Решение по дело №232/2019 на Районен съд - Луковит

Номер на акта: 47
Дата: 24 април 2020 г. (в сила от 1 юли 2020 г.)
Съдия: Мая Йосифова Кирчева
Дело: 20194320100232
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 април 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№___

гр. Луковит, 24.04.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ, в публично съдебно заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА

при секретаря И.Д., като разгледа докладваното от съдия  КИРЧЕВА  гр. д. № 232 по описа за 2019 г. на съда и за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Предявен е иск  с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.

 

Ищецът М.А.А. твърди, че с договор, обективиран в нотариален акт № 133, том ІІІ, рег. № 2271, дело № 293 от 2013 г. на нотариус Б.М., рег. № ***в регистъра на Нот. камара, прехвърлил на дъщеря си - ответницата А.М.А.,  правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. Луковит, подробно описан в акта, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 44327.503.88 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Луковит,  с площ от 469 кв.м., ведно с построените в имота сгради: 1. Сграда с идентификатор 44327.503.88.1 със застроена площ от 78кв.м. с предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна 2. Сграда с идентификатор 44327.503.88.2 със застроена площ от 17 кв.м, с предназначение: Жилищна сграда- еднофамилна, 3. Сграда с идентификатор 44327.503.88.3, със застроена площ от 33 кв.м. с предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна, 4. Сграда с идентификатор 44327.503.88.4 със застроена площ от 20 кв.м. с предназначение: Селскостопанска сграда 5. Сграда с идентификатор. 44327.503.88.5, със застроена площ от 39 кв.м., с предназначение: Селскостопанска сграда. 6. Сграда с идентификатор 44327.503.88.6, със застроена площ от 20 кв.м. с предназначение: Селскостопанска сграда, ведно с всички подобрения и приращения в имотите срещу задължението същата да поеме гледането и издръжката му, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил и докато е жив. Ищецът запазил  за себе си правото на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване на имотите.  Излага, че след сключване на договора ответницата на няколко пъти му е изпращала пари  по 50 или 100 евро по трети лица, а през периода от м. 12.2014 г. до м. 03.2015 г. по нейна покана й е гостувал в Гърция, на остров Родос, където тя живеела със семейството си.  Сочи, че ответницата  му заявила, че няма възможност да се грижи за него, нито да го подпомага финансово като му изпраща пари. Сочи, че от 2015 г. е пенсионер и получава пенсия в размер на 215,12 лева, с която преживява мизерно, с лишения. Поради това, че ответницата  не изпълнила поетото задължение за издръжка и гледане, ищецът претендира разваляне на сключения с ответницата договор. Претендира присъждане на разноските по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от назначения на основание чл. 47, ал.6 от ГПК особен представител на ответницата, в който прави възражение за нередовност на исковата молба и съответно недопустимост на иска, тъй като ищецът е следвало да уточни какво е гражданското състояние на ответницата към датата на сключване на сделката и да насочи иска си и срещу съпруга. По същество оспорва иска като неоснователен.

Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА страна:

Видно от представения заверен препис на нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 133, том ІІІ, рег. № 2271, дело № 293 от 2013 г. на нотариус Б.М., рег. № ***по регистъра на Нот. камара, на 17.05.2013 г. ищецът М.А.А. прехвърлил на ответницата А.М.А. следните свои недвижими имоти, находящи се в гр. Луковит, обл. Ловеч, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 44327.503.88 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Луковит, одобрени със Заповед РД-18-34/10.08.2005 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 469 кв.м., ведно с построените в имота сгради: 1. Сграда с идентификатор 44327.503.88.1 със застроена площ от 78кв.м. с предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна 2. Сграда с идентификатор 44327.503.88.2 със застроена площ от 17 кв.м, с предназначение: Жилищна сграда- еднофамилна, 3. Сграда с идентификатор 44327.503.88.3, със застроена площ от 33 кв.м. с предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна, 4. Сграда с идентификатор 44327.503.88.4 със застроена площ от 20 кв.м. с предназначение: Селскостопанска сграда 5. Сграда с идентификатор. 44327.503.88.5, със застроена площ от 39 кв.м., с предназначение: Селскостопанска сграда. 6. Сграда с идентификатор 44327.503.88.6, със застроена площ от 20 кв.м. с предназначение: Селскостопанска сграда, ведно с всички подобрения и приращения в имотите срещу задължението на приобретателя да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил и докато е жив, като прехвърлителят си запазил правото на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване на имотите, докато е жив.

По делото са представени актуални скици на имотите, както и удостоверение за данъчна оценка.

Видно от разпореждане на ТП на НОИ гр. Ловеч, на ищеца М.А.А. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 16.03.2015 г. в размер на 215,12 лева.

Представена е епикриза от „МБАЛ – Луковит“ ЕООД, видно от която ищецът е бил на стационарно лечение в лечебното заведение от 08.05.2013 г. до 13.05.2013 г. с бъбречно заболяване.

Изслушан в съдебно заседание  по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК, ищецът заявява, че има регистриран настоящ адрес в Гърция, където е пребивавал от 2004 г. до 2010 г., след което се е прибрал в България.  След прехвърлянето на имота, по покана на ответницата, която е негова дъщеря, й е гостувал в Гърция за времето от м. декември 2014 г. до м. март 2015 г.

Свидетелите Д.Ц.Ц.и И.Б.Й. сочат, че ищецът преди да се пенсионира водил един нормален живот, имал добър жизнен стандарт, но след това изпитвал затруднения при издръжката и обслужването си. Заживял в малка пристройка към къщата – една стая, тъй като по-лесно се поддържала. Знаят, че има здравословни проблеми с бъбреците и простатата, за които са му изписани лекарства. Сочат, че често са му давали дребни суми на заем, за да си плати сметките, за храна, лекарства, които ищецът своевременно, като получи пенсията си, връщал.  Свидетелите сочат, че дъщеря му А. живее в Гърция, но повече от десет години не са я виждали да посещава баща си, не знаят да се е прибирала,  не са виждали и трето лице, което да помага на ищеца в ежедневието – пазаруване, готвене, чистене, пране.

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от ПРАВНА страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД – за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 133, том ІІІ, рег. № 2271, дело № 293 от 2013 г. на нотариус Б.М., рег. № ***в регистъра на Нот. камара.

Искът е насочен против ответницата, която е приобретател по договора. В отговора на исковата молба особеният представител на ответницата е направил възражение за нередовност на исковата молба и съответно недопустимост на иска, тъй като ищецът не е уточнил какво е гражданското състояние на ответницата към датата на сключване на сделката и да насочи иска и срещу съпруга. Съдът намери това възражение за неоснователно, тъй като съгласно приетото в Тълкувателно решение № 3/29.0.2017г. на ОСГК на ВКС съпрузите са необходими, но не са задължителни другари по предявен от или срещу тях иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност. С оглед на изложеното неучастието на съпруга на страната по договор за издръжка и гледане, срещу която е насочен искът за разваляне на договора, не обуславя недопустимост на производството. 

Общият принцип, заложен в чл. 87 ал. 1 от ЗЗД, предвижда, че, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, а, когато се касае за договори, свързани с прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, развалянето става по съдебен ред - ал. 3.

В конкретния случай между страните е сключен валиден договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка на прехвърлителя  до края на живота му.

 Договорът  е алеаторен с оглед характера на насрещната престация, дължима от приобретателя към прехвърлителя.  Задължението на приобретателя следва да се изпълнява от момента на сключване на договора до смъртта на прехвърлителя, като се касае до задължение с продължително изпълнение. Изпълнението трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато, а не епизодично (решение № 633 от 01.07.2002 г. по гр.д. № 944/2001 г., на II г.о., решение № 293/24.06.2009 г. по гр.д. № 491/2008 г., на I г.о.; Решение № 165/01.03.2010 г., по гр.д. № 71/2009 г., на III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК). Задължението е неделимо, поради което е недопустимо да се дели по обем и на периоди (решение № 412/30.04.2009 г. по гр.д. № 1512/2998 г., на I г.о.; решение № 95/ 12.02.2010 г. по гр.д. № 699/2009 г., на IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК). Приобретателят е длъжен да изпълнява по начин, който да съответства на всички нужди на прехвърлителя, като не е необходимо кредиторът да го уведомява за промяната в нуждите си (решение № 653/08.07.2002 г. по гр.д. № 295/2002 г., ВКС, II г.о.). Неизпълнението - пълното или частично, забавено или неточно изпълнение на приобретателя, е винаги основание за разваляне на договора.

Според съдържанието на договора насрещната престация на приобретателя е да осигури нормален и спокоен живот до смъртта на прехвърлителя, като поради липсата на конкретна индивидуализация за дължимите грижи и издръжка, следва да се приеме, че в случая страните по договора са се съгласили приобретателят да осигури цялата необходима на прехвърлителя издръжка и да полага спрямо него всички грижи, от които той се нуждае – храна, режийни разноски, дрехи, полагане на грижи за здравето, хигиената, домакинството. В тежест на ответницата е да докаже, че пълно и точно е изпълнила поетото с договора задължение за гледане и издръжка – че трайно и непрекъснато е полагала грижи по характер и обем, осигуряващи нормален и спокоен живот на прехвърлителя, и му е давала издръжката, от която той се нуждае. В случая от събраните по делото доказателства не се установява ответницата да се е ангажирала с подобно поведение.  Безспорно се установи, че ищецът поради възрастта си, здравословното състояние, ниската пенсия, фактът, че живее сам, без подкрепа на близки  е имал нужда от гледане и издръжка. От събраните по делото доказателства не се установи ответницата да е изпълнявала пълно и точно своите задължения по договора, лично или със съдействието на друго лице. Напротив, установи се, че ответницата трайно пребивава в Република Гърция и след сключването на договора не е посещавала прехвърлителя в имота, ищецът е получавал пари на заем от трети лица.  Не се ангажираха доказателства ответницата да е престирала някакви грижи или  наличие на обективна невъзможност за изпълнение на задължението. Ако ответницата като приобретател  по алеаторния договор не е имала възможност лично да изпълнява поетите задължения към прехвърлителя, тя е могла да предложи на трето лице да полага грижи за ищеца непосредствено, ако последният приеме това изпълнение. Или в случай, че ищецът откаже друг човек да се грижи за него, да трансформира задължението за натурална издръжка в паричния й еквивалент. Освен това както се посочи по-горе задължението на длъжника по алеаторния договор е неделимо и следва да се изпълнява точно през цялото време на действието на договора.

При установените факти съдът намира, че ответницата виновно не е изпълнила задължението си по договора да гледа и издържа прехвърлителя.  Допуснатото неизпълнение е значително и обуславя основание за разваляне на договора.

ПО РАЗНОСКИТЕ

Предвид изхода от спора, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, доколкото искът е уважен, а и разноски в производството се претендират. На първо място, ответницата следва да бъдат осъдена да внесе по сметка на Районен съд - Луковит в полза на бюджета на съдебната власт дължимата по делото държавна такса, от която ищеца е освободен на основание на чл. 83 ал. 2 от ГПК, като същата възлиза в размер на 254,27 лева.

На основание чл. 47, ал. 6 от ГПК ответницата е представлявана от особен представител – адв. М.М., на който съдът определя възнаграждение в размер на 350 лева, платимо от бюджета на съда на основание чл. 83, ал. 3 от ГПК. С оглед изхода на делото, посочената сума следва да се възложи в тежест на ответницата, платима по сметка на Районен съд – Луковит.

Мотивиран от горното, съдът:

 

РЕШИ:

 

РАЗВАЛЯ на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД сключения между М.А.А., ЕГН ********** *** и  А.М.А., ЕГН ********** *** договор за прехвърляне на недвижими имоти, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 44327.503.88 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Луковит, одобрени със Заповед РД-18-34/10.08.2005 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 469 кв.м., ведно с построените в имота сгради: 1. Сграда с идентификатор 44327.503.88.1 със застроена площ от 78кв.м. с предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна 2. Сграда с идентификатор 44327.503.88.2 със застроена площ от 17 кв.м, с предназначение: Жилищна сграда- еднофамилна, 3. Сграда с идентификатор 44327.503.88.3, със застроена площ от 33 кв.м. с предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна, 4. Сграда с идентификатор 44327.503.88.4 със застроена площ от 20 кв.м. с предназначение: Селскостопанска сграда 5. Сграда с идентификатор. 44327.503.88.5, със застроена площ от 39 кв.м., с предназначение: Селскостопанска сграда. 6. Сграда с идентификатор 44327.503.88.6, със застроена площ от 20 кв.м. с предназначение: Селскостопанска сграда, ведно с всички подобрения и приращения в имотите срещу задължението на приобретателя да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил до момента на прехвърлянето и докато е жив, като прехвърлителят си запазва правото на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване на имотите, докато е жив, обективиран в Нотариален акт № 133, том ІІІ, рег. № 2271, дело № 293 от 2013 г. на нотариус Б.М., рег. № ***в регистъра на Нот. камара, поради  неизпълнение на това задължение от приобретателя – ответницата А.М.А..

ОСЪЖДА А.М.А., ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Луковит в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 254,27 лева /двеста петдесет и четири лева и 27 ст./– държавна такса, както и сумата от 350,00 /триста и петдесет/ лева – възнаграждение за назначения й особен представител.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: