РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Анелия Димитрова
при участието на секретаря Е. М. Д.
като разгледа докладваното от Анелия Димитрова Административно
наказателно дело № 20241450200215 по описа за 2024 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 24-0300-000096 от
08.03.2024 год. на Началник Група в ОД на МВР гр.В., РУ М., упълномощен
да издава Наказателни постановления със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021
год. на Министъра на вътрешните работи, с което на нарушителя М. Т. М. от
гр.С., е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на
30 /ТРИДЕСЕТ/ ЛЕВА за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП като
незаконосъобразно на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. чл.58д т.1 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
1
МОТИВИ:
М. Т. М. от гр.С. е обжалвал в срок Наказателно постановление № 24-
0300-000096 от 08.03.2024 год. на Началник Група в ОД на МВР гр.В., РУ М.
Жалбоподателят се явява лично като смята, че атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно, неправилно и издадено в противоречие
с материалния закон. Акцентира се, че в акта и в наказателното постановление
има противоречие относно мястото на извършване на нарушение. В акта е
отразено, че мястото е на км. 147+100, докато в наказателното постановление
като място на нарушението е посочен км. 174+100. Прави се извод, че това е
нарушение което нарушава правото на защита на последния, тъй като точното
описание на извършване на нарушението е един от важните реквизити на
наказателното постановление. На второ място се подчертава, че от събраните
на съдебното следствие доказателства и в частност от показанията на
разпитаните свидетели не е установено нарушителят покрай кой знак е минал
и къде е било констатирано нарушението. Като алтернативно искане се иска
прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Ответникът редовно призован, представител не е изпратил и не е
ангажирал становище по делото. В съпроводителното писмо по делото е
отразено, че при явяване на защитник и в случай на претендиране на
адвокатско възнаграждение са прави възражение за прекомерност на същото, с
оглед фактическата и правна сложност на делото.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и разгледана по
същество се явява основателна. От приложената по делото разписка е видно,
че жалбоподателя е получил препис от атакуваното НП на 19.04.2024 год.
Жалбата е входирана в деловодството на ответника на 09.05.2024 год.,
съответно е изпратена на 07.05.2024 г., като в тази насока е приложения
пощенски плик с клеймо от същата дата. Безспорно срокът, в който е имал
право да депозира жалба нарушителя е спазен.
Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените
в нея доводи и материалите по делото, намира за установено следното от
фактическа срана:
2
Акт за установяване на административно нарушение №
141760/04.02.2024 год. е съставен на жалбоподателя затова, че на 04.02.2024
год. около 16.25 часа на път Е -79 км. 147+100, с посока на движение от гр.М.
към гр.Б., е управлявал лек автомобил „Пежо 407“ , собственост на фирма М.
И. АД с Булстат ..... гр. С. като не спазва пътен знак В2.С това е отразено, че е
нарушена разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП. Въз основа на така съставения акт
е издадено и атакуваното НП, в което за първи път е отразено мястото на
извършване на нарушението, което е различно от това посочено в акта, а
именно км.174+100.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: НП №24-0300- 000096/08.03.2024г.,
АУАН №141760/04.02.2024г., Справка под рег. №300р4623/15.03.2024г.,
Пощенски плик в оригинал с клеймо от 07.05.2024г., Заповед №8121з-
1632/02.12.2021г. на Министъра на Вътрешните работи, Справка за
нарушител/водач, Справка в Централна база-КАТ за ПС настояща собственост,
Писмени възражения, Акт №141760/04.02.2024г. под №1383/13.02.2024г.,
Пощенски плик в оригинал с клеймо от 12.02.2024г., Справка от Началника на
РУ М. под вх.№2502/31.05.2024г., Справка от Директора на ОПУ-В. под вх.
№2702/11.06.2024г., ведно със Заповед №РД-11-1679/29.12.2023г. и схеми от
Одобрения проект за ВОБД, Справка от Началника на РУ М. под вх.
№2955/21.06.2024г., ведно със Заповед №369р-307/07.02.2023г. на Директора
на ОД на МВР гр. В. и Справка от Директора на ОПУ В. под вх.
№2997/25.06.2024г., ведно със Заповед №РД-11-1675/29.12.2023г. и Схеми от
одобрения проект за ВОБД, Справка от Директора на ОПУ В. под вх.
№3124/02.07.2024г. ведно със заверени копия от Заповед №РД-11-
730/05.06.2023г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. С., Заповед №РД-11- 1626/08.12.2023г. на Председателя
на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. С., Заповед
№РД-11-4/05.01.2024г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр. С. и 2 броя схеми от одобрения проект за
ВОБД.Съответно са разпитани свидетелите Б. Н. и С. П. и двамата служители
в РУ М. Съответно свидетелят Б. Н. работи като мл. полицейски инспектор
към участък З., район М. и е актосъставител, а свидетеля С. П. работи като
полицейски инспектор в РУ М. и е свидетел при констатиране на
нарушението и при съставяне на акта. От показанията на разпитаните по
3
делото свидетели се установява, че на 04.02.2024г. свидетелите Н. и П. са
участвали при организирана полицейска операция с направление работа по
ЗДвП и пътно транспортен травматизъм. Имало е сигнали за масово
нарушаване на забраната за движение по Гл. път Е-79 от посока с. Л. д. към Б.,
тъй като пътя е в ремонт и са се изграждали допълнителни платна. От
показанията на посочените свидетели се установява, че към този момент е
било забранено движението поради ремонт. Двамата свидетели констатирали,
че установъчния им пункт е бил няколко метра след км.174+100 където е
регистрирано нарушението обект на настоящето производство. И двамата
свидетели констатират, че след броени минути когато са започнали своето
дежурство е имало масово нарушаване на пътен знак В2 сред които е бил и
жалбоподателят. Актосъставителят Н. разяснил на жалбоподателя, че ще му
бъде съставен Ел. фиш, но тъй като последният отказал, бил съставен АУАН
затова, че жалбоподателят не спазва забраната въведена с пътен знак В2. Акта
бил съставен в присъствието на нарушителя и в присъствието на свидетелите.
Жалбоподателят бил запознат със съдържанието на акта и му е бил връчен
препис от последния. И двамата свидетели твърдят в показанията си, че е
имало поставени няколко знака В2 като първият от тях е бил на изхода на с. Л.
д., посока Б., след изхода на с. Л. д., както и на гранита между ЛОТ 1 и ЛОТ 2.
От границата на общ. Б. също е имало поставени табели с пътен знак В2.И
двамата свидетели Н. и П. конкретизират, че не са констатирали нарушението
от страна на жалбоподателя, а просто са видели, че същият идва от посока за
която знаят, че е забранено.И двамата свидетели също така уточняват, че в
контролираният участък са били пропускани автомобили единствено които са
били с бележка и са към фирмите, които строят ЛОТ 1 и ЛОТ 2 на път М.- Б.
Свидетелят Б. Н. уточнява, че от негова страна е вписана неточност в акта, а
именно, че нарушението е констатирано на км. 147+100, докато действително,
то е станала на км. 174+100. Същият обаче не отрича, че така отразената
неточност е могло да се поправи на хартиен носител, но не е сторено от
последния. За разкриване на обективната истина и наличното противоречие в
акта и в наказателното постановление относно обстоятелството, къде е
извършено нарушението и къде има поставени знаци В2, както и в коя община
попада констатираното нарушение се изискани справки от Директора на ОПУ
В. Относимите към настоящия казус писмени документи са приложената
Справка от Директора на ОПУ В. под вх.№3124/02.07.2024г. ведно със
4
заверени копия от Заповед №РД-11-730/05.06.2023г. на Председателя на
Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. С., Заповед
№РД-11- 1626/08.12.2023г. на Председателя на Управителния съвет на
Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. С., Заповед №РД-11-4/05.01.2024г. на
Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.
С. и 2 броя схеми от одобрения проект за ВОБД. От приложените писмени
документи се установява, че със Заповед №РД-11-730/05.06.2023г.
Председателя на Управителния Съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.
С. е наредил да се организира движението на Републиканския път I-1 (Е-79
„М.-Б.“ в участъка от км.160+775 до км.172+300 в съответствие със
съгласувания проект за ВОБД и при спазване на извикванията на Наредба
№3/16.08.2010г. за временната организация и безопасността на движението
при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците. По
време на строителните действия затворен за движение е бил участъка от пътен
възел М. до с. Л. д. Проектът за ВОБД е предвиждал пълно затваряне на път I-
1 (Е-79 „М.-Б.“ в участъка от км.160+775 до км.172+300 в двете посоки, както
и са предвидени основни обходни маршрути. Посочената заповед е изменена с
последваща такава заповед под №РД-11-1626/08.12.2023г. и от Заповед №РД-
11-4/05.01.2024г. ,като срока на приключване е бил до 15.02.2024г.От
приложените схеми от одобрения проект за ВОБД се констатира, че знак В2
има поставен на км. 172+000 като видно от приложената справка от Директора
на ОПУ В. под вх.№2997/25.06.2024г. на км. 174+100 няма поставени пътни
знаци, които са елемент на временната организация за движение и че даденото
километрично положение безспорно попада на територията на общ. М.
При тези данни от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
От приложените по делото Заповед под рег.№ 8121з-1632/02.12.2021 г.
на Министъра на вътрешните работи и от Заповед № 369з-307/07.02.2023г. на
Директора на ОД на МВР гр. В., по един безспорен и категоричен начин се
установява, че както АУАН, така и издаденото въз основа на него Наказателно
постановление са издадени от оправомощени и съответно компетентни лица.
По отношение на актосъставителя е налице безспорна компетентност да
съставя АУАН на база посочената Заповед № 369з-307/07.02.2023г. на
Директора на ОД на МВР гр. В. и в частност нейната т.1. АУАН и НП са
съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
5
Въпреки тези констатации съдебния състав намира, че атакуваното НП е
незаконосъобразно по следните съображения:
Съдът намира, че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по смисъла на чл.42 т.3 и т.4 и чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от
ЗАНН. Съгласно посочените разпоредби в акта и в НП следва ясно и
недвусмислено да бъдат посочени фактите и обстоятелствата, свързани с
извършеното административно нарушение, включително мястото и времето
на осъществяването му. На първо място в конкретния случай неясно е описано
мястото на извършване на нарушението. В акта е посочено, че нарушението е
извършено на км. 147+100 с посока на движение от гр. М. към гр. Б. Видно от
приложеното становище от ответника по делото същият е констатирал във
връзка с възражение от страна на жалбоподателя, че в акта е била допусната
техническа грешка от актосъставителя като е посочено, че мястото на
извършване е на км. 147+100 докато действителното нарушение е
осъществено на км.174+100. Прави впечатление, че тази констатация на
административнонаказващия орган е констатирана в значително по-късен етап
след съставяне на акта като освен неточното посочване на мястото на
извършване на нарушението е констатирано, че актосъставителя Б. Н. не е
посочил и номера на МПС-то, с което е допуснато твърдяното нарушение. Тук
е мястото да се отбележи,че ако действително е била допусната неточност в
констатиране на нарушението в акта, то за актосъставителя е съществувала
правната възможност да коригира този пропуск като извърши на хартиения
носител поправка съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, която препраща
към разпоредбата на чл. 130 от НПК.Съгласно разпоредбата на чл. 130 от НПК
когато се прави поправка ,изменение или допълнение ,то тези обстоятелства
трябва да бъдат удостоверение с подписа на лицата, които са ги подписали. В
конкретния случай това е следвало да стане в присъствието и с подписите на
актосъставителя, свидетеля С. П. и жалбоподателят. Като не е сторил това
актосъставителя е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, което не може да бъде санирано впоследствие с издаденото
наказателно постановление. В наказателното постановление за първи път
нарушителят разбира, че му е вменено ново място на извършване на
нарушението, което е недопустимо. Това обстоятелство е следвало да бъде
точно и ясно описано в обстоятелствената част на акта и НП, за да може
наказаното лице да се запознае в пълнота с вмененото му обвинение и да
6
организира по адекватен начин защитата си в административнонаказателното
производство. Отново следва да се акцентува, че съгласно разпоредбите на чл.
42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, както АУАН, така и
НП следва да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено, с посочване на законовите разпоредби, които са били
нарушени, като следва да е налице и пълно съответствие между фактическо и
правно обвинение. В процесните АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят
единствено и само не спазва пътен знак В2 без да става ясно при какви
обстоятелства е нарушил този знак.Както бе отразено в по-горните абзаци
знак В2 има поставен на км.172+000 т.е. след мястото което
административнонаказващият орган претендира, че жалбоподателят е
нарушил, т.е. на практика жалбоподателя не е навлязъл след знак забраняващ
влизането на съответното ППС както е вменено нарушението на
жалбоподателя. В същото време от събраните по делото доказателства се
установява, че целия пътен участък е бил затворен и ако е налице нарушение
от страна на жалбоподателя то, то не е по ал.3 т.5 на чл.183, а е по чл.183 ал.7
от ЗДвП, която норма наказва водачите които навлизат след знак забраняващ
влизането на съответното ППС при въведена временна забрана за движение
каквато е в конкретния случай.Видно от показанията на разпитаните по делото
свидетели същите не са констатирали навлизането след пътен знак В2 на
жалбоподателя, като не могат да уточнят преди поставения знак В2 на км.
172+000 къде другаде е имало поставени знаци В2 и по какъв обходен
маршрут се е движел жалбоподателят, за да стигне до км.
174+100.Неизследван по делото остава въпроса имало ли е длъжностни лица
от АПИ, които са давали разрешение на участници в пътното движение да
преминават през инкриминирания пътен участък. Не е изследвано
възражението от страна на жалбоподателя, че същият се е движел по Джипиес
навигация, която не е съответствала на временната организация за движение и
която го е довела до служителите на РУ М. В АУАН и НП е посочено, че
жалбоподателят е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП.Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП въвежда общо задължение за водачите на ППС, като участници в
движението да съобразяват поведението си с пътните знаци. Посочената
правна норма е бланкетна, доколкото не сочи при конкретен пътен знак, какви
са задълженията на водачите. За да бъде дадена прецизна правна
квалификация на нарушението следва ясно да се посочи коя е правната норма,
7
съдържаща правилото за поведение на водачите на ППС при наличие на пътен
знак "В2", като по този начин на жалбоподателя ще бъде посочено ясно и
конкретно кое е задължителното правило за поведение, което е нарушил, за да
му бъде наложено съответното административно наказание. При издаване на
НП вместо да попълни бланкетната норма на чл. 6, т. 1 от ЗДвП с посочване
на конкретната правна норма, която предвижда какво следва да е поведението
на водач при наличие на пътен знак "В2", административнонаказващият орган
е допуснал нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, като при цитиране на
правната квалификация на нарушението се е задоволил единствено да посочи,
че жалбоподателят е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП.Разпоредбата на чл. 6, т. 1
от ЗДвП предвижда задължение за участниците в движението да съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Издавайки
обжалваното НП административнонаказващия орган не е приел дори, че
навлизайки срещу пътен знак "В2", жалбоподателя не се е съобразил със
забраната на този знак. Никъде в НП обаче не е посочено кой е нормативният
акт, който вменява задължение на участниците в движението да не навлизат
след знак "В2". Цитираната като нарушена правна разпоредбата - чл. 6, т. 1 от
ЗДвП не посочва при наличие на конкретни пътни знаци, какви действия
следва да извършат участниците в пътното движение и в частност водачите на
ППС. Поведението, което следва да спазват водачите на ППС при наличие на
пътен знак "В2" е посочено в чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП, а именно да не навлизат
след този знак и в двете посоки. Тоест чл. 6, т. 1 от ЗДвП се допълва от друга
разпоредба – такава, която посочва конкретните правила за поведение на
водачите на ППС при наличие на различни пътни знаци, а с оглед конкретно
посочения пътен знак "В2", това е чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП.Разпоредбата на
член 57 от ЗАНН изчерпателно изброява задължителните реквизити на
наказателното постановление, като в точка 6 е предвидено посочването на
"законните разпоредби, които са били нарушени виновно". Като не е посочил
конкретната норма, въвеждаща задължение за водачите на ППС да не навлизат
след пътен знак "В2", административнонаказващия орган не е изпълнил
задължението си да посочи точната правна норма, която е била нарушена.
Непосочването на точната разпоредба, която е нарушена или посочването
само на бланкетната норма е винаги съществено процесуално нарушение,
8
защото засяга правото на защита на санкционираното лице да узнае какво
точно нарушение му е вменено и кои текстове от закона и подзаконовите
нормативни актове са предвидили за него задължения, които то не е
изпълнило.
Констатираното процесуално нарушение е съществено и не може да
бъде отстранено от съда, поради което издаденото НП се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено на посоченото процесуално
основание. В контекста на изложеното следва да се подчертае отново, че
разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП - създава общо правило за поведение,
което не може да бъде самостоятелно инкриминирано, като пораждащо
задължения за водач на МПС (в този смисъл е Решение № 160 от 14.04.2020 г.
по н. д. № 667/2019 г., ІІІ НО на ВКС). Разпоредбата визира четири
самостоятелни хипотези: несъобразяване поведението на водача със 1)
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, 2) със светлинните сигнали, 3) с
пътните знаци и 4) с пътната маркировка като за да бъде съставомерно
нарушението всяка една от тях следва да бъде обвързана с конкретно правило
за поведение, което в дадения случай не е изпълнено и съставлява нарушение
по съответния текст от закона. Обвинението представлява единство от две
части: фактическа страна (релевантните факти, обуславящи състава на
нарушението) и юридическа страна (правната квалификация на деянието).
Съгласно изискванията на процесуалния закон, за да бъде гарантирано
правото на защита, следва да е налице пълно съответствие между двете части
на обвинението (фактическа и юридическа). Непосочването на точната правна
квалификация на нарушението и непълното словесно описание на
нарушението в АУАН и НП е довело до нарушаване правото на защита на
наказаното лице да разбере точно какво административно нарушение му се
вменява. На следващо място, не може да бъде споделена тезата за обвързваща
сила на АУАН съобразно чл. 189, ал. 2 ЗДвП. По силата на препращащата
норма на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК в административнонаказателния
процес доказателствата нямат предварително определена доказателствена
сила. Да се придаде подобно доказателствено значение на документ с
преимуществено процесуално значение, със съставянето на който се повдига
обвинение срещу едно лице, би било в нарушение на презумпцията за
невинност по чл. 16 НПК. Последната несъмнено би била накърнена ако се
9
пристъпи и една от основните разпоредби, предвидена в процесуалния закон,
която гарантира, че обвиняемия няма да може да се третира като виновен в
хода на процеса, а именно забраната за прехвърляне на доказателствената
тежест върху него. Той никога не е длъжен да доказва, че е невинен (чл. 103,
ал. 2 от НПК).
Настоящия съдебен състав намира, че от въведената в НП фактическа
обстановка административнонаказващият орган лаконично е възприел, че
управлявайки МПС, което не е уточнено в акта като рег. номер,
жалбоподателят не е спазил пътен знак В2. Административнонаказващият
орган не е отразил, че жалбоподателя е навлязъл след пътен знак В2,
забраняващ влизането на МПС в двете посоки, поради въведена временна
забрана за движение. Никъде, при въвеждане на описанието, наказващият
орган, не е посочил обстоятелството, което е обусловило въвеждането на
временна организация. И в двата документа бланкетно е посочено, че
жалбоподателя единствено и само не е спазил пътен знак В2.Изобщо не е
изследвано забраната дали е била въведена във връзка с временна
организация на движението, не е посочен съответния акт, издаден от
надлежната администрация, управляваща пътя, която в рамките на своята
компетентност да е въвела временни ограничения в движението за процесния
участък, мястото, което обхваща ограничението, както и срокът за който е
въведено. Съобразявайки въведеното в Акта за установяване на
административно нарушение и в издаденото въз основа на него НП описание
на процесното нарушение, настоящият съдебен състав намира, че наказващият
орган не е отразил съставомерни елементи от обективната страна за
отговорността на дееца, което не дава възможност за несъмнена правна
преценка за наличието на противоправно поведение от страна на водача, а
именно нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, извършено при наличие на
квалифициращия елемент на приложената санкционна норма на чл. 183, ал. 7
от ЗДвП, която е следвало да бъде приложена от
административнонаказващият орган, а не тази по чл. 183 ал.3 т.5 пр.1 от ЗДвП
т. е. да е нарушил забраната на пътен знак В2, позициониран при въведена
временна организация на движението от страна на конкретен
административен орган, с конкретен административен акт, за конкретизиран
период от време. Въведеното фактическо описание на вмененото на
жалбоподателя деяние е бланкетно и не съдържа правнозначими факти, от
10
които да се обоснове извод за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 6,
ал. 1 от ЗДвП. Не на последно място следва да се подчертае, че в акта като
място на нарушението е посочен км. 147+100, за който не е важало
приложението на знак В2 докато в НП е посочено място на извършване на
нарушението км. 174+100. Неправилното посочване на мястото на
извършване на нарушението представлява съществено нарушение на
процесуалните правила обуславящо изначално незаконосъобразността на НП
и представляващо достатъчно и самостоятелно основание за отмяната му.
Недопустимо е едва на съдебното следствие да се събират доказателства къде
е констатирано нарушението, при какви обстоятелства и да се установява, че
актосъставителят не е бил наясно къде е бил позициониран патрулния
автомобил, къде е било констатирано нарушението и къде са били налични
поставени знаци В2 по Гл. път Е-79 във връзка с ВОБД и действал ли е тя към
момента. Както бе отбелязано многократно в по-горните абзаци в акта липсва
посочване на рег. номер на МПС-то в неговия диспозитив, както и
действителното място на извършване на нарушението, което не може за първи
път да бъде посочено в НП и нарушителят да бъде изправен в невъзможност
да разбере в какво го обвиняват и на база какви доказателства.
Затова и съда отмени обжалваното Наказателно постановление № 24-
0300-000096 от 08.03.2024 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В., РУ
М.
По делото няма изрично искане за присъждане на разноски от никоя
от страните, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
11