№ 232
гр. Пазарджик, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20235220200587 по описа за 2023 година
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Б. П., ЕГН **********, от гр. Н., чрез адв. В. В., против
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 20-1006-002960/ 07.10.2020 г. на началник група при
ОД МВР, с което на жалбоподателя на основание чл.638 ал.3 от КЗ е наложена глоба в размер
на 400 лв.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на НП в материално-правен аспект поради
липсата на субективна съставомерност и евентуално- наличие на основание за приложени на
чл. 28 ЗАНН. Искането е за отмяна на НП и присъждане на разноските .
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се изпраща законов или процесуален
представител.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото
гласни и писмени доказателства, Съдът установи:
Жалбоподателят управлявал на 02.09.2020 г. лек автомобил - АУДИ А 8 Л с peг. № ****
и собственост на "РЕНТА КАР КРАУН" ООД.
В 14:09 часа бил спрян за проверка от св. пол. Х., докато се движел с автомобила на
АМ-Тракия на км 98 в посока гр. Пловдив. Полицейският служител извърши проверка за
1
водача и автомобила и при същата установил, че към този момент автомобилът няма сключен
и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. На водача бил
съставен акт за нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ, който е надлежно предявен и с връчен
препис.
Въз основа на акта е издадено процесното НП , с което е наложена глоба в размер на
400 лв.
При проверката относно процесуалната изправност на акта и на НП не се установиха
допуснати съществени процесуални нарушения. И двата административни акта са съставени
от териториална и материално компетентни органи – л- 21, анд 478). Описаното в тях
нарушение е с достатъчно по обем и яснота факти, които са и правилно квалифицирани като
нарушение по посочената норма на КЗ.
Спазени са били процедурите по съставяне на акта, неговото предявяване и връчване на
препис, както и тези, касаещи издаването на НП.
Възраженията в жалбата против постановлението са изключително в
посока за възприемане липса на субективна съставомерност или наличие на
маловажност.Основателно е само последното. Като водач на процесното
МПС, собствено на посоченото горе юридическо лице, жалбоподателят е бил
длъжен да се информира дали към момента, когато започнал да го ползва, то е
било обезпечено със сключен и действащ договор за ЗЗГО. Задължението му
произтича именно от посочената като виновно нарушена норма. Затова,
незнанието му не е извинително в случая в хипотезата на чл. 14, ал.2 от НК и
деянието му е субективно съставомерно, при несъмнена ( дори неоспорена)
оБективна съставомерност ( виж показанията на актосъставителя и данните на
л. 10 за липса на договор за ЗЗГО към момента на процесната проверка). .
Основателни са обаче доводите за маловажност на случая. Те се крепят
на заявени с жалбата ( виж по анд 478/22) факти, които се и установиха.
Стана ясно от представената от застрахователното дружество информация с
писмото на л. 10, че за процесния автомобил е бил сключен договор за ЗЗГО в
13.53ч. на 02.09.22г. , като застрахователната полица е с валидност от 14.53ч.
Проверката на водача е в 14.09.ч. , тоест след сключване на договора, но
преди същият да бъде активен относно произтичащите от него последици за
евентуално обезщетяване при настъпило ПТП. Тези обстоятелства имат
директно отношение към основателната претенция за приложение на чл. 28
от ЗАНН и налагат следващия коментар.
Задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“
е императивно. Този вид застраховка, поради застрахователния риск, е от
2
задължителните, а не от доброволните. С договора за ЗЗ „ГО“
застрахователят се задължава да покрие в границите на определена
застрахователна сума опасността на застрахования за причинени от него
вреди (имуществени или неимуществени) на трети лица. Застрахователното
събитие се счита за осъществено в момента, в който застрахованият причини
вреди на трето лице. Именно те подлежат на обезщетяване от застрахователя.
Тоест - целта на този вид задължителна застраховка е да обезпечи при
евентуално настъпване на бъдещо неизвестно събитие - ПТП ,
възстановяването на вредите за третото лице чрез полагащото се
застрахователно обезщетение.
В контекста на тези определения следва да се отчете факта, че при този
вид застраховка застрахователният риск е неизменно свързан с управлението
на МПС и е установено, че в 14.09ч. на 02.09.20 е имало такова управление .
Но дали то е продължило след проверката и до 14.53г., когато договорът е
произвеждал коментираното действие и дали при това управление е
настъпило ПТП – няма доказателства. Следователно, не може да се приеме, че
в конкретния случай охраняваните обществените отношения са били
засегнати в такава степен, че да е оправдано налагането на процесната глоба
на водача.
От една страна, спецификата на случая, обусловена от обсъдените
горе обстоятелства, предпоставя приложение на чл. 28 от ЗАНН,
неоснователно пренебрегнато административно-наказващия орган. При това,
би следвала отмяна на НП на осн. 63, АЛ.4 ВР. 28 от ЗАНН, по и
предупреждение към извършителя за бъдещи вредни последици. Те ще
произтекат от извършване на друго административно нарушение от същия
вид, представляващо маловажен случай и в едногодишен срок от влизането в
сила на съдебния акт, ако за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Тоест, макар и несигурни, евентуални, тези
последици все пак поставят условно едни неблагоприятни за жалбоподателя
последици.
Такива обаче не следват от пълната отмяна на НП, основание за която
се открива отново в несъмнения факт, че от сключване на договора за ЗЗГО
до проверката са изминали само минути, през които не е установено
застрахователния риск, „покрит“ с договора за ЗЗГО да е „преминал“ в
3
застрахователно събитие. Практически само час има от момента на сключване
на договора до активирането на полицата, през който час няма доказателства
да е настъпило ПТП; а няма и доказателства след часа на проверката 14.09ч.
до 14.53( активирането на полицата) автомобилът въобще да е управляван .
Всички тези обстоятелства, както и фактът, че 44 мин. след проверката
договорът за застраховката, сключен преди проверката, е станал активен по
отношение обезпечаването на риска, обуславят директен извод за
непропорционалност на наложената глоба от 400 лева. Той е задължителен
при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на
правото на Европейския съюз. С Решение на този съд от 9 февруари 2012 г. по
дело M. U., C-210/10, т. 23 и цитираната там съдебна практика е установено,
че : „при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на
санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от
установен в това законодателство режим, държавите- членки са компетентни
да изберат санкции, които според тях са подходящи. Те, въпреки това, са
задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на
Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на
принципа на пропорционалността.” Според Решението, т. 24 от цитирано
решение „санкционните мерки по национално законодателство не трябва да
надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на
легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид,
че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне
до най-малко обвързващата и че причинените неудобства не трябва да са
несъразмерни по отношение на преследваните цели” . ( виж и Решение на
Общия съд, VІІІ, 17 март 2016 година по дело T-817/14, в т.50 ).
Следователно, става дума дали приетите от законодателя на Съюза мерки
са явно неподходящи по отношение на преследваната цел (вж. решение
EU:T:2013:451, т. 98 и 99 и цитираната съдебна практика).
В случая не може да се приеме, че целите по чл. 12 от ЗАНН ще се
постигнат с реализиране на административно-наказателната отговорност чрез
налагане на глоба в размер на 400 лева, тъй като размерът на тази глоба при
спецификата на процесния казус надхвърля легитимно преследваните цели.
Нейната несъответност и непропорционалност обуславя директно отмяната й.
Основателно , с оглед на това решение, е претендирането на разноски
за адвокатски хонорар ( л. 5, по анд 478/22 и л.7 по това дело). Същите следва
4
да се възложат на осн. чл. 63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл. 144 вр. чл. 143 АПК вр.
чл. 78,ал.1 от ГПК в сторения размер 300 лева.
Предвид горното СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 20-1006-002960/
07.10.2020 г. на началник група при ОД МВР Пазарджик, с което на Д. Б. П.,
ЕГН **********, от гр. Н. на основание чл.638 ал.3 от КЗ е наложена глоба в
размер на 400 лв., като предупреждава нарушителя, че при.
ОСЪЖДА ОД МВР Пазарджик да заплати на Д. Б. П., ЕГН **********
сума в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5