Присъда по дело №637/2024 на Окръжен съд - Благоевград

Мотиви към Присъда № 40 от 11.10.2024 г. по ВНОХД № 637 по описа за 2024
г. на Окръжен съд - Благоевград.
Производство е по реда на чл. 313 и следващите от НПК (глава двадесет и
първа - “въззивно производство”), като е образувано по протест (и
допълнително изложение към него) на прокурор при РП - град Б. ТО - Разлог,
срещу Присъда № *** от 27.02.2024 г. по НОХД № 277/*** г. по описа на
Районен съд - Разлог, с която подсъдимият А. Б. С., ЕГН: ********** е
признат за невиновен да е извършил престъпление с правна квалификация по
чл. 129, ал. 2, предложение второ, алт. втора вр. ал. 1 от НК, а именно на ****
г., около 03:30 ч., в град Б. чрез нА.сяне на удар с юмрук в областта на лицето,
довело до извеждане на тялото на пострадалия С. Т. от равновесие с усукване в
лявата глезенна става и последващо падане върху терена, да е причинил
средна телесна повреда на пострадалия, представляваща трайно затрудняване
движението на ляв долен крайния. В изложението се възразява срещу крайния
правен извод на първоинстанционния съд, като се оспорва А.литичната
дейност на съда по тълкуване на доказателствените източници и се акцентира,
че решаващият съдебен състав не е обсъдил възможността подсъдимият С. да
е осъществил деянието при друга форма на вината, по - конкретно при
евентуален умисъл. Като неправилен е определен изводът за липса на
причинно-следствена връзка между нанесения удар с юмрук в областта на
лицето на пострадалия и възникналия съставомерен резултат. Предлага се
отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова такава, с
която подсъдимият А. С. да бъде признат за виновен по така въздигнатото му
обвинение, като му бъде наложено и съответното наказание. В хода на
въззивното производство е проведено съдебно следствие, като на основание
чл. 327, ал. 3 ГПК е проведен повторен разпит на С. Д. Т., както и е приобщена
актуална справка за съдимост на предаденото на съд лице. В хода на
съдебните прения представителят на държавното обвинение изразява
допълнително становище, което е в смисъл, че при постановяване на
присъдата първоинстанционният съд допуснал нарушение на процесуалния
закон, тъй като не направил задълбочен А.лиз на писмените и гласните
доказателствени средства, като не ставало ясно въз основа на кои точно
доказателства какви конкретни факти са установени от съда. Като странно е
окачествено основанието, въз основа на което съдът не приел за достоверни
показанията на свидетелите Т., Б. и В., а според прокурора заключението на
проведеното в хода на досъдебното производство съдебно-медицинско
изследване било интерпретирано неправилно. Ето защо се отправя искане за
постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за
виновен. От стрА. на защитника на подсъдимия се посочва, че протестът на
държавното обвинение е неоснователен, а мотивите на съда съдържали
задълбочен А.лиз на всички доказателства по делото. Според тази стрА.
правилно било установено, че пострадалият сам стъпил накриво, както и че
подсъдимият нямал умисъл за увреждане здравето на св. Т.. Ето защо се иска
атакувА.та присъда да бъде потвърдена. От своя стрА. подсъдимият поддържа
1

изложеното от своя адвокат, а в правото си на последна дума казва, че иска да
бъде взето правилното решение.
Окръжен съд - Б. Първи въззивен наказателен състав, след като съобрази
изложените възражения и доводи на страните, както и като А.лизира
приобщената по делото доказателствена маса, от фактическа стрА.
установява следното:
На **** г. вечерта свидетелите С. Д. Т., Б.П. Б. и Н.А. В. се събрали в
квартирата на св. Б., за да изпият по питие, като в хода на вечерта същите
решили да посетят дискотека с търговско наименование “Д.”, намираща се в
град Б., като към 00:30 ч. на **** г. свидетелите се насочили към нея и след
като пристигнали там тримата си поделили бутилка алкохол. Вечерта протекла
нормално, като около 03:30 ч. тримата приятели решили да се върнат в
квартирата и по пътя обратно поради физиологична нужда спрели в близост
до дискотеката. В този момент на това място те се срещнали с подсъдимия А.
С. и неговата съпруга св. К. С.а, като от стрА. на компанията на св. Т. била
отправена неприлична реплика към съпругата на подсъдимия, който отвърнал
словесно, поради и което между Т., Б., В., от една стрА., и А. С., от друга,
възникнал физически конфликт, в резултат на който подсъдимият получил
следните наранявания - контузия на главата, хематом на лявата буза и
разкъсно-контузна рА. на горната устна. След като св. К. С.а се разплакала
конфликтът бил преустановен, като С.и се насочили съм дискотека “Д.”,
където споделили какво се е случило на св. А.Б., като същите решили да не
оставят нещата така, поради което съпрузите С.и, св. А. Б., задно с друга
неустановена по делото група от мъже, напуснали дискотеката, за да търсят
момчетата, причинили нараняванията по лицето на А. С.. С. Т., Б. Б. и Н. В.
били настигнати от компанията на А. С. на кръстовище, образувано от
улиците “О. П.” и “П.” в град Б., което в това време на годината било
заснежено поради падналото количество сняг и ниските температури, като
подсъдимият с викове се насочил към С. Т., който в този момент се намирал
няколко метра по-назад от своите приятели Б. и В., като Т. чул виковете по
техен адрес и се обърнал, в който момент бил ударен с юмрук в лицето от
стрА. на А. С., като в резултат на удара св. С. Т. загубил равновесие, усуквайки
глезенната си става на левия крак, падайки с цялата си тежест върху него, като
при самото падане Т. усетил изпукване и изпитал силна болка. В резултат на
нанесения удар на С. Т. били причинени следните телесни увреждания -
счупване на левия външен глезен и задния триъгълник на лявата
голямопищялна кост, както и контузия и хематом в областта на носа. След
като повалил на земята Т., подсъдимият се насочил към св. Б. и двамата си
разменили удари, а в този момент друго неустановено по делото лице удрял с
крак тялото на св. Н. В., който се намирал на земята. Св. В. успял да позвъни
на телефон 112, като преди пристигане на полицията и бърза помощ
нападателите се разбягали. С. Т. и Н. В. били качени в линейката, за да им
бъде оказА. медицинска помощ, а Б. Б. заедно с полицията пристигнал в
дискотека “Д.”, за да посочи на органите на реда момчетата, които ги
2

