№ 5666
гр. София, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Людм. Дранчовска
при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20221100512105 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20054766 от 24.08.2022 г. по гр.д.№ 56156 по описа за 2018
г. на СРС, Второ ГО, 54-ти състав се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 59, ал. 1
ЗЗД, че в имуществената сфера на „Топлофикация София“ ЕАД, съществува
вземане от „И.П.И Д.“ ООД, формиращо стойността на обедняването на
„Топлофикация София“ ЕАД за сметка на обогатяването на „И.П.И Д.“ ООД,
възлизащо на сумата от 3393.31 лева, представляваща незаплатена цена на
потребена в периода от м. 12.2013г. до м. 04.2015г. топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент 1, находящ се в гр.София, улица „******* 1, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение-
27.07.2016г., до окончателно изплащане на задължението, за която сума по ч.
гр. дело № 42037/2016г. по описа на СРС, 54 състав е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ този
иск за разликата над установената като дължима сума до първоначално
1
предявения размер от 4083.50 лева, както и изцяло предявения по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че „И.П.И Д.“ ООД, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД,
сумата от 701.21 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 31.01.2014г. до 19.07.2016г.
Подадена е въззивна жалба от „И.-П.И Д.н“ ООД, ответник пред
СРС.
Решението се обжалва в частта в която е уважен предявеният срещу
ответника-въззивник иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.59, ал.1
ЗЗД.
Решението се обжалва и в частта за разноските.
Излагат се доводи за необоснованост, неправилност и
незаконосъобразност на така постановеното от СРС, решение. Сочи се, че в
исковата молба от страна на ищеца липсвало позоваване на Споразумение от
08.07.2015 г., което било обсъдено от СРС и било прието като признание за
неизгоден факт- дължимост на цена за топлинна енергия за периода от
м.04.2012 г. до м.05.2015 г. Ищецът претендирал сумите на основание
неоснователно обогатяване. От заключението на приетата по делото съдебно-
техническа експертиза се установявало, че за исковия период м.12.2013 г. до
м.04.2015 г. дължимата от дружеството /ответник/ стойност на топлинна
енергия възлизала на 3 636,45 лв. От заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установявало, че за исковия период
м.12.2013 г. до м.04.2015 г. дължимата от дружеството /ответник/ стойност на
топлинна енергия възлизала на 4092, 27 лв., а лихвата за забавеното й
издължаване – 733,36 лв. Сочи, че от събраните по делото писмени
доказателства по безспорен начин се установявало, че дружеството /ответник/
е заплатило на ищеца суми в общ размер на 5122,69 лв. Тъй като от страна на
ищеца сумите се претендирали като неоснователно обогатяване, а не въз
основа на обсъденото от СРС, Споразумение от 08.07.2015 г., счита, че СРС
неправилно бил приел, че с така платените суми се погасява първо лихвата за
забава за исковия период, а с останалата част непогасената главница за
периода, обхванат от Споразумението, вкл. и частта от главницата за исковия
период.
Иска се от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното
2
решение в обжалваната му част. Претендират се разноски.
Въззиваемият „Т.С.“ ЕАД, ищец пред СРС, депозира отговор по
въззивната жалба, в който отговор изразява становище за неоснователност
на същата и правилност на първоинстанционното производство в частта в
която претенцията му е била уважена. Претендират се разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Б.“ ООД не взема
становище по въззивната жалба. Не претендира разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 07.09.2022 г.
Въззивната жалба е подадена на 21.09.2022 г.; следователно същата е в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва, предявеният от ищеца /пред СРС/,
срещу ответника /въззивник пред настоящата инстанция/, иск по реда на
чл.422 ГПК вр. с чл.59 ЗЗД, е уважен частично; налице е правен интерес от
обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
В частта в която претенцията по реда на чл.422 ГПК вр. с чл.59 ЗЗД
е отхвърлена решението като необжалвано е влязло в сила.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното
решение е постановено в допустим процес и е валидно:
Заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 42037 по
описа за 2016 г. на СРС, 54 състав е била връчена надлежно на длъжника на
31.08.2016 г.
Указанията по чл.415 ГПК са достигнали до знанието на заявителя на
23. 07.2018 г. Исковата молба е предявена на 22.08.2018 г.
Видно от отразеното в т.12 от заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК вземанията се претендират на основание чл.59
ЗЗД- неоснователно обогатяване.
На същото основание е предявена и исковата молба по реда на чл.422,
3
ал.1 ГПК.
Сключеното между ищеца и ответното дружество Споразумение от
08.07.2015 г. е обсъдено от СРС като доказателство, установяващо
признанието на ответника за дължимостта на процесните суми- признание за
неизгоден факт с правно значение, виж л.152 от мотивите на обжалваното
решение.
По основателността на въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че в
патримониума на ответника е възникнало задължение за възстановяване на
настъпилото неоснователно обогатяване чрез заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия, възлизаща в размер на 3636,45 лв. и на
обезщетение за забавеното й издължаване в размер на 701,21 лв. За да
достигне до този извод, СРС се е позовал на заключението на съдебно-
техническата експертиза, както и е приложил правилото на чл.162 ГПК.
Позовал се е на заключенията на първоначалната и допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, както и на представените от ответника
платежни нареждания от 21.07.2016 г. и 21.09.2016 г. за извършени плащания
в общ размер на 5022, 69 лв. По отношение на последните се установило, че
плащането било извършено за погасяване на задълженията по
Споразумението от 08.07.2015 г. Затова и така платените суми следвало да
бъдат съотнесени към задълженията по това Споразумение. Без значение
било констатираното от вещото лице „прекратяване“ на Споразумението, тъй
като такова прекратяване не било подкрепено с доказателства по делото, а и
не се твърдяло, тъй като Споразумението било представено с исковата молба.
Затова т.нар. „прекратяване“ следвало да бъде разгледано единствено като
счетоводно действие на ищеца за извършването на което не било налице
правно основание. Още повече, че в самото Споразумение не било
предвидено като основание за прекратяване неплащане на вноска в срок.
Приложено е правилото на чл.76, ал.2 ЗЗД като е приета за погасена първо
мораторната лихва, а с останалата част в размер на 3971,05 лв. – част от
главницата за периода, обхванат от Споразумението, вкл. и част от
главницата за исковия период. След така извършеното приспадане, оставала
непогасена главница в размер на 3393,31 лв. за която сума претенцията на
ищеца е била уважена. За разликата до пълния предявен размер от 4083, 50
4
лв. искът е бил отхвърлен като неоснователен.
Искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е отхвърлен поради констатираното плащане.
По доводите във въззивната жалба:
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Видно от посоченото в заявлението по чл.410 ГПК, т.12 „обстоятелства,
от които произтича вземането“, твърди се, че длъжника се е обогатил без
основание за сметка на дружеството-заявител със стойността на потребената
ТЕ относно процесния топлоснабден имот с код на платеца Т335234. Затова
следвало да върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Твърди си, че ответното дружество е „небитов клиент“, а процесния имот се
ползва за стопански нужди.
На плоскостта на неоснователното обогатяване, ищецът е претендирал
за установяване по реда на чл.422, ал.1 ГПК вземанията, за които му е била
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.
От представените с исковата молба писмени доказателства се
установява, че между „Топлофикация София“ ЕАД и ответното дружество не
е подписан договор за продажба на топлина енергия, независимо, че „И.-П.И
Д.“ ООД е било поканено от ищцовото дружество да стори това, виж л.13 по
делото пред СРС.
Първоинстанционият съд е подходил възможно най-благоприятно по
отношение на ответника, защото:
В срока по чл.131 ГПК от страна на ответника не е бил подаден отговор
по исковата молба.
Следователно всички доводи и възражения на ответника по арг. от
чл.133 ГПК са били преклудирани.
Дори с молбата от 19.11.2020 г., представена от адв.К., пълномощник на
ответното дружество, в първото по делото /пред СРС/ публично съдебно
заседание, състояло се на 02.04.2021 г., не е било направено възражение за
плащане на претендираните от ищеца за установяване, суми.
Видно от протокола, съставен за първото по делото /пред СРС/
публично съдебно заседание, адв.К. дори не е заявила такова възражение.
Действително, същата е поискала поставяне на допълнителна задача на
5
съдебно-счетоводната експертиза във връзка с това дали има извършени
плащания, но настоящата инстанция намира, че това не изпълнява функцията
на възражение за плащане.
Независимо от това СРС е поставил такава задача на вещото лице по
допуснатата, изслушана и приета /пред СРС/ съдебно-счетоводна експертиза
/основна/.
Доказателства за плащане са представени от адв.К. едва в третото
проведено по делото публично съдебно заседание, състояло се на 03.12.2021
г. /виж л. 121 по делото пред СРС/. Самите платежни нареждания са с дати,
съответно от 21.07.2016 г. и 21.09.2016 г./виж л.119 по делото пред СРС/, т.е.
първият документ е съставен преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение, а вторият преди предявяване на исковата
молба. Независимо от това СРС е приел така представените доказателства,
виж отразеното в съдебния протокол за същото публично съдебно заседание.
Така извършените плащания са съобразени при постановяване на акта по
същество на спора, както и са дали повод за частично отхвърляне на
ищцовата претенция.
Що се касае до довода на въззивника, че при приложение на правилата
на чл.76 ЗЗД, СРС се е позовал и на сключеното между страните
Споразумение, то видно от отразеното в съдебния протокол, съставен за
публично съдебно заседание, състояло се на 03.12.2021 г., процесуалният
представител на ответника – адв.К. се е позовала /два пъти/ на същото като е
посочила, че Споразумението касае процесния период, както и че са сторени
плащания по него и същите следва да бъдат взети предвид от съда.
Видно от самото Споразумение длъжникът /ответното дружество/ е
признало задължения в общ размер на 8906,34 лв., от които главница в размер
на 7758, 58 лв. за периода от 01.05.2008 г. до 31.05.2015 г. и лихва за
забавеното й издължаване в размер на 1147, 76 лв., касаещи периода до
сключване на Споразумението. А ищецът претендира в настоящето
производство установяване на вземания за главница, представляваща
стойност на ТЕ за периода от м.12.2013 г.- м.04.2015 г., т.е., както и двете
страни се позовават на това Споразумение, процесния исков период попада в
рамките на признатите от длъжника задължения по Споразумението от
08.07.2015 г. и по което процесуалният представител на ответното дружество
6
твърди да има плащания.
Съгласно чл. 76, ал.1 ЗЗД този, който има към едно и също лице
няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси
всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се
най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво
обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са
възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.
В конкретния случай в платежните документи на които се позовава
адв.К., процесуален представител на ответника, като основание за плащане е
посочено „по Споразумение“.
Съгласно чл. 76, ал.2 ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да
покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред
разноските, след това лихвите и най-после главницата.
В случая СРС по въпроса за разноските, присъдени със заповедта за
изпълнение по чл.410 ГПК съдът не се е произнесъл в хипотезата на чл.76,
ал.2 ЗЗД. Ако погасим първо разноските, това би означавало задължението на
ответника/въззивник да стане по-голямо по размер, което, обаче, не може да
допуснем с оглед забраната на чл.271, ал.1, предл.последно от ГПК, защото
ще влошим положението на въззивника.
Следва да добавим и, че в заключенията на съдебно-счетоводната
експертиза /основна и допълнителна/ е констатирано, че с извършените от
ответника плащания в счетоводството на ищеца не са погасени дължими за
процесния исков период, суми. Как е извършено осчетоводяването на същите
е показано в нарочна таблица на с.4 /л.112 – 115 по делото/. Постъпилите
плащания след 01.07.2015 г. на обща стойност от 7 999,23 лв. са отнесени като
погасени за периода от м.07.2015 г. до м.02.2018 г. Относно плащанията по
Споразумението от 08.07.2015 г. /с.6 от основното заключение на ССЧЕ/ е
видно, че ответника е заплатил договорените първа и втора вноска изцяло и
част от третата и четвъртата като това е отразено в нарочна таблица. Като от
дължимата по Споразумението сума в общ размер на 8906, 34 лв. е платена
такава в размер на 3510 лв. В допълнителното заключение, изготвено при
съобразяване с представените и приети в третото публично съдебно заседание
платежни документи, вещото лице е посочило, че поради неплащане в
уговорения срок и размер по сключеното Споразумение, от страна на ищеца е
7
извършено „сторниране“ на платените суми като същите са отнасяни за
погасяване на задължения след процесния период. Как е процедирано
счетоводно от страна на ищеца е посочено от вещото лице в нарочна таблица
на л.143 по делото пред СРС. От същата е видно, както и заключава вещото
лице, че няма осчетоводени плащания за погасяване на задълженията на
ответника за процесния период от м.12.2013 г. до м.04.2015 г.
Първоинстанционният съд е приел, че това „сторниране“ е предприето
от ищеца без правно основание, защото липсвали доказателства, че
Споразумението е прекратено и е съотнесъл сторените плащания към поетите
от длъжника /ответник/ задължения със Споразумението от 08.07.2015 г., вкл.
и тези, касаещи исковия период по настоящето дело.
Действително, както и вещото лице по допълнителната съдебно-
счетоводна експертиза е посочило, крайният срок по Споразумението е
08.01.2016 г.
Настоящата инстанция приема за правилен извода на СРС, че
длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството – ищец и
дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.
Този размер е установено от събраните по делото писмени доказателства,
включително представените платежни документи, както и от заключенията на
съдебните експертизи – съдебно-техническа и съдебно-счетоводна /основно и
допълнително заключение/; налице са предпоставките на чл.59, ал.1 ЗЗД.
Решението е правилно и поради съвпадане на крайните изводи на
двете съдебни инстанции ще следва да бъде потвърдено в обжалваната
му част.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
С оглед изхода на спора пред СРС, правилно са разпределени
разноските.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника разноски не се следват.
Въззиваемият претендира разноски и такива са сторени за процесуално
представителство. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя
юриск.възнаграждение в размер на 200 лв.
8
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20054766 от 24.08.2022 г. по гр.д.№ 56156 по
описа за 2018 г. на СРС, Второ ГО, 54-ти състав в частта в която се:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че в имуществената сфера на
„Топлофикация София“ ЕАД, съществува вземане от „И.П.И Д.“ ООД,
формиращо стойността на обедняването на „Топлофикация София“ ЕАД за
сметка на обогатяването на „И.П.И Д.“ ООД, възлизащо на сумата от 3393.31
лева, представляваща незаплатена цена на потребена в периода от м.
12.2013г. до м. 04.2015г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
1, находящ се в гр.София, улица „******* 1, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение- 27.07.2016г., до окончателно
изплащане на задължението, за която сума по ч. гр. дело № 42037/2016г. по
описа на СРС, 54 състав е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА „И.-П.И Д.н“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление /по ТР/: гр.София, улица „******* 1, ап.1, съдебен адрес:
гр.София, ул.“******* ап.17, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******,
сумата в размер на 200 лв., представляваща разноски за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – „Б.“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10