Р Е Ш Е Н И Е № 109
гр. Габрово, 11.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на единадесети ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДИНА ЦЕРОВСКА и с
участието на прокурор ЖЕНИ ШИКОВА като
разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 104 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от М.П. *** против Решение № 52 от 24.06.2020 година на Районен съд - Севлиево, постановено по АНД № 190 по описа за 2020 година. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К, № 3567494, с който на М.П. за нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 600 /шестстотин/ лева.
В касационната жалба жалбоподателят твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, произнесено при непълно изяснена фактическа обстановка и непълен доказателствен материал досежно възраженията на жалбоподателя, които били обсъдени непълно и лаконично. В жалбата се развиват доводи за нарушение на процедурата, тъй като процесният ЕФ е издаден за нарушение, което не е било заснето със стационарно техническо средство или система; липса на доказателства какво е процесното АТСС и дали е от одобрен тип, и преминало ли е първоначална и последваща проверка; липса на доказателства за наличие на пътен знак B26 и допълнителна табела Т2; липса на описание на точно място на извършване на нарушението; липса на снимков материал към ЕФ; пороци относно реквизитите на ЕФ, дължащи се на пропуски в редакцията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП поради недобра нормотворческа техника, пренесени в утвърдения образец на ЕФ. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде отменен процесният електронен фиш. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции по приложени договори за правна помощ и защита.
Касационният жалбоподател не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание. В депозирано по делото писмено становище се заявява, че се поддържа жалбата, искането по същество и това за присъждане на разноски.
Ответната по жалбата страна не се представлява в открито съдебно заседание, не се заявява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното решение.
Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за основателна.
Още в жалбата пред въззивния съд наказаното лице е оспорило наличието на пътен знак В26 за ограничаване скоростта на движение, имащ действие на мястото на заснемане на вмененото на П. нарушение. Въззивният съд е приел за неоснователни доводите на П. в горната насока, като е посочил в мотивите на обжалваното решение, че от справката, изпратена от РУ – Севлиево, и от приложения Протокол за използване на АТСС от 18.01.2020 година се установявало, че в участъка от ГП І-4 при км. 85+665 в землището на община Севлиево е въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26, забраняващ движение със скорост, по-висока от означената, в случая 40 км/час, разположен на 800 м. от АТСС, или както е посочено в справката – при км. 84+800 от ГП І-4.
Въззивният съд не е съобразил, че наказаното лице е оспорило факта на наличие на пътен знак В26, посочен в Протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /л. 13 от първоинст. дело/, и в Справката, изготвена от служител на РУ –Севлиево /л. 10 от първоинст. дело/, която се базира на данни от заснемането и придружаващите го документи, включващи горепосочения Протокол.
При извършеното от наказаното лице оспорване и при тежест на доказване върху административнонаказващия орган, каквато обаче не му е била възложена от съда, органът е следвало да ангажира доказателства за наличие на пътен знак В26, действащ на контролираната отсечка от пътя. Съдът е следвало да извърши необходимите процесуални действия за изясняване на всички обстоятелства от значение за делото. Неизследваното от районния съд обстоятелство за наличие на пътен знак В26, действащ на контролираната отсечка от пътя, в случая се явява от съществено значение за крайния изход на делото, доколкото това обстоятелство касае обективната страна на вмененото на касационния жалбоподател нарушение. В случая въззивният съд не е изпълнил едно от основните си задължения в процеса, а именно да установи всички релевантни за спора факти, да установи спорните въпроси, да укаже на страните доказателствената тежест, която всяка от тях носи, както и по свой почин да събере доказателства относно спорните въпроси, което обуславя незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, при което да бъдат събрани доказателства относно за наличие към момента на извършване на вмененото на М.П. нарушение на пътен знак В26, действащ на контролираната отсечка от пътя.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция по аргумент от чл. 226, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 52 от 24.06.2020 година на Районен съд - Севлиево, постановено по АНД № 190 по описа за 2020 година.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Севлиево, при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.