нападнали по-рано. Така по реда на чл. 72, ал. 1 ЗМВР за срок от 24 часа били
задържани подсъдимият и св. А.Б.. На **** г. пострадалият постъпил за
лечение в УМБАЛ “Пирогов”, където още същият ден претърпял оперативна
интервенция за извършване на кръвна репозиция и остеосинтеза с 1/3
тубуларна плака с 10 отвора и винтове. Целият възстановителен период на св.
Т. продължил около година и половина. С нарочно постановление от
28.05.2015 г. по реда на чл. 212, ал. 1 НПК вр. чл. 208, т. 1 НПК било
образувано досъдебно производство под № 200 от 2015 г. по описа на РП -
град Разлог по повод деянието от **** г. и констатираните телесни
увреждания у пострадалия С. Т., като на основание чл. 234, ал. 3 НПК срокът
на разследването бил удължен два пъти, съответно на 29.07.2015 г. и
30.09.2015 г.
За да приеме за доказани тези фактически положения и в частност относно
главния факт, интересуващ този процес, а именно нанесения удар с юмрук в
лицето на пострадалия, довел до неговото падане на земята и счупване на
левия крайник, съдът взима под внимание показанията на свидетелите С. Т., Б.
Б. и Н. В. (кредитирани в частта относно случилото се при втората им среща с
подсъдимия), Т. В., А.Б., К. С.а и обясненията на подсъдимия А. С. (последно
посочените три гласни доказателствени средства взети под внимание от съда в
съответните им части, коментирани по-надолу в настоящите мотиви),
писмените доказателствени средства, а именно протоколи за разпознаване на
лица и предмети от 30.06.2015 г., ведно с фотоалбуми към тях, приобщените
писмени доказателства - амбулаторен дневник на ФСМП - град Разлог, фиш за
СПЕ на С. Т., медицинска документация от УМБАЛ “Н. И. Пирогов” ЕАД,
Секция по травматология, извадка от книга на получени съобщения и сигнали
от РУП - Б., медицинско удостоверение № 45 от **** г., съставено по
отношение на А. С., справка от МВР, Дирекция “Национална система - 112”,
както и проведените в хода на досъдебното и съдебно производство способи за
доказване, а именно съдебно-медицинска експертиза по писмени данни по
отношение на подсъдимия и пострадалия, както и комплексна съдебно-
психиатрична и съдебно-психологична експертиза. Въззивната инстанция,
така както и първата такава, констатира, че основният доказателствен проблем
в процесния случай се състои в това, че преките гласни доказателствени
източници, описани по-горе (с изключение на показанията на св. В., който
пристигнал на мястото на инцидента по-късно), предполагат противоречие по
въпроса дали действително подсъдимият е нанесъл инкриминирания удар и
оттам е причинил описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт
телесните увреждания, като подходът на този състав на съда при
разрешаването на този проблем е по-различен от този, който е използван от
стрА. на първостепенния съд, което от своя стрА. и довежда до различен краен
резултат по отношение на наказателната отговорност на предаденото на съд
лице, като в тази връзка съдът излага следните аргументи.
На първо място следва да бъде посочено, че съдът дава вяра на показанията на
свидетелите С. Т., Б. Б. и Н. В. относно механизма на причиняване на
3

уврежданията на пострадалия, възникнали като резултат от действията на А.
С.. Както в разпитите пред съдебния състав, постановил първоинстанционната
присъда, така и в тези приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК,
извършени в хода на досъдебното производство по реда на чл. 223, ал. 1 НПК
и в хода на съдебното следствие при първоначалното разглеждане на делото,
свидетелите Б. и В. последователно подкрепят думите на С. Т., че той бил
застигнат и ударен от подсъдимия С., вследствие на което той паднал на левия
си крак и го счупил. Между тези показания противоречия не се наблюдават,
като се касае за преки доказателствени източници, тъй като свидетелите
пресъздават свои впечатления от случилото се онази нощ, като е вярно също
така и се установява в хода на проведените разпити, че между тези свидетели
са налице близки приятелски отношения, което може да е индикация за
възможна заинтересованост от изхода на делото по отношение на Б. и В., като
за целта съдът съпоставя казаното от последните с обективно установения
факт по делото, който се извлича от приобщените писмени доказателства и
проведеното експертно заключение, а именно наличие на контузия и хематом
в областта на носа и травма в областта на левия долен крайник на С. Т..
Именно констатираните от медиците увреждания по носа на пострадалото
лице и нараняванията по пръстите на ръката на подсъдимия по категоричен
начин доказват твърдяното обстоятелство за нанесен удар в лицето на С. Т.,
както и счупването на левия му крак при падането на земята. Самият
обвиняем, както и неговата съпруга, а и св. Б., посочват, че Т. действително е
паднал на земята, след което се оплакал, че го боли крака, като те единствено
твърдят, че това падане не е резултат от целенасочен удар в лицето, идващ от
подсъдимия. Но че това е точно така се потвърждава не само от
коментираните дотук показания на приятелите на пострадалия и проведената
СМЕ, а и от показанията на свидетеля А.Б., който в онзи момент е бил част от
приятелската компания на С.и. По отношение на това доказателствено
средство съдът извършва внимателна преценка, защото този свидетел, който
няма никакво познанство със С. Т. до процесния момент, първоначално в
разпита си пред съдия в хода на разследването твърди, че “А. отиде и удари
едно от момчетата и то падна на земята”, след което обаче неколкократно в
разпитите си в съдебното следствие свежда участието на подсъдимия в
инцидента до проява на самозащита (описано като бутане) от отправени удари
на Т. по адрес на С.. В светлината на установените от съда физически
наранявания по лицето и левия крайник на С. Т., по ръката на подсъдимия и
показанията на остА.лите свидетели, присъствали на мястото на инцидента,
съдът счита, че следва да даде вяра на показанията на св. Б., дадени в хода на
досъдебното производство пред съдия, които показания са приобщени към
доказателствената съвкупност по надлежния за това ред - 281, ал. 1, т. 2 НПК,
като прочитането им е било продиктувано от обстоятелството, че в разпита си
от 29.06.2022 г. този свидетел посочил, че не си спомня нищо за случилото се.
Нито свидетелят Т., нито пък Б. или В. твърдят някой от тях да е посягал на А.
С. след като той ги застигнал на процесното кръстовище, напротив, посочват
4

за внезапност и ясна целенасоченост при нанесения удар в лицето на
пострадалия, който в този момент не го провокирал по никакъв начин. Затова
и следва изводът, че при първото действие на разследването с този свидетел (в
производство по чл. 223, ал. 1 НПК) същият правдиво е посочил онова, което
действително е възприел, а последващите му разпити представляват опит да
подкрепят защитната версия на подсъдимия, като омаловажат неговите
действия, особено с оглед на безспорния факт, че в онази вечер двамата
празнували заедно в дискотеката в град Б.. Сходна е ситуацията и с
показанията на св. К. С.а, която в разпита си пред разследващ полицай от
16.07.2015 г. също подкрепя думите на Т. за нанесения му удар от стрА. на
подсъдимия и точно както св. Б. по-късно пред съда отрича физическият
сблъсък между двамата да е бил продиктуван от нейния съпруг. И тази
колизия в показанията на този свидетел съдът преодолява, доверявайки се на
резултата от проведените съдебно-медицински експертизи и отчитайки
съществуващите семейни отношения между свидетеля и подсъдимия. В тази
връзка от стрА. на защитата се възразява, че е недопустимо съдът да
кредитира показанията на свидетелката от 16.07.2015 г., тъй като към този
момент съпругът й не е имал качеството на обвиняем, поради което било
нужно да бъде извършен повторен разпит на същата, за да бъдат съблюдавани
правилата на чл. 121 и чл. 119 НПК. Към момента на първоначалния разпит на
св. К. С.а подсъдимият не е бил привлечен в каквото и да е било процесуално
качество в наказателното производство, но видно от протокола за разпит, че на
С.а е разяснено изрично както правото й, залегнало в нормата на чл. 121, ал. 1
НПК, а именно че може да откаже да отговаря на въпроси, отговорите на
които биха уличили в извършване на престъпление нея или нейни възходящи,
низходящи, братя, сестри или съпруг, така и това по чл. 119 НПК, като
свидетелката не се е възползвала от тези права, дори когато съпругът й е
придобил качеството на обвиняем. Но дори да се приеме тезата, че с
кредитиране показанията на св. С.а би се заобиколил процесуалният закон,
макар съдът да не сезира недобросъвестност при действията на ръководно-
решаващия орган в досъдебното производство, изразена в целенасочено
отлагане на повдигане на обвинение по отношение на С., тъй като съпругата
на последния е разпитА. в началния етап на разследването, наред с другите
свидетели, когато разследващите са имали за задача да проверят всички
възможни версии за случилото се на **** г., то фактическите изводи на съда
не биха претърпели промяна, защото е видно от изложеното дотук, че са
налице достатъчно доказателства, които да обосновават правнорелевантните
обстоятелства в казуса, които от своя стрА. опровергават обясненията на
подсъдимия и показанията на св. Б., дадени в съдебната фаза на процеса. Тук е
моментът да се посочи, че несъмнено в наказателния процес има значение
дали съответното гласно доказателствено средство, било то обяснения на
подсъдим или показания на свидетел, е изложено пред съда логически
последователно и ясно, доколкото евентуално констатираните вътрешни
противоречия и несъответствия биха хвърлили съмнения върху
5

достоверността на източника на информация. Посоченото обстоятелство
представлява само един от правнозначимите фактори, които следва да се имат
предвид при оценката на едно доказателство, защото една защитна теза може
да е хармонично вътрешно структурирА., но тя не може може да бъде приета
за вярна, ако същата среща опровержение от другите приобщени
доказателства, ползващи се с достатъчно висока доказателствена сила,
какъвто е процесният случай, в който твърдението за отблъскване на тялото
на пострадалия се дискредитира от констатациите на експертните заключения
(проведени в хода на досъдебното и съдебното следствие), което позволява на
съда по отношение на спорния факт да даде вяра на едни доказателства (св. С.
Т., Б. Б., Н. В., Б.) за сметка на други (обясненията на подсъдимия и
посоченото от неговата съпруга в хода на съдебното следствие). Аргументът,
който е изтъкнат от стрА. на първата инстанция, за да отрече показанията на
първата група свидетели (по-конкретно тези на св. Т., Б. и В.), свързан с
изтеклия период на време, е несъстоятелен, същите са разпитани
непосредствено след образуване на досъдебното производство, като прочитът
на показанията им в хода на цялото производство води до извода за
последователност при излагане на твърденията. Вярно е също така, че тези
очевидци признават да са пили алкохол същата вечер, но и са категорични, че
съзнанието им не било повлияно до степен да не могат да възприемат
адекватно случващото се около тях, като данни по делото, които да ги
опровергават не са налице, поради което на това основание тези
доказателствени средства също не бива да се подценяват.
На следващо място, в своите показания св. Т. В. споделя личните си
впечатления за състоянието на участниците в конфликта минути след
неговото преустановяване (”личеше борбата...”, стр. 147 от делото), което
потвърждава извода на съда, че групата около пострадалия, както и самият
той, е била обект на физическа агресия. Действително този свидетел казва, че
пострадалият му споделил, че паднал и така наранил крака си, нещо което не
се и оспорва от св. Т., но същият както пред първата, така и пред втората
инстанция завява, че първоначалното му намерение било да избегне
наказателно преследване за своя нападател, като това му твърдение не се
възприема за нелогично от стрА. на съда в контекста на това, че първопричина
за възникналата вербална и физическа агресия между двете компании е
поведението на Т. и неговите приятели. Тук идва моментът съдът да посочи,
че единствените части, в които се дава вяра на обясненията на подсъдимия и
показанията на св. С.а са тези, в които същите разясняват моментите,
предшестващи нА.сянето на инкриминирания удар. Те не се обхващат от
фактическата рамка на самото обвинение, поради което съдът е суверенен при
тяхната преценка, без да е обвързан от искане на прокурора за приложение на
института на изменение на обвинението, но в процесния случай те имат
значение с оглед индивидуализация на наказателната отговорност на
подсъдимия, поради което съдът дължи особено внимание и при тяхното
установяване. Така от една стрА. се твърди (свидетелите Т., Б., В.), че особено
6

настоятелният поглед на подсъдимия разпалил конфликт, а от друга (С., С.а),
че проблемът се корени в неприлична забележка към св. С.а. Какъвто й да е
бил погледът на подсъдимия, трудно е да се повярва, че това е причината
последният да бъде подложен на физическа агресия, резултатът от която се
доказва по категоричен начин с назначената в хода на съдебното следствие
СМЕ и показанията на св. Б., възприел състоянието на С. при неговото
влизане в дискотеката, още повече, че по делото не се доказва до този момент
страните да са се познавали и да са имали някакви негативни отношения, в
който случай версията на пострадалия би била по-достоверна. Свидетелите Т.,
Б. и В. сами признават, че при първата си среща с подсъдимия са имали
някакво съприкосновение с него, макар да го омаловажават до “хващане за
ръкавите” (така изрично св. Т.), в опит да прикрият свои противоправни
действия. Както се посочи обаче вече - от показанията на св. Б. и св. С.а се
установява влошеното физическо състояние на подсъдимия при неговото
влизане в нощния клуб, което състояние не може да се обясни с просто
сдърпване, каквито са твърденията на първата група свидетели. Напротив,
същият е опитал да защити честта на своята съпруга, което и довело до
саморазправа с него, особено като се има предвид, че пострадалият и неговите
приятели били под въздействието на алкохол, а ситуацията се разиграла в
малките часове на нощта и при липса на свидетели. Оттук насетне логически
издържани са действията на подсъдимия, който отишъл в дискотеката, за да
поиска физическа подкрепа. В случая не става въпрос за избирателно
кредитиране на съответни части от показанията на свидетелите. В тази част
обясненията на подсъдимия и подкрепящите го показания на неговата съпруга
и св. Б. са далеч по житейски обясними, но нещо повече, от СМЕ се
установяват нараняванията в областта на лицето на подсъдимия, за което
увреждане тъкмо съобщава Б. при пристигането в клуба на съпрузите С.и,
поради което и съдът не открива основание да не се довери на тези свидетели
по сега разисквания въпрос. Както се посочи по-горе обаче по отношение на
случилото се по време на втората среща между страните съдът се доверява на
разпитаните С. Т., Б. Б. и Н. В. по вече изложените аргументи, като обаче
следва да се добави още нещо, а именно че С.и твърдят, че тяхната цел при
повторното им излизане от нощното заведение “Д.” е била да се приберат
вкъщи, но след нанесения удар същите се върнали обратно в дискотеката, при
това без да сочат конкретна причина за това, което е още едно основание
съдът да заключи, че целта на подсъдимия е била да си отмъсти за по-рано
нанесените му увреждания като нанесе телесни повреди на своите нападатели,
една от които е предмет на настоящото производство.
На база на така извършения доказателствен А.лиз, въз основа на който са
изведени гореизложените фактически положения, от правна стрА.
съдебният състав достига до следните изводи:
Поведението на А. С. изпълва признаците от обективна и субективна стрА. на
престъплението, за което е предаден на съд - причиняване на средна телесна
повреда, изразена в трайно затрудняване движението на крайник. От
7

проведеното експертно проучване, а и от показанията на св. С. Т., се доказва,
че същият претърпял оперативна интервенция, като той не е могъл да ползва
пълноценно крака си за срок, надхвърлящ установения такъв с Постановление
№ 3 от 27.IX.1979 г. на Пленум на ВС, а целият възстановителен период е дори
над средния за този вид увреждане, посочен от експерта. Основният спорен
въпрос в настоящото производство е относно субективната стрА. на
престъплението, като от стрА. на първостепенния съд е отречено подсъдимият
да е действал с умисъл за причиняване на телесна повреда. Този състав на
съда обаче приема, че А. С. е причинил съставомерната последица,
действайки с евентуален, а не пряк умисъл. НА.сяйки удар с юмрук в лицето
на Т. С. е искал да му причини телесна повреда - в тази връзка следва да се
вземе предвид обстановката, в която се е случил ударът, а именно зимно и
вечерно време, на улица, в близост до питейно заведение, като ударът бил с
висок интензитет, вследствие на това, че подсъдимият е тичал и се възползвал
от елемент на изненада (Т. бил с гръб към него и се обърнал едва, когато дочул
виковете по адрес на него и неговите приятели). Преценявайки съвкупно тези
факти съдът счита, че в своите представи подсъдимият е допускал, че може да
причини по-тежко телесно увреждане на С. Т., като се е примирил с
постигането на този общественоопасен резултат, при преследване на целта да
потърси отплата за случилото се по-рано, като и е очевидно, че той не е
разчитал на някакви фактори, които ще попречат на настъпването на този
резултат, поради което за непредпазливост не може да се говори.
С оглед установеното за доказано от този състав на съда за причинени телесни
повреждания и на самия подсъдим трябва да се акцентира, че не може да бъде
приложен привилегированият състав на чл. 132, ал. 1, т. 2 НК, а именно
причиняване средна телесна повреда другиму в състояние на силно
раздразнение. Съгласно ППВС № 7/1987 г. силното раздразнение е налице,
когато съзнанието на дееца е овладяно до такава степен от чувствата, че
волята му се определя главно от тях, без обаче това му състояние да влияе
върху вменяемостта му. В теорията е разяснено, че става въпрос за
физиологически ефект - емоционален процес, предизвикан от определен
дразнител, който протича стремително и бурно, тоест краткотрайно избухване,
като умисълът за извършване на телесната повреда възниква у дееца внезапно,
в момента на пораждане на силното раздразнение. Проявата на насилие
несъмнено в принципен план може да обоснове силно раздразнение, но в
конкретния случай такова от данните по делото не се установява, тъй като не
става дума за отреагиране с несъразмерна и необичайна реакция, стеснение на
съзнанието и изчерпване с обърканост или дезорганизираност на поведението,
каквито етапи се наблюдават при физиологичния ефект. В заключението на
вещите лица, психиатър и психолог, е посочено, че подсъдимият има
съхранен, при това детайлизиран, логичен и последователен спомен за
събитията, не са налице паметови празноти, за разлика от стеснеността на
съзнанието, което се наблюдава при физиологичния афект, като липсват данни
и за наличието на изчерпаност - характерни за състоянието на физиологичен
8

афект. Освен това в случая самото нападение върху подсъдимия е прекратено
поради намесата на неговата съпруга, двамата се оттеглили и влезли в
посоченото нощно заведение и потърсили съдействие на свои приятели, след
което започнали да издирват компанията на С. Т., като в този времеви период
подсъдимият е имал достатъчна възможност да осмисли постъпките си. Или
касае се за обикновено раздразнение, което не може да обуслови
приложението на сега коментирания наказателен състав.
Относно наказанието:
Със своята присъда съдът приема, че е законосъобразно приложението на
нормата на чл. 55, ал. 1, т. 2 НК, тъй като предвиденото наказание в състава на
чл. 129, ал. 1 НК е прекомерно тежко с оглед конкретиката на настоящия
случай. Като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство се
откроява продължителността на наказателния процес, като към този момент
от датата на деянието са изминали повече от девет години, без причините за
това да се коренят във виновно поведение на подсъдимия, поради което
определянето на по-тежка наказателна репресия би се оказало
непропорционално, доколкото една от основните цели на наказателното
производство за своевременно откриване и наказване на дееца, с цел неговото
превъзпитание, се оказва непостижима. В същото време съдът счита, че
самото водене на производство несъмнено е оказало влияние върху
самосъзнанието на подсъдимия, като му е подействано предупредително и
възпиращо. Освен това към момента на извършване на престъплението А. С.
не е осъждан, същият е семейно ангажиран, баща на едно дете, като и съдът
подчертава, че първопричина за случилото се не са действията на самия
подсъдим, доколкото той е бил провокиран, бил е афектиран, макар това му
състояние да не е подводимо под правния термин “силно раздразнение”. Като
единствено отегчаващо отговорността обстоятелство се откроява това, че
освен съставомерната последица, той причинил и още едно увреждане на
пострадалия, а именно лека телесна повреда. В този смисъл със замяна на
наказанието “лишаване от свобода” с наказанието “пробация” по мнение на
този състав на съда биха се постигнали целите на специалната и генералната
превенция, като се отчете спецификата на този казус, свързА. с
продължителността на самото разследване.
По разноските:
С присъдата на основание чл. 189, ал. 3 НПК, с оглед изхода на делото, съдът
осъди подсъдимия да заплати сторените в наказателното производство
съдебно-деловодни разноски.
Така мотивиран, Окръжен съд - Б. Първи въззивен наказателен състав,
постанови своята присъда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

9

ЧЛЕНОВЕ:

10

Номер на акта:	40
Дата:	11 октомври 2024 г.
Съдия:	Крум Динев

Дело:	20241200600637
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 юни 2024 г.

Присъда по дело №637/2024 на Окръжен съд - Благоевград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите