действия на
подсъдимата при отнемане на инкриминираните вещи от владението на св. К..
12
Доказателства относно възприетите от това неустановено по делото лице
факти не са събрани, поради което и изводът на районния съд в тази насока се
явява необоснован. Въпреки това, от показанията на горепосочените
свидетели К., С. и Б. по несъмнен начин се установява, че на процесната дата
именно подс. А. е отнела от владението на пострадалия инкриминираните
движими вещи.
Следва да се кредитират и останалите приобщени от съда по реда на чл.
283 НПК писмени доказателства и доказателствени средства като относими
към предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, въззивната инстанция се
солидаризира с правните изводи на районния съд, че подс. Р. Н. А. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на вмененото й
престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК.
От събраните в хода на делото доказателства по несъмнен начин се
установи, че на 08.09.2021 г., около 19.15 часа, в гр. София, на спирка на
градски транспорт по линия 83, находяща се на ул. „Житница“, подс. Р. А. е
направила опит да отнеме: 1 брой черна раница марка „Габол“ на стойност 42
лева, съдържаща 1 брой черен сгъваем портфейл на стойност 15 лева,
съдърщаж 2 банкноти по 20 лева, една банкнота по 5 лева или общо сумата от
45 лева, парична сума във валута – 1 щатски долар на стойност 1.65 лева, или
всички вещи на обща стойност 103.65 лева, от владението на К.М.К., без
негово съгласие, с намеР.ето протИ.законно да ги присвои, като употребила
сила за това – издърпала раницата от ръцете на пострадалия, като опитът
останал недовършен поради независещи от подсъдимата А. причини – била
задържана от св. С.Б.С..
По несъмнен начин се установи, че подсъдимата е прекъснала
фактическата власт на пострадалия К. върху инкриминираните движими
вещи, като за сломяване на съпротивата на последния е използвала сила,
изразяваща се в издърпване на раницата със съдържащите се в нея вещи от
владението му. В случая употребената от подс. А. сила е била функционално
обвързана с последващото отнемане на инкриминираните движими вещи.
Престъплението е останало недовършено на фазата на опита, доколкото
подсъдимата не е могла да установи своя трайна фактическа власт върху
отнетите вещи, като е била задържана от св. С. и трето неустановено по
13
делото лице от мъжки пол. С оглед на това, подсъдимата е осъществила от
обективна страна състава на вмененото й престъпление по чл. 198, ал. 1, вр.
чл. 18, ал. 1 НК.
Следва да бъде споделен и изводът на първостепенния съд относно
субективната съставомерност на така извършеното престъпление, доколкото
от събраните по делото доказателства се установява, че подс. А. е
осъществила престъплението при пряк умисъл - съзнавала е
общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е неговите
общественоопасни последици, свързани с прекъсване на фактическата власт
на собственика на вещите и опита й да установи своя такава, като е целяла
настъпването им. Не може да бъде споделено възражението на защитника на
подсъдимата относно липсата на присвоително намеР.е у подсъдимата при
протИ.законното отнемане на инкриминираните движими вещи, доколкото
последната искала единствено да провери дали пострадалият наистина има
пари в себе си. На първо място, посоченото твърдение на подсъдимата бе
категорично оборено от показанията на св. К., който отрича да е дължал пари
на подсъдимата и последните да са имали спор относно това дали последният
има пари в себе си или не. Напротив, пострадалият заявява, че подсъдимата го
е преследвала и е искала да отиде с него на работата му, тъй като не е имало
къде да спи, което е провокирало и опитите му да я изгони. В този смисъл и
последващото отнемане на вещите от страна на подсъдимата очевидно не е
било провокирано от изложените от подсъдимата съображения, като в тази
част обясненията й са били правилно приети за недостоверни. На следващо
място, следва да се посочи, че съгласно Решение № 18 от 11.02.1998 г. по н. д.
№ 398/1997 г. на ВКС, I н.о. кражба или грабеж може да има и когато
отнемането на чуждата вещ се извършва с цел пострадалият да бъде принуден
да изпълни свое задължение, тъй като отнемането на вещите става без
съгласие на владелеца им и с намеР.е да се своят от дееца. Нещо повече, в
случая очевидно подсъдимата не е имала намеР.е да върне вещите на
пострадалия, доколкото последната, държейки част от инкриминираните
вещи, е била гонена от св. С. и неустановения по делото мъж в рамките на
около 100 метра преди да бъде задържана от тях. С оглед на всичко
гореизложено, въззивният съд счита, че подс. А. е осъществила и от
субективна страна състава на вмененото й престъпление по чл. 198, ал. 1, вр.
чл. 18, ал. 1 НК.
14
При преценка на атакуваната присъда по отношение на наложеното на
подсъдимата наказание, въззивният съд счита, че контролираната инстанция
правилно е отчела като смекчаващи отговорността на подсъдимата
обстоятелства ниската стойност на предмета на престъплението и
недовършването му. В този смисъл правилно е прието, че е налице хипотезата
на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК за определяне на наказанието „лишаване от свобода“
под най-ниския предел, предвиден в закона, доколкото са налице множество
смекчаващи отговорността обстоятелства и то със значителна тежест предвид
недовършеността на престъплението и ниската стойност на предмета на
престъплението – 103.65 лева. Неправилно са били оценени от районния съд
обаче отегчаващите отговорността обстоятелства, като е отчетено едно
единствено такова, а именно извършване на престъплението на публично
място. Според въззивния съд следва да се отчетат като отегчаващи такива и
интензитетът на упражнената принуда при отнемане на вещите от
подсъдимата и престъпната упоритост при извършване на деянието, доколкото
подсъдимата е дърпала продължително време раницата от пострадалия при
положение, че същият е бил паднал на земята. Св. Б. свидетелства и за
нанесени удари и ритници по отношение на пострадалия, което в
допълнителна степен завишава обществената опасност на деянието и дееца.
На следващо място следва да се отчете като обстоятелство, завишаващо
обществената опасност на престъплението, и фактът, че пострадалият К. е бил
на 76 години към момента на извършване на престъплението, като безспорно
извършеният грабеж на публично място пред погледа на множество очевидци
и то на лице на преклонна възраст, завишава обществената опасност на
извършеното престъпление. С оглед на това и въззивният съд намира за
основателен протестът в частта му, в която се иска увеличаване на размера на
наложеното на подсъдимата наказание до поискания такъв от 1 година
„лишаване от свобода“. Посоченият размер на наказанието е от една страна
значително под минималния такъв, посочен в разпоредбата на чл. 198, ал. 1
НК, като от друга страна се явява съобразен не само със смекчаващите, но и
отегчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства. Поради това
атакуваната присъда следва да бъде изменена в санкционната й част, като
размерът на наложеното на подсъдимата наказание се увеличи от 6 месеца на 1
година „лишаване от свобода“.
Въззивната инстанция обаче намира за неоснователен протеста в частта
15
относно искането за отмяна приложението на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК
и отлагане изтърпяване на наложеното наказание за изпитателен срок от 3
години. Спорният момент между страните по делото е дали подсъдимата е
била реабилитирана към момента на извършване на инкриминираното деяние
на 08.09.2021 г. Видно от справката и бюлетините за съдимост на подс. А.
същата е била осъждана общо четири пъти – по НОХД № 11542/20224 г. по
описа на СРС, като с влязло в сила на 10.10.2005 г. определение за одобряване
на споразумение й е наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лева; по
НОХД № 6917/2007 г. по описа на СРС, с влязло в сила на 22.05.2007 г.
определение за одобряване на споразумение й е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, изпълнението на което е отложено
с изпитателен срок от 3 години; с присъда по НОХД № 1034/2008 г. по описа
на СРС, влязла в сила на 21.02.2009 г., й е наложено наказание „пробация“,
като на основание чл. 25, ал. 1 НК същото е групирано с наказанието по
НОХД № 6917/2007 г. по описа на СРС и е определено едно общо най-тежко
наказание от 3 месеца „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 3 години;
и с присъда по НОХД № 16713/2010 г. по описа на СРС, влязла в сила на
08.02.2016 г., й е наложено наказание „лишаване от свобода“ срок от 3 месеца,
което да се изтърпи при първоначален строг режим, като на основание чл. 68,
ал. 1 НК е приведено в изпълнение наказанието от 3 месеца „лишаване от
свобода“ по НОХД № 6917/2007 г. по описа на СРС. С определение от
28.09.2016 г. по НЧД № 6043/2016 г. на СРС е определено едно общо най-
тежко наказание на подс. А. измежду наложените й по НОХД № 6917/2017 г.
по описа на СРС и по НОХД № 1034/2008 г. по описа на СРС, а именно
„лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, което на основание чл. 25, ал. 4 НК
следва да се изтърпи ефективно при строг режим, като е постановено
наказанието по НОХД № 16713/2010 г. по описа на СРС да се изтърпи отделно
при първоначален строг режим. От приложените справки от ГДИН и писмо от
началника на Затвора-гр. Сливен се установява, че подс. Р. А. е постъпила в
Затвора-гр. Сливен на 21.07.2016 г. за изтърпяване на наложените й наказания,
но поради наличие на данни за изтърпяване на наказание над определения от
съда срок с постановление на ОП-Сливен под № 2159/2016 г. е прекъснато
изпълнението на определеното общо най-тежко наказание от 3 месеца
„лишаване от свобода“ в периода от 27.07.2016 г. до 27.10.2016 г., като със
Заповед рег. № Л-4430/26.10.2016 г., на основание чл. 179, ал. 2 ЗИНЗС, вр. чл.
16
190 ППЗИНЗС е наредено изтърпяното наказание над срока на общото такова
в размер на 6 месеца и 11 дни да се зачете от търпимия остатък по НОХД №
16713/2010 г. по описа на СРС, поради което и Р. А. е „изписана“ на 27.10.2016
г. с изтърпяно в повече наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 месеца
и 24 дни. В случая от съществено значение за извършване на преценка дали
подс. А. е реабилитирана по право по смисъла на чл. 88а, ал. 4, вр. ал. 1 НК по
предходните й осъждания е моментът на изтърпяване на последното й
наказание, в случая това по НОХД № 16713/2010 г. по описа на СРС. Съгласно
горепосочената справка от ГДИН и началника на Затвора-гр. Сливен
последната е била „изписана“ от пенитенциарното заведение на 27.10.2016 г.,
като именно на това действие се позовава прокуратурата във въззивния си
протест, отчитайки, че към датата на извършване на инкриминираното деяние
по настоящото дело – 08.09.2021 г., не е изтекъл 5-годишният
реабилитационен срок по чл. 88а, ал. 1, вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 НК. Това
становище на прокуратурата не може да бъде споделено поради това, че
меродавен в случая е моментът, в който подсъдимата следва да се счита, че е
изтърпяла наложените й наказания, а не този, в който е била „изписана“
административно от пенитенциарното заведение. В случая прокуратурата
изобщо не е следвало да предприема изпълнение на наложените на подс. А.
наказания „лишаване от свобода“ предвид наличните данни за необходимост
от приспадане на задържанията й по съответните дела, значително
надвишаващи всяко от наложените и две наказания. В този смисъл още към
момента на привеждането й в Затвора-гр. Сливен на 21.07.2016 г. е било ясно,
че подсъдимата не е следвало да изтърпява фактически нито едно от
наложените й наказания, поради което и с постановление на ОП-Сливен от
27.07.2016 г. въз основа на подаден на 21.07.2016 г. сигнал на СРП е
прекъснато изпълнението на наказанието й, доколкото е установено, че след
приспадане на съответните периоди на задържания на подс. А., последната
фактически е била изтърпяла всяко едно от наказанията си с остатък от 3
месеца и 24 дни изтърпяно в повече. Действително, самите приспадания са
извършени от СРС с определение влязло в сила на 28.09.2016 г., но
прокуратурата сама е установила неправилността на своите действия, поради
което е подала сигнал до ГДИН и ОП-Сливен, след което е инициирано
производство по повторно групиране на наложените на подс. А. наказания,
което е било вече направено с присъда по НОХД № 1034/2008 г. по описа на
17
СРС. Тоест, обобщавайки гореизложеното, в случая следва да се приеме, че
подс. А. е изтърпяла така наложените й наказания още към момента на
привеждането й в Затвора-гр. Сливен. В този смисъл от приложените
множество справки от ГДИН и Началника на Затвора-гр. Сливен е видно, че
още към 21.07.2016 г., когато подс. А. е постъпила в Затвора-гр. Сливен за
изпълнение на определеното наказание от 3 месеца „лишаване от свобода“ по
НОХД № 6917/2007 г., последната е изтърпяла същото в повече с 6 месеца и
11 дни (след приспадане на задържанията й по НПК в общ размер на 9 месеца
и 11 дни по НОХД № 1034/2008 г. по описа на СРС, което се е намирало в
кумулативна група с него). В този смисъл е било ясно и че са налице
предпоставките на чл. 179, ал. 2 ЗИНЗС за зачитане на изтърпяното в повече
наказание от 6 месеца и 11 дни „лишаване от свобода“ от наложеното й
наказание от 3 месеца „лишаване от свобода“ по НОХД № 16713/2010 г., за
което е подаден изричен сигнал от СРП още на 21.07.2016 г., като в този
смисъл не е било необходимо постановяването на изричен съдебен акт (в
случая определение на СРС от 28.09.2016 г.), с което единствено е
констатирано отделното изтърпяване на наказанието по НОХД № 16713/2010
г. С оглед на това следва да се приеме, че последната е изтърпяла всички
наложени й наказания „лишаване от свобода“ след зачитане на
предварителното й задържане и приложението на чл. 179, ал. 2 ЗИНЗС още
към момента на привеждането й в Затвора-гр. Сливен на 21.07.2016 г.
Прекъсването на изпълнението на наказанието й поради констатираното
изтърпяване в повече на наложеното й общо най-тежко наказание и наличието
на доказателства за необходимостта от приложение на чл. 179, ал. 2 ЗИНЗС
още към датата на привеждане в изпълнение на наказанията не могат да се
тълкуват в ущърб на подсъдимата, доколкото касае незаконосъобразни
действия от страна на правораздавателните органи и затворническата
администрация. При това положение следва да се приеме, че към 21.07.2016 г.
подс. А. е изтърпяла всички наложени й наказания „лишаване от свобода“,
поради което и реабилитационният 5-годишен срок по чл. 88а, ал. 1, вр. чл. 82,
ал. 1, т. 4 НК е изтекъл на 21.07.2021 г. или повече от месец преди
подсъдимата да извърши настоящото престъпление. Доколкото към 11.09.2010
г. е изтекъл и реабилитационният срок по чл. 88а, ал. 1, вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 НК
по отношение на осъждането по НОХД № 11542/2004 г. по описа на СРС
(съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. по т.д. № 2/2017 г.
18
на ОСНК на ВКС), следва да се приеме, че към инкриминираната дата на
основание чл. 88а, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 и т. 5 НК подс. А. е била
реабилитирана по право по отношение на всичките й предходни осъждания. В
този смисъл и последната следва да се счита за неосъждана към датата на
инкриминираното деяние, поради което е допустимо приложението на чл. 66,
ал. 1 НК, доколкото освен чистото съдебно минало на подсъдимата,
наложеното й наказание „лишаване от свобода“ е за срок до 3 години, като
освен това и по мнението на настоящия съдебен състав за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимата А. не е наложително последната да изтърпи
ефективно така наложеното й наказание. По изложените съображения, съдът
намира за неоснователен така подадения въззивен протест в посочената му
част, като първостепенният съд законосъобразно е постановил изпълнението
на наложеното наказание „лишаване от свобода“, увеличено от настоящия
съдебен състав на 1 година, да се отложи за изпитателен срок от 3 години.
Присъдата следва да се потвърди и в частта за разноските, като същите
правилно за били изчислени и възложени в тежест на подс. А. на основание чл.
189, ал. 3 НПК, а именно 599.20 лева по сметка на СДВР относно направените
разноски в хода на досъдебното производство и 503.24 лева в полза на СРС –
по отношение на разноските, направени в хода на съдебната фаза.
При направената служебна проверка на присъдата, настоящият съдебен
състав не откри други основания, налагащи отмяната или изменението й,
поради което атакуваната присъда следва да бъде изменена, като се увеличи
размерът на наложеното на подс. А. наказание „лишаване от свобода“ от 6
месеца на 1 година. В останалата си част, предвид неоснователността на
въззивната жалба и въззивния протест в частта му по отношение отмяна
приложението на чл. 66, ал. 1 НК, първоинстанционната присъда следва да се
потвърди като законосъобразна и обоснована.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 334, т. 3 и т. 6, вр. чл. 337, ал.
2, т. 1 и чл. 338 НПК‚ Софийски градски съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 21.02.2024 г., постановена по НOХД № 5570/2022 г.
по описа на СРС, НО, 6-ти състав, като УВЕЛИЧАВА размера на наложеното
на подсъдимата Р. Н. А. наказание „лишаване от свобода“ от 6 месеца на 1
19
(ЕДНА) ГОДИНА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20