Р Е Ш Е Н И Е
351/17.6.2020г.
гр.
Шумен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично
съдебно заседание, на осемнадесети май, две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Д.
Димитров
при секретаря Т. Тодорова, като разгледа докладваното от
съдията-докладчик ГД № 3586/2019 г., по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Д. 77“
ЕООД – гр. Варна, против „Акация трейд“ ЕООД, в която е предявен осъдителен
иск, с правно основание чл. 327, ал. 1 вр. чл. 288, вр. чл. 286 ТЗ, вр. чл.
266, вр. чл. 258, вр. чл. 79 ЗЗД и цена 5 731.20 (пет хиляди седемстотин
тридесет и един лева и двадесет стотинки) лева,
с ДДС – възнаграждение за приета работа
/извършена сеч/ по неформален договор, за което са издадени: фактура № *********/22.10.2019 г. за 3 254,40 лв. и срок на плащане – 19.11.2019 г. и фактура №
*********/22.10.2019 г. за 2 476,80 лв.
и срок на плащане - 19.11.2019 г., ведно
с искане за присъждане на законна лихва върху 5 731.20 лв., считано от датата
на исковата молба – 29.11.2019 г. до окончателно плащане.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че
с ответника били в търговски отношения, като по устна уговорка между
управителите на двете дружества ответникът възложил на ищеца да осъществява сеч на дървесина от различни участъци в землищата
на села от Шуменска област. Твърди, че за всяка сеч на определен участък
страните договаряли цена на кубик отрязана дървесина, която зависел от различни
фактори - отдалеченост на района, залесеност на обекта /дали е обрасъл с
храсти, които подлежат на предварително премахване, след което да се пристъпи
към сечта на дървесината/, дали терена е равен или под наклон и т. н. Твърди
се, че при изпълнение на възложената работа, представител на ответника измервал
и приемал количествата дървесина, след което ищецът издавал фактура на
ответното дружество за осъществената сеч и съответно стойността, която следва
да се заплати. В рамките на два дни издадените от ищеца и приети и подписани от
ответника фактури били плащани, чрез банков превод, по сметка на ищеца. По този
ред през месец октомври 2019 г. ответникът възложил на ищеца да извърши сеч на
два участъка в землищата на с. Добри Войниково и с. Близнаци, обл. Шумен, като с
оглед спецификата на терените словесно била договорена цена от 24 лева за сеч
на 1 кум. метър дървесина. Ищецът издал по надлежния ред фактура №
364/22.10.2019 г. и фактура № 365/29.10.2019 г. на стойност съответно 3 254,40
лева, с ДДС и 2 476,80 лева, с ДДС, подписани и приети без забележки и
възражения от представител на ответника и вземането било отразено в
счетоводството на ищеца, като ответникът в рамките на два дни следвало да
извърши плащане. Поради неплащане на дължимата сума, с обратна разписка, ищецът
изпратил на ответника, писмо - покана от 08.11.2019 г., получена на 12.11.2019
г., да изпълни задължението си по двете фактури като плати в седем дневен срок
от получаване или до 19.11.2019 г.. В отговор, ответникът изпратил Уведомително
писмо, с което признал, че от ищеца е осъществена сеч на двата участъка в с.
Добри Войниково и с. Близнаци, както и че има неплатено задължение, но едва в
това писмо и почти месец след свършената и приета работа, оспорил единичната
цена за куб. метър дървесина, както и количествата осъществена сеч, като се
позовал на Протоколи от ТП „ДЛС Паламара“, при съставянето, на които, както и
при предаването на дървесината и съответно измерването на количеството, ищецът
не бил участвал. Моли съдът да постанови решение с което да осъди ответника да
му заплати сумите: 5 731,20 (пет
хиляди седемстотин тридесет и един лева и двадесет стотинки) лева, с ДДС - неизпълнено задължение
по фактури, приети и подписани от ответното дружество № *********/22.10.2019 г.
за 3 254,40 лв. и срок на
плащане – 19.11.2019 г. и № *********/22.10.2019 г. за 2 476,80 лв. и срок на плащане - 19.11.2019 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 5731.20 лв., считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.
В предоставения по чл. 131 ГПК срок, ответникът подава
отговор на исковата молба. Намира иска за допустим, но частично неоснователен. Не оспорва,
че страните били в търговски отношения за сеч на дървесина от различни участъци
в землището на села в Шуменска област. Възразява на твърдението, че между
страните били договаряни различни цени на кубик дървесина и че имало
договореност да се плаща в рамките на два дни, както и, че през месец октомври
2029 г., с оглед спецификата на терените на два участъка в землищата на с. Д. В. и с. Б., обл. Шумен, е възложил на ищеца да извърша сеч при цена от
24 лева сеч за 1 куб. метър дървесина, като твърди, че договорената цена била
19 лв., без ДДС, за един куб. метър. Оспорва твърдението, че представител на
ответника е измерил и приел количествата дървесина на процесната сеч. Твърди,
че дървесината се измервала от представителна ДЛС Паламара. Също така поради
некоректно издадените фактури, ответникът не ги бил включил в счетоводството
си. Моли исковата молба да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител,
поддържа исковата молба. Ответникът поддържа отговора на исковата молба, като чрез
процесуалният си представител намира, че искът за сумата над 3 811,02 лв., с
ДДС, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени в съвкупност и поотделно, ШРС – девети състав прие за установено от
фактическа страна следното:
Като писмени доказателства по делото са приети надлежно
издадени и заверени от ищеца фактура № 364/22.10.2019 г., за 3 254.40 лв., с
ДДС /л. 8/ и фактура № 365/29.10.2019 г., за 2 476.80 лв., с ДДС /л. 9/, за
извършена сеч на дървесина с получател ответника, на обща стойност 5 731.20 лв..
С Покана /л. 14/, която съгласно обратна разписка /л.
13/ е получена на 12.11.2019 г., ищецът кани ответника доброволно да плати
сумата от 5 731.20 лв. в срок от 7 календарни дни, считано от получаване на
писмото.
В отговор с уведомително писмо /л. 15/ ответникът заявява
на ищеца, че е извършена сеч на 186.81 куб. м. и при договорена цена от 19 лв.
на куб. м. дължи общо сумата от 3 549.39 лв. – съответно 1 995.19 лв. и 1 554.20
лв..
От представено от
ищеца извлечение по сметка от 21.11.2019 г. /л. 10/, се установява, че в
периода 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. по фактури № 364/22.10.2019 г. и № 365/29.10.2019
г. не са постъпили суми.
Ответникът е представил издадени от ищеца за извършена
сеч на дървесина: фактура № 339/28.03.2019 г., за сумата от 600 лв., с ДДС /л.
40/; фактура № 338/28.03.2019 г., за сумата от 3990 лв., с ДДС /л. 40/ и фактура
№ 340/09.04.2019 г., за сумата 5745.60 лв. /л. 41/, от които се установява, че
цената на сечта е 19 лв. на куб. м. дървесина.
От Приемо-предавателен протокол № 6/16.10.2019 г. /л.
45/ за „средна шир. мин. подпори 49.6 куб. м. и дърва за огрев 65 куб. м.“; Приемо-предавателен
протокол № 1/08.11.2019 г. /л. 42/ за „средна широк. мин. подпори 30 куб. м.“;
Приемо-предавателен протокол № 2/11.11.2019 г. /л. 43/, за „дърва за огрев 50
куб. м.“; Приемо-предавателен протоколи № 3/13.11.2019 г., /л. 44/ за „дърва за
огрев 30 куб. м. и средна шир. мин. подпори 7.80 куб. м.“, се установява
продажба и предаване собствеността върху закупената и описана дървесина на
купувача „Акация трейд“ ЕООД от продавача ТП „ДЛС Паламара“, добита от отдел
2005.0 и отдел 2042 „Е“, съгласно сключен договор № 16/26.03.2019 г..
От Резюме на горскостопански план на ТП ДЛС „Паламара“
представено от ответника /л. 76/, неоспорено от ищеца, се установява, че отдел
2005.0 и отдел 2042 „Е“, е горска територия в района на дейност на ДЛС
„Паламара“ разположено на територията на пет общини сред които Община Хитрино,
в която са землищата 20 населени места сред които и на с. Добри
Войниково и с. Близнаци.
