Р Е
Ш Е Н
И Е № 311
гр.Стара Загора,
04.08.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, VІІI състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Николина Николова
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ
административно дело № 270 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е
с правно основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ)
във вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба от В.К.В. *** против Заповед № 10-00-1133/06.04.2020г, издадена от
Кмета на Община Стара Загора, с която е разпоредено премахване на незаконен
строеж „Метална гаражна клетка №4”, находящ се в поземлен имот с идентификатор
68850.303.972 и поземлен имот с идентификатор № 68850.303.808 по кадастралната
карта на гр.Стара Загора. В жалбата са изложени оплаквания за
незаконосъобразност на заповедта, като издадена при допуснати съществени
процесуални пороци, нарушаващи правото на защита на гражданите от актовете на
общинската администрация. Жалбоподателят се позовава на административнонаказателна погасителна
давност, като твърди, че поставянето на гаражните клетки върху терена не е
противоречало на действащото към момента на поставянето им законодателство.
Сочи, че гаражът е поставен преди 17 години, ползва се без проблем и не пречи
на никого. Твърди, че към настоящия момент са извършени всички
благоустройствени мероприятия на уличната мрежа в района на блок №69, кв. „Три чучура-север“, гаражите не са станали пречка
за извършване на благоустрояването, нито той е осуетявал подобно
благоустройствено мероприятие. Направено е искане за отмяна на обжалваната
заповед със законовите последици.
Ответникът – Кмет
на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва
жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира
разноски по делото.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С оспорената Заповед № 10-00-1133/06.04.2020г.
на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.225а, ал.2 е наредено
премахване на незаконен строеж „Метална гаражна клетка № 4”, без одобрени
строителни книжа и Разрешение за строеж, находящ се в поземлен имот с
идентификатор 68850.303.972 и поземлен имот с идентификатор № 68850.303.808 по
кадастралната карта на гр.Стара Загора. В мотивната част на заповедта е
посочено, че строежа е пета категория, изпълнен е от неизвестен извършител, без
одобрени строителни книжа и разрешение за строеж и се намира в местността
„Халваджи кладенец“, извън регулационния план на гр.Стара Загора. Металната
гаражна клетка №4 е с размери 3.00м/5.00м и височина 2.00м и е с
административен адрес кв.Три чучура-север, западно от улица с о.т. 2042-о.т.2144
по плана на гр.Стара Загора (западно от бл.№ 69).
Поземлен имот с идентификатор 68850.303.972 и
поземлен имот с идентификатор № 68850.303.808 по кадастралната карта на
гр.Стара Загора са земеделска територия, частна собственост, видно от
представените извадки от
кадастрално-административната информационна система на Агенция по геодезия,
картография и кадастър (л.25-26).
С Констативен акт № 16/11.03.2020г., издаден
от длъжностни лица при Община Стара Загора, отдел „Контрол по строителството“ и
в следствие извършена проверка на обект „метална гаражна клетка №4“, е
установено изграждането на посочения обект, който бил определен като строеж от
пета категория, представляващ метална гаражна клетка № 4 (по приложена схема),
с размери 3.00м./5.00м. и височина 2.00м., метална конструкция, нетрайно
закрепена за терена, служеща за паркиране на МПС и задоволяване лични
потребности на собственик на МПС. Строежът е изпълнен в поземлен имот с
идентификатори № 68850.303.972 и № 68850.303.808 по кадастралната карта на гр.Стара
Загора, м. „Халваджи кладенец“, западно от улица с о.т. 2042-о.т.2144 по плана
на гр. Стара Загора (западно от бл.№ 69), кв.Три чучура-север, представляващ
имот-частна общинска собственост на Община Стара Загора, земеделска територия и
НТП – пасища, без строителни книжа и разрешение за строеж, в нарушение на
чл.148, ал.1 от ЗУТ. В акта е вписано, че обектът е изпълнен от неизвестен
извършител, с неизвестен възложител и неизвестен извършител на строителството.
Екземпляр от Констативния акт бил поставен чрез залепване на обекта на
28.02.2020г. (л.31) и на информационното табло в сградата на Община Стара
Загора на 11.03.2020г. (л.24).
Под вх.№ 10-04-169/26.03.2020г. (л.13-15) в
Община Стара Загора постъпила групова жалба (възражение) от няколко лица, сред
които жалбоподателят В.В., в която същите посочили, че били собственици на 6
бр. гаражи, законно закупени и поставени преди 20 години, добре поддържани и
поради социално-защитната им функция молели да бъдат запазени при заплащане на
такса за ползване на терена. Възражението е разгледано и оставено без уважено
от административния орган. На 06.04.2020г. е издадена и процесната заповед за
премахване на гаражна клетка №4. Заповедта е залепена на метална гаражна клетка
№ 4 и на табло в партера на Община Стара Загора на основание §4, т.1, 2 от ДР
на ЗУТ, за което била съставена служебна бележка от 07.04.2020г. от Р.А.-старши
експерт отдел „Контрол по строителството” и С.И.-старши специалист отдел
„Контрол по строителството” (л.9). Жалбата против заповедта била подадена по
пощата на 16.04.2020г. (л.10).
В съдебно заседание процесуалният представител
на жалбоподателя заявява, че процесният метален гараж е поставен през преди 17
години (през 2003г.) и поддържа, че представлява търпим строеж.
По делото са представени и приети като
доказателства извадка от плана за
застрояване на гр.Стара Загора, одобрен със Заповед №1082/07.07.1997г. и
извадка от ОУП, одобрен с решение №1158/26.05.2011г. на ОбС-Стара Загора.
По делото са
приети като доказателства заключение на
съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице С.М.К. по НАХД №
438/2003г. по описа на РС Стара Загора, копие-извадка от кадастрален и
регулационен план на гр.Стара Загора, кв.605, бл.69, кв.Трите чучура-север и
решение №18/04.03.2004г., постановено по НАХД № 445/2003г. по описа на РС Стара Загора.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка,
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата.
Обжалваният
административен акт няма конкретно посочен и индивидуализиран свой адресат, но
в производството по установяване на незаконен строеж е допустимо в заповедта, с
която се нарежда премахване на даден незаконен строеж да не посочва кой е
извършител на същия, когато такъв не може са бъде индивидуализиран. Поради това
възражението за на пълномощника на жалбоподателя за незаконосъобразност на заповедта поради непосочването в нея,
както и в съставения констативен акт, на адресат, се явява неоснователно. В
случая жалбоподателят сам сочи и определя себе си за извършител и собственик на
метална гаражна клетка №4, видно от подадено възражение в административното
производство и предвид подадената от него жалба против тази заповед. Ето защо,
Съдът приема, че същият доказва, че се явява лице с пряк правен интерес от
обжалване на заповедта за премахване на гаража. Доколкото и жалбата е подадена
в законния срок, против годен за съдебен контрол административен акт, пред местно
компетентния административен съд и при липса на друго обстоятелства по чл.159
от АПК, същата е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата се явява неоснователна.
Заповед № 10-00-1133/06.04.2020г. е издадена
от компетентен орган по смисъла на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, а именно Кмет на
Община Стара Загора, който разполага с правомощия да разпорежда премахване на
незаконни строежи от четвърта до шеста категория. Констативен акт №17/11.03.2020г.,
на който се основава заповедта, е съставен от служители по контрол върху строителството,
разполагащи с установената от чл.223 ал.2 от ЗУТ необходима материална
компетентност да констатират незаконни строежи.
Заповедта е издадена в писмена форма и при
спазване на административнопроизводствените правила. В нея са посочени
фактическите (извършено строителство на гараж без строителни книжа) и правни
основания (разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ и на чл.225а, ал.2 от ЗУТ) за
постановяването й, които кореспондират помежду си. В заповедта се съдържа
описание на характеристиките и местонахождението на
строежа (местност „Халваджи кладенец“, западно от улица с о.т. 2042-о.т.2144 по
плана на гр.Стара Загора, западно от бл.№ 69, кв.Три чучура-север), позволяващо
еднозначното му индивидуализиране и определяне на категорията му, включително
чрез позоваване на схема за точното разположение, която е част от Констативен
акт №16/11.03.2020г. По този начин са изпълнени изискванията за точна и ясна
идентификация на наредения за премахване незаконен строеж като гаранция за
спазване правата на адресата на заповедта и трети лица и за възможно изпълнение
при влизането й в сила.
Съставеният констативен акт срещу неизвестен
извършител е надлежно съобщен по реда на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ чрез залепване
на строежа и в сградата на Община Стара Загора. С оглед на това се явяват
неоснователни възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя за
допуснати нарушения при връчването на констативния акт. В подкрепа на този
извод се явява и постъпилото възражение от жалбоподателя срещу констативния акт,
което, макар извън срока, е разгледано и обсъдено от ответника в оспорения
административен акт. Заповедта е издадена след изтичане на 7 дневния срок по
чл.225а, ал.2 от ЗУТ, което сочи на извод за липса на допуснати нарушения на
това особено изискване.
От събраните по делото доказателства
категорично се установява наличието на
строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ – „Метална гаражна клетка №4”. С
оглед предназначението на металния гараж за задоволяване за дейности, различни
от търговски и други обслужващи дейности по смисъла на чл.56, ал.1 ЗУТ, той не
може да бъде квалифициран като преместваем обект (§5, т.80 ДР ЗУТ), независимо
от конструкцията, вида и материалите, от които е изграден. Гаражът е обект на
допълващото застрояване по чл.42, ал.2 ЗУТ и служи за паркиране под покрив на
МПС и за задоволяване лични потребности на собствениците им. Независимо от
преместваемостта им металните гаражни клетки не са преместваеми обекти, а
строежи и за тях важи разрешителният режим по ЗУТ. Съгласно чл.137, ал.1, т.5,
б. “в“ и ал.3 от ЗУТ и чл.10, ал.1, т.5 от Наредба № 1/30.07.2003г. те представляват
строежи пета, а не шеста категория, както се твърди от оспорващия. В този
смисъл е трайната съдебна практика на ВАС – Решение № 632/18.01.2017г. по
адм.д.№ 2786/2016г., Решение № 1833/11.02.2019г. по адм.д.№ 9886/2018г.,
Решение № 7266/15.05.2019г. по адм.д.№ 396/2019г. на ВАС.
Не се спори по делото, че строежът е извършен
без строителни книжа. Липсата на издадени строителни книжа го прави незаконен
по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и като такъв той подлежи на премахване. В конкретния случай по делото се установи
2003г. като година на извършване и с оглед този период на извършване,
строежът не отговаря на условията за търпимост по §127, ал.1 от ПЗР на
ЗИДЗУТ поради липса на кумулативно изискуемите предпоставки. Съгласно
§127 от ЗИД на ЗУТ строежи, изградени до 31.03.2001г., за които няма строителни
книжа, но са били допустими по действуващите подробни градоустройствени планове
и по правилата и нормативите, действували по време на извършването им или
съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана
за ползуване. За да се приеме, че незаконен строеж е търпим, следва да са налице
следните кумулативно дадени предпоставки – да е изграден до 31.03.2001г., както
и да е бил допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването му или съгласно този закон. При
липсата на която и да е предпоставка, строежът е нетърпим и разпоредбата за
забрана за премахването му е неприложима.
За процесния
строеж не е налице нито една от посочените предпоставки за търпимост. Освен, че
е изграден след 31.03.2001г., той е построен
върху имот – частна общинска собственост, без учредени вещни права за чужд
имот, в земеделска територия без промяна на предназначението и при липса на
предвидено застрояване с действащ ПУП, както и без издадени строителни книжа,
поради което се явява недопустим, съгласно действащите норми на чл.12, ал.2 и
на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Разпоредбата на
чл.148, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗУТ регламентира, че строежите могат да се
извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж.
Отклонение от това правило се предвижда в чл.151 от ЗУТ – за някои видове
строително-монтажни работи, за които не са необходими строителни книжа изобщо,
като в чл.147, ал.1 от ЗУТ са определени
видовете строежи, за които не се изискват одобрени инвестиционни
проекти, но се издава разрешение за строеж. Процесният строежът предвид
характеристиките му не попада в законово установените изключения по чл.147,
ал.1 и чл.151 от ЗУТ.
По тези съображения съдът приема, че Заповед №
10-00-1133/ 06.04.2020г. на Кмета на Община Стара Загора е валиден
административен акт, постановена е при правилно приложение на материалния закон
и целта му за отстраняване на незаконното строителство, без допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, поради което подадената жалба
срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Този извод
не се променя от представените заключение на съдебно-техническа експертиза по
НАХД № 438/2003г. по описа на РС Стара Загора и решение №18/04.03.2004г.,
постановено по НАХД № 445/2003г. по
описа на РС Стара Загора. Те не касаят жалбоподателя В.К.В., а и
отразените в тях факти са неотносими към предпоставките за законност,
респективно търпимост на строежа. В производствата по премахване на незаконни
строежи не тече погасителна давност, още по-малко административнонаказателна,
поради което и това възражение на жалбоподателя е неоснователно. Ирелевантно е
и обстоятелството, че за поставяне на гаража са извършени благоустройствени
мероприятия и че той не е пречка за благоустрояване на уличната мрежа в района.
При
този изход на спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лева при прилагане на
чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК и на чл.37 от Закона за правната
помощ във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от
тези мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто и чл.143, ал.4 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.К.В.
*** против Заповед № 10-00-1133/06.04.2020г., издадена от Кмета на Община Стара
Загора, с която е наредено премахване на незаконен строеж „Метална гаражна
клетка № 4”, находящ се в поземлен имот с идентификатор 68850.303.972 и
поземлен имот с идентификатор № 68850.303.808 по кадастралната карта на
гр.Стара Загора, като неоснователна.
ОСЪЖДА В.К.В. ЕГН **********
***, да заплати на Община Стара
Загора сумата 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва или протестира чрез Административен
съд Стара Загора, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: