Р Е Ш Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 05.05.2022 год.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Кърджалийският
административен съд, ...……...………… в публично …………..…..….
заседание
на седми април ...........................................................................………..….……..…….
през
2022/две хиляди двадесет и втора/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря …………………………………………….
Мариана Кадиева ….…..………….....…..........
като
разгледа докладваното от .....…………….. съдията Виктор
Атанасов ...........................
административно
дело №40 ....
по описа за .................... 2022 година ............................
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х/Десета - чл.145 и следв./ от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във
връзка с чл.118,
ал.1 и 3 от КСО.
Образувано е по
жалба, подадена от З.Г.А., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника - адвокат Р.Х.
от АК-***, с адрес за призоваване – ***, против Решение №2153-08-22 от 14.01.2022 год.
на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна,
жалбата й против Разпореждане №083-00-362-3 от 25.11.2021 год. на ръководителя
на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане й
е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 09.10.2021 год. до
08.02.2022 год., в размер на 12.00 лева дневно.
Жалбоподателката З.Г.А. заявява в жалбата си, че счита оспореното решение за неправилно и
незаконосъобразно, тъй като било издадено в противоречие с материалния закон и
при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила,
за което излагаме съображения. Сочи, че в самото решение се описват
необходимите заявления, във връзка с преценка право на парични обезщетения за
безработица по Регламент/ЕО/ №883/2004г. и Регламент /ЕО/ №987/2009г., а именно
- U002 и че то удостоверявало периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна
заетост, съдържаща „осигурителна история”, но това било в пълно противоречие
със значението на този документ, тъй като това заявление U002 се попълвало от
лица, на които е отпуснато парично обезщетение за безработица в Р.България,
които отиват в друга държава-членка на ЕС/ЕИП, да търсят работа. Твърди, че административния
орган не се е съобразил с факта, че писмения документ U1/бивш Е301/ е
Удостоверение за социално осигурителни периоди, който документ липсва при отпускането
на обезщетение на жалбоподателката и че освен това,
не било в правомощието на административния орган да тълкува, че „напускането на
служителя” се приравнява на чл.326, ал.1 от Кодекса на труда, като е
пренебрегнал факта, че жалбоподателката е била на
сезонна работа и следователно, тя е била на работа до приключване на сезоната работа. Сочи също, че освен това, в мотивите си
административния орган твърди, че със СЕД U002 компетентната институция на ***
удостоверила за жалбоподателката два периода на
осигуряване по нейното законодателство, съответно 20.01.2020 год. - 29.05.2021 год.
и 22.09.2021 год. - 08.10.2021 год., като е посочила основание за прекратяване
на заетостта – „напускане на служителя”, но това касаело първия договор,
съответно за периода от 20.01.2020 год. - 29.05.2021 год., но за втория договор
- за периода 22.09.2021 год. до
08.10.2021 год., нямало данни. В жалбата заявява, че оспорва представения
документ U002, тъй като не можело да се направи основателно предположение, за
кой период става въпрос в документа. Сочи, че видно от
издаденото Разпореждане №083-00-362-3 от 25.11.2021 год., в текста за
определяне размера на паричното обезщетение за безработица е посочено - ***
лева - минимален дневен размер на ПОБ, съгласно ЗБДОО за 2021 год. – *** лева. Жалбоподателката счита, че неправилно административният
орган е определил обезщетение в размер на *** лева дневно и че изложените
мотиви са неясни, тъй като те били изведени въз основа на документите, получени
на 16.11.2021 год. по електронен път - структурни електронни документи U002 и
U004, издадени от компетентната институция във ***, относно преценка на право и
размер на парично обезщетение за безработица. Твърди, че тези факти не се
покривали с представените писмени доказателства, от които било видно,че жалбоподателката е работила във *** и за нея не било
необходимо U002 и U004, тъй като U002 се издавало на лица за удостоверяване на
право на запазване на обезщетение за безработица, отпуснато по българското
законодателство пред компетентната институция на друга държава членка на ЕС/ЕИП
или Швейцария, където лицето търси работа, а в случая било необходимо да се
представи писмен документ U1, от което да е видно, че жалбоподателката
е била на работа - от кога до кога, във *** и че има доход, както и че това е
последната й работа по трудово правоотношение. Счита също, че административния
орган не се е съобразил с факта, че писмения документ U1/бивш Е301/ е
Удостоверение за социално осигурителни периоди, които да бъдат взети под
внимание при изчисляване на обезщетение за безработица, като сочи, че формулярът
се издава от съответната служба по заетостта или компетентната служба за
социално осигуряване в държавата, в която е работено последно и след
приключване на работата, издаденият формуляр се представя пред националната
служба по заетостта в страната, в която се иска да се получава обезщетение за
безработица. Твърди се, че именно тези законови действия е предприела и жалбоподателката като е спазила всички
указания и е представила необходимите писмени доказателства. Сочи се, че в самото
разпореждане, отпускането на парично обезщетение за безработица е на основание
чл.54ж, ал.1, във вр. с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и
чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62 от Регламент/ЕО/ №883/2004г., а според разпоредбата
на чл.62 от Регламент/ЕО/ №883/2004г. гласи, че изчисляване на обезщетението за
безработицата „ ............ отчита изключително трудовото възнаграждение или
професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа
по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото
законодателство.”, като в тази насока били и утвърдените Указания под №РД06-7
от 03.07.2014 год. на Министерството на труда и социалната политика на
Р.България. Според жалбоподателката, така отпуснатото
обезщетение за парично обезщетение за безработица, посочено и определено в
разпореждането, е в пълно противоречие с представените писмени доказателства,
както и в пълно противоречие с материалноправните
разпоредби на РБългария и с чл.62 от Регламент/ЕО/
№883/2004 год., което води до неговата незаконосъобразност. Предвид изложените
съображения счита, че постановеното решение е незаконосъобразно и предвид това,
с жалбата моли съда да отмени изцяло постановеното Решение №2153-08-22 от
14.01.2022 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена
жалбата срещу Разпореждане №083-00-362-3 от 25.11.2021 год. на ръководител на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали и да върне преписката за
ново произнасяне. Моли съда да й даде възможност да представи и други писмени
доказателства след доклада на делото в първо съдебно заседание, както и моли да
задължи ТП на НОИ - Кърджали да представи цялата преписка, ведно с
представените доказателствата към нея. Моли също така, да й бъдат присъдени
деловодните разноски, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, жалбоподателката З.Г.А., с постоянен
адрес ***, редовно призована, не се явява, представлява
се от редовно упълномощен процесуален
представител – адв.Р.Х. от АК-***, който поддържа
жалбата по изложените в нея съображения. Намира за незаконосъобразно Решение №2153-08-22
от 14.01.2022 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена
жалбата на З.А. срещу Разпореждане №083-00-362-3 от 25.11.2021 год. на
ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, като
неоснователна. Счита, че с оглед събраните писмени доказателства по делото, по
безспорен начин се доказало, че договорът, който е подписала жалбоподателката, е бил срочен договор и същият е прекратен
поради изтичане на срока му. Сочи, че в процесното
решение, на стр.3 е посочено, че при представяне на документи, съдържащи други
данни, представляващи основание за изменение на размера на обезщетението, то
няма пречка органът да постанови такова изменение, на основание чл.54ж, ал.2 от КСО. С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отмени
изцяло постановеното Решение №2153-08-22 от 14.01.2022 год. на директора на ТП
на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане
№083-00-362-3 от 25.11.2021 год. на ръководител на осигуряването за безработица
в ТП на НОИ – Кърджали и да върне преписката на органа, за ново произнасяне.
Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали,
редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от
упълномощен процесуален представител – ст.юрк.З. Б.,
която заявява,
че оспорва жалбата и счита същата за неоснователна, а обжалваното решение
намира за законосъобразно. Моли да бъде постановено решение, с което да жалбата
да бъде отхвърлена, а в случай, че същата бъде уважена, моли съдът да присъди разноски
за адвокатско възнаграждение в минимален размер, съгласно Наредба №1 от
09.07.2004 година.
В предоставен от съда
срок депозира и писмена защита, в която излага доводи и съображения в подкрепа
на оспореното решение, идентични с тези, изложени в мотивите на оспореното
решение. В допълнение сочи, че представените документи в съдебното заседание не
са представени пред ТП на НОИ - Кърджали в надлежния вид, а именно - предвид
Препоръка Н2 от 10.10.2018 год. на Административната комисия за социална
сигурност относно включването на елементи за установяване на автентичността на
преносимите документи, които са издадени от институция на държава - членка и
показват положението на дадено лице за целите на прилагането на Регламент (ЕО)
№883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009. Сочи също, че с цел да се предотврати
фалшифицирането на преносимите документи, се препоръчва включването в тези
документи на елементи за установяване на автентичността, а именно: когато
преносимите документи са издадени ръчно, те следва да включват собственоръчен
подпис и мастилен печат и да бъдат отпечатани от двете страни на листа, като листовете
следва да бъдат свързани заедно по такъв начин, по който не могат да бъдат
лесно разделени и че това например може да се постигне, като горният ляв ъгъл
се сгъне и защипе с телбод и на обратната страна се
постави печат. Сочи, на следващо място, че електронно издадените преносими
документи следва да съдържат сериен или идентификационен номер на всяка
страница, като в тези случаи не е необходимо полагане на подпис и мастилен
печат, като излага довод, че в настоящия случай, представения документ U1 няма
сериен, нито идентификационен номер, не е подписан и подпечатан в оригинал и не
следва да му се придава доказателствена тежест. Сочи,
че преносимият документ U1 служи единствено и само за придобиване право на
парично обезщетение за безработица и се издава за ползване само пред
осигурителната институция на съответната държава - членка, която е компетентна
да отпусне исканото обезщетение и че поради това е недопустимо използването на
документ, който не е в оригинал и не съдържа необходимите идентификационни
белези, съгласно Препоръка Н2 от 10.10.2018 год. Поради това и с оглед защита
интересите на НОИ от неправилното изплащане на обезщетения от бюджета на държавното
обществено осигуряване, счита, че следва да се вземе предвид изискания
структурен документ от ТП на НОИ - Кърджали от 25.10.2021 год., като твърди, че
от всичко изложено до тук става ясно, че административният орган е длъжен да
изпрати до КИ на държавата - членка, в която е упражнявана дейността, запитване
за завършените от лицето осигурителни периоди, а ако лицето, кандидатстващо за
обезщетение за безработица предостави преносим документ (U1) в оригинал,
издаден от държава - членка, то той следва да се вземе предвид при определяне
на неговите права. С оглед изложеното и като се вземат предвид мотивите,
изложени в оспореното Решение №2153-08-22 от 14.01.2022 год. на директора на ТП
на НОИ - Кърджали, в писмената защита се моли да бъде постановен съдебен акт, с
който да бъде отхвърлена жалбата на З.Г.А. от ***, като неоснователна и да бъде
оставено в сила посоченото решение, като правилно и законосъобразно.
Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По допустимостта на
жалбата:
Съгласно разпоредбата на
чл.118, ал.1, от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на
НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му,
пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на
териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати
заедно с преписката в съда.
В настоящия случай,
оспореното решение е изпратено на жалбоподателката А.
със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-782#2/14.01.2022 год. на ТП
на НОИ - Кърджали/л.5/, като на стр.2 на същото е вписано „Получих лично на гише на 20.01.2022 год.”
и е положен подпис на адресата му. Жалбата е подадена чрез административния
орган, чиито акт се оспорва, до Административен съд – Кърджали, на 01.02.2022
год., като е регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – Кърджали с
Вх.№2153-08-22#1/01.02.2022 год., видно от положения и попълнен щемпел върху
същата/л.3/. От това следва, че жалбата е подадена по установения ред,
на 12-ия/дванадесетия/ ден след получаването на решението, т.е. спазен е
предвидения в чл.118, ал.1 от КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК,
14/четиринадесет/-дневен срок за оспорването на акта. Ето защо съдът счита, че
така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, в предвидената от закона
писмена форма и изискуемото се съдържание и от лице - надлежна страна, която е
адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и която с
оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването, поради което и
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Със заявление, подадено
чрез Дирекция „Бюро по труда” – село Кирково, община Кирково, с
Вх.№371/18.10.2021 год. и регистрирано в информационната система на ТП на НОИ -
Кърджали с Вх.№083-00-362 от 18.10.2021 год./л.43/, жалбоподателката
З.Г.А. е поискала отпускане на парично обезщетение за безработица по Кодекса за
социално осигуряване, в което е декларирала, че за периода 21.09.2021 год. -
08.10.2021 год., е упражнявала трудова дейност в друга държава - ***. В тази
връзка, З.Г.А. е депозирала и заявление с Вх.№1019-08-1393 от 21.10.2021 год.
за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на EC – ***,
със СЕД U002, за периодите 21.09.2021 год. - 08.10.2021 год. и 20.01.2020 год.
- 29.05.2021 год./л.41/. На 25.10.2021 год., до компетентната
институция на ***, по електронен път чрез Системата за електронен обмен на
социално осигурителна информация между България и Европейския съюз, е изпратено
искане за издаване на структурирани електронни документи U002 и U004, с които
за З.Г.А. да бъдат удостоверени осигурителни периоди и доходи от заетостта й за
горепосочените периоди във ***/л.37-л.40/.
С Разпореждане
№081-00-362-1 от 26.10.2021 год. на ръководителя на осигуряването за
безработица в ТП на НОИ – Кърджали/л.15/, производството по отпускане на парично
обезщетение за безработица е спряно, на основание чл.54г, ал.4 от КС,О до
получаване на структурирани електронни документи (СЕД) U002 и U004 от
компетентната френска институция.
В отговор, на 15.11.2021
год., пак по електронен път, са били получени структурирани електронни
документи (СЕД) U002 и U004,като със СЕД U002 компетентната институция на *** е
удостоверила за жалбоподателката А. два периода на
осигуряване по нейното законодателство, съответно 20.01.2020 год. - 29.05.2021
год. и 22.09.2021 год. - 08.10.2021 год., като е посочила основанието за
прекратяване на заетостта - напускане на служителя, а със СЕД U004 е
удостоверила осигурителен доход, съответно за периода 20.01.2020 год. -
29.05.2021 год., в размер на *** евро, а за периода 22.09.2021 год. -
08.10.2021 год., в размер на *** евро.
Спряното производство по
отпускане на обезщетения за безработица, на основание чл.55 от АПК, е било възобновено
с Разпореждане №081-00-362-2 от 17.11.2021 год. на За ръководител на осигуряването
за безработица при ТП на НОИ – Кърджали/л.13/. Така, с оглед
наличните писмени доказателства, с обжалваното Разпореждане №081-00-362-3 от
25.11.2021 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ –
Кърджали/л.12/, на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.54а, ал.1 и
чл.546, ал.3 от КСО, на жалбоподателката З.Г.А. е
отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 09.10.2021 год., до
08.02.2022 год., в размер на *** лева дневно. Екземпляр от това разпореждане е
получен от жалбоподателката З.А. на датата 08.12.2021
год., видно от приложеното по преписката известие за доставяне на „Български
пощи” ЕАД ***, с баркод ***/л.11/.
Против това Разпореждане
№081-00-362-3 от 25.11.2021 год. на ръководителя на осигуряването за
безработица в ТП на НОИ – Кърджали е Била подадена в срок жалба от З.А., до
директора на ТП на НОИ – Кърджали, регистрирана с Вх.№1012-08-782 от 14.12.2021
год./л.10/, в което са изложени доводи,
че неправилно административният орган е определил обезщетението в размер на ***
лева дневно. В жалбата са развити доводи, че така отпуснатото обезщетение за
парично обезщетение за безработица, посочено и определено в разпореждането, е в
пълно противоречие с материалноправните разпоредби на
Р.България и чл.62 от Регламент/ЕО/ №883/2004г., което води до неговата
незаконосъобразност и че е в пълно противоречие с представените писмени
доказателства. С жалбата е поискано, да бъде отменено изцяло постановеното
Разпореждане №083-00-362-3 от 25.11.2021 год. на ръководител на осигуряването
за безработица при ТП на НОИ – Кърджали, с което на жалбоподателката
е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 09.10.2021 год. до
08.02.202 год., в размер на ** лева дневно, като неправилно и
незаконосъобразно, както и да бъде върната преписката за ново произнасяне и
определяне на обезщетение за безработица, съгласно представените писмени доказателства,
съгласно закона и съгласно чл.62 от Регламент/ЕО/ №883/2004г.
По повод тази жалба е издадено и оспореното Решение №2153-08-22 от 14.01.2022
год. на директора на ТП на НОИ – град Кърджали/л.6-л.7/, с което е
отхвърлена жалбата на З.Г.А. срещу Разпореждане № 083-00 362-3 от
25.11.2021 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на
НОИ – Кърджали, като неоснователна.
В мотивите към това решение, административният орган е посочил, че в
производството не е спорно, че З.Г.А. има право на парично обезщетение за
безработица и че спорът е свързан с размера на отпуснатото паричното
обезщетение за безработица, който е определен в минимален размер. В мотивите е
посочено, че З.Г.А. е български гражданин и попада в персоналния обхват на чл.2, §1 от
Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004
год. за координация на системите за социална сигурност и че в чл.62, §1 от
посочения Регламент се предвижда, че компетентната институция на
държавата-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на
обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение
или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение,
получавано от заинтересованото лице при последната му работа по трудово
правоотношение или като самостоятелно заето лице, съгласно посоченото
законодателство, както и че според §2 от същия член, §1 се прилага също когато
законодателството, прилагано от компетентната институция, предвижда специален
изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо
за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период
спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка.
На следващо място е
посочено, че правилата за определяне на размера на паричното обезщетение за
безработица съгласно българското законодателство са регламентирани в
разпоредбите на чл.54б от КСО и че в ал.1 на този текст е предвидено, че
дневното парично обезщетение за безработица е в размер на 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния
осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във
фонд „Безработица” за последните 24 календарни месеца, предхождащ месеца на
прекратяването на осигуряването и че не може да бъде по-малко от минималния
дневен размер на обезщетението за безработица, който според ал.2 се определя
ежегодно със Закона за бюджета на ДОО, но че с оглед чл.62, параграф 1-2 от
Регламент №883/2004, редът установен с чл.546 от КСО - да се вземат предвид
доходи от осигурителни периоди за 24 календарни месеца преди прекратяването на
осигуряването, се дерогира. Посочено е също, че в
чл.54б, ал.3 от КСО обаче е предвидено, че безработните лица, чиито
правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или
поради виновното им поведение, на основание чл.325, т.1 и 2, чл.326, 330 и 331
от Кодекса на труда, чл.103, ал.1, т.1, 2 и 5, чл.105, чл.107, ал.1, т.1-4 и
чл.107а от Закона за държавния служител, чл.162, т.1 и 6, чл.163 и чл.165, т.2
и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл.226,
ал.1, т.4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл.101,
ал.1, т.5, т.7 и 9 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване” и чл.165, ал.1,
т.2, 3 и 5 и чл.271, т.2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други
закони, получават минимален размер на паричното обезщетение за безработица за
срок от 4 месеца, като правилото, установено в чл.54б, ал.3 от КСО,
представлява изключение от общото правило по ал.1 на същия член за определяне
на размера на паричното обезщетение за безработица в зависимост от размера на
получаваното възнаграждение или осигурителен доход, върху който са внесени или
дължими осигурителни вноски. В мотивите е отбелязано, че това изключение е
обусловено от основната характеристика на паричното обезщетение за безработица -
да предостави на лицата, които са останали без работа по независещи от тях
причини (не по тяхна вина и не по тяхно желание или съгласие), средства за
издръжка, които да заместят получаваното преди това трудово възнаграждение и когато
лицето само се е лишило от възможността да получава доходи от трудовата си
дейност (поради негово виновно поведение или поради собствено желание или
съгласие), какъвто бил и настоящия случай, оправдано било от икономическа и
социална гледна точка, законодателят да предвиди ограничен размер на
средствата, които се изплащат като парично обезщетение, както и ограничение
относно периода, през който следва да се изплаща това обезщетение. Посочено е
също, че това правило не противоречи и на чл.62, параграф 1-2 от Регламент
№883/2004, тъй като Регламентът създавал правила за координиране на системите
за социална сигурност на държавите-членки и не съдържал забрани държавите-членки
да предвиждат в националната си правна уредба ограничения относно размера на
паричното обезщетение, основани на причината/основанието/ за прекратяване на
трудовото правоотношение/трудовата заетост/, каквото ограничение било създадено
с разпоредбата на чл.54б, ал.3 от КСО. В мотивите е разяснено, че съгласно
чл.2, параграф 1 от Регламент на Съвета (ЕО) №987/2009 год., институциите
незабавно предоставят или обменят всички необходими данни за установяването и
определянето на правата и задълженията на лицата, за които е приложим основният
регламент и предаването на такива данни между държавите-членки се извършва
пряко от самите институции или косвено, посредством органите за връзка, както и
че в член 4, параграф 2 от същия регламент е посочено задължението за подаване
на данни между институциите или органите за връзка да се извършва по електронен
път пряко или косвено, посредством точките за достъп в защитена обща рамка,
която може да гарантира поверителността и защитата на обмена на данни и че това
е единствения ред, утвърден от приложимия регламент за обмен на информация
между КИ на държавите-членки. Според мотивите към решението, видно от
посочените императивни норми, компетентната институция, от която се иска
обезщетението, е длъжна да кореспондира единствено и само с КИ на държавата-членка,
където е положен труда, като е посочено, че съгласно чл.54, параграф 1,
изр.I/първо/, във връзка с чл.12, параграф 1 от Регламент (ЕО) №987/2009 год.
за прилагането на чл.61 от Регламент (ЕО) №883/ 2004 год., КИ се свързва с
институциите на държавата-членка, чието законодателство също се е прилагало
спрямо съответното лице, с цел установяване на всички периоди, завършени
съгласно тяхното законодателство, като удостоверяването на периоди на
осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, се извършва чрез структуриран
електронен документ (СЕД) U002 („Осигурителна история”), а съгласно
разпоредбите на чл.54, параграф 1, изр.II, във връзка с чл.12, параграф 1 от
Регламент (ЕО) №987/2009 за прилагането на чл.61 от Регламент (ЕО) №883/2004,
лицето може да представи пред КИ документ, издаден от институцията на държавата-членка,
на чието законодателство се е подчинявала дейността му като заето лице, в който
са посочени завършените осигурителни периоди по силата на това законодателство.
Отбелязано е, че удостоверяването от лицето на периоди на осигуряване, заетост
или самостоятелна заетост, се извършва чрез преносим документ (ПД) U1
(„Периоди, които се вземат предвид за предоставянето на обезщетение за
безработица”).
Така, според директора
на ТП на НОИ – Кърджали, от всичко изложено ставало ясно, че причината за
прекратяване на последната трудова заетост на З.Г.А. се удостоверява с
документите, издадени от съответната компетентна институция на
държавата-членка, където е работило осигуреното лице, в случая ***. В мотивите
е отразено, че в издадения от компетентна институция СЕД U002, представен на
ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Кърджали, била
посочена причина за прекратяване на заетостта на жалбоподателката
- „напускане на служителя”, което се приравнявало на чл.326, ал.1 от Кодекса на
труда. В мотивите изрично е отбелязано, че при представяне на документи,
съдържащи други данни, представляващи основание за изменение на размера на
обезщетението, то няма пречка органът да постанови това изменение, на основание
чл.54ж, ал.2 от КСО.
С оглед на тези мотиви,
директорът на ТП на НОИ – Кърджали е извел окончателния си извод, че Разпореждане
№083-00-362-3 от 25.11.2021 год. на ръководителя на осигуряването за
безработица в ТП на НОИ - Кърджали е правилно и законосъобразно, постановено
при стриктно спазване на материалния закон и на база наличните писмени
доказателства, с оглед на което същото следва да бъде потвърдено.
В съдебно заседание, от страна на жалбоподателката,
чрез процесуалния й представител, е представен и е приет като доказателство по
делото, Трудов договор №***, изготвен и подписан на 21.09.2021 год. в ***, ***, на *** език
и в превод на български/л.53-л.55/. От същия е видно, че жалбоподателката А. е сключила този трудов договор с група
работодатели в областта/трима, посочени в списък на членовете на групата на
работодателите/, с данъчен №***, за работа – ***, при брутна почасова заплата –
** евро, при петдневна работна седмица, с продължителност - 35 часа седмично. В
същия трудов договор изрично е посочено, че е срочен договор, с начална дата на
наемане – 22.09.2021 год., в 07:30 часа, без изрично да е посочена крайната му
дата. В същото съдебно заседание е представен и е приет като доказателство по
делото и заверено копие от преносим документ (ПД) U1 („Периоди, които се вземат
предвид за предоставянето на обезщетение за безработица”), на *** език и в
превод на български/л.59-л.64/, издаден от компетентните власти на *** – Агенция по заетостта/Служба
Международна мобилност. В този преносим документ U1, с дата 01.02.2022
год., е посочен периодът на осигурена заетост: 22.09.2021 год. – 08.10.2021
год., полученото брутно възнаграждение за периода - ** евро бруто, а в Раздел
3. Причина за прекратяване на договора, т.3.5, като причина за прекратяване на
трудовото правоотношение е отбелязано „изтичане
на срока на договора”.
При така установената
фактическа обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд –
Кърджали направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на
чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на служебната
проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва
да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма,
при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на
закона.
По отношение
компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия
съдебен контрол, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.54ж, ал.1 от КСО, паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят,
отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Разпореждане №083-00-362-3
от 25.11.2021 год. е издадено от ръководител на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ – Кърджали, е възложено да издава и подписва разпорежданията по
чл.54ж, ал.1 и 2 от КСО, т.е. от длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на осигуряването за безработица разпореждането, от което следва,
че същото е издадено от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл.54ж,
ал.1 от КСО. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2,
б.„б” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ
или неправилно определяне, изменяне, спиране и прекратяване на обезщетенията за
безработица, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл.117,
ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите
или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като
с решението ръководителят на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и
връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган,
когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на
разпореждането. В случая, решението е издадено от А. Ч. – началник отдел
„Административен” на ТП на НОИ – Кърджали, на когото, със Заповед №1015-08-13
от 27.01.2020 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.8/, т.I от същата, на основание чл.29, т.1
от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт,
е възложено да изпълнява правомощията на директор на ТП на НОИ - Кърджали,
предоставени по чл.29 от Правилника за организацията и дейността на НОИ, в
случай на отсъствието на директора поради разрешен платен или неплатен отпуск,
отпуск при временна неработоспособност, командировка, както и при друга
възникнала неотложна необходимост. По делото е представена и Заповед №35576 от
07.12.2021 год. на управителя на НОИ/л.52/, с която, на С. А. Я., на длъжност „директор
на ТП на НОИ – Кърджали”, е разрешено ползването, съгласно чл.50, ал.2 от ЗДСл,
на платен отпуск за ненормиран работен ден за 2021 год., в размер на 3 работни
дни, считано от 12.01.2022 год. до 14.01.2022 год. включително. От горното
следва, че решението е издадено при условията на заместване, съгласно
цитираната по-горе Заповед №1015-08-13 от 27.01.2020 год. на директора на ТП на
НОИ – Кърджали. Предвид това съдът приема, че оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон
правомощия и в рамките на неговата материална и териториална компетентност.
Решението е издадено в
посочения едномесечен срок/жалбата против разпореждането е подадена на 14.12.2021
год., а решението е постановено на 14.01.2021 год./, при спазване изискванията
за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО, включително с подробно
посочени фактически и правни основания за издаването му. В изпълнение на
специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за
издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл с
решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на
посочените в чл.117, ал.1, т.2, б.„б” от КСО.
По отношение
материалната законосъобразност, т.е. съответствието на оспорения
административен акт с приложимите материаланоправни
разпоредби на закона, съдът намира следното:
По силата на чл.54а,
ал.1 от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които
са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица” най-малко 12
месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:
имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия
за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и
възраст в намален размер по чл.68а или професионална пенсия по чл.168; не
упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по
този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата
по чл.114а, ал.1 от Кодекса на труда.
В настоящия случай е спорен въпросът относно причината за прекратяване
на трудовото правоотношение на жалбоподателката с
работодателя й във ***. В случая намира приложение Регламент/ЕО/ №987/2009 на
Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 год. за установяване на
процедурата за прилагане на Регламент ЕО/№883/2004 год. С тях е въведен
механизъм на координация на системите за социална сигурност, включващ и
обезщетенията за безработица, който механизъм се основава на принципите: 1.
Определяне на приложимото законодателство; 2. Равенство в третирането; 3.
Сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и 4. Износ на
обезщетения. Съгласно Регламент ЕО/№883/2004 год., размерът и срокът на ПОБ се
изчислява въз основа на данните, отразени в преносим документ/ПД/ U1, който се
предоставя на лицето или чрез служебно изискани СЕД от компетентната институция
на съответната държава-членка.
Административните органи в ТП на НОИ – Кърджали са приели, съгласно
служебно изискан и представен СЕД U002 от компетентните власти на ***, че причина за
прекратяване на трудовото правоотношение, относимо за
периода 22.09.2021 год. – 08.10.2021 год., е „напускане на служителя” и това е
мотивирало отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54б,
ал.3 от КСО, която предвижда, че безработните лица, чиито правоотношения са
били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им
поведение, на основание чл.325, т.1 и 2, чл.326, 330 и 331 от Кодекса на труда,
чл.103, ал.1, т.1, 2 и 5, чл.105, чл.107, ал.1, т.1 – 4 и чл.107а от Закона за
държавния служител, чл.162, т.1 и 6, чл.163 и чл.165, т.2 и 3 от Закона за
отбраната и въоръжените сили на Република България, чл.226, ал.1, т.4, 6, 8 и 16
от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл.101, ал.1, т.5, 8 и 11 от
Закона за Държавна агенция „Разузнаване” и чл.165, ал.1, т.2, 3 и 5 и чл.271,
т.2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават
минималния размер на паричното обезщетение за безработица, за срок 4 месеца.
Настоящият състав на АдмС – Кърджали приема,
че разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица и решението
на директора на ТП на НОИ – Кърджали са постановени с оглед събраните в
хода на административното производство доказателства, установяващи конкретната
причина за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя. Въпреки
това съдът намира, че неправилно паричното обезщетение за безработица е
определено съобразно разпоредбата на чл.54б, ал.3 от КСО в минимален размер, а
именно – ** лева дневно.
В хода на делото е представено копие на преносим документ U1, издаден от
компетентните власти на *** – Агенция по заетостта/Служба Международна
мобилност, с превод от *** на български език, извършен от заклет преводач. В
този преносим документ, с дата 01.02.2022 год., е посочен периода на осигурена
заетост: 22.09.2021 год. – 08.10.2021 год., полученото брутно възнаграждение за
периода/** евро бруто/, а в раздел 3. Причина за прекратяване на договора,
т.3.5, като причина за прекратяване на трудовото правоотношение е отбелязано „изтичане
на срока на договора”.
Подобно на СЕД U002, преносим документ/ПД/ U1 представлява
официален удостоверителен документ, издаден от компетентната институция на
съответната държава-членка, като съдържащите в него данни служат както за
определяне на правото, така и за изчисляването на размера и срока на
обезщетението за безработица. Такъв документ, с оглед чл.179, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, обвързва съда с материална доказателствена сила, по отношение на удостоверените в него
факти. Последните, обективирани с дата от 01.02.2022
год., т.е. след постановяване на оспореното решение на директора на ТП на НОИ –
Кърджали, от една страна отричат предходно установените данни, относно причината
за прекратяване на трудовото правоотношение, а от друга - установяват нови
такива, от значение за определянето на размер и срок на обезщетението за
безработица, различно от отпуснатото по реда на чл.54б, ал.3 от КСО.
При тези доказателства съдът приема за доказано, че прекратяването на
трудовото правоотношение на жалбоподателката З.Г.А. с
работодателя му във ***, за периода 22.09.2021 год. – 08.10.2021 год., е поради
„изтичане на срока на договора”, а не поради „напускане на служителя”, от което
следва, че размерът на отпуснатото парично обезщетение за безработица неправилно
е определен по реда на чл.54б, ал.3 от КСО.
Доводите на пълномощника на ответника, че представения ПД U1 не е надлежно издаден
съобразно изискванията на Препоръка Н2 от 10.10.2018 год. на Административната
комисия за социална сигурност, поради което не представлява годно
доказателство, съда приема за неоснователни. Както се посочи и по-горе, този
документ се ползва с обвързваща съда материална доказателства сила относно
неговата вярност, а опровергаването му предпоставя
изричното му оспорване и доказване на неистинността му. Съгласно разпоредбата
на чл.193, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, доказателствената тежест за това се носи от страната, която
го оспорва с конкретно изявление за това и в срока по чл.193, ал.1 от ГПК, а в
случая липсва изрично изявление, че се оспорва неговата истинност. Поради това
не е открито производство по оспорване на истинност на представения и приет
като доказателство по делото преносим документ/ПД/ U1, по реда на чл.193,
ал.2 от ГПК и съдът приема, че не е оборена доказателствената
сила на този документ, освен това, така цитираната препоръка няма задължителен
характер. Независимо от изложеното по-горе, следва да посочи, че при съмнение
от страна на административния орган на годността на представените пред него
удостоверителни документи, същият има правната възможност, предвидена в чл.5,
чл.5 от Регламент (ЕО) №987/2009 год., да провери валидността на документа или
точността на фактите, обективирани в него, чрез
отправяне на запитване до съответната институция на държавата-членка, издала
документа.
С оглед изложеното съдът намира, че жалбата на З.Г.А. е основателна и
следва да се уважи, като се отмени оспореното решение на директора на ТП на НОИ
– Кърджали и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването
за безработица в ТП на НОИ – Кърджали. Тъй като естеството на административния
акт не позволява решаването на въпроса по същество от съда, на основание чл.173,
ал.2, предл.3 от АПК, делото следва да бъде изпратено
като преписка на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ –
Кърджали, за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателката,
със задължителни указания относно
тълкуването и прилагането на закона, касаещи определяне на размера на паричното
обезщетение за безработица, отпуснато на жалбоподателката
З.А.
С оглед изхода на спора по
настоящото дело, основателна се явява претенцията на жалбоподателката
З.А., изразена в подадената жалба против административния акт,
за присъждане на направените по делото разноски, представляващи в случая изплатено
в брой адвокатско възнаграждение, в размер на 400.00/четиристотин/ лева, за
осъществена правна защита и съдействие от един адвокат, платими от ответника,
съгласно представения и приложен по делото Договор за правна защита и
съдействие сер.**, **, от 21.01.2022 год./л.49, стр.1/, ведно с подписано пълномощно към него от същата дата/л.49, стр.2/. Съдът намира за неоснователно направеното в хода по
същество от процесуалния представител на ответника, възражение, на основание
чл.75 от ГПК, за прекомерност това адвокатско възнаграждение. Настоящият
съдебен състав счита, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение
следва да бъде взета предвид нормата на чл.8, ал.2, т.2 (Нова, ДВ, бр.68 от 2020 г.) от
Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размер на адвокатските
възнаграждения, съгласно която, минималният размер на адвокатското възнаграждение
за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по
Кодекса за социално осигуряване/КСО/, без определен материален интерес, каквото
е и настоящото дело, е 350.00/триста и петдесет/ лева. В случая, заплатеният в
брой размер на адвокатското възнаграждение е 400 лева, т.е. само с 50 лева над
регламентирания в Наредбата минимален размер, като освен това, съдът намира този размер за напълно
справедлив и адекватен на осъществените по настоящото дело правна защита и
съдействие, т.к. ангажираният по делото адвокат - пълномощник на жалбоподателката,
е изготвил и подал жалбата до съда, явил се в проведеното открито съдебно
заседание, в което е представил относими по спора
писмени доказателства - заверени копия, с превод на български, на описаните
по-горе в решението срочен трудов договор и преносим документ U 1, както и е изложил доводи и съображения в
подкрепа на жалбата в хода по същество. Поради изложеното, съдът навира
възражението за прекомерност за неоснователно, като на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподатеката А. следва да бъде присъден целият претендиран размер от 400 лева, на заплатеното от нея
адвокатско възнаграждение.
За дължимите на жалбоподателката
З.Г.А. от ***, деловодни разноски, сторени в настоящото производство, следва да
бъде осъдена териториалната административна структура на НОИ, в случая – Териториално
поделение на НОИ – град Кърджали, към която принадлежи административният орган,
издал оспорения незаконосъобразен административен акт.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/,
във връзка с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №2153-08-22 от 14.01.2022 год. на директора на ТП
на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена като неоснователна, жалбата на З.Г.А.,
с ЕГН **********,***, против Разпореждане №083-00-362-3 от 25.11.2021 год. на
ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали, с което
разпореждане й е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от
09.10.2021 год. до 08.02.2022 год., в размер на 12.00 лева дневно И
ОТМЕНЯ Разпореждане
№083-00-362-3 от 25.11.2021 год. на ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Кърджали.
ИЗПРАЩА преписката на
административния орган - ръководител на осигуряването за безработица в ТП на
НОИ – Кърджали, за ново произнасяне по заявление, регистрирано в
информационната система на ТП на НОИ - Кърджали с Вх.№083-00-362 от 18.10.2021
год., в едномесечен срок от получаването й, при
съобразяване и спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение
на НОИ – град Кърджали – ***, ДА ЗАПЛАТИ на З.Г.А., с постоянен адрес ***, с
ЕГН **********, направените от нея деловодни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, възлизащи в размер на 400.00/четиристотин/
лева.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението, съгласно разпоредбата на чл.119, във връзка с чл.117, ал.1, т.2, б.„б” от КСО, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
или протестиране.
С
Ъ Д И Я: