О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
гр.Кюстендил, 25.06.2019 година
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито съдебно заседание проведено на осн.чл.267 ГПК на дванадесет и пети юни две хиляди и
деветнадесета година по ВГД № 324 по описа му за 2019 година от
І-ви съдебен състав с :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА
и
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството по
делото пред въззивната инстанция е образувано на осн.чл.293,ал.3 ГПК след отмяната от ВКС на
РБ с решение № 65/13.06.
С
обжалваното решение от В.Л.Х. и А.Л.Х., действащ със съгласието на майка си Д. И. С. е
отхвърлен,като неоснователен предявеният
им иск против З.В.Б., ЕГН **********,*** квалифициран от първоинстанциония
съд с правно основание по чл. 584, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 572 от ГПК, във
вр. с чл. 575 от ГПК, чл. 574 от ГПК във вр. с чл. 576 от ГПК за обявяване на
нищожност на нотариално удостоверяване, представляващо Нотариално завещание № 1, том І, рег. № 585,
дело № 3 от
Въззивниците
искат от втората инстанция да отмени обжалваното
решение,като постановено при съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон и да обяви на
осн.чл.42,б.”б ЗН нищожността на завещанието , поради неспазване на разпоредбата
на чл.24,ал.1 ЗН с оглед родствена връзка от първа низходяща степен
между свидетелката М. Г. Б. и
ползващата се от завета ответница З.Б.. Уточняват, че с изрична молба са
конкретизирали исковите претенции, като в първото по делото заседание (преди
обявяване на окончателния доклад) изрично заявили, че поддържат исковата молба
ведно с молбата уточнение, с която поддържали искането си за обявяване изцяло
за нищожно на завещанието и при условията на евентуалност претенцията си да се
прогласи нищожността на дарението в полза на М. В. Х., като и констативния нотариален акт да
бъде отменен до реалните права на собственост на завещателката, като оттеглили
исковата си претенция по чл.З0, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗН. Сочи се, че след
това тяхно изявление съдът е допуснал процесуално нарушение, като не е
докладвал уточнителната им молба, тъй като с тази молба не се прилагали само
доказателства, а се конкретизирали исковите им претенции.
Съдът допуснал изменение на проекта си за доклад само в
частта, в която е оттеглена исковата претенция, като в този случай въззивниците
твърдят, че същият е допуснал непълно и неточно докладване, представляващо
процесуално нарушение. Сочи се, че точната правна квалификация въз основа на
фактите и исканията на ищеца е задължение на съда, което същият не е изпълнил,
съответно при наличието на посочените процесуални нарушения, допуснати в хода
на делото, съдът постановил едно незаконосъобразно и неправилно решение. Приема
се, че при направената неправилна квалификация на исковата претенция съдът
неправилно е определил и фактите, подлежащи на доказване от страна на ищците.
За погрешен се приема изводът на решаващия съд, че
разпоредбата на чл.576 ГПК не може да се тълкува разширително, без да уточнява
в какво се изразява разширителното или тясното тълкуване. В конкретния случай
се приема, че с нотариалното завещание досежно свидетелите нотариусът освен да
провери тяхната самоличност и дееспособност, задължително следва да провери
дали са налице отношенията водещи до несъвместимост между завещателя,
ползващата се от завещанието и свидетелите. Сочи се, че като е допуснал в
нотариалното производство да присъства свидетел, който е в родствени отношения
както със завещателката, така и с ползващата се от завета, това действие на
нотариуса попадало под санкцията на разпоредбата на чл.574 от ГПК, която
хипотеза разширявала приложното поле на чл.576 от ГПК. Сочи се, че е налице опорочаване формата на нотариалното
завещание, защото неспособността да се свидетелства, означавало
всъщност липсата на свидетел, което пък предполагало, завещанието да бъде извършено само в
присъствието на един свидетел, с оглед на което се стигало до нарушаване
изискването за формата на нотариалното завещание (чл.24, ал.1 от ЗН). Приема
се, че доказаната от ищците
несъвместимост между свидетеля, който е в родствени отношения както със
завещателката, така и с ползващата се от завета, и исканата от тях нищожност на
нотариалното завещание било достатъчното основание за обявяване на неговата
нищожност.
Тъй като съдът бил направил неправилна правна квалификация на
исковата им претенция, то неговите изводи не кореспондирали с търсената от тях
защита.Поддържа се, че съдът само
констатирал наличие на четвърта степен на родство между завещателката М. В. Х. и свидетелката М. Г. Б.,
без въобще да коментира този факт в мотивите си и какви са правните последици
относно това за действителността на завещанието.
Сочи се, че по отношение на евентуалната им искова претенция
решението на съда също е неправилно, тъй като с оттеглянето на исковата
претенция по чл.30,ал.2 от ЗН не били оттеглили искането си Нотариален акт за
покупко - продажба на недвижим имот №166, том I, рег. №2583, дело №150/2002
год. да бъде обявен за нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като същият
по същество и съдържание представлявал дарение на недвижим имот, а Нотариален
акт за собственост на недвижим имот по писмени документи №81, том II, рег.
№2272, дело №261/2007 год. да бъде отменен като неправилен с оглед на реалните
права на М. В.Х.. При така изложените доводи се иска
въззивният съд да отстрани процесуалното нарушение свързано с докладването на
молбата с вх.№ 14622 от 20.11.2017 год. като докладва същата и изпълни
процедурата по изпращането на препис на същата ведно с доказателствата за
становище от ответника; да даде точна правна квалификация на предявените
искове, както по отношение на главния иск, така и по отношение на евентуалните
искови претенции; да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и
уважи предявените искове.
В срока
по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който
се оспорва депозираната въззивна жалба и се моли да бъде отхвърлена като
неоснователна. Сочи се, че правилно първоинстанционния съд е приел, че липсва
нищожност на нотариалното удостоверяване в процесното нотариално завещание.
Приема се за правилен изводът на решаващия съд, че основанията за нищожност на
нотариалните удостоверявания са посочени изчерпателно в чл.576 ГПК и цитираната
разпоредба не можело да се тълкува разширително. Сочи се, че при постановяване
на своя акт ДнРС не бил допуснал процесуални нарушения, като се твърди, че
оттеглянето на исковата претенция по чл.30, ал.2 ЗН не обосновавало нуждата от
нов доклад по делото.
Воден от горното Окръжен съд-Кюстендил
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА
на страните по
в.гр.д.№ 324 по описа за
НАСРОЧВА в.гр.д.№ 324 по описа за
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: