Р Е Ш Е Н
И Е
№ 149 11.04.2022г. Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На двадесет и девети март две хиляди двадесет и втора година в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ИРЕН ЯНКОВА
Секретар: Стефка Христова
Като разгледа докладваното от
съдия Янкова административно дело №112
по описа за 2022г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. чл.215 от ЗУТ вр. с чл. 128 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, образувано по жалбата на К.Р.Б., представлявана от редовно
упълномощен адвокат против мълчалив отказ на Кмета на община Стара Загора по
чл.150 ал.1 от ЗУТ да разреши изработване на КПИИ по Заявление от 19.01.2022г с
предмет – допускане изработване на проект за изменение на ПУП-ПЗ за УПИ VІІ
-4256 в кв.329 по плана на град Стара Загора с промяна характера на основното
застрояване – Жилищно с голяма височина над 15м, съобразно предвижданията на
ОУП на града / стр.7/. Заявлението е разгледано на 19.01.2022г от ЕСУТ, който с
решение от 19.01.2022г приема становище, че не може да бъде издадено разрешение
за изработване на ПУП-изменение на ПЗ за УПИ VІІ 4256 кв.329 по плана на град
Стара Загора. В графичната част трябва да се добави разстоянието през улица,
съгласно изискванията на чл.32 ал.1 от ЗУТ.
Жалбата до съда е подадена на 15.02.2022г като жалбоподателя се позовава
на Определение №25/14.01.2022г по адм.д.№623/21г по описа на АС Стара Загора, с
което жалбата му против мълчалив отказ на Кмета на община Стара Загора по
заявление от 30.07.2021г за допускане изработване на проект за КПИИ за УПИ
VІІ-4256 кв.329 по плана на града, е оставена без разглеждане като просрочена.
В мотивите към определението си съдът е посочил, че срокът за произнасяне от
единствено компетентния по чл.150 ал.1 от ЗУТ Кмет на общината е двуседмичен,
като същия е изтекъл към 30.08.2021г, дори да се брои от датата -16.08.2021г,
на която са отстранени нередовности, контатирани от ЕСУТ, но в заключение
приел, че двуседмичния срок за произнасяне с изричен акт от Кмета на общината
тече от 30.07.2021г, след изтичане на който тече и 14-дневния срок по чл.215 от ЗУТ за неговото оспорване пред съда. С
оглед на тези указания, жалбоподателя подава на 19.01.2022г заявление по
образец заедно с молба /стр.17/ адресирана до Кмета, към която прилага
Определение №25/14.01.2022г по адм.д.№623/2021г по описа на АС Стара Загора, за
да докаже, че единствено компетентен да се произнесе по основателността на
искането с правно основание чл.150 ал.1 от ЗУТ е единствено Кмета на общината.
Следвайки, указанията в това съдебно определение жалбоподателя отброява дву
седмичен срок за произнасяне, считано от 19.01.2022г тоест до 02.02.2022г и
съответно подава жалба против мълчаливия отказ на Кмета на община Стара Загора
на 15.02.2022г.
По допустимостта на жалбата, съдът
съобрази следното: Срокът по чл.150 ал.1 от ЗУТ е регламентиран в разпоредбите
на чл.124б ал.1 изречение второ и в чл.135 ал.3 от ЗУТ, които се прилагат
алтернативно в зависимост от предметното съдържание на искането за допускане
изработването на КПИИ – първи план за регулация/застрояване ведно с
инвестиционен проект за разрешаване на строеж или изменение на действащ
подробен устройствен план, какъвто е настоящия случай, видно от мотивираното
предложение за допускане изработването на КПИИ /стр.15/, от скицата-предложение
за изменение на действащия от 1993 г. ПУП-ПЗ за УПИ VІІ 4256 кв.329 по плана на
град Стара Загора. На този извод сочи на първо място разпоредбата на чл.150
ал.1 от ЗУТ, която препраща към чл. 124а ал.2, ал.3, ал.4 от ЗУТ, и чл.135 ал.1
от ЗУТ, чрез следния ясен граматично и смислово текст: кметът на общината,
съответно областният управител или министърът на регионалното развитие и
благоустройството, по компетентност може да разреши изработването на комплексен
проект за инвестиционна инициатива. Компетентността на алтернативно изброените
административни органи е материално правна и разпределена според предмета на
подробния устройствен план – териториален обхват/вид на обекта. Целта на КПИИ е
едновременното изработване на подробен устройствен план – ПРЗ или ПЗ, съответно
тяхното изменение, заедно с одобряване на инвестиционен проект и разрешаване на
строителство, чието предвиждане в ПУП- ПЗ и извършване е целта на
устройствената разработка. Разпоредбата на чл.150 ал.1 от ЗУТ разрешава
съвместяването на две отделни административни производства, чрез провеждане на
едно особено с оглед някои конкретни правила производство, като разпорежда
съответно и необходимите за тази цел специални норми относно съобщаване на
актовете на заинтересованите лица, издаването
им и влизането им в сила. Всички останали правила за посочените
производства по одобряване/изменение на ПУП и разрешаване на строителството,
които не са дерогирани от чл.150 от ЗУТ, се прилагат и в производството по
допускане/одобряване на КПИИ и по-специално, съдържанието на искането за
допускане изработването на КПИИ, което е в зависимост от това дали се касае за
първи ПУП или за изменение. Ето защо правно не вярно е, че срокът за издаване
на заповед за разрешаване изработването на КПИИ е 14-дневен -срокът е едномесечен и общия срок по АПК не
може да се прилага, тъй като съгласно чл.22 от АПК, производството по раздел І
„Издаване на индивидуални административни актове“ не се прилага за административни актове, за
които е предвидено специално производство с оглед естеството им. Съответно ЗУТ
в уредбата на отделните производства по издаване на административни актове
препраща към АПК изрично или общо за съответните глави като например
разпоредбата на чл.219 ал.3 ЗУТ. В разпоредбата на чл.150 от ЗУТ не се съдържа
специален срок, поради което приложими са сроковете посочени по-горе, а именно едномесечен
от постъпване на искането. Оспорването на отказ – изричен или мълчалив,
съответно на облагоприятстващ заявителя административен акт е 14-дневен от
съобщаването или формирането на правната фикция за мълчалив отказ / чл.215 ЗУТ/.
В настоящия случай към 15.02.2022г не е
изтекъл едномесечен срок, считано от 19.01.2022г, който изтича на същата дата
през месец февруари, но като се има предвид, че жалбоподателя се доверява на
Определение №25/14.01.2022г по адм.д.№623/21г по описа на АС Стара Загора – съдът вече му е указал какво съдържание на
правните норми възприема, както и че към датата на приключване на съдебното
дирене 29.03.2022г, Кмета на община Стара Загора не се е произнесъл с изричен
акт по чл.150 ал.1 от ЗУТ, то жалбата има предмет, който подлежи на съдебен контрол
за законосъобразност. Мълчалив отказ се формира, когато искането за издаване на
административен акт е подадено до компетентния по закон административен орган –
заявителите не могат да знаят за издадени заповеди за делегиране на правомощия,
които се съобразяват, когато издател на акта не е посочения в нормативен акт
административен орган. Мълчалив отказ се фингира като изричен административен
акт, постановен от посочения в закона компетентен орган и съответно правилно с
жалбата се иска отмяна на мълчаливия отказ на Кмета на община Стара Загора, а
освен това с цитираното определение съдът отново им е указал, че този е органа,
който е следвало, но не се е произнесъл в 14-дневен срок.
На следващо място, на заявителя е изпратено
становището на колективния помощен орган -ЕСУТ, подписано от неговия
председател Главния архитект, формирано по подаденото на 19.01.2022г заявление
за допускане изработване на КПИИ. ЕСУТ е
разгледал заявлението с оглед даване на становище, което е задължителен етап в процедурата
по допускане изработването на проект за ПУП или изменението му, като
отрицателното становище се основава на липса на посочено разстояние между
сградите през улица по чл.32 ал.1 от ЗУТ тоест посочена е непълнота в
мотивираното изявление, която да бъде основание при произнасяне на компетентния
орган. Следователно не може да се обсъжда дали заявлението по чл.150 ал.1 от ЗУТ е недопустимо с оглед Определение №25/14.01.2022г по адм.д.№623/2021г по
описа на АС Стара Загора – подаване отново на същото искане, на същото
основание, със същото съдържание. Заявлението от 19.01.2022г е разгледано от
помощен орган с посочване на фактическо и правно основание, въз основа на което
компетентния орган – Кмета или онзи, на когото е делегирал правомощията си, да откаже допускане изработване на проект за
КПИИ. Със Заповед № 10-00-2505/07.110219г Кмета е делегирал на Главния архитект
правомощието си по чл.150 ал.1 от ЗУТ, но становището на ЕСУТ не изхожда от
него в качеството му на орган по чл.150 ал.1 от ЗУТ, а е подписано от същия
Главен архитект в качеството му на председател на колективния съвет, поради
което това становище не може да се разглежда като изричен отказ на Главния
архитект по същество, изключващ съществуването на мълчаливия отказ на Кмета. Не
може да се разглежда становището на ЕСУТ и като акт по същество, който изключва
мълчаливия отказ на Кмета, предвид
изискването да се добави разстоянието през улица, съгласно чл.32 ал.1 от ЗУТ, а
поради липсата му становището му е, че не може да бъде издадено разрешение –
тоест има съдържанието по чл.135 ал.4 т.1 от ЗУТ, а дали това е органа, който
може да дава становище по тази разпоредба е въпрос по същество.
Ето защо жалбата против формирания мълчалив
отказ на Кмета на община Стара Загора следва да бъде разгледана по същество:
Подадена е на 15.02.2022, когато все още той не се е формирал, но поради
указанията дадени в съдебното определение, че сроковете за произнасяне са
14-дневни, а не едномесечни, и същевременно до приключване на съдебното дирене
компетентния по чл.150 ал.1 от ЗУТ административен орган не се е произнесъл
изрично, като освен това е разгледано искането до етап становище, което е от
значение за крайния акт по тази предварителна процедура, и в него е посочен
порок от материално правно естество, без да се твърди, че заявлението от
19.01.2022г е с идентично съдържание като подаденото на 30.07.2021г. Ето защо
не може да се откаже право на достъп до съд, като вместо органа съда да
преценява идентичност на двете заявления, с оглед описаната до тук фактология.
С жалбата се твърди, че заявителя е
собственик на УПИ VІІ 4256 в кв.329 по плана на града, одобрен през 1993г, и в
това си качество на заинтересован собственик е подал мотивирано искане, в което
е посочил инвестиционната си инициатива, териториалния обхват, информация за
съществуващото положение и за действащите за територията планове – извадки от
ПР и ПЗ. Твърди, че е представил изискуемите по закон документи, както и че
искането е съобразено с чл.18 ал.1 от ЗУТ, с действащия ОУП, с действащите ЗП и с всички изградени сгради в
кв.313 и кв.329. Твърди още, че с оглед
датата на разглеждане на искането му – 19.01.2019г и изпратеното до него
становище на ЕСУТ е поставен в не равно положение спрямо прилагането на закона,
тъй като ЕСУТ не е компетентен да даде становище в случая, а освен е налице
неравенство в третирането и по отношение отказа да се допусне промяна на
характера на застрояването с оглед на установеното вече високо застрояване в
УПИ ХІV 4261 кв. 313 с План за застрояване, одобрен от Кмета на общината със
Заповед №2853/07.11.2008г / стр.24/. От съда се иска да бъде отменен мълчаливия
отказ на Кмета на община Стара Загора и да се върне преписката с указания за издаване на изричен административен
акт от единствено компетентния административен орган Кмета на община Стара
Загора с присъждане на разноските по делото.
Ответникът Кмет на община Стара Загора
чрез процесуалния си представител с писмена защита иска от съда да бъде
отхвърлена жалбата против мълчаливия отказ с доводи, че по силата на чл.129
ал.1 от ЗУТ, ЕСУТ е органа, който следва
да даде становище по основателността на искането с правно основание чл.150 ал.1
от ЗУТ, а освен това и Главния архитект има компетентност по силата на негова Заповед
№10-00-25-5/07.11.2019г, но която не представя към писмената защита.
Административен съд Стара Загора като взе
предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното: Жалбата е основателна.
Разпоредбата на чл.129 ал.1 от ЗУТ не
е относима към чл.150 ал.1 от ЗУТ, поради посоченото по-горе: допускане
изработване на КПИИ е в компетентност на органите, посочени в чл. 124а ал.2,
ал.3, ал.4 от ЗУТ, и чл.135 ал.1 от ЗУТ, които разпоредби определят и предмета
на тази компетентност, който е различен от този на чл.129 ал.1 от ЗУТ. Правната норма на чл.129 ал.1 от ЗУТ се отнася
до одобряване на подробен устройствен план от Общински съвет след приемане на
проекта за този план от ЕСУТ / първи по ред план/ и урежда материалната
компетентност за издаване на краен административен акт в същинското
производство, което следва предварителното по допускане изработването на
проект. Предвид, че е поискано допускане изработване на КПИИ с предмет –
изменение на ПУП-ПЗ от 93г за един урегулиран поземлен имот с цел предвиждане в
ПУП-ПЗ на основно, свободно, високо
застрояване с жилищна сграда и процедиране едновременно на инвестиционен проект
за разрешаване строителството на многофамилна жилищна сграда в един УПИ VІІ 4256
в кв329 по плана на града, то органът, който следва да даде становище е
посочения в чл.135 ал.4 т.1 от ЗУТ – Главен архитект на община Стара
Загора. В настоящия случай обаче
становището е формирано от името на ЕСУТ, в чийто състав е включен и Главния архитект,
поради което може да се приеме, че изискването да се добави разстоянието през
улица, съгласно изискването на чл.32 ал.1 от ЗУТ изхожда и от него.
В случаите на оспорване на мълчалив
отказ да се издаде облагоприятстващ административен акт, съдът е длъжен да
провери съществуването на материалното право, за чието упражняване е сезиран
административния орган. Правото да се иска допускане изработване на КПИИ е
уредено в чл.150 ал.1 от ЗУТ – нормата посочва субекта, на който това право
принадлежи, а именно възложителя, който не съвпада с лицата по чл.131 от ЗУТ,
легитимирани по чл.135 от ЗУТ. Възложител е лицето, което има право да строи –
поради това, че е собственик на урегулирания поземлен имот, съответно носител
на ограничено вещно право на строеж по силата на договор за учредяването му или
по силата на специален закон. Искането е подадено от лице, което има качеството
възложител – К.Р.Б. е собственик на УПИ VІІ 4256 кв.329 по плана на града видно
от нотариален акт за дарение на недвижим имот от 2003г / стр. 11/ - ½ ид
част от процесния УПИ VІІ 4256, а останалата ½ ид.част е придобито по
силата на универсално наследствено правоприемство след смъртта на дарителката
Марийка Димова Станева / нейна майка/, видно от Удостоверение за наследници
№1400-56890/27.07.2021г стр.10 по делото. Представена е скица от СГКК Стара Загора, от която се установява,
че в КР УПИ VІІ 4256 с идентификатор 68850.509.4256 е записана К.Р.Б. за
½ ид.ч по дарението от 2003г, но видно от Удостоверението за наследници
– нейния баща Рачо Стоянов Станев /съпруг на майка й – дарителката/ е другия
записан в КР без данни за идеални части. Няма данни в КР за вписани други
носители на вещни права. Мотивираното предложение /стр.15/ съдържа причините,
поради които се иска допускане изработване на КПИИ – частично изменение на
ПУП-ПЗ и Технически проект за многофамилна жилищна сграда. Изменението се
състои в установяване за УПИ VІІ-4256 на жилищна устройствена зона с голяма
височина съобразно предвижданията на ОУП на града, като се запази режима на
свободно основно застрояване, но с промяна на характера му – от ниско на високо
с височина повече от 15метра, и предвиждане на устройствени показатели,
съгласно правилата на ЗУТ и Наредба №7/2003г, чрез изменение само на ПУП-ПЗ в
частта му за УПИ VІІ 4256, без да се променя ПУП-ПР. В част V на предложението
са вписани и устройствените показатели – височина, плътност, интензивност,
озеленена площ. Посочено е, че по действащия план – онагледено и със Скица от
този план №1915/16.06.2021г, заверено копие на ПУП-ПРЗ одобрен със Заповед №
214/09.02.1993г на Кмета, и скица от 08.06.2021г издадена от СГКК, УПИ VІІ 4256
попада в устройствена зона – Смесено предназначение с допустима височина до три
етажа, с посочени линии на застрояване на основно свободно жилищно до три етажа
плюс мансарда, и допълващо застрояване – гараж по северната граница. Описан е
имота по площ, конфигурация, размери с дължина и ширина, лице към улица Чая от
изток, даден и общия наклон на терена 2.5% на юг. Към заявлението е приложен
ПУП-ПЗ за УПИ ХІІ 4277 и УПИ ХІV 4261, като последния отстои през улица Чая
срещу УПИ VІІ 4256, одобрен със Заповед №2853/07.11.2008 г. на Кмета на община
Стара Загора с установена височина на застрояване над 15 метра, плътност на
застрояването 80%, интензивност 3%, минимална озеленена площ от 20%, в режим
свързано между УПИ ХІV-4261 и УПИ VІІ-4277 /не стои срещу процесния УПИ VІІ-4256.
Въз основа на този ПУП-ПЗ от 2008г е направено и възражение в жалбата за
неравно третиране на възложителите в имотите през улица Чая, като в тази връзка
заявителя е представил освен Скица предложение за изменение на ПУП –ПЗ за УПИ
VІІ 4256 / стр.29/, но и Градоустройствена концепция за улица Чая между кв.313
и кв.329, в която изрично е посочено разстояние L5 с конкретни размери по чл.32 ал.1 вр. с ал.3 от ЗУТ между линиите на застрояване /
разполагане на сградата/ в УПИ VІІ 4256 и линиите на застрояване в УПИ VІІІ 4282 кв.313 / отстоящ през улица
Чая – виж ПУП-ПЗ от 2008г стр.24 по делото/, за който може да се предвиди същия
характер на застрояване – над 15 метра, какъвто е предвиден за съседния
УПИ ХІV 4261 в кв.313, който отстои също през улица на УПИ VІІ 4256, и
какъвто се иска да бъде установен и за процесния УПИ. Видно от ПУП-ПЗ от 2008г, УПИ VІІ 4256 кв. 329 има лице на изток към улица Чая, която е
широка 10м / копие на ПУП от 93г на стр.23 по делото/ и срещу него през тази
улица стоят УПИ ХІV 4261 в кв.313 – установено високо над 15 метра застрояване
с ПУП-ПЗ от 2008г и УПИ VІІІ 4282 в кв.313, в което има съществуваща жилищна
сграда с ниско застрояване. Разстоянието между сградата съществуваща в УПИ
VІІІ4282 и новопредвидените линии на застрояване в УПИ VІІ 4256 в кв.329 е
показано на скицата-предложение
като L3, което е равно на Н-h- по чл.32 ал.1 и ал.3 от ЗУТ, където Н е
височината на сградата по линиите на застрояване в УПИ VІІ 4256, а h e височината на нежилищен партер в засенчената
сграда, точно както изисква чл.32 ал.3 вр. с ал.1 от ЗУТ. Юридико техническо
правило е следното – разстоянието между жилищните сгради на основното
застрояване през улицата е по-голямо или равно на височината на жилищните
сгради. За определяне височината на жилищните сгради, чието местоположение се
предвижда с линиите на застрояване се прилага първо правилото на чл.32 ал.3 от ЗУТ – височината на жилищната сграда откъм по-благоприятната посока / в случая
новопредвидената в УПИ VІІ 4256 стои от запад спрямо построената в УПИ ХІІІ
4262, което означава, че височината на сградата в УПИ VІІІ 4262 следва да се
намали с първите не жилищни етажи, тъй като изток е по-благоприятна посока на
ослънчаване от запад. При поредност юг, изток, запад, север/. Точно това
правило е вписано в градоустройствената концепция, приложена към скицата
–предложение, основано на съществуващата сграда в УПИ VІІІ 4262 и УПИ ХІV 4261
в кв. 313 - при изработване на проекта
ще се вземе предвид, че ширината на улица Чая е 10м / L3/, линията на по-високо застрояване ще бъде
навътре от уличната регулация с 1.75 / L 4/, при което общо отстояние през улица –
реално, е равно на 13.50, а максималната височина на сградата ще бъде 13.50м /
разстоянието през улица/ увеличено с височината на нежилищни етажи в
засенчената сграда – такъв етаж е с височина 3метра, което означава 16.50м
височина, при положение, че сградата срещу улицата се разположи също на 1.75м,
1.50м от уличната регулация. Точно както изисква формулата на чл.32 ал.1 вр. с
ал.3 от ЗУТ, а тази формула е показана и за вътрешната линия на застрояване с
отръпване от 1.50м, на градоустройствената концепция, която е изготвена и
представена, за да докаже, че без да се допускат намалени засенчващи разстояния
може да се установи режим на застрояване по-високо от 15метра, както в УПИ VІІ
4256, така и в УПИ VІІІ 4262 в кв.313 през улица Чая. На скицата предложение е
посочен същия начин на изчисляване на височината на сградата спрямо линиите на
застрояване, като се доказва, че поставянето им с 1.75м и 1.50м навътре от
улично регулационна граница и намаляване на височината на засенчващата сграда /
процесната в УПИ VІІ 4256 в кв.329/, ще се спази изискването за разстояние
равно на височината на по-високата сграда – тази в процесния УПИ. В УПИ ХІV
4261 кв.313 ПУП-ПЗ от 2008г е приложен и видно от скицата –предложение за
изменение, както и от копието на ПУП-ПЗ от 2008г, линиите на застрояване в УПИ
VІІ 4256 не са срещуположни на сградата в УПИ ХІV 4261 през улица Чая.
Правния извод, който следва е, че мълчаливия
отказ е незаконосъобразен, тъй като предложението изхожда от лице, което има
качеството на възложител, мотивирано е искането текстово и с представяне на
скица-предложение за изменение на ПУП-ПЗ, включително градоустройствени
показатели доказани с концепцията на стр.28 от делото, а на скицата-предложение
е вписан алгоритъма по чл.32 ал.1 вр. с ал.3 от ЗУТ, който ще определи
разстоянието между съществуващата сграда в УПИ VІІІ 4262 в кв.313, която към
настоящия момент очевидно отстои от уличната регулация на по-голямо разстояние
от това по градоустройствената концепция – на повече от 1.50м/1.75, а с тази
концепция се доказва, че дори да бъде разположена на същото отстояния от
уличната регулация, както се иска да бъдат поставени линиите на застрояване в
УПИ VІІ 4256 в кв.329, то отново ще е правно допустимо и за УПИ VІІІ 4262 в
кв.313 да се допусне високо основно жилищно застрояване. Тук е мястото да се
каже, че допустимостта на исканото изменение е доказано, а въпрос на същинското
производство е дали проектираните височини в техническия проек ще бъдат равни
или по-големи на разстоянието между сградите в УПИ VІІ 4256 и УПИ VІІІ 4262,
доколкото новото застрояване не стои срещу извършеното в УПИ ХІV 4261 кв.313 по
плана на града.
Мълчаливия отказ следва да бъде отменен
с връщане на преписката на Кмета на община Стара Загора да се произнесе с
едномесечен срок от влизане в сила на решението със заповед за допускане
изработването на проект за КПИИ по заявлението от 19.01.2022г, предвид
съществуването на заявеното право по чл.150 ал.1 от ЗУТ от възложителя,
представената скица-предложение, към него, и градоустройствена концепция, включително
и вече предвиденото високо застрояване
за УПИ ХІV 4261 в кв.313 по ПУП-ПЗ от 2008г, което сочи, че ширината на улицата
позволява при съобразяване разположението на линиите на застрояване да се
променя характера на застрояването между 15м и 24м, с поставяне линиите на
застрояване УПИ VІІ на 1.75м и 1.50 от
улица Чая, а съществуващата сграда в УПИ VІІІ 4262 кв.313 през улица, е на
по-голямо разстояние към настоящия момент, видно от скицата-предложение, дадена
в мащаб 1:500, и без специални знания. На следващо място ПУП-ПЗ от 2008г е оправданото правно очакване
у възложителите – имащи право на строеж върху съседни имоти с необходимия
капацитет /площ на имота и дълбочина, плюс ширина на улица и съществуващо през
улица разположение на сградата, което дори при промяна в посока към улична
регулация до отстояние, аналогично на посоченото в скицата-предложение от
1.75/1.50м би позволило спазване на правилото на чл.32 ал.1 вр. с ал.3 от ЗУТ,
което е било правно валидно и за УПИ ХІV в кв.313 по плана на града. При
разглеждане на проекта по същество ще следва да се провери дали проектираната височина
на сградата остава равна на разстоянието по чл.32 ал.1 вр. с ал.3 от ЗУТ, като
се намали с височината на нежилищните етажи в двете срещуположни сгради.
Разноските на жалбоподателя възлизат на 10 лв.
държавна такса и възнаграждение за един адвокат в размер на 900 лв., които
следва да бъдат възложени в тежест на бюджета на органа, издал
незаконосъобразния мълчалив отказ, а именно Община Стара Загора.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 173 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Мълчаливия отказ на Кмета на
община Стара Загора да разреши изработване на комплексен проект за
инвестиционна инициатива по Заявление вх. № 19-06-21/19.01.2022 г., подадено от
К.Р.Б..
ВРЪЩА преписката по заявление вх.
№ 19-06-21/19.01.2022 г. подадено от К.Р.Б., с указание за издаване на
разрешение за допускане изработване на КПИИ в срок от един месец от влизане на
решението в сила.
ОСЪЖДА Община Стара Загора да
заплати на К.Р.Б. сумата от 910 лв. /деветстотин и десет/ лв., представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Решението да се връчи на К.Р.Б.
на посочения съдебен адрес ***.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