От ангажираните по делото гласни доказателства,
посредством разпит на свидетеля П. А. Н. – кредитирани, при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално
заинтересованост от изхода на делото, доколкото работи в ответното дружество се установява, че след проведен търг през пролетта на 2019
г. ответното дружество, като купувач, имало Договор за добив на дървесината в
землища стопанисвани от ДЛС „Паламара“. От своя страна ответното дружество
сключило неформален договор с ищцовото дружество за извършване сеч на акация. През
месец март на 2019 г. свидетелят присътвал на среща между И. И. Ж. - собственик
на ответното дружество с фирма „Акация трейд“ и свидетеля Ю. В. С., като представител на ищцовото дружество с фирма „Д. 77“ ЕООД – гр. Варна, на която страните постигнали
съгласие за цена на сечта от 19 лв. за плътен куб. м.. През месеците май, юни,
юли, август добивът на дървесина не бил разрешен и сеч не била извършвана. През
месец октомври – ноември 2019 г. ответното дружество продължило изпълнение на
поетия ангажимент за сеч на акациева дървесина, при същите условия, като според
свидетеля идеята била да продължат на същата цена - 19 лв., без ДДС, на плътен
кубик и не бил присъствал на разговор за нова цена. Преди започване на работата
през есента на 2019 г. Ю.В.С., като представител на изпълнителя, извършил оглед
на новите обекти в землището на с. Д.
В. и с. Б., теренът на които според Ю.С. бил по-труден, а според П. Н. защото имало баир. Добитата дървесина се нареждала и
кубиците се измервали от комисия, сформирана по заявка на ответното дружество,
с участие на горския за района и още 1-2 членове, която съставяла Протокол и
едва тогава от „Акация трейд“ имали право да извозват дървата с превозен билет
и печат на всяко едно дърво, особено по-дебелите. Въз основа на този Протокол
купувачът на дървесината „Акация трейд“ плащал на продавача ДЛС „Паламара“.
Уговорката била да се изреже цялата гора, но възникнал спор и още в самото
начало, след пускане на фактурите, секачите спрели работа. Спорът бил за цената
на сечта и добитите количества акациева дървесина, тъй като не съответствали на
това което било написано във фактурите издадени от дружеството - изпълнител на
сечта, което се разбрало в последствие - след като И.предал документите в
счетоводството. Поради тези разногласия секачите спрели да работят, а от страна
на възложителя „Акация трейд“ направили отказ да платят. Свидетелят Ю.С. като представител
на ищцовото дружество „Д. 77“ ЕООД му се
обадил по телефона да го пита защо от ответното дружество „Акация трейд“ не
плащат. Свидетелят го уведомил, че ако коригира написаните количества и цена
във фактурите няма да има проблем и ще платят, което било казано и от И. Ж. –
собственика на ответното дружество „Акация трейд“.
От показанията на свидетеля Ю.В.С., кредитирани, при
условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на
делото, доколкото собственик на капитала и управител на ищцовото дружество е
неговата дъщеря, се установява, че през
2019 г. страните имали договор с ищцовото дружество да извършат сеч на
дървесина, като лично свидетелят водил преговорите от страна на изпълнителя „Д. 77“ ЕООД с управителя на ответното дружество И. Ж.. През пролетта
на 2019 г. обекта бил много чист и рязали акация при цена 19 лева на куб.
метър., като плащанията били нормални. През есента на 2019 г., след като П. Н. и И. Ж. посетили
свидетеля Ю.С. в Тутракан, се договорили за сеч на акациева дървесина в
землището на с.
Д. В. и с. Б.. През месец октомври 2019 г
сведетелят заедно с бригадира – свидетеля
Н., И. Ж. и П. Н. извършили оглед на обектите.
С П. Н., който въобще
не поставил въпроса на обсъждане, договорили цена 24 лв. за кубик, тъй като терените
били лоши - на баир и с много глог, при което не можело да се отиде от дърво до
дърво. Работа започнали в понеделник. Всяка вечер И. Ж. в продължение
на две седмици в 16,30 бил на обекта и приемал добитата дървесина от бригадира
– свидетеля Н., като засичали количествата. Плащанията
трябвало да стават всяка седмица след издаване на фактура. В петък бригадирът
му се обаждал и му казвал колко са общо кубиците. От своя страна свидетелят Ю.С.
се обаждал на И. Ж. и уточнявал количествата и след като последният
потвърждавал, съставял фактура за седмицата, която изпращал по вайбър на П. Н.. На втория ден
след като започнали работа сутринта от секачите разбрал, че товарят и извозват
дърва с камион на ответното дружество без да виждат присъствие на представител
на горското. След издаване на първата фактура плащане не било извършено,
въпреки че И.Ж. обещал да платят в понеделник или вторник. Същото се получило и
след издаване на втората фактура. Поради неплащане секачите спрели работа. Свидетелят
заедно с бригадира - свидетеля Н.отишли в Хитрино при И.Ж., в цеха. Срещнали се
в неговата канцелария. Свидетелят му дал кочана с фактурите. Ж. го взел,
разгърнал го, видял си записките в тефтера, подписал двете фактури, скъсал си
своя екземпляр и върнал кочана. Свидетелят го поканил да платят като го
предупредил, че ако не го сторят няма да работят повече. И.Ж. се обадил по
телефона на П. Н., който казал, че ако няма да работят - да си заминават.
Обещал да преведе парите, но и до сега това не било сторено.
От показанията на свидетеля Н. Ш. Н., се установя, че след като през месец октомври 2019
г. И.и П. ги помолили и обещали да дадат един лев отгоре, извършвили гола сеч на
трудни терени /баир, гюрлюк, глог/, посочени от горските в с. Д. В. и с. Б.. Всяка вечер
след работа И.Ж. идвал на обекта да приеме свършената работа от свидетеля Н.,
след като извърши съответните замервания на добитите количества. На работниците
било обещана да получават дължимото възнаграждение всеки петък. Една сутрин,
когато отишли на обекта заварили камион, който бил в процес на товарене на
добита от тях дървесина. Друг такъв случай докато били на обекта не е имало. Работили
две седмици и спрели работа, защото И.и П. не изпълнили обещанието си.
Според показанията на свидетеля В. Т. В.измерването на количествата отрязана дървесина се
извършвало от „Паламара“ с уреди.
От заключението на допуснатата и приета по делото ССчЕ
се установява, че счетоводната отчетност и в двете дружества е водена редовно и
коректно като по повод продажбите документирани с издадените данъчни фактури с
№ 364/22.10.2019 г. и № 365/29.10.2019 г. при ищеца има осчетоводено вземане от
ответника, в общ размер 5731.20 лева, като е начислен и внесен в полза на
републиканския бюджет дължимия ДДС, докато в счетоводството на ответника няма
осчетоводено задължение към ищеца и не е ползван данъчен кредит.
От заключението на допуснатата и приета по делото
съдебно-оценителна експертиза се установява, че средната цена
за сеч на плътен кубик е 19,12 лева, а средна цена за сеч на пространствен
кубик е 11,44 лева.
Представени са и други неотносими към правния спор
писмени даказателства.
При така установената фактическа обстановка, като взе
предвид становищата на страните и обсъди събраните доказателства, съдът прави
следните правни изводи:
Основателността на предявения иск е предпоставено от
установяване, при
условията на пълно и главно доказване от ищеца, наличие на валидно облигационно отношение между страните по търговски договор
за сеч на дървесина и че е изпълнил възложеното, както и приемане на работата
от възложителя, съобразно договорените условия. В тежест на ответника по този
иск е да докаже или че вземането е погасено или че задължението на изпълнителя
не е изпълнено точно обуславящо възникването на правото му по чл. 265, ал. 1, предл.
3 ЗЗД.
Страните не
спорят, че през 2019 г. са били в търговски отношения по Договор за сеч на
дървесина в землищата на села в Шуменска област, в това число и през месец
октомври 2019 г. на терените на процесните два участъка в землищата на с. Добри
Войниково и с. Близнаци, част от горска
територия в района на дейност на ДЛС „Паламара“, по силата на който ищецът е
изпълнител, а ответникът - възложител. Последният след проведен търг през пролетта на 2019 г. имал
Договор за добив на дървесината с продавач ДЛС „Паламара“. При така
възникналите отношения ответникът се явява като купувач на дървесина от ДЛС „Паламара“ и възложител на сечта на същата по
договор с изпълнител ищцовото дружество.
Спорът
между страните е, както относно договорената цена на сечта, така и относно количеството
добита дървесина от тези два участъка през месец октомври 2019 г.. Доказателствената
тежест е на ищеца. От показанията на
свидетеля Ю.С., които в тази част съдът намира за обективни, се установява, че през месец
октомври 2019 г. секачите на ищцовото
дружество извършили сеч на първесина в продължение на две седмици, като започнали в понеделник. Относно
количеството добита дървесина и договорената цена на сечта ищецът представя
съставени от негов упълномощен представител /свидетеля Ю.С./ две фактури № 364/22.10.2019 г. и фактура №
365/29.10.2019 г., в които като общо добити са отразени 199 куб. м. дървесина,
при цена
на сечта от 24 лева на куб. м, на обща
стойност 5 731.20 лв., с ДДС, в които за получател е посочен И.Ж., чиито подписи
не са оспорени. Доколкото първата съставена от свидетеля Ю.С. фактура с № 364 е от 22.10.2019 г.
/вторник/, следва, че описаните в тази фактура количества са добити през
периода 14.10 - 18.10, а втората фактура с № 365 от 29.10.2019 г. /вторник/ - през периода 21.10 - 25.10..
Следователно секачите на ищцовото дружество са осъществявали дейност на терен
през периода от 14.10.2019 г. /понеделник/ до 25.10.2019 г. /петък/, след което
прекратили дейността.
По общо правило фактурата /данъчна или обикновена/
имат важно значение за доказване на търговска сделка, с оглед възпроизвеждането
на нейното съдържание, а в някои случаи и изпълнение на сделката -
получаването, както и плащането. По отношение на сделката фактурата съставлява
вторично доказателство, тъй като сключването й може да бъде доказано и с
първични доказателства - диспозитивни документи, материализиращи насрещните
волеизявления на страните. Относно доказателственото значение на фактурата за
доказване съществуването на задължението на купувача и като основание за
плащане на цена, в практиката си ВКС приема, че двустранно подписаната фактура,
която съдържа всички реквизити относно елементите от съдържанието на търговски договор
и е отразена в счетоводните книги на двете страни, може да се приеме като
доказателство за сключен между страните неформален търговски договор. В този
смисъл е Опр. 139/16.03.2010 г., ТД № 991/2009 г., II т. о.; Р. №
1110/30.11.2005 г., ТД № 411/2005 г. ІІ т. о.; Р. № 503/07.07.2008 г., ТД №
250/2008 г., І т. о.; Р. № 96/26.11.2009 г., ТД № 380/2008 г., І т. о.; Р. №
44/28.04.2009 г., ТД № 509/2007 г., I т. о.; Р. № 155/13.03.2007 г., ТД №
917/2006 г. на ТК. Подобна практика е въведена във връзка с разпоредбата на чл.
55, ал. 1 ТЗ, съобразно която „Редовно водените търговски книги и записванията
в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на
търговски сделки”. Така в Р № 129/29.05.2006 г., ВГД № 46/2006 г., по описа на
ВтАС, се приема, че: „Вписванията в счетоводните книги се преценяват от съда
според тяхната редовност и с оглед другите обстоятелства по делото. При
доказана редовност на търговските (счетоводните) книги, записванията в тях
могат да се приемат като доказателство между търговците, не само за
установяване на търговските сделки, но и за изпълнението по тях” Все пак обаче
установената по чл. 55, ал. 1 ТЗ практика не е абсолютна – така например в Р №
413/16.08.2005 г. ТД № 964/2004 г., е прието: „Вярно е, че съгласно чл. 55 ТЗ,
редовно водените търговски книги и записванията в тях могат при наличието на
определени обстоятелства да се приемат като доказателство за установяване на
сключената между търговци търговска сделка. Следва обаче да се има предвид, че
доказателствената сила на счетоводните книги не е равнозначна на материалната
доказателствена сила на официален свидетелстващ документ”. В този смисъл на
първо място се приема, че фактура съдържаща всички
необходими елементи, квалифициращи вида
на договора: вид на доставката,
стойност, начин на плащане,
имената
на лицата, положили подписа си като получател и предавател, съответното време и
място на съставяне, може да се
приеме като доказателство, установяващо търговски
договор. На второ място се приема, че само по себе си
отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването
й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по
същата представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото
съществуване. По договорите за търговска
продажба е възможно купувачът да изрази съгласието си за сделката с
фактическото приемане на стоките или с осчетоводяване на издадени от доставчика
фактури, без възражение на купувача по отношение на количеството и качеството и
по отношение на цената на стоките. В процесния случай от една страна съставените
от свидетеля Ю.С. две фактури: №
364/22.10.2019 г. и фактура № 365/29.10.2019 г., отговарят на изискванията за
редовност - съдържа всички необходими елементи, квалифициращи: вид на доставката,
стойност, начин на плащане,
имената
на лицата, положили подписа си като получател и предавател, съответното време и
място на съставяне. От друга страна обаче
от приетото и неоспорено заключение по допуснатата ССчЕ се установява, че
счетоводната отчетност и в двете дружества е водена редовно и коректно като по
повод продажбите документирани с издадените данъчни фактури с № 364/22.10.2019
г. и № 365/29.10.2019 г. в счетоводството на ответника няма осчетоводено
задължение към ищеца и не е ползван данъчен кредит. В този смисъл липсва недвусмислено
признание от ответника на задължението във вида и в параметрите отразени във фактурата, което
се потвърждава, както от съдържанието на Уведомително писмо изпратено от
ответното дружество и получено от ответното дружество, така и от гласните
доказателства на свидетелят П. Н., който твърди, че след като секачите спрели работа Ю.С.,
като представител на ищцовото дружество, му се обадил по телефона да го пита
защо от ответното дружество не плащат, на което Н. му отговорил,
че ако коригират отразените количества дървесина и цената на сечта във
фактурите няма да има проблем и ще им платят. Следователно издадените данъчни
фактури с № 364/22.10.2019 г. и № 365/29.10.2019 г., макар и да са двустранно
подписани от представители на двете дружества, не могат да се приемат като
доказателство за всички съдържащи се реквизити от съдържанието на търговския
договор между страните и по точно относно спорните количества
добита дървесина и договорената цена на сечта.
По
отношение на тези спорни въпроси, в условията на пълно и насрещно доказване, по
частичното признание на иска, ответникът представя писмени доказателства: Приемо-предавателен протокол № 6/16.10.2019 г.;
Приемо-предавателен протокол № 1/08.11.2019 г.; Приемо-предавателен протокол №
2/11.11.2019 г. и Приемо-предавателен протокол № 3/13.11.2019 г. за предаване
собствеността на ответника от продавача ТП „ДЛС Паламара“, по договор №
16/26.03.2019 г., в които като закупени са отразени общо 186.81 куб. м.
дървесина. Според
показанията на свидетеля Ю.В.С., които се
допълват от показанията на Н. Ш. Н.сутринта
на втория ден след като започнали работа от ответното дружество натоварили и
извозили неизвестно за свидетелите количество добита от секачите на ищцовото
дружество дървесина. Друг такъв случай докато били на обекта не е имало, което
се потвърждава от обстоятелството, че единствено Приемо-предавателен протокол №
6/16.10.2019 г., е съставен през периода от 14.10.2019 г. /понеделник/ до
25.10.2019 г. /петък. Другите три протокола за съставени след този период. В
този смисъл възражението на ищеца, че представеното от ищеца и прието по делото
писмено доказателство -
Приемо-предавателен протокол № 6/16.10.2019 г., е съставено преди началото на
дейността на ищцовото дружество, поради което е неотносимо към предмета на
делото съдът намира за неоснователно.
Въпросните четири Приемо-предавателни протоколи като съставени
от комисия – длъжностни лица на ТП „ДЛС Паламара“, проверени от Зам. Директор и
счетоводител и одобрени от Директор, имат характеристиките на официални,
свидетелстващи документи, а доколкото не са оспорени по предвидения в закона
ред, се ползват с материална доказателствана сила, задължаваща съда да приеме,
че фактите посочени в тях са се осъществили от външна страна, както ги е
посочил издателят – арг. чл. 179 ГПК. Във въпросните фактури са отразени общо
продадени от ТП „ДЛС Паламара“ на ответното дружество „Акация трейд“ 167.45
плътни куб. м. дървесина, поради което съдът намира насрещното доказване на
ответника насочено към оборване на главното доказване, относно добитите
количества за установено в този обем.
Относно цената на сечта, поради липса на представени
годни доказателства /свидетеля Н. Ш. Н.не
посочва конкретна договорена цена на сечта, а показанията на свидетеля Ю.В.С.,
следва да се ценят, при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от
изхода на делото, доколкото собственик на капитала и управител на ищцовото
дружество е неговата дъщеря/, намира за
установена в размер от 19 лева на кубик добита дървесина, колкото е била
договорена между страните и посочена в подписаните от тях през месец март 2019
г.: фактура № 339/28.03.2019 г.; фактура № 338/28.03.2019 г. и фактура №
340/09.04.2019 г., което е съобразно и със заключението на вещото лице по
допуснатата и приета по делото съдебно-оценителна експертиза, съгласно което
средната пазарна цена за сеч на плътен кубик дървесина е 19,12 лева, а за сеч
на пространствен кубик - 11,44 лева.
Предвид изложеното при цена от 19 лв. на куб. м. добита
дървесина ответникът дължи на ищеца общо сумата от 3 549.39 лв., без ДДС, или 3
811.02 лева, с ДДС, поради което искът се явява основателен до признатия от
ищеца размер, като следва да бъде отхвърлен до пълно предявения размер от 5
731.20 лева, с ДДС.
Относно разноските: Двете страни
са направили искане за присъждане на разноски в производството, съответно на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. При този
изход на спора разноски се дължат по съразмерност. Разноските на ищеца, по представен списък по чл. 80 ГПК, са в размер на 1057.75 лв., а разноските на ответника, по представен
списък по чл. 80 ГПК, са в размер на 856 лв. При това положение на ищеца по
съразмерност се дължи сума в размер на 655.80 лв., а на ответника - в размер на
325.28 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Шуменски
районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда „Акация трейд“ ЕООД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: с.
Хитрино, Община Хитрино, област Шумен, ул. „Иван Вазов“ 10, да плати на „Д. 77“ ЕООД, с
ЕИК: ***, седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Евлоги Георгиев“
№ 14, ап. 16, сумата от 3 549.39, (три хиляди петстотин четиридесет и девет лева и
тридесет и девет стотинки), лева, с ДДС -
възнаграждение за приета работа /извършена сеч/ по неформален договор, за което
са издадени фактура № *********/22.10.2019 г. и фактура №
*********/22.10.2019 г., ведно със
законна лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба – 29.11.2019 г.
до окончателно плащане, на основание чл. 327, ал. 1 вр. чл. 288, вр. чл. 286 ТЗ, вр. чл. 266, вр. чл. 258, вр. чл. 79 ЗЗД, като отхвърля за разликата над 3 549.39
лв., до пълно предявения размер от 5 731.20 (пет хиляди седемстотин тридесет и
един лева и двадесет стотинки) лева, с ДДС, като недоказан.
Осъжда „Акация трейд“ ЕООД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: с.
Хитрино, Община Хитрино, област Шумен, ул. „Иван Вазов“, 10, да плати на „Д. 77“ ЕООД,
с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Евлоги Георгиев“,
№ 14, ап. 16, представлявано от управителя Д. Ю. А., сумата 655.80 (шестстотин петдесет и пет лева и
осемдесет стотинки) лева, съдебно деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
Осъжда „Д. 77“ ЕООД,
с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Евлоги Георгиев“,
№ 14, ап. 16, да плати на „Акация трейд“ ЕООД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: с.
Хитрино, Община Хитрино, област Шумен, ул. „Иван Вазов“, 10, сумата 325.28 (триста двадесет и пет лева и двадесет и
осем стотинки) лева, съдебно деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на страните, основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Районен съдия: