Р Е Ш Е Н И Е
№ 402 гр. Пазарджик, 05.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки
окръжен съд , първи въззивен състав в открито заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при участието на секретаря Галина Младенова ,
като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В гр. д. № 719 по описа за 2019 г. , за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от
Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен
съд П. , постановено по гр.д.№ 557 по описа за 2016 година е осъдено Общинско предприятие „Чистота“, с ЕИК -
0003517431437, със седалище и адрес на управление: гр. П., Индустриална зона,
представлявано от директора Т.Р.Н., да заплати на И.А.Д., с ЕГН- **********,***
сумата от 10 000,00 лв. (десет хиляди лева), която сума представлява
обезщетение по смисъла на чл. 200, ал.1, предложение първо от Кодекса на труда
- за неимуществени вреди от претърпяна от Д. трудова З. на 20.05.2016 г., а
именно – Б., страдания и неудобства, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 20.05.2016 г. – датата на увреждането до О.нчателното изплащане на
сумата, като е отхвърлен иска за сумата
над 10 000,00 лв. (десет хиляди
лева) до претендиР.я размер от 20 000,00 лв. (двадесет хиляди лева).
Осъдено е Общинско предприятие „Чистота“, да заплати на И.А.Д.
сумата 262,97 лв. (двеста шестдесет и два лева и деветдесет и седем стотинки),
представляваща разликата между полученото от ищеца Д. обезщетение за отпуск по
болест и трудовото му възнаграждение.
Осъдено е
Общинско предприятие „Чистота“, да заплати на И.А.Д. сумата 4,33 лв. (четири
лева тридесет и три стотинки), която представлява обезщетение за забава върху
разликата между трудовото възнаграждение, получавано от ищеца Д. преди З.та и
полученото от него обезщетение за временна нетрудоспособност, считано от 01.06.2016г. до 07.09.2016г., включително.
Осъдено е Общинско предприятие „Чистота“ да заплати на И.А.Д.
сторените съдебно-деловодни разноски съобразно с уважената част от иска, в
размер на 1014,00 лв. (хиляда и четиринадесет лева) – за адвокатско
възнаграждение.
Осъдено е Общинско предприятие „Чистота“, гр. П. да
заплатят по сметка на Районен съд П. за вещи лица, особени представители и
свидетели, сумата от 185,00 лв. (сто осемдесет и пет лева), представляваща
възнаграждения на вещите лица, по приетите по делото експертизи.
Осъдено е
Общинско предприятие „Чистота“, гр. П., да заплатят в полза на бюджета на
Съдебната власт и по сметка на Районен съд П., държавна такса в размер на
410,69 лв. (четиристотин и десет лева и
шестдесет и девет стотинки), съобразно с уважената част от исковете.
Осъден е И.А.Д. да заплати на Общинско предприятие
„Чистота“ сторените съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част
от иска, възлизащи на сумата от 330,00 лв. (триста и тридесет лева), която сума
представлява сбор от депозит за вещи лица,
в размер на 75,00 лв. (седемдесет и пет лева), депозит за разпит на един
свидетел, в размер на 5,00 лв. (пет лева) и адвокатско възнаграждение в размер
на 250,00 лв. (двеста и петдесет лева).
Осъден е И.А.Д. да заплати по сметка на Районен съд П.
за вещи лица, особени представители и свидетели, сумата от 185,00 лв. (сто
осемдесет и пет лева), представляваща възнаграждения на вещите лица, по
приетите по делото експертизи.
Допуснато е предварително изпълнение на решението.
С решение от 17.08.2019 година , постановено по реда
на чл.250 от ГПК е осъдено Общинското предприятие „Чистота“ да заплати на И.Д. сумата 285,36 лева обезщетение за
имуществени вреди-средства за лекарства и изследвания за периода 17.06.2016 –
30.08.2016 г.,ведно със законната лихва от 20.05.2016 година.
Със същото решение е оставена без уважение молбата на
Община П. за присъждане на сторените от Общината разноски в производството.
В срок така постановеното решение е обжалвано от И.Д. в
частта , с която е отхвърлен предявения иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди над размера от 10 000 до 20 000 лева ,както и в
частите,с които са присъдени разноски във връзка с този изход.
Моли решението да бъде отменено и иска уважен изцяло ,като се присъдят и
сторените разноски.
Съдът неправилно приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,като правилно приел,че не е налице груба небрежност.
Установено било от събР.те доказателства,че
ищецът е бил приет в Клиника по к.т. към
УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД,след което е насочен за Л. в Клиниката по О.Б..Направена
му била и О. на С..
При увреждането е съществувала пряка опасност за
живота му ,развил е Т.Б..
Имало данни по делото и с оглед прогнозите ,че е
възможно развитието на А.З..
Установено било ,че ищецът е получил И. и на Д.О.,предизвикващо
силни Б. в продължение на месеци.Към настоящия момент е налице П.С. ,като не се
очаква подобрение.
При инцидента ищецът е получил и увреждане на Л.С.
,наложило Х.И..
Ищецът счита ,че е справедливо причинените му
увреждани ,с оглед характера ,степента и последиците им да бъдат обезщетение с
пълния размер на претендираната от него сума.
На тази въззивна жалба отговор от ответника не е
постъпил.
От своя страна ОП „Чистота“ е обжалвало с въззивна
жалба решението в частта , с която предприятието е осъдено да заплати
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и имуществени такива във всички
осъдителни части.
Моли решението да бъде отменено и исковете отхвърлени
,като се присъдят и сторените разноски.
Решението било неправилно , тъй като съдът не обсъдил
всички събР. доказателства и наведени доводи и възражения.
Решението било и необосновано.
От събР.те доказателства по делото било установено ,че
инцидента , предизвикал увреждането на ищеца е причинен единствено и само по
негова вина и такава на другия служител Л.,които при работа с препарат са П. и
това е предизвикало В..Ищецът е бил запознат с длъжностната си характеристика ,
инструктиран е бил,поради което считат,че действията им при инцидента могат да
бъдат определени като умишлени,макар и при евентуален умисъл.Този извод се
потвърждавал от заключенията на експертите и показанията на разпитаните
свидетели.
Подържат ,че са налице основания за изключване
отговорността на работодателя ,поради изложеното и евентуално за нейното
намаляване.Ищецът и св.Л. предприели самоволни действия ,като за повече от
половин час се отклонили от работното си място
и въздействието на слънчевата светлина и пушенето на цигара предизвикало
инцидентно.
Всъщност в жалбата се развива и тезата за причиняване на увреждането при
наличие на груба небрежност от страна на работника , и за съпричиняване,като
процента на последното според жалбоподателя е 95%.
Жалбоподателят счита ,че справедливо обезщетение в
тази хипотеза , ако не се приеме тезата им за отпадане отговорността на
ответника е в размер на 5000 лева или при отчитане на съпричиняването 250 лева
или съответно 1000 лева при определяне на размера ,определен от
първоинстанционния съд.
Макар да са посочили че обжалват първоначалното
решение и в останалите му осъдителни части ,ответникът не е развил никакви
доводи по отношение на присъдените обезщетения за имуществени вреди.
В срок е постъпил писмен отговор на тази жалба от И.Д..
Намира решението за правилно ,тъй като правилно съдът
е приел,че с поведението си работникът не е допуснал груба небрежност и
съответно – не е налице съпричиняване.Не било установено от доказателствата по
делото инцидента да е предизвикан именно поради това ,че някой от двамата
работници е П.Ц..
За наличие на умишлено увреждане при условията на
евентуален умисъл доводи са навеждали за първи път във въззивната жалба.В отговора
се подържали само доводи по смисъла на чл.201 ал.2 от КТ.
Възражението за съпричиняване при наличие на допусната
от работника груба небрежност не било доказано.Позовава се на заключението на
експерта за възможностите за предизвикване на В.а.
Не се подкрепял от доказателствата и довода ,че
работниците са се забавили повече от половин час,установено било че това време
е 5-10 минути.
Подържа се,че с оглед характера на търпените Б. и
страдания и уврежданията ,които са причинени на ищеца ,справедливия размер за обезщетение на неимуществените вреди е
именно претендиР.я.
В срок е
постъпила частна жалба от ответника по иска ОП „Чистота“ против първоначалното
решение ,в частта му с която е допуснато предварително изпълнение на
решението.Твърди се ,че се касае за присъдено обезщетение ,извън обхвата на
чл.242 ал.1 от ГПК , поради което съдът неправилно е допуснал предварително
изпълнение.Молят в обжалваната част решението да бъде отменено.
В срок е постъпил отговор на тази жалба ,като ответникът
по нея я оспорва.В исковата молба било поискано допускане на предварително
изпълнение ,като страната не била посочила правното основание за това.От
доказателствата по делото било видно ,че предварителното изпълнение ще спомогне
за неговото съществуване и Л..Считат,че е налице хипотезата на чл.242 ал.2 т.3
от ГПК.
Обжалвано е с въззивна жалба от ОП „Чистота“ и
постановеното решение по чл.250 от ГПК , в частта , с която жалбоподателят е
осъден да заплати сумата 235,36 лева , представляваща имуществени вреди-
средства за лекарства и изследвания за определен период.моли решението в тази
част да бъде отменено и иска отхвърлен.
Жалбата е бланкетна ,като жалбоподателят счита ,че
съдът е нарушил съдпроизводствените правила
- разпоредбата на чл236 ал.2 от ГПК и е необосновано.
В срок е постъпил писмен отговор на жалбата от И.Д.
,който подържа ,че решението в тази част е правилно , тъй като още в първото
постановено решение съдът приел,че такива разходи за Л. са
извършени.Претенцията била установена по основание и размер от събР.те по
делото доказателства.
Постъпила е в срок и въззивна жалба /частна по
естеството си/ от Община П. против решението на съда от 14.08.2019 година в
частта , с която е оставена без уважение молбата на Общината за допълване на
решението ,като на Общината бъдат присъдени сторените по делото разноски.Първоначално
исковете били предявени против Общината и производството приключило против
нея.След като дал ход на устните състезания,съдът отменил определението си и
предприел действия по отстраняване нередовности на исковата молба.Тъй като
жалбоподателя не бил осъден,то по аналогия на чл.78 ал.4 от ГПК на Общината се дължали сторените по делото
разноски,като нямало значение дали жалбоподателя е надлежен ответник.
Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и
присъдени разноски.
В срок е постъпил писмен отговор на тази жалба.
Ответникът по нея Д. намира ,че жалбата е
неоснователна ,а решението в обжалваната част правилно , тъй като никой не може
да черпи права от неправомерното си поведение.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на
решението ,за да се произнесе по съществото на спора,взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.200 от КТ.
Първоначално иска е предявен срещу Община П..
В исковата си молба ищецът И.А.Д. е посочил изрично
,че работи в Общинско предприятие „Чистота“ гр.П.,като счита,че ОП не е
самостоятелно юридическо лице и е обосновал насочването на претенциите си срещу
Общината.
Производството се е развило между него и Общината,като
ответната Община не е направила никакви възражения по пасивната си
легитимация.Проведен е процеса до обявяването на устните състезания за приключили,след
което е отменено определението и исковата молба оставена без движение,като за
първи път с това определение е направена констатация ,че иска не е насочен
срещу надлежната страна по смисъла на §
1 от ДР на КТ и са дадени указания .
В изпълнение на указанията иска е насочен срещу ОП
„Чистота“ и е проведено съдебно производство.
В исковата си молба Д. твърди,че работил в ответното
ОП на длъжност „Г.“ по силата на трудов договор.
На
20.05.2016 г., в 8,30 часа, по време на работа, контрольорът в предприятието Н.Ш.
разпоредила на ищеца И.Д. и колегата му А. Л., да Х.ират фонтана пред сградата
на Общинска администрация в град П., като разпоредила да изсипят повече Х. във
фонтана, поради което ищецът и неговият колега изсипали в кофа О.ло 3 кг Х..
След това занесли бидона с Х. на втория етаж на училището, където държат
препаратите и чиято сграда се намира на О.ло 500-600 метра от фонтана. Когато отишли при фонтана заварили г-жа Н.Ш.
да сипва вода в кофата с Х.. На въпроса на А. Л. защо го прави, Ш. отговорила,
че така се прави. Взела една пръчка и започнала да бърка разтвора в кофата,
който започнал да ври.
И.Д. и А. Л.
отнесли кофата до фонтана, докато разтворът продължил да ври и след като Л.
отсипал от кофата във фонтана, започнал да изтича Х.. След това А. Л. отишъл до
кофата за боклук, за да потърси хартия и да почисти.
Когато Л. се върнал до кофата, тя гръмнала. От
В.а Д. паднал на земята, усетил, че започнал да му Л. на О., не можел да Д. и
не можел да отвори К. си. Веднага бил приет в Клиника по к.т. към УМБАЛ „Свети
Георги“ град Пловдив, където е проведено Л. на 26.05.2016 г., след което е
насочен и приет за Л. в Клиника по О.Б. при УМБАЛ.
След
изписването му бил издаден болничен лист с продължителност 47 дни.
Поради оплаквания, на 16.06.2016г. на Д. е
направена О. на Л.С..
Поради И. на О., на 12.07.2016г. му е издаден
болничен лист за отпуск поради заболяване за още 30 дни, последван от друг
болничен лист- за още 30 дни.
Ищецът И.Д. твърди, че в резултат на З.та е
преживял У.. Изпитвал е Б. в О., П., не
можел да вижда добре, не можел да гледа телевизия, да чете, като е изпитвал и Б.
в С. на Л.К.. Твърди, че е претърпял голямо П.Н., преживял О. на К., не можел
да ходи и изпитвал неудобство при чакане пред лекарските кабинети.
След извършено разследване от Комисия при ТД на
НОИ -град Пазарджик получил Разпореждане № 25 от 23.06.2016 г., с което е
уведомен, че е З.та е приета като трудова такава.
Преди
трудовата З. Д. получавал брутно трудово възнаграждение в размер на 490,00 лв.,
но в резултат на трудовата З. е получил само обезщетение за временна
нетрудоспособност. Ищецът сочи, че ако е бил здрав е следвало да получи брутно
трудово възнаграждение за периода от 20.05.2016 г. до 29.08.2016 г. в размер на
1 960,00 лв., но в резултат на временната си нетрудоспособност е получил
общо обезщетение в размер на 1 262,11 лв., като конкретизира разликата по
месеци.
Моли Общинско
предприятие „Чистота“ да бъде осъдено да
му заплати сумата от 50 000,00 лева, представляваща обезщетение по смисъла
на чл. 200, ал.1, предложение първо от Кодекса на труда- за неимуществени вреди
от претърпяна от Д. трудова З. на 20.05.2016 г., а именно – Б., страдания и
неудобства, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.05.2016 г.
– датата на увреждането до О.нчателното изплащане на сумата; сумата 697,90 лв.,
по смисъла на чл. 200, ал.3 от КТ – за имуществени вреди от претърпяна трудова З.
на 20.05.2016 г., изразяваща се в разликата между получаваното преди трудовата З.
трудово възнаграждение и обезщетението за временна нетрудоспособност през
периода 20.05.2016 г. до 31.08.2016 г., включително, ведно със законната лихва от
датата на увреждането;сумата от 285,36 лв. за обезщетяване на имуществена вреда, изразяваща се в
направени разходи за лекарства и изследвания на Л. през периода от 17.06.2016
г. до 30.08.2016 г,като следва да се посочи ,че по отношение на тази претенция
не са изложени обстоятелства в исковата молба.
Моли на
основание чл. 242, ал.1 от ГПК да бъде постановено предварително изпълнение на
решението.
Допуснато
е изменение на исковете,като иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди ,представляващи
разлика между получено обезщетение за отпуск поради болест и евентуално трудово
възнаграждение е намален от 697,90 лв., на
262,97 лв., а претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е
намалена от 50 000 лева на 20 000 лева.
Тук следва да се
посочи,че деликвента
дължи обезщетение на пострадалото лице в размер на доказаните имуществени и
неимуществени вреди, както и законна лихва от датата на увреждането/ чл.84,
ал.3 ЗЗД/. Лихвите се дължат върху размера на обезщетението, защото съгласно
цитираната разпоредба, деликвента се счита в забава без покана, т.е. от датата
на увреждането. В този случай присъждането на законната лихва е последица от
уважаването на главния иск – за обезщетението , не се предявява като
самостоятелен иск,не е нужно конкретизирането по размер в исковата молба ,за
периода ,предхождащ предявяването на иска,не се присъжда отделно и съответно не се дължи ДТ.
В
срок е постъпил писмен отговор от ОП „Чистота“ гр.П..
Оспорват
предявените искове както по основание,
така и по размер. Не оспорват, че ищецът Д. е работил по трудов договор
№ 06 от 06.04.2015 г. в ОП „Чистота“ на длъжност „Г.“ в отдел „Зелено
строителство“ и Допълнително споразумение № 67/18.01.2016 г., като му е връчена
длъжностна характеристика за длъжността „Г.“, в която е включено и задължението
„работа с химични вещества“ и „почистване и дезинфекция на водни Б. на
територията на Общинско предприятие „Чистота“.
На
20.05.2016 г. И.Д., заедно с А. Л., е следвало да извършат дезинфекция на фонтан
пред сградата на Общинско предприятие „Чистота“, заради което им е направен
дневен инструктаж за работа с препарат „P…“ и инструкция № 22 за работа с
химични вещества и препарати.
На Д. бил
направен и първоначален инструктаж по безопасност и здраве при работа от С.Т. –
ръководител на производствена дейност,като всички работещи в ОП „Чистота“ имали
работно облекло и лични предпазни средства във връзка с възложените им
дейности.
Оспорват твърдението в исковата молба , че Н.Н.Ш. е
нареждала на ищеца и на другия работник да сипват по-голямо количество Х. във
фонтана, а в кофата двамата работници са сложили обичайното и нормално
количество препарат.
Според
ответника инцидента бил предизвикан единствено от поведението на ищеца Д. и на
другия служител на ОП „Чистота“ –Л., които при третирането с процесния препарат
са П. и когато Л. е застанал над кофата с цигара, тя е гръмнала. Твърдят, че Д.
и другия работник са имали представа за противоправния характер на своите
действия, допускали са настъпването на вредоносния резултат, но са имали
безразлично отношение към него. Според Общинско предприятие „Чистота“ Д. е
запознат със задълженията си по вменената му длъжностна характеристика, предварително
е бил инструктиран и запознат с работата с процесния препарат, но заедно с
другия служител са проявили недобросъвестност при работата с този препарат и
умишлено не са спазили инструкцията за работа с него.
Ответното
предприятие оспорват обстоятелството, че ищецът вследствие на процесния
инцидент е изпаднал в трайна неработоспособност, като оспорват по същество
представените по делото епикризи и болнични листове, както и констатациите в
протО.л № 10 от 21.06.2016 г. на ТП на НОИ Пазарджик.Следва да се посочи,че
въпроса за характера на З.та не подлежи на обсъждане и коментар в това
производство,а що се отнася до оспорването „по същество“ на представените
епикризи и болнични листове ,то всъщност не се касае за оспорване на
доказателства по смисъла на процесуалния закон.
Считат,че
ако ответника следва да отговаря за причинените вреди ,то е налице
съпричиняване от страна на Д., тъй като И.Д. е проявил груба небрежност по
смисъла на чл. 201, ал.2 от КТ.
Съдът ,като
прецени всички събР. о делото доказателства и доводите на стР.те , прие за
установено следното:
Не
се спори по делото ,че по
силата на трудов договор № 06/06.04.2015г. ищецът И.А.Д., е заемал длъжност „Г.“
в ответното предприятие, със срок на изпитване- до 05.10.2015г., при основно
месечно трудово възнаграждение, в размер на 400,00 лв., на пълно работно време,
в отдел „Зелено строителство“. Няма спор още ,че към 20.06.2016 година /деня на
З.та/ ищецът е бил в трудови правоотношения с ответника.
Видно от ПротО.л № 10 от 21.06.2016г., за резултатите
от извършеното разследване на трудова З., станала на 20.05.2016г., е прието,че З.та
е настъпила на 20.06.2016г., в 08,30 часа, при фонтан пред сградата на Общинска
администрация, като физическото действие, извършвано от ищеца към момента на З.та
е било- дезинфекция на фонтан, намиращ се пред сградата на Общинска
администрация П., с препарат „P…..“ 60% GR - Б.Х..Компетентните органи са
приели, че З.та е възникнала в следствие на неправилна манипулация при работа с
този препарат, който съгласно протО.ла, е силно токсичен и В.О., като
опасностите произтичат от неправилното му дозиране, смесване и разреждане,
както и при неправилна дозировка на препарата във воден разтвор, което е довело
до увредено общо състояние на И.Д., наличие на Р.-К. Р. по двете П., Р. м-т н в
О. на Л., З.Д. и Х. в О. на Д.К.. В протО.ла е посочено, че допусналите
нарушения лица са от работодателите на
ищеца.Посочени са още като причини за възникване на З.та липсата на организация
за предварително подготвяне на дезинфекционния разтвор,така ,че да се отстранят
опасностите за живота и здравето на работниците,както и непровеждане на
обучение на работниците по безопасни методи на работа.
С разпореждане от
23.06.2016 година ТП на НОИ З.та е
приета за трудова такава по чл.55 ал.1 от КСО.Не е възникнал спор по влизането
в сила на това разпореждане.
Видно е от заключенито на
съдебно – медицинската експертиза / изготвени са експертизи от лекари-
хирург,токсилог и очен лекар/ , приета от съда и неоспорена от стР.те, че ищецът И.Д. е
преживял на 20.05.2016г. Т.-Х. П.-Г.-И.-М.-М. Т., която е възникнала в резултат
на експонация на вки к на Х. и съединенията му и възникнал В. с отделяне на В.ни
газове, пушечни газове, дим и пари. Поради това са настъпили л-и, д-н.. п..в
засегнатите органи и К.Д. в организма, като е съществувала пряка опасност за
живота му. Вещите лица сочат, че Х.ът е химично съединение, което влиза в
състава на бойни отровни вещества,поради способността му при висока
концентрация в газовата смес, при кратка (2-3 минутна) експонация да настъпи
смърт. Налице е било средно Т.О. при ищеца, с развитие на Т.Б.,като протичането
му е благоприятно в резултат на проведеното комплексно Л. в УМБАЛ „Св. Георги“-
гр. Пловдив.
Установено е от
представените по делото епикризи ,че ищеца е постъпил на болнично Л. веднага
след инцидента.
От приетата по делото
като доказателство Епикриза №
31166/26.05.2016г., издадена от Клиника по к.т. при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр.
Пловдив, се установява, че И.А.Д. е получил И. от Г.Х., с диагноза „Диагностика
и Л. на О. и Т.Е. от лекарства и Б.О.“.Постъпил е на 20.05 и е изписан на
26.05.2016 година от тази клиника.
Представена е и Епикриза № 32129/11.06.2016г., издадена от
клиника по О.Б. на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, в която е посочено,че ищецът
И.Д. е получил химично И. на К. и К. С., като е постъпил с о к, п к ц и ра с н
п.Постъпил е на 24.11 и изписан на 28.11.2016 година.Експерта сочи за П.С. с е
о и намалено виждане с д.
От Епикриза №
36150/17.06.2016г., издадена от клиника по п-в и естетична х на УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД, гр. Пловдив пък се установява, че И.Д. е получил г Р. на Л.С.,
като са били налице две малки открити Р. по Г. на Л. му С..В тази клиника Д. е
лекуван от 13 до 17.06.2016 година.
Не се спори между стР.те
,установено е и от приетите като
доказателства 4 броя болнични листове, издадени както от УМБАЛ „Св. Георги“
ЕАД, гр. Пловдив, така и от ДКЦ 1 – П. ЕООД, че ищецът Д. е бил във временна
неработоспособност през периода от 20.05.2016г. до 09.09.2016г.
Комплексната
съдебно-медицинска експертиза установява, че ищецът Д. е получил И. на Д.О. –
2-3 с, за което е лекуван в о к на УМБАЛ „Св. Георги“- гр. Пловдив, след
стабилизиране на общото му състояние в клиника по т. Експерта дава
заключение,че И.то на О. предизвиква силни Б. поради богатата инервация в тази
област на човешкото тяло. Същият, при приемането му в лечебното заведение е
имал О. и И. на К., Х., И. и Ф. п-м..Р. на К.К.. Имал е също Р. с Н.П. и
липсващ напълно Е. на Л. О., както и зони на Д. на Д. О.. Вещото лице сочи, че
наличието на Е.Д. на Р.те са причина за продължителни Б. и страдания на ищеца,
както и причина през месец октомври 2016г. той отново да е приет в О.К. с
диагноза: Б.Г. на Д.О.. Към настоящия момент се наблюдават сраствания на Д.К.
към б к, м по Р.те на Д.О. и Т.У. на р на Л. О.,като според експерта се касае
за П.С. с едното О. и намалено виждане с другото.
Безспорно е ,че това
увреждане е причинено именно при инцидента , признат за трудова З..
Причинена е била и Т. на Л.С.,
при която е следвало да се отстранят пластмасови чужди тела от това С., като
ищецът е претърпял радикална е на м ти п к п, като О.ло 10 дни, по време на
болничното Л., е търпял поносими Б. и страдания. Вещото лице, доц. д-р Б С.а
сочи, че Д. има единични – 4 броя – п с размери от 0,5 до 2 см., на местата на
оперативните интервенции, без кожни и подкожни дефекти и функционални дефицити,
като това са повърхностни и оскъдни козметични дефекти,тоест – тази Т. е
преодоляна и последици за в бъдеще не се очакват.
Експерта д-р М дава
заключение,че при инцидента е възникнало отравяне с Х.,като инцидента е създал
пряка опасност за живота на ищеца.На Д. са причинени страдания ,имал е Б.С.
,прилагани за обезболяващи за периода на престоя му в клиниката.Прогнозата е оздравяване
с дефект и възможно развитие на а е.Установено е изменение на б т .
За състоянието на ищеца
след инцидента е депозирала показания В.А.Д.,чиито показания следва да се преценяват с оглед разпоредбата на
чл.172 от ГПК, като майка на ищеца.Показанията и са в пълно съответствие със събР.те
по делото писмени доказателства и със заключенията на експертите ,поради което
съдът ги цени изцяло. Свидетелката е видяла сина си непосредствено след инцидента
в лечебното заведение в гр.Пловдив където е бил откаран. Той е бил с п на у, О.,
н, у и з у, единият му к е бил превързан, а превръзката е била напоена с кръв. След
изписването му от лечебното заведение Д. се прибрал в къщи като , е бил ш, о и
п дали ще продължи да вижда. Изпитвал Б.
и с, слагани са му к, м, а за Б.те често е пиел течен аналгин. Л.то на О.
продължавало и до днес.С едното О. ищеца не виждал ,с другото донякъде.
В
настоящият случай,според анализиР.те до тук доказателства, са установени
елементите от фактическия състав на чл.200,ал.1 КТ за ангажиране имуществената
отговорност на работодателя по този текст от КТ. Отговорността на работодателя
е безвиновна. Работодателят отговаря за причинени увреждания на работник или
служител при или по повод изпълнение на трудовите му задължения, независимо от
обстоятелството дали причиняването на тези увреждания е последица от виновно
поведение на длъжностно лице при работодателя,поради което довода на ответника
,че не е налице противоправно и виновно поведение от страна на длъжностно лице
при работодателя е неотносим към производството.
Основните въпроси на
които следва да се отговори са по повод възражението на ответника,че са налице
основания за освобождаване на ответника от отговорност и евентуално съпричиняване ,тоест – основания
за намаляване отговорността на работодателя.Действително в отговора на исковата
молба не е развита категорично тезата за изцяло освобождаване от отговорност
,поради наличие на умисъл.
Тежестта за доказване на възраженията по
смисъла на чл.201 ал.1 и 2 от КТ е върху
работодателя. Освобождаването
на работодателя от отговорност за трудова З. по чл. 201, ал. 1 от КТ настъпва при доказване
на едно условие, а именно пострадалият
да е причинил умишлено увреждането. Налице е разлика в субективното отношение
на работника при двете хипотези. При грубата небрежност липсва умисъл за
увреждане. При нея работникът може да нарушава умишлено установените за извършване
на трудовата дейност правила, но да не желае или да не се съгласява с
настъпването на увреждането на здравето. В случаите по чл. 201, ал. 1 от КТ умисълът е
насочен не към нарушението на установените за извършване на трудовата дейност
правила, а към самото увреждане.
Всъщност умисълът по наказателното право и гражданското не се
различават, като гражданското не прави разлика между пряк и евентуален умисъл. Затова, за да е осъществена
хипотезата на чл. 201, ал. 1 от КТ към умисъла за
нарушаване на установените за извършване на трудовата дейност правила, трябва
да се прибави и умисъла за реализиране на самото увреждане. В конкретния случай
доводите си ответникът основава на умишленото
нарушаване на инструкцията за работа с препарата и не навежда никакви
доводи за наличието на умисъл за самото увреждане. Обстоятелства за умисъл за
причиняване на самото увреждане не са посочени от страна на ответника .
Втората хипотеза , позволяваща
освобождаване на работодателя от отговорност е визирана в чл.201 ал.2 от КТ
и при наличие на това условие може да се
стигне до намаляване на отговорността , ако
пострадалият е допринесъл за трудовата З. ,като е допуснал груба
небрежност.
Съзнаваната небрежност (самонадеяността)
в наказателното право и грубата небрежност в гражданското право са несъпоставими.
В наказателното право самонадеяността е форма на небрежността, която е уредена
отделно и има свое самостоятелно значение, докато грубата небрежност в
гражданското право е степен на небрежността (гражданското право не различава
формите на небрежността). Небрежността в гражданското право е неполагане на
дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена
категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за
извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното
отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е
неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би
положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни
условия. При трудовата З. има съпричиняване, когато работникът извършва
работата без необходимото стаР.е и внимание и в нарушение технологичните
правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да
доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на
отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната
груба небрежност - липса на елементарно стаР.е и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност.
Превенцията на риска от трудова З. при извършване
на опасни дейности е отговорност и двете стР. по трудовото правоотношение, но
ролята на работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване на работните места и
условията на труд е задължение в тежест на работодателя и включва система от
мерки,само част от които се свеждат до установяването на конкретни правила за
безопасност, прилагани пряко от изложените на риска негови работници и
служители,след инструктаж. Вида и броя на останалите мерки, които е трябвало
работодателят да предприеме, за да осигури безопасни условия на труд ,е в
зависимост от действащата подзаконова нормативна уредба, естеството на работата
и свързания с нея производствен риск. Делът на тези мерки и значението им за
превенцията на риска не изключва прилагането на чл.201, ал.2 КТ ако работникът
грубо е нарушил правилата за безопасност , но наред с другите обстоятелства е
от значение за степента, в която се намалява обезщетението при трудова З..
Не се спори ,установено е
и от представената по делото служебна бележка № 6/06.04.2015г., издадена от
ответното дружество, че на И.А.Д. е проведен начален инструктаж по безопасност
и здраве при работа от „Ръководител производствена дейност“ – С.Т., на
06.04.2015г.
Утвърдена е и съответна
длъжностна характеристика ,с която ищецът е запознат- Инструкция № 22 за работа
с химични вещества и препарати, Инструкция № 20 за безопасна работа и
здравословни условия на труд за длъжността „Г.“.
Видно е от Книга за инструктаж и безопасност и здраве при
работа (ежедневен инструктаж),че ищецът И.Д. е инструктиран на 20.05.2016г. под
№ 4 в същата книга.
Представен е и списък на длъжностите и работните места в
ответното ОП „Чистота“, на които се предоставя работно облекло,като на Г.я е предоставен работен костюм, ръкавици
до износване, като се използват периодично и сигнална жилетка, до износването
й, като същата се използва постоянно.
От Заповед № 15, издадена
от Директора на ОП „Чистота“, гр. П. на 08.01.2016г., на всички, работещи в
предприятието, са предоставени полагащите им се за съответната длъжност работно
облекло и лични предпазни средства, а съгласно Заповед № 34/29.03.2016г., във
връзка с поддържането на фонтаните в гр. П. е разпоредено госпожа Н Ш. –
проверител -контрольор и отговорник за метачки, да извършва контрол на
дейността по почистването и дезинфекцията на фонтан, разположен на площад „20
април“, като третирането с химични препарати за дезинфекция и препарати за
регулиране на нивото на рН, да се извършва от А. Л. и И.Д.- и двамата на
длъжност „Г.“, при спазване на Инструкция № 22 за безопасна работа.
В светлината на
изложеното до тук ,съдът следва да обсъди доказателствата относно механизма на
настъпване на инцидента и въз основа на това да направи изводи за
основателността на възраженията,направени от ответника.
Относно инцидента ,при
които е причинено увреждане на ищеца са събР. гласни доказателства и няма
пречка да бъдат ценени като писмени такива
тези ,съдържащи се във воденето и впоследствие прекратено наказателно
производство , които са приети по делото.
Свидетелят А. П Л. е
другия работник , извършвал конкретна дейност с ищеца и също пострадал при
инцидента.Той депозира показания,че на 20.05.2016 г., О.ло 7,30 часа, в двора
на училище „Кирил и Методий“ в гр. П., началничката на свидетеля и ищеца Д. им
е поставила задача да Х.ират фонтана пред сградата на Община П..Било им
обяснено от Ш., че Х.а трябва да бъде
по-голямо количество.
Изнесли бидона, в който
се съхранява „P….“ 60 за да се постави
необходимото количество Х. и го върнали на мястото ,където обикновено го
държат.При връщането си , установили че Н.Ш. е извадила О.ло литър и половина
вода и я сипва в кофата с препарата, след което започнала да я бърка с дръжка
от метла. Според Л. тогава разтворът е започнал да мирише, да ври и да кипи,
поради което двамата заявили на Ш., че така не могат да отнесат кофата до
фонтана. Изчакали О.ло 2-3 минути и занесли кофата, като това е сторил ищецът Д..
Свидетелят Л. установява, че след като пристигнали до фонтана, именно той е
отсипал малко от готовия разтвор и тъй като част изтекла отишъл до кофата за
боклук, за да намери хартия или друг материал с който да забърше плО., за да не
би някой минувач да стъпи в разлетия почистващ препарат. На връщане към кофата,
когато бил на О.ло 1,5 метра от нея, тя гръмнала. Конкретизира, че в кофата по
това време имало само гъст разтвор. Сочи, че след В.а, само е чул гръм,
продължил да чува, но не е виждал нищо и не помни как е отведен от „Бърза
помощ“ в болница. Към момента на инцидента двамата с ищеца Д. не са носили нито
ръкавици, нито очила,но никой от двамата не е пушил към момента на В.а.Следва
да се посочи,че очила на двамата работници според данните по делото не са
предоставяни.Предоставени са им само ръкавици ,като няма данни ищецът да е
претърпял увреждания по Р..
ДепозиР. са показания и
от Н. Ш. .Нейните показания се различават от тези на Л. ,дО.лкото тя внимателно
избягва да изясни кой точно е приготвил разтвора и започнал да го бърка ,като
твърди,че това е станало и от трима им.Част от показанията и са посветени на
последващите действия,предприети заедно с Б. , представляващи своеобразен
експеримент.Тя твърди,че намерили три угарки във фонтана ,като предполага ,че
именно Д. е пушил.Тук следва да се посочи,че в отговора на исковата молба
твърденията си,че е пушил цигара Л.,а не Д..
Показанията на св.Б.
всъщност не са относими пряко към спора.Той е инспектор пожарен контрол и след
инцидента твърди,че е направил експеримент ,като направил разтвор отново в пластмасова кофа и 10-15 минути след направата му поднесъл
запалена факла , при което се получил В..
Тези негови показания не
могат да бъдат ценени относно механизма на предизвикване на В.а,причините за
него и правилата за боравене с използваното вещество.
По делото е прието
заключение на експерт – инж.С.,в което заключение изрично е посочено,че
разтварянето на използвания препарат с вода не е процес с отделяне на топлина
,поради което повишаване на температурата и предизмикване на В. може да се получи
ако е имало остатъци от други препарати на база киселини или основи.Този извод
е предопределил и отговорите на другите поставени към експертизата въпроси.
Заключението е прието по
делото ,като единствено възражение по него е направено от представителят на
ищеца и то относно ирелевантни обстоятелства.Експерта е обяснил,че за
използването на веществото не е необходимо смесването му с вода , като е
уточнил ,че смесването ,в каквото и да е съотношение не води до кипене и до
възникване на запалима смес ,дори да има искра.В. ще се получи при наличие на
искра ,но ако в сместа има остатъци от други примеси.
При тази фактическа
обстановка ,съдът намира че предявените искове са доказани по основание.
Ищеца ,като работещ в
ответното предприятие е претърпял трудова З.,при която е получил сериозни
увреждания,което ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на
работодателя.
Не са налице основания за
изцяло освобождаване от отговорност по смисъла на чл.201 ал.1 от КТ.
Какви са основанията за
освобождаване от отговорност , съдът вече коментира.Споделя довода в писмения
отговор по въззивната жалба на ответника ,че всъщност в писмения отговор пред
първата инстанция доводи,че увреждането е причинено умишлено не са развити последователно.
Въпреки това анализирайки
доказателствата по делото и поведението на ищеца , съдът счита,че изобщо не
може да се говори за наличие на хипотезата на чл.201 ал.1 от КТ.
Не е налице и груба
небрежност по смисъла на ал.2 на същия текст ,чрез проявата на която ищецът да
е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, която пък да обоснове
намаляване на отговорността.
Не е установено по делото
ищецът да е допуснал каквито и да нарушения при работата с този
препарат.Твърденията в исковата молба ,са,че другия пострадал Л. е пушил цигара
и това е предизвикало В.а.На първо място не са събР. такива доказателства ,а
най-вече от заключението на експерта инж.С. се установява,че простото смесване
на препарата с вода не може да предизвика, дори при наличие на искра, В..Единствената
възможност това да се случи е при наличие на други примеси ,вероятно в съда ,в
който е приготвян разтвора или по „пръчката“ ,с която е разбъркван.
Всичко това води до
извода ,че на ищеца се дължи обезщетение за причинените му вреди.
Първата му претенция е за
неимуществени вреди в размер на 20 000 лева.Съдът я намира за основателна
в пълен размер.За да стигне до този извод,прилагайки критериите на чл.52 от ЗЗД
,съдът съобрази следното:Към момента на З.та ищецът е бил на 46 година.
При В.а са били увредени О.
му,което е предизвикало сериозни Б. и страдания и е наложило два пъти болнично Л..Без
съмнение се касае за тежки последици ,тъй като зрението на ищеца е безвъзвратно
увредено ,като при едното О. се касае за П.С. ,а при другото зрението е силно
намалено.Както при самата З.,когато ищецът е търпял Б. и с,съответно и д от
непълноценното си з ,така и към момента , той има непълноценно зи не се нуждае от мотивиране притеснението и
неудобството , което това му причинява.
Отделно от това същата З.
е предизвикала и в д му о ,също
предизвикали дт,с,болнично Л. , а следва да се посочи ,че и от това увреждане
последиците са трайни с голяма вероятност за усложнения.
При З.та е бил наранен и К.
на ищеца,което е причинило Б. и страдания,болнично Л. в продължение на 10 дни,О.,включително
и к п.За разлика от предходните две травми ,това нараняване е без последици към
момента.
Всичко това дава
основание на съда да приеме,че справедливото обезщетение за ищеца , претърпял Б.
,страдания,Л. и понасящ последиците на
тези две травми е в размер на 20 000 лева ,така , както е заявил
претенцията си.
Като е уважил този иск в
размер на 10 000 лева , съдът е постановил едно незаконосъобразно в
отхвърлителната част решение ,което следва да бъде отменено и присъден пълния
размер ,ведно със законната лихва от датата на увреждането.Следователно жалбата
на Д. е основателна по отношение на тази претенция,а тази на ответника –
неоснователна.
Неоснователна е жалбата
на ОП „Чистота“ по отношене на останалите претенции за имуществени вреди. За
разликата между трудовото възнаграждение и полученото обезщетение ,поради
болест за посочения период.както от представените по делото писмени
доказателства , така и от заключението на експерта е установена
продължителността на отпуска по болест и полученото обезщетение ,както и
наличие на разлика между полученото и това ,което евентуално би получил
работейки.Приемайки заключението на експерта ,съдът е присъдил обезщетение в
претендиР.я размер.
По делото са представени
и доказателства за извършени разходи за медикаменти и изследвания.Вярно е ,че
не е изследван въпроса с помощта на експерта за относимостта на закупените
лекарства и консумативи и извършени разходи с З.та , съответно уврежданията на
ищеца и към уврежданията на ищеца.Съдът намира обаче ,че и без използване на
специални знания може да се направи извод ,като се имат предвид и показанията
на св.Д. ,че се касае именно за изразходване на средства във връзка с Л.то на Д..
Нещо повече -както вече
беше посочено ,жалбите от ответника в тези части са бланкетни.
Като е постановил
решение,уважавайки тези претенции ,съдът е постановил едно правилно решение
,което следва да бъде потвърдено.
По частната жалба на Оп
„Чистота“ против решението ,в частта с
която е допуснато предварително изпълнение на основание чл.242 ал.1 от ГПК:
Още в исковата молба е направено
искане за допускане на предварително изпълнение на решението на основание
чл.242 ал.1 от ГПК Не са изложени никакви други обстоятелства.
Съдът също не е изложил
никакви мотиви по това искане.
При условията на чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът
постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка,
възнаграждение и обезщетение за работа. Не всяко обаче от обезщетенията по глава Х-та от Кодекса на труда,
дължащо се по повод трудово правоотношение е обезщетение за работа по смисъла
на чл. 242, ал. 1 ГПК. Вземанията
по чл. 242, ал. 1 ГПК, за които е
предвидено предварително изпълнени са от категория, обезпечаваща посрещане на
ежедневни нужди, свързани с обезпечаване нормалното съществуване на индивида,
поради което съгласно чл. 245, ал. 1 ГПК
предварителното изпълнение не може да бъде спряно дори и при представено
обезпечение за взискателя. Ето защо когато е присъдена издръжката,
възнаграждение за работа или обезщетението за положен труд ,съдът допуска
предварително изпълнение на решението ex lege.
Вземането в конкретния случай е по иск с правно основание чл. 200 КТ за обезщетение,
дължимо от работодателя за вреди от трудова З., т. е. обезщетение извън обхвата
на предвидените в чл. 242, ал. 1 ГПК, поради което решението не подлежи на предварително изпълнение, освен
при наличие на предпоставките на чл. 242, ал. 2 ГПК, каквито
твърдения не са въведени от ищците по делото.Едва в отговора си по частната
жалба ищецът в производството подържа,че предварително изпълнение правилно е
допуснато при условията на чл.242 ал.2 т.3 от ГПК , като за първи път излага
доводи за това,като няма каквито и да било доказателства в подкрепа на тези
твърдения.
Поради това съдът намира тази частна жалба за
основателна.
По частната жалба на Община П. против допълнителното
решение, в частта ,с която съдът е
отказал да присъди разноски в полза на Общината:
Първоначално иска е предявен срещу Община П.,въпреки,че
в исковата молба ясно и недвусмислено е посочено,че ищецът е работил в ОП
„Чистота“,тоест посочен е работодателят по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ.Съдът
не е констатирал тази нередовност на исковата
молба ,за да напъти ищеца да предяви иска срещу надлежния ответник,а е провел
цяло производство по отношение на ненадлежен ответник.От своя страна Общината
също не е направила никакво възражение по процесуалната си легитимация.Едва
след като е приключил устните състезания
и е следвало да постанови решение ,съдът е констатирал пропуска си и е оставил
без движение исковата молба.Ищецът е отстР.л пропуска ,като е посочил надлежен
ответник и съдът е провел производството по отношение на него.При това
положение не са налице условията на чл.78 от ГПК и няма основание за присъждане
на сторените от Общината разноски по този ред.Аналогията с чл.78 ал.4 от ГПК е
неуместна.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и
като се има предвид направеното искане за присъждане на разноски ,представените
доказателства за това и списък от ищеца пред въззивната инстанция,то следва да
бъде променено решението и в частта , относно разноските.На ищеца се дължат
всички сторени по делото пред двете инстанции разноски , представляващи
заплатен адвокатски хонорар.
От своя страна ищецът не дължи сторените разноски на
ответника , нито пък разноските ,направени от бюджета на съда ,а ответникът пък
дължи още държавна такса , съобразно увеличение размер на присъденото обезщетение
по претенцията за неимуществени вреди.
По изложените съображения Пазарджишки окръжен съд
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение
на Районен съд П. от 26.11.2018 г. , постановено по гр.д.№ 557 по описа за 2016
година,в частта с която е отхвърлен
иска на И.А.Д., с ЕГН- **********,***
против Общинско предприятие „Чистота“, с
ЕИК - 0003517431437, със седалище и адрес на управление: гр. П., Индустриална
зона, представлявано от директора Т.Р.Н. над
10 000,00 лв. (десет хиляди лева) до претендиР.я размер от
20 000,00 лв. (двадесет хиляди лева)- обезщетение за неимуществени вреди
от трудова З..
ОСЪЖДА Общинско предприятие
„Чистота“, с ЕИК - 0003517431437, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
Индустриална зона, представлявано от директора Т.Р.Н. да заплати на И.А.Д., с
ЕГН- **********,*** сумата 10 000 лева /или общо 20 000 лева/, която
сума представлява обезщетение по смисъла на чл. 200, ал.1, предложение първо от
Кодекса на труда - за неимуществени вреди от претърпяна от Д. трудова З. на
20.05.2016 г., , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
20.05.2016 г. – датата на увреждането до О.нчателното изплащане .
Отменя решението и в частта ,с
която И.Д. е осъден да заплати на ОП „Чистота“ и РС П. разноски по делото.
ОТМЕНЯ решение на Районен съд П. от 26.11.2018 г. , постановено по гр.д.№
557 по описа за 2016 година,в частта с която е допуснато предварително изпълнение на решението
и оставя без уважение направеното искане.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 26.11.2018 г. и решение от
14.08.2019 година в останалите обжалвани части.
Осъжда ОП „Чистота“ да
заплати на И.Д. сумата 3493,91 лева – включваща част от
разноските/неприсъдените/ за адвокатско възнаграждение за защита пред първата инстанция и сторените
пред въззивната , с оглед изхода на спора.
Осъжда ОП „Чистота“ да
заплати в полза на Бюджета на Съдебната власт по сметка на Окръжен съд
Пазарджик сумата 265 лева , сторени от бюджета разноски и 400 лева , държавна
такса съобразно уважената претенция за неимуществени вреди.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен касационен съд с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.