Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

                                      гр. Русе , 25.11.2019 г.

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Русенски районен съд Х наказателен състав,  в публично заседаниe на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета   година в състав:

                                                                       Председател: Ралица Р.

при секретаря Олга Петрова и в присъствието на прокурора………… като разгледа докладваното на съдията АНД № 1677 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази :

    Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

    Постъпила  е жалба от „АБВ- Русе” ЕООД със седаище гр.Русе, против Наказателно постановление № 435927- F464591/20.05.2019 г. на Директор Офис Русе в ТД НАП Варна, с което за административно нарушение по чл.3 ал.ІІІ т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г.  вр. чл.2 ал.ІІ вр. чл.5 ал.ІV т.2 и чл.355 ал.І от КСО, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл.355 ал.І т.1 от КСО.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради изтекъл давностен срок по чл.34 от ЗАНН.

    Ответникът по жалбата  намира същата за неоснователна.

    Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

    Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

    Към 2018 г. дружеството „АБВ- Русе” ЕООД развивало търговска дейност, при което имало качеството на данъчно задължено лице, работодател и осигурител.

    На 20.12.2018 г. в Офис Русе при ТД НАП Варна, била извършена проверка в информационната система на приходната агенция, при която проверка се установило, че  като работодател и осигурител жалбоподателят не е подал декларация Образец 6 с данни за дължими осигурителни вноски върху трудовите възнаграждения на 24 наети работници и служители.Същата декларация касаела периода 01.03.2018 г.- 31.03.2018 г. и следвало да бъде депозирана до 25.04.2018 г.Установено било, че документа е подаден на 11.12.2018 г.По тези констатации бил съставен АУАН № F464591/07.01.2019 г., сочещ нарушение по чл.3 ал.ІІІ т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. Вр чл.2 ал.ІІ  и вр. чл.5 ал.ІV т.2 и чл.355 ал.І от КСО.АУАН е предявен на представляващ дружеството и подписан с формални възражения.В срока на закона не са развита подробна аргументация, а пред въззивната инстанция се твърди, че издаденото постановление е незаконосъобразно, тъй като е постановено при изтекъл давностен срок.

     Приетото  за установено се доказва от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН от 07.01.2019 г., протокол от 07.01.2019 г., писмо от 07.12.2018 г., ведно с приложени справки СУП- копие, покана, справка за задължения на осигурител по Декларация образец 6 от м.януари 2018 г. до м.септември 2018 г., протоколи за подадени данни по Наредба № Н-8, оправомощителна заповед.

     Правни изводи:

     Жалбата е допустима, а по същество- неоснователна.

     В производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения.Съставеният акт за нарушение и издаденото наказателно постановление притежават всички изискуеми от закона реквизити.

      Неоснователни са възраженията за изтекли давностни срокове в хипотезата на чл.34 от ЗАНН.Според цитираната норма не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява във визираните от закона хипотези, включително и ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.

      Пред въззивната инстанция от страна на жалбоподателя се развива теза, че нарушителят е бил известен на приходната администрация още към м.април 2018 г., с изтичане на законоустановения срок за подаване на съответната декларация и е следвало тогава да бъде съставен акт за нарушение.Съдът намира тази аргументация за несъстоятелна, тъй като от всички доказателства в преписката се установява, че констатирането на нарушението е през м.декември 2018 г., когато е възложена нарочна проверка в базата данни, касаеща осигурителя.Не е налице идентичност на датите на извършване на нарушението и установяване на същото, като такова изискване не стои и в общите или специални норми.

      По същество, нарушението е правилно установено, а фактическата обстановка не се оспорва.

      Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.ІІІ т.1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, Декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на НАП от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" – едновременно с подаване на декларация образец № 1.Същата декларация следва да бъде подадена до 25- о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните.Видно от доказателствата по делото, такава декларация, касаеща периода м.март 2018 г. следвало да бъде подадена от жалбоподателя до 25.04.2018 г., но това не било сторено. Случаят не може да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото касае множество работници-  24 на брой, а от доказателствения материал се установява и бездействие от работодателя по отношение на други периоди за 2018 г.- т.е. данни и за други нарушения.

        Наложеното административно наказание- имуществена санкция в размер на 500 лв., е индивидуализирано в минимален законов размер, в хипотезата на чл.355 от КСО.Санкцията е правилно индивидуализирана по вид, като наказващият орган я е определил очевидно изключително при смекчаващи отговорността обстоятелства.Предвид изложеното, съдът намира обжалваното постановление за обосновано и законосъобразно, и на основание чл.63 от ЗАНН                                РЕШИ:

        ПОТВЪРЖДАВА НП № 435927- F464591 от 20.05.2019 г. на Директор Офис Русе ТД НАП Варна, с което на „АБВ- Русе” ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.”Муткурова” № 30, бл.Едисон, вх.А, ет.1, представлявано от Владимир Славов Славов с ЕГН **********, за административно нарушение по чл.3 ал.ІІІ т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г.  вр. чл.2 ал.ІІ вр. чл.5 ал.ІV т.2 и чл.355 ал.І от КСО, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл.355 ал.І т.1 от КСО.

        РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от известяването му, пред Административен съд- гр.Русе.

                                                            Районен съдия: