Решение по дело №67/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

С определение № 333/12.11.2009 г., постановено по гр.д. № 212/09 г., Момчилградският районен съд, на основание чл.130 от ГПК, е прекратил производството по гр.д. № 212 /2009 г. по описа на съда и е върнал предявената против О. М. от Б. М. С., искова молба, с която последната е поискала установяване на факти по реда на чл.542-548 от ГПК.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от недоволната ищца в първоинстанционното производство, Б. М. С.. В жалбата се излагат доводи, че атакуваното определение е неправилно, необосновано и постановено в противоречие със събраните по делото, доказателства. Изтъкват се доводи, че неправилно решаващият съд е приел, че за ищцата липсвал правен интерес от предявяването на този иск. Жалбодателката счита, че правилно била предприела предявяване на иск по чл.548 от ГПК, защото била установила, че за настъпилия в Р.Турция, факт на наследяване, не можела да се снабди с документ за наследници. Счита, че е доказала по безспорен начин, че фактът на смъртта на съпруга й е настъпил в чужбина, и че от органите на държавата Турция, в която е настъпил този факт, не можела да се снабди с удостоверение за наследници, защото този документ - съдебно решение в казуса, не можел да бъде издаден, защото съдът отказал да разгледа молбата й. Счита, че по този начин е изпълнила предпоставките на чл.548 от ГПК. В аспекта на изложеното моли да бъде отменено първоинстанционното определение като неправилно.

В срока за отговор такъв от ответника по частната жалба, О. М., не е депозиран.

Настоящият, Кърджалийски окръжен съд, сезиран в качеството си на въззивна инстанция, прие за установено следното :

Пред надлежния първоинстанционен Момчилградски районен съд, е предявен иск от Б. М. С., с посочено от нея правно основание чл.548 от ГПК, с който същата желае да бъде установено по отношение на О. М., че тя и синовете й Е. /малолетен/ и Ю. / пълнолетен /, са наследници на техния съпруг и баща С. О. С., починал на 20.04.09 г. в гр. Измир, Р. Турция, за което обстоятелство бил съставен по реда на КМЧП, акт за смърт от О. М.. Твърди също, че тя самата е гражданин и на Р. България, и на Р. Турция, а децата й и починалият й съпруг са граждани само на Р. България. Представя по делото Препис –извлечение от акт за смърт № 2009- 000002/ 22.05.2009 г., в превод, с апостил, който установява факта на настъпване на 20.04.2009 г., на смъртта на съпруга й С. О. С.. Представя и препис- извлечение от акт за смърт № 0064/15.06.09 г. на О. М., установяващо факта на настъпване на смъртта на С. О. С., български гражданин, в Р. Турция. Представя и удостоверение за наследници № 4 / 22.06.2009 г. на Кметство А., общ. М., издадено с апостил, от което се установява, че българският гражданин Сабри Осман С. е оставил за свои законни наследници съпругата си, ищцата в настоящото производство, Б. М. С. и синовете си О. и Ю. Представя лична карта № *********/29.08.2000 г., издадена от Р. България, и такава с № 230765, серия Н08/18.10.2004 г., издадена от Р. Турция. И не на последно място ищцата представя превод на препис от протокол от съдебно заседание на граждански съд – Мендерес, по дело № 254/09 г., с ищца Б. Гюрсой, от прочита на който се установява, че е взето решение, с което е отхвърлен иска за издаване на документ за наследство, тъй като наследодателят С. О. С. не е турски гражданин.

В хода на тези констатации настоящата инстанция изгради своето становище. Намира атакуваното първоинстанционно определение за правилно. И това е така защото разпоредбата на чл.548 от ГПК, предполага възможност настъпили в чужбина известни факти с правно значение, удостоверяването на които трябва да стане с документ, издаден по надлежен ред, и когато такъв не е бил съставен и не може да бъде съставен, или съставеният такъв е бил унищожен, без да има възможност същият да бъде възстановен, черпещият права от този факт, ако докаже, че не може да се снабди с необходимия документ или заместващото го удостоверяване от органите на чуждата държава, може да иска установяването на тези факти с правно значение по реда на охранителното съдебно производство. В този аспект фактът с правно значение, настъпил в чужбина, от който факт ищцата може да черпи права в Р. България, каквато е предпоставката на закона, обуславяща правния интерес от предявяването на този иск, е фактът на настъпване в чужбина на смъртта на съпруга й. А не както тя неправилно приема, че този факт с правно значение, е фактът на наследяването й по законите на чуждата държава. Настъпилият в чужбина, факт, който има своето правно значение в нашата държава, е както беше посочено фактът на смъртта на съпруга на ищцата, и този факт е бил удостоверен с издадените по надлежния ред, акт за смърт, както в държавата, в който е настъпил /акт за смърт № 2009- 000002/ 22.05.2009 г. на Мендерес, Измир, Р. Турция/, така също в нашата държава /акт за смърт № 0064/15.06.09 г. на О.М. /. В резултат именно на надлежното установяване на този факт, на ищцата и нейните синове /които обаче в настоящото производство не са надлежно представлявани от същата, още повече, че единият от тях е и пълнолетен/, е признато ПО НАДЛЕЖЕН РЕД правото им на наследяване по закон, установено с издаването на удостоверение за наследници № 4 / 22.06.2009 г. на Кметство А., общ. М.. Това са именно фактите с правно значение, за които ако на ищцата не й беше издаден по надлежния ред документ, същият не можеше да бъде издаден или издаденият по този ред документ, е бил изгубен без възможност да бъде възстановен, същата можеше и следваше да установява по реда на това охранително производство. И това безспорно по смисъла на чл.548 от ГПК, са фактите с правно значение, от сбъдването на които ищцата може да черпи права в Р. България. Фактът на наследяването в Р. Турция, от който ищцата иска да черпи права в Р. Турция, е факт, установяването на който следва да се извърши там, още повече, че по надлежния ред в Р. България, са издадени всички допустими и относими удостоверяващи документи. Необходимото като доказателство удостоверение за наследници е издадено от държавата по произход на наследодателя - Р. България, по надлежния, предвиден в действащото законодателство административен ред и същото се ползва с удостоверителната сила, която законът му е предписал.

Настоящата инстанция в качеството си на въззивна такава констатира и обстоятелството, че в първоинстанционното производство не е събрана изискуемата се по смисъла на чл.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират по ГПК, държавна такса в пълен размер. Заплатена е само такава в размер на 25 лв., а изискуемата се по смисъла на цитираната разпоредба е минимум 30 лв., или казано с други думи следва да бъде осъдена ищцата да заплати по сметка на КОС, допълнителна държавна такса в размер на 5 лв.

Водим от горното, и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Б. М. С. от с. А., общ. М., със съдебен адрес гр. М., ул. „Г.” №, ., адв. Ч., против определение № 333/12.11.2009 г., постановено по гр.д. № 212/09 г. на Момчилградския районен съд, с което е прекратено производството по гр.д. № 212 /2009 г. по описа на съда и е върната предявената против О. М., искова молба, с която ищцата е поискала установяване на факти по реда на чл.542-548 от ГПК.

ОСЪЖДА Б. М. С. от с. А., общ. М., със съдебен адрес гр. М., ул. „Г.” №, ., адв. Ч., да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд, държавна такса в размер на 5 лв.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните, по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, при предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.