№ 186
гр. С.З., 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20225501000193 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. Д. Ч. против решение №
103/18.03.2022г., постановено по гр.д. № 3754/2021г. по описа на Районен съд
– гр.К., с което е признато за установено по отношение на въззивницата, че
дължи на въззиваемия по заповед за изпълнение № 1313/22.10.2021г. по
ч.гр.д. № 3035/2021г. по описа на РС – К. следните суми: 1031,28 лева –
главница; 198,14 лв. – договорна лихва за периода от 14.04.2019г. до 1
16.03.2020г.; 74,75 лв. – законна лихва за периода от 17.03.2020г. до
24.09.2021г.; законна лихва от 07.10.2021г. до датата на изплащане на
задължението. Със същото решение са присъдени и разноските по делото. С
определение № 734/19.04.2022г. постановено по гр.д. № 3754/ 2021г. по описа
на КРС е изменено решение № 103/18.03.2022г. в частта за разноските.
Въззивницата обжалва изцяло първоинстанционното решение, като в
жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност. Моли, обжалваното решение да бъде отменено.
Претендира за разноските пред двете инстанции. Доказателствени искания не
са направени.
1
В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който
въззиваемият счита, че жалбата е неоснователна и недоказана, а обжалваното
решение правилно и законосъобразно. Взема становище по наведените в
жалбата оплаквания и моли същата да бъде отхвърлена. Прави искане да се
потвърди решението на КРС. Претендира за разноски в настоящата инстанция
– 350 лв. юрисконсултско възнаграждение.
С вх. № 6059/10.06.2022г. е постъпило писмено становище от
пълномощника на П. Д. Ч. – адв. Д.М., с което уведомява, че е възпрепятстван
да се яви в съдебно заседание. Моли, да се даде ход на делото в негово
отсъствие. Поддържа въззивната жалба. Оспорва отговора на жалбата.
Представя списък с разноски по чл.80 от ГПК и Договор за правна защита и
съдействие. Моли да се даде ход по същество, като взема становище и
посочва съдебна практика.
С вх. № 6132/13.06.2022г. е постъпила молба от въззиваемия „А.К.П.З.“
ООД, с която моли да се гледа делото в негово отсъствие. Моли да се даде
ход на делото. Поддържа отговора на въззивната жалба. Претендира за
разноските, за което представя списък.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият си състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:
По ч.гр.д. №3035/2021 г. по описа на РС-К., по реда на чл.410 и сл. от
ГПК, съдът е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза
на ищеца срещу ответника, за следните суми: 1031.28 лева - главница; 198.14
лв.- договорна лихва за периода от 14.04.2019г. до 16.03.2020г.; 206,26 лв. -
неустойка за предсрочна изискуемост; 74.75 лв.- законна лихва за периода от
17.03.2020г. до 24.09.2021г.; законна лихва от 07.10.2021г. до датата
наизплащане на задължението; както и разноски в размер на 121.22 лв., от
които 46.22 лв. държавна такса и 75.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника, като същият е подал Възражение по чл. 414
ГПК.
Не се спори между страните, че между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, и
ответника е сключен Договор за паричен заем № 891119/15.03.2019 г..
Съгласно член 4, ал. 1 от същия, заемателят е удостоверил, че е получил
заемната сума от 1200,00 лева съгласно параметрите на член 3 от договора,
като се е задължил да я върне на заемодателя на 12 месечни вноски, всяка
2
една в размер на 122,94 лева, при месечен лихвен процент от 3.33% и ГПР от
47,838 %.
Към договора е приложен подписан от ответника погасителен план.
Представени са и Общите условия по договор за заем, в сила от 24.07.2018 г.,
подписани на всяка страница. Ищецът представя и процесен договор, а
именно - договор за паричен заем № 891119 към искане № 84815, с дата на
сключване 15.03.2019 г., с погасителен план към него.
Кредитополучателят е подписал и представения по делото Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити на ищцовото дружество.
Вземанията по процесния договор са цедирани от "Креди Йес" ООД на
"А.К.П.З." ООД с Приложение № 1 от 22.01.2021 г. към Договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 22.01.2021 г., като под № 2220 от
приложението е посочен номер на договора, датата на договора и името и
ЕГН-то на кредитополучателя, индивидуализиран е кредитополучателят.
Ищцовото дружество е оттеглило претенцията за сума от 206,26 лева,
представляваща неустойка за предсрочна изискуемост.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Несъстоятелни са доводите във въззивната жалба в посока за
нищожност на целия договор за потребителски кредит, поради нищожност на
клаузите за лихвен процент и ГПР. Процесният договор отговаря на
изискванията на чл.10 и чл.11 от ЗПК. Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК,
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно ал.4,
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
3
В случая страните са уговорили годишен лихвен процент, представляващ
възнаграждението, дължимо на кредитора за предоставянето на сумата в заем
и това не накърнява добрите нрави, тъй като същата е в рамките на
максималния размер на разходите по кредита, които рамки са определени с
разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК. В случая се касае до необезпечен заем, от
небанкова финансова институция, който е високорисков за кредитора, който
риск в случая следва да бъде отчетен при заплащане на по-висока
възнаградителна лихва. Уговорения ГПР не надвишава ограничението
предвидено от законодателя, спазени са нормативните рамки, и като
ненадвишаващ установения максимум не нарушава правата на икономически
по-слабата страна, не представлява неравноправна клауза и е в съответствие с
добрите нрави.
Въззивникът подържа недействителност на договора поради неспазване
нормата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК. Годишния процент на разходите по
кредита в случая е посочен, както е посочена и общата сума, дължима от
потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит
/чл.3, ал.1, т. 8 от договора/ и правилно районният съд е счел, че е достатъчно
за покриването на законовите изисквания.
Ищецът твърди, че договорът е недействителен, тъй като погасителния
план не отговоря на чл. 11, ал. 1, т.11 от ЗПК. Относно погасителния план при
сключването на договора за срочен кредит важат изискванията в чл. 11, ал.1,
т.11 от закона, според които той трябва да съдържа информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК съдържа и изискване да се посочи
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, но само когато договорът предвижда прилагането на
различни лихвени проценти през срока на договора. Това изискване не се
отнася до заемите с фиксиран лихвен процент, какъвто е настоящият случай.
Ето защо решението на КРС като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено. Въззиваемия, чрез проц. си представител претендира
присъждането на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на
150 лв..
Предвид цената на иска, в размер на 1510,43 лв., настоящето въззивно
решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от
4
ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 103/18.03.2022г., постановено по гр.д.
№ 3754/2021г. по описа на Районен съд – гр.К..
ОСЪЖДА П. Д. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: К., ПК ***, да
заплати на „А.К.П.З.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С.**, сумата от 150 лева, юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5