РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Тутракан, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на седемнадесети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20233430100636 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№
4837/06.11.2023 на С. Т. Н. с ЕГН ********** срещу „ОЗК з.“ АД с ЕИК ***.
Ищецът твърди, че е претърпял вреди върху свой автомобил вследствие
на ПТП, виновно причинено от водач, който е застрахован при ответника по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Предявил застрахователна претенция пред застрахователя, но не бил
удовлетворен. Иска от съда да осъди застрахователното дружество да му
плати 11405 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
27.10.2022 г. до изплащане на задължението.
Ответникът признава, че отговаря за причинената вреда като
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, но твърди, че е изплатил на ищеца 5850 лева, като
признава, че тази сума е 50% от определеното застрахователно обезщетение.
Настоява, че друг участник в инцидента е отговорен за останалите 50% от
вредите. Смята, че чл. 53 от ЗЗД не намира приложение в случая, тъй като
отговорността на застрахователя е договорна, поради което моли съда да
отхвърли иска.
Правната квалификация на иска е по чл. 432 от КЗ за главницата и по
чл. 86 от ЗЗД за мораторната лихва.
Предвид съвпадащите твърдения на страните не са спорни следните
1
факти:
На 27.10.2022 около 20,30 часа на пътя с. Беловец-Кубрат настъпва ПТП
с виновен водач М. Б. Б., който управлявал МПС, товарена автомобил с рег.
№ ***, собственост на търговско дружество. Автомобилът е застрахован при
ОЗК с полица № БГ23122001032440, валидна от 15.04.2022 до 14.04.2023 г.
При ПТП-то бива увреден автомобилът на ищеца – „М.“ МЛ 320 ЦДИ с рег.№
***. Настъпила е смъртта на трето лице – велосипедистът Д. Й. И. С Присъда
№ 13/25.07.2023 по НОХД № 271/2023 на ОС-Разград М. Б. е признат за
виновен в престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. чл. 342, ал. 1 от НК,
като наказателният съд е приел, че осъденият е нарушил правилата за
движение по пътищата и така се е стигнало до ПТП-то и по непредпазливост е
причинил смъртта на велосипедиста, но от своя страна, последният също е
нарушил редица правила за движение по пътищата, отнасящи се за
велосипедистите, като по този начин е съпричинил фаталния за себе си
резултат. Не е спорно, а и от приложените с отговора на исковата молба
мотиви към присъдата се установява, че вредите по „М.“ на ищеца са
настъпили от удар между него и товарния автомобил, управляван от Борисов,
след маневра на последния в опит да избегне удара с велосипедиста. Ищецът
Н. завел застрахователна щета с № 0410-180-0276-2022 при ответното
застрахователно дружество, но до подаване на исковата молба не бил
удовлетворен.
Съгласно чл. 153 от ГПК, на доказване подлежат спорните факти от
значение за решаване на делото и връзката между тях. Според съда, спорно от
фактическа страна е дали сумата от 5850 лева е изплатена на ищеца, предвид
обстоятелството, че в платежното нареждане, представено по делото от
ответника, получателят не е С. Т. Н., а е Й. М. И. С оглед на приетото в
откритото съдебно заседание доказателство, че ищецът писмено и с
нотариална заверка на подписа си е упълномощил Й. М. И. да получи от
ответното дружество по собствената и банкова сметка дължимото
̀
обезщетение по щетата с № 0410-180-0276-2022, съдът приема, че е налице
изпълнение по чл. 75, ал. 1, изр. 1, пр. второ от ЗЗД - на овластено от
кредитора лице.
Ответното дружество признава в отговора на исковата молба факта, че
сумата от 5850 лева е само 50% от определеното от него застрахователно
обезщетение, което означава, че цялото обезщетение, според застрахователя,
следва да е 11700 лева. Последната стойност се явява по-висока от исковата
претенция с 295 лева. Възражението, че застрахователното обезщетение
следва да се изчисли, като от размера на действителната стойност на
тоталната щета се приспадне някакъв процент от годни за реализация на
вторичния пазар части (т.нар. остатъчна стойност), би било допустимо за
разглеждане и доказване в настоящото производство, само ако вече
изчисленото от застрахователя обезщетение от 11700 лева (при 100%
отговорност на застрахователя) беше по-малко от исковата претенция, или
пък изобщо липсваше определена от застрахователя сума за застрахователно
2
обезщетение. В случая е безпредметно и ненужно да се изследва колко повече
от 11700 лева е действителната стойност на увредения автомобил, колко се
явяват 25% от него и т.н., след като самият застраховател признава, че
определеното от него застрахователно обезщетение е в размер, който е по-
голям от цената на иска.
При тези факти спорът се концентрира единствено върху правната
страна: дали в случая е (не)приложим чл. 53 от ЗЗД, предвид направеното
възражение от ответника за независимо съпричиняване на вредите върху
увредения автомобил от третото лице – починалия велосипедист.
Съгласно чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те
отговарят солидарно. Нормата не предвижда изключение, поради което дори
в условията на независимо съпричиняване всеки от делинквентите отговаря
солидарно пред увредения за причинените му вреди, а не разделно – така в
Решение № 387 от 26.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 404/2009 г., I н. о. и
Решение № 614 от 8.11.1999 г. на ВКС по н. д. № 515/99 г., II н. о.
Доктрината поддържа същото: „…законът предвижда, че от гледна
точка на правните последици, независимо дали се касае до независимо
причинени вреди от няколко лица или същите са действали при общност на
умисъла, то тези лица ще отговарят солидарно. Това е разумно решение,
даващо допълнителна гаранция и превес на интереса на пострадалия, който
при реализиране на деликтна отговорност може да търси изпълнение на
цялото задължението за обезщетение на вреди от всяко от лицата, допринесло
за причиняването им – чл. 122 ал. 1 от ЗЗД. […] Не може да има съмнение, че
при независимото съпричиняване на вреди на пострадалия, тоест при
случаите, в които деянията на няколко лица, които не действат при общ
умисъл, причиняват вреди на пострадалия, […]следва да отговарят солидарно
спрямо пострадалия.“ – Радинов, Ф. Усложнена изпълнителна дейност и множество
деяния при деликта. Бургас: БСУ, 2024.
Ето защо, съдът намира възражението на ответника за неоснователно,
поради което същият дължи разликата от 5555 лева между платеното
обезщетение от 5850 лева и претендираното от ищеца 11405 лева, тъй като
последното е дори по-малко от пълния размер на вредата, определена от
застрахователя (11700 лв). Искът се явява частично основателен – за 5555
лева, и неоснователен – за 5850 лева, поради което в съответните части
следва да се уважи, респ. отхвърли. Отхърлителният диспозитив се налага,
поради неоттегляне на иска в частта за платените в хода на процеса 5850 лева.
При деликт законната лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД се дължи от деня
на непозволеното увреждане, тъй като, съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, в този
случай длъжникът делинквент се смята в забава и без покана.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на адв. М. М. А. следва да се
присъди адвокатски хонорар, тъй като същата е осъществила безплатна
правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, понеже ищецът е материално
затруднено лице. Хонорарът следва да се изчисли по Наредба № 1 за
3
минималните размери на адвокатските възнаграждения, независимо че същата
не е задължителна за съда, като за база следва да се вземе цената на иска,
защото частичното изпълнение е станало на 01.12.2023 г. – в хода на процеса,
т.е. ответникът е дал повод с едногодишното си бездействие за завеждане на
иска срещу него. Частичното отхвърляне на иска поради плащане в хода на
процеса не се взема предвид, както буквално би следвало да е, съгласно чл.
78, ал. 3 от ГПК, защото дори при отхвърляне на иска поради настъпило в
хода на процеса плащане, се дължат разноски в полза на ищеца, след като с
поведението си ответникът е станал повод за завеждането на делото. В този
смисъл е и константната практика на ВКС, включително и изложените
разсъждения по въпроса в най-новата такава - Определение № 31 от
19.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 1391/2020 г., II т. о., ТК и Решение № 79 от
3.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4315/2021 г., I г. о., както и практиката на
Окръжен съд Силистра – Определение № 20/12.01.2023 по ч.гр.д.№ 371/2022
на СсОС. И така, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр.чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и
чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да плати на адв. А.
1426,45 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради факта, че с Определение №
464/22.12.2023 съдът е освободил ищеца от плащането на такси и разноски по
делото, ответното дружество следва да плати държавната такса от 4% върху
цената на иска, или 456,20 лева.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. а. д. „ОЗК-з.“ с ЕИК*** да плати 5555 лева (пет хиляди
петстотин и петдесет лева) на С. Т. Н. с ЕГН ********** за обезщетяване на
вредите, които са в пълен размер на 11405 лева, причинени на собствения му
лек автомобил „М.“ МЛ 320 ЦДИ с рег.№ *** вследствие на ПТП, настъпило
на 27.10.2022 около 20,30 часа на пътя с. Беловец-Кубрат, с виновен водач М.
Б. Б., който управлявал товарен автомобил с рег.№ ***, със сключена за него
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със
застраховател – ответното дружество, по полица № БГ23122001032440,
валидна от 15.04.2022 до 14.04.2023 г., за което събитие е заведена щета с №
0410-180-0276-2022 при ответника.
ОТХВЪРЛЯ осъдителния иск за разликата от 5850 лева над дължимите
5555 лева до пълно предявените 11405 лева, поради плащане в хода на
процеса.
ОСЪЖДА З. а. д. „ОЗК-з.“ с ЕИК*** да плати 1426,45 лева хонорар на
адвокат М. М. А. от АК-Русе с личен номер ***, за предоставената по гр.д.№
636/2023 ТнРС безплатна правна помощ, защита и съдействие на ищеца С. Т.
4
Н. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА З. а. д. „ОЗК-з.“ с ЕИК*** да плати 456,20 лева държавна
такса по сметката на Районен съд Тутракан с IBAN ***.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен
съд Силистра.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
5