№ 3070
гр. В., 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 8 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20223110114252 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „Б. П. П. Ф.” С.А., Ф., рег. № ***
чрез „Б. П. П. Ф. С.А.“, клон Б., с правоприемник „Ю. Б.“ АД, кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за заплащане на 1) сумата от 3626,96 лв., представляваща падежирала главница за
периода от 20.02.2020 г. (45-та вноска) до 20.05.2021 г., дължима по Договор за кредит
№ PLUS-13333371 от 19.05.2016 г. (60-та вноска), ведно със законната лихва за забава
за считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.10.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, 2) сумата от 711,76 лв., представляваща
падежирала възнаградителна лихва за периода от 20.02.2020 г. до 20.05.2021 г. и 3)
сумата от 526,96 лв., представляваща обезщетение за забава върху задължението за
главница в размер на законната лихва за периода от 21.05.2021 г. до 25.10.2022 г.
Твърди се в исковата молба, че вземането на ищеца се основава на договор за
кредит № PLUS-13333371, сключен на 19.05.2016 г. между „Б. П. П. Ф.“ като кредитор
и Й. Д. Д., като кредитополучател. С договора страните са постигнали съгласие
кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 9000 лв. за срок от
60 месеца, обхващащ периода от 20.06.2016 г. до 20.05.2021 г., съгласно погасителен
план, като договорът влиза в сила от датата на подписването му от кредитополучателя
и от оторизирано лице, представител на кредитора, към датата на получаване на
размера на заема по банковата сметка, посочена в договора и декларирана от
кредитополучателя. Договорено е паричният кредит да бъде изплатен на 60 броя равни
месечни вноски, всяка в размер на 321,57 лв., като е посочено, че общата сума,
дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит,
е в размер на 19 294,20 лв. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на
ответника е определен ГЛП в размер на 26,28% и ГПР в размер на 32,02%. Сочи се, че
кредитополучателят заплаща и такса ангажимент в размер на 315 лв., срещу което
кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от
ЗПК, при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове. Таксата се
заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа
сумата, посочена в поле „Такса ангажимент“, от общия размер на кредита. Сумата в
размер на 8685 лв. е преведена по личната банкова сметка на ответника, открита в
„Първа инвестиционна банка“ АД, декларирана от същия на първа страница от
1
договора. В т. 5 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата. С подписването на договора за
кредит кредитополучателят е удостоверил, че е получил преддоговорна информация в
съответствие със ЗПК и екземпляр от договора. Длъжникът е преустановил плащането
на вноските по кредита на 20.03.2017 г., към която дата са погасени 9 месечни вноски,
като съгласно погасителния план по договора последната падежна дата е 20.05.2021 г.
Предвид неизпълнението от страна на ответника на задълженията му по
договора кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд - В. и е образувано ч.гр.д. №
8518/2018 г. по описа на съда. За установяване на вземането, обективирано в Заповед
№ 4236 от 04.06.2018 г. за изпълнение на париично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 8518/2018 г., поправена с Определение № 6690/23.05.2019 г. .е
образувано гр.д. № 961/2019 г. по описа на Районен съд - В.. С влязло в законна сила
Решение № 828/20.02.2020 г. по гр. д № 961/2019 г. по описа на Районен съд - В. е
признато за установено, че Й. Д. Д. дължи на „Б. П. П. Ф.“С.А., сумата в размер на
4653,05 лв., неизплатена главница по договор за потребителски заем № PLUS-
13333371, ведно със законната лихва върху частта от главницата, съставляваща
неплатени по кредита вноски до 24-та вноска, считано от датата на предявяване на
заявлението - 31.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и законната лихва
върху главницата то всяка падежирала вноска от 25 до 44, считано от падежа й до
окончателното плащане; сумата в размер на 2492,76 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 20.03.2017 г. до 30.05.2018 г.; сумата от 217,24
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 20.04.2017 г. до
11.05.2018 г., ведно със сторените деловодни разноски. В останалата част исковите
претенции са отхвърлени, тъй като предсрочната изискуемост на кредита не е
съобщена надлежно на кредитополучателя. Поддържа се, че когато бъде отхвърлен иск
по чл. 422 ГПК за установяване на вземанията по заповед за изпълнение, които не са
подлежащи на изпълнение като предсрочно изискуеми, за ищеца не се преклудира
правото да търси изпълнението им с нов иск, както и чрез иницииране на ново
заповедно производство, то и за ищеца е налице правен интерес от предявяването на
настоящия осъдителен иск, с който се претендират следните суми с настъпил краен
падеж по договор за кредит PLUS-13333371, а именно: 3626,96 лв. - падежирала
главница за периода от 20.02.2020 г. (45-та вноска) до 20.05.2021 г. (60-та вноска),
ведно със законната лихва за забава за периода от 21.05.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, и 711,76 лв. - падежирала възнаградителна лихва за периода
от 20.02.2020 г. до 20.05.2021 г. При тези съображения моли за уважаване на
предявените искове и присъждане на сторените по делото съдебни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника Й. Д. Д., чрез назначения му особен представител адв. Х. Н. Х., с който се
изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.
Навежда довод, че ЕИК на ищцовото дружество и това, посочено в договора за кредит,
са различни и поради липсата на обяснения в исковата молба в тази връзка счита, че
ищецът не обосновава правния си интерес от завеждането на процесните искове.
Оспорват се твърденията в исковата молба за усвояването на кредита с извършен
банков превод на сумата от 8685 лв. по личната банкова сметка на ответника.
Поддържа се, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 10,
ал. 1 ЗПК. Оспорва се представеното копие на договора за кредит и се иска ищецът да
бъде задължен да представи неговия оригинал. Излага се, че клаузата за размера и
начина на изчисляване на договорната лихва е неравноправна по смисъла на чл. 143
ЗЗП. Сочи се, че е неизяснен въпросът дали евентуалното спиране на плащанията не се
е дължало на настъпило разстройство на здравето у потребителя, което би могло да
представлява застрахователно събитие с покрит риск според застраховаката спрямо
потребителя – ответник. В този смисъл ответникът моли за отхвърляне на предявените
2
искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, както и заключението
по назначените по делото съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-техническа
експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-
13333371 от 19.05.2016г., сключен между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД, чийто правоприемник е
„Б. П. П. Ф.“ С.А. Ф., чрез „Б. П. П. Ф.“ С.А. клон Б., и Й. Д. Д.. В хода на настоящото
производство на 31.05.2023 г. е извършено прехвърляне на търговското предприятие
на „Б. П. П. Ф.“ С.А. клон Б. по реда на чл. 15 от Търговския закон, видно от
вписванията по партидите на „Ю. Б.“ АД и на „Б. П. П. Ф.“ С.А. клон Б. в Търговския
регистър, поради което правоприемник на ищцовото дружество се явява „Ю. Б.“ АД.
По силата на процесния договор „Б. П. П. Ф.“ ЕАД е предоставило на ответника
сумата от 9000 лв. Предвидено е кредитът да бъде погасен на 60 равни месечни вноски
в размер на 321,57 лева. Уговореният лихвен процент е 26,28 %, а ГПР е 32,02 %.
Посочена е и застрахователна премия в размер на 3024 лв., като изрично е отразено, че
размерът на кредита за покупка на застраховка е 0,00 лв., както и е уговорена такса
ангажимент в размер на 315 лв. В договора е инкорпориран и погасителен план. В
последния абзац от условията към договора е вписано, че с подписа си върху договора
кредитополучателят удостоверява, че е получил сумата по кредита по посочената в чл.
1 банкова сметка. Представеното по делото е и платежно нареждане от 20.05.2016 г. за
превеждането на сумата от 8685 лв. по банковата сметка на кредитополучателя на
основание процесния договор за кредит.
Видно от Сертификат № PLUS-13333371 от 19.05.2016 г. между ответника и
„Кардиф Животозастраховане, Клон Б.“ и „Кардиф, Общо Застрахован, Клон Б.“ е
сключена застраховка по пакет „Защита на плащанията“ и „Злополука“ и по пакет
„Комбинирана защита“. Видно от таблицата за дължими премии в конкретния случай
дължимата премия е 0,560 % от финансираната сума месечно, или 50,40 лв. Описани са
застрахователните събития, представляващи покрит застрахователен риск, сред които
са смърт, инвалидизация над 70%, продължителни болнични над 60 дни,
хоспитализация в резултат на злополука над 3 дни и др.
С влязло в законна сила на 13.03.2020 г. Решение № 828/20.02.2020 г.,
постановено по гр.д. № 961/2019 г. по описа на Районен съд – В., е прието за
установено, че Й. Д. Д. дължи на „Б. П. П. Ф.“ С.А. Ф., чрез „Б. П. П. Ф.“ С.А. клон Б.
сумата от 4653,05 лв., незаплатена главница по договор за потребителски заем №
PLUS-13333371/19.05.2016 г., ведно със законната лихва върху частта от главницата,
съставляваща неплатени по кредита вноски до 24-та вноска, считано от датата на
предявяване на заявлението – 31.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и
законната лихва върху главницата по всяка падежирала вноска от 25 до 44, считано от
падежа й до окончателното плащане; сумата от 2492,76 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 20.03.2017 г. до 30.05.2018 г., сумата от 217,24
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 20.04.2017 г. до
11.05.2018 г., за които суми е издадена Заповед № 4236 от 04.06.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, поправена с Определение №
6690/23.05.2019 г., издадена по ч.гр.д. № 8518/2018 г. по описа на Районен съд – В..
От приетото по настоящото дело и неоспорено от страните заключение по
назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на неплатените
задължения от кредитополучателя по процесния договор за кредит за периода от
20.02.2020 г. (45-та вноска) до 20.05.2021 г. (60-та вноска) възлизат на 3626,96 лв. за
главница и 711,76 лв. за възнаградителна лихва.
Приобщено към доказателствения материал по делото е заключение по
3
допусната съдебно-техническа експертиза, според което шрифтът, с който е написан
договорът за кредит е TrueType шрифт Garamond, нормален, без удебеляване и наклон,
с размер 11, а Сертификат № PLUS-13333371 – с размер 8.
Постъпило по делото е писмо с изх. № 4008-03-177/27.04.2023 г. от НОИ, според
което кредитополучателят не е получавал парични обезщетения по подадени
документи за безработица, временна неработоспособност, помощи от Държавното
обществено осигуряване и пенсии за периода 19.05.2016 г. – 20.05.2021 г. Съгласно
представената информация от РЗИ – гр. В. за посочения период няма данни за
пролежавания на ответника в болница.
При така констатираните обстоятелства, настоящият съдебен състав достигна до
следните правни изводи:
Възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително
правоотношение по договор за паричен заем, по силата на който кредиторът
предоставя на потребителя кредит под формата на заем или разсрочено плащане, а
потребителят се задължава да върне получената сума съгласно погасителния план и
условията, уговорени в договора; 2) кредиторът да е предоставил на потребителя
уговорената сума; 3) кредиторът да е изпълнил задълженията си, произтичащи от
императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на
необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл.
обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят и 4)
индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обосноват
договарянето на размера на лихвите и останалите разходи (такси) в съответствие с
типични разходи на кредитора и обичайна печалба. Тези обстоятелства следва да бъдат
установени от ищеца.
В тежест на ответника е да докаже, че точно и в срок е погасил задълженията си
по договора за кредит.
Както бе изяснено по-горе, с влязло в законна сила на 13.03.2020 г. Решение №
828/20.02.2020 г., постановено по гр.д. № 961/2019 г. по описа на Районен съд – В., е
прието за установено, че Й. Д. Д. дължи на „Б. П. П. Ф.“ С.А. Ф., чрез „Б. П. П. Ф.“
С.А. клон Б. сумата от 4653,05 лв., незаплатена главница по договор за потребителски
заем № PLUS-13333371/19.05.2016 г., ведно със законната лихва върху частта от
главницата, съставляваща неплатени по кредита вноски до 24-та вноска, считано от
датата на предявяване на заявлението – 31.05.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата и законната лихва върху главницата по всяка падежирала вноска от 25 до 44,
считано от падежа й до окончателното плащане; сумата от 2492,76 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 20.03.2017 г. до 30.05.2018 г., сумата от 217,24
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 20.04.2017 г. до
11.05.2018 г., за които суми е издадена Заповед № 4236 от 04.06.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, поправена с Определение №
6690/23.05.2019 г., издадена по ч.гр.д. № 8518/2018 г. по описа на Районен съд – В..
В хода на това съдебно производство ответникът е оспорил валидността на
договора за потребителски кредит с твърдения, че същият противоречи на
изискванията на чл. 10 и чл. 11 ЗПК, като съдът е приел, че при сключване на
процесния договор за кредит са спазени условията на ЗПК и същият не е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Ответникът е направил и възражение за
нищожност поради противоречие с добрите нрави по отношение на клаузата за
договорна лихва, като е прието, че не са нарушени изискванията и изискванията на чл.
11, т. 9 ЗПК, тъй като лихвеният процент е фиксиран за целия срок на договора, а
лихвеният процент и ГПР са ясно посочени в договора за кредит.
Влязлото в законна сила решение се ползва със сила на пресъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право, а именно
4
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, възникнало въз
основа на сключен Договор за кредит № PLUS-13333371 от 19.05.2016 г. Следователно,
всички правоизключващи възражения на ответника срещу правопораждащите
правнорелевантни факти, относими към възникването и съществуването на
материалното правоотношение, от което произтича спорното право, в т.ч. и
валидността и неравноправността на отделни клаузи от договора, основаващи се на
твърденията, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22,
вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и че клаузата за размера на възнаградителната лихва е
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, са преклудирани. Недопустимо е, съгласно
чл. 299, ал. 1 ГПК, съдът да преразглежда въпроса за валидността на облигационната
връзка между страните по повод сключения договор за кредит, установена с влязлото в
законна сила между страните решение.
В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД и
Й. Д. Д. е възникнало и съществувало действително облигационно правоотношение по
сключения Договор за кредит № PLUS-13333371 от 19.05.2016 г. за срока на действие
на договора, в съответствие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
С оглед установеното от приетото по делото и неоспорено от страните
заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза за исковия период от
20.02.2020 г. (45-та вноска) до 20.05.2021 г. (60-та вноска) задълженията на
кредитополучателя възлизат на 3626,96 лв. за главница и 711,76 лв. за възнаградителна
лихва. От ответната страна не се твърди и не са ангажирани доказателства за
заплащането на процесните задължения в уговорените размери и срокове, съобразно
договорните условия. Недоказано остава и възражението на ответника, че спирането на
плащанията по договора за кредит се дължи на обстоятелства, които представляват
застрахователно събитие с покрит застрахователен риск според застраховка „Защита на
плащанията“, посочена в Сертификат № PLUS-13333371 от 19.05.2016 г., съобразно
събраната от НОИ и РЗИ – гр. В. информация, посредством ангажираните писмени
доказателства от ответника.
От общодостъпните вписвания в Търговския регистър, както и от информацията
на интернет страницата на БНБ се изяснява, че правоприемник на кредитора по
процесния договор за кредит е „Б. П. П. Ф.“ С.А. Ф., чрез „Б. П. П. Ф.“ С.А. клон Б.,
като в хода на настоящото производство е настъпило прехвърляне на търговското
предприятие на това дружество на „Ю. Б.“ АД, поради което последното е негов
правоприемник.
С оглед така констатираните обстоятелства и изложените правни съображения
настоящият съдебен състав приема, че претенциите на ищеца за главница в общ размер
на 3626,96 лв. и възнаградителна лихва в общ размер на 711,76 лв. за вноските по
договора за кредит от 45-та с падеж 20.02.2020 г. до последната 60-та вноска с падеж
20.05.2021 г. са основателни и следва да бъдат уважени изцяло. Ответникът дължи
обезщетение за причинени вреди поради неточно изпълнение на паричните
задължения в темпорално отношение, което е в размер на определената законна
мораторна лихва в чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съдът, съобразявайки се с размера на основния
лихвен процент, определен от БНБ, увеличен с 10 пункта, е изчислил размера на
мораторната лихва върху размера на неплатената главница, изтекла за периода от
21.05.2021 г. до 25.10.2022 г., която възлиза на 526,96 лв. Следователно и предявеният
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в общ размер на 995,08 лв., за
които е представен списък по чл. 80 ГПК, представляващи сбор от заплатена държавна
такса, депозити за особен представител на ответника и експертизи, както и за
юрисконсултско възнаграждение.
5
По искането на особения представител на ответника за определяне на по-висок
размер възнаграждение от определения депозит от 400 лв., съдът намира, че съобразно
фактическата и правна сложност на делото, отчитайки и че релевираните от особения
представител на ответника възражения са прекудирани, с оглед влязлото в сила между
страните решение относно вноски по същия договор за кредит за различен период,
възнаграждението следва да бъде определено в размер според правилата на чл. 47, ал.
6 ГПК под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, но не по-малко от една втора от него, който съобразно материалния
интерес на делото възлиза на 393,57 лв. В този смисъл окончателното възнаграждение
на особения представител на ответника съдът определя на 400 лв., поради което в
общия сбор разноски, които ответникът следва да заплати на ищеца влиза и този
размер на възнаграждение за особения му представител.
Така мотивиран, Районен съд – В.
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „Ц. И. С.“ № 46, да
заплати на „Ю. Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н В.,
ул. „О. П.“ № 260, сумата от 3626,96 лв. (три хиляди шестстотин двадесет и шест лева
и деветдесет и шест стотинки), представляваща падежирала главница за периода от
20.02.2020 г. (45-та вноска) до 20.05.2021 г., дължима по Договор за кредит №
PLUS-13333371 от 19.05.2016 г. (60-та вноска), ведно със законната лихва за забава за
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.10.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 711,76 лв. (седемстотин и
единадесет лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща падежирала
възнаградителна лихва за периода от 20.02.2020 г. до 20.05.2021 г. и сумата от 526,96
лв. (петстотин двадесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща
обезщетение за забава върху задължението за главница в размер на законната лихва за
периода от 21.05.2021 г. до 25.10.2022 г., на основание чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Й. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „Ц. И. С.“ № 46, да
заплати на „Ю. Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н В.,
ул. „О. П.“ № 260, сумата от 995,08 лв. (деветстотин деветдесет и пет лева и осем
стотинки), представляваща сторени съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 и 8
ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
В. в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6